Карън Робърдс
Обсебена (26)

Глава 25

Ник още я гледаше с неприкрита изненада, когато тя се измъкна бързо от скута му. Разбира се, веднага след като се изправи, хавлията й се плъзна — беше забравила, че беше „облечена“ само с огромна оранжева хавлия — и сега трябваше бързо да я хване, преди хавлията да се свлече върху крака й. Успя да „спаси“ хавлията, затъкна краищата й между гърдите си, като го гледаше през цялото време и не й пукаше, че главата я болеше, че краката й бяха като гумени и че току-що си беше спомнила всичките си неприятни изживявания. Всъщност това беше плюс за нея, защото й достави така необходимия й в момента адреналин. За пръв път от години се чувстваше в собствената си кожа и тъкмо затова му беше толкова ядосана, че й се искаше да го заплюе.

— За твое сведение, току-що си спомних всичко — каза през зъби.

Той изостри вниманието си. Облегна се на стола и в тази влудяващо отпусната поза погледна към нея:

— Така ли?

— Ти каза, че ще се погрижиш да бъда в безопасност, че очите ми няма да видят повече Ед — тя щеше да тропне с крак, ако не се страхуваше, че хавлията й ще се изплъзне. Хвана я по-здраво и го погледна. — Но не ми каза, че ще ровят в мозъка ми. Лъжливо копеле, такова.

Той се усмихна вбесяващо:

— Добре дошла отново, Ангелски очи! — каза той тихо.

Когато усети любов в гласа му, по тялото й се разля топлина.

— Ангелски очи?! Да не си посмял да ме наричаш така. Освен че ми промиха мозъка, аз бях бита, измъчвана, плашена до смърт и почти убита на няколко пъти, благодарение на тебе. Достатъчно. Аз напускам, чуваш ли? Напускам — трепереше от гняв. — Аз изпълних моята част от сделката. Сега е твой ред; освободи баща ми от затвора — присви очи. — И най-добре недей да ме лъжеш, защото, ако не изпълниш обещанието си, ще отида право при един познат репортер от „Вашингтон поуст“ и ще му разкажа с най-големи подробности всичко, което знам за вашето суперсекретно разследване.

— Заплашваш ли ме? — той не само изглеждаше, но и звучеше, сякаш се забавлява.

Тя чувстваше, че ще се пръсне от гняв.

— Дяволски си прав — заплашвам те.

Той се изправи без предупреждение, високият му ръст и широките плещи го правеха да изглежда огромен на слабата светлина. Заплашително? О, да — или поне можеше да е така, ако тя се страхуваше поне малко от него. Но тя не се страхуваше. Вече познаваше Ник Хюстън твърде добре. Като го наблюдаваше и държеше хавлията здраво, отстъпи една крачка назад, защото той я притесняваше и тя не искаше да бъде толкова близо до него. Сърцето й биеше по-бързо сега. Тя откри за свой ужас, че все още не е преодоляла любовта си към Ник.

— Не те виня — каза той.

Присви очи с подозрение, но казаното звучеше искрено. Светлината, която струеше от отворената врата на банята, падаше върху златистата му коса, сините му очи (беше ли тяхната мекота измамна?), топлите му устни, силните ъгловати очертания на скулите и брадичката. Тя му стигаше едва до брадичката и беше два пъти по-тясна в раменете от него. Като го гледаше навъсено, си мислеше: колко е несправедливо, че предметът на нейното отмъщение е толкова секси, та чак краката й се подкосяват.

— Така ли?

— Не. Но не трябва да се притесняваш. Ти вече няма да участваш, а и сделката си остава. Преждевременното освобождаване на баща ти е вече в ход — той се пресегна и прокара ръка по бузата й. Независимо че стомахът й се сви, след като усети топлината на пръстите му, тя се намръщи ужасена и дръпна лицето си, а после отстъпи още назад. Но не беше достатъчно далеч. Откри (за собствено разочарование), че не е готова още да му обърне гръб напълно. Една част от нея, една глупава част, все още искаше Ник.

— По-добре е да говориш истината.

Усмивката му беше кратка и кисела този път.

— Ти наистина не ми вярваш, а?

— Не.

— Добре, мисля, че и за това не мога да те виня. Виж, не можах да предвидя много от нещата, които се случиха. Смятахме да измъкнем Катрин, докато Барнс беше извън града и ако нещата се бяха стекли, както бяхме планирали, ти въобще нямаше да се срещнеш с него. Трябваше да заемеш мястото й за седмица и нещо, докато тя дава показания, преди да свикат тайния висш съдебен състав, за да можем да възбудим съдебно преследване срещу Барнс и да имаме всички възможни улики. При разследване от такава величина, на толкова високо ниво, на каквото е Барнс, и при толкова мръсотия, колкото той е събрал за всички в града, трябваше да сме сигурни, че той въобще нямаше да се усъмни, че го разследваме. Явно, нещо се е объркало и той е заподозрял. Но вярвай ми, никога не съм мислил, когато те въвличах, че ще те наранят. Мисълта за това направо ме убива — той взе ръката й и тя не се възпротиви, макар част от нея да казваше, че трябва. Той сви устни, когато забеляза малките кръгли следи от изгаряне. Когато погледите им се срещнаха, тя видя, че изражението му е изключително строго. — Когато те чух да крещиш тази нощ в оня проклет бункер и не можах да стигна до теб, направо загубих ума и дума.

Той вдигна ръката й и я сложи на бузата си. Сърцето й леко подскочи и дишането й се учести, когато усети топлата му и бодлива кожа от леко наболата брада по дланта си. Тя пое дълбоко дъх и като се опитваше да не забравя яда, болката и усещането, че е предадена (чувства, които беше сигурна, че е длъжна да изпитва), все пак не отдръпна ръката си. Тя осъзна, че искаше, не — трябваше, първо да чуе останалото от историята.

— Бях готов да съборя онова място с голи ръце. Ако не те бяха извели навън тогава, щях да направя всичко възможно, за да те измъкна оттам — той обърна уста към дланта й, притисна ги към чувствителната й кожа. Дъхът й спря. Сърцето й запрепуска. Устата й пресъхна. Това беше умишлено копиране на целувката, която му беше дала на канапето в дома на баща й през онази незабравима нощ, когато молеше Ник да спаси баща й от затвора.

Което той не беше направил. Беше я целунал и оставил с разбито сърце и унизена. Споменът предизвика усещане за горещ полъх.

Тя дръпна ръката си, скръсти ръце пред гърди и го погледна.

— Има ли смисъл в това, което казваш? Защото не мисля, че казваш неща, които ме касаят?

— Има смисъл — на лицето му се изписа лека, печална усмивка. — Искаш да ти го кажа по букви, нали? Добре, така е честно. Ето — той се поколеба и за миг тя си помисли, че пак ще я придърпа към себе си. Застана в напрегнато очакване, готова да се отдръпне. Но той не направи това, а пъхна ръце в джобовете на панталоните си и я загледа, без да мърда. — От първия момент, когато влезе боса в офиса на Майк, те харесвам много. Колкото по-често се срещах с тебе, толкова повече опознавах що за човек се крие зад вида на красива, секси жена — тук тя присви предупредително очи само за да му покаже, че е имунизирана срещу ласкателствата му. — Харесвах те все повече. Но нищо не можех да направя, защото работех по случай, в който беше включен баща ти и всякакви лични отношения между теб и мен биха били голям конфликт на интереси. През онази нощ, на канапето на Майк, когато ме молеше да го отърва от затвора, аз почти се предадох. Ти ми късаше сърцето, а аз толкова те желаех, че… Но си тръгнах, защото имах задължения. И поради същата причина стоях настрана, въпреки че всичките тези месеци не можах да те забравя.

Сега тя стоеше, без да откъсва очи от него, без подозрение, изпълнена с надежда и уязвимост, но в момента, в който осъзна това, веднага свъси поглед. Устата й се изкриви в кисела гримаса, когато разбра как се е променила физиономията й. А той продължи:

— Знаех, че Майк не е лош човек и колко сте близки двамата. Продължих да търся начин да ви помогна и тогава се натъкнах на Катрин Лоурънс — видях колко си приличате двете. Тя беше наш информатор от месеци и ни беше необходима само една седмица, през която да даде показания, без Барнс да заподозре нещо и ние да успеем да приключим случая. Но това би била твърде опасна седмица за нашето разследване. Помислих, че най-добре би било да поставим някого на нейно място, докато тя дава показания, а Барнс да не надуши нищо. Този някой беше ти. Използвах физическата ти прилика с нея, за да ти дам това, което искаш — да измъкнем баща ти от затвора. А причината, поради която го направих, е, че съм луд по тебе.

След последните му думи, помежду им легна пълна тишина, която вибрираше с нарастващо напрежение. Можеше дори да я пипнат. В стомаха й се беше свила голяма топка, а тя беше дори забравила да диша. Като издиша бавно, така че Ник да не забележи, Джена се смръщи леко и потърси лицето му. Беше стиснал челюсти и беше спрял да се усмихва, беше присвил очи, а в тях проблясваше огънче. Изглеждаше висок, опасен и неописуемо секси, стоейки там, пред нея, в тихата, сенчеста спалня, а тялото й реагираше както винаги досега в негово присъствие.

То тръпнеше и гореше.

— Имаш ли нещо да кажеш сега? — попита я кисело. — Нали знаеш как се води разговор: аз казвам нещо, ти отговаряш…

— Не — каза тя и замълча. Направи това, което отдавна искаше: пристъпи напред, повдигна се на пръсти, обхвана врата му с ръце, затвори очи и го целуна.

В първия момент той стоеше, докато тя го отрупваше с целувки, езикът й се плъзгаше между устните му и тя се притискаше силно към всеки твърд, мускулест инч от тялото му. Устата му беше гореща и имаше лек вкус на кафе също както последния път, когато го беше целунала. Усети, че сърцето й блъска лудо в гърдите, че пулсът й бие в ушите, цялото й тяло полудява. После той пое дълбок, накъсан дъх и я целуна по гърба. Като я прегърна през кръста, я притисна по-близо до себе си, залепи устни до нейните и я целуна толкова жадно, че главата й се замая. Устните му бяха твърди и сухи, езикът му беше горещ и влажен, а целувката му беше толкова вълнуваща, че тя се разтрепери. Неговото тяло беше по-едро от нейното, много по-мускулесто, завладяващо, определено мъжествено. Тя се прилепи за него и го зацелува с насъбрано от хиляди сънища желание и когато накрая той повдигна главата й, тя издаде лек дрезгав звук на протест.

— Джена! — гласът му беше дълбок и суров.

Тя отвори очи. Лицето му гореше, а очите му блестяха и я гледаха страстно.

— Ник! — тя отвръщаше на погледа му, чудесно съзнаваща какво изпитва той. Усещаше твърдостта и горещината му, разтърсващото желание, минаващо по цялото му тяло. Електричеството помежду им беше толкова силно, че практически жужеше във въздуха. Трепереща, останала без дъх, тя му се усмихна и погали топлия му тил със студените си слаби пръсти.

Той задържа дъха си. Стисна челюсти. Очите му бяха полупритворени и толкова „горещи“, че направо я изгаряха, докато я оглеждаха, докато докосваха всяка частица от тялото й, плъзгаха се по очите, по устата й. Ръцете му я държаха здраво и силно. Хълбоците и бедрата му притискаха нейните. Тя усещаше колко е напрегнат той, как тялото му излъчва горещина, усещаше явно доказателство за силното му желание, когато се притискаше в нея.

— Искам те толкова много — каза тя.

Очите му блестяха. После неочаквано се появи усмивка и пак така неочаквано изчезна.

— Мисля, че това е моя реплика — каза той и пак я целуна толкова продължително, че тя беше смаяна, потопена в сласт, притискаше се в него, отвръщаше на целувките му жадно. Главата й се завъртя, сърцето й заби, краката й се разтрепериха. Тя се олюля към него, прокара пръсти по дългата му коса и го зацелува така, сякаш ще умре, ако не го направи. Искаше да го разгорещи така, както той — нея.

„Ник, Ник, Ник…“ името му кънтеше в главата й като трескав рефрен. Толкова дълго го беше искала. Сега тя се топеше пред него, изгаряше за него, печеше се на огън от страст към него.

Ръката му напипа гърдите й под дебелата хавлия. От удоволствие краката й омекнаха. Зърната й се втвърдиха и набъбнаха, докато ги галеше. Той откъсна устни от нейните и започна да я целува горещо и влажно.

— Ник! — името му прозвуча малко по-силно от поемане на дъх. Изгаряща от желание, тя се залепи за раменете му, костите й омекнаха.

— Хммм?

— Люби ме.

Той повдигна главата й и я погледна. Челюстта му беше здраво стисната, очите — притворени и бляскащи. Той се усмихна леко и с насмешка каза:

— Натам вървим.

После я целуна — устата му беше твърда, гореща, неустоима. Тя му отвърна всеотдайно. Целувайки я, той я вдигна на ръце с лекота, която тя вече познаваше и която все още я разтреперваше всеки път. Обърна се и направи нужните две крачки, за да стигне до леглото. Той отлепи устни от нейните. Тя си помисли, че е, за да вижда какво прави и с едно рязко дръпване отхвърли завивките от леглото. През това време го целуваше жадно.

— От толкова дълго, страшно дълго време мислех за това — гласът му внезапно беше станал дрезгав и въобще не приличаше на обичайния му провлечен говор.

Сложи я на леглото. Когато гърбът й докосна студения гладък чаршаф, тя разбра, че е изгубила хавлията. Той още я държеше, навеждаше се над нея и плъзгаше устни бавно по ключицата й. Джена потръпна от удоволствие и тогава мярна хавлията — тя лежеше на смачкан куп там, където бяха стояли. Оранжевото хълмче на бежовия килим означаваше, че е абсолютно гола. За миг поспря, защото си спомни многобройните им спречквания и как го ненавиждаше само преди десет минути.

Но не го беше мразила наистина. Погледна с широко отворени очи. Беше диво, лудо, дълбоко влюбена в Ник и вероятно от дълго време. Не, нямаше намерение да му го казва. Първо сама трябваше да свикне с тази мисъл. Осмислянето на този факт я разтревожи и лека паника премина по тялото й. Тя се вцепени и пак стигна до крайна възбуда, когато той се отдръпна да свали тениската си. Тя го гледаше, докато я запраща на пода, и полудя от желание. Раменете му бяха широки и бронзови, мускулести. Ръцете му също бяха бронзови и мускулести. Неговите…

Нейните разсъждения внезапно пресекнаха, когато видя, че той стои до леглото и гледа голото й тяло с изгарящ поглед. И тя имаше лек загар и слабо тяло, доста по-слабо, отколкото го помнеше. Извивките й бяха сега по-различни, кръстът й — по-тънък, хълбоците й — по-тесни, краката й — удивително слаби и дълги. Гърдите й бяха по-малки също — тя внезапно съжали, че ги няма предишните сочни, пълни гърди — но пък бяха твърди и закачливи. Зърната й бяха тъмни и настръхнали. По блясъка в очите му, докато я наблюдаваше, съдеше, че той харесва всичко, което вижда, и това я разтърсваше отвътре.

От дълго време бе влюбена в него и това я караше да подлудява отново. Погледът й падна на онова място — спомни си за кола маската и татуираното сърце и загуби нишката на мисълта си. Почервеня от главата до петите.

Трябва да е издала някакъв звук на притеснение, защото той бързо я погледна.

— Секси — очите му блеснаха злобничко, а устните му се свиха закачливо; после той започна да сваля панталоните си. Нейното лице все още гореше, но той може би не виждаше в тъмното. Освен това собственото й непознато тяло я вълнуваше.

— Побързай! — тя изви леко гръб и се протегна да погали мускулестото му бедро през гладката синтетична тъкан на панталоните.

Той сви устни, докато разкопчаваше ципа си. От очите му струеше страст към нея.

— Скъпа, още две секунди и си моя — каза той и бързо приключи с разкопчаването. Измъкна се бързо от панталоните и боксерките, обувките и чорапите като човек с ясна цел. Това обаче означаваше, че тя не успя да се наслади на гледката, но все пак видя тялото му с класическата V-форма — широко в раменете и тясно в кръста и хълбоците, със стегнати мускули и дълги силни крака. Нямаше много косми по тялото си, а тия в средата на гърдите му, образуваха клин, като после се насочваха надолу.

После той легна до нея на леглото и пак я целуна. Ръцете му я галеха. Тялото й гореше и тя не можеше да мисли повече. Целуваше го, галеше широките му рамене и гърба му, наслаждаваше се на влажната горещина на кожата му, на гъвкавите и силни мускули. Горещата му и влажна уста намери гърдите й и той започна да ги смуче една по една. Тялото й се стегна и разтресе. Тя извика от удоволствие, но той погълна вика й, като я целуна отново по устата.

„Това е Ник“, мислеше си тя с разтуптяно сърце. Ник, за когото си беше мечтала от толкова време…

Ник плъзна бедро между нейните, раздалечи ги. Тя изохка. После той започна да я гали по бедрата, да я милва и после задълба в кадифената цепнатина. При това Джена загуби всякаква способност да разсъждава.

Пръстите му се движеха в нея навън-навътре, бавно, умело. Тя се извиваше под него, охкаше от удоволствие, а тялото й се тресеше.

— Леко — прошепна той и отлепи устни от нейните, за да целуне горещо и жадно врата й, после — кръглите й гърди с тъмни ореоли. Като дишаше тежко и накъсано, тя чувствено плъзна ръце по широките му рамене.

— Мммм — беше отговорът й.

— Хубава татуировка — каза той след минута; гласът му беше надебелял, но съдържаше нотка на хумор.

Минутката веселие й позволи да си поеме дъх и да помисли за подходящ отговор.

— Дано да е временна — тя опита да придаде заплашителна нотка на гласа си, но й беше безкрайно трудно, когато се чувстваше слаба и трепереща от желание.

— Временна е. Мислиш ли, че бих могъл да те убедя да я направиш постоянна?

— Не.

Той допря устни до малкото червено сърце, после прокара език по стрелата, която си имаше специално предназначение. Сочеше точно натам, където би искала да усети устните му. И докато си го помисли, той го направи. Усещането как горещата му и влажна уста се движи по чувствителната й кожа предизвика потоци от възторг, преливащи по цялото й тяло. С разтуптяно сърце застина в очакване. Защото знаеше какво следва и беше готова.

Устатата му се движеше инч по инч надолу между краката й. Бавно, много бавно, минаваше по атлазената кожа с малка черна ивица по средата и я караше да се гърчи, да се повдига на няколко инча, да трепери и пъшка, да стиска здраво чаршафа. Накрая той беше там; ръцете му държаха задните й части и я притискаха към него; той я целуваше страстно там, където най-много й се искаше, а тя стенеше, докато вълни от изпепеляваща страст избухнаха вътре в нея.

— Ник, моля те — изохка тя. Беше толкова гореща и жадна за любов, полудяла от желание, че не можеше да търпи повече.

Той вдигна глава и я погледна, очите му бяха полупритворени и горяха.

— Имаш вкус на ягоди — каза с тих, дрезгав глас. — Винаги съм се чудил на това.

Той се надигна и легна върху нея, прегърна я силно, целуна я еротично. Тя усети собствения си вкус върху устните му, помисли си: „Той е чудесен“ и в този миг той потъна в нея. Беше невероятно хубаво, точно за това жадуваше тялото й. Внезапната пламенност беше нещо, което тя желаеше от все сърце. Извика в отговор и избухна, като го стискаше здраво, обгръщаше кръста му с крака и отново викаше, защото преминаваше през дълбоки, разтърсващи вълни от екстаз.

— Обичам те, Ник! Обичам те, Ник! Обичам те, Ник! — стенеше тя накрая, а той остана неподвижен за миг, сякаш осмисляше току-що чутото, преди да се хвърли в нея на дълбоки бързи тласъци, което я доведе до нова вълна на екстаз.

Няколко дълги минути тя лежа отпусната, докато последните искри от незабравимите фойерверки изгаснат в главата й. Той лежеше върху нея с лице, заровено в косата на врата й, дишаше тежко. Това беше приятно отпускане след страхотното преживяване. После пулсът й отново забърза, защото тя се сети какво му беше казала последно. „Ник, обичам те.“ Тя бързо отвори очи и почти изохка. Не беше готова да споделя такива неща с него. Не още. Не и без да го обмисли предварително. Не…

Той повдигна глава и я погледна. Право в очите. Просто така. Без предупреждение. Беше като прободена от чифт не толкова мили сини очи. Изключително изненадана, тя премига и застана нащрек.

— Трябва да поговорим — каза той и се претърколи заедно с нея така, че тя остана отгоре, а краката им се преплетоха. Усети студения въздух да докосва гърба й. Ръцете й още стискаха врата му.

— Трябва… — започна тя, като се надяваше да отложи приближаващата дискусия, използвайки вечното извинение да отиде до тоалетната. Но преди да успее да каже каквото и да било, нещо остро се заби с всичка сила в гърба й. Тя изпищя.