Джек Слейд
Неверни приятели (4)

4.

Ласитър свали шапката си. Бе изненадан. Патрисия Ханрахан бе не само млада, но и изключително хубава жена. Едва почука и тя вече стоеше на прага и се усмихваше.

— Аз съм Ласитър! Добър ден, мадам! Човек съм на мистър Елмо.

— Така си и мислех — каза тя, засмя се, отдръпна се встрани и го покани да влезе. — Нали не Ви е пратил, за да ми съобщите, че днес няма да ме посети?

— Не, мадам! Ще дойде. Сигурно знаете, че мистър Елмо има Врагове. Затова не се плашете.

— Трябва да проверите дали не го заплашва тук някаква опасност — прекъсна го тя.

— Точно така, мадам! Мога ли да поогледам?

— Но, моля ви. Ласитър! Ще ви съпроводя, дори предлагам да погледнем също в обора и плевника.

Не показа и следа от недоверие. Хубавото й лице не се помрачи от притеснение или страх. Докато вървеше пред него, за да му покаже всички стаи, той забеляза, че тя е висока и стройна, с малки гърди и стегнат, заоблен задник.

Хареса му. Имаше чар. Съжали, че ще трябва да причини неприятности на такова същество. Но какво да прави, когато тя бе попаднала на такъв подлец като Виктор Елмо? Сигурно се дължеше на младостта й.

Питаше се какво намира в тип като Елмо такова младо и хубаво създание. Все пак той наближаваше шестдесетте. Това, което него го привличаше, Ласитър можеше безпогрешно да разбере. Всеки би бил завладян не само от магията на младостта, но и от фигурата и кожата с цвят на праскова.

На прага на плевника момичето се спря, сграбчи ръката му и се засмя.

— Вижда ли се някъде някакъв злодей?

Той я погледна. От нея се излъчваше мирис на лавандула и свежест.

— Не се вижда. Действително имате право, мадам!

Внезапно тя се втренчи прехласнато в него.

— Наричайте ме Пат! Само не когато той е тук. От този край ли сте? Никога не съм ви виждала!

Не се почувства разкрит, само малко притиснат до стената. В края на краищата, той безпощадно използваше чаровната й детска невинност. Макар и в името на закона! Това не би й помогнало да преодолее болката. Та той имаше намерение да изведе Елмо от къщата и да го изправи пред неговия съдия и палач!

— Не! Не съм тукашен. Освен това отскоро служа на мистър Елмо.

— Сигурно се ползвате с пълното му доверие, иначе не би изпратил вас, а Фац, както обикновено. Елате!

Фац!

Ласитър не познаваше този тип, но въпреки това се уплаши до мозъка на костите. Беше си въобразил, че му е хрумнало нещо изключително, а Виктор Елмо всъщност осъществяваше посещенията си при нея точно така: като изпращаше човек да се убеди, че не го дебне враг, атентатор или убиец. Явно самият той познаваше добре слабите си места. Ласитър изпсува наум.

Когато Патрисия му предложи да седне, забеляза променената му физиономия и го погледна объркано.

— Заради Фац е! — увери я Ласитър. — Шефът го изхвърли и ние, мистър Елмо и аз, се страхуваме, че той ще дойде тук, ще поиска да влезе и да извади нож.

Обхвана я ужас до дъното на душата й. Притисна ръце до гърдите си и седна, цялата пребледняла.

— За бога, никога не бих си и помислила да не пускам Фац да влезе!

Ласитър се ухили.

— Виждате ли! Затова съм тук.

— Фац! — бе се втренчила пред себе си. — Никога не бих повярвала на това — Вдигна поглед. — Но какво се е случило? Или нямате право да говорите за това?

Ласитър не желаеше да измисля нова история.

— Шефът ми нареди да пазя пълно мълчание. Ще ви каже всичко сам.

Патрисия Ханрахан кимна с разбиране и постепенно кожата й възвърна предишния си цвят.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря. Не си създавайте грижи!

— Но това не ме притеснява. Наистина!

Пред къщата се чу трополене на копита. Патрисия го погледна объркано.

— Фац!

Ласитър вече бе станал.

— Успокойте се. Пат! Ще свърша тази работа. Останете тук и не помръдвайте от мястото си.

— Внимавайте, Ласитър! — прошепна тя.

Онзи тип вече чукаше. Ласитър закрачи напред, взе револвера в ръка и първо надзърна през прозореца. Едва когато видя само един кон, отвори.

Познаваше го. Той бе там, когато изяде боя на терасата във вилата на Елмо.

— Фац! Влизай! — каза Ласитър и насочи пистолет към него.

Стрелецът бе още по — изненадан от Ласитър. Остана направо с отворена уста. Бе очаквал всеки друг омбре, но не и Ласитър.

Все още напълно слисан, прекрачи прага. Ласитър го сграбчи за ръката, обърна го и го удари с дръжката на револвера си по главата така, че той се строполи в безсъзнание на място зад вратата.

Ласитър хвърли един поглед навън към улицата и затвори. Когато се навеждаше над Фац да вземе неговия „Колт“, Патрисия Ханрахан излезе от стаята и уплашена се спря.

— Исусе, Мария и Йосифе! Мъртъв ли е?

Ласитър се надигна, пъхна чуждия „Колт“ в пояса, а собственото си оръжие — в кобура.

— Успокойте се. Пат, аз…

В този момент очите й се разшириха и тя отвори уста, за да извика.

Ласитър се обърна светкавично. Не бе улучил Фац както трябва! Кучият син само се бе преструвал, че е изгубил съзнание.

Патрисия Ханрахан онемя от ужас.

Ласитър бе хванал вече револвера. Но Фац бе едър и силен като мечка, ловък и бърз като невестулка. Вече полуизправен, той се хвърли напред, обви ръце около краката на Ласитър и го събори.

Патрисия Ханрахан изкрещя и се втурна към стаята.

Бе борба, в която можеше да има само един победител.

Фац успя да се вкопчи в Ласитър. Двамата се претърколиха през малкото антре, блъскайки се в столовете и масата. Събаряха всичко със себе си, а то се трошеше и чупеше. Ласитър стовари юмрук по носа на Фац така, че от очите му изскочиха звезди и по този начин го принуди да поотпусне хватката си. Сви колене и като ги заби в тялото му, успя да се освободи.

С един скок Ласитър се изправи на крака, Фац обаче бе по-бърз и се втурна срещу противника си, в чийто пояс видя своя „Колт“. Разгневен, той изкрещя.

Ласитър в последния момент успя да се поотмести. Отскочи високо и заби крака си в стомаха на бандита. Едрият мъж с вик се строполи по корем и остана да лежи.

Ласитър се подпря на десния лакът и пое дълбоко въздух. Бе напълно изтощен и ужасно напрегнат от битката. Болеше го вратът. Раменете му се повдигаха и спускаха при всяко мъчително вдишване. Целият бе мокър от пот. Едрият стрелец лежеше, без да се помръдне. Сега вече наистина бе в безсъзнание.

Патрисия Ханрахан погледна от стаята и бързо дойде до Ласитър.

— Как сте? Ранен ли сте? Сега вече убихте ли го?

Ласитър поклати глава и се надигна. Момичето му помогна. Когато се изправи, трябваше да се облегне на стената, защото колената му омекнаха като пудинг.

Хубавата светлокоса жена забърза нанякъде и след миг се появи отново с чаша вода.

Той й кимна с благодарност и обърна чашата на един дъх.

— Ще разкажа на Виктор колко смело се бихте срещу Фац — със съчувствие му каза Патрисия, като вземаше празната чаша от ръцете му. — Искате ли още?

С усилие се усмихна.

— Благодаря, Пат! — каза й той с дрезгав глас.

В пози момент се чу тропот на конски копита. И Патрисия Ханрахан чу тропота, който бързо се усилваше. Не бяха само няколко ездачи, а сигурно две дузини.

Виктор Елмо приближаваше.

Хубавото лице на Патрисия Ханрахан грейна от изненада и радост. Искаше да хукне към вратата и да излезе на улицата, за да разкаже на Елмо какво се бе случило току-що в къщата й.

Ласитър светкавично я хвана и я задържа.

— Приберете се в стаята си. Пат! — прошепна той остро. — Тук все още не сме приключили. Шефът сигурно веднага ще го осъди. Не трябва да видите това.

— О, боже! — извика тя уплашено и тръгна.

— Не се показвайте и на прозореца. Пат! — Викна той подире й.

С колта в едната ръка той хвана загубилия съзнание бандит и го издърпа встрани. После се приближи до прозореца. Всичко се разиграваше така, както го бе описал Джентълмена. Спряха пред къщата отсреща и докато мъжете се разпределяха и оглеждаха напрегнато и бдително, Елмо закрачи през градината.

Ласитър чакаше на вратата с една ръка на дръжката и с колта в другата.

Елмо почука. Ласитър се поколеба две секунди, а после изведнъж отвори вратата и револверът му се озова пред носа на Елмо.

Виктор Елмо бе не много висок, слаб човек. Носеше костюм от черно кадифе и черна шапка а ла „Стетсън“. Косите му не бяха посивели, а побелели и изпитото му, но решително лице бе загоряло от слънцето и вятъра. Имаше очи и поглед на сокол, на опасен сокол!

Ласитър го сграбчи мигновено за реверите, дръпна го през прага и затвори вратата. Мъжете отвън не забелязаха нищо.

— Кой сте вие? — попита Елмо и плъзна бегъл поглед към лежащия в безсъзнание наемник.

— Ласитър!

Побелелият мъж го погледна В очите и се усмихна презрително.

— Значи все пак от Вашингтон Ди Си.

Патрисия Ханрахан излезе от стаята. Хубавите й очи искряха.

— Вик…

Името му замръзна на устните й, когато видя и разбра в каква ситуация се намира любимият й. Предател и подлец бе не Фац, а този едър чужденец, който се бе нарекъл Ласитър и представил като доверен човек на Виктор Елмо.

— Съжалявам, Пат! Но Виктор Елмо е мошеник, лъжец и убиец! Тук съм в името на закона.

Погледът на Елмо го изпепеляваше.

— Не вярвай на нито една негова дума, моя малка Пат! Но върви! Изчезвай, преди да се е сетил да те вземе за заложница.

Тя се обърна и хукна към задната врата.

Макар че държеше Виктор Елмо за яката, Ласитър стигна там преди нея.

— Бъдете разумна! Всеки в този град и Във Фресно ще ви каже що за престъпник е този човек! — каза той, като претърсваше Елмо за оръжие. — Предупреждавам ви. Пат! Съжалявам. Вече ви казах. Но ако не се вразумите, ще трябва да застрелям Виктор Елмо, за да спася кожата си.

Очите й се разшириха от страх и ужас. Наистина обичаше този стар разбойник.

— Какво трябва да направя? — попита тя с дрезгав глас. Едва говореше от уплаха.

— Идете си в стаята и в продължение на час гледайте хубавия английски часовник, който виси на стената. Едва тогава излезте на улицата и кажете на мъжете там какво се е случило.

Тя изпитваше адски мъки. Ласитър наистина я съжаляваше, но не бе в състояние да й помогне.

Погледна Елмо, после Ласитър и отново своя любим. Изведнъж сълзи се стекоха по лицето й.

— Ласитър, никога няма да ви простя това, което причинихте сега на нея и на мен! — процеди Елмо през зъби.

— Не в това е проблемът! — отвърна раздразнено Ласитър. — Кажете й, че трябва да направи това, което я посъветвах, или вече се считайте за мъртвец!

— Боже мой, Виктор! — устните на хубавото момиче трепереха.

— Не се страхувай, малкото ми! — каза той, опитвайки се да бъде нежен. — Прави това, което той иска. Ти и аз, ние трябва да разчитаме на моите хора. Те ще дадат на този мерзавец заслуженото! Седни в стаята си и чакай един час!

Патрисия Ханрахан бе внимателна и любезна, дори мила с Ласитър преди. Но сега го измери с поглед, способен да го убие. И любовта не даваше толкова много сили. Искаше да се изплюе в лицето му, но се овладя.

— Ако причините нещо на Виктор, ще направя всичко, за да ви намеря и убия, Ласитър! — просъска диво.

— Не се гневи, малкото ми! — каза Виктор Елмо. — Няма причина за безпокойство! Върви в стаята си и не се притеснявай. Въобще не се притеснявай! Всичко ще се оправи.

Патрисия Ханрахан целуна с поглед възрастния мъж, а после отмести към Ласитър очи, изпълнени с презрение и яд. Тръгна към стаята си и затвори вратата след себе си.

Ласитър се ослуша. Хората на улицата все още нямаха представа, какво се е разиграло зад вратата на къщата. Не можеха да видят и Фац, който лежеше в коридора.

— Да го кажем накратко, Ласитър — изръмжа Елмо. — Можете да задържите сумата, с която се сдобихте чрез мошеничество от моя секретар. Ще ви дам към тях още десет хиляди долара и може да изчезвате. Но ви предупреждавам! Това предложение важи само тук в тази къща и в този момент. Излезем ли от тази врата, свършено е.

Така и стана в следващия момент. Ласитър отвори вратата и излезе заедно с него навън, притисна се до стената и се огледа наоколо. Явно мъжете отпред на улицата нямаха и понятие, какво се бе случило. Фац все още лежеше в безсъзнание в коридора, а Патрисия Ханрахан от страх за живота на Виктор Елмо се придържаше стриктно към разпорежданията на Ласитър.

Той обходи с поглед малкия селски имот, като не отместваше насочения към Елмо револвер. Прехвърлиха се отзад през оградата в съседния двор, а оттам се отправиха към тъмната странична уличка, където чакаше Лейди с един файтон. Елмо сбърчи нос, като видя червенокосата жена.

— Значи това са вашите приятели и помагачи, Ласитър — каза той, изпълнен с презрение.

Ласитър отвори вратата, накара го да се качи и кимна на Лейди, която чакаше горе на капрата. Това бе една затворена кола, наподобяваща умален дилижанс, и двамата мъже бяха скрити за случайни погледи. Лейди бе в дълга зелена рокля и шарена шапчица върху буйните коси. Веднага подкара двата коня.

Ласитър и Елмо седяха един срещу друг на задните седалки. Елмо непрекъснато поглеждаше през прозорците ту наляво, ту надясно. Естествено той разчиташе на хората си и бе убеден, че ще дойдат и ще сложат край на това отвличане.

За Ласитър бе важно да се измъкнат от града без много шум. Почти не се виждаха минувачи. Чуваше се само тропотът на конските копита и скърцането на освободените от спирачките колела.

Лейди накара конете да препускат, макар че не трябваше да го прави. Бе специално уговорено да не се вдига шум! Дори и най-малък. Ласитър погледна наляво, после надясно и назад, но не видя причина конете да яздят в тръс и почука с юмрук по тавана.

— Виждам ездачи в успоредната уличка, които яздят в същата посока! — извика тя.

Очите на Елмо блеснаха.

— Спри и обърни! — Ласитър показа глава през прозореца.

— Как да обърна тук? — извика тя и улови поводите на двата коня.

Уличката бе тясна.

Ласитър зърна един вход.

— Влез вътре!

Той се облегна назад. На лицето на Елмо се появи сатанинска усмивка.

— Вие с тази курва, а може би и брат й е комбина с вас, ще се проклинате и в ада!

— Не наричайте тази жена курва! — строго му каза Ласитър.

— Защо да не я наричам така…?

Ласитър замахна с опакото на лявата си ръка и така го удари по лицето, че той мигновено замлъкна. Продължи обаче да протестира и заплашва с огнени погледи.

— Не допускам в мое присъствие човек като вас да нарича дори курвата курва! Запишете си го на челото! — раздразнено му каза Ласитър.

Този кучи син, този високомерен тип бе един от най-лошите престъпници и убийци! Затова нямаше и най-малкото право да си мисли, че стои дори над най-евтината уличница в Нови Орлеан или някъде другаде.

Това бе нещо, което Ласитър не би могъл да търпи.

След като Лейди влезе в селския двор и спря, слезе и се приближи до вратата.

— Пет или шест ездача са — каза тя угрижено и не можах да установя дали са ни видели и дали искат да ни преградят пътя.

Ласитър слезе и й подаде револвера на Фац.

— Застреляй го, ако поиска да избяга! — каза той. — Направо през прозореца!

Огледа се. Имотът бе необитаем. Не се чуваше тропот на копита. Върна се обратно към входа, а Лейди насочи колта към задната седалка.

Ездачи нито се виждаха, нито се чуваха. Но бе напълно възможно да са спрели някъде и да чакат файтона.

Върна се към впряга, измъкна джобния си часовник и погледна циферблата.

— Знаеш ли какво? Чакай тук! Пощенската кола ще мине след половин час. По-добре да се върнеш с нея още оттук.

Това не й харесваше. Искаше да остане с него. Но точно това той смяташе за опасно. Не за него, а за нея!

Затвори вратата, притегли Лейди настрани и я целуна.

— Само той знае, че си ми помогнала. Ако научат и неговите хора, това може да има фатален край за теб, за брат ти и за мен. Тези мерзавци не се спират пред нищо!

Тя кимна смело, но всеки момент можеше да се разплаче.

Той отвори предния прозорец и прекара поводите през него, за да може да кара файтона отвътре, от задната седалка.

— Кога ще те видя отново?

— Скоро!

— Обещаваш ли ми?

Той се качи и вдигна бързо ръката си като за клетва. Затвори вратата, хвана с лявата ръка юздите и подкара конете обратно към уличката. Лейди бързо притича напред и му помогна да обърне впряга.

Ласитър й прати въздушна целувка и продължи в старата посока. Лейди бавно се върна в града до станцията, за да се качи в пощенската кола за Фресно.

Когато Ласитър зави по водещия на юг пощенски път, нямаше и следа от ездачи надлъж и нашир. Затова пришпори конете. Бе наясно, че надпреварата с хората на Елмо отдавна е в ход. Сега трябваше да бърза.

Елмо непрестанно поглеждаше навън през задния прозорец. Все още бе изпълнен с надежда, че ще излъже съдбата си.

Очевидно си въобразяваше, че го преследва миналото от Вашингтон. Но това бе негова заблуда. Ласитър имаше нареждане да го закара в Сакраменто, където трябваше да бъде съден за извършените от него престъпления в Калифорния. Все още нямаше намерение да разкрива всичко това на стария бандит. Пътуваха в посока юг само за да заблудят хората на Елмо. Те трябваше да предположат, че той е тръгнал към някой пристанищен град, за да качи Елмо на кораб, който да го отведе във Вашингтон Ди Си.