Лорън Донър
Фюри (15)

Глава 14

Ели изучаваше директор Том Куиш с подозрение. За възрастта си, синеокият мъж имаше красиво лице. Предположи, че е някъде в средата на шестдесетте и изглеждаше в забележително добра форма. Можеше да се види ясно, тъй като бе по потник и долнище на анцуг. Преди да спре пред къщата на Фюри, явно бе тичал. Когато звънецът звънна, Ели се изненада да го намери пред прага на вратата. Позна го, мъжът от конферентната зала — никога не би могла да забрави човекът уволнил директор Борис. Това беше най-удовлетворяващото нещо, което си заслужаваше да се види.

— Може ли да вляза?

Ели излезе при него на верандата. Забеляза двама служители от Новите видове на улицата, знаеше, че Фюри ги е пратил там, за да наблюдават къщата. Срещна погледите им, но в тях не видя тревога. Очевидно не вярваха, че новият директор е заплаха за нейната сигурност. В противен случай щяха да го спрат още преди да бе доближил вратата. Тя се отпусна малко.

— Както знаете, това не е моята къща и не ми е удобно да ви поканя вътре — пое си дълбоко дъх. — Мога ли да ви помогна?

— Надявам се, че е така. Тук съм, за да ви предложа работата в женското общежитие, обратно. Жените много ви уважават и харесват, госпожо Брауер. Те взеха решение да сменят сегашната отговорничка и посочиха вашето име.

Ели опита да скрие ужаса, причинен от думите му. Очите му, студени и сини, й напомняха на парченца лед. Обаче около устата имаше бръчици от смях, които отклоняваха вниманието от хладния му смущаващ поглед. Той изглеждаше достатъчно добър и тя вярваше, че мотивите му са почтени, но не знаеше как да реагира. Ако поемеше поста, щеше да се наложи да се изнесе от дома на Фюри, а тя не желаеше.

— Може ли да си помисля? — Има време, успокои се тя. — Беше доста травмиращо за мен, когато бях уволнена. Останах безработна и бездомна в един и същи момент.

Той прокара поглед по нея, от горе до долу. Очите му я гледаха интелигентно, може би повече, отколкото трябваше.

— Разбира се, че може да помислите. Работата е ваша, ако я искате. Молбата ми е само да вземете решението по-бързо. Имаме нужда от нова отговорничка в общежитието, колкото може по-скоро. Както знаете в рамките на следващите няколко седмици очакваме да пристигнат много нови жени.

— Не знаех — призна Ели. — Мислех, че ще изпратят, като за начало, само дузина жени, за да се уверят, че средата е добра.

— Те са решили, че е така — усмихна се той. — Вие им помогнахте да вземат това решение. Всяка жена в общежитието ви оценява високо като положителен образец за подражание. Чух, че уроците по готварство са им били любими.

Ели се засмя.

— Опитах се да ги направя забавни.

— И сте успели. Те са много привързани към вас.

— Те ми липсват — призна тя. — Аз също ги обичам.

— Чух, че се нуждаели от помощ да научат да се справят с почти всичко.

Ели вдигна рамене.

— Те са били заключени в стерилни клетки в лабораториите за изпитание. Да се научат да приготвят кафе и палачинки не е нещото, с което са имали възможност да се запознаят там, където са били отгледани. Спомням си колко сложна може да бъде пералнята за една тийнейджърка, щом майка ми заяви, че трябва сама да си пера дрехите. Когато сте израснали с всичко това, материалът, който трябва да възприемете в даден момент, не е много. А те се сблъскаха внезапно с цялата тази технология. Ние я приемаме за даденост. Представете си, че се изправите пред телефонен секретар, а само преди година не сте знаели какво е телефон.

В погледа му се появи интерес.

— Те са говорили с вас за живота си, преди да са били освободени?

Ели погледна мъжа предпазливо. Отказваше да сподели лични подробности, казани й благодарение на приятелството.

— Някои. Защо?

Изражението му омекна.

— Чел съм докладите и съм разговарял с много от тях. Ужасно е това, с което е трябвало да се справят през целия си живот. Заклех се на Джъстис Норт, че ще направя абсолютно всичко, за да не бъде останалата част от живота им като предишната. За мен е много важно Новите видове да бъдат щастливи и в безопасност. Искам най-доброто за тях. А за жените им, това сте вие.

Той я докосна. Ели на мига би се върнала на работа, ако не се налагаше да напусне Фюри. Тя долови блясъка на удовлетвореност в очите на Том Куиш и отвори уста:

— Вие наистина сте добър в манипулациите. Знаете го, нали?

Усмивка изкриви устните му.

— Това ми е работата. Иначе как мислите ще съм в състояние да получа толкова бързо финансиране за Хоумленд и да уговоря военните да се откажат от базата? Причината бе, че тя е почти напълно изградена и оборудвана и ние можехме да се нанесем веднага, защото е била планирана за нова военна база. Чарът и добрите приятели по високите места имат предимство. Ще приемете ли работата, госпожо Брауер?

Тя искаше, но не можеше.

— Все още имам нужда да помисля.

— Вие изглеждате така, сякаш съм протегнал бонбон към вас, който много желаете, но се страхувате да вземете, защото са ви учили никога да не се доверявате на непознати.

Тя се ухили.

— Не бих могла да го кажа по-добре.

— Добър съм и с думите.

— Какво става? — Фюри щурмува тротоара, гледайки гневно новият директор на Хоумленд. Застана до Ели напрегнат и ядосан. Тя погледна към него и почти се сепна. Изглеждаше така, сякаш бе ревниво гадже, какъвто тя подозираше, че е. Ако не озаптеше емоциите си, директорът трябваше да е идиот, за да не забележи, че са обвързани. Вторачи се в него, за да го предупреди с поглед, но той отказа да й обърне внимание. Бе твърде зает да гледа заплашително директора. Том Куиш направи няколко крачки назад.

— Просто разговарям с госпожа Брауер. Хубаво е да ви видя отново, господин Фюри.

— Какво искате от нея? Тя остава тук. Нямате власт да я отпратите.

Погледът на Куиш се стрелна от Фюри към Ели и обратно. Ели почти виждаше какво става в главата на човека, като на сцена, мислите му се насочиха натам, накъдето тя се страхуваше, че ще поемат, и като потвърждение на предположението й, той отстъпи още една крачка назад. Предпазливо „о, по дяволите“ изражение се изписа на пребледнялото му лице.

— Дойдох да предложа на госпожа Брауер нейната работа обратно. Тя много липсва на вашите жени и те уволниха тази, която заемаше нейното място. Заявиха, че желаят госпожа Брауер да се върне в общежитието. Предадоха ми по Джъстис, че имат право сами да избират своята отговорничка. Дойдох тук, за да й кажа, че мястото е свободно и достъпно за нея, ако прояви интерес.

— Тя не го иска — заяви твърдо Фюри с ядовито ръмжене.

По дяволите, помисли си Ели. Фюри изобщо не се сдържа. Погледът й моментално стрелна Том Куиш. Той я погледна, после отново съсредоточи вниманието си на Фюри.

— Тя може да остане да живее в дома ви, ако се притеснявате за нейната безопасност. И да ходи на работа в общежитието. Работното й време няма да е точно определено, но съм сигурен, че всеки може да работи по график, който намира за подходящ.

Най-накрая Фюри погледна към Ели.

— Какво мислиш?

Тя беше изумена, че я пита за мнението й, след като първоначално бе реагирал с отказ на предложението. Кимна. Знаеше, че Том Куиш ги наблюдава с интерес. Фюри също кимна. Погледът му се върна към директора.

— Тя ще се върне на работа при условие, че живее с мен.

Том изведнъж се развесели.

— Браво, госпожо Брауер. Можете ли да започнете утре в девет?

— Да — изрече тя, преди Фюри да отвори уста да отговори отново вместо нея.

Директорът изглеждаше доволен.

— Страхотно. Ще се обадя да уредя всичко. Някой от сигурността ще намине по-късно с новата ви карта.

— Благодаря ви — извика Ели, докато наблюдаваше как новият директор се отдалечава по тротоара и се скрива от погледа й, преди да се обърне към Фюри. Хвърли му раздразнен поглед. — Дявол да го вземе. Трябваше да запазиш спокойствие. Той разбра, че сме двойка. Ти се държа така, сякаш си ми гадже.

Фюри гледаше мрачно, устата му бе стисната в напрегната линия.

— Аз съм.

— Е, никой не трябваше да знае за това. Спомняш ли си? И благодаря ти, че най-накрая ми позволи сама да взема решение. — Тя нахълта в къщата.

— Защо се сърдиш? — Фюри я последва и затвори вратата.

Ели се завъртя и сложи ръце на хълбоците си.

— Трябваше да крием връзката си, забрави ли? Искаш ли лекарите да ни досаждат, да ни правят изследвания и да ни казват как да правим секс? Аз, не. Какво ще стане, ако искат да ни запишат на видео? И без дори да ме питаш, направо му каза, че не искам работата. Много ми липсва общежитието, но аз искам да живея тук, с теб.

Фюри знаеше, че бе объркал всичко. Веднага се бе разтревожил, когато неговите мъже му докладваха, че Том Куиш — новият директор — се намира пред вратата на къщата му. Нямаше друга причина човекът да е в тази част на Хоумленд, освен Ели. Фюри бе пристигнал много бързо, знаейки, че всички от човешкия вид предпочитаха Ели да не живее с него. Бе изслушал опасенията им, но не бе обърнал внимание на нито едно от тях. На Ели й харесваше да работи с жените от Новите видове и той знаеше колко много значеха те за нея, така че когато чу предложението на Том, тя да се върне отново на работа, той веднага отказа, без да се замисли. Това би трябвало да е примамка, за да я накарат да си тръгне от него, но само един поглед към лицето й, му каза, че е объркал всичко, отговаряйки вместо нея. Човешките жени можеха да бъдат упорити също като Новите видове. Те настояваха за правото сами да взимат решения и макар да оценяваха всяка защита, определено бяха достатъчно силни да се грижат сами за себе си при необходимост. Беше отстъпил, когато получи уверение, че Ели може да остане да живее при него и работата не е подкуп да напусне къщата му. Беше се успокоил, когато новият директор си тръгна, но гневът на Ели остана. Все още изучаваше характера й, но знаеше, че му е ядосана. Беше се престарал, но просто искаше да я защити и да я задържи до себе си. Чувстваше се уморен да крие връзката им. Гордееше се, че е с Ели, макар някои от неговите хора да не го разбираха. Доста от тях все още изпитваха известна непримиримост по отношение на човеците. Това си беше техен проблем, с който трябваше да се справят, и докато това не засягаше Ели, можеха да го проточват толкова дълго, колкото преценяха.

Знаеше, че трябва да разсее с нещо гнева й. Тя беше умна, със страхотно чувство за хумор и не можеше дълго да се сърди. Това беше всичко, което научи за нея. Сексът също вършеше работа, за да я омилостиви и да я накара да му прости. Усмивка изви устните му.

— Знаеш ли колко ме привличаш, когато си ядосана? Видео, а? Мога да купя камера и касета и да започваме със секса.

— Не! — Ели го изгледа. — По-добре ми кажи, че се шегуваш за камерата?

Той се засмя.

— Така е. Не искам да правя записи на това как правим секс. Просто искам да го направим. — Той пристъпи към нея. — Много си секси, когато ми се сърдиш, захарче. И не се шегувам по отношение на това. Изгарям за теб.

Ели отстъпи, свали ръце от хълбоците си.

— Ядосана съм ти. И не съм „захарче“, Фюри. Искам да крещя. Ти не скри факта, че ние сме заедно и каза на човека, че няма да приема работата обратно. Това е мой избор.

— Права си, аз сбърках и съжалявам. — Мъжът се ухили и се придвижи по-близо до нея.

Ели отстъпи назад.

— Присмиваш ми се, нали?

— Да — каза и й намигна. — Сега нека да правим секс. — Той се хвърли напред с отворени обятия, опитвайки да я сграбчи.

Ели се завъртя по посока на кухнята, развеселена от игривото му поведение. Беше страхотно да види обикновено сериозния мъж толкова безгрижен. По дяволите, как да му се сърдя, когато действа по този начин? Не можеше. Тя влезе в кухнята и заобиколи плота по средата. Хвана се за него и присви очи, когато Фюри застана от другата страна.

— Ще разговаряме. Престани!

— Ще говорим по време на секса. — Той заобиколи отляво.

Ели поклати глава и се измести така, че да го държи на срещуположната страна на островчето.

— Дявол да го вземе, Фюри. Опитвам се да ти се сърдя. Изтрий тази усмивка от лицето си.

Младият мъж спря и усмивката му изчезна.

— Няма да се хиля.

Ели присви поглед, видя как устните му потрепват. Това я развесели. Едва не се разсмя. Вече й беше трудно да си спомни за какво я бе ядосал. О, да.

— Не можеш да ме заобикаляш и да взимаш решение вместо мен. И много добре знаеш, че трябва да крием, че сме двойка.

— Ти наистина ме възбуждаш в момента. Дишаш тежко и ако не внимаваш, гърдите ти ще пръснат копчетата на тази риза. — Погледът му бе прикован в примамливите й възвишения. — Дишай още по-тежко. Моля те!

Ели погледна надолу към ризата си и видя с крайчето на окото си движението, което той направи. Вдигна рязко глава, но бе твърде късно. Фюри я сграбчи. Обви ръце около кръста й, завъртя я и я сложи да седне на плота, като лицата им се оказаха почти на едно ниво. Разтвори краката й и застана между тях. С ръце, увити около талията й, той я придърпа към себе си в стегната прегръдка.

— Съжалявам, че те ядосах — отправи й искрен поглед. — Сега, нека правим страстен секс. Чух, че след кавга бил страхотен.

Ели обхвана лицето му с длани и се усмихна.

— Ти си лош. Наясно ли си с това?

— Добър съм. Нали го знаеш, или трябва да ти напомня? — И като наведе глава, зарови нос в лицето на Ели, прокара го отстрани, докато устните му достигнаха шията й. Езикът му се стрелна и облиза чувствителното място под ухото. Гъделичкането на горещия му дъх я разпали. — Мога да те взема направо тук.

Ели се засмя:

— В спалнята.

Фюри изправи глава, гласът му стана дълбок.

— Тук.

— В спалнята. На този плот приготвяме храната, Фюри.

Той повдигна вежди, пусна я и отстъпи назад. Посегна към ризата й и я разкопча. Ели затаи дъх, когато Фюри я разтвори и разкъса. След това разкопча панталоните й и се премести встрани. Свали я от плота да стъпи на пода и коленичи пред нея, за да й помогне да се освободи от тях.

— Мисля, че кухнята става — прошепна тя, напълно възбудена. Сърцето й запрепуска лудо, след като изрита панталоните си настрани и посегна към ципа на неговите дънки, когато той се изправи. Фюри дръпна ризата си през глава и я захвърли. — Много добре — промърмори Ели и се отърка в тялото му. Проследи с език зърното му. Фюри простена, избута надолу панталоните си и ги ритна с крак. Дланите й пробягаха по плоския му корем, спуснаха се по-надолу и тя пъхна пръсти в ластика на слиповете му. Прокара нокти по хълбоците му. Той тласна бедрата си напред към тялото й. Възбудата му се притисна в корема й, заклещена като в капан между телата им.

— Скъпи — прошепна Ели и премести устата си върху другото му зърно.

— Захарче — изръмжа той.

Тя се усмихна и се отдръпна от гърдите му.

— Искам меда от шкафа зад теб. Намира се вляво. Мое ляво.

Тъмните му вежди леко се повдигнаха.

— Скъпа? Искаш да ядеш точно сега?

Тя се ухили:

— Искам да го оближа от теб.

Зъбите й захапаха долната му устна и той простена тихо. Изви тялото си и за рекордно кратко време извади меда от шкафа, после й го подаде. Ели отвъртя капачката. Погледна, за да се увери, че е мед, и обърна надолу пластмасовия буркан, над едно от зърната му. Покапа няколко златни капки, после се премести над другото. Чу как Фюри си пое рязко дъх, но той не каза нито дума. Тя остави буркана до тях на плота.

Изправи се на пръсти и започна да ближе с език всяка една от медените капки, полепнали по кожата му. Фюри изстена дълбоко. Ели се премести по-ниско към зърната му, окъпани в мед, и започна да дразни втвърдените пъпки. Обхвана едното с уста и започна да го смуче. Фюри заплете пръсти в косата й, но не се опита да я откъсне от нейната задача.

— Чувствам се невероятно — изръмжа той.

Ели го гризна със зъби. Той потръпна, шокиран от изненадващото й действие. Членът му я блъсна в корема и стана по-твърд, когато притисна бедра до меката й плът. Тя пусна зърното и бавно продължи по гърдите му. Езикът и зъбите й го дразнеха, докато почистваха бавно всяка медена капка. После го избута назад към плота. Фюри се премести, за да се облегне на него.

Черният му поглед, изпълнен със страст, срещна нейния, щом Ели вдигна глава. Беше забелязала, че когато наистина е възбуден, очите му потъмняват. Обичаше това в него. Премести се напред и започна да ближе капките мед, покапали по корема му. Намери ги една по една и ги облиза. Спря до ластика на слиповете и забеляза, че няколко капки са се стекли дотам. Усмихна му се и плъзна пръсти в бельото, за да го издърпа надолу. Членът му беше станал толкова огромен, че трябваше да подложи еластичните му слипове на изпитание, докато го освободи от тях.

Фюри издаде стенещ звук, когато тя го целуна по хълбока и извърна лице, изучавайки впечатляващата му ерекция отблизо. Не можеше да подмине възбудата му. Усмихна се и прокара език по протежение на твърдата гореща плът, изискваща пълното й внимание — от основата на ствола до главата.

Фюри изръмжа, хвана я за раменете и рязко я изправи на крака. Шок разтърси Ели, когато се взря в лицето му. Той изглеждаше ядосан. Тя се намръщи.

— Не искаш ли да продължа? Бях стигнала до най-хубавата част.

Той я повдигна и я сложи да седне отново на плота. Отдръпна се от нея и започна да отваря чекмеджетата, търсеше нещо.

— Фюри? Аз ли те ядосах? Какво?

— Не мога да ти позволя да направиш това. Адски съм разочарован, но не се сърдя на теб.

— Защо не? Аз искам.

Младият мъж се обърна, в ръката си държеше сребристо тиксо. Приближи и леко я натисна с длан по гърдите. Бутна я назад, докато легна по гръб върху студената повърхност. Наведе се над нея.

— Пенисът ми набъбва. Спомняш ли си? И в момента съм толкова адски готов, че няма да издържа и минута. Можеш ли да си представиш, ако набъбна в устата ти?

Ели впери поглед в него, осъзнавайки думите му.

— О, това вероятно не би било добре, като се има предвид, че вече си доста голям. Мисля, че всичко ще бъде наред, ако се придържам само към върха. Набъбването е в близост до основата.

Чертите му се отпуснаха, като част от напрежението се стопи.

— Да. Бих се радвал да го направиш за мен, но не ме възбуждай толкова много следващия път, когато се опитаме да го направим. Аз съм като заредено оръдие, Ели. Ти можеш да ме почувстваш вътре в теб, когато спермата ми се излива, нали? Щях да изхвърлям толкова дълго и толкова много, че имаше вероятност да те задуша. Ще направиш това за мен по-късно, ако си готова за втори тур. Сега трябва да се успокоя, иначе няма да бъде добре за теб.

Объркана, тя се взря в тиксото.

— Какво е това?

Той се ухили.

— Дай ми китките си. — Взе кърпата за съдове. — Сега.

Младата жена се поколеба, имаше му достатъчно доверие, за да вдигне ръце. Фюри се усмихна, уви кърпата около тях и със зъби изтегли лента от ролката. Ели бе учудена, когато той уви тиксото над плата и завърза ръцете й заедно. Тя лежеше и го гледаше как развива все повече лента, така че ролката и китките й оставаха още свързани.

Мъжът заобиколи плота и застана над главата й. Проследи го, докато той седна на пети и се изгуби от погледа й. Чу го как разви още лента, бавно издърпа завързаните й китки над главата, докато ръцете й се изпънат. После дочу, че прави нещо встрани на плота, преди да се изправи. Беше оставил ролката.

Ели дръпна китките си, но те бяха приковани в това положение. Отправи поглед към Фюри. Изглеждаше адски доволен.

— Какво правиш?

Той повдигна буркана с мед, измести краката й, наведе се над плота и вклини бедра между нейните.

— Искам и аз да хапна малко мед.

Младата жена прехапа устни и потрепери. Фюри наклони пластмасовата опаковка и покапа мед по долната част на корема й, и още по-надолу, докато капките се стекоха по вътрешната част на бедрата й. Фюри раздвижи хълбоци, бутна и раздалечи нейните, а Ели затвори очи, когато все повече капки започнаха да капят в областта на слабините й. Той остави бурканчето в края на плота, след това се наведе над нея. Горещата уста и езикът му я заоблизваха, поемайки всяка сладка капка. Искаше да го докосне, но ръцете й бяха приковани над главата. По времето, когато устните му стигнаха до вътрешната страна на бедрата й, тя изгаряше от първична нужда.

— Фюри — помоли го тръпнеща.

— Спокойно. Почти стигнах.

— Сега, Фюри. Моля те! Направи това, по-късно, имам нужда от теб. Моля те! Вземи ме.

Той изръмжа. Ели отвори очи и срещна неговите. Фюри се изправи, хвана я за вътрешната страна на бедрата и я притегли по-близо до себе си. Тя обви крака около кръста му, той я издърпа няколко сантиметра по-надолу, до ръба на плота, секунда преди да влезе в тялото й. Ели отметна назад глава и извика от удоволствие.

— Пусни ме — простена тя. — Искам да те докосвам. — Дръпна китки, но лентата и кърпата не се скъсаха. Той беше увил тиксото твърде плътно около материята.

Фюри стисна здраво с ръце хълбоците й и започна да тласка дълбоко, с постоянно темпо. Тя се замята върху плота. Простена, изскимтя и се зачуди дали щеше да оживее от прекрасните усещания, пробудени в тялото й, водещи я до ръба на екстаза. Той се задвижи по-бързо, усещанията станаха още по-хубави. Ели се повдигна по-високо и стисна крака около кръста му, за да даде свободен достъп на тласкащите му бедра. Чу го да ръмжи, натискът върху влагалищните й стени се засили, когато той започна да набъбва в тялото й. Налягането се увеличаваше, той продължаваше да се забива в нея. Едната му ръка се плъзна към мястото, където бяха съединени телата им, и палецът му потърка клитора й. Ели изкрещя, кулминацията беше разтърсваща. Фюри изрева името й, когато зарови пениса си дълбоко, тялото му се разтресе, и горещата сперма се изля в нея, когато навлезе с последен силен тласък.

— Фюри — прогърмя мъжки глас.

Ели отвори очи. Беше замаяна, потресена и ужасена, когато в кухнята нахлу Джъстис, следван по петите от двама служители на НСО. Той се хвърли върху Фюри, тласна и го изхвърли далеч от Ели.

Тя изпищя от страх и шок от случващото се, когато Джъстис притисна Фюри в ъгъла на кухнята и започнаха да се борят. Джъстис удари Фюри, който неистово се опитваше да го отхвърли от пътя си, за да може да стигне до Ели. Двамата служители на НСО се втурнаха да помагат на Джъстис да удържи Фюри, хванаха ръцете му и го блъснаха в плота. Фюри изрева, хвърли единия от служителите в съседния плот. Счупи се стъкло.

С всички сили Ели се изви на една страна, докато се опитваше да слезе от островчето, където лежеше, просната гола, а китките й все още бяха опънати над главата. Бе твърде шокирана, много разстроена и изпълнена с адреналин, за да внимава. Движението изискваше прекалено голямо усилие и тя не можа да прецени правилно разстоянието до ръба. Когато падна, я завладя истинска паника, че дори не можа да се хване за нещо, за да предотврати удара. Болка избухна в главата й, в мига, в който се блъсна отстрани на островчето, а слепоочието й се удари в облицования с плочки ръб. Заедно със силната болка дойде и тъмнината. Преди да изгуби съзнание, успя да чуе само:

— Ели — извика Фюри.

 

 

Фюри мразеше да бъде затворен в килия, но точно там се намери, когато се събуди в службата за сигурност. Джъстис крачеше из помещението. В този момент паметта на Фюри се върна.

— Къде е Ели? Добре ли е? — Той скочи на крака и се хвана за решетките, зад които го държаха.

— Тя е при лекаря. — Джъстис се изправи пред металната преграда, гледайки мрачно. — Насили ли я?

— Не — изръмжа Фюри. — Щях да ти обясня, ако не ме беше нападнал и нокаутирал.

— Ти я беше вързал и тя пищеше. — Лицето на Джъстис изглеждаше необикновено бледо. — Никога не бих повярвал, че ще я нараниш, особено сега, когато знам колко много държиш на нея, ако не бях видял със собствените си очи.

— Не съм я насилвал.

Джъстис изръмжа.

— Точно от този вид глупости се страхувахме, когато някои от нас започнаха да проявяват силни черти от животинския си произход, съчетани с усъвършенстваните ни инстинкти. Ти беше наясно с тях, защото сме ги обсъждали надълго и нашироко, но не се контролираш.

Гняв заля Фюри.

— Наясно съм, че ставам неразумен, когато се отнася до Ели, и че съм се чифтосвал с нея. Но това е повече от секс. Мога да заявя, че тя е моя и аз никога няма да я нараня, Джъстис. Приемаш цялата ситуация неправилно.

— Ти си извън контрол! — Джъстис се придвижи бързо, хвана решетките на сантиметри от пръстите на Фюри и оголи зъби в злобно ръмжене. — Ние знаем всичко за насилието, нали така? Обичаш ли я? Тогава не трябва да я връзваш и да я заставяш да приема пениса ти.

— Не съм — изръмжа Фюри.

Джъстис пусна решетките и се отдръпна.

— Искам да ти вярвам, но… — Той поклати глава. — Ти си първият от нас, който си взема половинка. Позволил си на животинските си инстинкти да те управляват достатъчно, за да паднеш до това ниво. Не сме напълно човеци, колкото и да се преструваме заради мира между тях и нас, освен това тук няма камери. Толкова ли е лошо, Фюри? Нима нуждата да я имаш, е толкова голяма, че си принуден да я насилваш?

— Не съм! — Фюри опита да се успокои, освободи мъртвата хватка на ръцете си от решетките на килията и отстъпи няколко крачки назад. — Няма да лъжа. Обсебен съм от нея. Дишам и живея заради Ели. Сърцето ми бие за нея, Джъстис. Тя е всичко за мен. Мисля, че съм пристрастен към нейния аромат. Единственото, за което мога да мисля, е тя и всичко свързано с нея. Въпреки това, никога не бих направил нещо, за да й причиня болка. Погрешно виждаш ситуацията.

— Имам нужда да го чуя от нея. Докато не разберем как ти влияе чифтосването и какви странични ефекти оказва върху теб, съжалявам, но не мога да ти позволя да я видиш.

Фюри се втурна бързо напред, хвана вратата на килията, дръпна я силно към себе си, но тя бе заключена.

— Пусни ме да изляза. Болна ли е тя? Трябва да стигна до нея.

— Никъде няма да ходиш, докато не говоря с Ели. Защитаваш жената, а я завързваш насила. Да не си си изгубил ума? — Джъстис изръмжа. — Ти полудяваш, когато става дума за човек, дявол да го вземе. Изумен съм и… — Той прочисти гърлото си. — Как можа да го направиш?

— Не съм й причинил болка. Ти ме познаваш. Знаеш, че тя е всичко за мен. Никога няма да я нараня. Ние правихме любов.

— Годините в лабораторията за тестване са те докарали до лудост, ако смяташ, че връзването на жена и крясъците й от болка, са правене на любов. Ти си превъртял, Фюри. Трябва да вървя. Сърцето ми се къса.

Джъстис бързо се завъртя и се запъти към вратата.

— Джъстис! Върни се! Освободи ме! Не е каквото си мислиш. Аз не съм луд и никога не бих навредил на моята Ели. — Той гневно разклати решетките, но те не поддадоха. Обърна се и зави от ярост. Ели бе ранена и той не можеше да отиде при нея. Най-добрият му приятел вярваше, че е полудял от чифтосване.