Мерил Сойър
Танцът на късмета (31)

Глава 31

Марк разбра, че няма избор.

— Запознах се с жена ми Каролин на едно парти и макар тя да флиртуваше открито с мен, не й се обадих. По онова време все още не се чувствах добре с никой, който може да проследи родословното си дърво чак до нормандските завоеватели. Някъде около седмица по-късно, тя се появи в апартамента, в който живеех заедно с Уорън. Просълзена, попита защо не я харесвам. Свари ме неподготвен и не знаех какво да кажа. Когато избухна в сълзи, аз й обясних, че не е нищо лично, и й разказах за произхода си. Отвърна ми, че вече знае всичко за семейството ми и това не я интересува. Започнахме да се срещаме и преди да се усетя, вече бях влюбен в нея и я помолих да се омъжи за мен. Естествено, родителите й се противопоставиха. Баща й се опита да ме вразуми, като изтъкна колко е разглезил Каролин. Беше свикнала да има най-хубавото и лесно се отегчаваше. Макар да знаех, че всичко, което ми казва, е вярно, бях достатъчно млад, за да вярвам, че любовта винаги побеждава. В крайна сметка Каролин убеди родителите си да ме приемат и се оженихме. Едва няколко години по-късно разбрах как е успяла да промени отношението им.

— Как?

Марк пое дълбоко дъх.

— Вдигнала скандал и им заявила, че не може да живее без мен. Същата вечер взела свръхдоза приспивателни. Баща й я открил навреме. Разбрах за всичко това чак след години. Но цупенето и сълзите бяха похвати, които успешно бе изпробвала върху баща си. След това ги усъвършенства върху мен. Когато не получеше своето, веднага се намусваше. Ако не отстъпех — а обикновено не го правех — тя се отказваше, освен ако не беше нещо ужасно важно за нея. В такъв случай заплашваше, че ще се самоубие.

— Някога… опита ли се?

— Два пъти. Първият път беше, когато не я пуснах да отиде в Марбела с приятелите си. Не можехме да си го позволим. Искаше да потърси пари от баща си или да вземе от попечителския си фонд, но не й разреших. Продължи да плаче и да се сърди дни наред, но аз не отстъпих. Тогава взе свръхдоза приспивателни. Естествено, веднага се размекнах и тя замина без мен. След като се върна, опитах да я заведа на психиатър, но отказа. За щастие, инвестициите започнаха да дават резултат и парите вече не бяха проблем, защото Каролин се нуждаеше от непрекъснати развлечения — ваканции в екзотични места, партита, нови дрехи. Предложих да имаме деца, но тя смяташе, че това ще я закрепости. Превърнахме се в семейство от двама души с напълно самостоятелен живот. Когато го осъзнах, разбрах, че не от това имам нужда, за да бъда щастлив, и казах на Каролин, че искам да се разведем. Изпадна в истерия, обвини ме, че имам други връзки, че не я обичам, че съм студен… че повече се интересувам от печеленето на пари, отколкото от нея. Не исках да спорим, докато е в такова състояние, затова излязох навън. Когато се върнах, я намерих в безсъзнание. Пак беше взела свръхдоза, но този път погълнатият преди това алкохол усложни нещата. Можеш да си представиш как се почувствах, след като два дни не дойде в съзнание.

Алекса не отвърна, но пъхна малката си ръка в неговата.

— Бях в болницата с Каролин, когато получих съобщението, че родителите ми са загинали в автомобилна злополука.

— О, не! — притисна се по-близо Алекса. — Едва ли е могло да стане в по-лош момент, нали?

— Загубата на баща ми… — замълча, после бързо продължи — и майка ми беше мъчителна. Изненадващо, но Каролин ми засвидетелства изключителна подкрепа. През следващите два-три месеца бяхме по-близки и щастливи от всякога. Но постепенно отново се върнахме към предишните си навици. Трябва да кажа, че вината беше главно моя. Бизнесът ми направи огромна крачка напред, след като започнах да се занимавам с чуждестранна недвижима собственост. През последната година на брака ни тя рядко си беше у дома. Започнах да се уморявам да се боря с нея. Всеки път, когато поискаше нещо, просто я оставях. И така, тя прекарваше повечето време с приятели в провинцията, в Гщаад, Кап д’Антиб, Марбела. Но все още не смятах брака ни за приключен, докато не разбрах за връзката й.

Поколеба се и си помисли как дори сега, след толкова години, съвсем живо си представя вечерта, когато научи, че човекът, когото обичаше и на когото вярваше повече от всичко на света, го е предал.

 

 

— Какво, по дяволите, прави той тук? — попита Марк Каролин, след като Робърт Толбът, братът на Джейсън, се появи на партито изненада, което тя бе организирала в негова чест.

— Скъпи — измърка нежно тя и прокара лакираните си нокти по ревера на смокинга му, — дошъл си е само за малко. След няколко дни заминава за Ангола. Бъди добро момче, не прави сцени.

Пет пари не даваше къде ще изпратят на дипломатическа служба по-малкия брат на Джейсън. Марк преглътна гордостта си и тайно наблюдаваше Каролин, като се чудеше къде е сгрешил, след като й беше дал всичко, което искаше. Когато двамата с Робърт Толбът се измъкнаха, той ги последва. От известно време подозираше, че Каролин има интимна връзка. Спря до вратата на библиотеката, така че да не могат да го виждат.

— Джейсън казва, че те иска в Марбела за партито следващата седмица.

— Не мога. Марк ще заподозре нещо — отвърна тя.

— Джейсън казва, че е време да направиш избор. Ако наистина го обичаш, ще напуснеш Кимбръф.

Подът сякаш потъна под краката на Марк. Не е възможно Каролин да има връзка с Джейсън. Как е възможно от всички мъже в Англия да избере точно него?

Прекъсна разказа си и сви с колата по алеята на Уиндам Хол.

— Какво направи? — попита тя, докато притичваха към тъмната къща.

— Следващото, което си спомням, е как група приятели ме разтървават от Толбът. Каролин стоеше наблизо и плачеше, а навсякъде имаше кръв — неговата кръв. Качих се горе и си събрах нещата. Шест месеца по-късно Каролин дойде при мен и ме помоли да я приема обратно. Изглежда, Джейсън не я искаше повече. Колкото и да си мислех, че я обичам, отказах да се помирим. Знаех, че ако го направя, същото ще се повтаря до края на живота ми.

Качиха багажа си по стъпалата до главния апартамент. Докато Марк наклаждаше огъня, Алекса оправи леглото и попита:

— Как умря Каролин?

Той се прокашля и се извърна с лице към нея. Мразеше да си спомня за това, но Алекса заслужаваше истината.

— Самоуби се. Когато дойде при мен да ми се моли да й простя, заплаши, че ще се самоубие. Беше го повтаряла толкова пъти през годините, най-напред пред баща си, а след това и пред мен, че се съмнявах дали ще направи нещо. Но въпреки това му се обадих и го предупредих. Изминаха няколко месеца, без да я чуя. Помислих си, че всичко е наред. Късно една нощ баща й ми се обади и ми каза, че Каролин се хвърлила с колата от някаква скала и загинала. Оставила бележка, в която пишело, че не може да живее без… Джейсън. Помоли ме да не споменавам за опитите й за самоубийство и за бележката. Семейството желаеше да обяви смъртта й като следствие от автомобилна злополука и аз се съгласих. Очевидно от месеци бе преследвала Джейсън, но той изобщо не искал да чуе за нея. Обвинявах се за смъртта й. Трябваше да настоявам да получи професионална помощ.

— Скъпи, ти не си виновен — приближи се до него Алекса. — Не си могъл да знаеш.

— Нека оставим миналото там, където му е мястото — зад нас — извърна се Марк към нея. — Мушкай се в леглото. Ще донеса още дърва.

Когато отново се върна в стаята, тя вече се бе сгушила под пухения юрган.

— Побързай — подкани го Алекса, докато той се събличаше, — замръзвам.

Пъхна се при нея под юргана и я притегли в ръцете си, като целуна най-напред челото, после върха на вирнатото й носле и едва тогава разтворените й устни. Изпитваше изгаряща, мъчителна нужда да я люби, да я притежава отново.

Този път го направиха бавно и с невероятна нежност, която изглеждаше невъзможна след предишното им примитивно съвкупление.

По-късно Алекса се прозя сънливо и се протегна. Пъхна се по-дълбоко под завивките и положи глава на гърдите му. Само след минути равномерното й дишане го извести, че е заспала. Но сънят не идваше толкова лесно при Марк. Прокара ръка през меките й коси и ги разпиля по гърдите си. Повдигна една усукана къдрица към устните си. Ухаеше на пролетен букет, помисли си, докато я целуваше. Алекса умееше да се забърква в неприятности. Но това, което действително го тревожеше, беше подозрението, че цялата каша с Джейсън някак си е по негова вина. Както Алекса бе казала и на полицаите, двамата с Джейсън се познаваха от известно време, но той едва напоследък бе проявил интерес към нея. Марк имаше неясното усещане, че Джейсън някак е разбрал за неговата любов към Алекса и че това е в основата на необяснимото му поведение. Навремето той съвсем преднамерено бе преследвал Каролин и безмилостно беше съсипал живота й само за да отмъсти на Марк.

Алекса се размърда до него и се намести, докато главата й намери възглавницата и потъна в нея. Вече й бе съобщил за проблемите си с безопасността и че се бе настанил в къщата на Уорън, докато монтират охранителна система в неговата. Но нея не можеше да държи вечно тук. Едва бе успял да си осигури три или четири седмици, които да прекарат заедно. Може би до началото на следващата година наетите от него частни детективи ще открият нещо или пък Интерпол ще арестува ръководителя на мрежата от спекуланти. Който и да беше той, много внимаваше никой от агентите, получаващи билети, да не узнае самоличността му. Според Марк арестуването на агентите беше само временен застой за ръководителя на цялата система. След известно време престъпникът щеше да организира друга мрежа от продажни агенти. Но дотогава в „Уиндзор Еърлайнс“ ще е монтирана новата компютърна програма за проследяване на билетите и няма да са толкова уязвими.

Утре — не, всъщност днес, помисли си той, забелязвайки, че сивкавата дрезгавина на утрото е заменила предишните топли отблясъци от огъня — ще отиде до селото и ще звънне на Аксел Марли от Интерпол, за да го попита дали е излязло нещо от следата, която Марк им бе подал. С помощта на един приятел от Външното министерство той беше последвал съвета на Алекса да съпостави чрез компютър страните, от които идваха билетите от черния пазар, с имената на хората от посолството, работили в съответната страна. Идеята му беше, че ръководителят на мрежата трябва да е пребивавал достатъчно дълго в дадена страна, за да си създаде контакти. Не е възможно човек просто да отиде там и веднага да намери участник на черния пазар, готов да се включи в схемата. Правителствата, особено на по-слабо развитите страни от Третия свят, определят закони за това, колко валута може да се обменя и за количествата, които могат да се внасят или изнасят. Главният организатор трябва да се свърже с продажни държавни служители, които могат да се подкупят. Предоставеният от компютъра списък се оказа изненадващо дълъг. Едно име обаче се беше откроило: Робърт Толбът. Алекса се раздвижи в съня си и ръцете й несъзнателно го потърсиха. Наведе се и я целуна точно когато неспокойните й длани го откриха. С полуотворени очи тя прошепна:

— Обичам те. — Зарови се като кученце в него и го дари с гъделичкаща целувка, после отново затвори очи.

Той се измъкна от леглото, като внимаваше да не я смути, и слезе долу.

 

 

Тънката снежна покривка, паднала предната нощ, се стопяваше под гумите на колата, докато караше към Пилдоун Кросинг. Невъзможността да му поставят телефон преди Коледа ще се окаже страшно неудобство, помисли си, докато се придвижваше към кръчмата, за да ползва обществения автомат.

След като се свърза с Винсънт Фериър, детектива, който беше наел, Марк му нареди:

— Действай с всички средства, Винсънт. Направи едно действително задълбочено разследване на Джейсън Толбът.

— Откакто извади името на Робърт Толбът при проверката, следя неговите действия. Вчера се прибра от новото местоназначение в Габон.

— Така ли? — Интересът на Марк моментално се повиши. — Ако подозренията ми са верни, „Уиндзор Еър“ ще бъде атакувана от лавина фалшиви билети от тази страна. Постави агентите в тревога.

След като приключи разговора, Марк купи три таблоида и „Таймс“. Джейсън беше новината на първа страница и на трите, но името на Алекса никъде не се споменаваше. Изобщо не погледна в „Таймс“ — те не биха публикували нещо, освен ако не е повдигнато официално обвинение. Тъй като полицията не беше успяла да открие момичето и майка му, всъщност нямаше реално обвинение. Това, естествено, не беше попречило на скандалната преса да тиражира цялата история.

Два дни по-късно Винсънт Фериър имаше някои любопитни новини. Изглежда, Робърт Толбът имаше само малко черно петънце в дипломатическата си биография. Преди години, заемайки пост в Хонг-Конг, той инвестирал в компания за производство на фалшиви часовници „Ролекс“ и „Пиадже“. Според твърденията на Толбът, той не знаел с какво се занимава компанията и тъй като нищо не могло да се докаже, срещу него не били предприети никакви действия.

В края на седмицата Интерпол беше заловил партида от билети, презаверени от съмнителна пътническа агенция в Дания. Всичките идваха от Габон.

Информацията за Джейсън Толбът се оказа по-неопределена. Нямаше нищо, което Марк вече да не знае, с изключение на факта, че бе купил на Мелани Терънхолт къща в най-шикозния квартал на Лондон, Челси. Досега Марк не беше разбрал, че Джейсън е толкова обвързан с нея. Ами жена му? Дребна и тиха, Мери Емерсън не беше онзи тип жена, за каквато Марк си представяше, че би се оженил Джейсън. Но после самият той му каза, че е бил принуден да го стори. Богатството на семейство Толбът, също както и на много други от аристократичния елит, не бе издържало пред реалностите на двайсети век и се бе стопило. Заради финансовата инжекция Джейсън се беше оженил за безлична жена, която бе оставил да живее в провинцията при конете си, докато той се подвизаваше сам в Лондон и живееше нашироко с парите й. Марк се замисли по-внимателно над този момент. Беше имал множество делови контакти с Кранстън Емерсън, бащата на Мери. Както повечето хора, натрупали богатство в следвоенна Англия, и той беше пресметлив човек. Някак си не можеше да си представи Емерсън да се примири с паразит като Джейсън Толбът. Марк инструктира Винсънт Фериър да провери богатството на Емерсън, както и финансовите източници на Джейсън.

 

 

— Е — попита Алекса, след като Марк се върна от частната прожекция на „Последна възможност“. — Как беше? Как съм аз?

— Почакай — отвърна Марк. — Може ли първо да вляза и да си сваля палтото? — За да я подразни, нарочно се забави прекалено дълго, докато си съблече палтото и го закачи в шкафа. После се обърна към нея и силно я прегърна. — Беше страхотно. Сензация! И ти затъмняваш всички. Няма никакво съмнение, „Последна възможност“ ще се превърне в безпрецедентен успех.

— Как бях аз? — повтори въпроса Алекса, неспособна да прикрие треперенето в гласа си.

— Не се тревожи, ангеле. Беше възхитителна! Джайлс е редактирал сцената ти брилянтно. Няма никакво съмнение, че си гола, но фокусът се поставя върху чувствата, а не върху голотата. Повечето ти кадри са в близък план. Чувството, което внушаваш, ще предизвика завист и у най-добрите актриси. — Марк запази щастливия си тон, за да прикрие обзелото го неприятно чувство, когато видя гола жената, която обича, така дяволски сексапилна пред очите на целия свят. — Ще те умоляват да приемеш и други роли.

— Не проявявам интерес. Ела в кухнята — дръпна го за ръката тя. — Там е по-топло, а и съм направила кафе.

Марк я последва, като си мислеше колко лесно се беше вмъкнала в живота му Алекса. Откакто бяха дошли в Уиндам Хол, те прекарваха по цели дни в опити да направят мястото обитаемо. Алекса никога не се оплака, че старинната пещ отказва да работи и че единственото им отопление се осигуряваше от кухненската печка и една от камините. Той също нямаше нищо против. Дните, прекарани с Алекса, заети с възстановяването на Уиндам Хол, и нощите, сгушен до нея под пухения юрган, напълно отговаряха на представата му за начина, по който искаше да премине остатъкът от живота му.

— Щеше ми се и аз да можех да присъствам — каза тя и му подаде чаша с кафе.

Не му се искаше отново да подхващат този спор, затова само отпи от кафето. Наложи се да заеме твърда позиция, за да я убеди да не отива на прожекцията. Тя смяташе, че малката й хитрост със снимките на Джейсън ще й осигури безопасност. Марк обаче не мислеше така.

— Радвам се, че не дойде. Джейсън се появи с Кели Холмс. Помниш ли я? Има незначителна роля във филма. Трябва да му отдам заслуженото. След всичките скандални публикации — изобщо не му трепва окото — все едно че нищо не се е случило.

— Спомена ли нещо за мен? За нас?

— Не съм говорил с него, но се съмнявам, че знае как съм ти осигурил алиби. От Скотланд Ярд няма да дадат такава информация, освен ако не се стигне до процес, което няма да стане, след като обвинението е отпаднало. Ако Джейсън е питал за теб, научил е само, че си се върнала в Щатите да изчакаш там премиерата.

— Какво каза Найджъл? Той би трябвало да има по-добър нюх за тези неща. Продуцирал е десетки успешни филми.

— Нямаше го — отвърна с привидно спокоен глас Марк. — Очевидно е в Лос Анджелис, за да подготви пускането на филма по екраните. — Бързо допи остатъка от кафето си и й подаде чашата да му сипе още.

Къде, по дяволите, се губи Найджъл напоследък? През последните два месеца Марк се беше опитвал да се свърже с него, за да провери дали изрязаните кадри от сцената с Алекса са унищожени, но той изобщо не му се обади. Не можеше да измисли никаква причина Найджъл да го отбягва, но точно така изглеждаха нещата, преди да говори с Джайлс. Той му каза, че също почти не го е виждал, откакто са се върнали, в Англия. Найджъл изобщо не участвал в редактирането. Естествено, последната дума имаше Джайлс, но Найджъл дори не бе проследил работата на режисьора. Според Джайлс, който често работеше с Найджъл, това било твърде необичайно. Нещо в тази работа не се нравеше на Марк.

— Хайде да се качим горе, съсипан съм. Изглежда, започвам да свиквам с провинциалния живот. Една нощ в големия град и се чувствам изтощен.

— Побързай — извика Алекса, след като напуснаха кухнята и се преместиха горе, — тези чаршафи са ледени.

Марк постави две цепеници в камината, преди да се съблече набързо и да се пъхне до нея. Взе я в прегръдките си и я гушна. Смяташе, че ще преодолее постоянното си желание да се любят, след като прекара толкова много време насаме с нея, но това изобщо не стана. Тя подуши врата му и го целуна по ухото, като леко прокара език по него. Още преди устните му да намерят нейните, вече се беше възбудил.

След като свършиха, Марк я задържа в ръцете си и двамата си говориха, докато чу ритмичното й дишане и разбра, че е заспала. Загледа се в танцуващите сенки, които пламъците в камината хвърляха по тавана. С успеха на филма ще дойде и огромният натиск върху Алекса — върху отношенията им. Изви глава, за да я погледне. Заблуден лунен лъч проблясваше върху златистия кичур, паднал на бузата й. На живо беше не по-малко сексапилна, отколкото на екрана, но тя изобщо не го съзнаваше. Веднъж пуснат ли филма, на света няма да му е нужно много време, за да оцени очарованието й. Егоистично е, знаеше го, но му се искаше да я запази за себе си. Само че скоро ще живее със знаменитост. Книгата, филмът и пиесата разкриваха неограничените възможности на уникалния й талант. Ще бъде търсена и с нейната амбиция не се знае докъде ще стигне всичко това. Не може вечно да я задържи за себе си. Трябва да преодолее необузданата ревност, която изпита, виждайки я гола на екрана. Притегли я към себе си. Алекса раздвижи неспокойно единия си кадифен крак между неговите и се сгуши по-близо.

 

 

Точно преди Коледа Винсънт Фериър докладва, че Емерсън отпуска на Джейсън ежемесечна сума, за да остане женен за Мери. Изглежда, тя бе развила, според израза на Винсънт, „неестествена привързаност“ към друг коневъд — някаква жена. Семейството й не желаеше това да стане публична известност. Оттам и парите за Джейсън. Но тази сума не можеше дори частично да покрие разточителния му начин на живот. Другите му източници на средства не бяха ясни, тъй като ползваше швейцарски банки.

— Ти ме изчакай в кръчмата, докато звънна няколко телефона — каза Алекса, когато пристигнаха в селото. — Искам да пожелая весела Коледа на приятелите си.

Марк си поръча халба тъмна бира и бавно отпиваше от нея, докато я чакаше. Тя се върна и се настани на стола, смеейки се.

— Какво е толкова смешно?

— Никога няма да познаеш какво е направил Т.С. на бюрото ти.

Марк от месеци не се беше сещал за досадното животно. И бюрото от месеци също не беше негово. Мястото му беше заел Боб, но остана трогнат, че все още го възприема като негово.

— Какво?

— Родила е котенца — цели пет.

Изведнъж и Марк се разсмя неудържимо. Определено нямаше нищо майчинско в тази своенравна котка.

— Струва ми се, че ми беше казала, че е котарак.

— Така ми каза хлапето, което ми я даде. Стоеше пред един зеленчуков магазин на „Шепърдс Маркет“ под поройния дъжд и се опитваше да даде Т.С. на някого.

Марк поклати глава.

— Пробвала ли си изобщо някога да проверяваш пола на котка?

Алекса му отвърна с очарователна усмивка. На слабата светлина очите й бяха потъмнели до смарагдовозелено.

— Марк… ще можем ли да… смяташ ли, че можем да задържим едно котенце? Не мислиш ли, че имаме нужда от котка в Уиндам Хол?

Нямаше никакъв начин да й откаже. Не обичаше особено много котките, но когато тя говореше за „нас“ по този начин, нищо не можеше да й откаже.

— Разбира се. Само гледай този път да бъде мъжко.

Вечерта преди Коледа завършиха с библиотеката. Смъкнаха стар, прашен диван от тавана, за да го ползват, докато стаята бъде мебелирана както трябва. Седнаха пред огъня и отвориха бутилка „Лафит-Ротшилд“ от 1966.

— Смяташ ли, че ще можем… — започна Алекса. — Искам да кажа дали няма да можеш…

— Започни отново. Повече ми хареса глаголът в първо лице, множествено число.

Алекса сведе разкошните си мигли и се загледа в най-горното копче на ризата му.

— Смяташ ли, че ще можем да поставим двойно бюро в тази стая? Така ще имаме възможност да работим едновременно. Можем да го разположим ето там, до прозореца. През деня ще имаме изглед към поляната, а вечер няма да сме много далече от огъня.

Марк постави пръст под брадичката й и я повдигна назад, докато го погледна в очите.

— Знаеш ли колко често говориш за „нас“ напоследък?

Тя поклати глава.

— Но не толкова често, колкото си го мисля аз. — Пъхна ръка в джоба си и й подаде малката кутийка. — Нека направим това „нас“ официално.

Когато видя кутийката, усмивката й се стопи: Бижутерски магазин „Тесие“. Златният надпис, избродиран върху червеникавокафявия велурен капак, беше на бижутерите от „Бонд Стрийт“, които търгуваха с ценни наследствени бижута. Много пъти беше минавала покрай магазина, спирайки се да погледне скъпоценностите, принадлежали някога на принцеси, дукове или махараджи. Това бяха някои от най-желаните скъпоценни камъни в света и пристигаха с документи за автентичност, в които се описваше подробно цялата им досегашна история, а това често допълнително повишаваше стойността им. Повдигна капачето с треперещи пръсти. Безупречен смарагд с крушовидна форма, заобиколен от редички инкрустирани диаманти, оформяха най-изумителния пръстен, който някога беше виждала. Изразителните очи на Алекса се замъглиха и тя успя само да прошепне:

— Означава ли това, че…

— Означава, че те обичам и искам да се оженя за теб.

— О, Марк! — Пъхна бижуто на пръста си. — Ти наистина ме обичаш!

— Понякога не намирам лесно думите. Това не значи, че не те обичам. Обичам те!

Алекса се отдръпна и лицето й стана сериозно.

— Знаеш ли къде бях миналата година, точно на този ден? — Той само поклати глава и тя продължи: — Сама… оплакваща Пол. Само за една кратка година се случиха толкова неща. Филмът, пиесата, музиката, Линда и Рената… и ти. Трябва да…

Марк вдигна ръка, за да я спре. Всяка жена, която има нужда да си помисли за предложението за женитба, няма как да е безумно влюбена.

— Помисли по въпроса — изрече с явен сарказъм.

— Мислила съм… — по цели часове — дойде тихият отговор на Алекса. — И знам какво изпитвам. Обичам те, но трябва да оправим някои неща, за да не допуснем за втори път грешка.

Марк въздъхна облекчено.

— Права си. Никога не съм мислил да се женя повторно. Този път ще е завинаги.

Алекса сведе поглед към пръстена, после отново вдигна очи към него.

— Когато се омъжих за Пол, изобщо не се замислях какво искам, къде отивам или какво ще правя след три, пет и дори десет години. Вкопчих се в него. Той беше кометата, аз бях опашката.

— Съзнавам, че вече имаш своя кариера. Двамата можем да работим тук и да пътуваме до Лондон, когато се наложи. Възможно е да поискаш да се върнеш в Щатите, за да работиш по някой филм или нещо друго. Вероятно невинаги ще можем да сме заедно. Ще трябва да се справяме с тези ситуации, когато възникнат.

Марк очакваше тя да прегърне свободолюбивите му виждания за съвместния им живот. Готовността му да прави компромиси, да се съобразява с кариерата й, беше нещо, което изненада дори самия него. Мисълта тя да заминава за където и да е без него му беше омразна, но трябваше да бъде реалист. Веднага щом филмът излезе пред широката публика, тя ще се превърне в търсена личност. Независимо какво му се иска, не може да я запази само за себе си. Но докато седеше и очакваше отговора й, той разбра, че думите му не са оказали желания ефект.

— Често ли смяташ, че ще отсъстваш от Англия? — попита Алекса.

Марк не знаеше какво да отговори.

— Не знам — отвърна чистосърдечно. — След две седмици трябва да замина за Австралия, за да сключа една сделка. Но след това мога да организирам живота си както ми е удобно.

Тя погледна надолу към пръстена и започна да го върти. Измина цяла дълга минута, преди да проговори.

— Щом приключат ангажиментите ми с пиесата, мога и аз да реорганизирам моя живот.

— Алекса, ще накарам да преработят онзи договор. Няма да бъдеш обвързана за две години. Ще си свободна да правиш каквото искаш.

Алекса продължаваше да се взира надолу, привидно заинтригувана от надписа на „Тесие“ върху велурената кутийка.

— Не искам да бъда актриса. — Вдигна очи към него. В тях не се забелязваха никакви сълзи, но миглите й бяха влажни. — Не искам да живея вечно с куфари, прелитайки от едно място на друго. И не искам теб непрекъснато да те няма. Искам да пусна корени, да остана тук, близо до приятелите си. Трябва да довърша книгата си, но след това искам… да остана тук и да имам дете — твоето дете.