Мерил Сойър
Танцът на късмета (3)

Глава 3

Марк се опита да не се поддава на напрежението в колата. Обърна се към Джайлс, който се взираше през прозореца, очевидно потънал в свои мисли. Очите на Стивън бяха приковани в някаква далечна точка. След снощния прекъснат разговор, не бяха успели да се свържат отново с Мексико. Усилията им тази сутрин да влязат във връзка с хотела също се оказаха безплодни. Накрая Марк настоя да действат според плановете си, да се срещнат с Найджъл Хънтър и да му покажат записа, който бяха донесли със себе си.

Докато лимузината криволичеше по серпантините на Колдуотър Кениън, Марк наблюдаваше през затъмнените стъкла как край тях преминават резиденции в псевдо тюдор стил, с тенис кортове в предните дворове и старателно подрязани поляни. На билото на хълма колата направи няколко лениви завоя, преди да се спусне по обратната страна в мъглата на Сан Фернандо Вели. Загледан в отрупаните с конзоли къщи по склона на долината, той внезапно бе обзет от носталгия. При вида на тези чуждоземски постройки усети, че му липсва многовековната красота на Англия.

Сред дълбоката като в пещера тишина на колата лекото писукане на телефона прозвуча необичайно остро. Джайлс трепна, но изразът на лицето му не се промени. Стивън грабна слушалката, преди телефонът да успее да звънне втори път. После с отчаяна въздишка я подаде към Марк.

— Кимбръф слуша — каза той и погледна часовника си, за да се увери, че по това време в Лондон е късна вечер. Отново работят до късно. Още неприятности? Точно от това най-малко има нужда. Помощникът му, Ед Дженкинс, обясни, че е имало нов подозрителен пожар, който спрял строителството на един от обектите на Марк. Докато го слушаше, почти без да обръща внимание на подробностите, парещата мисъл, която го преследваше през последните няколко месеца, отново се появи: Късметът му се бе изчерпал. След толкова години работа, за да се издигне от нищото, след като преодоля дори и личната си трагедия, сега изпитваше страх. Всъщност ставаше дума за дребни неща, като този пожар, например. Нито едно от тях само по себе си не би било повод за тревога, но като че ли го преследваше серия от необясними неприятности, които заплашваха да съборят империята му. Отхвърли бързо тази мисъл. Всички тези събития са случайно съвпадение. Трябваше да стане истинска катастрофа, за да се разори. Беше достигнал до върховете на финансовия успех не благодарение на невероятния си късмет, а чрез поемане на добре премерени рискове. Финансовата му база е сигурна и няма за какво да се тревожи.

Марк остави слушалката и се обърна към Джайлс.

— От офиса в Лондон. Там било студено и ветровито. — Надяваше се да го увлече в някакъв лек разговор, но Джайлс само кимна и отново се извърна към прозореца.

— Пак някоя голяма сделка ли подготвяш? — поинтересува се Стивън.

— Не, само уточняваме някои детайли. — Марк отговори уклончиво, опитвайки се да прекрати разговора. Никога не би обсъждал проблемите си със Стивън. Знаеше, че Стивън е ревнив към успехите му. Бяха на една възраст, на трийсет и осем години, но Марк, който беше започнал от нула, вече бе натрупал истинско богатство. Стивън беше влязъл във филмовия бизнес на баща си. Очевидно фактът, че трябва да се уповава на славата на баща си и че нищо не е постигнал самостоятелно, терзаеше Стивън.

Лимузината навлезе в Бърбанк студио, наето от „Хънтър Филмс“, точно когато пред него величествено спря колата на Найджъл Хънтър. Той слезе от нея и Марк с изненада установи колко пъргави са движенията му. Тялото на Найджъл представляваше пластове тлъстини, надиплени около много яка конструкция. Редките му бели коси бяха изкусно нагласени в безплоден опит да се прикрие лъскавото му, оплешивяло теме. В лицето приличаше на бивш професионален боксьор — беше възлесто и покрито с белези. Когато говореше, в гласа му все още се долавяха следи от мидландски акцент.

— Татко — обърна се към него Стивън, използвайки изисканото произношение на британската аристокрация, което Марк знаеше, че е постигнато с дългогодишно изучаване на ораторското изкуство. — Снощи пристигнахме толкова късно, че реших да не ти се обаждам.

— Хм! — Найджъл ги поведе към страничния вход на студиото.

Защо Стивън не е прекарал нощта в къщата в Холивуд Хилс, където е отседнал Найджъл? Не беше чак толкова късно, когато пристигнаха. Марк сметна, че предната вечер Стивън остана заедно с тях в луксозните бунгала на хотел „Бевърли Хилс“, за да може да поиграе поло. Сега вече не бе толкова сигурен. Погледна отново към двамата и за пореден път си даде сметка за очевидната липса на близост. Докато Стивън полагаше отчаяни усилия да се хареса на баща си, Найджъл изглеждаше напълно безразличен към единственото си дете.

— Там при нас възникна голям проблем — продължи Стивън и потърси с поглед подкрепа от Марк.

Марк не реагира. Искаше да види как Стивън ще се справи с положението.

— Донесохме някои нови снимки от онази любовна сцена. — Този път Стивън потърси за помощ Джайлс.

Стигнаха до кабинета в дъното на коридора. Найджъл спря без никакво предупреждение и се извърна назад.

— Мисля, че те изпратих да го уредиш.

Лицето на Стивън почервеня.

— Така е, но Марк реши, че трябва да видиш лентата.

Марк мислено изруга малодушието на Стивън. През цялото време съзнаваше, че ще се наложи той да обясни на Найджъл предлаганата промяна. Не се боеше, нито изпитваше страхопочитание пред Найджъл Хънтър. Знаеше, че грубият му подход е само начин да тероризира такива като сина си, които се оставяха да бъдат командвани. Под всичко това Марк подозираше, че Найджъл всъщност е много състрадателен човек. Притежаваше сигурен нюх за бизнеса, а Марк се възхищаваше на това. Когато на Найджъл му бяха нужни допълнителни пари за филма, Марк не се поколеба да инвестира. Знаеше, че се ползва с уважението на Найджъл не само защото също като него сам беше постигнал всичко в живота си, а и защото Марк отказваше да се поддаде на властния му нрав. Пристъпи напред и отвори вратата на кабинета.

— Нека влезем да го обсъдим. — Настаниха се около огромното бюро в кабинета на Найджъл. Марк мина директно на въпроса. — След като пристигнахме в Мексико, намерихме жена, която изигра този епизод много по-добре от Мелани Терънхолт. — Погледна за потвърждение към Джайлс. Марк нямаше навик да търси помощ от други, но пък и никога преди не беше участвал в реализацията на филмов проект. Нямаше намерение да се прави на експерт.

— Никой не би могъл по-добре — подкрепи го Джайлс. — Върхът е! — Замълча, после добави: — Мелани просто не може да играе. Не желая да я ползвам. Алекса е идеална.

— Алекса? — повиши недоверчиво глас Найджъл. — Нали не става дума за Алекса Макензи, авторката?

— Точно за нея — отвърна Марк, изненадан от видимото му неудоволствие.

Найджъл шумно изсумтя.

— Тая жена е истински трън в задника! Най-напред отказа да ми продаде правата върху романа си — не искала да съсипват книгата й. — Стана от стола и се заклатушка към малкия прозорец с изглед към двора на студиото. — Когато й предложих най-съвършения договор, настоя за одобрение на сценария. А после, след като сделката вече беше сключена, изведнъж реши, че иска да се включи като консултант. Съгласих се. Но проклет да съм, ако сега ще ми казва как да…

— Не е така — прекъсна тирадата му Марк. — Тя не знае, че я предлагаме за изпълнителка на ролята. Накарахме я да покаже на Мелани какво точно иска Джайлс. Като видяхме колко е добра, Джайлс включи камерата.

— Идеална е — с кротка убеденост повтори Джайлс.

Воднистите сини очи на Найджъл останаха недвусмислено враждебни.

— Същото чух и за Мелани. — Хвърли смъртоносен поглед към Стивън, който не посмя да срещне очите на баща си.

— Не знам как стоят нещата с договора на Мелани — смотолеви той. — Не съм сигурен дали можем да го анулираме. Много ще е скъпо. Разполагаме с много материал, който можем да използваме.

Телефонът избръмча. Докато Найджъл вдигаше слушалката, гънката между веждите на Джайлс се задълбочи, тревогата в очите му се засили. Още не бяха предупредили Найджъл за неприятностите в Мексико. Ако мексиканците забранят снимките, ще избухне като барут. От „Лойд“ несъмнено ще се откажат от застраховката. Марк също бе разтревожен. Досега би трябвало да разберат нещо. Харесваше Джайлс и искрено се надяваше Рената да не му причинява нови главоболия.

Найджъл сопнато отговори на няколко въпроса и стана ясно, че обаждането не е от Мексико. Затвори телефона и се усмихна широко, разкривайки кривите си зъби. Явно ставаше дума за добри новини от някой друг фронт.

— Да вървим да видим какво сте донесли — подхвърли той и посочи към ролката, която Джайлс държеше в ръка. — Монтирахте ли му звук?

— Да — отвърна Джайлс. — Използвахме една денонощна лаборатория.

По пътя към кинозалата Стивън непрекъснато мънкаше нещо за таланта на Мелани, за касовите приходи след телевизионните й изяви и за договора й. Марк изгледа Джайлс многозначително, сякаш искаше да каже: „Остави аз да се оправя с това“. После хвърли бърз поглед към Найджъл и установи, че той изобщо не слушаше.

След като влязоха в малката прожекционна зала, Найджъл напъха телесата си в дълбоко кожено кресло в средата на първия ред. Марк и Джайлс се настаниха от двете му страни, а Стивън занесе филма в апаратната.

Докато изчакваха зареждането на ролката, Марк реши да даде някои пояснения на Найджъл.

— Когато го заснехме, Алекса беше дошла направо от плажа. Не сме й слагали никакъв грим, защото не очаквахме, че ще снимаме. Затова не се учудвай, че по тялото й е полепнал пясък и е по бански. Освен това косата й е като бита с миксер.

След кратка пауза опитът на Марк за разведряване на обстановката бе възнаграден. Найджъл отметна глава и се изсмя гръмогласно. Лампите над главите им угаснаха и сребристият екран се освети.

Уголеменият целулоиден образ на Алекса изпълни мрака и тя заговори. Невероятното й присъствие, което произтичаше от вроденото чувство за мярка и дълбоката й емоционалност, още веднъж порази Марк. Реакцията му беше мигновена и изумителна по силата си. В слабините му запулсира болезнена напрегнатост и той се раздвижи неловко на стола. Трябваше да признае, че Алекса бе наистина сексапилна.

Камерата се снижи за по-близък план, увеличавайки всяка черта от лицето й върху широкия екран.

— Моля те — прошепна Алекса, — не захвърляй любовта ни.

Подсилени от цветния филм на „Техниколор“, очите й добиха ефирен зелен цвят, когато на миглите й заблестяха сълзи, после бавно се откъснаха от ъгълчетата и се търкулнаха надолу по страните й. Изглеждаше толкова истинско, че Марк удивено затаи дъх. Почувства копнеж да протегне ръка към нея, да я прегърне, да я утеши.

Сцената свърши и светлините бавно просветнаха. Марк за момент затвори очи и отново видя съня си от предишната нощ. Сънува, че се намира на пуст плаж заедно с Алекса. При мисълта за пищните й гърди и равномерно загорялото й тяло пулсът му се ускори и той се напрегна в очакване. Примигна силно няколко пъти, за да прогони видението.

Извърна се към Найджъл. Преплел пръсти върху масивния си корем, той се взираше във вече тъмния екран. С бързо кръгово движение въртеше палците си един около друг. Накрая се обърна към Марк.

— Е? Какво има да обсъждаме?