Джек Слейд
Неверни приятели (13)

13.

Когато започна да се смрачава, встрани от пътя, в една не по-висока от тридесет стъпки скала, Ласитър откри дълбока ниша, В която можеше да се влезе заедно с целия впряг. Така поне през нощта тилът му щеше да е защитен.

Бе твърдо решен да продължи без прекъсване пътуването си до Сакраменто, но състоянието на конете не му позволи. Животните бяха изтощени. Имаха нужда от поне четиричасова почивка. Затова реши да спре за през нощта. Докато Елмо бе в ръцете му, щеше да се чувства защитен от хората му. Главатарят на бандата също бе в негова власт. Отдавна бе решил да пусне Франко Плейтър едва пред Корт Хаус в Сакраменто. Нито минута по-рано!

Слезе с Лейди и остави двамата мъже в колата. Най-напред се погрижи за конете. Когато им закачваше торбите с храна. Лейди го хвана за ръкава.

— Брил! Брат ми! Джентълмена! — промълви уплашено тя.

Ласитър се обърна и неволно посегна към своя „Паркър“, който висеше окачен на колана.

Джентълмена препускаше към тях на кон и идваше откъм пътя. Ласитър направи няколко крачки и го посрещна. Лейди остана при конете.

— Достатъчно! Не се приближавай повече! — извика му Ласитър, когато спря. — Какво искаш?

Джентълмена продължаваше мълчаливо напред с коня си. Ласитър се огледа зорко наоколо, но не откри нищо подозрително нито от тази, нито от онази страна на пътя.

Джентълмена спря едва тогава, когато Ласитър вдигна пушката.

— Спри или ще те накарам да танцуваш!

Джентълмена слезе от коня.

— Какво искаш, по дяволите? — раздразнено попита едрият мъж.

— Всъщност исках да говоря с Лейди. Баща ми отново е добре. Праща й поздрави и ме накара да й се извиня за това, че я наругах.

Ласитър бързо се обърна към Лейди:

— Разбра ли го? Прощаваш ли му?

Тя кимна два пъти с глава.

— Е? Има ли още нещо? — попита Ласитър.

— Не. Това е всичко — Джентълмена се ухили признателно. — Скоро ще стигнеш целта си.

— Скоро? Едва утре!

— Стискам ти палци — каза Джентълмена.

Кафявият му кон бе с лице към Ласитър. Комарджията хвана животното за юздите и го поведе, обръщайки го покрай Ласитър. Напразно едрият мъж очакваше мошеникът да се метне на седлото от другата страна. Вместо това Джентълмена, прикрит от коня, измъкна револвера си и се наведе, за да може изпод тялото на животното да пусне куршума, предназначен да отмъсти за смъртта на баща му.

Ласитър обаче притежаваше шесто чувство за неприятностите. Веднъж вече Джентълмена се бе показал като фалшив приятел и това бе достатъчно. С левия си крак ритна четириногото в корема така, че то трепна уплашено и миг по-късно препусна с бесен скок, за да избяга от мъчителя си.

И изведнъж Джентълмена се озова пред противника си широко разкрачен, приведен и с револвер в ръка.

Но и с пушка точно пред носа си!

Разстоянието бе по-малко от дължината на един кон. Дори да бе стрелял по-рано, сачмите щяха да пометат веднага не само него, но и намиращия се във въздуха куршум кой знае накъде.

Джентълмена реагира бързо. Без да губи присъствие на духа, пусна колта на земята и вдигна ръце.

— Проклет кучи сине! — Ласитър се изсмя сурово. — Въпреки това трябваше да те очистя.

Да го бе направил!

Пронизителният вик на ужас, който нададе Лейди, дойде твърде късно.

Ласитър светкавично се обърна и видя фигури, спускащи се с ласа по скалата. Двама стъпиха точно върху покрива на файтона. Двадесет ловки като котки мъже се спускаха по скалната стена в нишата и около нея.

Лейди, крещейки, се опитваше да избяга. Но не бе достатъчно бърза. Четирима стъпиха на земята точно там, където тя стоеше допреди малко, препуснаха след нея и бързо я настигнаха.

Всичко това му бе сервирано от Джентълмена! Този лукав подлец!

Ласитър го погледна и понечи да натисне спусъка, но тогава, в отчаянието си, и предусещайки намерението му, комарджията го нападна. Ласитър обърна пушката, онзи все пак бе невъоръжен, и стовари приклада й от желязно дърво върху главата му. Не успя да го улучи както трябва и миг по-късно вече бе на земята заедно с него.

Джентълмена не бе много силен, но ловък като котка и гъвкав като змиорка. Ласитър не можа да го удържи. Онзи се измъкна от хватката му, успя да се добере до револвера си и при следващото обръщане се прицели в противника си, който се бе подпрял на десния си лакът с готов за стрелба „Паркър“.

Ласитър натисна двата спусъка. Джентълмена също стреля. И двамата в един и същ момент.

Пушката изтрещя. Револверът на Джентълмена. 45-ти калибър, не се чу. От дулото блесна пламък, който съвсем ясно се видя на фона на настъпващата нощ. Сачмите пометоха всичко — мъжа, револвера, пламъка, куршума. Тялото на Джентълмена подскочи силно и се пльосна на земята.

С този изстрел обаче Ласитър остана без патрони. Когато се обърна с празния и все още димящ „Паркър“ в ръка, хората на Елмо бяха вече пред него. Четирима стояха встрани, здраво хванали Лейди, която гледаше отчаяно към него с очи, в които се четеше ужас от смъртта.

Ласитър пусна ненужната му вече пушка. Откопча и колана с револвера. И той бе станал ненужен, като се имаше предвид фактът, че единият от четиримата бандити държеше бръснач и заплашваше да нареже с него хубавото лице на Лейди.

Фац се приближи.

— Ключовете, амиго!

Нямаше смисъл да се противопоставя. Онези бяха решени да си го изкарат на Лейди. Бръкна в джоба си и подаде ключовете за белезниците на великана. Фац ги предаде нататък и каза:

— Никой никога досега не е побеждавал мистър Елмо! Някои дълго време изглеждаха като тебе победители. Но само изглеждаха! В края победител бе винаги мистър Елмо, а противниците му се въргаляха, надупчени В праха.

Веднага, с половината от хората си, онзи тип хукна с ключовете към файтона. Правеха такива скокове, които биха били чест дори за една антилопа. Ласитър горчиво изпсува наум. Бе загубил битката. И то малко преди да достигне целта! Бе отдалечен от Сакраменто само на един хвърлей място. Не трябваше да става така!

Виктор Елмо в никакъв случай не бе великодушен победител. Но не бе и някакъв див и замаян триумфатор.

Стоеше с Плейтър до файтона, заобиколен от наемниците си, когато доведоха при него окования Ласитър.

Двамата масажираха китките си, ожулени от стоманените скоби. Франко Плейтър мълчеше. Виктор Елмо измери Ласитър с поглед от горе до долу.

— Направих ви предложения, Ласитър — каза той спокойно и по такъв начин, сякаш ставаше дума за продажба на два коня, които никой не иска. — Но вие не приехте. Сега и двамата знаем, че не постъпихте много разумно — усмихна се вяло.

— Така изглежда — призна му Ласитър.

Така беше. После Елмо се обърна към хората си.

— Оставете го да живее и тази нощ! Нека му дадем възможност да се разкае. Убийте го при изгрев слънце! След което незабавно ще тръгнем обратно за Фресно, а това тук ще бъде окончателно забравено.

Горяха два лагерни огъня. Елмо се оттегли със съпровождащите го към единия.

— Ето така! — каза Фац. — От всички възможни пътища ти си избра този без изход — изсмя се жлъчно. — Отведете го, момчета, за да може да се уедини в размисъл!

Един от мъжете, които се бяха отдалечили с Елмо и Плейтър, се върна.

— Чакайте! — извика той и вдигна потракваща двойка белезници. — Шефът иска той също да се помъчи с тях. Нека, докато е жив, узнае какво значи това.

Хората, които държаха Ласитър, зачакаха. Едва когато онзи тип се приближи и предаде на фац белезниците, той запобяда да му снемат оковите.

Къде бе Лейди?

Под скалната стена бе тъмно. Огньовете осветяваха сцената. Но Лейди не се виждаше никъде. За момент той остана свободен и около него се намираха само четирима от хората на Елмо. Не се виждаше дали някой от стоящите зад него имаше револвер в ръката. Подходящ ли бе този момент или не? Не в това бе въпросът. Това бе шанс и Ласитър хладнокръвно реши да го използва. Сви юмруци, издаде ги напред и стовари два силни предни удара върху великана. Едрият бандит се просна на земята и не помръдна повече.

Това всъщност Ласитър не можа да види, защото другите с псувни и викове се спуснаха към него, повалиха го и се опитаха да му сложат белезниците, но Ласитър се съпротивляваше. Той се въртеше и удряше, като успя да извади извън строя един мъж с удар по носа и да повали още един.

Хората около огньовете наскачаха с викове и крясъци. Там, където Ласитър се биеше с другите, бе тъмно и всички бяха заслепени от светлината на огъня.

Онези обаче, с които Ласитър се бореше, продължаваха да викат все по-силно, така че другарите им бързо можаха да се ориентират.

Един пронизителен писък на Лейди сложи край на всичко.

Ласитър веднага прекрати битката. Това щеше да бъде шанс, ако и Лейди бе успяла да се измъкне от тези зверове и да се скрие някъде в тъмното. Той желаеше живота и свободата си, но не за нейна сметка.

Викът обаче не спря другите. От всички страни те се нахвърлиха отгоре му и макар че повече не се съпротивляваше, продължиха да го налагат. После му сложиха белезниците и го оставиха да лежи.