Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Treasure Island, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 83 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (2002)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЗЛАТНА БИБЛИОТЕКА

Избрани творби за деца и юноши

Двадесет и трета книга

 

Робърт Луис Стивънсън ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА

Превела от английски Весела Несторова

Преводач на стиховете Надя Кехлибарева

Редактор Елена Матева

Художествен редактор Тончо Тончев

Технически редактор Георги Кожухаров

Коректор Елена Иванова

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС ДПК „Д. Благоев“ — София 1977 година

 

Treasure Island by Robert Louis Stivenson J M Irm A Sons Lid London 1955

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция, добавяне на илюстрации

Статия

По-долу е показана статията за Островът на съкровищата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Островът на съкровищата
Treasure Island
Корица на романа от Charles Scribner's Sons, 1911
Корица на романа от
Charles Scribner's Sons, 1911
АвторРобърт Луис Стивънсън
Илюстраторкъм бълг. издания:
Стоян Шиндаров (1975)
Христо Жаблянов (1987)
Първо издание14 ноември 1883 г.
Англия, Лондон
ИздателствоCassell and Company
Оригинален езиканглийски
ЖанрПриключенска
Роман за подрастващи
Видроман
Страници163* до 184**

Издателство в България„Добромир Чилингиров“, София, 1946
ПреводачРосина Бонева (1946)
Весела Несторова (1960)
Евгения Паничерска-Камова (1975)

бележки
  • * Брой страници на „Народна младеж“ '87
    ** Брой страници на „Народна култура“ '75
Островът на съкровищата в Общомедия

„Островът на съкровищата“ (на английски: Treasure Island) е роман на шотландския писател Робърт Луис Стивънсън, издаден за първи път през 1883 г. в един том. Преди това е публикуван на части в списание за деца с оригинално заглавие „Корабният готвач или Островът на съкровищата“.

Творбата представлява приключенска история, първоначално предназначена само за деца, но в наши дни ориентирана и към подрастващите читатели. Сюжетът се върти около премеждията на Джим Хокинс, който открива карта на заровено пиратско съкровище. Тя отвежда младежа на опасно приключение, в което пиратска шайка и група авантюристи се опитват да се доберат до скритото имане, заровено на екзотичен остров. В много отношения романът притежава и образователна линия, защото се занимава с развитието и израстването на главния персонаж, и може да се причисли към така наречените „билдунгсромани“.

Произведението на Стивънсън е една от най-често драматизираните творби: филмирано, правено на сериал и дори на пантомима. Само BBC е продуцирала поне три телевизионни адаптации. Една от адаптациите по романа е анимационният филм „Планетата на съкровищата“ на Дисни; както заглавието подсказва, действието се измества в космическото пространство. Книгата е адаптирана във футуристичен пълнометражен анимационен филм и от българския режисьор-аниматор Румен Петков.

Сюжет

Първа част: Старият пират

Морският капитан Били Боунс отсяда в селската странноприемница „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл. Новодошлият е потаен и подозрителен към всеки новодошъл и започва да плаща на Джим Хокинс – сина на съдържателя, за да си отваря очите за моряк с един крак. Старецът остава за дълго в странноприемницата, печелейки сред местното население славата на пияница и грубиян. Един ден Боунс е посетен от стар свой приятел с прякор Черното куче. Между двамата избухва свада. Черното куче побягва, а Капитанът получава удар. Старият моряк пренебрегва съвета на местния лекар д-р Ливси да спре алкохола и скоро състоянието му се влошава значително. Усещайки своя неизбежен край, той споделя на Хокинс, че е преследван от екипажа на Флинт, който иска морския му сандък.

През един мъглив ден сляп просяк на име Пю дава на морския вълк „черния знак“ – късче хартия, почернено от едната страна, което го предупреждава, че хората на Флинт ще навестят стареца в десет часа. Веднага щом получава лошата вест, Боунс пада мъртъв на пода. Хокинс и майка му остават в странноприемницата, за да вземат дължимото от сандъка на покойника, като преди това са търсили помощ в селото. Главорезите пристигат и двамата напускат хана, скривайки се под един мост. Хората на Флинт, водени от Пю, опустошават мястото, но не намират книжата на капитана, взети от Хокинс. Вбесеният слепец заповядва да бъде намерено момчето. Прозвучава сигнал и мародерите се разотиват, оставяйки Пю, който намира смъртта си под копитата на спасителния отряд от селото. Хокинс е откаран при скуайър Трелони и доктор Ливси, за да им покаже книжата. Тримата разглеждат бележките на Флинт, пълни със сметки от печалбите, донесени от грабежи на села и кораби. От плика изпада карта на острова, където е заровено съкровището на Флинт, натрупано от неговите набези. Скуайър Трелони възторжено предлага веднага да се подготвят за пътуване.

Втора част: Корабният готвач

Хокинс остава няколко седмици в имението на скуайъра, докато Трелони уреди подготовката по пътуването в Бристъл. Един ден пристига писмо, в което скуайърът оповестява, че се е сдобил с шхуна на име „Испаньола“ и нужния екипаж, сред който и корабния готвач Джон Силвър. Хокинс заминава за Бристъл незабавно с пощенската кола. Веднага след пристигането си момчето е пратено от Трелони в кръчмата „Далекогледа“, държана от Силвър, за да даде бележка на готвача. В заведението Джим заварва Черното куче, който се измъква бързо, преди съдържателят да прати хора да хванат беглеца. Силвър е възмутен, че такива разбойници посещават мястото му.

Преди корабът да потегли, капитанът прави съвещание, в което изразява недоволството си, че всички, освен него, знаят за целта на пътуването, а именно заровеното съкровище. Също така капитан Смолет изпитва притеснение към екипажа, който подозира, че може да подбуди бунт на шхуната. Въпреки опасенията „Испаньола“ потегля. По време на пътуването мистериозно изчезва помощник-капитанът Ероу. Малко пред корабът да достигне своя цел, Хокинс, скрит в полупразна бъчва с ябълки, чува разговор между Силвър и няколко души от екипажа. Подмолният готвач се разкрива като жесток пират от бившата шайката на Флинт, повечето от членовете на която са на палубата на „Испаньола“. Главорезите се готвят да вдигнат бунт в подходящия случай и да се доберат до съкровището. Точно преди Хокинс да бъде разкрит, някой изкрещява, че приближават земя. Момчето незабавно уведомява доктор Ливси, че иска да свикат събрание, в което има да им каже нещо. Капитан Смолет, скуайърът и Ливси се оттеглят на заслужено празнуване в каютата. След малко Джим е извикан. Момчето накратко разказва всичко, чуто от Силвър. Мъжете в каютата уточняват, че е възможно да се разчита едва на седем души от екипажа, а към останалите дванайсет е нужно да се прояви търпение и предпазливост. Докторът съветва Джим да действа като шпионин сред моряците.

Трета част: Моите приключения на брега

След откриването на острова сред екипажа на кораба се появява напрежение, което започва да загатва за предстоящ бунт. Капитан Смолет прави повторно тайно съвещание, в което предлага да позволят на главорезите да слязат на брега, а малкото честни мъже на палубата да избягат с кораба. Планът се проваля, след като Силвър оставя на „Испаньола“ повече свои моряци отколкото свитата на капитана. Хокинс решава да действа и се качва в лодките заедно със Силвър. Преди да се доберат до брега, момчето скача от плавателния съд и се скрива в гъстата растителност на острова. Навлиза навътре в гората и се спира на едно блато. Известно време оглежда острова. Чува приближаване на хора и се скрива зад един дъб. Вижда Силвър да разговаря оживено заедно с още един мъж от екипажа на име Том. Хокинс се промушва по-напред, за да чуе разговора им. Силвър убеждава моряка да се присъедини към групата му. Изведнъж се разнася смъртен крясък из острова. Пиратският главатар казва, че това е Алън. Том отказва да се присъедини към пиратите дори с цената на живота си. Когато мъжът се обръща, за да си тръгне, Силвър хвърля патерицата по него. Уцелва го в гърба и Том пада. Главорезът довършва жертвата си с нож. Хокинс припада за кратко от видяното и, след като се свестява, побягва навътре в гората. Неочаквано из дърветата се промъква странно същество. Постепенно Хокинс разбира, че това е човек. Раздърпаният мъж пада на колене и се представя за Бен Гън – бивш пират, част от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си, заради желанието си да намери съкровището на главатаря. Гън престоява три години на самотния остров, през които твърди, че е открил пиратското имане. Неочаквано прозвучава гърмеж на топ. Джим и Бен се затичват по посока на изстрела. Момчето забелязва в далечината да се вее английското знаме.

Четвърта част: Оградата

Отново на борда на „Испаньола“. След като разбират, че не могат да отвлекат „Испаньола“, Ливси и Хантар взимат лодка и слизат на острова. Недалеч от брега, в гората, те намират укрепление, в което могат да се барикадират. Връщат се на палубата и заедно с останалите взимат на мушка шестимата хора на Силвър и започват да прехвърлят провизии и оръжия на лодките. Успяват да направят три успешни курса до острова и да приберат стоката зад оградата. При последния, четвърти курс, обаче нещата се усложняват. Приливът затруднява движението, а пиратите от острова се усещат. Лодката е потопена от гюле и авантюристите се добират до брега без провизии. Преди да се скрият в укреплението, мъжете се спречкват с част от главорезите и губят един от хората си. В постройката капитан Смолет разпъва английското знаме. Цяла вечер отцепниците са обстрелвани с гюлета от кораба, но попаденията са неточни.

През това време Хокинс се разделя с Бен Гън. В нощта той наблюдава действията на пиратите, после се промъква бавно към дървеното укрепление. Прескача оградата и е приет с охота от съмишлениците си, които са го мислели за мъртъв. Смолет разпределя задачи на всички. На сутринта Хокинс се буди от викове, че зад оградата е Силвър, който е дошъл да преговаря.

Капитан Смолет с неприязън се съгласява да изслуша злосторника. Силвър предлага да им дадат картата на съкровището и неговите хора ще ги пуснат живи. Смолет категорично отказва, смятайки, че неговите мъже имат възможности да се справят с пиратите и да ги предадат на закона. Еднокракият разбойник побеснява и си тръгва, заканвайки се, че ще ги нападнат след час. Авантюристите заемат бойните си места и се подготвят за атака. Не след дълго пасмината на Силвър напада. Честните англичани губят трима свои другари, докато враговете им се прощават с петима. По сметките на ранения Смолет стават четирима срещу девет.

Пета част: Моето приключение по море

Авантюристите се възстановяват след нападението. Хокинс, нетърпелив и жаден за действия, взима храна и оръжие и, издебвайки подходящия случай, напуска укреплението без никой да го забележи. Беглецът вижда как пиратите си устройват лагер на брега на острова. В прикритието на нощта Хокинс намира Бялата скала, където Бен Гън крие собственоръчно направената си лодка, ненадежден коракъл, и с нейна помощ Хокинс се добира до „Испаньола“. Едва прерязва корабното въже, ставайки свидетел на кървавата разпра в кабината между кормчията Израел Хандс и О'Брайън. След като момчето освобождава кораба, той се връща в лодката и се оставя на произвола на вълните.

На сутринта Хокинс се събужда невредим. Опитва се да гребе към брега на острова, но всяко негово движение застрашава да потопи коракъла. Недалеч от себе си момчето забелязва „Испаньола“, която видимо не е управлявана от никой. Измъчван от жажда, Хокинс се добира отново до кораба, който смачква и потапя лодката, миг преди момчето да се хване за бушприта на шхуната. Хокинс се качва на борда, където цари пълен безпорядък – раненият Хендз е мъртво пиян, а О'Брайън е убит от своя другар. Момчето сваля пиратското знаме и „превзема“ кораба. Оцелелият пират се съгласява да закара „Испаньола“ на северния бряг на острова, както иска неочакваният гост. Ранен сериозно, Хендз дава на Джим да управлява рула, като само го насочва. Улисан в управлението, Хокинс е нападнат от главореза, който тайно е скрил нож в пазвата си. Нападнатият опитва да се спаси, като се качва по вантите на стенгата, където има време да зареди пистолетите си. Хендз забива камата в рамото на момчето, което стреля и убива разбойника. Раната не е сериозна и момчето успява да я превърже.

Корабът акостира на брега и Хокинс слиза на острова. Под прикритието на нощта, той прескача оградата на укреплението. Въпреки опасенията си, той влиза вътре, където събужда лагера на противниците.

Шеста част: Капитан Силвър

Пиратската група вътре в дървената постройка се състои от шестима души. Мъжете са водени от Силвър, но са видимо недоволни от досегашното му наставление. Някои от тях искат да убия Джим, който признава всичко сторено от него. Силвър се застъпва за момчето, с което още повече навлича гнева на останалите. Връчен му е черният знак – скъсан лист от страница на Библията, почернен със сажди. Еднокракият разбойник използва случая, за да покаже картата на Флинт, лично дадена му от отстъпилите англичани. Главорезите оставят своя главатар.

Сутринта лагерът е посетен от д-р Ливси, който преглежда пиратите. Той иска да разговаря настрани с Джим. Признава на Хокинс, че всички са невредими и нарочно са отстъпили укреплението на враговете си. В момента са се съюзили с Бен Гън и плануват да ударят разбойниците. Джим избира да остане с пиратите, за да предпази живота на Силвър. След срещата главорезите започват настървено да търсят съкровището. Особено ентусиазиран е Силвър, държащ вързан с въже Хокинс. Търсачите намират местонахождението му, изрично посочено от Флинт, но ужасени откриват, че някой е взел имането преди тях. Докато пиратите обвиняват своя главатар за неуспеха си, наоколо се разнася гласът на Флинт, имитиран от Бен Гън. От храстите се появяват Ливси, Гън и Грей, въоръжени с пушки. Пиратите се предават, а трима от тях избягват в джунглата. Силвър решава на сътрудничи на победителите и пленниците са отведени в пещерата, където Бен Гън е преместил съкровището, след като го е намерил преди два месеца. Златото е пренесено на борда на скритата „Испаньола“ и авантюристите отплават, оставяйки тримата бунтовници, заедно с част от запасите на брега на острова.

По време на пътуването Силвър успява да се измъкне с част от съкровището. „Испаньола“ достига Бристъл. Имането е поделено между оцелелите участници в пътешествието. Джим споделя, че огромна част от съкровището на Флинт още седи на острова.

Край на разкриващата сюжета част.

Герои

Положителни герои

Джим Хокинс и съкровището от Островът на съкровищата.
  • Джим Хокинс (Jim Hawkins) – момче в начална тийнейджърска възраст, главно действащо лице и разказвач на по-голяма част от историята. Син на съдържателите на странноприемницата „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл, Англия. Хокинс е изпълнен с ентусиазъм към приключенията и опасностите. Изпитва желание да се покаже полезен пред другите, въпреки крехката си възраст. Понякога е буен и не винаги се вслушва в съветите на по-възрастните. Като цяло е страхлив, но успява да запази самообладание в кризисни ситуации. Момчето е изключително впечатлено от фигурата на Джон Силвър, дори когато се разкрива, че е разбойник. Изпитва симпатии и към другите авантюристи.
  • Дейвид Ливси (David Livesey) – местен лекар и съдия, придружаващ Хокинс в пътуването. За кратко влиза в ролята на разказвач на част от историята. Ливси е възпитан мъж с приятни маниери и богат речник на изразяване. Спретнат и елегантен, носещ бяла напудрена перука. Изключително смел, запазващ самообладание и в най-напрегнатите ситуации. Има високо чувство за справедливост и не понася грубото държание. Джим изпитва уважение и респект към доктора, но той не оказва влияние върху момчето, както фигурата на Джон Силвър.
  • Джон Трелони (John Trelawney) – местен скуайър, който ентусиазирано организира цялото пътуване към острова на съкровището. Той е едър и висок мъж, повече от метър и осемдесет. Има червендалесто и грубо лице. Избухлив и темпераментен мъж с добро, но наивно сърце. Духовит и забавен. Подобно на своя приятел доктор Ливси, притежава силно чувство за справедливост и ненавижда престъпниците. Главният недостатък му е, че прекалено разговорлив и не може да пази тайна. Отначало не се погажда особено добре с капитан Смолет.
  • Александър Смолет (Alexander Smollett) – главен капитан на кораба „Испаньола“, нает от скуайъра. След разкриването на бунтовниците става водач на малката група честни авантюристи. Смолет е строг и намусен мъж, който отначало не се харесва на никого. Професионалист в работата, който стриктно спазва всяко правило и не понася неподчинението. Не харесва особено Джим заради непослушанието му. Самомнителен и подозрителен – пръв изказва предположение, че Силвър и хората са му ненадеждни. Не одобрява прекалената наивност на скуайър Трелони.
  • Бенджамин „Бен“ Гън (Benjamin „Ben“ Gunn) – бивш член от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си на Острова на съкровищата, заради неистовото си желание да намери съкровището. Прекарва три години на безлюдния остров, през което време успява да намери пиратското имане без карта. Най-много му липсва от цивилизования свят сиренето. Джим го намира за стряскащ, но в същото време и насмешлив с налудничавото му държание и раздърпани дрехи. Гън съжалява дълбоко за предишния си живот.
  • Ейбрахам Грей (Abraham Gray) – дърводелец чирак, част от екипажа на „Испаньола“. В последния момент се отказва да се присъедини към бунтовниците.
  • Том Редрут (Tom Redruth) – горски пазач и верен слуга на скуайъра, който отговаря за имението му. Придружава Трелони в пътуването. Редруг е възрастен мълчалив англичанин. Убит е, когато хората на Смолет се нанасят в укреплението.
  • Джон Хантър (John Hunter)– прислужник на скуайъра, който участва в пътуването. Убит по време на нападението на пиратите върху укреплението.
  • Ричард Джойс (Richard Joyce) – друг слуга на скуайъра, който взима участие в пътешествието. Убит по време на пиратското нападение.
  • Том и Алън (Tom and Alan) – честни моряци, които заплащат с живота си заради това. Убити са от бунтовниците, след като слизат на острова с тях.

Отрицателни персонажи

Дългият Джон Силвър заедно с Хокинс и своя папагал.
  • Дългият Джон Силвър (Long John Silver) – корабен готвач и главатар на стария екипаж на Флинт. Много висок и едър с месесто и грозновато лице, което винаги е усмихнато. Левият му крак е отрязан чак до бедрото, така че се придвижва умело и пъргаво с патерица. Притежава говорещ папагал, бълващ псувни, кръстен на стария Флинт. Силвър е общителен и забавен човек, чиято фигура пленява хората, включително и Хокинс. Зад приятната му външност обаче се крие кръвожаден и жесток пират. Двуличен и изключително хитър, готов да заблуди и най-подготвения. Целият екипаж на Флинт, включително и предводителя, се е страхувал от Джон.
  • Били Боунс (Billy Bones)– стар моряк, първи помощник на легендарния капитан Флинт и единственият, който знае мястото на заровеното съкровище. Боунс е едър и тромав мъж с грубовато държание. Необщителен и намръщен човек, пристрастен към рома. Пиян, става нахален и раздразнителен, често стигащ до физическа саморазправа. Предизвиква страх в околните. Хокинс също се плаши от капитана, но страхът му е примесен с някаква симпатия. Най-големият ужас на Боунс е еднокракият моряк – Дългия Джон Силвър.
  • Флинт (Flint) – легендарен пиратски главатар и капитан на кораба „Уолръс“. В романа само името му се споменава, което всява ужас у всички, а Флинт е изпитвал голям страх и гордост към Джон Силвър, който е служил като старши кормчия на кораба му. Капитанът обаче споделя тайната за местонахождението на съкровището си единствено на своя помощник капитан Били Боунз. Старият Флинт умира от алкохолно отравяне с ром в Савана.
  • Израел Хендз (Israel Hands) – кормчия на кораба „Испаньола“ и стар другар на Силвър. Борави добре с корабното оръдие и ножа. Жесток и прибързан към враговете си. Убива О'Брайън в пиянска свада. Хендз е лукав и двуличен моряк, който намира смъртта си от ръцете на Джим при опит да заколи момчето.
  • Слепият Пю (Blind Pew) – сляп и гърбав просяк, който се занимава с грабежи и убийства. Зъл и жилав старец, от който мнозина се боят. Бивш член на пиратите на Флинт. След пиратския живот, натрупал огромно богатство, което профуква до просяшка тояга. Намира смъртта си под копитата на конски отряд.
  • Черното куче (Black Dog) – бивш член на екипажа на Флинт и после част от свитата на Пю. Неприятен и лукав главорез с восъчнобял тен и с липсващи два пръста на лявата ръка. Джим не го оприличава като моряк.
  • Джордж Мери (George Merry) – висок пират на около 35 г. със зло излъчване и жълтеникави очи. Опълчва се на авторитета на своя главатар Джон Силвър и повежда бунт срещу него. Има претенциите да е следващият капитан.
  • Том Морган (Tom Morgan) – стар пират, част от бившия екипаж на Флинт. Дълбоко суеверен. Опитва се да остане верен на Силвър, дори когато другите моряци въстават срещу него. Изоставен на острова.
  • Дик Джонсън (Dick Johnson) – най-младият моряк от екипажа на „Испаньола“. Присъединява се към пиратите, привлечен от сладките приказки на Джон Силвър. По-късно рискува страница от Библията си, за да направят черния знак. Изоставен е на острова.
  • Джоб Андерсън (Job Anderson) – боцман, който след смъртта на г-н Ероу служи и като помощник-капитан. Вероятно част от екипажа на Флинт. Опитва се да убие Хокинс по време на нападението.
  • О'Брайън (O'Brien) – млад ирландец, убит от Израил Хендз в пиянска свада. Носи червена нощна шапка, за да прикрива плешивината си.
  • Джон (John) – бунтовник, контузен при нападението на укреплението. Намира смъртта си от пушка, при залавянето на пиратите, когато дирят съкровището.
  • Алърдайс (Allardyce) – един от шестимата пирати, избити от Флинт, след като заварят съкровището му. Скелетът му служи за пътепоказател към имането.

Други герои

  • Г-н Ароу (Mr. Arrow) – помощник-капитан на „Испаньола“, пристрастен към алкохола, за което не е особено харесва от капитан Смолет. Изчезва безследно по време на пътуването. Описан е мургав стар моря с обеца на ухото и кривоглед.
  • Г-н и Г-жа Хокинс (Mr. and Mrs. Hawkins) – семейството на Джим Хокинс. Майката е описана лукава, но справедлива, а бащата умира в началото на романа.
  • Г-н Данс (Mr. Dance) – митничарски началник и водач на конния отряд, който спасява Хокинс и майка му от шайката на Пю.
  • Догър (Dogger) – един от хората на г-н Данс, който закарва Джим с коня си в селото.

Екранизации

Произведението на Стивънсън е едно от една от най-екранизираните творби в киното. Книгата има повече от 50 кино- и телевизионни продукта, вдъхновени или адаптирани по нея.[1]

Кинофилми и видео

Постер на филма Островът на съкровищата от 1934 г.

Телевизионни продукти

Театър

  • През 2007 г. е направена адаптация от Кин Лудвиг. Пиесата е представена месец май в Alley Theatre в Хюстън, Тексас, под режисурата на Грегъри Бойд. За дизайна на представлението отговарят Юджин Ли и Констанс Хофман.[2] След успеха си в Лондон пиесата е поставяна и в България в „Младежки театър“. Режисьор на представлението е Петър Кауков.[3]
  • Нова театрална версия на романа е направена 2014 г. от драматурга Бриони Лявери. Пиесата е поставена декември на сцената на „Кралският национален театър“, Лондон, с режисьор Поли Финдли. Представлението е играно до април 2015 г. В тази адаптация Джим е момиче.[4]

Външни препратки

Източници

  1. Film Versions of Treasure Island // The Robert Louis Stevenson Archive. Архивиран от оригинала на 2016-04-02. Посетен на 23 януари 2016. (на английски)
  2. „Treasure Island“ // kenludwig.com. Архивиран от оригинала на 2016-12-18. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)
  3. „ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА“ // theatre.art.bg. Посетен на 21 октомври 2016.
  4. Billington, Michael. „Treasure Island review – casting girls unearths a new side to boys’ adventure“ // theguardian.com, 11 декември 2014. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)

Четвърта глава
Моряшкият сандък

Разбира се, веднага разказах на майка си всичко, което знаех и което може би трябваше да разкрия много по-рано. Ние се намерихме изведнъж в трудно и опасно положение. Част от парите на този човек — ако той изобщо имаше пари, — разбира се, ни се полагаше като негов дълг. Но приятелите на капитана, особено двамата, които вече бях видял — Черното куче и слепият просяк, — не ми изглеждаха от ония хора, които биха се отказали от плячката си, за да изплащат дълговете на покойника. А да отида веднага на кон при доктор Ливзи, както беше наредил капитанът, беше немислимо, защото трябваше да оставя майка си съвсем сама и беззащитна. Невъзможно беше също така да останем в къщи, защото и най-малкият шум от падането на някой въглен през желязната решетка в кухнята, дори тиктакането на часовника ни караше да изтръпваме. Струваше ни се, че отвсякъде долита шум от приближаващи стъпки. Като си помислех само, че на пода в кръчмата лежи мъртвото тяло на капитана и че онзи отвратителен сляп просяк се върти някъде наблизо и може да се върне всеки момент, тръпки ме побиваха от страх. Трябваше веднага да предприемем нещо, затова решихме да отидем заедно и да потърсим помощ в близкото селце. Решихме и тръгнахме. Бързо изскочихме гологлави на пътя в припадащия вечерен здрач и мразовита мъгла.

Селцето се намираше на няколкостотин ярда от нас, но не се виждаше, защото бе разположено на брега на съседното заливче, и обстоятелството, което най-много ме окуражаваше, бе, че то лежеше противоположно на мястото, откъдето се бе появил слепецът и накъдето по всяка вероятност си бе отишъл. Ние не вървяхме дълго, макар че от време на време спирахме да се уловим за ръка и да се ослушаме. Но не се чуваше нищо друго, освен познатия тих плясък на прибоя и граченето на гаргите в гората.

Стигнахме селцето, когато в къщите вече горяха свещите. Никога няма да забравя как се зарадвах, когато видях жълтата им светлина в прозорците и вратите. Но скоро разбрахме, че тази бе единствената помощ, която щяхме да получим тук. Срам и позор за жителите на селцето — нито един човек не се съгласи да се върне с нас в „Адмирал Бенбоу“. Колкото повече говорехме за нашите тревоги, толкова повече всички — и мъже, и жени, и деца — се свиваха и не искаха да мръднат от къщите си. Името на капитан Флинт, дотогава непознато за мен, беше добре известно на някои хора в селото и ги караше да тръпнат от ужас. Неколцина мъже пък си спомниха, че веднъж, когато работели в полето оттатък „Адмирал Бенбоу“, видели някакви чужди хора по пътя и като ги сметнали за контрабандисти, търтили да бягат. А един-двама забелязали напоследък малък кораб в тъй нареченото „Заливче на Кит“. Ето защо достатъчно беше да чуят за някои от приятелите на капитана, за да се изплашат до смърт. В края на краищата няколко души се съгласиха да отидат на кон до дома на доктор Ливзи, който живееше в съвсем друга посока, докато нито един не пожела да дойде с нас да ни помогне да отбраняваме странноприемницата.

Казват, че страхът е заразителен, но пък понякога основателните доводи може да насърчат човека. И така, когато всеки си бе казал думата, майка ми им отговори. Тя заяви, че не желае да изгуби парите, които принадлежат на осиротелия й син.

— Ако никой от вас не се реши, Джим и аз ще намерим достатъчно смелост в себе си да се върнем по пътя, по който сме дошли, но срам за вас, едри и здрави мъже с пилешки сърца. Ние ще отворим сандъка, та дори това да ни струва живота. А вас, мисис Кросли, ще помоля да ми заемете вашата чанта, в която да пренеса парите, на които имаме законно право.

Аз, разбира се, казах, че ще придружа майка си, а всички те, както можеше и да се очаква, викнаха в един глас, че това е безумие. И все пак нито един мъж не се реши да тръгне с нас. Единствената помощ, която ни оказаха, бе, че ми дадоха зареден пистолет, който да използувам в случай на нападение, и обещаха да оседлаят за нас коне, за да можем да избягаме, ако ни гонят, когато се връщаме, а един младеж препусна на кон при доктора за въоръжена помощ.

Сърцето ми бясно заудря, когато тръгнахме в студената нощ по опасния път. Пълната луна вече изгряваше и се червенееше през горния слой на мъглата, което ни накара да ускорим стъпките си. Явно бе, че преди да тръгнем обратно, навън щеше да е светло като ден и нямаше да успеем да се укрием от погледа на преследвачите. Ние се движехме край живите плетове бързо и безшумно. По пътя не чухме нищо, което можеше да усили страха ни, и най-после с голямо облекчение стигнахме „Адмирал Бенбоу“ и затворихме вратата след себе си. Аз веднага я залостих, но бяхме така запъхтени, че спряхме за миг да си поемем дъх в тъмното, сами с трупа на капитана. Майка ми взе от бюфета свещ и я запали. Влязохме в кръчмата, хванати за ръце. Капитанът лежеше в същото положение, в което го бяхме оставили, по гръб, с отворени очи и с ръка, просната встрани.

— Пусни пердето, Джим — прошепна майка ми, — да не би да дойдат да ни следят отвън. А сега — каза тя, след като пуснах пердето — да вземем ключа от него, но кой да се реши да го докосне — каза тя, като изхлипа.

Аз веднага коленичих до трупа. На пода до ръката му имаше малка кръгла хартийка, начернена от едната страна. Не се съмнявах, че това е черният знак. Когато го вдигнах, видях, че от едната страна бе написано ясно и красиво:

„Даваме ти срок до десет часа тая вечер.“

— Срокът е до десет часа вечерта, мамо — казах аз. В същия момент часовникът ни започна да бие. Този внезапен шум ужасно ни стресна, но за наше успокоение удари само шест часа.

— А сега, Джим — каза тя, — търси ключа. Аз претърсих един след друг джобовете му. Няколко дребни монети, напръстник, конци и дебели игли за шев, къс тютюн, изгризан от единия край, неговият нож с крива дръжка, джобен компас и кутийка с прахан и огниво бе всичко, което намерих в тях. Започна да ме обзема отчаяние.

— Може да е на врата му — каза майка ми.

Като надделях чувството си на силно отвращение, разкопчах яката на ризата му и действително на една насмолена връв, която прерязах с неговия собствен нож, висеше ключът. Този успех изпълни сърцата ни с надежда и ние изтичахме незабавно горе в малката стая, където капитанът бе спал толкова време и където стоеше моряшкият сандък от деня на пристигането му.

Отвън той не се различаваше по нищо от обикновените моряшки сандъци. Върху капака му бе издълбана с нажежено желязо буквата „Б“, а ъглите му бяха изтъркани и очукани от дългогодишна немарлива употреба.

— Дай ми ключа — каза майка ми и макар че ключалката трудно се отваряше, тя успя да я отключи и вдигна незабавно капака.

Лъхна ни силна миризма на тютюн и смола. Най-отгоре не се виждаше нищо друго, освен костюм от хубав плат, изчеткан и старателно сгънат. Майка ми каза, че изобщо не е обличан. Под него цареше бъркотия: квадрант[1], тенекиено канче, няколко къса тютюн, два чифта изящни пистолети, кюлче сребро, стар испански часовник и няколко малоценни дребни предмети, повечето изработени в чужди страни, чифт компаси с медни рамки и пет-шест необикновени раковини от Западните Индий. По-късно често се питах защо капитанът, който е водил престъпен, скитнически живот на преследван човек, е носел със себе си тези мидени черупки. Но ние не намерихме нищо ценно освен кюлчето сребро и дреболиите, които за нищо не можеха да ни послужат. На дъното на сандъка имаше стара моряшка пелерина, побеляла от солената вода по далечни морета. Майка ми я издърпа нетърпеливо и ние видяхме последните предмети в сандъка: пакет, обвит в мушама, наглед като връзка книжа, и торба от платнище, в която, ако се съди по звънтенето, имаше злато.

— Аз ще покажа на тези разбойници, че съм честна жена — каза майка ми. Ще си взема само това, което той ми дължи, и нито фартинг[2] повече. Дръж чантата на мисис Кросли.

И тя започна да брои парите, като ги прехвърляше от моряшката торба в чантата, която държех. Но това беше дълга и трудна работа, защото монетите бяха от кои ли не страни и с най-различна стойност: дублони, луидори, гвинеи, пезети и не знам още какви — всички безразборно наблъскани в торбата. При това гвинеите бяха най-малко на брой, а майка ми познаваше само тях и само тях можеше да пресмята.

Когато бяхме стигнали докъм средата на броенето, внезапно хванах ръката й, защото долових някакъв шум в тихия студен въздух, който накара сърцето ми да замре — дочух почукването на тояжката на слепеца по замразения път. Шумът идеше все по-отблизо и ставаше все по-ясен, докато ние притайвахме дъх. Изведнъж се чу силен удар по вратата на странноприемницата, а след това натискане на дръжката и тракане на резето, когато окаяникът се опитваше да влезе. Последва продължителна тишина отвън и отвътре, след това отново се чу почукването на тояжката, което за наша неописуема радост бавно замря в далечината.

03_sandakat.png

— Мамо — казах аз, — вземи всичко и да вървим.

Аз бях сигурен, че залостената с резе врата се е видяла подозрителна на слепия и че той скоро щеше да домъкне тук цялата си глутница. Но никой, който не е срещал страхотния слепец, не би могъл да си представи колко се радвах, че бях залостил вратата.

Макар и изплашена, майка ми не се съгласяваше да вземе нито монета повече от това, което й се полага, а същевременно упорито отказваше да се задоволи с по-малко. Тя твърдеше, че няма още седем часа, че имаме достатъчно време, че тя знае своите права и че ще ги използува докрай. Ние още спорехме, когато кратко тихо изсвирване, което идваше от отсрещния хълм, стигна до ушите ни. Това бе предостатъчно, за да турим край на спора.

— Ще взема само това, което вече съм преброила — каза тя и скочи на крака.

— А аз ще взема това, за да уравня сметката — казах аз, като взех пакета, завит в мушамата.

В един миг ние се намерихме долу, като оставихме свещта до празния сандък, отворихме бързо вратата и хукнахме към селото. Тъкмо навреме! Мъглата бързо се разпръсваше и луната ясно осветяваше цялата околност. Само в дъното на близката долчинка и около вратата на странноприемницата все още висеше тънка завеса от мъгла, сякаш да ни потули в първия момент на бягството. Преди да стигнем средата на пътя до селцето, малко над подножието на хълма, ние щяхме да попаднем в напълно осветено от луната пространство. А ето че до ушите ни долетя шум от стъпките на няколко души. Когато погледнахме в посоката на шума, видяхме, че някаква светлина се люшка и бързо се приближава. Някой носеше фенер.

— Мило дете — внезапно извика майка ми, — вземи парите и бягай. Усещам, че ще припадна.

Помислих си, че сигурно е настъпил краят ни. Как проклинах страхливостта на нашите съседи; как обвинявах бедната си майка за нейната честност и алчност, за предишното й безразсъдство и за сегашната й слабост!

Но за щастие ние бяхме близо до малкото мостче и аз й помогнах да се довлече до края на брега, където тя въздъхна и се отпусна на рамото ми. Не мога да си обясня как намерих сили, но макар и несръчно, успях да я притегля до падинката и да я прикрия до свода на мостчето. Да я придвижа по-нататък бе невъзможно, тъй като мостчето бе толкова ниско, че едва можах да изпълзя под него. И така, ние трябваше да останем в това положение недалеч от странноприемницата, като майка ми беше почти цялата навън.

Бележки

[1] Старинен уред за измерване височината на небесните тела. Б.пр.

[2] Английска дребна монета. Б.пр.