Стивън Кинг
Трите карти (14) (Тъмната кула II)

1

Когато Стрелецът проникна в съзнанието на Еди, на младежа за миг му прилоша, стори му се, че го наблюдават (Роланд не бе почувствал нищо подобно, по-късно Еди му разказа какво е усетил). С други думи, той смътно долови присъствието на Стрелеца. В случая с Дета Роланд беше принуден „да се втурне“ в съзнанието и. Тя не само го усети — по някакъв странен начин сякаш го очакваше — него или някои по-чест посетител. Така или иначе Дета знаеше за неговото присъствие от първия миг, в който той се оказа в съзнанието и.

Джак Морт не почувства нищо. Вниманието му изцяло беше съсредоточено върху момчето. От две седмици го следеше, а днес щеше да го убие.

2

Макар момчето да стоеше с гръб към онзи, през чиито очи сега гледаше Роланд, Стрелецът веднага го позна. Това беше момчето, което беше срещнал в крайпътната станция, което беше спасил от Оракула и чийто живот беше пожертвал, когато трябваше да избира между възможността да го спаси или да настигне човека в черно; момчето, което миг преди да падне в бездната, бе промълвило: „Тогава върви — има и други светове освен този.“ И, разбира се, беше абсолютно право.

Момчето се наричаше Джейк.

В едната си ръка носеше хартиен плик, в другата — синя платнена чанта. Съдейки по ъгловатите очертания под тъканта, Стрелецът предположи, че чантата е пълна с книги.

Колите профучаваха по улицата, която хлапето се готвеше да пресече; Роланд разбра, че се намира в същия град, от който беше похитил Затворника и Господарката, ала в момента тези подробности нямаха значение. Най-важното беше онова, което щеше да се случи — или да не се случи — през следващите няколко секунди.

Джейк не беше преминал в света на Стрелеца през някаква вълшебна врата; беше се озовал там по доста жесток и прозаичен начин, след като беше загинал в собствения си свят. След като го бяха убили. Или по-точно, след като го бяха блъснали.

Беше попаднал под колелата на преминаваща кола, когато отиваше на училище, стиснал в едната си ръка плика със закуската си, а в другата чантата с учебниците.

Блъснал го беше човекът в черно.

„Ще го направи… ще го направи след секунда. Това ще бъде наказанието ми, задето убих момчето в моя свят — да видя как причиняват смъртта му и да не мога да попреча на убиеца.“

Ала през целия си живот Стрелецът беше свикнал да се съпротивлява на злата участ — това бе неговата същност, неговата ка, ако желаете — затова той се „втурна“ в мозъка на хлапето; рефлексите му така дълбоко се бяха вкоренили в съзнанието му, че почти се бяха превърнали в инстинкти.

Когато пристъпи в другия свят, му хрумна едновременно ужасяваща и иронична мисъл: ами ако се е озовал в тялото на човека в черно? Ами ако в мига, когато се хвърли да спаси момчето, забележи как собствените му ръце блъскат хлапето? Ами ако чувството за контрол е илюзорно, ако последната жестока шега на Уолтър е да го накара да убие момчето?

3

Джак Морт потръпна и за миг се разсея. Точно когато се готвеше да скочи и да блъсне детето на уличното платно, той изпита странно усещане, сякаш насекомо беше ухапало врата му. Сигурен бе, че не го е ужилила оса или пчела, тъй като мястото само го сърбеше като ухапано от комар. Неприятното усещане му попречи да се съсредоточи в решаващия момент. Той се плесна по врата и отново насочи вниманието си към момчето.

Стори му се, че всичко това се случи в един миг, но всъщност изминаха седем секунди. Джак не усети нито проникването на Стрелеца, нито отдръпването му, а хората около него (хора, които бързаха да отидат на работа и които бяха излезли от намиращата се наблизо станция на метрото) не забелязаха как зад очилата с позлатени рамки очите на Джак промениха цвета си и станаха светлосини. Никой не забеляза как тези очи отново потъмняха до обичайния си кобалтов цвят. Когато той отново погледна към момчето, изпита неописуемо раздразнение и гняв, забелязвайки, че е пропуснал шанса си. Светофарът се смени на зелено.

За миг Джак се загледа след момчето, което прекосява улицата, повлечено от многолюдната тьлпа, сетне се обърна и си запробива път сред потока от пешеходци.

— Хей, господине! Внимавайте… — извика му някаква хлапачка с восъчножълто лице. Той грубо я блъсна и дори не се обърна, когато момичето гневно изкрещя, а чантата с учебниците му падна на земята. Джак продължи по Пето Авеню, отдалечавайки се от Четирийсет и трета улица, където бе възнамерявал да убие момчето. Беше свел глава и стискаше толкова силно устни, че сякаш нямаше уста, а само белег от отдавна зараснала рана над брадичката. Щом успя да се измъкне от тълпата пешеходци на ъгъла, той не забави крачка, а забърза, прескачайки Четирийсет и втора, Четирийсет и първа и Четирийсета улица. По пътя си мина покрай сградата, където живееше момчето, и дори не я погледна, въпреки че през последните три седмици всеки ден го беше проследявал оттук до ъгъла на Пето Авеню, където възнамеряваше да го блъсне.

Момичето, което беше блъснал, продължаваше да крещи след него, но той не му обърна внимание. Любител ентомолог едва ли би обърнал повече внимание на обикновена пеперуда.

До известна степен Джак Морт напомняше любител ентомолог. По професия беше преуспяваш експерт счетоводител. Убийствата бяха неговото хоби.

4

Стрелецът се оттегли в дъното на съзнанието на Джак Морт и едва не припадна. Изпитваше облекчение, че това не е човекът в черно, но същевременно беше обзет от ужас от чудовищно проникновение.

Макар да бе отделено от тялото му, неговото съзнание, неговото ка беше както винаги рационално, но внезапното прозрение му подейства така, сякаш го бяха ударили с чук по челото.

Узна истината не когато проникна в главата на Джак Морт, а когато, успокоен за съдбата на момчето, се отдръпна. Разбра връзката между този човек и Одета — прекалено невероятна и същевременно ужасяващо логична, за да бъде случайна; разбра още кои ще бъдат тримата му спътници, предсказани чрез картите.

Двамата вече познаваше, а третият не беше този човек… този убиец; третият, назован от Уолтьр, беше въплъщение на Смъртта.

„Смърт…, но не за теб“ — така беше казал Уолтьр, който дори преди края си още притежаваше сатанинска хитрост. Отговорът му беше като отговор на адвокат… толкова достоверен, че истината можеше да остане незабелязана в сянката му. Роланд нямаше да умре, а да се превърне в самата Смърт.

Затворникът, Господарката… Смъртта беше третата карта. Неочаквано Стрелецът осъзна, че третият — това е самият той.

5

Роланд нахлу в съзнанието на непознатия като снаряд или дистанционно направлявана ракета, програмирана да насочи тялото, което сега обитаваше, към човека в черно още в мига, когато го зърнеше.

Едва по-късно се замисли какво би могло да се случи, ако попречеше на човека в черно да убие Джейк — възникването на парадокс, празнина във времето и пространството, която щеше да отмени всичко, което се беше случило след пристигането му в крайпътната станция…, защото, ако спасеше Джейк в този свят, хлапето нямаше да попадне в неговия и ходът на събитията щеше да се промени.

Не можеше да си представи колко колосални щяха да бъдат промените. Имаше опасност да настъпи краят на странстванията му, ала подобна мисъл дори не му минаваше през ума. Разбира се, лесно му беше да размишлява сега, след като деянието беше извършено; дълбоко в себе си той съзнаваше, че ако беше срещнал човека в черно, никакви последствия, парадокси или предопределения на съдбата нямаше да му попречат да сведе главата на човека, чието тяло обитаваше, и да връхлети върху Уолтьр. Безсилен беше да постъпи по друг начин, както е безсилен револверът пред пръста, натискащ спусъка му.

Ако постъпката му означаваше край на мечтите му, на търсенето на Тъмната кула, то изобщо не го беше грижа.

Набързо огледа хората, които се бяха скупчили на светофара, като внимателно се взираше не само в лицата на мъжете, а и на жените, за да се убеди, че сред пешеходците няма човек, преоблечен като жена.

Уолтьр го нямаше.

Постепенно Роланд се отпусна, както в последния момент може да се отпусне пръстът, натискащ спусъка. Уолтьр не се навърташе около момчето и внезапно Стрелецът разбра, че още не е настъпил фаталният момент. Момчето щеше да умре — след две седмици, след една или може би още утре, но не през този ден.

Оттегли се в дъното на съзнанието на Джак Морт, по пътя видя нещо…

6

… заради което едва не припадна: човекът, в чието съзнание бе проникнал през третата врата, някога беше дебнал през прозореца на необитаем жилищен блок, превърнал се в убежище за пияници и психопати, които често нощуваха тук. Присъствието на пияниците се доказваше от отвратителната миризма на потта и урината им, а изкривеното съзнание на безумците сякаш изпускаше специфично зловоние. Стаята беше празна с изключение на два стола; Джак Морт седеше на единия, а с другия беше залостил вратата. Не се страхуваше от неканени гости, но не искаше да рискува. Седеше близо до прозореца, което му даваше възможност да наблюдава улицата, същевременно се криеше в сянката, за да не бъде забелязан от случаен минувач.

Държеше напукана тухла; беше я измъкнал от стената под прозореца, където градежът не беше добре циментиран. Тухлата беше стара и вече изронена по ъглнте, но много тежка. Беше покрита с остатъци от хоросан, които напомняха полепнали корали. Джак възнамеряваше да хвърли тухлата върху нечия глава. Беше му все едно коя ще бъде жертвата му; когато ставаше въпрос за убийство, господин Морт не проявяваше претенции.

Не след дълго забеляза трима души, които очевидно бяха членове на едно семейство: мъж, жена и момиченце. Малката вървеше от вътрешната страна на тротоара, вероятно за да бъде в по-голяма безопасност от преминаващите коли. Улицата беше близо до железопътната гара и движението бе много интензивно, но Джак Морт не се интересуваше от профучаващите автомобили. Тревожеше го фактът, че зданията срещу къщата, където се намираше, бяха разрушени; сега там се простираше поляна, обсипана със счупени дъски, отломки от тухли и счупени стъкла, които блещукаха под лъчите на слънцето.

Той се приближи до прозореца и за секунда надникна навън; носеше тъмни очила, а русата му коса беше скрита от плетена вълнена шапка. Маскировката му беше допълнителна мярка за сигурност като стола, с който бе залостил вратата. Въпреки че беше предвидил всичко, предпочиташе да се застрахова срещу неочаквано възникнали опасности.

Носеше и много широк пуловер, достигащ до средата на бедрата му, който би попречил на случайния свидетел да прецени какво е телосложението му (Джак Морт беше много слаб). Безформената горна дреха изпълняваше още една функция: всеки път, когато изпращаше някого в „бездната“ (така наричаше убийствата), той получаваше ерекция и се изпразваше, а дългият пуловер прикриваше мокрото петно върху джинсите му.

Тримата вече приближаваха.

Джак Морт си помисли: „Не действай прибързано… бъди търпелив и изчакай най-подходящия момент.“

Внезапно се разтрепери. Вдигна тухлата, притисна я до корема си, отново я вдигна и се надвеси през прозореца. Вече беше напълно спокоен; удивляваше се от хладнокръвието си, с което винаги действаше в решаващия момент. Хвърли тухлата и я проследи с поглед. Преобръщайки се, тя полетя надолу. Джак ясно виждаше засъхналия хоросан по повърхността и. В подобни моменти виждаше всичко прекалено отчетливо, сякаш го наблюдаваше през увеличително стъкло; падащата тухла беше нов детайл от действителността, който той бе създал, както скулпторът създава с длетото си нови форми от грубия камък; в подобни случаи се наблюдава най-забележителното явление — сливане на логиката и върховното удоволствие.

Понякога той не попадаше в целта, както ваятелят може да сгреши, но този път попадението му беше отлично. Тухлата удари по главата момиченцето с пъстрата рокличка. Джак видя бликналата кръв, която беше по-яркочервена от тухлата, ала щом засъхнеше, щеше да придобие същия кафеникав цвят. Чу ужасения вик на майката, но не видя лицето и, тъй като вече се беше отдръпнал от прозореца.

Тичешком прекоси стаята и запрати в ъгъла стола, който подпираше вратата. Бързо свали пуловера, извади кърпа от задния си джоб и я използва, за да натисне дръжката. Не биваше да оставя отпечатъци от пръстите си. Само загубеняците оставяха отпечатъците си.

Пъхна кърпата обратно в задния си джоб, излезе в коридора и като пияница се заклатушка към външната врата, без да се оглежда. Само смотаняците се оглеждаха.

Умните хора знаеха, че ако се озъртат, положително ще привлекат вниманието на случайните свидетели. Сетне на някое хитро ченге можеше да му хрумне, че обстоятелствата около произшествието са съмнителни, и да започне разследване. И всичко това заради едно нервно озъртане. Джак беше сигурен, че никой не ще го свърже с това престъпление, дори ако възникнеха подозрения и започнеше разследване, но…

По принцип допускаше само приемливия риск и се стараеше да сведе до минимум опасността. С други думи — винаги залостваше със стол вратата.

Тръгна по мръсния коридор с плесенясали от влагата стени; вървеше с наведена глава и мърмореше като скитниците, които бродят по улиците. Още чуваше как жената крещи (навярно беше майката на момиченцето), но звукът бе приглушен и му се струваше някак маловажен. Всичко, което се случваше след това — виковете, суматохата, писъците на ранените (ако ранените бяха способни да пищят), изобщо не интересуваха Джак. Интересуваше го само онова, което променяше хода на събитията, живота на хората… и може би съдбите не само на жертвите му, но и на обкръжаващите ги личности — явлението напомняше концентричните окръжности, образуващи се около камък, хвърлен в езерце.

Може би именно днес той, Джак Морт, беше променил съдбините на света, или пък щеше да го стори в бъдеще, по време на някои от следващите си „подвизи“.

Усещането беше върховно, нищо чудно, че го караше да се изпразва в джинсите си.

Не срещна никого, докато слизаше по стълбите, но все пак продължи да се олюлява. Стараеше се да не залита, защото пияният се набиваше в очи. Мърмореше нещо неразбираемо, защото не искаше да преиграва — това можеше да се окаже прекалено опасно.

Излезе през задната врата, чиято ключалка беше разбита, и се озова на мръсна уличка, осеяна със стъкла от счупени бутилки, които проблясваха като скъпоценни камъни.

Беше планирал бягството си предварително, както планираше всичките си действия (допускай само приемливия риск, старай се да сведеш до минимум опасността, бъди стриктен във всичко, което правиш); заради методичността му колегите му подмятаха, че щял да стигне далеч (той действително преследваше големи цели и нямаше намерение да отиде в затвора или на електрическия стол).

Неколцина души тичаха по съседната улица, ала очевидно искаха да разберат защо крещи жената и никой не обърна внимание на Джак Морт, който беше свалил плетената вълнена шапка, но не и тъмните очила — те не се набиваха на очи, тъй като слънцето грееше ярко.

Той свърна в една странична уличка… след малко се озова на друга улица, близо до автобусната спирка. След по-малко от минута автобусът пристигна — всичко това беше част от грижливо подготвения план на Джак. Щом сгъваемата врата се отвори, той се качи и пусна монетата от петнайсет цента в специалния прорез. Шофьорът дори не го погледна, но дори да го беше сторил, щеше да види невзрачен човек в джинси и по всяка вероятност безработен, тъй като провисналият му пуловер изглеждаше като подарен от Армията на спасението.

„Бъди подготвен за всичко, за да бъдеш винаги на върха!“ В това се криеше тайната на успеха му както на работното място, така и по време на „забавленията“ му.

На девет пресечки от спирката имаше паркинг. Джак слезе от автобуса, качи се на автомобила си (добре запазен шевролет, произведен в средата на петдесетте години, който не се набиваше на очи), включи двигателя и се отправи обратно към Ню Йорк. И този път се беше отървал безнаказано.

7

Всичко това се мярна пред очите на Стрелеца само за миг. Ала преди ужасеното му съзнание да се „самоизключи“, за да го спаси от полудяване, той видя още нещо. Не всичко, но достатъчно. Напълно достатъчно.

8

Видя как Морт старателно изрязва с остър нож малка бележка, поместена на четвъртата страница на „Ню Йорк Дейли Мирър“. Заглавието гласеше: „Чернокожо момиченце изпада в кома след нещастен случай.“ Видя как Морт намазва обратната страна на изрезката с четчица, прикрепена към капачката на шишенцето с лепило. Видя как Морт залепва изрязания текст в средата на празна страница от албум, който, съдейки по дебелината му, съдържаше още много изрезки. Видя първите редове от дописката: „Петгодишната Одета Холмс, която пристигнала в Елизабеттаун в Ню Джърси, за да присъства на сватбата на леля си, е станала жертва на странен нещастен случай. Преди два дни момиченцето вървяло с родителите си към железопътната гара, когато внезапно върху главата му паднала тухла…“

Но това не е бил единственият случай, когато Джак Морт е насочвал вниманието си към нея, нали?

През годините, които бяха изминали между онова фатално утро и още по-фаталната вечер, когато мотрисата беше отрязала краката на Одета, той бе хвърлил доста предмети и беше убил доста хора.

Сетне отново беше дошъл редът на Одета. Първия път Джак беше хвърлил тухла върху главата и. Втория път я беше хвърлил под мотрисата на метрото. „Нима ми е съдено този човек да бъде мой спътник? Що за чудовище е той?“ — запита се Стрелецът.

Внезапно си спомни за Джейк, за онзи, който го беше блъснал под колелата на автомобила и го беше изпратил в този свят; стори му се, че чува смеха на човека в черно и това го довърши. Той припадна.

9

Когато се свести, видя прегледно подредени цифри, изписани върху зелена хартия. Листът беше разчертан отвесно и перпендикулярно, така че всяка цифра приличаше на затворник в килия.

Помисли си: „Това е нещо ново.“

Дали не съставяше нов план? Едва ли бе способен на подобно нещо. Но все пак му бе хрумнала някаква идея.

„Колко ли време съм бил в безсъзнание? — внезапно се запита той и беше обзет от паника. — Когато преминах през вратата, беше около девет. Колко ли време…“

Той пристъпи напред.

Джак Морт, който вече беше като кукла на конци, контролирана от Роланд, вдигна очи и забеляза, че стрелките на скъпия кварцов часовник на бюрото му показват един и петнайсет.

„Господи, толкова ли е късно? Какво ли се е случило с Еди? Беше уморен до смърт и едва ли е останал буден толкова дъл…“

Стрелецът накара Джак да обърне глава. Вратата все още беше на мястото си, но това, което Роланд видя през нея, надминаваше най-лошите му очаквания.

Забеляза две сенки — едната беше на инвалидната количка, другата на недъгаво човешко същество; то се подпираше на лакти, а краката му липсваха, тъй като бяха отрязани със същата студена жестокост както пръстите на Роланд.

Сянката се раздвижи.

Роланд мигновено накара Джак Морт да извърне глава, движейки се с мълниеносната скорост на атакуваща змия.

„Тя не бива да поглежда през вратата, докато бъда готов. Дотогава не трябва да вижда нищо, освен тила на този човек.“ Ала Дета Уокър не можеше да види Джак Морт, тъй като човекът, който се взираше през отворената врата, съзираше само онова, което съзираше „домакинът“. Дета щеше да види лицето на Морт само ако той застанеше пред огледало (въпреки че това можеше да доведе до ужасяващи парадокси и повторения), но дори и тогава това нямаше да означава нищо за двете Господарки, както и лицето на Господарката не би се сторило познато на Морт. Два пъти те се бяха озовавали в смъртоносна близост, но никога не се бяха виждали.

Стрелецът не желаеше едната господарка да види другата. Поне засега.

Идеята, която му беше хрумнала преди малко, постепенно се превърна в план.

Ала съдейки по светлината, в отвъдния свят беше вече три следобед, може би дори четири. Колко ли време оставаше до падането на мрака, когато щяха да се появят омарите и да сложат край на живота на Еди?

Три часа… или само два.

Можеше да се върне и да се опита да спаси младежа…, но знаеше, че Дета Уокър иска точно това. Беше му заложила капан, също както селяните, страхуващи се от кръвожадния вълк, поставяха за примамка жертвено агне. Възможно бе да се пресели обратно в болното си тяло… но не за дълго, в противен случай беше обречен на гибел. Едва сега осъзна, че вижда само сянката на Дета, защото тя лежеше до вратата и се готвеше да го застреля. Щом тялото на Роланд помръднеше, щеше да последва изстрел, който щеше да сложи край на живота му.

Дета се страхуваше от него, ето защо щеше да побърза да го довърши. Ала смъртта на Еди щеше да бъде мъчителна.

Струваше му се, че чува лукавото кискане на Дета Уокър, която повтаряше: „Май ти се иска да ме очистиш, тъпако! Иска ти се, нали? Хайде, ела, сигурно не се страхуваш от една стара и саката негърка.“

— Има само един начин — прошепнаха устните на Джак Морт. — Само един.

Вратата се отвори и в канцеларията надникна плешив човек с очила, който попита:

— Докъде стигна със сметката на Дорфман?

— Чувствам се много зле, повдига ми се. Нищо чудно да съм получил хранително отравяне.

Плешивият разтревожено го изгледа.

— Да не би да си пипнал грип? Чух, че в града имало епидемия.

— Нищо чудно.

— Хайде, прибери се у дома, но в пет утре следобед трябва да приключиш с документацията на Дорфман.

— Непременно.

— Гледай да не ме подведеш — знаеш какъв досадник е той…

— Няма.

Плешивият се втренчи в него, сетне кимна.

— Да, иди си вкъщи. Изглеждаш не на себе си.

— Така е.

Очилатият побърза да затвори вратата.

„Усети присъствието ми — помисли си Стрелецът. — Но има и още нещо — всички тук се страхуват от Джак Морт, въпреки че не знаят причината. Страхуват се, и то напълно основателно.“

Джак Морт, в чието тяло се беше вселил Роланд, стана, намери куфарчето, което носеше в мига на проникването на Стрелеца, и пъхна в него всички документи, лежащи върху бюрото.

Изпита желание още веднъж да погледне към вратата, но устоя на изкушението. Реши да погледне отново едва когато беше готов да рискува всичко и да се върне в своя свят.

Времето му беше ограничено, а трябваше да свърши много неща, които не търпяха отлагане.