Читателски коментари (за „Черният обелиск “ от Ерих Мария Ремарк)

Ремарк е класика. Класиците не се критикуват. Това са го сторили техните съвременници, ние само можем да четем и да харесваме.

Книгата е анти-патриотична. Прави доста задълбочен разбор на немската нация и душевност и резултатът не е много ласкателен. Ето и кулминацията:

Хайнрих Крол е от ония хора, които никога не се съмняват в правотата на своите възгледи — това ги прави не само досадни, но и опасни. Тези хора са непоколебимата човешка маса на нашето любимо отечество, с която винаги може да се потегли на война. Нищо не може да ги вразуми, те са се родили с ръце по шевовете на панталоните и се гордеят, че така и ще умрат. Не зная дали този тип хора съществува и в други страни, но сигурно не е в такива количества.

За щастие на Ремарк книгата е излязла ’50-те години, време, когато след една загубена война патриотите не са имали думата, иначе нямаше да му се размине на автора.

Преводът е прекалено формален, за да не кажа повърхностен. Когато…

Lausebengel = въшльо

Flegel = дръвник

…това не свидетелства за добро познаване на разговорния немския език.

Това е жалко, защото иначе езикът на Ремарк е лесно разбираем и днес, затова може би се радва все още на толкова читатели.