Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
hammster (2012)
Корекция
taliezin (2013)
Допълнителна корекция
moosehead (2013)

Издание:

Георги Караславов

Мравчо-Главчо

 

Съставител: Слав Г. Караславов

Редактор: Методи Бежански

Художник: Тоня Горанова

Художествен редактор: Мариана Белопитова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Мария Бозева

 

Библиотека „Дъга“

Български писатели за деца и юноши

 

Дадена за набор на 27.II.1979 година.

Подписана за печат на 21.IV.1979 година.

Излязла от печат на 13.V.1979 година.

Поръчка №107. Формат 60×84/16. Тираж 30 141 броя.

Печатни коли 10. Издателски коли 9,33.

Цена на книжното тяло 0,76 лв. Цена 1,20 лв.

Българска. Първо издание. ЛГ V.

Тематичен №13/9537272211/6054-13-79

 

Издателство „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Дим. Благоев“, София, 1979 г.


Мълчалив беше Георг, не обичаше да лудува. По цял ден ходеше след малкото стадо, гледаше овцете да не направят някоя пакост.

— Георг, ела да играем! — канеха го децата.

— Ами овцете? — питаше той.

— Остави ги — съветваха го те. — Нали са чужди, ако направят пакост, леля ти ще плати глобата.

Леля — така казваше той на вдовицата, която го взе да й пасе овцете. Тя не беше богата, та на Георг му беше свидно за нея. Как ще си остави овцете? Нали на него ги е поверила? И как ще се оправдава, ако направят пакост? Пък може и да го изпъди. Тогава пак бедният му татко ще го храни… А толкова малко хляб има у тях!…

Георг обичаше да поляга пред стадото и да мисли. Мислеше какво ще прави, когато порасне. Много му се искаше да стане машинист. Най-весели му бяха дните, когато баща му го вземаше със себе си в мината. Той гледаше с часове чудната машина и завиждаше на машиниста. Ето, машинист искаше да стане и той! Да управлява тази страшна сила, да й командува, както му се ще…

— Георг, искаш ли да станеш машинист? — попита го веднъж на шега машинистът.

— Искам! — подскочи радостно Георг.

— Добре. Като порастеш, ще дойдеш при мене.

Георг не забрави шегата. И от този ден все за машината мислеше. Баща му беше огняр, но Георг не искаше да стане като него. И работата беше много тежка, и по-малко пари плащаха…

Не, не му се щеше да стане огняр! Машинист, това е друго. Ще гледа само, ще бута разни ръчки и толкова!

Чудна сила имаше машинистът! Дигаше такива товари и никога не се уморяваше… Само въглища да има. Въглищата, в тях е силата.

Един ден, като си мислеше така, Георг се попита:

— Какво ли ще стане, ако на машината се сложат колелета? Майчице, като тръгне тази машина!…

Тази мисъл му хареса. Машина на колелета! Ей, че смешно ще бъде! А на машината да се закачат коли… Каквато е силна, колко ли души ще може да кара!… Не, колите ще бъдат пълни с въглища… Паф-пуф! Паф-пуф! Тогава Георг ще бъде машинист! Да мине през селото и да викне на другарите си…

Понякога Георг се замисляше сериозно. Ами машината ще бъде много тежка, как ще се движи по калните пътища! И по дървени релси не може… Такива релси той беше видял в мината, но те бяха много слаби…

Не, Георг ще пуща машината само когато е сухо. Как ще гърми, как ще тресе земята!

Един ден, като си мислеше, полегнал пред стадото, Георг заспа. Присъни му се, че е пораснал и че е машинист. Машината е странна, тежка, с широки железни колелета. Зад нея е прикачена голяма хубава кола. А в колата са домашните му, роднините, съседите. Ще пътуват. Но къде ще пътуват, никой не знае. Знае само Георг. Ще идат до морето. И там ще спрат. Георг ще кара полекичка, за да не се изплашат.

Ето, той пуща парата. Изведнъж машината изгърмява като хала и се понася. Георг стои отпред и трепери от страх. Мъчи се да я спре, не може. Ами сега? Ето го, морето се вижда вече. Още един миг, и ще полетят от брега! Свърши се! Никой не може да скочи, никой не може да се спаси!… Всички на колата започнаха да пищят…

— Ах! — извика Георг и се събуди.

Над него стоеше мустакат мъж и го буташе по рамото.

— Как се казваш бе, сънльо?

— Ами Георг Стефенсън.

— Ами къде ти са овцете?

— Овцете ли? — питаше като замаян Георг. — А, да, овцете ми!

— Овцете ти зер! — сопна се още по-сърдито мустакатият мъж. — Ако не ги бях изкарал от нивата, досега нищо нямаше да оставят.

— Благодаря ти, чичо — рече Георг и стана. — Какво щях да кажа довечера на леля?

Той още трепереше. И чак когато разтърка очи и се вгледа в стадото, разбра, че машината е била само един чуден сън. Георг се усмихна. Значи и родителите му са живи и здрави…

Изминаха години.

Най-напред Георг стана огняр в мината. После го назначиха машинист. Вечер, когато всички си отиваха, той разглобяваше частите, чистеше ги и ги разглеждаше. И все си мислеше за някогашния чуден сън.

— Не може ли наистина машината да се сложи на колела и да се пусне по релси? — питаше се той, като притваряше очи.

По цял ден и по цяла нощ Георг мислеше за машината. Всичко му беше така ясно! Само да му падне случай, на един дъх ще построй всичко!…

Веднъж, когато Георг завърши успешно много трудна работа и собственикът на мината го похвали, той му разправи за плановете си и поиска да направи опит. Отначало собственикът отказа, но сетне, като размисли и намери, че ще има големи изгоди, се съгласи. И на другия ден Георг започна направата на локомотива…

Така се създаде първата железница в света.

Край
Читателите на „Чудният сън“ са прочели и: