Ким Филби
Моята тайна война (1) (Спомени на съветския разузнавач)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My Silent War, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

Военно издателство

София, 1981

 

Kim Philby MY SILENT WAR

Macgibbon & Kee London — 1968

Филби Ким

МОЯ ТАЙНАЯ ВОЙНА

Воспоминания советского разведчика Пер. с англ. П. Н. Видуэцкого и С. К. Рощина. — М. Воениздат, 1980. — 191 с.

© Перевод на русский язык. Воениздат, 1980

Превод от изданието на Воениздат, 1980

© Димитър Ненчев, преводач, 1981

с/о Jusautor, Sofia

Ч 820

История

  1. — Добавяне

ПРЕДГОВОР

Тази книга не е детективски роман, в нея няма нищо измисилено. Във всеки неин ред има истина, реални хора, събития и факти, с които се е налагало да се сблъска в живота авторът — забележителният разузнавач на нашето време Ким Филби.

Неговото име е добре известно по всички континенти. Преди осемнадесет години, когато Ким Филби, ас на английското разузнаване и един от неговите бивши ръководители, се появи в Москва, британската върхушка преживя невероятен шок. Паниката обхвана главните квартири на западните специални служби, вълната на сензационната шумотевица заля капиталистическия свят. Но и днес, след толкова години, на Запад не могат да говорят спокойно за него. Спомени на политически деятели и солидни изследвания на следвоенната история не минават без споменаването на Ким Филби. Той е герой на романи и художествени филми. Пишат му врагове и приятели: едните с проклятие, другите, а те са мнозинството — с възхищение и обич.

Вече шестдесет и четири години съществува съветската държава, с всеки изминат ден укрепват нейното могъщество и авторитет. И винаги с чувство на гордост и благодарност ние говорим за тия, които със собствените си ръце полагаха основите на революцията, защищаваха я, без да жалят силите си, създаваха великото социалистическо братство на народите, чието въплъщение стана Съюзът на съветските социалистически републики.

Ким Филби е сред тия, които още в годините на младостта си застанаха в редиците на революционната борба, които с целия свой съзнателен живот са свързани с идеите на Октомври и със защитата на тези идеи.

Той е роден през 1912 г. в семейството на виден правителствен служител, завършил е привилегирования Кем-бриджки университет. Бащата на Ким Филби, виден английски изследовател на Изтока, дълго време е бил политически съветник на краля на Саудитска Арабия Ибн-Сауд—влиятелна личност сред арабския свят. През студентските си години Филби бил приближен на левонастроените кръгове, поддържал приятелски връзки с членове на кръжока на младите комунисти, оставайки обаче извън редовете на партията. Неговите леви убеждения били известни на университетската администрация, затова след завършването на университета Филби не получил препоръка за постъпване на държавна служба. Загубил надежда за назначаване на работа в Министерството на външните работи, Филби заминал за Австрия, за да овладее до съвершенство немски език. Във Виена Филби установил връзка с левите среди, включил се в работата по линията на МОПР и на Червен кръст.

През 1934 г., след завръщането си от Австрия, Филби скъсва с миналото и с помощта на влиятелни приятели на баща си и в частност на известния разузнавач Локърт е назначен за извънщатен сътрудник в редакциятана лондонския вестник „Ивнинг стар“. Филби се откъсва от своите политически съмишленици, него все по-често го виждат на приемите на Германското посолство. Скоро той става член на английско-германското дружество, заема открити позиции на германофил, сътрудничи на фашисткото списание „Геополитик“. Неговите прогермански настроения не остават незабелязани от Третия райх. Той често пътува до Берлин, среща се със сътрудници на пропагандисткия апарат на Гьобелс, приема го Рибентроп.

В 1936 г. започва войната в Испания, а само след половин година по препоръка на издателя на „Геополитик“ генерал Хаусхофър и на някои влиятелни десни в Англия Филби заминава за воюваща Испания в качеството си на кореспондент на няколко английски информационни органа. Той пише за положението в страната в лоялен за франкистите дух и след известно време е назначен за официален и единствен кореспондент на вестник „Таймс“ на територията на страната, заемана от Франко. Като журналист Филби се ползува с превъзходнз репутация сред метежниците. Франко лично го награждава с орден за забележителни заслуги.

От началото на Втората световна война Филби е главен военен кореспондент на „Таймс“ при Генералния щаб на английската експедиционна армия в Европа. През 1940 г., след разгрома на Франция, той се връща в родината си и получава предложение да работи в английското разузнаване — Сикрет интелиджънс сървис (Си-ай-си — СИС). На първо време той е сътрудник на отдела за саботаж към СИС.

За непосветения човек това е невероятна трансформация: за шест години е изминат път от безпартиен комунист до фашистки апологет, от работник на МОПР до сътрудник на най-старата секретна служба на империалистическа държава. По-осведомените ще кажат: „Какво необикновено има тук? В повратните моменти на историята е имало и по-учудващи метаморфози…“

Имало е и навярно ще има, но те нямат отношение към Ким Филби. От юни 1934 г. Ким Филби започва да работи в съветското разузнаване и остава верен на своите убеждения и идеали.

Кариерата на Ким Филби в СИС е главозамайваща. През 1941 г. той вече получава отговорен пост в контраразузнаването на СИС и се занимава с контраразузнавателното осигуряване на всички военни операции на страните, участнички в антихитлеристката коалиция в Европа. Под негово ръководство се провеждат акции на борба със специалните служби на фашистка Германия. Испания, Португалия. Той осъществява връзката между контраразузнаването на СИС и Министерството на външните работи и скоро става признат „експерт по антикомунизма“. А през 1944 г. му е възложено да оглави особено важния отдел на СИС „за борба срещу СССР и международното комунистическо движение“. С назначаването на този пост Ким Филби същевременно става един от заместник-началниците на цялата секретна служба на Великобритания. През 1946 г. той е награден „за особени заслуги“ с Ордена на Британската империя. За личното обаяние на Ким Филби се носели легенди, а неговото стремително издигане по служебната стълбица даде повод на западната преса да твърди, че скоро той може да оглави цялото британско разузнаване.

През 1946 г. Към Филби е командирован в Турция като резидент на СИС под прикритието на първи секретар на Английското посолство. Тази страна бива избрана не случайно. На южните граници на СССР по това време се подготвяли големи шпионски акции и тяхното организиране можело да се възложи само на най-опитно и отговорно лице.

От 1949 да 1951 г. Ким Филби оглавява мисията за връзки на английското разузнаване във Вашингтон, координира работата на СИС с ФБР и ЦРУ. Благодарение на служебното си положение и личните си връзки Ким Филби прониква в сърцето на американските специални служби.

Като разузнавач Ким Филби не е направил нито една погрешна стъпка, но обективните обстоятелства се стекли така, че върху него паднало подозрение. Все пак през 1955 г., когато в английския Парламент започнали дебати по повод изтичането на свръхсекретна информация от висшите управляващи кръгове, министърът на външните работи на Англия Харълд Макмилън публично снел цялото обвинение от Ким Филби. До 1963 г. Ким Филби продължава да работи от името на СИС в качеството на кореспондент на английските вестници в Близкия Изток. През 1963 г. той отпътува от Бейрут за Москва.

Дълъг, забележителен път изминава Ким Филби като разузнавач. През цялото това време той получава огромно количество най-ценна информация от Австрия на Делфус, от Германия на Хитлер, от Испания на Франко, от Втората световна война, а после идват и най-суровите години на „студената война“. И през цялото това време под прикритието на буржоазен журналист, дипломат и разузнавач в неговите гърди бие сърцето на комунист. За забележителни заслуги към съветската държава Ким Филби е награден с ордените „Ленин“, „Червено знаме“ и „Дружба между народите“, с юбилейния медал „За воинска доблест. По случай 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин“.

Сега Ким Филби, както винаги, е на своя боен пост. Той е пълен с творческа енергия, работи много. Неговият проницателен, жив ум откликва на всичко, което става по света. Той дълбоко се вълнува от събитията и в чужбина, и у нас, у дома. Той обича острата полемика, хокея и поезията, но най-много своята работа.

През 1977 г. на събрание на чекистите, посветено на 100-годишнината от рождението на Ф. Е. Дзержински, в своето поздравително слово Ким Филби каза: „Ако ми се предостави възможност да определям своето желание, ще кажа, че бих желал да поработя още четиридесет и три години в своя роден колектив, сред своите скъпи колеги и приятели.“

Биографията на Филби, неговият жизнен път поразяват мнозина със своята необикновеност. Принадлежащ по произход към управляващата буржоазна класа, обкръжен от комфорта и благополучието на буржоазното общество, той обявява война на своята класа и отдава своите знания, ум, енергия и целия себе си в служба на революцията. Какво го тласка към тази стъпка?

За вникване в същността на подобни явления е необходимо да се обърнем към историята. Преди повече от сто и тридесет години в „Манифест на Комунистическата партия“ Карл Маркс и Фридрих Енгелс писаха: „В периоди, когато класовата борба се приближава към развръзка, процесът на разложение в господствуващата класа, в цялото старо общество приема такъв бурен, такъв рязък характер, че неголяма, част ст господствуващата класа се отрича от него и се присъединява към революционната класа, към тази класа, на която принадлежи бъдещето.“[1]

Октомврийската революция в Русия ознаменува началото на нова епоха в историята на човечеството. За милиони и милиони трудещи се от всички кътчета на Земята тя стана символ на близкото освобождение. Най-големите умове на стария свят горещо я приветствуваха. Но още от първите дни на своето съществуване младата Съветска република се оказа в огнения обръч на чуждата интервенция и на гражданската война. След това настъпиха неколкогодишен отдих, възстановяване на разрушеното стопанство, поставяне на основите на нов живот и отново облаци на хоризонта — фашистката кафява чума плъзна из Европа. Хитлер заграби властта в Германия, Япония нахлу в Китай. Започна формирането на съюза на държавите от оста. Най-вероятната перспектива в развитието на международната обстановка по това време беше разпалването на война — нападение срещу Съветския съюз. Именно през тези години става оформянето на Ким Филби, неговото духовно съзряване.

Английският писател Петрик Сийл, без ни най-малко да ни симпатизира, в своята книга „Дългият път до Москва“, посветена на Ким Филби, характеризира тогавашната обстановка по следния начин:

„Разочаровани от предателската политика на социалдемократите и наплашени от фашизма, левонастроените младежи обърнаха взор към Съветска Русия, която започна все по-силно да пленява тяхното въображение. По времето, когато капиталистическият Запад, изпадна в състояние на най-дълбока икономическа депресия, Русия започна изпълнението на своя първи, наистина херкулесовски петилетен план. В Съветска Русия за всички хора имаше работа, а използуването на нейните ресурси стана държавна политика. В същото време, когато капиталистическите страни бяха в състояние на упадък, икономиката на СССР триумфално се развиваше. Съветският съюз стана привлекателен за мислещите хора на Запад не само заради неговите успехи в областта на икономиката, но и благодарение-на значителните постижения в културното строителство: Русия ценеше своите учени, когато на Запад по същото време те оставаха без работа; съветската преса широко популяризираше не кинозвезди и гангстери, а писатели; където и да се появеше пред съветските хора Максим Горки, него възторжено го приветствуваха, произведенията му се продаваха в милиони екземпляри. Руските филми спечелиха световна известност. Но най-главното се състоеше в това, че Русия не приличаше на никоя, друга нация; за комунистите от тридесетте години, в чиито очи национализмът беше дискредитиран от Първата световна война, Русия стана еталон на ново световно общество.“

Това бяха велики, бурни години на рушене на старото и на изграждане на новото. По това време Максим Горки задаваше въпроса „С кого сте вие, «майстори на културата»?“. И този въпрос се отнасяше до всеки, който мяркаше в силата на доброто и светлината, чиято съвест можеше да се примири с варварството на фашизма, който не се смяташе за ограничен човек.

Ето какво разказва самият Ким Филби за обстановката, в която се формира неговият мироглед:

„Моето решение активно да се боря против реакцията не беше резултат на внезапно покръстване в новата вяра. През 1929 г., когато постъпих в Кембриджкия университет, моят мироглед все още не беше оформен, но още тогава моите симпатии и привързаност бяха на страната на бедните, слабите, унижените, а не на страната на богатите, властниците и надменните. Първите размишления върху политиката ме доведоха при лейбъристите и аз веднага станах член на дружеството на социалистите. Две години редовно посещавах събранията на това дружество, но в дейността му участвувах малко. Четенето на политическа литература постепенно ме доведе до мисълта, че английската Лейбъристка партия е много далеч от талвега на световните леви сили. Но истинският повратен момент в моя мироглед настъпи през 1931 г. — годината на пълна деморализация и поражение на Лейбъристката партия. Колко невероятно безпомощна се оказа тази партия пред силите на реакцията в периода на кризата! А когато избирателите, смятащи се за изпитани в политиката, отстъпиха под натиска на кресливата цинична пропаганда, у мене възникнаха сериозни съмнения в действеността на буржоазната парламентарна демокрация изобщо…

Поражението на лейбъристите през 1931 г. за първи път ме накара сериозно да се замисля над въпроса, накъде отива тази партия. Аз започнах да вземам по-активно участие в дейността на университетското дружество на социалистите и през 1932—1933 г. станах негов касиер. Това ми позволи отблизо да се запозная с левите течения, които се отнасяха критично към Лейбъристката партия. Усиленото четене на класиците на европейския социализъм се редуваше с горещи, понякога много бурни спорове. Това беше бавен и мъчителен процес: преходът от социалдемократическите възгледи към комунистическите за мене трая две години. И едва в последния курс в Кембридж, през лятото на 1933 г., аз отхвърлих всички съмнения. След като се дипломирах, твърде реших да посветя своя живот на делото на комунизма.“

В тази книга, предложена на вниманието на съветския читател, Ким Филби не разказва за този дял от своята биография.

Това издание запазва основната канава на повествованието, публикувано преди години на Запад и в ня-кои социалистически страни. Когато книгата за пръв път излезе в Англия, английският историк и професор от Оксфордския университет Хю Тревър Роупър писа: „Повествованието на Филби се опира на фактите, неговите оценки са всеобемни и основателни, направените от него портрети и характеристики са точни и безпристрастни, а някои от тях — унищожителни. От историческа гледна точка всичко е безупречно.“ Бившият английски разузнавач, сега известен писател Греъм Грийн казва за книгата на Ким Филби: „Това съвсем не е книгата, която очакваха враговете на Филби. Това е честно, хубаво и увлекателно написано произведение. Всичко, което е разказано в нея, е по-завладяващо в сравнение с който и да е известен на мене разузнавателен роман. Предричаха пропаганда, но нея в книгата я няма.“

Разказа за работата си като съветски разузнавач авторът ограничава в годините на своята служба непосредствено в английската СИС. Той разкрива сложния процес на приспособяване към чуждата му по дух и настроение среда, показва вътрешния механизъм на апарата на шпионското ведомство, неговия открито реакционен, антикомунистически характер.

Филби със сарказъм пише за прогнозите на английското разузнаване по въпроса за крайния резултат от вероломното нападение на фашистка Германия срещу Съветския съюз. По неговите думи, специалистите от разузнавателното управление на английското Министерство на отбраната предсказвали, че руската кампания на Хитлер ще продължи от три до шест седмици, а най-големите оптимисти — до три месеца. Английските управляващи кръгове, заслепени от ненавистта си към страната на социализма, пренебрегвайки съюзническите отношения, даже по време на войната не преставали да разработват планове за по-нататъшна борба срещу Съветския съюз. По този повод авторът пише: „Много преди края на войната с Германия ръководството на СИС започна да насочва мислите си към бъдещия противник. В периода между двете световни войни по-голямата част от финансовите средства на службата се изразходваха за операции по проникването в Съветския съюз и за защита на Англия от това, което обобщено се наричаше «болшевизъм». Когато поражението на страните на оста стана неизбежно, мислите на СИС се върнаха в старото, обичайно русло“ (стр. 108). Още тогава, по време на войната, бе създадена специална секция за СССР и дейността на комунистите; още тогава ръководителите на СИС е въодушевление говореха, че е време „да се разгърне както трябва, работата срещу комунизма“.

През 1947 г. тази работа вече е в пълен ход. От територията на Турция се разузнават границите на СССР с оглед на прехвърляне на шпиони и диверсанти. В Лондон, Париж и Мюнхен се формират бандитски групи от средите на бандеровците, заказвказките меншевики и всякакви други емигрантски отрепки. После тях ги прехвърлят на територията на СССР, където неизбежно ги очаква провал.

През тези години в антисъветските планове на разузнавателните служби на главните империалистически държави се отдава все повече внимание на използуването на шпионската мрежа на фашисткото разузнаване. Западна Германия става основната база за подготовка на подривни операции срещу Съветския съюз и другите социалистически страни. Но палмата на първенството в извършване на подривни антисъветски акции по това време вече държи американското разузнаване. След многобройни реорганизации на разузнавателните органи в Съединените америкнаски щати се създава Централното разузнавателно управление — гигантски шпионски апарат, който прие на въоръжение антисъветизма и злобното коварство на Сикрет интелиджънс сървис, като им придаде американски размах.

Авторът разказва за задкулисната страна на взаимодействието между английското и американското разузнаване, за срещите си със шефовете на американската тайна полиция Едгър Хувър, Алън Дълес, Р. Хелмсън и др., за интригите и политиканството. ЦРУ приема Ким Филби с отворени обятия. За тях той е ветеран „по борбата с комунизма“, изкусен и опитен организатор на шпионажа, саботажа и диверсията. Но на никого от неговите високопоставени американски колеги и през ум не е могло да мине, че има работа с представител на съветското разузнаване, че в бърлогата на империализма действуват съмишленици на Ким Филби — отговорните сътрудници на английското Министерство на вън-шните работи Гай Бърджис и Донълд Маклийн. На тези забележителни хора авторът посвещава не една страница от своята книга.

Ким Филби скромно нарича своята книга биографични записки. Но както ще се убеди читателят, „Моята тайна война“ е широко историческо платно, убедително показано и майсторски написано.

Богатият фактически материал на книгата дава възможност на читателя да се запознае със забележителния комунист, чекист разузнавач и обаятелен, сърдечен човек, превърнал се в жива легенда на нашето време.

 

О. Кедров

Бележки

[1] Маркс, К. и Фр. Энгельс, Соч., 2-рое изд., т. 4, с. 433.