Мерил Сойър
Танцът на късмета (28)

Глава 28

Когато Алекса отвори очи — минути или часове по-късно — над нея се бяха надвесили множество лица. Като образи от криво огледало, всичките бяха гротескно разкривени. Полудявам, помисли си тя. Пред очите й все още изригваха фойерверки на фона на тъмната нощ и тя се опита да се надигне, но някой я натисна надолу. Друг я улови за глезените и я повлече към страничната уличка. Главата й се блъскаше върху неравната повърхност, но тя събра сили и извика. В този момент голяма груба ръка се стовари през устата й. През мощния вой, който заплашваше да пръсне мозъка й, разбра само една дума — „убита“. Ако не млъкне, ще бъде убита.

Спряха да я влачат и няколко гласа заговориха едновременно. Алекса се опита да се съвземе. Успя да блокира достатъчно ярката дъга пред очите си, за да види, че се намира в пуста уличка. Десетки ръце се протягаха към нея и дърпаха дрехите й. Остра болка проряза гърлото й и тя разбра, че някой е издърпал златната верижка от врата й. Две бързи дръпвания измъкнаха златните й обеци и ушите й запулсираха от болка. В мрака прозвуча остър писък на свирка и тя притисна ръце към главата си. Долови тропота от отдалечаващите се стъпки. Сви се на кълбо и зачака най-лошото.

— Мис? — изрече някакъв далечен глас. — Добре ли сте?

Присви очи и погледна крадешком нагоре. Зад лъча светлина от електрическото фенерче забеляза познатите сини униформи и заоблени шапки на лондонските полицаи. Напрегна се, опита се да фокусира погледа си и реши, че полицаят е само един. Направи опит да проговори, но от устата й излязоха само дрезгави, гърлени звуци.

— По-добре да дойдете с мен, мис? — каза полицаят и й помогна да се изправи на крака. Тя политна напред и се олюля. — Малко сме пийнали, а? На посещение в кръчмата? — Прихвана я с уверена ръка през кръста и я подкрепи. — Чух ви да викате. Чантата ли ви взеха тези типове?

Алекса кимна и се съсредоточи изцяло върху движението на краката си, без да обръща внимание на ярките експлозии около себе си.

Заведе я в участъка, където я разпитаха, после я оставиха на някаква кушетка в тъмна стаичка. Остана да лежи там, почти в безсъзнание, и да се бори с демоните и чудовищата, които напираха към нея от всички страни. В главата й се въртяха стотици мисли, които изчезваха, преди да успее да ги улови. Няма никакво съмнение — беше полудяла.

— Алекса… Алекса.

Някой я викаше по име и я разтърсваше. Отвори очи и веднага рязко ги затвори. Светлината от единствената крушка, която грееше в стаята, беше толкова ярка, че я заболя.

— Рената — изрече тя с глас, напомнящ пресипнал шепот. За момент се зачуди къде се намира, после си спомни, че я бяха докарали в участъка. Изглежда, най-накрая бе заспала.

— Да, Алекса. Какво стана?

— Лампата — изпъшка тя. — Прекалено е силна. Угаси я.

— Лампата не е…

— Боли — настоя Алекса и затвори очи. След като чу изщракването на ключа, внимателно отвори очи.

— А сега — седна до нея Рената, — кажи ми какво се случи. Никога не съм те виждала да се напиваш.

— Не бях пияна.

— Но те казаха…

— Ще ми предявят ли някакво обвинение?

— Не, няма. Обадиха ми се да дойда да те прибера. Не си първият турист, застоял се повечко в някоя от местните кръчми. Какво правиш в този квартал? Какво се случи?

— Нека се махнем оттук и ще ти разкажа цялата история.

Когато стигнаха в апартамента на Рената, Алекса вече й беше обяснила подозренията си, че Джейсън я е дрогирал.

— Мисля, че няма никакво съмнение — съгласи се Рената. — Ярките светлини, разкривените образи и необичайните звуци вероятно означават, че е поставил киселина в питието. Как ми се иска Джайлс да беше тук. Той щеше да знае как да постъпим, но сега е в Единбург, на филмовия фестивал. — Отключи вратата и пропусна Алекса да влезе. — Защо не разказа всичко това на полицията? Можеха да арестуват Джейсън.

— Единствената ясна мисъл в главата ми, когато ме закараха в участъка, беше, че Джейсън е много богат, много влиятелен. На кого щяха да повярват — на мен или на него? Ако решат да повдигнат обвинение за наркотици срещу мен, ще ме депортират. — Седна на дивана, като закриваше очите си от малката лампа, която Рената светна. — Помниш ли какво стана със Стейси Кийч?

— Права си. Джейсън трябва да е глупак, за да не се отърве незабавно от всички улики и да не си осигури алиби. Но защо ще постъпи така с теб?

— Не знам. Можеше да ме изнасили, ако искаше, но всъщност изобщо не се и опита.

— Не е било нужно. Захвърлил те е в най-опасния беден квартал на Лондон. Участъкът на „Пекъм Стрийт“, откъдето те взех, е най-ужасният. Имала си късмет, че полицаят е чул виковете ти. Онези мъже можеше и да не се задоволят само с обир.

— Не мога да повярвам, че Джейсън го направи само защото не пожелах да изляза с него. — Някъде смътно в съзнанието й изплува споменът, че Джейсън бе казал нещо за Марк, но не можеше да си припомни какво точно.

— Няма да се изненадам — отвърна Рената и отиде в съседната кухничка, за да напълни чайника с вода. — Спомням си за Анет Спенсър — играеше младо, наивно момиче в един филм, в който участвах преди години. Не само че беше красива, но и невероятно талантлива. Ако не беше Джейсън Толбът, можеше да стане една от най-големите английски звезди.

— Какво се случи?

— Джейсън я съблазни, като използва обичайната си тактика — купища рози и вечери в шикозни ресторанти. Предупредих я да стои настрани от него, но Ани беше много мила — прекалено мила. Смяташе, че я обича и че ще се разведе с жена си. В мига, в който разбра, че е бременна, таблоидите разтръбиха за многобройните й връзки. Тя, разбира се, изобщо не бе имала друг любовник.

— Това копеле!

— Вместо да рискува с дело за бащинство, той съсипа репутацията й.

— Тя какво направи?

— Обади се във вестниците. Опита се да се свърже с Джейсън, който благоразумно беше заминал за Марбела. И най-големият глупак можеше да види какво е замислил, но не и Анет. Все още го обичаше — пискливо изсвирване прекъсна думите й и Рената се обърна, за да налее водата в чашите. — После Ани обиколи Англия, като се местеше от един провинциален театър в друг. Веднага след като бебето се роди и някакви роднини го осиновиха, започна да пие много. Накрая се самоуби със свръхдоза хапчета и алкохол.

— Защо не ми разказа тази история по-рано? — попита Алекса.

— Съжалявам. Трябваше да те предупредя, но се боях, че може да се опиташ да му го върнеш. Не знаех, че Джейсън ще измисли такова нещо. — Подаде й чашата с чай. — Но и той в известен смисъл си получи заслуженото. Някъде по същото време, докато траеше връзката му с Анет, към трупата ни се присъедини плоскогърда, мръсноруса блондинка с двойна брадичка и дълъг нос. Когато изчезна за няколко седмици, никой не почувства липсата й. После се върна и замести една актриса с епизодична роля от един ред. Вече не беше плоскогърда, ами с чифт тройно увеличени бозки, които човек нямаше как да не забележи. Носът й беше скъсен и вирнат, брадичката издърпана, а косата й изрусена до платинено. И този феномен на пластичната хирургия започна да се фръцка и перчи в ролята си.

— Мелани Терънхолт?

— Именно. Но когато се изхвърли и поиска да й дадат други роли, стана съвсем ясно, че талантът й се простира само до въртенето на ханша и виренето на бюста. След като Джейсън се завърна от Марбела, започна да излиза с Мелани-Бездарната.

Алекса сгъна краката си под полата.

— Винаги съм се чудела какво намира Джейсън у нея. Тя е удивително елементарна, а той все пак е изискан, със светски маниери.

— Привличане на противоположностите. Аз например изобщо не се учудвам какво намира един консервативен бизнесмен в абсолютно нестандартна руса вихрушка.

— Това е различно — отвърна Алекса и се запита какво ли знае Рената за връзката й с Марк.

— Възможно е Джейсън да се е хванал с Мелани само за да заличи неприятната история с Анет. Кой знае? — Рената махна неопределено с отрупаната си с пръстени ръка. — Но в лицето на Мелани Терънхолт той срещна своята половинка. Появиха се десетки статии, в които Мелани се обявяваше за театралното откритие на десетилетието. Научихме, че е получила първата си роля, като измамила актрисата, на която тя била първоначално поверена, да замине извън града, с фалшиво телефонно обаждане, че майка й умира.

— Това е отвратително!

— За Мелани кариерата е всичко. Изостави Джейсън заради известен телевизионен продуцент, който по-късно й даде роля в сериал. Джейсън й изпращаше десетки букети и подаръци, но Мелани никога не поглежда назад.

— Но все пак по някое време двамата с Джейсън отново са се събрали. И още се виждат. Стивън ми каза, че е така от години. — Алекса допи чая си и остави чашата.

— На кого ли му пука? — възкликна Рената. — Двамата са си лика-прилика. Моето мнение е, че Джейсън е способен на всичко. Може да го е направил само заради това, че си го поставила в неудобно положение, като не си приела да бъдеш домакиня на приема му.

Алекса се замисли за момент и си спомни за теста за наркотици.

— Рената — изрече, обзета от тревога, — ами тестът? Няма да мога да мина.

— Знам. Имам план.

— Така ли? — попита предпазливо, без да гори от желание да забърква Рената в неприятностите си. На постановката само това й трябва — нещо да се случи с Рената.

Когато тя й обясни как ще могат да подменят пробите урина в лабораторията, Алекса се съгласи. Планът беше смел, но тя, от своя страна, имаше предвид нещо още по-мащабно.

— Ще му го върна на Джейсън Толбът — и то тъпкано. Наистина ще му го върна. Заради мен, заради Анет и за всички останали жени, които е използвал.

 

 

В събота вечер Алекса застана пред огледалото и обля голото си тяло с „Уикид Виксън“. Господи, от това чудо, което се харесваше толкова много на Джейсън, можеше да се задуши. Поднесе шишенцето пред носа си и изчака минута, за да свикне с натрапчивото ухание, после положи щедри дози спирала и сенки на очите си, за да подчертае зеления им цвят. Напъха се в черния дантелен сутиен с подложки, който увеличаваше пищния й бюст и го повдигаше като готово за стрелба оръжие. Участъкът около зърната беше оставен нарочно открит, за да може приносителката да ги изложи на показ. Закрепи копринените жартиери и приглади черните чорапи, после се вмъкна в прилепналата черна атлазена рокля. Погледна се в голямото огледало и установи, че всяка извивка, всяка вдлъбнатинка, дори и трапчинката на пъпа й се очертават под долнопробната материя. Но върхът на шоуто бяха твърдите й зърна, щръкнали през отворите на сутиена. Простена, когато видя образа си. Дано да се получи, каза си, докато се намъкваше в шлифера.

Когато стигна до апартамента в Сохо, където беше уредила срещата си с Джейсън, вече цялата беше кълбо от нерви. Дали наистина Джейсън е повярвал, че е събудил сексуалните й апетити с грубото си отношение? Ще успее ли да се справи със замисъла, без да обърка нещо? Разбира се, че можеш! Единственото, което трябва да направи, е да играе — също както бе постъпила при разголената сцена.

Понеже не беше свикнала да носи ръкавици, отключването на вратата й отне няколко минути. Без да обръща внимание на олющената боя и шумоленето на мишка в някаква торба с боклук в края на коридора, тя се вмъкна на пръсти в стаята и светна единствената лампа. Занемарената гарсониера изглеждаше точно така, както когато я нае, с изключение на изкуственото растение, което донесе преди това. Купено от магазин за втора употреба, то идеално подхождаше на избелелите тапети с флорални мотиви. Единствената мебелировка в стаята бяха хлътналото двойно легло, разнебитен стол и малка масичка, върху която стоеше лампата.

Алекса метна шлифера си на стола, после извади черен сатенен чаршаф от пазарската торба от „Хародс“ и покри зацапания матрак. След това намести в горния край възглавницата, също от черен сатен. Постави чантата и хапчетата върху нощното шкафче, покрито с бледи петна от вода.

Влезе в банята и опипа стената, за да открие ключа на лампата. В ноздрите й нахлу остра миризма на мухъл. Като се опитваше да не поема много въздух, тя измъкна черния камшик от пазарската чанта и го закачи на разнебитената закачалка на вратата. После извади високи до бедрата черни ботуши и ги постави до завесата към душа, която скриваше плесенясалата вана. След като се увери, че торбата е разтворена, така че да може бързо да прибере нещата, Алекса остави ръкавиците си върху мивката, угаси лампата и излезе от банята.

Започна да крачи напред-назад и да разтрива измръзналите си рамене от студения въздух в неотоплената стая, докато не чу рязко почукване на вратата. Спря, потисна мъчителния пристъп на нервност и като изобрази на лицето си изкусителна усмивка, широко разтвори вратата.

Джейсън направо зяпна от удивление.

— Е… Изненадан съм. Мислех, че е някаква шега.

Алекса раздвижи пристегнатия си в роклята ханш и протегна ръка, за да го издърпа в стаята.

— Влез — измърка тя. — Забавлението започва оттук — посочи към леглото и шкафчето до него с таблетките и стъклени тръбички.

— О! — Погледът му светна доволно. — Може би си заслужава да остана. Шофьорът ми…

— Разкарай го — прошушна Алекса и многозначително отърка тялото си в него.

Докато той даваше нарежданията си на шофьора, тя се излегна на леглото и зае съблазнителна поза.

Джейсън се върна и метна палтото си от камилска вълна върху нейното. После се отпусна до нея.

— Искаш ли малко гориво? — попита и посегна към торбичката на нощното шкафче.

Алекса поклати глава и плъзна ръка по рамото му.

— Не, аз съм далеч пред теб. Тук съм от известно време.

Загледа се в изкуственото цвете в ъгъла, докато слушаше как Джейсън вдишва дълбоко. Всичко вървеше по план — засега. „Не избързвай, напомни си тя. Не събуждай подозренията му.“

— Ах! — Джейсън изпусна задържания въздух с въздишка на задоволство. — Кажи сега защо сме в тази дупка? — Думите му прозвучаха някак смешно щастливи, докато оглеждаше бавно стаята.

Алекса се надигна и се приближи към него, за да го погледне право в очите.

— Аз съм от Калифорния, нали помниш? — Издърпа леко спортното му сако, за да му подскаже, че трябва да го свали.

— Мислиш, че можеш да ми покажеш нещо, което още не съм виждал? — смъкна сакото той.

— Гарантирам ти — разхлаби връзката му Алекса. — Абсолютно сигурна съм. — Разкопча ризата и я издърпа от панталона. Когато посегна към колана, Джейсън я сграбчи в ръцете си. Разширените му зеници правеха очите му да изглеждат черни като обсидиан. Надвеси се над нея и я целуна. „Отвърни му!“, заповяда си тя и обви ръце около него.

Пъхна език в устата й и едва не я накара да повърне. Алекса се престори на възбудена. Плъзна пръсти по гърдите му и с изумление установи, че са почти напълно голи. Пред очите й се появи мощния гръден кош на Марк, с неговата гъста растителност. Издърпа се и прекъсна целувката. Ще може ли наистина да изтърпи всичко това?

Джейсън не забеляза колебанието й. Смъкна презрамките на черната рокля от раменете й и откри черния сутиен и оголените й зърна.

— Виждал съм го и преди, но ми харесва. — Наведе глава и целуна върховете на гърдите й, после впи горещи и лакоми устни в зърната й. Плъзна ръка по гърба й и започна да разкопчава сутиена.

— Не толкова бързо — възрази тя и понечи да стане от леглото. — Вземи си още — посочи към хапчетата на шкафчето и торбичката с кокаин. Не беше сигурна дали Джейсън ги ползва винаги. Рената не успя да разбере със сигурност, но Алекса не искаше да поема никакви рискове. — Веднага се връщам — подхвърли през рамо и се отправи с наперена походка към банята.

Смъкна високите си обувки и ги мушна в чантата, после пъхна вътре и прилепналата рокля. След това обу високите до бедрата ботуши. Замъгленото огледало на вратата на банята разкриваше най-отвратителната гледка, която Алекса бе виждала. Голите й зърна стърчаха през отворите на сутиена. Черните жартиери се впиваха в бедрата й и почти прикриваха дантелените й пликчета в същия цвят с цепка отпред. Посегна надолу и пъхна пръсти между прихлупените дантелени парчета, за да измъкне кичур тъмноруси къдри, така че да изпъкват на фона на черното бельо. Бързо се отдръпна назад и огледа изображението си в огледалото. Така… сега няма начин Джейсън да не забележи цепнатите пликчета, помисли си, докато откачаше камшика от закачалката и отваряше вратата. Когато се върна в стаята, не можа да сдържи усмивката си. Джейсън беше събул панталона и лежеше на леглото напълно възбуден.

— Виждал съм това — подхвърли той, след като Алекса се приближи до леглото и прокара сплетения връх на камшика по слабините му.

— Не, не си — изръмжа тя и размаха камшика. — Ставай и се обличай! Отиваме навън.

— Садомазохизъм — подсмихна се презрително Джейсън. — Не ти подхожда. Някак си не мога да те възприема… — Студената му ръка се плъзна от вътрешната страна на бедрото й и я стисна толкова силно, че тя примижа от болка. — Но ми се ще да погледна това нещо по-отблизо — допълни и пъхна настойчивия си пръст между прихлупените краища на пликчетата.

Смелостта на Алекса заплашваше да я напусне. Не се получаваше така, както го бе замислила. Джейсън трябваше да си пада по садомазохизма. Рената беше получила потвърждение от няколко източника. Реши, че вероятно проблемът е в нея — не беше достатъчно агресивна. Не й вярва. Замахна с камшика и го шибна силно през бедрото.

— Ставай! Веднага!

С гъвкаво котешко движение Джейсън я сграбчи през раменете и я повали на леглото до себе си.

— Значи ти харесва грубата игра? — зарови лице в гърдите й и започна последователно да смуче и хапе едното й зърно. Острата болка, която й причиняваше, предизвика моментна паника. Преди да измисли какво да предприеме, той смъкна сутиена и го захвърли през рамо. Беше грешка! Не можеше да измами Джейсън! Трябва да се измъкне оттук!

— Не — простена и реши да изиграе последния си коз. — Не тук. Навън те очаква нещо специално.

Джейсън рязко вдигна глава и впи потъмнелите си от възбуда очи в нейните, които го гледаха неуверено.

— Навън? Ти си луда, студено е. — Притисна се в нея и твърдият му член настойчиво се опита да разтвори бедрата й.

— О-б-бещавам ти нещо по-различно — заекна тя. — Никога не си виждал нещо подобно. — Изви се под него, мислено благославяйки сатенения чаршаф, който й позволи да се изплъзне от прегръдката му. Изправи се, изтича до стола и му хвърли палтото.

— Долу е паркиран микробус. Задната врата е отворена. Качвай се и ме чакай. След няколко минути съм там.

Джейсън не помръдна.

— Върни се тук.

Алекса се приближи само колкото да може да използва камшика. Стовари го силно през голите му бедра, като се молеше това да не попречи на ерекцията му. Никак даже — установи тя с бърз поглед.

— Ще бъде нещо, което никога не си изживявал.

Хвърли се към нея, но тя се изплъзна от ръцете му. Обърна се и го плесна с камшика през гърба, колкото й позволяваха силите. Той се отдръпна с жесток израз в очите.

— Добре — изрече напрегнато, — нека да видим каква чудесия си измислила.

Здраво стиснала камшика с две ръце, за да спре треперенето им, Алекса остана да го наблюдава как облича палтото направо на голо и без да го закопчава, само го пристяга с колана.

Видимо раздразнен, Джейсън поклати глава.

— И дано наистина е нещо специално. — Алекса прехапа бузата си от вътрешната страна, за да не се засмее. Само ако успее да го изпрати навън, планът й отново ще тръгне според предвижданията. — Ти няма ли да дойдеш? — попита Джейсън, вече на вратата.

Тя взе шлифера си, но в бързината изобщо не си даде труд да го закопчава и само преметна колана през кръста си.

— След минута. Имам изненада за теб. Върви, идвам веднага!

Веднага щом вратата се тракна след него, тя изтича в банята, сложи си ръкавиците и грабна чантата. След това се върна в стаята. Мина набързо навсякъде, за да събере вещите им и ги нахвърля в пазарската чанта. Тъкмо триеше отпечатъците си по вратата на банята, когато виковете започнаха.

Втурна се обратно в стаята и откри другата пазарска торба, която предния ден бе скрила под леглото. С две бързи издърпвания вдигна чаршафа от леглото и го набута в нея. Истеричните писъци бяха престанали, но сега чуваше силните подвиквания на мъже. Грабнала възглавницата под мишница, тя изтича към изкуствения филодендрон. С ъгълчето на очите си забеляза захвърления сутиен. По дяволите! За малко да го забрави! Напъха го в джоба на шлифера, после разтвори прашните листа на растението.

 

 

Алекса продължаваше да се смее, дори след като се отърва от едната торба и пристигна пред къщата на Уорън. Вчера, когато премести нещата си тук, беше забравила да остави запалена лампата на задния вход. Прислугата беше освободена за коледните празници и в къщата нямаше никой, така че беше тъмно като в рог. Все още гола под палтото, с изключение на пликчетата и ботушите, тя се позабави трепереща от студ, докато се суетеше с непознатата ключалка. Накрая успя да отвори. Още беше в кухнята, когато чу далечния звън на телефона. Рената! Пусна втората торба в коридора и се втурна към библиотеката. Бронзовата настолна лампа, която сигурно работеше с автоматично реле, осветяваше Г-образната стая.

— Ало — изрече задъхано.

— Алекса? Всичко наред ли е? — прозвуча разтревоженият глас на Рената.

— Идеално. А ти?

— Чу ли писъците ми? — Рената не изчака отговора й. — Всичко мина както го бяхме замислили.

— Беше страхотно. Супер… наистина… несравнимо. Сериозно, никой не може да го направи по-добре. Никой. Обичам те. Ти си… — Думите й секнаха. Нещо не беше наред. Не само че лампата светеше, когато в къщата не би трябвало да има никой, но и в стъклото на картината зад бюрото, се отразяваше като в огледало огънят, запален в камината зад чупката на стаята.

— Алекса? Има ли нещо?

— Не. — Не искаше да тревожи Рената. — Ще ти се обадя утре. Обичам те. Лека нощ!

Косата на тила й настръхна от полазилите я тръпки на страх. Някой стоеше зад нея.