Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Treasure Island, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 83 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (2002)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЗЛАТНА БИБЛИОТЕКА

Избрани творби за деца и юноши

Двадесет и трета книга

 

Робърт Луис Стивънсън ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА

Превела от английски Весела Несторова

Преводач на стиховете Надя Кехлибарева

Редактор Елена Матева

Художествен редактор Тончо Тончев

Технически редактор Георги Кожухаров

Коректор Елена Иванова

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС ДПК „Д. Благоев“ — София 1977 година

 

Treasure Island by Robert Louis Stivenson J M Irm A Sons Lid London 1955

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция, добавяне на илюстрации

Статия

По-долу е показана статията за Островът на съкровищата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Островът на съкровищата
Treasure Island
Корица на романа от Charles Scribner's Sons, 1911
Корица на романа от
Charles Scribner's Sons, 1911
АвторРобърт Луис Стивънсън
Илюстраторкъм бълг. издания:
Стоян Шиндаров (1975)
Христо Жаблянов (1987)
Първо издание14 ноември 1883 г.
Англия, Лондон
ИздателствоCassell and Company
Оригинален езиканглийски
ЖанрПриключенска
Роман за подрастващи
Видроман
Страници163* до 184**

Издателство в България„Добромир Чилингиров“, София, 1946
ПреводачРосина Бонева (1946)
Весела Несторова (1960)
Евгения Паничерска-Камова (1975)

бележки
  • * Брой страници на „Народна младеж“ '87
    ** Брой страници на „Народна култура“ '75
Островът на съкровищата в Общомедия

„Островът на съкровищата“ (на английски: Treasure Island) е роман на шотландския писател Робърт Луис Стивънсън, издаден за първи път през 1883 г. в един том. Преди това е публикуван на части в списание за деца с оригинално заглавие „Корабният готвач или Островът на съкровищата“.

Творбата представлява приключенска история, първоначално предназначена само за деца, но в наши дни ориентирана и към подрастващите читатели. Сюжетът се върти около премеждията на Джим Хокинс, който открива карта на заровено пиратско съкровище. Тя отвежда младежа на опасно приключение, в което пиратска шайка и група авантюристи се опитват да се доберат до скритото имане, заровено на екзотичен остров. В много отношения романът притежава и образователна линия, защото се занимава с развитието и израстването на главния персонаж, и може да се причисли към така наречените „билдунгсромани“.

Произведението на Стивънсън е една от най-често драматизираните творби: филмирано, правено на сериал и дори на пантомима. Само BBC е продуцирала поне три телевизионни адаптации. Една от адаптациите по романа е анимационният филм „Планетата на съкровищата“ на Дисни; както заглавието подсказва, действието се измества в космическото пространство. Книгата е адаптирана във футуристичен пълнометражен анимационен филм и от българския режисьор-аниматор Румен Петков.

Сюжет

Първа част: Старият пират

Морският капитан Били Боунс отсяда в селската странноприемница „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл. Новодошлият е потаен и подозрителен към всеки новодошъл и започва да плаща на Джим Хокинс – сина на съдържателя, за да си отваря очите за моряк с един крак. Старецът остава за дълго в странноприемницата, печелейки сред местното население славата на пияница и грубиян. Един ден Боунс е посетен от стар свой приятел с прякор Черното куче. Между двамата избухва свада. Черното куче побягва, а Капитанът получава удар. Старият моряк пренебрегва съвета на местния лекар д-р Ливси да спре алкохола и скоро състоянието му се влошава значително. Усещайки своя неизбежен край, той споделя на Хокинс, че е преследван от екипажа на Флинт, който иска морския му сандък.

През един мъглив ден сляп просяк на име Пю дава на морския вълк „черния знак“ – късче хартия, почернено от едната страна, което го предупреждава, че хората на Флинт ще навестят стареца в десет часа. Веднага щом получава лошата вест, Боунс пада мъртъв на пода. Хокинс и майка му остават в странноприемницата, за да вземат дължимото от сандъка на покойника, като преди това са търсили помощ в селото. Главорезите пристигат и двамата напускат хана, скривайки се под един мост. Хората на Флинт, водени от Пю, опустошават мястото, но не намират книжата на капитана, взети от Хокинс. Вбесеният слепец заповядва да бъде намерено момчето. Прозвучава сигнал и мародерите се разотиват, оставяйки Пю, който намира смъртта си под копитата на спасителния отряд от селото. Хокинс е откаран при скуайър Трелони и доктор Ливси, за да им покаже книжата. Тримата разглеждат бележките на Флинт, пълни със сметки от печалбите, донесени от грабежи на села и кораби. От плика изпада карта на острова, където е заровено съкровището на Флинт, натрупано от неговите набези. Скуайър Трелони възторжено предлага веднага да се подготвят за пътуване.

Втора част: Корабният готвач

Хокинс остава няколко седмици в имението на скуайъра, докато Трелони уреди подготовката по пътуването в Бристъл. Един ден пристига писмо, в което скуайърът оповестява, че се е сдобил с шхуна на име „Испаньола“ и нужния екипаж, сред който и корабния готвач Джон Силвър. Хокинс заминава за Бристъл незабавно с пощенската кола. Веднага след пристигането си момчето е пратено от Трелони в кръчмата „Далекогледа“, държана от Силвър, за да даде бележка на готвача. В заведението Джим заварва Черното куче, който се измъква бързо, преди съдържателят да прати хора да хванат беглеца. Силвър е възмутен, че такива разбойници посещават мястото му.

Преди корабът да потегли, капитанът прави съвещание, в което изразява недоволството си, че всички, освен него, знаят за целта на пътуването, а именно заровеното съкровище. Също така капитан Смолет изпитва притеснение към екипажа, който подозира, че може да подбуди бунт на шхуната. Въпреки опасенията „Испаньола“ потегля. По време на пътуването мистериозно изчезва помощник-капитанът Ероу. Малко пред корабът да достигне своя цел, Хокинс, скрит в полупразна бъчва с ябълки, чува разговор между Силвър и няколко души от екипажа. Подмолният готвач се разкрива като жесток пират от бившата шайката на Флинт, повечето от членовете на която са на палубата на „Испаньола“. Главорезите се готвят да вдигнат бунт в подходящия случай и да се доберат до съкровището. Точно преди Хокинс да бъде разкрит, някой изкрещява, че приближават земя. Момчето незабавно уведомява доктор Ливси, че иска да свикат събрание, в което има да им каже нещо. Капитан Смолет, скуайърът и Ливси се оттеглят на заслужено празнуване в каютата. След малко Джим е извикан. Момчето накратко разказва всичко, чуто от Силвър. Мъжете в каютата уточняват, че е възможно да се разчита едва на седем души от екипажа, а към останалите дванайсет е нужно да се прояви търпение и предпазливост. Докторът съветва Джим да действа като шпионин сред моряците.

Трета част: Моите приключения на брега

След откриването на острова сред екипажа на кораба се появява напрежение, което започва да загатва за предстоящ бунт. Капитан Смолет прави повторно тайно съвещание, в което предлага да позволят на главорезите да слязат на брега, а малкото честни мъже на палубата да избягат с кораба. Планът се проваля, след като Силвър оставя на „Испаньола“ повече свои моряци отколкото свитата на капитана. Хокинс решава да действа и се качва в лодките заедно със Силвър. Преди да се доберат до брега, момчето скача от плавателния съд и се скрива в гъстата растителност на острова. Навлиза навътре в гората и се спира на едно блато. Известно време оглежда острова. Чува приближаване на хора и се скрива зад един дъб. Вижда Силвър да разговаря оживено заедно с още един мъж от екипажа на име Том. Хокинс се промушва по-напред, за да чуе разговора им. Силвър убеждава моряка да се присъедини към групата му. Изведнъж се разнася смъртен крясък из острова. Пиратският главатар казва, че това е Алън. Том отказва да се присъедини към пиратите дори с цената на живота си. Когато мъжът се обръща, за да си тръгне, Силвър хвърля патерицата по него. Уцелва го в гърба и Том пада. Главорезът довършва жертвата си с нож. Хокинс припада за кратко от видяното и, след като се свестява, побягва навътре в гората. Неочаквано из дърветата се промъква странно същество. Постепенно Хокинс разбира, че това е човек. Раздърпаният мъж пада на колене и се представя за Бен Гън – бивш пират, част от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си, заради желанието си да намери съкровището на главатаря. Гън престоява три години на самотния остров, през които твърди, че е открил пиратското имане. Неочаквано прозвучава гърмеж на топ. Джим и Бен се затичват по посока на изстрела. Момчето забелязва в далечината да се вее английското знаме.

Четвърта част: Оградата

Отново на борда на „Испаньола“. След като разбират, че не могат да отвлекат „Испаньола“, Ливси и Хантар взимат лодка и слизат на острова. Недалеч от брега, в гората, те намират укрепление, в което могат да се барикадират. Връщат се на палубата и заедно с останалите взимат на мушка шестимата хора на Силвър и започват да прехвърлят провизии и оръжия на лодките. Успяват да направят три успешни курса до острова и да приберат стоката зад оградата. При последния, четвърти курс, обаче нещата се усложняват. Приливът затруднява движението, а пиратите от острова се усещат. Лодката е потопена от гюле и авантюристите се добират до брега без провизии. Преди да се скрият в укреплението, мъжете се спречкват с част от главорезите и губят един от хората си. В постройката капитан Смолет разпъва английското знаме. Цяла вечер отцепниците са обстрелвани с гюлета от кораба, но попаденията са неточни.

През това време Хокинс се разделя с Бен Гън. В нощта той наблюдава действията на пиратите, после се промъква бавно към дървеното укрепление. Прескача оградата и е приет с охота от съмишлениците си, които са го мислели за мъртъв. Смолет разпределя задачи на всички. На сутринта Хокинс се буди от викове, че зад оградата е Силвър, който е дошъл да преговаря.

Капитан Смолет с неприязън се съгласява да изслуша злосторника. Силвър предлага да им дадат картата на съкровището и неговите хора ще ги пуснат живи. Смолет категорично отказва, смятайки, че неговите мъже имат възможности да се справят с пиратите и да ги предадат на закона. Еднокракият разбойник побеснява и си тръгва, заканвайки се, че ще ги нападнат след час. Авантюристите заемат бойните си места и се подготвят за атака. Не след дълго пасмината на Силвър напада. Честните англичани губят трима свои другари, докато враговете им се прощават с петима. По сметките на ранения Смолет стават четирима срещу девет.

Пета част: Моето приключение по море

Авантюристите се възстановяват след нападението. Хокинс, нетърпелив и жаден за действия, взима храна и оръжие и, издебвайки подходящия случай, напуска укреплението без никой да го забележи. Беглецът вижда как пиратите си устройват лагер на брега на острова. В прикритието на нощта Хокинс намира Бялата скала, където Бен Гън крие собственоръчно направената си лодка, ненадежден коракъл, и с нейна помощ Хокинс се добира до „Испаньола“. Едва прерязва корабното въже, ставайки свидетел на кървавата разпра в кабината между кормчията Израел Хандс и О'Брайън. След като момчето освобождава кораба, той се връща в лодката и се оставя на произвола на вълните.

На сутринта Хокинс се събужда невредим. Опитва се да гребе към брега на острова, но всяко негово движение застрашава да потопи коракъла. Недалеч от себе си момчето забелязва „Испаньола“, която видимо не е управлявана от никой. Измъчван от жажда, Хокинс се добира отново до кораба, който смачква и потапя лодката, миг преди момчето да се хване за бушприта на шхуната. Хокинс се качва на борда, където цари пълен безпорядък – раненият Хендз е мъртво пиян, а О'Брайън е убит от своя другар. Момчето сваля пиратското знаме и „превзема“ кораба. Оцелелият пират се съгласява да закара „Испаньола“ на северния бряг на острова, както иска неочакваният гост. Ранен сериозно, Хендз дава на Джим да управлява рула, като само го насочва. Улисан в управлението, Хокинс е нападнат от главореза, който тайно е скрил нож в пазвата си. Нападнатият опитва да се спаси, като се качва по вантите на стенгата, където има време да зареди пистолетите си. Хендз забива камата в рамото на момчето, което стреля и убива разбойника. Раната не е сериозна и момчето успява да я превърже.

Корабът акостира на брега и Хокинс слиза на острова. Под прикритието на нощта, той прескача оградата на укреплението. Въпреки опасенията си, той влиза вътре, където събужда лагера на противниците.

Шеста част: Капитан Силвър

Пиратската група вътре в дървената постройка се състои от шестима души. Мъжете са водени от Силвър, но са видимо недоволни от досегашното му наставление. Някои от тях искат да убия Джим, който признава всичко сторено от него. Силвър се застъпва за момчето, с което още повече навлича гнева на останалите. Връчен му е черният знак – скъсан лист от страница на Библията, почернен със сажди. Еднокракият разбойник използва случая, за да покаже картата на Флинт, лично дадена му от отстъпилите англичани. Главорезите оставят своя главатар.

Сутринта лагерът е посетен от д-р Ливси, който преглежда пиратите. Той иска да разговаря настрани с Джим. Признава на Хокинс, че всички са невредими и нарочно са отстъпили укреплението на враговете си. В момента са се съюзили с Бен Гън и плануват да ударят разбойниците. Джим избира да остане с пиратите, за да предпази живота на Силвър. След срещата главорезите започват настървено да търсят съкровището. Особено ентусиазиран е Силвър, държащ вързан с въже Хокинс. Търсачите намират местонахождението му, изрично посочено от Флинт, но ужасени откриват, че някой е взел имането преди тях. Докато пиратите обвиняват своя главатар за неуспеха си, наоколо се разнася гласът на Флинт, имитиран от Бен Гън. От храстите се появяват Ливси, Гън и Грей, въоръжени с пушки. Пиратите се предават, а трима от тях избягват в джунглата. Силвър решава на сътрудничи на победителите и пленниците са отведени в пещерата, където Бен Гън е преместил съкровището, след като го е намерил преди два месеца. Златото е пренесено на борда на скритата „Испаньола“ и авантюристите отплават, оставяйки тримата бунтовници, заедно с част от запасите на брега на острова.

По време на пътуването Силвър успява да се измъкне с част от съкровището. „Испаньола“ достига Бристъл. Имането е поделено между оцелелите участници в пътешествието. Джим споделя, че огромна част от съкровището на Флинт още седи на острова.

Край на разкриващата сюжета част.

Герои

Положителни герои

Джим Хокинс и съкровището от Островът на съкровищата.
  • Джим Хокинс (Jim Hawkins) – момче в начална тийнейджърска възраст, главно действащо лице и разказвач на по-голяма част от историята. Син на съдържателите на странноприемницата „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл, Англия. Хокинс е изпълнен с ентусиазъм към приключенията и опасностите. Изпитва желание да се покаже полезен пред другите, въпреки крехката си възраст. Понякога е буен и не винаги се вслушва в съветите на по-възрастните. Като цяло е страхлив, но успява да запази самообладание в кризисни ситуации. Момчето е изключително впечатлено от фигурата на Джон Силвър, дори когато се разкрива, че е разбойник. Изпитва симпатии и към другите авантюристи.
  • Дейвид Ливси (David Livesey) – местен лекар и съдия, придружаващ Хокинс в пътуването. За кратко влиза в ролята на разказвач на част от историята. Ливси е възпитан мъж с приятни маниери и богат речник на изразяване. Спретнат и елегантен, носещ бяла напудрена перука. Изключително смел, запазващ самообладание и в най-напрегнатите ситуации. Има високо чувство за справедливост и не понася грубото държание. Джим изпитва уважение и респект към доктора, но той не оказва влияние върху момчето, както фигурата на Джон Силвър.
  • Джон Трелони (John Trelawney) – местен скуайър, който ентусиазирано организира цялото пътуване към острова на съкровището. Той е едър и висок мъж, повече от метър и осемдесет. Има червендалесто и грубо лице. Избухлив и темпераментен мъж с добро, но наивно сърце. Духовит и забавен. Подобно на своя приятел доктор Ливси, притежава силно чувство за справедливост и ненавижда престъпниците. Главният недостатък му е, че прекалено разговорлив и не може да пази тайна. Отначало не се погажда особено добре с капитан Смолет.
  • Александър Смолет (Alexander Smollett) – главен капитан на кораба „Испаньола“, нает от скуайъра. След разкриването на бунтовниците става водач на малката група честни авантюристи. Смолет е строг и намусен мъж, който отначало не се харесва на никого. Професионалист в работата, който стриктно спазва всяко правило и не понася неподчинението. Не харесва особено Джим заради непослушанието му. Самомнителен и подозрителен – пръв изказва предположение, че Силвър и хората са му ненадеждни. Не одобрява прекалената наивност на скуайър Трелони.
  • Бенджамин „Бен“ Гън (Benjamin „Ben“ Gunn) – бивш член от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си на Острова на съкровищата, заради неистовото си желание да намери съкровището. Прекарва три години на безлюдния остров, през което време успява да намери пиратското имане без карта. Най-много му липсва от цивилизования свят сиренето. Джим го намира за стряскащ, но в същото време и насмешлив с налудничавото му държание и раздърпани дрехи. Гън съжалява дълбоко за предишния си живот.
  • Ейбрахам Грей (Abraham Gray) – дърводелец чирак, част от екипажа на „Испаньола“. В последния момент се отказва да се присъедини към бунтовниците.
  • Том Редрут (Tom Redruth) – горски пазач и верен слуга на скуайъра, който отговаря за имението му. Придружава Трелони в пътуването. Редруг е възрастен мълчалив англичанин. Убит е, когато хората на Смолет се нанасят в укреплението.
  • Джон Хантър (John Hunter)– прислужник на скуайъра, който участва в пътуването. Убит по време на нападението на пиратите върху укреплението.
  • Ричард Джойс (Richard Joyce) – друг слуга на скуайъра, който взима участие в пътешествието. Убит по време на пиратското нападение.
  • Том и Алън (Tom and Alan) – честни моряци, които заплащат с живота си заради това. Убити са от бунтовниците, след като слизат на острова с тях.

Отрицателни персонажи

Дългият Джон Силвър заедно с Хокинс и своя папагал.
  • Дългият Джон Силвър (Long John Silver) – корабен готвач и главатар на стария екипаж на Флинт. Много висок и едър с месесто и грозновато лице, което винаги е усмихнато. Левият му крак е отрязан чак до бедрото, така че се придвижва умело и пъргаво с патерица. Притежава говорещ папагал, бълващ псувни, кръстен на стария Флинт. Силвър е общителен и забавен човек, чиято фигура пленява хората, включително и Хокинс. Зад приятната му външност обаче се крие кръвожаден и жесток пират. Двуличен и изключително хитър, готов да заблуди и най-подготвения. Целият екипаж на Флинт, включително и предводителя, се е страхувал от Джон.
  • Били Боунс (Billy Bones)– стар моряк, първи помощник на легендарния капитан Флинт и единственият, който знае мястото на заровеното съкровище. Боунс е едър и тромав мъж с грубовато държание. Необщителен и намръщен човек, пристрастен към рома. Пиян, става нахален и раздразнителен, често стигащ до физическа саморазправа. Предизвиква страх в околните. Хокинс също се плаши от капитана, но страхът му е примесен с някаква симпатия. Най-големият ужас на Боунс е еднокракият моряк – Дългия Джон Силвър.
  • Флинт (Flint) – легендарен пиратски главатар и капитан на кораба „Уолръс“. В романа само името му се споменава, което всява ужас у всички, а Флинт е изпитвал голям страх и гордост към Джон Силвър, който е служил като старши кормчия на кораба му. Капитанът обаче споделя тайната за местонахождението на съкровището си единствено на своя помощник капитан Били Боунз. Старият Флинт умира от алкохолно отравяне с ром в Савана.
  • Израел Хендз (Israel Hands) – кормчия на кораба „Испаньола“ и стар другар на Силвър. Борави добре с корабното оръдие и ножа. Жесток и прибързан към враговете си. Убива О'Брайън в пиянска свада. Хендз е лукав и двуличен моряк, който намира смъртта си от ръцете на Джим при опит да заколи момчето.
  • Слепият Пю (Blind Pew) – сляп и гърбав просяк, който се занимава с грабежи и убийства. Зъл и жилав старец, от който мнозина се боят. Бивш член на пиратите на Флинт. След пиратския живот, натрупал огромно богатство, което профуква до просяшка тояга. Намира смъртта си под копитата на конски отряд.
  • Черното куче (Black Dog) – бивш член на екипажа на Флинт и после част от свитата на Пю. Неприятен и лукав главорез с восъчнобял тен и с липсващи два пръста на лявата ръка. Джим не го оприличава като моряк.
  • Джордж Мери (George Merry) – висок пират на около 35 г. със зло излъчване и жълтеникави очи. Опълчва се на авторитета на своя главатар Джон Силвър и повежда бунт срещу него. Има претенциите да е следващият капитан.
  • Том Морган (Tom Morgan) – стар пират, част от бившия екипаж на Флинт. Дълбоко суеверен. Опитва се да остане верен на Силвър, дори когато другите моряци въстават срещу него. Изоставен на острова.
  • Дик Джонсън (Dick Johnson) – най-младият моряк от екипажа на „Испаньола“. Присъединява се към пиратите, привлечен от сладките приказки на Джон Силвър. По-късно рискува страница от Библията си, за да направят черния знак. Изоставен е на острова.
  • Джоб Андерсън (Job Anderson) – боцман, който след смъртта на г-н Ероу служи и като помощник-капитан. Вероятно част от екипажа на Флинт. Опитва се да убие Хокинс по време на нападението.
  • О'Брайън (O'Brien) – млад ирландец, убит от Израил Хендз в пиянска свада. Носи червена нощна шапка, за да прикрива плешивината си.
  • Джон (John) – бунтовник, контузен при нападението на укреплението. Намира смъртта си от пушка, при залавянето на пиратите, когато дирят съкровището.
  • Алърдайс (Allardyce) – един от шестимата пирати, избити от Флинт, след като заварят съкровището му. Скелетът му служи за пътепоказател към имането.

Други герои

  • Г-н Ароу (Mr. Arrow) – помощник-капитан на „Испаньола“, пристрастен към алкохола, за което не е особено харесва от капитан Смолет. Изчезва безследно по време на пътуването. Описан е мургав стар моря с обеца на ухото и кривоглед.
  • Г-н и Г-жа Хокинс (Mr. and Mrs. Hawkins) – семейството на Джим Хокинс. Майката е описана лукава, но справедлива, а бащата умира в началото на романа.
  • Г-н Данс (Mr. Dance) – митничарски началник и водач на конния отряд, който спасява Хокинс и майка му от шайката на Пю.
  • Догър (Dogger) – един от хората на г-н Данс, който закарва Джим с коня си в селото.

Екранизации

Произведението на Стивънсън е едно от една от най-екранизираните творби в киното. Книгата има повече от 50 кино- и телевизионни продукта, вдъхновени или адаптирани по нея.[1]

Кинофилми и видео

Постер на филма Островът на съкровищата от 1934 г.

Телевизионни продукти

Театър

  • През 2007 г. е направена адаптация от Кин Лудвиг. Пиесата е представена месец май в Alley Theatre в Хюстън, Тексас, под режисурата на Грегъри Бойд. За дизайна на представлението отговарят Юджин Ли и Констанс Хофман.[2] След успеха си в Лондон пиесата е поставяна и в България в „Младежки театър“. Режисьор на представлението е Петър Кауков.[3]
  • Нова театрална версия на романа е направена 2014 г. от драматурга Бриони Лявери. Пиесата е поставена декември на сцената на „Кралският национален театър“, Лондон, с режисьор Поли Финдли. Представлението е играно до април 2015 г. В тази адаптация Джим е момиче.[4]

Външни препратки

Източници

  1. Film Versions of Treasure Island // The Robert Louis Stevenson Archive. Архивиран от оригинала на 2016-04-02. Посетен на 23 януари 2016. (на английски)
  2. „Treasure Island“ // kenludwig.com. Архивиран от оригинала на 2016-12-18. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)
  3. „ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА“ // theatre.art.bg. Посетен на 21 октомври 2016.
  4. Billington, Michael. „Treasure Island review – casting girls unearths a new side to boys’ adventure“ // theguardian.com, 11 декември 2014. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)

Трета глава
Черният знак

По обед спрях на вратата на капитана с разхладителни напитки и лекарства. Той лежеше почти както го бяхме оставили, само малко по-изправен, и изглеждаше отпаднал и възбуден.

— Джим — каза той, — ти си единственият тук, който струва нещо. Знаеш, че винаги съм бил добър към тебе. Нали всеки месец ти давах сребърна монета от четири пенса. А сега виж как загазих, приятелче, и как всички ме изоставиха. Джим, няма ли да ми донесеш една чашка ром? Хайде, момчето ми, донеси ми.

— Докторът… — започнах аз, но той ме прекъсна, като изруга доктора с отпаднал, но гневен глас.

— Всички доктори са негодници — каза той, — какво му разбира главата на тоя тук от моряци? Аз съм ходил в страни, горещи като разтопена смола, където момчетата мряха като мухи от Жълтия Джек[1], а майчицата земя се люшкаше от земетръс като море — какво знае докторът за тези страни? И да ти кажа, мен ромът ме е крепял. Цял живот ромът ми е бил и хляб, и вода, и жена, и приятел и ако сега не си пийна, ще съм като някой стар кораб, изхвърлен на морския бряг, и ти ще си виновен за моята гибел, Джим, ти и оня негодник докторът — и той завърши думите си с низ от ругатни. — Виж, Джим, как ми треперят ръцете — поде той отново с умолителен глас. — Не мога да ги спра, истина ти казвам. От сутринта не съм сръбвал капка ром. Оня доктор е глупак, казвам ти. Ако не си сръбна поне глътка ром, Джим, ще почна да виждам призраци, вече ми се явиха някои. Ей там, в оня ъгъл зад теб, видях стария Флинт, ясно, сякаш на хартия отпечатан го видях, а когато ме нападнат кошмарите, аз побеснявам и дигам скандал. Вашият доктор сам каза, че една чашка няма да ми навреди. Златна гвинея ще ти дам, ако ми донесеш една чашка, Джим.

Той говореше все по-възбудено и аз се тревожех зарад баща ми, който се чувствуваше много зле този ден и се нуждаеше от спокойствие. Освен това думите на доктора, които капитанът сега повтори, че една чаша няма да му навреди, ме успокоиха. Чувствувах се и донякъде обиден, загдето ми предлага подкуп.

— Не ми трябват вашите пари — казах аз — освен онези, които дължите на баща ми. Ще ви донеса една чаша, но нито капка повече.

Когато му донесох чашата, той я грабна жадно и я изпи на един дъх.

— Да, да — каза той, — сега ми е малко по-добре наистина. Сега слушай, момчето ми, каза ли докторът колко време трябва да лежа в тая стара каюта?

— Най-малко една седмица — отговорих.

— Гръм да го удари! — извика той. — Цяла седмица. Няма да го бъде — дотогава ония ще ми изпратят черния знак. Негодниците още сега ще ми тръгнат по дирите. Тези некадърници не могат да запазят своето, а искат да отмъкнат чуждото. Така ли трябва да се държат истински моряци? Но аз съм пестелив човек. Досега не съм прахосвал пари и не мисля да ги губя. Аз и този път ще ги надхитря. Не ме е страх от тях. Ще се измета от тоя залив, момчето ми, и пак ще ги оставя с пръст в устата.

Докато говореше, той се надигаше от леглото с голяма мъка и стискаше рамото ми така силно, че ми идваше да извикам, а краката му се влачеха, като че не бяха негови. Гневните му думи не отговаряха на жалкия и отпаднал глас, с който ги произнасяше. Когато успя да седне на края на леглото, той спря да говори.

— Тоя доктор ме е довършил — измърмори той. — Ушите ми пищят. Помогни ми да легна.

Но преди да сторя това, той се отпусна, както беше преди, и замълча.

— Джим — каза той най-после, — ти нали видя оня моряк днес?

— Черното куче ли? — попитах аз.

— Да, Черното куче — каза той. — А-а, лош човек, но ония, които го пращат, са още по-лоши. Ако не успея да се измъкна оттук някак си, те ще ми връчат черния знак, но знай, те искат да пипнат моряшкия ми сандък. Ти веднага възсядай някой кон, нали можеш да яздиш? Та казвам, възсядай някой кон и бягай при — кого, да речем, — е при тоя проклет негоден доктор и му кажи да събере всичко живо — съдии и тям подобни, за да пипнат в „Адмирал Бенбоу“ цялата шайка на стария Флинт от първия до последния човек, всички, които са останали живи. Аз бях пръв помощник-капитан на стария Флинт и единствен зная къде се намира онова място. Той сам ми предаде всичко в Савана, когато лежеше на смъртно легло, както аз сега, разбираш, нали? Но ти, Джим, нищо няма да правиш, преди да ми връчат черния знак или пък преди да си видял Черното куче или оня, еднокракия моряк, най-вече еднокракия моряк.

— Но какъв е този черен знак, капитане? — попитах аз.

— Това е призовка, момчето ми. Ако ми я връчат, ще ти обясня. Но ти дръж очите си отворени на четири, Джим, и аз давам честна дума — ще деля всичко по равно с теб.

Той продължи да говори унесено и гласът му все повече отпадаше. Аз му дадох лекарството, което той прие като дете и каза:

— Да знаеш, че съм първият моряк, който взема лекарство.

Най-после той потъна в дълбок сън и аз си отидох. Не зная как щях да постъпя, ако всичко бе вървяло добре. Вероятно щях да разкажа цялата история на доктора, защото изпитвах смъртен ужас при мисълта, че капитанът може да се разкае, загдето ми е разкрил всички тези тайни, и да ме убие. Но така се случи, че бедният ми баща същата вечер внезапно почина и аз забравих всичко останало. Нашата покруса, посещенията на съседите, уреждането на погребението и цялата работа в странноприемницата, която трябваше да продължи, ме бяха погълнали изцяло, та нямах време и да помисля за капитана, нежели да се страхувам от него.

На следната сутрин той слезе и закуси, както обикновено, но яде по-малко и струва ми се, пи повече ром, отколкото всеки друг път, защото сам се обслужваше в бюфета. През цялото време ръмжеше сърдито и така сумтеше с носа си, че никой не посмя да му се бърка. Вечерта преди погребението той бе пиян, както винаги. Колко отвратително звучаха дивите му моряшки песни в този опечален дом! Но макар че бе така отпаднал, ние всички изпитвахме смъртен страх от него, а и докторът внезапно бе повикан надалеч при един болен. Той не се бе мярвал в къщи от смъртта на баща ми.

Казах, че капитанът беше отпаднал. И наистина, вместо да възстанови силите си, той от ден на ден все повече линееше. Движеше се с мъка и по стълбите, ходеше из кръчмата до тезгяха и обратно, а понякога си подаваше носа от вратата да вдъхне морския въздух, като се подпираше на стената. Дишането му бе тежко и бързо като на човек, който изкачва стръмна планина. Той почти не ми говореше, което ме караше да вярвам, че бе забравил какво ми бе доверил, обаче бе станал още по-избухлив и по-груб въпреки слабостта си. Сега имаше неприятния навик, когато се напие, да изважда сабята си и да я слага пред себе си на масата. Но въпреки всичко той почти не обръщаше внимание на хората и имаше вид на вглъбен в себе си, унесен човек. Веднъж, за наше голямо учудване, той запя една съвсем непозната мелодия — някаква селска любовна песен, която вероятно бе научил на младини, преди да тръгне по море.

Така вървяха нещата до деня след погребението на баща ми. Беше мрачен, мъглив и мразовит ден около три часа следобед и както си стоях до вратата, потънал в тъжни мисли за баща си, забелязах, че някой бавно се приближава по пътя. Бе явно, че човекът е сляп, защото вървеше, като почукваше пред себе си с тояжка. Очите и носът му бяха покрити с голям зелен сенник. Той бе прегърбен от старост или болест и бе наметнат с една широка съдрана моряшка пелерина с гугла, която съвсем го обезформяше. Никога в живота си не бях виждал по-страшен човек. Той спря близо до странноприемницата и обърнат към празното пространство пред себе си, заговори със странен глас:

— Ще се намери ли милостив човек да осведоми един нещастен слепец, загубил зрението си в благородна защита на своята родина Англия и в служба на крал Джордж, къде или в коя част на тази страна се намира сега?

— Вие сте пред „Адмирал Бенбоу“, до заливчето Черния хълм, добри човече — казах аз.

— Чувам глас — каза той, — младежки глас. Подайте ми ръка, добри ми приятелю, и ме отведете в този дом.

Аз му подадох ръка, но ужасното безоко същество, което ми говореше така сладкодумно, я сграбчи в миг като с клещи.

Аз тъй силно се изплаших, че направих усилие да се изтръгна, но слепецът ме дръпна силно към себе си.

— Сега, момче — каза той, — заведи ме при капитана.

— Сър — казах аз, — честна дума, не смея.

— Не смееш ли? — присмя ми се той. — Веднага ме заведи или ще ти счупя ръката.

И както говореше, той така силно я изви, че аз извиках от болка.

— Сър — казах аз, — не смея от страх за самия вас. Капитанът не е, какъвто беше преди. Сега седи с извадена сабя на масата. Един друг джентълмен…

— Тръгвай веднага — ме прекъсна той.

Никога не бях чувал такъв жесток, студен и отвратителен глас. Той ме изплаши повече, отколкото болката. Аз веднага се подчиних, като тръгнах към кръчмата, където нашият болен стар пират седеше на масата, замаян от рома. Слепецът здраво се бе вкопчил в мен с железните си пръсти и се облягаше отгоре ми, че едва издържах тежестта му.

— Заведи ме право при него, а когато ме види, извикай: „Ето ви един приятел, Бил!“ Ако не извикаш, ще направя така — и той тъй силно ми изви ръката, че едва не припаднах от болка. Аз бях така ужасен от слепия просяк, че забравих страха си от капитана. Като отворих вратата на кръчмата, аз високо и с разтреперан глас изговорих думите, които ми бе заповядано да изрека.

Бедният капитан вдигна очи и още при първия поглед ромът се изпари от него и той изтрезня. Лицето му придоби израз не толкова на ужас, колкото на смъртна мъка. Той се помъчи да стане, но, изглежда, силите го бяха напуснали.

02_cherniat_znak.png

— Стой си на мястото, Бил — каза просякът. — Макар че не те виждам — ще усетя, само пръст да мръднеш. Та на въпроса. Я подай лявата си ръка. А ти, момче, хвани лявата му ръка за китката и я доближи до моята дясна.

И двамата му се подчинихме. Забелязах как той извади нещо от ръката си, с която стискаше тояжката, и го втикна в дланта на капитана, който сви пръсти.

— Работата е свършена — каза слепецът и при тези думи той изведнъж ме пусна и изскочи с невероятна точност и ловкост от кръчмата на пътя. Аз все още стоях неподвижен и се вслушвах в заглъхващото в далечината почукване на тояжката му.

Измина доста време, преди капитанът и аз да се опомним. Накрая почти едновременно аз пуснах китката му, която все още държах, а той прибра ръката си и погледна право в нея.

— В десет часа! — извика той. — Имам шест часа. Ще ми стигнат. Той скочи на крака, но веднага се олюля и се хвана за гърлото. Това трая само миг, после той издаде някакъв странен звук и тежко се сгромоляса на пода.

Веднага се спуснах към него и извиках майка си. Но бързането ни беше напразно. Капитанът бе получил удар и беше мъртъв. Чудно ми е, че аз, който не обичах този човек, макар че напоследък бях започнал да изпитвам съжаление към него, се облях в сълзи, когато го видях мъртъв. За втори път срещах смъртта, а скръбта от недавнашната смърт на баща ми не беше затихнала в сърцето ми.

Бележки

[1] Тропическа жълта треска. Б.пр.