Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Treasure Island, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 87 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (2002)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЗЛАТНА БИБЛИОТЕКА

Избрани творби за деца и юноши

Двадесет и трета книга

 

Робърт Луис Стивънсън ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА

Превела от английски Весела Несторова

Преводач на стиховете Надя Кехлибарева

Редактор Елена Матева

Художествен редактор Тончо Тончев

Технически редактор Георги Кожухаров

Коректор Елена Иванова

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС ДПК „Д. Благоев“ — София 1977 година

 

Treasure Island by Robert Louis Stivenson J M Irm A Sons Lid London 1955

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция, добавяне на илюстрации

Статия

По-долу е показана статията за Островът на съкровищата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Островът на съкровищата
Treasure Island
Корица на романа от Charles Scribner's Sons, 1911
Корица на романа от
Charles Scribner's Sons, 1911
АвторРобърт Луис Стивънсън
Илюстраторкъм бълг. издания:
Стоян Шиндаров (1975)
Христо Жаблянов (1987)
Първо издание14 ноември 1883 г.
Англия, Лондон
ИздателствоCassell and Company
Оригинален езиканглийски
ЖанрПриключенска
Роман за подрастващи
Видроман
Страници163* до 184**

Издателство в България„Добромир Чилингиров“, София, 1946
ПреводачРосина Бонева (1946)
Весела Несторова (1960)
Евгения Паничерска-Камова (1975)

бележки
  • * Брой страници на „Народна младеж“ '87
    ** Брой страници на „Народна култура“ '75
Островът на съкровищата в Общомедия

„Островът на съкровищата“ (на английски: Treasure Island) е роман на шотландския писател Робърт Луис Стивънсън, издаден за първи път през 1883 г. в един том. Преди това е публикуван на части в списание за деца с оригинално заглавие „Корабният готвач или Островът на съкровищата“.

Творбата представлява приключенска история, първоначално предназначена само за деца, но в наши дни ориентирана и към подрастващите читатели. Сюжетът се върти около премеждията на Джим Хокинс, който открива карта на заровено пиратско съкровище. Тя отвежда младежа на опасно приключение, в което пиратска шайка и група авантюристи се опитват да се доберат до скритото имане, заровено на екзотичен остров. В много отношения романът притежава и образователна линия, защото се занимава с развитието и израстването на главния персонаж, и може да се причисли към така наречените „билдунгсромани“.

Произведението на Стивънсън е една от най-често драматизираните творби: филмирано, правено на сериал и дори на пантомима. Само BBC е продуцирала поне три телевизионни адаптации. Една от адаптациите по романа е анимационният филм „Планетата на съкровищата“ на Дисни; както заглавието подсказва, действието се измества в космическото пространство. Книгата е адаптирана във футуристичен пълнометражен анимационен филм и от българския режисьор-аниматор Румен Петков.

Сюжет

Първа част: Старият пират

Морският капитан Били Боунс отсяда в селската странноприемница „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл. Новодошлият е потаен и подозрителен към всеки новодошъл и започва да плаща на Джим Хокинс – сина на съдържателя, за да си отваря очите за моряк с един крак. Старецът остава за дълго в странноприемницата, печелейки сред местното население славата на пияница и грубиян. Един ден Боунс е посетен от стар свой приятел с прякор Черното куче. Между двамата избухва свада. Черното куче побягва, а Капитанът получава удар. Старият моряк пренебрегва съвета на местния лекар д-р Ливси да спре алкохола и скоро състоянието му се влошава значително. Усещайки своя неизбежен край, той споделя на Хокинс, че е преследван от екипажа на Флинт, който иска морския му сандък.

През един мъглив ден сляп просяк на име Пю дава на морския вълк „черния знак“ – късче хартия, почернено от едната страна, което го предупреждава, че хората на Флинт ще навестят стареца в десет часа. Веднага щом получава лошата вест, Боунс пада мъртъв на пода. Хокинс и майка му остават в странноприемницата, за да вземат дължимото от сандъка на покойника, като преди това са търсили помощ в селото. Главорезите пристигат и двамата напускат хана, скривайки се под един мост. Хората на Флинт, водени от Пю, опустошават мястото, но не намират книжата на капитана, взети от Хокинс. Вбесеният слепец заповядва да бъде намерено момчето. Прозвучава сигнал и мародерите се разотиват, оставяйки Пю, който намира смъртта си под копитата на спасителния отряд от селото. Хокинс е откаран при скуайър Трелони и доктор Ливси, за да им покаже книжата. Тримата разглеждат бележките на Флинт, пълни със сметки от печалбите, донесени от грабежи на села и кораби. От плика изпада карта на острова, където е заровено съкровището на Флинт, натрупано от неговите набези. Скуайър Трелони възторжено предлага веднага да се подготвят за пътуване.

Втора част: Корабният готвач

Хокинс остава няколко седмици в имението на скуайъра, докато Трелони уреди подготовката по пътуването в Бристъл. Един ден пристига писмо, в което скуайърът оповестява, че се е сдобил с шхуна на име „Испаньола“ и нужния екипаж, сред който и корабния готвач Джон Силвър. Хокинс заминава за Бристъл незабавно с пощенската кола. Веднага след пристигането си момчето е пратено от Трелони в кръчмата „Далекогледа“, държана от Силвър, за да даде бележка на готвача. В заведението Джим заварва Черното куче, който се измъква бързо, преди съдържателят да прати хора да хванат беглеца. Силвър е възмутен, че такива разбойници посещават мястото му.

Преди корабът да потегли, капитанът прави съвещание, в което изразява недоволството си, че всички, освен него, знаят за целта на пътуването, а именно заровеното съкровище. Също така капитан Смолет изпитва притеснение към екипажа, който подозира, че може да подбуди бунт на шхуната. Въпреки опасенията „Испаньола“ потегля. По време на пътуването мистериозно изчезва помощник-капитанът Ероу. Малко пред корабът да достигне своя цел, Хокинс, скрит в полупразна бъчва с ябълки, чува разговор между Силвър и няколко души от екипажа. Подмолният готвач се разкрива като жесток пират от бившата шайката на Флинт, повечето от членовете на която са на палубата на „Испаньола“. Главорезите се готвят да вдигнат бунт в подходящия случай и да се доберат до съкровището. Точно преди Хокинс да бъде разкрит, някой изкрещява, че приближават земя. Момчето незабавно уведомява доктор Ливси, че иска да свикат събрание, в което има да им каже нещо. Капитан Смолет, скуайърът и Ливси се оттеглят на заслужено празнуване в каютата. След малко Джим е извикан. Момчето накратко разказва всичко, чуто от Силвър. Мъжете в каютата уточняват, че е възможно да се разчита едва на седем души от екипажа, а към останалите дванайсет е нужно да се прояви търпение и предпазливост. Докторът съветва Джим да действа като шпионин сред моряците.

Трета част: Моите приключения на брега

След откриването на острова сред екипажа на кораба се появява напрежение, което започва да загатва за предстоящ бунт. Капитан Смолет прави повторно тайно съвещание, в което предлага да позволят на главорезите да слязат на брега, а малкото честни мъже на палубата да избягат с кораба. Планът се проваля, след като Силвър оставя на „Испаньола“ повече свои моряци отколкото свитата на капитана. Хокинс решава да действа и се качва в лодките заедно със Силвър. Преди да се доберат до брега, момчето скача от плавателния съд и се скрива в гъстата растителност на острова. Навлиза навътре в гората и се спира на едно блато. Известно време оглежда острова. Чува приближаване на хора и се скрива зад един дъб. Вижда Силвър да разговаря оживено заедно с още един мъж от екипажа на име Том. Хокинс се промушва по-напред, за да чуе разговора им. Силвър убеждава моряка да се присъедини към групата му. Изведнъж се разнася смъртен крясък из острова. Пиратският главатар казва, че това е Алън. Том отказва да се присъедини към пиратите дори с цената на живота си. Когато мъжът се обръща, за да си тръгне, Силвър хвърля патерицата по него. Уцелва го в гърба и Том пада. Главорезът довършва жертвата си с нож. Хокинс припада за кратко от видяното и, след като се свестява, побягва навътре в гората. Неочаквано из дърветата се промъква странно същество. Постепенно Хокинс разбира, че това е човек. Раздърпаният мъж пада на колене и се представя за Бен Гън – бивш пират, част от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си, заради желанието си да намери съкровището на главатаря. Гън престоява три години на самотния остров, през които твърди, че е открил пиратското имане. Неочаквано прозвучава гърмеж на топ. Джим и Бен се затичват по посока на изстрела. Момчето забелязва в далечината да се вее английското знаме.

Четвърта част: Оградата

Отново на борда на „Испаньола“. След като разбират, че не могат да отвлекат „Испаньола“, Ливси и Хантар взимат лодка и слизат на острова. Недалеч от брега, в гората, те намират укрепление, в което могат да се барикадират. Връщат се на палубата и заедно с останалите взимат на мушка шестимата хора на Силвър и започват да прехвърлят провизии и оръжия на лодките. Успяват да направят три успешни курса до острова и да приберат стоката зад оградата. При последния, четвърти курс, обаче нещата се усложняват. Приливът затруднява движението, а пиратите от острова се усещат. Лодката е потопена от гюле и авантюристите се добират до брега без провизии. Преди да се скрият в укреплението, мъжете се спречкват с част от главорезите и губят един от хората си. В постройката капитан Смолет разпъва английското знаме. Цяла вечер отцепниците са обстрелвани с гюлета от кораба, но попаденията са неточни.

През това време Хокинс се разделя с Бен Гън. В нощта той наблюдава действията на пиратите, после се промъква бавно към дървеното укрепление. Прескача оградата и е приет с охота от съмишлениците си, които са го мислели за мъртъв. Смолет разпределя задачи на всички. На сутринта Хокинс се буди от викове, че зад оградата е Силвър, който е дошъл да преговаря.

Капитан Смолет с неприязън се съгласява да изслуша злосторника. Силвър предлага да им дадат картата на съкровището и неговите хора ще ги пуснат живи. Смолет категорично отказва, смятайки, че неговите мъже имат възможности да се справят с пиратите и да ги предадат на закона. Еднокракият разбойник побеснява и си тръгва, заканвайки се, че ще ги нападнат след час. Авантюристите заемат бойните си места и се подготвят за атака. Не след дълго пасмината на Силвър напада. Честните англичани губят трима свои другари, докато враговете им се прощават с петима. По сметките на ранения Смолет стават четирима срещу девет.

Пета част: Моето приключение по море

Авантюристите се възстановяват след нападението. Хокинс, нетърпелив и жаден за действия, взима храна и оръжие и, издебвайки подходящия случай, напуска укреплението без никой да го забележи. Беглецът вижда как пиратите си устройват лагер на брега на острова. В прикритието на нощта Хокинс намира Бялата скала, където Бен Гън крие собственоръчно направената си лодка, ненадежден коракъл, и с нейна помощ Хокинс се добира до „Испаньола“. Едва прерязва корабното въже, ставайки свидетел на кървавата разпра в кабината между кормчията Израел Хандс и О'Брайън. След като момчето освобождава кораба, той се връща в лодката и се оставя на произвола на вълните.

На сутринта Хокинс се събужда невредим. Опитва се да гребе към брега на острова, но всяко негово движение застрашава да потопи коракъла. Недалеч от себе си момчето забелязва „Испаньола“, която видимо не е управлявана от никой. Измъчван от жажда, Хокинс се добира отново до кораба, който смачква и потапя лодката, миг преди момчето да се хване за бушприта на шхуната. Хокинс се качва на борда, където цари пълен безпорядък – раненият Хендз е мъртво пиян, а О'Брайън е убит от своя другар. Момчето сваля пиратското знаме и „превзема“ кораба. Оцелелият пират се съгласява да закара „Испаньола“ на северния бряг на острова, както иска неочакваният гост. Ранен сериозно, Хендз дава на Джим да управлява рула, като само го насочва. Улисан в управлението, Хокинс е нападнат от главореза, който тайно е скрил нож в пазвата си. Нападнатият опитва да се спаси, като се качва по вантите на стенгата, където има време да зареди пистолетите си. Хендз забива камата в рамото на момчето, което стреля и убива разбойника. Раната не е сериозна и момчето успява да я превърже.

Корабът акостира на брега и Хокинс слиза на острова. Под прикритието на нощта, той прескача оградата на укреплението. Въпреки опасенията си, той влиза вътре, където събужда лагера на противниците.

Шеста част: Капитан Силвър

Пиратската група вътре в дървената постройка се състои от шестима души. Мъжете са водени от Силвър, но са видимо недоволни от досегашното му наставление. Някои от тях искат да убия Джим, който признава всичко сторено от него. Силвър се застъпва за момчето, с което още повече навлича гнева на останалите. Връчен му е черният знак – скъсан лист от страница на Библията, почернен със сажди. Еднокракият разбойник използва случая, за да покаже картата на Флинт, лично дадена му от отстъпилите англичани. Главорезите оставят своя главатар.

Сутринта лагерът е посетен от д-р Ливси, който преглежда пиратите. Той иска да разговаря настрани с Джим. Признава на Хокинс, че всички са невредими и нарочно са отстъпили укреплението на враговете си. В момента са се съюзили с Бен Гън и плануват да ударят разбойниците. Джим избира да остане с пиратите, за да предпази живота на Силвър. След срещата главорезите започват настървено да търсят съкровището. Особено ентусиазиран е Силвър, държащ вързан с въже Хокинс. Търсачите намират местонахождението му, изрично посочено от Флинт, но ужасени откриват, че някой е взел имането преди тях. Докато пиратите обвиняват своя главатар за неуспеха си, наоколо се разнася гласът на Флинт, имитиран от Бен Гън. От храстите се появяват Ливси, Гън и Грей, въоръжени с пушки. Пиратите се предават, а трима от тях избягват в джунглата. Силвър решава на сътрудничи на победителите и пленниците са отведени в пещерата, където Бен Гън е преместил съкровището, след като го е намерил преди два месеца. Златото е пренесено на борда на скритата „Испаньола“ и авантюристите отплават, оставяйки тримата бунтовници, заедно с част от запасите на брега на острова.

По време на пътуването Силвър успява да се измъкне с част от съкровището. „Испаньола“ достига Бристъл. Имането е поделено между оцелелите участници в пътешествието. Джим споделя, че огромна част от съкровището на Флинт още седи на острова.

Край на разкриващата сюжета част.

Герои

Положителни герои

Джим Хокинс и съкровището от Островът на съкровищата.
  • Джим Хокинс (Jim Hawkins) – момче в начална тийнейджърска възраст, главно действащо лице и разказвач на по-голяма част от историята. Син на съдържателите на странноприемницата „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл, Англия. Хокинс е изпълнен с ентусиазъм към приключенията и опасностите. Изпитва желание да се покаже полезен пред другите, въпреки крехката си възраст. Понякога е буен и не винаги се вслушва в съветите на по-възрастните. Като цяло е страхлив, но успява да запази самообладание в кризисни ситуации. Момчето е изключително впечатлено от фигурата на Джон Силвър, дори когато се разкрива, че е разбойник. Изпитва симпатии и към другите авантюристи.
  • Дейвид Ливси (David Livesey) – местен лекар и съдия, придружаващ Хокинс в пътуването. За кратко влиза в ролята на разказвач на част от историята. Ливси е възпитан мъж с приятни маниери и богат речник на изразяване. Спретнат и елегантен, носещ бяла напудрена перука. Изключително смел, запазващ самообладание и в най-напрегнатите ситуации. Има високо чувство за справедливост и не понася грубото държание. Джим изпитва уважение и респект към доктора, но той не оказва влияние върху момчето, както фигурата на Джон Силвър.
  • Джон Трелони (John Trelawney) – местен скуайър, който ентусиазирано организира цялото пътуване към острова на съкровището. Той е едър и висок мъж, повече от метър и осемдесет. Има червендалесто и грубо лице. Избухлив и темпераментен мъж с добро, но наивно сърце. Духовит и забавен. Подобно на своя приятел доктор Ливси, притежава силно чувство за справедливост и ненавижда престъпниците. Главният недостатък му е, че прекалено разговорлив и не може да пази тайна. Отначало не се погажда особено добре с капитан Смолет.
  • Александър Смолет (Alexander Smollett) – главен капитан на кораба „Испаньола“, нает от скуайъра. След разкриването на бунтовниците става водач на малката група честни авантюристи. Смолет е строг и намусен мъж, който отначало не се харесва на никого. Професионалист в работата, който стриктно спазва всяко правило и не понася неподчинението. Не харесва особено Джим заради непослушанието му. Самомнителен и подозрителен – пръв изказва предположение, че Силвър и хората са му ненадеждни. Не одобрява прекалената наивност на скуайър Трелони.
  • Бенджамин „Бен“ Гън (Benjamin „Ben“ Gunn) – бивш член от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си на Острова на съкровищата, заради неистовото си желание да намери съкровището. Прекарва три години на безлюдния остров, през което време успява да намери пиратското имане без карта. Най-много му липсва от цивилизования свят сиренето. Джим го намира за стряскащ, но в същото време и насмешлив с налудничавото му държание и раздърпани дрехи. Гън съжалява дълбоко за предишния си живот.
  • Ейбрахам Грей (Abraham Gray) – дърводелец чирак, част от екипажа на „Испаньола“. В последния момент се отказва да се присъедини към бунтовниците.
  • Том Редрут (Tom Redruth) – горски пазач и верен слуга на скуайъра, който отговаря за имението му. Придружава Трелони в пътуването. Редруг е възрастен мълчалив англичанин. Убит е, когато хората на Смолет се нанасят в укреплението.
  • Джон Хантър (John Hunter)– прислужник на скуайъра, който участва в пътуването. Убит по време на нападението на пиратите върху укреплението.
  • Ричард Джойс (Richard Joyce) – друг слуга на скуайъра, който взима участие в пътешествието. Убит по време на пиратското нападение.
  • Том и Алън (Tom and Alan) – честни моряци, които заплащат с живота си заради това. Убити са от бунтовниците, след като слизат на острова с тях.

Отрицателни персонажи

Дългият Джон Силвър заедно с Хокинс и своя папагал.
  • Дългият Джон Силвър (Long John Silver) – корабен готвач и главатар на стария екипаж на Флинт. Много висок и едър с месесто и грозновато лице, което винаги е усмихнато. Левият му крак е отрязан чак до бедрото, така че се придвижва умело и пъргаво с патерица. Притежава говорещ папагал, бълващ псувни, кръстен на стария Флинт. Силвър е общителен и забавен човек, чиято фигура пленява хората, включително и Хокинс. Зад приятната му външност обаче се крие кръвожаден и жесток пират. Двуличен и изключително хитър, готов да заблуди и най-подготвения. Целият екипаж на Флинт, включително и предводителя, се е страхувал от Джон.
  • Били Боунс (Billy Bones)– стар моряк, първи помощник на легендарния капитан Флинт и единственият, който знае мястото на заровеното съкровище. Боунс е едър и тромав мъж с грубовато държание. Необщителен и намръщен човек, пристрастен към рома. Пиян, става нахален и раздразнителен, често стигащ до физическа саморазправа. Предизвиква страх в околните. Хокинс също се плаши от капитана, но страхът му е примесен с някаква симпатия. Най-големият ужас на Боунс е еднокракият моряк – Дългия Джон Силвър.
  • Флинт (Flint) – легендарен пиратски главатар и капитан на кораба „Уолръс“. В романа само името му се споменава, което всява ужас у всички, а Флинт е изпитвал голям страх и гордост към Джон Силвър, който е служил като старши кормчия на кораба му. Капитанът обаче споделя тайната за местонахождението на съкровището си единствено на своя помощник капитан Били Боунз. Старият Флинт умира от алкохолно отравяне с ром в Савана.
  • Израел Хендз (Israel Hands) – кормчия на кораба „Испаньола“ и стар другар на Силвър. Борави добре с корабното оръдие и ножа. Жесток и прибързан към враговете си. Убива О'Брайън в пиянска свада. Хендз е лукав и двуличен моряк, който намира смъртта си от ръцете на Джим при опит да заколи момчето.
  • Слепият Пю (Blind Pew) – сляп и гърбав просяк, който се занимава с грабежи и убийства. Зъл и жилав старец, от който мнозина се боят. Бивш член на пиратите на Флинт. След пиратския живот, натрупал огромно богатство, което профуква до просяшка тояга. Намира смъртта си под копитата на конски отряд.
  • Черното куче (Black Dog) – бивш член на екипажа на Флинт и после част от свитата на Пю. Неприятен и лукав главорез с восъчнобял тен и с липсващи два пръста на лявата ръка. Джим не го оприличава като моряк.
  • Джордж Мери (George Merry) – висок пират на около 35 г. със зло излъчване и жълтеникави очи. Опълчва се на авторитета на своя главатар Джон Силвър и повежда бунт срещу него. Има претенциите да е следващият капитан.
  • Том Морган (Tom Morgan) – стар пират, част от бившия екипаж на Флинт. Дълбоко суеверен. Опитва се да остане верен на Силвър, дори когато другите моряци въстават срещу него. Изоставен на острова.
  • Дик Джонсън (Dick Johnson) – най-младият моряк от екипажа на „Испаньола“. Присъединява се към пиратите, привлечен от сладките приказки на Джон Силвър. По-късно рискува страница от Библията си, за да направят черния знак. Изоставен е на острова.
  • Джоб Андерсън (Job Anderson) – боцман, който след смъртта на г-н Ероу служи и като помощник-капитан. Вероятно част от екипажа на Флинт. Опитва се да убие Хокинс по време на нападението.
  • О'Брайън (O'Brien) – млад ирландец, убит от Израил Хендз в пиянска свада. Носи червена нощна шапка, за да прикрива плешивината си.
  • Джон (John) – бунтовник, контузен при нападението на укреплението. Намира смъртта си от пушка, при залавянето на пиратите, когато дирят съкровището.
  • Алърдайс (Allardyce) – един от шестимата пирати, избити от Флинт, след като заварят съкровището му. Скелетът му служи за пътепоказател към имането.

Други герои

  • Г-н Ароу (Mr. Arrow) – помощник-капитан на „Испаньола“, пристрастен към алкохола, за което не е особено харесва от капитан Смолет. Изчезва безследно по време на пътуването. Описан е мургав стар моря с обеца на ухото и кривоглед.
  • Г-н и Г-жа Хокинс (Mr. and Mrs. Hawkins) – семейството на Джим Хокинс. Майката е описана лукава, но справедлива, а бащата умира в началото на романа.
  • Г-н Данс (Mr. Dance) – митничарски началник и водач на конния отряд, който спасява Хокинс и майка му от шайката на Пю.
  • Догър (Dogger) – един от хората на г-н Данс, който закарва Джим с коня си в селото.

Екранизации

Произведението на Стивънсън е едно от една от най-екранизираните творби в киното. Книгата има повече от 50 кино- и телевизионни продукта, вдъхновени или адаптирани по нея.[1]

Кинофилми и видео

Постер на филма Островът на съкровищата от 1934 г.

Телевизионни продукти

Театър

  • През 2007 г. е направена адаптация от Кин Лудвиг. Пиесата е представена месец май в Alley Theatre в Хюстън, Тексас, под режисурата на Грегъри Бойд. За дизайна на представлението отговарят Юджин Ли и Констанс Хофман.[2] След успеха си в Лондон пиесата е поставяна и в България в „Младежки театър“. Режисьор на представлението е Петър Кауков.[3]
  • Нова театрална версия на романа е направена 2014 г. от драматурга Бриони Лявери. Пиесата е поставена декември на сцената на „Кралският национален театър“, Лондон, с режисьор Поли Финдли. Представлението е играно до април 2015 г. В тази адаптация Джим е момиче.[4]

Външни препратки

Източници

  1. Film Versions of Treasure Island // The Robert Louis Stevenson Archive. Архивиран от оригинала на 2016-04-02. Посетен на 23 януари 2016. (на английски)
  2. „Treasure Island“ // kenludwig.com. Архивиран от оригинала на 2016-12-18. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)
  3. „ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА“ // theatre.art.bg. Посетен на 21 октомври 2016.
  4. Billington, Michael. „Treasure Island review – casting girls unearths a new side to boys’ adventure“ // theguardian.com, 11 декември 2014. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)

Двадесет и шеста глава
Изреъл Хендз

Вятърът, който духаше сякаш по наше желание, сега задуха от запад. Ние се понесохме още по-леко от североизточния край на острова към устието на северния залив. Но тъй като не можехме да закотвим кораба и не смеехме да спрем на брега преди прилива, бяхме принудени да чакаме. Кормчията ми показа как да задържам кораба на едно място. След много опити аз най-после успях да го задържа и без да разменим дума, и двамата седнахме отново да се храним.

— Капитане — каза той най-сетне със същата лукава усмивка, — ей там лежи старият ми приятел О'Брайън, няма ли да го хвърлиш през борда? Мен не ми пречи, а и съвестта не ме гризе за това, че си разчистих сметките с него, но не смятам, че той краси кораба. Ти как мислиш?

— Аз не съм достатъчно силен и тази работа никак не ми допада, нека си лежи там — отвърнах аз.

— Ама че нещастен кораб излезе „Испаньола“, Джим — продължи той, като премигна. — Сума народ бе избит на него. Колко нещастни моряци загинаха, откакто тръгнахме от Бристол. Никога не съм виждал такава орисия, не, никога! Гледай, и тоя О'Брайън — и той лежи тук мъртъв. Аз съм неук човек, а ти можеш и да четеш, и да смяташ, та да те попитам, знаеш ли дали човек, като умре, си остава мъртъв или пък може отново да се съживи.

— Човек може да убие тялото, мистър Хендз, но не и духа, сигурно това вече ти е известно — отвърнах аз. — О'Брайън е в другия свят и вероятно ни наблюдава сега.

— А-а — възкликна той, — що за беда! Значи да убиваш е само губене на време. Обаче духовете нищо не могат да ти направят според това, което аз знам за тях. Аз ще се справя с духовете, Джим. А сега, като си толкова откровен, бъди така добър да изтичаш до каютата и да ми донесеш… а… дявол го взел! Забравих как му казват… да ми донесеш бутилка вино, Джим. Това бренди е доста силно за болната ми глава.

Запъването на кормчията ме изпълни с подозрение, а и не повярвах, че той може да предпочете вино пред бренди. Всичко това беше само предлог да напусна палубата. Но не можах да разбера защо искаше да я напусна. Той избягваше да срещне погледа ми и очите му постоянно блуждаеха. Той ту поглеждаше небето, ту хвърляше бегъл поглед към мъртвия О'Брайън и през цялото време се усмихваше и вадеше езика си така гузно и неловко, че дори и едно дете би се сетило, че крои нещо. Аз обаче веднага му отговорих, защото видях изгодата от това положение. Смятах, че тъй като е доста тъп, ще успея докрай да укрия подозренията си от него.

— Вино ли каза? — запитах го аз. — Много добре. Бяло или червено?

— Все ми е едно, друже — отвърна той, — важното е да е силно и повечко. — Добре — отвърнах аз, — ще донеса портвайн, мистър Хендз. Но ще трябва доста да поровя, докато го намеря.

Аз се спуснах по стълбичката, като нарочно тропах силно, но щом слязох, свалих обувките си, прекосих тихичко коридора и се качих по стълбичката на бака, откъдето надзърнах на палубата. Бях сигурен, че той най-малко очаква да ме види там, но въпреки това бях крайно предпазлив. И наистина моите най-лоши подозрения се оправдаха.

Видях го как пълзи по палубата и макар че кракът, изглежда, го болеше при движение — защото го чух как сподави един стон, — той се влачеше по палубата с доста голяма бързина. В един миг той стигна до шпигатите и извади от един куп навити въжета дълъг нож или по-скоро кама, изцапана с кръв чак до дръжката. Той я разгледа за миг, като издаде долната си челюст, опита острието на ръката си и като я скри в пазвата си, допълзя обратно и зае предишното си положение до булварка.

Разбрах всичко, което ми беше нужно. Изреъл значи можеше да се движи и беше въоръжен. И това, че той бързаше да се махна от палубата, ми подсказа, че крои да ме погуби. А какво смяташе да прави след това — дали мислеше да пресече острова пълзешком от северния залив до лагера сред блатата, или смяташе да даде оръдеен изстрел с надеждата, че неговите хора първи ще му се притекат на помощ, разбира се, не можех да отгатна.

По един въпрос обаче знаех, че може да му се доверя, тъй като в това нашите интереси съвпадаха, а именно, да закараме кораба до брега. Ние и двамата желаехме да спрем кораба на някое удобно и добре защитено място, така че когато настъпи подходящият момент, да бъде отново изведен без големи усилия и опасности. Смятах, че дотогава той няма да посегне на живота ми.

Докато обмислях всичко това, аз не стоях празен, а се промъкнах отново в каютата, нахлузих обувките си, грабнах първата бутилка вино, която ми падна, за оправдание и се върнах на палубата.

Хендз лежеше превит в същото положение, в което го бях оставил, притворил очи, сякаш не можеше да понася слънчевата светлина. Когато го приближих, той вдигна глава и както беше свикнал, с един удар пречупи гърлото на бутилката, изрече обичайното „Наздраве“ и хубаво се нагълта. След това той постоя неподвижно и като извади пръчка тютюн, ме помоли да му отрежа едно късче.

— Я ми отрежи малко — каза той, — защото нямам нож, а дори и да имах, едва ли щяха да ми стигнат силите за тази работа. А-а, Джим, свършено е с мен! Отрежи ми едно късче, момчето ми, че сигурно ще е последното, защото съм пътник за оня свят, както по всичко личи.

— Добре — казах аз, — ще ти отрежа късче тютюн, но ако аз бях на твое място в това тежко положение, в което си ти, щях да се покая.

— Защо? — попита той. — Защо трябва да се покая?

— Защо ли? — извиках аз. — Ти си изневерил на своя дълг, живял си в грях, лъжа и убийства, дори и в този момент в краката ти лежи трупът на човек, когото си убил, а още ме питаш защо. Заради всички тези престъпления, мистър Хендз, ето защо.

Аз говорех доста разпалено, като си мислех за окървавената кама, която криеше в джоба си с престъпното намерение да ме убие. От своя страна той само отпи голяма глътка вино и заговори със съвсем неприсъщ нему тържествен тон:

— Цели трийсет години — каза той — аз съм кръстосвал моретата, видял съм и добро, и зло, хубаво и лошо, и слънце, и бури, глад и сеч с ножове и какво ли не още. Не да ти кажа право, досега не съм видял някой да е получил добро за добрината си. Който забие пръв ножа, той печели, мъртъвците не хапят — ето ти моята вяра, амин, тъй да бъде. А сега слушай ме — добави той, като внезапно промени тона, — стига сме се занимавали с тия глупости. Приливът вече започна, затова изпълнявай моите нареждания, капитан Хокинс, за да откараме кораба на брега и да турим край на тая работа.

Оставаха ни всичко на всичко една-две мили до брега, но плаването беше трудно, защото устието на този северен залив не само беше тясно и плитко, но се простираше от изток към запад, така че трябваше да караме шхуната много внимателно, за да успеем да влезем в него. Аз бях добър и точен, изпълнителен подчинен, а Хендз беше действително отличен командир, защото ние така умело лавирахме и с такова умение се движехме покрай брега, че беше удоволствие да ни гледа човек.

Едва бяхме отминали двата носа, и се намерихме обградени от земя. Бреговете на северния залив бяха също така гъсто обрасли с гори, както и на южния, но този залив беше по-дълъг и по-тесен, та по-скоро наподобяваше устието на река. Точно пред нас, на южния край, видяхме остатъци от изхвърлен на брега разбит кораб. Някога той е бил голям тримачтов плавателен съд, но с течение на времето бе обрасъл с водорасли, а на палубата му растяха някакви сухоземни храсти, отрупани с цвят. Той представляваше печална гледка, но показваше, че заливът е напълно подходящо място за спиране.

— Виж — каза Хендз, — ето ти едно чудесно място, дето можем да заседнем. Гладък пясък, никакво вълнение, наоколо дървета, а онзи стар кораб — цяла цветна градина.

— Ами ако корабът заседне в пясъка — попитах аз, — как ще го изкараме после оттам?

— Ето как — отвърна той, — ще прекарате едно въже до отсрещния бряг при отлив, ще го преметнете около някой от големите борове, ще изтеглите края му и ще го завиете около брашпила. После ще чакате. Като дойде приливът, всички ще се хванете за въжето, ще дърпате и корабът леко ще се измъкне оттам. А сега внимавай, момчето ми, вече сме близо до брега, а се движим много бързо. Завий малко вдясно — така — полека — надясно — малко наляво — дръж, дръж така!

Той даваше команди, които аз изпълнявах с притаен дъх, докато внезапно извика:

— А сега, драги, обърни носа по вятъра!

Аз силно налегнах румпела и „Испаньола“ се изви бързо и се устреми право към брега, обрасъл с ниски дървета.

Последните маневри така ме погълнаха, че съвсем забравих да наблюдавам и да се пазя от кормчията. Възбуден от очакването на момента, когато корабът ще опре земя, аз съвсем бях забравил за опасността, която висеше над главата ми. Наведен над десния булварк, аз наблюдавах играта на вълните, които се образуваха от движението на кораба. Аз щях да загина без всякаква борба, ако някакво безпокойство не бе ме обхванало внезапно. То ме накара да се обърна назад. Може би бях чул някакво скръцване или пък с края на окото си бях забелязал сянката на Хендз да се движи към мен, може би това беше инстинкт, подобен на котешкия, но наистина, когато погледнах назад, забелязах, че той се приближава към мене с кама в дясната си ръка.

И двамата нададохме вик, когато погледите ни се срещнаха, аз — пронизителен вик на предсмъртен ужас, а той — гневен рев на нападащ бик. В същия миг той се хвърли към мен, но аз успях да отскоча встрани към носа. Като изпуснах румпела, той силно се завъртя и благодарение на него спасих живота си, защото той удари Хендз право в гърдите и го повали.

Преди той да се свести, можах да се измъкна от ъгъла, където бях в капан, и сега можех да бягам по цялата палуба. Точно пред гротмачтата се спрях, извадих пистолета от джоба си и се прицелих в него, тъй като той беше вече станал и отново идеше право към мен. Натиснах спусъка, но не последва никакъв гръм, защото беше измокрен. Аз проклинах своята небрежност. Защо по-рано не бях прегледал и заредил единственото си оръжие? Тогава нямаше да бъда, както бях сега, същинска овца, която бяга от касапин.

Макар че беше ранен, той се движеше с удивителна бързина. Сивите му коси бяха разпилени по лицето, зачервено от гняв и напрежение. Нямах време да пробвам другия пистолет, а и не желаех, защото бях сигурен, че и той е мокър. Едно нещо ми беше ясно: че не трябва постоянно да бягам пред него, защото той бързо щеше да ме залости на бака, както ме беше залостил на кърмата. Ако попаднех в такова положение, той непременно щеше да забие десетинчовата си окървавена кама в мен и това щеше да е последното ми преживяване. Аз се хванах за гротмачтата, която беше доста дебела, и започнах да го причаквам с крайно изопнати нерви.

12_izrael_hends.png

Като забеляза, че се готвя да бягам около нея, той също спря. Еднъж-дваж се престори, че ме напада, но аз умело го отбягнах. Това ми приличаше на една игра, която често бях играл из скалите около залива Черния хълм у нас, но никога сърцето ми не бе удряло така бясно. Все пак това беше момчешка игра и аз смятах, че ще надиграя възрастния моряк, ранен в бедрото. Аз така се окуражих, че дори започнах да се питам как ли ще завърши тази игра. Бях сигурен, че ще издържа дълго време, но не виждах изход от това положение.

Докато стояхме така, „Испаньола“ внезапно се разтърси и се вряза в пясъка, като същевременно силно се килна на лявата си страна, така че палубата се наклони под ъгъл към четиридесет и пет градуса, а през шпигатите нахлу толкова много вода, че се образува цяла локва между фалшборда и палубата.

И двамата се търкулнахме почти един до друг и паднахме в улея. Мъртвецът с червеното кепе, все още с проснати ръце, се затъркаля бавно след нас. Бяхме толкова близко, че аз силно си ударих главата в краката на кормчията и зъбите ми изтракаха. Въпреки силния удар, който ми бе нанесен, аз пръв скочих на крака, защото мъртвецът беше паднал върху Хендз. Поради силния наклон вече не можех да тичам по палубата и трябваше да намеря друг начин за самоотбрана, и то незабавно, защото моят враг ме следваше по петите. С трескава бързина се хванах за вантите[1] на бизанмачтата и се покатерих по тях. Преди да си поема дъх, стигнах по стенгата[2], където се наместих.

Бързината ми ме спаси, защото ножът му, вместо да се забие в мен, удари мачтата на половин фут под краката ми. Изреъл Хендз замръзна, втренчил поглед в мен, със зинала уста и израз на недоумение и недоволство.

Без да губя нито миг, аз отново заредих пистолета, а за още по-голяма сигурност изпразних другия и отново го заредих.

Когато Хендз забеляза, че зареждам пистолетите, съвсем се стъписа, сякаш започна да съзнава, че губи играта. След кратко колебание и той се метна и увисна тежко на въжетата с кама в уста, после започна бавно и с мъка да се катери нагоре. Той се движеше с невероятни усилия и стенеше от болка всеки път, когато повличаше ранения си крак. Докато измина едва една трета от разстоянието, аз спокойно се подготвих. Тогава, държейки по един пистолет във всяка ръка, заговорих:

— Още една крачка, мистър Хендз, и ще ти пръсна черепа! Мъртъвците не хапят, както знаете! — добавих аз и се изкикотих.

Той моментално спря. По израза на лицето му разбрах, че се мъчи да мисли, но мисълта му се движеше така бавно и трудно, че от своето безопасно място аз високо се разсмях. Най-после, като преглътна един-два пъти, той заговори, а на лицето му, както и преди, бе изписан израз на пълно недоумение. За да може да говори, той извади камата от устата си, но не помръдна от мястото си.

— Джим — каза той, — и двамата сме натясно, та ще трябва да сключим някакъв договор. Ти щеше да ми паднеш в ръцете, ако не беше се килнал корабът, но мен не ми върви, не? Ще трябва да се предам. А стар, опитен моряк да отстъпи на един юнга като тебе, Джим, не е лесна работа.

Аз поглъщах думите му и се усмихвах самодоволно, оперен като петел на високо, когато в миг той замахна с дясната си ръка. Нещо свирна като стрела из въздуха, аз почувствувах удар, остра болка и се намерих с рамо, приковано към мачтата. От острата болка и изненадата — едва ли мога да кажа съзнателно, — но без да се прицеля, аз гръмнах с двата пистолета едновременно и ги изпуснах. Те не паднаха сами, защото кормчията нададе сподавен вик, изпусна въжетата и полетя с главата надолу в морето.

Бележки

[1] Въжета, които свързват мачтата за борда. Б.пр.

[2] Първо продължение на мачтата. Б.пр.