Лорън Донър
Фюри (5)

Глава 4

Ели видя истината в мрачното му изражение. Беше се надявала, че няма да го накажат за смъртта на Якоб. Техникът го бе малтретирал, искаше да го изнасили и планираше да го убие. Очите й се напълниха със сълзи и премигна, за да не им позволи да потекат.

— Не знаех. — Не искаше да пита, но трябваше да разбере. — Какво ти направиха?

Тихо ръмжене се изплъзна от устните му.

— Искаш да чуеш подробностите, за да се насладиш на страданието, което ми причини?

— Не! — Ужаси се от това, в което я обвиняваше. — Не мислех, че ще сторят нещо, с което наистина да те наранят. Кълна се, Фюри. Те смятаха, че си прекалено ценен, за да те убият, бяха вложили толкова много пари в теб. За да бъда честна, дори и през ум не ми е минало, че на някой ще му пука за смъртта на Якоб, след това което този кучи син искаше да извърши.

— Но те го направиха — Наведе се по-надолу и погледна към нея. — Измъчваха ме, за да си отмъстят за смъртта му. Причиниха ми огромна болка. Трябваше да се досетиш за това. Все пак си обучен шпионин и успя да избегнеш наказанието за убийството му.

— Просто исках да те спася. Шефът ми обясни, че е въпрос на дни започването на операция за освобождаването ти, ако успея да измъкна онези файлове. Рискувах всичко, когато нахлух в килията, за да спра Якоб да те убие. Излъгах всички в лабораторията, но не и теб. Не съм истински шпионин, а медицинска сестра. — Спря за момент. — Работех в корпоративния офис на Мерикъл, където продавах аспирин, когато един мъж дойде при мен и ми предложи да работя под прикритие. Този агент ми разказа за слуховете, отнасящи се за секретна лаборатория, която тества живи обекти, по-точно хора, с което ме шокира, че компанията е способна на такова нещо.

— Защо? — попита той грубо.

— Едно е когато някои позволяват доброволно да експериментират с нелегални наркотици върху тях — те знаят под какво се подписват, някои от тях са толкова болни, че не губят нищо, когато се съгласяват да поемат такъв риск. Но е съвсем различно, когато хората са принудени против волята си да приемат нещо насила. Слуховете твърдяха, че са затваряли в килии използваните хора. Аз работех за Мерикъл и това ме правеше неволен съучастник в тяхната дейност. Исках да постъпя правилно.

— Какво ти пука за мен или моите хора? Защо рискува живота си, за да ме спасиш?

Ели внимателно обмисли думите си.

— Гледах те от помещението за наблюдение, което открих случайно, няколко дни, след като започнах работа. Всички врати бяха толкова еднакви, затова помислих, че е просто още една стая. През огледалото в килията ти можеше да се наблюдава от другата страна. Понякога се промъквах там, за да те проверявам. — Не спомена, че това беше станало ежедневие, не искаше да научава за манията й да бъде сигурна, че той е добре. — Уважавам куража ти и това, че не позволи да пречупят духа ти. Това, което правеха, е престъпно. Беше чиста случайност, че се оказах там, когато Якоб влезе в килията и заплаши, че ще те убие. Не можех да стоя просто така и да го оставя да го направи.

Фюри се замисли.

— Ти никога не се опита да предотвратиш някое от останалите издевателства. Наблюдава ли, когато натикваха жени в килията ми и ги биеха, за да ни накарат да правим секс? Наслаждаваше ли се на гледката?

Ужасът, който обхвана Ели, я накара да замълчи. Нямаше представа, че докторите бяха вършили подобни неща. Може би защото беше прехвърлена наскоро, ги пазеха в тайна. Якоб не бе единственият, който бе малтретирал Фюри сексуално. Това я накара да се почувства зле. Зачуди се дали щяха да я заставят да прави секс с някой от тях, ако я бяха хванали да шпионира.

— Принуждавали са те да правиш секс? Не знаех. Никога не съм виждала жени в килията ти, когато идвах. Кои бяха те, сестри или техници? Никога не съм чувала за подобно нещо, Фюри, кълна се?

— Те бяха жени от Новите видове. Хората се опитваха от години да ни накарат да се размножаваме. Искаха да създадат още такива като нас, но не успяха резултатно да повторят процеса, използван първоначално при създаването ни. Чух достатъчно, за да разбера още докато бях дете, че докторът, който успешно бе комбинирал човешките гени с животински, е напуснал, като взел своите изследвания и унищожил техните. Затова те искаха да създадат още от нас. Ние остаряваме и те се страхуваха, че ще изчезнем. — Яростта промени гласа му до тихо ръмжене. — Бебе или кученце? Така се шегуваше един от лекарите, присмивайки се над възможността една от нашите жени да забременее. — Ръмженето му се задълбочи. — Опита ли се поне веднъж да спасиш някоя от тях да не бъде принуждавана да прави секс? — Той имаше толкова много причини да мрази. Яростта му, насочена към нея, бе дори по-разбираема.

— Не знаех нищо. Дори не бях виждала жена от Новите видове. Бях техник ниско ниво, с ограничен достъп в лабораторията. Когато по-късно разбрах, че са спасени и жени, бях поразена. Познавах само мъже, Фюри.

— Никога не си питала. Нашите жени понякога са били изнасилвани от техниците. Ядосва ме фактът, че се опита да спасиш мен, а не тях.

— Задавах много въпроси, но ми отговаряха, че не е моя работа. Предупредиха ме да не се бъркам много, да не би в Мерикъл да заподозрат нещо. Шефът ми смяташе, че ще ме убият, ако само опитам да разбера какво точно правеха там, и беше прав.

Ели примигна, за да задържи сълзите, които напираха в очите й. Знаеше, че в името на науката, се вършеха ужасни неща, но това, което бе сторено на Фюри и хората му, я зашемети. Бяха третирани като генетични експерименти, инструменти и нищо повече. Да взима кръвни проби, да инжектира в телата им насила медикаменти и да ги държи заключени беше ужасно, но да чуе, че бяха принуждавани да правят секс, за да се размножават, направо я разболяваше.

— Вярвах, че няма да ме нараниш? Беше ли наясно с това? Забавляваше ли се, когато влизаше в килията ми и не ръмжах насреща ти с оголени зъби? Не исках да те плаша. Беше мила с усмивката си и нежна, когато използваше иглите. Когато уби техника, вярвах, че го стори, за да предотвратиш по-нататъшното ми страдание. — Гласът му стана по-дълбок, а лицето му се напрегна. Произнасяше всяка дума бавно и внимателно. — Но ето, че ти ме остави, за да ме измъчват заради твоето престъпление. Те ме биха с камшик, като се редуваха. Някои от тях бяха приятели на Якоб. Не им беше позволено да ме убият, но ми причиниха много страдание.

Сълзи се стичаха по лицето на Ели.

— Съжалявам, аз… — Знаеше, че каквото и да каже, не може да смекчи омразата му към нея, но трябваше да опита. — Не знаех, че са постъпили така с теб. Мислех, че само Якоб ти има зъб, след като му счупи носа. Знаех, че си прекалено ценен за тях, за да те убият. Нямах представа, че са извършвали експерименти и опити да ви размножават. Мислех, че ще бъдеш в безопасност достатъчно дълго, докато измъкна доказателствата и помощта дойде. Нямаше да им кажа, че ти си го убил, ако знаех, че ще те накарат да страдаш.

Кучешките му зъби се показаха, когато разтвори устни.

— Да не би да очакваш да ти благодаря? Не им позволи да ме изнасилят и убият. Трябва ли да ти благодаря и за часовете, които ме измъчваха?

— Не. — Може би, замълча объркана. — Жив си и не беше изнасилен. Това не се ли брои? Когато се случи, не съм седяла безучастно. Рискувах живота си, нахлувайки в килията, за да те спася. Имах намерение да ги накарам да мислят, че си го убил при самозащита, не съм искала да те карам да страдаш. Трябваше да го направя, Фюри. Моля те, опитай се да разбереш. Доказателствата, които измъкнах, се оказаха решаващи, за издаването на заповед за обиск и намирането на хората ти. Ако бях казала на охраната, че аз съм убила Якоб, никога нямаше да ми позволят да изляза. Щях да умра, а ти все още щеше да си затворен в килията. Това нищо ли не означава за теб?

Той си пое дълбоко дъх, очевидно се беше успокоил, след като ръмженето му бе спряло.

— Едно извинявай, не може да промени събитията, които ми се случиха, нали? Не връща обратно това, което ми направи или колко предаден се почувствах. Вярвах ти, но все пак платих за твоите действия. Не смятам да те убивам, но ще те накарам да изпиташ какво е да си унижен и безпомощен.

Фюри се измъчваше, че е бил толкова глупав да й вярва. Охраната дори му се подиграваше, точно преди инцидента, че не й се зъби, когато влизаше при него.

Беше понесъл жестоките им думи и обвинения, че иска да я яхне, безмилостните им шеги, че тя няма никога да пожелае животно като него да я чука, но въпреки това се бе превърнала в негова слабост. След този ден, чувството за предателство се бе задълбочило. Беше прекарал месеци да я мрази, спомняйки си за мъченията, които бе понесъл заради нея. Беше го зарязала на пода, като изпрати охраната да го прикове към стената, където мъченията бяха продължили отново.

Хората бяха лъжливи и жестоки създания. Веднъж вече беше подценил Ели. Болезненият спомен за действията й късаха сърцето му. Никога повече нямаше да й позволи да го подлъже с измамното чувство за доверие.

Всеки човек, за когото го бе грижа, го беше предал. Спомни си своето детство. Почти беше смятал д-р Вела за своя майка. Тя му даваше сладки, рядък жест, който чакаше с нетърпение. Щеше да направи всичко за нея. Беше му казала, че може да извоюва свободата си, ако се научи добре да се бие. Дори записа на видеокасета какъв ефект имат медикаментите върху тялото му.

Беше грешка да го лъже, за да го накара да се подчинява. Когато дойдоха, за да го отведат в друга лаборатория, тя му се присмя колко наивен и изключително глупав е бил.

След което адът се беше отворил. Учиха го как да издържа на болка. Мъченията продължиха, докато порасна. Всички спомени се върнаха — побоят, който беше понесъл, докато се опитваха да създадат лекарства, за да лекуват хората по-бързо; болката и медикаментите, с които го тъпчеха, почти го бяха убили.

Тогава в охраната работеше една жена, която му обеща, че ще му помогне да избяга. А той беше млад и ръководен от страст, все още се срамуваше колко много бе искал да яхне жената. Името й оставяше горчив вкус в устата му. Мери бе отключила веригите и той я бе последвал, надолу по дългия коридор, право в капана, който му бяха устроили, за да тестват уменията му да се бие срещу дузина въоръжени мъже.

Бяха го удряли с палки и бяха стреляли по него с електрошоково оръжие, а Мери бе подвиквала одобрително на охраната, докато той се бореше да оцелее. След което беше клекнала до окървавеното му тяло и поклатила леко глава. Думите, които каза, убиха нещо в него.

„Наистина ли си помисли, че искам да ме докоснеш? Ти не си нищо друго, освен обикновено животно, 416 — бе се усмихнала на мъжете около нея и докато се бе изправяла, бе добавила: — Жалко, че не можем да го убием. Отведете го обратно в килията. Записа ли всичко с камерата, Майк? Доктор Трент ще бъде впечатлен колко много издържа този път. Един от лекарите има ново лекарство. Ще му го инжектират, за да видят дали процесът за възстановяване на раните може да се ускори. Добра работа, момчета.“

След нейните думи бе изгубил съзнание, но ако не беше, щеше да се опита да я убие. Искаше да си отмъсти на всеки, който го бе наранил, предал или излъгал.

Ели го гледаше с големите си, изплашени красиви очи. Ако сега не беше срещу него, дали щеше да му се подиграва колко глупав е бил да й се довери? Беше ли се шегувала с останалите за това, че 416 не я мрази?

— Ще стоя далеч от теб, ако ме пуснеш. Нали това искаш? Ще напусна работа и ще се махна от Хоумленд — каза тя с надежда в очите. — Никога няма да ме видиш отново.

Обхвана го ярост. Ако наистина съжаляваше за постъпката си, тя щеше да приеме наказанието, което бе измислил, за да му се отплати. Така постъпваха хората, които имаха чест. Каза му, че ще направи всичко, за да оправи нещата между тях, но сега се молеше за милост. Ръмжене се изтръгна от гърлото му.

Ели видя как чертите на Фюри се изкривиха от яростта, която гореше в очите му. Напрегна се. Осъзна, че по някакъв начин го бе вбесила с молбата си да я освободи.

Внезапно той посегна, сграбчи одеялото и го дръпна. Отметна го от леглото и я остави напълно гола. Стана и я погледна безчувствено.

— Сега разбираш какво е да си гол, неспособен да мръднеш, докато някой друг те контролира. Точно това направи ти онзи ден. Видя всеки сантиметър от тялото ми. Хубаво ли е да се чувстваш безпомощен, Ели?

От смущение бузите й почервеняха, опита да се завърти на една страна, но той я бе вързал здраво. Можеше единствено да повдигне колене нагоре, в опит да прикрие гърдите си.

— Тогава ти ме докосваше, затова и аз ще го сторя. Така е честно, нали? Знаеш ли какво е да чувстваш как ръцете на някой се движат по кожата ти, докато ти си вързан? Да докосват най-интимните ти части? Разбирам, че трябваше да махнеш онова болезнено нещо, което той ми бе сложил, но ръцете ти се задържаха по-дълго там. Не си мисли, че не съм забелязал.

Обзе я страх, дишането й се ускори. Не беше лесно, но опита да се бори с паниката, която се надигаше. Разбираше, че той иска да си отмъсти. Не можеше да го стори с Якоб, защото го бе убила и го бе оставила да понесе вината за това. Беше гледала и докосвала тялото му, попивайки всеки сантиметър от него. Заслужаваше си го. Но поне нямаше да я убие. Ако унижението бе това, което той искаше, можеше да го понесе.

— Добре, гледай колкото искаш. Разбирам те. — Отпусна краката си върху матрака. — Но, моля те, не ме наранявай.

Объркване се изписа по лицето на Фюри, когато очите му потърсиха нейните. Наблюдаваше я, докато се настани в леглото и се наведе над нея.

— Какво? — шокирано попита той.

— Разбирам — прошепна тя. — Направи го.

Фюри стисна зъби, тялото му покри нейното. Ако целта му бе да я изплаши, беше успял. Настъпи мълчание. Сърцето й забави ритъм.

— Обратната психология не ми действа, но искам да знаеш, че няма да те нараня — тихо каза той. — Няма да те накарам да страдаш, както аз страдах. Нямам сили да те ударя или да ти причиня болка. Имам нещо друго на ум. Ще те докосна. Знаеш ли какво е по-лошо от това да те измъчват и ти да страдаш?

Ели не искаше да знае отговора. Досега всички неща, които й бе казал, не предвещаваха нищо хубаво. Но все пак трябваше да му отговори, не искаше да го ядоса отново.

— Не. Смятам, че болката е най-голямото наказание.

— Така е, когато собственото ти тяло те предаде. Когато желаеш някого, а знаеш, че не трябва. Ясно ти е, че всички останали ще те предадат, но не си очаквал самият ти да го сториш. Това е един урок, който всеки трябва да научи. А и ще даде отговор на въпроса, който се върти в момента в главата ми.

Какво значи това, намръщи се тя. Той се усмихна хищно. Сърцето й се разтуптя, когато очите му погледнаха гърдите й. Ръката му докосна нежно корема й и тя изтръпна. Дланта му се плъзна нагоре и обхвана гърдата й с топли пръсти. Завладя я паника, когато я стисна леко.

— Меко. Гърдите ти са по-големи, отколкото очаквах, за жена с твоите размери. — Пусна я и наведе глава към нея.

Ели ахна, щом усети топлия му дъх, секунда преди горещата му влажна уста да обхване зърното. Зъбите му остъргаха чувствителната кожа, а грапавият му език облиза набъбналата пъпка. Подскочи леко от изненада и затвори очи. Утробата й се сви от удоволствие. Прехапа устни, за да заглуши стона, който напираше в гърлото й. Бе шокирана от реакцията си към него. Той засмука зърното по-силно. Тялото й се разтърси. Не я нараняваше, но знаеше, че би могъл да го стори. Стисна колене, гореща влага бе започнала да се стича по бедрата й, доказателство за силната й възбуда.

Това е по-лошо, реши тя, докато тялото й откликваше на съблазняването му. Възбудата, която я принуждаваше да чувства, караше утробата й да се свива с всяко подръпване на устата му. Безмилостните му устни продължаваха да измъчват гърдите й, а удоволствието стана почти болезнено. Тялото й изгаряше. Това, което правеше с нея, бе най-еротичното нещо, което някога бе изпитвала. Прехапа устни, но не успя да спре стона на наслада.

С последно подръпване, той откъсна устни от гърдата й. Ели преглътна бавно, докато се взираше в чифт наситенокафяви очи. Тихо ръмжеше излезе от гърлото му. Погледът му се отдели от нейния и се плъзна надолу.

— Виждаш ли, Ели? — с дрезгав глас каза той. — Аз контролирам тялото ти. Този път не можеш да ме спреш да получа отговора ти. — Погледна нагоре в очите й. — Въпреки това, което ми стори Якоб, в онзи момент аз те желаех. А това е перфектното отмъщение. Накара пениса ми да се втвърди, след като ме докосна, а ароматът на възбудата ти изпълни килията. Това болеше повече от постъпката ти, когато ме изостави. Сега знаеш какво е да не можеш да задоволиш желанието си към някого, от когото се опитваш да избягаш.

Взираше се в очите му, докато неговите думи проникнаха в съзнанието й. Унижението от непреодолимата й реакция към него я остави безмълвна. Гордостта й определено бе наранена. Тялото й я бе предало при докосването на мъжа, който я мразеше. Надяваше се, че сега вече се е разплатил с нея и ще я освободи. Отпусна се под него. Да, определено това е перфектният начин да получиш отмъщение, помисли си тя. Очите й се насълзиха, почака, докато се успокои и каза:

— Квит ли сме? — Мразеше се, че гласът й прозвуча толкова задъхано.

Тъмните му очи се впиха в нейните.

— Квит? Не. Казах перфектното отмъщение.

— Но нали току-що го направи.

— Те ме измъчваха с часове — тихо изръмжа той. — Мога да те изтезавам също толкова дълго с уста и ръце. Има много начини да накараш човек да изпитва болка. — Плъзна се по-надолу и разтвори краката й широко. Ръцете му обхванаха бедрата й и ги качиха от двете страни на раменете му.

Ели опита да събере коленете си след първоначалния шок, но тялото му й пречеше. Погледът му се насочи към мястото, където се събираха краката й, загледа се в женствеността й, след което сведе надолу глава. Удивление и страх я обхванаха едновременно. Можеше да усети как горещият му дъх гали клитора й.

— Чакай! — започна да се бори тя, като извиваше тяло в опит да се освободи от хватката му. Той обърна лице и облиза вътрешната страна на бедрото й. Тя подскочи от изненада, опита да се извърти, но той я притискаше здраво. Ръцете му се стегнаха, за да я държи неподвижна. Брадичката му докосваше кожата й, докато се триеше нежно в бедрото й.

— Ще държиш ли краката си отворени, за да може и ръцете ми да те галят? Ако го направиш, ще те развържа.

— Не правя това на първа среща, боже, дори на петата не го правя. Не се чувствам удобно, когато някой иска да ме целуне там долу. — Дръпна отчаяно това, с което бяха завързани китките й. Опита да се измъкне отново, но не можа дори да помръдне. — Накажи ме по някакъв друг начин, но само не така. Ядосах те, но не съм те карала нарочно да се чувстваш неловко. Искаш да се разплатим, но аз не съм слагала устата си под кръста ти.

— Не съм мислил, че ще се съгласиш. Ще използвам ръцете си, за да те държа неподвижно.

— Не по този начин — умолително каза тя.

— Какъв начин? — наклони глава Фюри.

— Не ме докосвай, само за да ми отмъстиш.

— О, Ели — дрезгаво прошепна той — Не знаеш ли, че те желая? Това е много повече от едно обикновено разчистване на сметки. Кажи да, за да мога да дам и на двама ни каквото е нужно.

Ели видя страстта, която гореше в красивите му кафяви очи. Той изглеждаше невероятно сексапилен, а тя изгаряше от желание да види очарователното му лице между бедрата си, толкова близо до мястото, където я болеше най-много. Отпусна се. Кимна, помисли си, че може би е изгубила напълно ума си, но облекчението, което се изписа по лицето на Фюри, я накара да се успокои.

Ахна, когато езикът му докосна най-чувствителната точка в тялото й. Устните му се сключиха около малката пъпка, а езикът му я притисна, докато триеше нагоре и надолу върха й. Напрегна се, усещането от смучещата му уста, накара тялото й да изтръпне.

Той наистина го прави. Той… о, боже. Толкова е хубаво.

Езикът му имаше необичайна повърхност и усещането, което предизвикваше с всяко облизване и подръпване бе почти болезнено, но изцяло пропито с удоволствие. Той усили натиска, докато езикът му продължаваше да се движи по клитора й без никакво колебание. Тя не можеше да спре стоновете на наслада, които изпълниха стаята. Отметна глава назад, пръстите й сграбчиха материята, с която бяха вързани ръцете й.

След всичко, все пак ще ме убие, помисли си тя. Но не като я удушеше или й счупеше врата. Щеше да го направи с устата си, като изпълнеше тялото й с болка от нуждата да достигне освобождаване. Опита се да мисли разумно, да си спомни защо не обича мъжете да я целуват между краката, защо не й харесва, но тихото ръмжене, което издаде Фюри, изпрати вибрации точно срещу набъбналата й пъпка. Спря да разсъждава, можеше само да чувства — Фюри и неговата уста, която караше тялото й да гори от нужда.

Оргазмът я връхлетя безмилостно, сякаш експлозия от наслада разкъса потръпващото й тяло и я накара да простене силно. Мускулите й се разтрепериха, нажежената до бяло наслада продължи, докато устата му не я пусна.

Не можеше да си поеме дъх. Свръхчувствителното й тяло трепна, когато той освободи краката й нежно. Горещите му устни се плъзнаха по корема й и нагоре по гърдите, докато лицето му не се озова срещу нейното. Ако сега я убиеше, щеше да й бъде безразлично.

По дяволите, помисли си тя, никога през живота си не съм се чувствала по-добре. Отвори очи и го погледна.

— Трябваше да изляза от стаята и да те оставя, без да се обръщам назад. Точно както направи ти онзи ден.

Дори и да ме е излъгала, вече няма значение, помисли си Фюри, като облиза устни. Сладкият вкус на нейната страст превръщаше нуждата му да я притежава напълно в непоносима болка. Бе толкова сладка, толкова отзивчива, че вече не желаеше да мисли нищо лошо за нея. Искаше да вярва, дори и за малкото време, което имаше с нея, че всяка дума, която бе казала, е самата истина.

Не ставай сантиментален, смъмри се той. Бе загубил ума си по една крехка и малка жена. Беше се заклел, че никога няма да допусне някой човек близо до себе си, но ето, че лежеше в леглото с… неговата Ели.

Не само бе загубил ума си, но и сърцето си. Тя бе човек и не можеше да й се вярва, но въпреки това все още я искаше.

Кога, по дяволите, станах мазохист?