Джек Слейд
Неверни приятели (12)

12.

Джентълмена успя да спре кръвта. Баща му обаче умираше.

— Какво ни струваше! — възкликна Брентууд. — Сега знаем, че Ласитър е човекът, който ще се противопостави на бандата на Елмо. Така и мината ще е наша!

— И парите! — каза Стареца с дрезгав глас и затвори очи. — Двадесет… не, деветнадесет хиляди долара и мината на Биг Крийк, сине! — старият мъж отвори очи и се усмихна. — Няма да хвърля топа! Още дълго няма да хвърля топа!

— Не говори! Моля те! — прошепна Джентълмена.

— Шпанко не е далеч! — подхвърли търговецът на фуражи. — Там има доктор. Такава рана може да се закърпи!

Стареца отново погледна.

— Стари хитрецо!

— Нали ти самият казваше, че няма да хвърлиш топа! — отвърна търговецът.

— И няма да го направя! — Стареца, изтощен, затвори клепачи.

— Ще те закараме в Шпанко, тате! — каза Джентълмена.

Стареца отново отвори очи.

— Какво ще правя в Шпанко?

— Там има лекар! — отговори търговецът. — Доктор Майл. Той разбира от лекове.

Стареца махна с ръка.

— Чувал съм за него. Прави хапчета. За всяка болест. Седемнадесет различни вида. В стъкленици! Хапчетата във всички стъкленици са едни и същи! Той е куче. И точно при него искате да ме заведете?

— Не се вълнувай, тате! Ще го гледаме в ръцете! — обеща Джентълмена и стана.

Търговецът и Брентууд хванаха и му помогнаха да пренесе баща си до колата и да го положи В талигата.

— Почакайте! — каза търговецът, когато Брентууд се канеше да потегли. — Той е мъртъв!

— Каквооо? — извика Брентууд и се обърна.

Уплашен. Джентълмена се наведе над Стареца.

— Тате! Татко! — удари го леко по бузата.

Търговецът избута встрани Джентълмена и се наведе, така че дясното му ухо доближи устата на стария човек. Ослуша се, след това се изправи и свали шапката си.

— Той не диша, Джентълмене!

— Какво? — Брентууд прескочи пейката, за да провери също. — По дяволите! — каза той, като се изправи и погледна Джентълмена. — Наистина е мъртъв.

Клекнал, Джентълмена сякаш бе замръзнал на мястото си.

— Моите съболезнования! — каза търговецът.

— Съжалявам. Джентълмене! — Брентууд му подаде ръка. — Беше такъв порядъчен човек.

Погледът на Джентълмена сякаш преминаваше през празното пространство.

— Той го уби!

Търговецът на фуражи си спомни, че те нападнаха файтона, но не каза нищо.

— Да, той го направи, кучият му син! — каза Брентууд и отново седна на капрата. — Да го закараме във Фресно. Трябва да му устроим прилично погребение. Ще дам безплатно на разположение моята катафалка. Но имам само един вран кон. Ще взема назаем друг от семейство Хъгс.

Джентълмена свали цилиндъра си и сключи ръце като за молитва. Откакто се помнеше, бе заедно с този човек и той винаги изглеждаше така, както днес. Не го познаваше по-различен.

Винаги бе един възрастен чобек, който бе бдял над него, бе закрилял всяка негова стъпка.

Сега този човек бе мъртъв. Неговият закрилник! Ласитър го уби! Бе издъхнал от неговия куршум.

Брентууд подкара и насочи конете към пътя.

Джентълмена скочи уплашено.

— Стой!

Собственикът на колата спря отново и се извърна към него.

— Не към Фресно! — решително каза Джентълмена. — Трябва да настигнем Ласитър! Той го уби! Ще трябва да си плати за това.

Търговецът и Брентууд го гледаха смаяни.

— Но трупът на баща ти е в колата! — каза Брентууд след малко. — Той трябва да се постави в ковчег и да се погребе. Това е християнско задължение, Джентълмене! До Фресно и без това е твърде далече, а ти искаш да си правиш разходки.

Джентълмена го стрелна с поглед.

— Това, че искам да затрия убиеца му, ти наричаш разходка! Онзи кучи син трябва първо да види какво е сторил. А ще прочета конско и на сестра ми, тази курва!

— Наистина ли искаш да последваме Ласитър? — попита безпомощно Брентууд. — С мъртвеца, имам предвид!

— Никому няма да помогнеш с това, Джентълмене! — подхвърли търговецът. Чувстваше се доста неудобно.

Джентълмена тъжно погледна мъртвия си баща.

— Не, с това не помагам на никого. Зная! Но се чувствам задължен. В случай, че аз съм мъртъв, той би постъпил по същия начин. За един мъртвец трябва да се отмъсти, преди да се зарови в земята!

— Няма да можем да настигнем Ласитър преди Сакраменто — каза Брентууд. — А ако се натъкнем на хората на Елмо, Всичко ще е напразно. Със сигурност те няма да ни пуснат да продължим.

Търговецът смръкна шумно.

— Само да посмеят!

Джентълмена взе своя „Уинчестър“.

— Нямам кон. Затова не мога да сляза.

Собственикът на колата ядосано го измери с поглед от глава до пети и отново подкара конете.

— Ще убия това копеле! — каза Джентълмена почти тържествено. — Дължа му го. Татко би направил същото за мен. Зная! Ще светя маслото на Ласитър, дори това да е последното, което ще съм в състояние да направя на този свят!

Търговецът го гледаше трогнат.

Брентууд насочи конете към улицата и там щеше да им извади душата, за да наваксат. И Ласитър пътуваше с кола. Следователно разстоянието не трябва да е твърде голямо.

Накара конете да галопират, докато те сами запрепускаха в еднакъв ход. С присвити очи през цялото време търсеше файтона.

Но вместо него изведнъж в полезрението му попадна бандата на Елмо, която се бе настанила на сянка в края на пътя под дърветата.

Той изпсува и хвана поводите на конете, насочи ги към края на пътя и поиска да спре.

Джентълмена и търговецът също бяха видели лагеруващите. На Джентълмена му хрумна идея. Той стана, залови се здраво за облегалката и каза:

— Продължи напред!

— Смятам, че е дяволски опасно — каза Брентууд и го погледна загрижено.

— Няма да ни пуснат да продължим! — подхвърли търговецът.

— Точно затова! — Джентълмена нахлупи цилиндъра ниско над очите. — Ще поговоря с Фац! С него може да се говори!

— С Фац? — Брентууд отново го изгледа отдолу нагоре.

— Да, с Фац! — лицето на Джентълмена се изкриви в измъчена усмивка. — Те все още са доста безпомощни! Ласитър, това псе…

Бандитите отдавна бяха забелязали колата, но не й обръщаха внимание. Едва сега разпознаха хората в нея и някои от тях застанаха в края на пътя.

— Спри! — каза Джентълмена, когато разстоянието помежду им стана сто ярда.

Брентууд спря, а Джентълмена скочи от колата. Разкопча колана на колта, вдигна го високо и извика:

— Искам да говоря с Фац! — хвърли колана на капрата и тръгна.

Бандитът великан се отдели от групата и закрачи насреща му с револвер в кобура.

Усмихваше се лукаво.

— Дяволски смела постъпка, Джентълмене! — каза той, когато застанаха един срещу друг. — Или не мислиш така?

— Ласитър застреля баща ми — посочи с ръка през рамо. — Лежи в колата. Ако ни пуснеш да минем, ще застрелям Ласитър! Тогава няма да може да използва Елмо като заложник. Това не ме интересува.

Фац вдигна глава и погледна над него към колата. Не можеше да види мъртвеца, затова заобиколи Джентълмена и направи няколко крачки.

Джентълмена го последва и когато едрият мъж спря, той каза:

— Искам да убия само Ласитър!

Бандитът го погледна отвисоко с коварна усмивка.

— Мислех, че сте приятели. Много добри приятели, имам предвид. Та Лейди е при него! Защо ту така, ту иначе?

— Той уби баща ми!

Едрият наемник сведе клепачи.

— Но пари за това няма да получиш!

— Аз и не искам!

Фац се обърна.

— Ела! Ще го обсъдим набързо с другите.

Правеше толкова големи крачки, че Джентълмена почти трябваше да тича. Гледаше в гамашите си, които бяха съвсем мръсни. Нямаше нищо чудно в това.

Джентълмена познаваше няколко човека от бандата на Елмо. Когато застана до Фац, той се замисли за мината на Биг Крийк. Нищо нямаше да излезе от плана им, ако успееше да убие Ласитър. Но това мина само бегло през ума му. На първо място искаше да унищожи убиеца на баща си, а после ще види какво ще прави по-нататък. Важното бе хората на Виктор Елмо да го пуснат да продължи. Би могъл да нападне Ласитър и когато Вече е предал Елмо и Плейтър.

— Той иска да убие Ласитър, защото копелето е застреляло баща му — обясни Фац на мъжете.

— Не се нуждая от подкрепа! — прекъсна го Джентълмена. — Искам само да ни пуснете да минем.

— Би могъл да спре Ласитър — каза Фац, — защото кучият му син не може да го държи В шах, като заплашва, че ще застреля мистър Елмо.

— Тогава всички да се мятаме на седлата и да тръгваме колкото се може по-бързо, по дяволите! — обади се Филип и се усмихна широко, така че златните му зъби блеснаха на слънцето.

— Да! — отвърна Фац. — Да оседлаем конете и първо да доведем Цицерон и хората му! — обърна се към Джентълмена: — А вие побързайте с таратайката!

Джентълмена веднага се затича обратно към колата.

— Напред! — извика той и махна с ръка. Брентууд подкара конете и тръгна насреща му. Той чакаше и се метна в движение в талигата. — Карай колкото може да издържи. Исках само да ни пуснат. Но и те ще яздят с нас!

Брентууд помисли за мината и изруга.

— Няма да се отървем толкова лесно от тях — угрижено спомена търговецът на фуражи.

Джентълмена взе от пейката колана си с револвера и го закопча около кръста си.

— Дявол знае дали няма да стане така, че и Елмо да го улучи куршум.

— Трябваше да изчакаме! — каза собственикът на колата, гледайки към бандитите, които оседлаваха конете и наблюдаваха минаващия покрай тях впряг.

— Можеше да надупчиш Ласитър и след Сакраменто.

— А баща ми? Колко дълго трябва да чака той своето погребение? — раздразнено попита Джентълмена.

Брентууд потъна в мълчание и подкара бързо конете. След тях яздеха наемниците на Елмо. Неволно той няколко пъти изплющя с камшика. Това обаче не помогна. Ездачите ги настигаха без усилие.

Малко преди залез слънце се натъкнаха на отряд стрелци, които осигуряваше контакта с файтона. Това бе групата на Цицерон, онези мъже, които под негово ръководство събираха данъци за Виктор Елмо.

Пътят правеше завой, файтонът не се виждаше.

Цицерон посочи с ръка напред.

— Той има една миля преднина. Там, зад гората. Ей сега ще го видим — каза и погледна учудено към фермерската кола, следваща хората на Фац.

Фац му обясни:

— Не вярвам на нито една дума на Джентълмена! — каза Кожените гащи.

— Нима мислиш, че аз му вярвам? — фац се изсмя.

— Но е така, както го казва. Ласитър не може да използва срещу него шефа като заложник. Той само ще ни заведе при него.

Цицерон се усмихна ледено.

— Искаш само да го използваш?

— А ти какво си мислеше?

— Внимавай само той да не те използва! Тоя кучи син е способен на всичко!

Фац се усмихна хитро и млъкна.

Минути по — късно на север се показа файтонът. Конете препускаха в галоп.

— Струва ми се, че Ласитър иска да измине разстоянието на един дъх — каза Цицерон.

Фац разтърси глава.

— Не и в това темпо. Опитва се да спечели преднина, за да може незабелязано да се скрие някъде в храстите за през нощта.

— Значи трябва да продължим упорито да ги преследваме!

Цицерон наблюдаваше отстрани исполина, който като омагьосан гледаше към колата в далечината.

От очите на Фац хвърчаха искри.

— През нощта не можем да хванем това копеле. Колко време ще е още светло?

— Два часа! Какво си намислил? — попита с любопитство Цицерон.

— Ще го обсъдим веднага с Джентълмена!

— Какво?! — Цицерон се втренчи в него. — Тогава бъди предпазлив!

— Джентълмена отдавна сгреши, Цицероне! Той сам се набута в нашите ръце! — грамадният бандит насочи юмрук към Кожените гащи. — Няма да го пуснем така скоро. Може би мистър Елмо ще каже никога повече да не го пускаме! И ако каже: удушете го, ще го удушим.

— Ще видим!

Отново подкараха конете, Фац махна с ръка и цялата банда го последва. По средата й се намираше фермерската кола, в която седяха тримата мъже с мъртвия старец.

— Отмъщението винаги е мотив, водещ до невнимание — каза Фац и се засмя. — Виждаш, нали?

Кожените гащи гледаше към колата, но не каза нищо повече.