Калоян Манолов
Велики химици (3) (Том първи)

Роберт Бойл
1627—1691

Нощта обгръщаше бързо улиците на Лондон с хладния си мрак. Нощите на 1644 г. бяха страшни. Повече от една година Англия стенеше под ударите на гражданската война. Републиканците, водени от Кромуел, се биеха храбро срещу привържениците на краля. Много поражения претърпяха кралските войски, много жертви дадоха. Между падналите беше и прочутият граф на имението Корк — Бойл. Тази вечер се навършваше една година от геройската му смърт.

 

 

Големият салон в къщата на лейди Ренилаф беше осветен тържествено. Гостите седяха около огромната маса и разговаряха полугласно. Всички бяха поканени, за да почетат паметта на граф Бойл. Тъй като поводът за тази церемония беше тъжен, на вечерята липсваха веселите смехове и оживените разговори, които обикновено звучаха между стените, украсени с позлатени канделабри^[1]. Начело на трапезата седеше домакинята — шестото поред дете на графа. До нея бяха по-големият й брат лорд Брохил и 17-годишният по-малък брат Роберт Бойл. Между гостите се намираше поетът Джон Милтон. Той стана, вдигна чашата с искрящо вино и заговори:

— Дами и господа, нека почетем паметта на графа на Корк — Бойл, като си припомним неговите велики дела! Всички знаете как този с изключителни способности мъж показа безпримерен героизъм в боевете в Ирландия. До последния миг от живота си граф Корк служи всеотдайно на Англия. Да пием за неговата памет!

Роберт Бойл вдигна чашата и виното се разля като топла струя по тялото му. Очите му се замъглиха. И пред тях постепенно се появиха очертанията на родната Ирландия. Ето замъкът Лисмор, където се беше родил и прекарал детството си. Ето замъкът в Итън, където започна учението си. Пред него сякаш изплуваха черните очи на учителя му Марком. Колко много неща научи той от него. Колко много видя през време на пътуването си из Италия и Франция. И ето сега, когато завърши учението си в Женева и се върна в родината, той намери една страна, разкъсвана от братоубийствена война.

Пламъчетата на свещите трептяха и обгръщаха всичко с кривите си сенки. Бойл не чу речта на брат си, но последните думи го върнаха отново към действителността.

— Въпреки суровата строгост на баща ни аз го обичах, защото беше човечен.

Роджер — лорд Брохил, се обърна към сестра си и продължи:

— Катерина, ти знаеш колко дълго ме увещава той да стана пълководец като него, да се впусна във военната кариера, но аз не пожелах. И баща ми не ми се разсърди. Той ми разреши да стана това, което аз исках — литератор и поет. А нашият по-малък брат Роберт? Той от дете е влюбен в науката. „Щом искаш наука — учи“ — каза баща ни. Намери му най-добрите учители, прати го в Италия и Швейцария. Аз съм му безкрайно благодарен! Да бъде вечна паметта му!

Катерина — лейди Ренилаф, попи внимателно подалите се изпод клепките й сълзи и каза със сподавен глас:

— Приятели, да отидем в зеления салон, за да се поразсеем!

Скоро разговорите се оживиха. Гостите съвсем престанаха да мислят за граф Корк. Те отново както всяка вечер започнаха да спорят на философски, политически и литературни теми, Роберт Бойл влезе в това общество отскоро. Отначало той само слушаше, но скоро започна живо да се намесва в споровете. Тук той разбра, че знае вече твърде много, че е усвоил значителна част от това, което науката е дала на хората, и може не само да спори с големи учени, но и сам да твори.

От няколко дни салонът на сестра му Катерина беше свидетел на необикновени спорове. Френският философ и математик Рене Декарт, когото наричаха още Картезий, беше в центъра на всички разговори. От обикновен слушател Бойл скоро се превърна в най-сериозния събеседник на Декарт. Те доказваха схващанията си, убеждаваха се взаимно и все не можеха да намерят единно разрешение. Тази вечер те продължиха споровете си.

— И все пак не мога да се съглася с вас — каза Бойл на Декарт. — Не бива да поставяме разума над всичко. Вярно е, дори и Франсис Бейкън е казал „Знанието е сила, силата е знание“, но откъде идва знанието?

— Знам какъв е отговорът ви — прекъсна го Декарт. — Ще кажете „от опита“.

— Разбира се, че е така. Опитът е единствения най-добър учител.

— Но кажете ми какво би представлявал вашият опит без разума? — продължи Декарт. — Всичко, което дължим на науката, го дължим на разума.

— Аз не отричам ролята на разума — каза Бойл. — Може би ще стана банален, но ще си позволя да цитирам още веднъж Бейкън: „Философът не трябва да бъде като мравката — само да трупа опитните факти. Не трябва да бъде и като паяка — да плете хитра паяжина с разума си, а трябва да бъде като пчелата — да събира факта, но с помощта на разума си да изготвя от тях мед.“ Друг е въпросът с учението ви за материалния свят. Вие използувате идеите на древния гръцки философ Демокрит, че телата се състоят от малки неделими частици — атоми.

— Днес много философи и естествоизпитатели приемат, че телата се състоят от малки частици, но все пак господствуващо е учението на Аристотел. Четирите елемента на Аристотел (огън, въздух, вода, земя) и трите начала на алхимиците (живак, сяра, сол) са всеобщо признати.

Разговорът продължи дълго, но една мисъл остана в съзнанието на Бойл и тя не му даваше покой през следващите дни. Нима Аристотел е прав? Възможно ли е всички тела да се състоят само от четири елемента? И ако е тъй, защо алхимиците не успяха да намерят философски камък и с негова помощ да превръщат всичко в злато? Не. Тук не всичко е ясно. Това е въпрос, който трябва да се разреши с помощта на опита. Девизът на науката трябва бъде „Нищо от словото, всичко от опита“.

Много естествоизпитатели възприеха идеите на Бойл. Учените имаха навик да се събират и да разискват резултатите от опитите си, да обсъждат тълкуванията, които се опитваха да правят. Всички разполагаха с огромни лаборатории. Бойл също имаше нужда от лаборатория, но това той не можеше да поиска от сестра си. Най-добре ще бъде, ако замине за Столбридж. Тук чифликът е огромен, има много постройки, а може и още да се пристроят, ако е нужно. А оттам не е далеч до Оксфорд и Лондон. Винаги когато поиска, той ще може да се среща с приятелите си. Те започнаха да се наричат „Невидимата колегия“. Това чудновато име си избраха, защото никой не знаеше за събиранията им, на които обсъждаха велики дела — делата на раждащата се нова наука.

Роберт започна да осъществява плановете си незабавно. Горният етаж на къщата в Столбридж беше великолепен. Тук имаше спалня, кабинет, голям салон и огромна библиотека. Всяка седмица каруцарят Бил докарваше от Лондон големи сандъци, натъпкани с нови книги. Бойл четеше с невероятна бързина. Понякога той четеше от ранна сутрин до късно през нощта и прехвърляше през ръката си том след том. Лабораторията беше вече почти завършена. Освен голямата тухлена пещ той си достави и железни пещи, монтирани върху три дебели железни крака. Те бяха много тежки, но все пак можеха да се местят според желанието му на различни места. Пет помощника вече подреждаха лабораторните съдове и химикалите. В края на 1645 г. всичко беше готово и той започна работа. Правеха се изследвания по физика, по химия и по агрохимия. Роберт обичаше да работи едновременно върху няколко проблема. Той даваше подробни наставления на помощниците си, а след това се оттегляше в кабинета си. Тук го чакаше секретарката му. Сега той започваше да диктува философските си произведения.

Като учен-енциклопедист Бойл се интересуваше от всички науки. Философията, теологията и езикознанието заемаха равностойно място наред със заниманията му по биология, медицина, физика и химия. Като последовател на Франсис Бейкън, според който основният източник на познанието е опитът, Бойл отдаваше първостепенно значение на лабораторните изследвания. А най-богати и разнообразни бяха опитите по химия. Той считаше, че химията трябва да стане една от най-важните и основни науки. Наука, която да бъде основа на философията. Докато за съвременниците му химията беше само изкуство, което помагаше на аптекарите да правят лекарства, а на алхимиците да търсят философския камък, за Бойл тя беше наука, която може да стане напълно самостоятелна само ако се отдели от алхимията и медицината.

 

 

Пещите горяха. Разнообразни вещества се нагряваха в ретортите. Лабораториите кипяха от трескава работа.

Една сутрин, когато Бойл трябваше да започне обикновената си обиколка из лабораториите, градинарят донесе в кабинета му кошничка с букетчета великолепни тъмновиолетови теменуги. Възхитен от красотата и аромата им, Роберт взе едно букетче и се отправи към лабораторията. Днес трябваше да дестилират витриол (сулфат на тежък метал), защото имаха нужда от олеум витриоли — концентрирана сярна киселина. Когато влезе в лабораторията, пещта вече пламтеше. Гъсти кълба дим излизаха от стъкления приемник.

— Работата върви нормално, нали Уйлям? — запита той младия мъж, който наблюдаваше пещта.

— Да, сър, всичко е в ред.

— Има ли нещо ново?

— Нищо особено. Снощи донесоха две големи дамаджани със спиритус волатилис салис (солна киселина).

— Откъде е?

— Пак от Амстердам. Купена е от Рудолф Глаубер.

— Любопитен съм да я видя. Дайте една чашка да отлеем малко!

Бойл остави теменужките, които държеше в ръката си, на масата, за да помогне на Уйлям да отлеят от киселината. Тежка мъгла излизаше от гърлото на стъкленицата и се разстилаше бавно върху масата. Светложълтата течност в чашата продължаваше да изпуска кълба мъгла.

— Великолепна! Като свършите дестилацията, елате при мен, за да помислим за утрешната работа.

Бойл взе букетчето и се отправи към кабинета си. Едва тук забеляза, че от теменужките се отделят малки бели облачета мъгла.

— Жалко. Напръскали сме ги със спиритус салис. Трябва да ги измия.

Той потопи букетчето в чаша с вода и седна до прозореца, за да довърши непрочетената книга. След известно време погледът му се спря отново върху чашата, в която се намираха теменугите. Какво чудо! Теменугите бяха червени!

Бойл захвърли книгата настрани. Грабна кошничката с ухаещите цветя и отиде в лабораторията.

— Уйлям! Дай няколко чаши! Донеси ми от всички киселини, каквито имаме! Дай и вода!

Помощникът изпълни нарежданията безмълвно. Той знаеше, че сега не бива нищо да пита. По-късно Бойл щеше сам всичко да обясни. Те наляха в чашите киселини, поставиха и вода, за да се разредят разтворите, и натопиха малките букетчета в тях. Бойл се отпусна върху стола и зачака. Постепенно синьо-виолетовите багри на цветовете започнаха да придобиват червеникав оттенък и скоро след това станаха червени.

— Не само спиритус салис, но и всички киселини могат да превръщат сините багри на теменужките в червени — разсъждаваше Бойл. — Но това е много важно откритие! Ние ще можем лесно да познаем дали един разтвор е кисел, ако потопим в него цвят от теменуга.

Бойл се замисли.

— Не. Така не е добре. Ще съберем цветовете и ще ги сварим, за да извлечем багрилото и да получим по-концентриран разтвор.

— С вода или със спирт ще ги варим? — попита Уйлям.

— И с едното, и с другото. Ще видим с кое ще бъде по-добре. Тогава една капка от този разтвор, прибавена към изследвания разтвор, ще го оцвети и цветът ще покаже дали той е кисел.

— А може би и основите ще изменят цвета на багрилата? — каза плахо помощникът.

— Разбира се. Ще опитаме и това. А сега на работа! Приготви апаратурите за екстракция! Аз ще изпратя градинаря да набере цветя и да ти ги донесе.

Екстрахираха теменуги. Приготвиха разтвори и от ухаещите цветове на розите.

Бойл не се задоволи само с цветята. Той изпрати да наберат билки, лишеи, шикалки, кори, корени…

Много и разнообразни по цвят разтвори получи Уйлям. Едни от тях променяха цвета си само от действието на киселините, други — само от действието на основите. Най-интересен обаче се оказа разтворът, получен от лакмусовия лишей. Той беше виолетов, но киселините го превръщаха в червен, а основите — в син. Бойл нареди да напоят с този разтвор хартийки и да ги изсушат. Едно малко късче от тази хартийка, поставено в разтвора, изменяше цвета си и показваше дали този разтвор е кисел, или основен. Това беше едно от първите вещества, които още тогава Бойл нарече индикатори. И както става много често в науката — едно откритие води след себе си друго, — така се случи и сега. Като изпробваше разтворите, получени при варене на шикалки с вода, Бойл забеляза, че тези разтвори образуват с железни соли черно оцветен разтвор. Оказа се, че този черен разтвор може да се използува като мастило. Бойл подробно изучи условията за получаването му и състави необходимите рецепти. Тези рецепти се използуваха близо един век за производството на висококачествено черно мастило.

От неговото наблюдателно око не отбягна и едно друго свойство на разтворите. Той забеляза, че винаги когато към разтвор на сребро в азотна киселина се прибави малко солна киселина, се образува бяла утайка. Тази бяла утайка той наричаше „луна корнеа“ (сребърен хлорид), но когато я оставеше да стои на открито, тя почерняваше. Това беше аналитична реакция, която със сигурност показваше, че в изследваното вещество се съдържа „луна“ (сребро). Бойл мислеше, че бялата утайка се превръща в черна от действието на въздуха. Той не можеше да допусне, че тук разлагането се причинява от светлината. Той знаеше още много други реакции, при които се образуват утайки. Това бяха първите реакции на аналитичната химия.

Бойл се съмняваше твърде много в универсалната анализаторска способност на огъня и търсеше други средства за анализ. От дългогодишните си изследвания той знаеше, че когато върху веществата се въздействува с подходящи реактиви, те могат да се разложат на по-прости съединения. Тези новообразувани съединения той можеше да докаже, като използува специфичните за тях реакции. Едни вещества образуваха оцветени утайки, други отделяха газ с характерна миризма, трети преминаваха в различно обагрени разтвори и т.н. Тези процеси на разлагане на веществата и доказване на получените продукти чрез използуване на характерни реакции Бойл нарече „анализ“. Това беше съвсем нов начин на работа, нов начин на мислене. Това беше началото на аналитичната химия. По това време учените мислеха, че единствено огънят може да разложи всички вещества. Бойл не беше убеден в това. Така например той знаеше, че като се загрее смес от пясък, сода и тартар (варовик), вместо сместа да се разложи, от нея се получава стъкло. Огънят и въздухът все повече привличаха вниманието му и почти всички помощници започнаха да получават задачи за изследване влиянието на огъня и въздуха върху химичните процеси. В центъра на всичко стоеше процесът горене. Този процес беше една от големите тайни, които Бойл се опитваше да разгадае. Той направи няколко важни открития във връзка с този процес, но не можа да даде правилно обяснение главно защото както всички останали приемаше, че в огъня се съдържа елементът „топлород“. Бойл беше убеден, че при горенето си веществата се свързват с топлорода. Главното доказателство за това той виждаше в изгарянето на металите — металната пепел беше по-тежка от взетия метал.

„Топлородът може да преминава дори през стъклото, защото метал, загряван в запоен стъклен съд, също изгаря и образува пепел, по-тежка от него…“ Така мислеше Бойл, въпреки че при други опити се доказваше безспорното значение на въздуха за горенето. Ако науката беше поне с една крачка по-напред, може би още тогава можеше да бъде открит кислородът и нямаше да се стигне до създаването на флогистоновата теория. Нещо от въздуха се свързваше с горящите вещества. Много от тях — например спиртът, восъкът и смолите — при изгарянето си образуваха вода. Това бяха факти, които великият ум на Бойл не можа да обедини в обща теория, защото все още схващанията на алхимиците господствуваха и беше трудно мисълта да се освободи от догмите им. И все пак Роберт Бойл постигна много. Той се опитваше да проникне в тайните на природата. Резултатите от изследванията си, философските изводи и обобщения той развиваше в многобройни трудове. Една голяма част от тях бяха отпечатани, други той само докладва в ръкопис пред събранията на „Невидимата колегия“. Името на Роберт Бойл започна да се споменава с все по-голямо уважение. Неговият дълбок разум, благ характер и ненадмината интелигентност будеха възторга на колегите му.

Но спокойната дейност в Столбридж трябваше да се преустанови. Лоши новини идваха от Ирландия, където се намираха огромните му имения. Разбойници бяха ограбили и опустошили замъка в Корк. Доходите му намаляха извънредно много и в началото на 1652 г. той замина за Ирландия. Твърде много време загуби по уреждане на различни финансови въпроси. Трябваше да назначи и по-добър управител на имотите, да контролира понякога сам работата на работниците. Въпреки огромната си заетост той не можеше да се откъсне от науката. Не можеше да се задоволи само с четене на книги. Той трябваше да провежда и опити. За научни изследвания в областта на химията и физиката условията бяха неподходящи и той започна да се занимава с медицина. За това помогна до известна степен и доктор Уйлям Пити. Почти всеки ден те работеха заедно в кабинета на д-р Пити. Занятията по анатомия и физиология поглъщаха дните и нощите на Бойл. Освен като добър лекар доктор Пити се славеше и като философ. Той често разискваше с Бойл върху философски и икономически въпроси.

Наред с това Бойл водеше и огромна кореспонденция. Не мина и година, откакто се премести в Ирландия, и ето че започнаха да го вълнуват мисли за пътуване към Лондон. Тези мисли бяха събудени от писмото на приятеля му, математика Джон Уилкинс. „Скъпи Бойл — пишеше му Уилкинс, — нашата «Невидима колегия» сега се премести в Грешам колеж. Тук в Оксфорд са събрани много английски учени. Тук работят математиците Джон Уолис и Сет Уорд, лекарите Годард и Уилис и много други. Тук е и Уордън, но работи в Уадхам колеж. Чувствува се твоето отсъствие. Няма никакъв смисъл да стоиш в Ирландия. Всички са на мнение, че ти трябва да дойдеш в Оксфорд.“

Да се върне в Англия? Това не е лоша идея. Именията вече са в добро състояние. Наистина възможностите за работа в Оксфорд са много по-големи.

След няколко дни се получи писмо и от Уордън. Той също настояваше за незабавно заминаване за Оксфорд. Бойл даде подробни наставления на управителя и замина.

 

 

Беше началото на 1654 година. Снеговете току-що започнаха да се топят. Студената зима постепенно се отдръпваше, за да стори място на идващата пролет. Пролет беше и в душата на Бойл. Най-после той пак ще има на разположение огромни лаборатории. Освен лабораториите в колежа той реши да си обзаведе и собствени.

Посрещнаха го приятели. Очакваше го много работа. Той започна незабавно изследвания в лабораториите на колежа с току-що постъпилия като асистент млад французин Гийом Хомберг. Въздухът, строежът на веществата, горенето — колко много проблеми стояха неразрешени!

— Само анализът е недостатъчен — казваше Бойл. — Нужна е теория, но не измислена, а проверена на практика.

— Но вие вече имате собствени възгледи — отговори Хомберг.

— Да. Така е. Какво показват нашите многогодишни изследвания? Могат ли всички тела да бъдат превърнати чрез анализ в една и съща сол, сяра и живак? Разбира се, не!

— Това са трите начала, измислени от алхимиците. Те не са доказани опитно — добави Хомберг.

— Опитът показва обратното. Но същото трябва да кажем и за учението на Аристотел. Няма начин, с помощта на който да превърнем това огромно разнообразие от тела само в четири елемента — вода, въздух, земя и огън. Съществуват елементи, но те са много. Това са най-простите вещества, които образуват сложните вещества и могат да се получат от тях чрез разлагане. Елементите са неизменни — не можем да ги разложим по-нататък. Те са изградени от корпускули — разказваше Бойл.

— Но доколкото вече знам, Вие приемате съществуването и на сложни корпускули?

— Да, когато корпускулите на елементите се съединяват, те образуват сложни корпускули.

— Корпускулите са вечни, нали?

— Разбира се. Ето един пример. Вземете късче злато, поставете го в царска вода, нагрейте и ще видите, че след малко то ще се разтвори. Ако изпарим разтвора, ние ще получим ново вещество, а ако прибавим в разтвора цинков прах, на дъното ще падне златен прах. Ще получим това злато, което в началото сме взели. Следователно корпускулите изменят състоянието си, но остават вечни. Царската вода като че ли разрушава природата на късчето злато, но неговата същност — корпускулите — остава непроменена.

Бойл признаваше съществуването на някаква първоматерия. Това всъщност не беше ново. Древните философи също приемаха съществуването на първоматерия. За едни тя беше водата, за други земята… за Бойл тя нямаше определен вид, но той вярваше, че трите основни свойства на първоматерията — форма, големина и движение — съставят и трите основни свойства на корпускулите. За него свойството „тегло“ не съществуваше. Липсата на тегло беше ахилесовата пета на схващанията му, защото именно поради липсата на тегло корпускулите на Бойл оставаха в света на нематериалното, бяха по-скоро „идеи“, отколкото реално съществуващи частици.

Зародени всред безплодните софизми на схоластичните учения, идеите на Бойл имаха двойствен характер. Те носеха новото, почерпано от опита, събрало в себе си достиженията на пробудената нова мисъл, но все още бяха свързани с догмата на миналото и не можеха да излетят до простора на истинското познание. Все пак обаче първото стъпало беше положено. Понятието елемент се използуваше, за да се обяснят химичните реакции. Понятието корпускула, макар и с твърде философско съдържание, съществуваше. То щеше да се развива постепенно, за да стигне до атомната теория на Далтон, а по-късно и до атомно-молекулната теория.

Съвместните изследвания на Бойл и Хомберг бяха свързани не с корпускулната теория. Двамата учени имаха за цел да систематизират веществата и да ги разделят на групи съобразно свойствата им.

— Като най-прости елементите трябва да се поставят на първо място. Разбира се, съединенията са много повече, но и при тях трябва да започнем от по-простите — говореше унесено Бойл, спрял неподвижно погледа си върху отсрещната стена, като че ли Хомберг не беше до него.

— Тогава трябва да започнем с металите — каза тихо Хомберг.

— Да се надяваме, че сме на прав път! Наистина металите са доста прости съединения, защото, като ги поставим в киселина, те се разлагат от действието й и отделят съдържащия се в тях особен „въздух“. След това идва класът на витриолите — синия, зеления, белия. Металите образуват с ацидум олеум витриоли твърди вещества — витриоли. Сега ще продължим със съединенията на металите с другите киселини. Много соли получиха Бойл и Хомберг.

Много съединения бяха изследвани от тях. Класификацията ставаше все по-обширна и по-пълна. Не всичко в тълкуванията им беше вярно и не всичко отговаряше на днешните схващания, но все пак това беше един голям скок. Скок от слепия опит към ръководещата теория. Скок, който превръщаше химията от занаят в наука. Това беше опит да се въведе теоретичното мислене, без което науката не може да бъде наука, не може да прави изводи и да върви напред.

Този нов подход при изучаване на веществата Гийом Хомберг отнесе във Франция и сложи началото в развитието на химията по нов път и в Парижката академия на науките.

А Бойл продължаваше изследванията си в Оксфорд. Сега той имаше за асистент младия физик Роберт Хук. Центърът на изследванията бяха пак газовете и корпускулната теория.

— Декарт твърди, че телата се състоят от корпускули и етер — каза Бойл. — Тогава в газовете, където корпускулите се движат свободно, трябва да има извънредно много етер.

— Привържениците на Декарт — картезианците — са убедени в това — каза Хук.

— Да, но какво показа опитът на Торичели? В тръбата над живака има празно пространство.

— А може би корпускулите на газовете се движат в празно пространство?

— Това трябва да се провери — отговори Бойл. — Ще направим апаратура, от която ще изтеглим въздуха с помпа. Тогава ще изследваме какво е останало в съда — празно пространство или етер.

— Но помпите са лоши.

— Ако се наложи, ще се опитаме да направим сами по-хубави помпи.

Започна работа. Работа, изпълнена с безсънни нощи, с напрежение на мозъка и трепетни очаквания. Помпите наистина не бяха добри. Те не можеха да изтеглят напълно въздуха от съда. Тогава Хук се зае с конструирането на нова помпа. Скоро тя беше готова. Сега успяха да изпомпят въздуха почти напълно. Всички опити обаче да докажат присъствието на „етер“ в изпразнения съд оставаха без резултат. Бойл предложи още едно допълнително усъвършенствуване на помпата. Повториха опитите още веднъж, но резултатът беше същият.

— Никакъв „етер“ не съществува — каза с въздишка Бойл.

— Това е празно пространство. Каквото има и в Торичелевата празнина.

— Да. Това е празно пространство. Да го наричаме „вакуум“, защото на латински „вакуум“ означава празен. Следователно в съда с газ трябва да има само корпускули и вакуум.

— Това е удар за картезианците. Те ще ни унищожат във философските си трактати.

Хук беше прав. Привържениците на Декарт наистина вдигнаха голям шум, но те доказваха правотата си само с думи, а Бойл имаше на разположение резултатите от опитите си.

Бойл не обичаше да влиза в пререкание с противниците си. Неговият тих характер и безкрайната му доброта не му позволяваха да се впусне в ожесточения спор, към който го предизвикваха картезианците. Той продължаваше изследванията си. Трябваше да събере нови данни, трябваше да напише нови книги. С това щеше да даде отговор на противниците си и да представи нови доказателства за схващанията си. Спокойната му научна дейност обаче беше прекъсната от кризата, която разтърсваше цяла Англия. Беше 1659 година. Възмущението от жестоката диктатура на Кромуел стигна до краен предел. Роялистите отново се вдигнаха на борба. Арестите и убийствата станаха нещо обикновено. Републиканците 00 убиваха привържениците на краля, привържениците на краля (роялистите) — републиканците.

Бойл се оттегли в имението си на село. Тук беше спокойно. И без това му трябваше време, за да опише всичко, което натрупа през време на десетгодишните си изследвания. Сега той работеше само в кабинета си. Двамата секретари пишеха денонощно. Единият записваше мислите на Бойл, а другият преписваше записките, диктувани преди това от великия учен. Само за няколко месеца те завършиха първата голяма научна книга на Бойл „Нови физико-механични експерименти относно теглото на въздуха и неговите прояви“. Книгата излезе от печат през 1660 г. В нея Бойл описа всички опити, проведени през последните две години. Тук той за пръв път смело се противопостави и на учението на Аристотел за четирите елемента, и на Декартовия „етер“, и на трите алхимични начала. Срещу книгата нададоха страшен вой както последователите на Аристотел, така и картезианците. Статиите и речите против схващанията на Бойл нямаха край. Но истината не може да се скрие. Макар че бяха съвсем нови, идеите на Бойл се опираха на непоклатима основа — опита. Голяма част от учените, които също бяха последователи на корпускулните представи, приеха със задоволство книгата на Бойл. Дори някои от противниците му трябваше да признаят, че той е прав, защото Бойл беше събрал в книгата си много факти. Даже физикът Кристиян Хюйгенс, привърженик на идеята за съществуването на етера, посрещна книгата на Бойл с възторг.

В това време Бойл работеше над най-великото си произведение „Химик-скептик“. В тази книга Бойл разви идеите си за химичните елементи. Той последователно описа опитите си, разсъжденията си и обори напълно учението на алхимиците за трите начала — сяра, живак и сол. Той унищожи и почти двехилядолетното учение за четирите елемента. Но най-обширни бяха въпросите, свързани с огъня. Той показа, че огънят не само разлага, но може и да предизвика съединяване на веществата или дори да не им действува. Редом с работата си над „Химик-скептик“ Бойл започна отново работа и в лабораторията. След като Карл ІІ^[2] пое управлението на държавата в политическия живот на Англия настъпи известно затишие. Животът се нормализира и учените започнаха отново работа в Оксфорд. Сега Бойл работеше в Оксфорд, но понякога оставаше и в Лондон при сестра си Катерина. Негов асистент в лабораторията сега беше младият физик Роберт Таунлеем. Бойл възнамеряваше да отговори на критиките, отправени срещу „Нови експерименти“, и продължи изследването на въздуха. Като използуваха специални стъклени съдове с нанесени по тях знаци, чрез които можеше да се отчита обемът на затворения газ, те искаха да разберат какви са силите, които карат корпускулите да се свързват, има ли такива сили и пр.

— За тази цел ще употребим различно налягане — каза Бойл. — Повдигнете уравнителната стъкленица така, че налягането да стане два пъти по-голямо. Да. Така. Още малко нагоре. Измерете сега обема.

— Обемът е два пъти по-малък от началния — каза Таунлеем.

— Интересно. Я сега намалете налягането два пъти.

— Обемът стана два пъти по-голям.

— Става още по-интересно. Да увеличим налягането три пъти!

Подобни опити те правиха многократно. Повтаряха ги, но резултатът беше един и същ — винаги обемът на газа се намираше в обратно пропорционална зависимост от налягането му. Това беше едно от най-великите открития на XVII век. Днес го наричаме закон на Бойл. Този закон беше публикуван в 1662 г. в книгата му „В защита на учението относно еластичността и теглото на въздуха“. Тогава Бойл го нарече съвсем скромно хипотеза. Петнадесет години по-късно във Франция през 1677 г. и Мариот установи същия закон. Това беше всъщност първият точно установен закон на раждащата се нова физична и химична наука.

Дейността на оксфордските учени беше толкова оживена и многостранна, че с право ги признаха като ръководен център на научната мисъл в Англия. Групата на „Невидимата колегия“ стана още по-мощна. Тази група стана основа на Английската академия на науките, която се основа през 1663 г. като „Кралско дружество“. Присъствуващите избраха единодушно Роберт Бойл за член на Съвета на дружеството. Като първи помощници той взе Роберт Хук и Хенри Олденбург. Сега Бойл беше в разцвета на силите си. Една след друга излизаха изпод перото му философски, физични и химични произведения. На другата година той публикува „Опити и размишления за цветовете“. В същото време в лабораторията му работеше младият немски химик Йохан Бехер. Те отново изучаваха огъня. Бойл забеляза, че ако в пламъка се постави някакво вещество и се нагрее до много висока температура, пламъкът се оцветява в различни цветове. Така например съединенията на медта оцветяват пламъка в зелено. Това също беше едно важно свойство, чрез което могат да се разпознават веществата. Бехер трябваше да извърши редица опити, за да установи кой цвят за кой елемент е характерен. Бехер беше много работлив и имаше свой начин на мислене. Той възприе учението на Бойл по свой начин и след като се върна в Германия, го разви в книгата си „Подземна физика“. От учението на Бехер по-късно израсна флогистоновата теория, разработена от неговия съотечественик Георг Щал.

Бойл беше на върха на славата си. Всички изтъкнати личности, учени, политици, духовници се отнасяха към него с уважение. Често го канеха на приеми в двореца, защото и най-изтъкнатите държавници считаха за голяма чест да поговорят няколко минути със „светилото на английската наука“. Много почести и много почетни длъжности получи Бойл. През 1665 г. го поканиха да стане член на компанията „Кралски мини“. На другата година го назначиха за директор на Остиндийската компания. Няколко пъти го избираха за председател на Кралското дружество и въпреки всичко той пишеше. Последователно излязоха от печат „Хидростатични парадокси“, „Произход на формите и качествата според корпускулната теория“, „За минералните води“ и пр. В последната книга той даваше великолепно описание на методите за анализ на минералните води. И тези методи бяха много добри.

 

 

На тържеството през 1669 г. по случай назначаването на Исак Нютон за редовен професор по физика Бойл се запозна с приятеля на Йохан Кункел — Крафт. Крафт беше работил известно време в Хамбург при алхимика Бранд.

— Бих искал да се срещнем и поговорим по-спокойно, господин Крафт. Бихте ли дошли утре в кабинета ми?

— На драго сърце, господин Бойл.

На другия ден те седяха един срещу друг до тежката дъбова маса с огледална политура.

— Е, разказвайте, господин Крафт. Откритието на този алхимик Бранд ме интересува твърде много.

— Господин Бранд нагрява сухия остатък от урина, като предварително го смесва с пясък. Получава се едно извънредно лесно запалимо вещество. След като се охлади, то може да се събере под вода. През нощта това вещество свети — изпуска малки студени пламъчета.

— Бих искал да се опитам и аз да го получа. Ще ви бъда много благодарен, ако дойдете в лабораторията, за да дадете на място съвети за получаването му.

— Ако желаете, можем да отидем още сега.

— Да, разбира се.

Двамата учени тръгнаха към лабораторията. Високата слаба фигура на Бойл изглеждаше още по-нежна до едрия широкоплещест германец. Те започнаха незабавно работа.

Няколко години Бойл изучава това вещество, наименувано „светещ камък“ или фосфор още преди него. Бойл откри, че като изгори фосфор, образува се бяла пепел. Тя жадно се поглъщаше от водата. Понеже полученият разтвор имаше кисел вкус, Бойл го нарече фосфорна киселина. Като нагряваше фосфора с разтвор на луга, той забеляза, че се получава някакъв газ. Щом дойдеше в контакт с въздуха, той се запалваше и се образуваше гъст бял дим (този газ беше фосфороводород). Бойл се опита да създаде друг по-добър метод за получаването на фосфор и в края на краищата успя. През 1680 г. той получи бял фосфор, който дълго след това наричаха „фосфор на Бойл“. Разклатеното здраве на Бойл се влоши твърде много. Той не можеше вече да следи работата в лабораториите, не можеше да взема участие в изследванията. Чувствуваше умора. Освен това в течение на около 35 години изследователска дейност той натрупа толкова много опитни факти, че му трябваха може би още толкова години, за да може да опише и да обясни всичко. И той реши да се оттегли в имението си, за да се отдаде на спокойна работа. Бойл дори отказа да приеме предложението да бъде отново избран за председател на Кралското дружество. Понякога отиваше в Кембридж, за да поговори с Нютон, в Оксфорд, за да се види със старите си приятели, или в Лондон, за да разговаря на философски теми с любителите на софизмите — неизбежните посетители на приемите. Но най-удобно той се чувствуваше у дома, в кабинета си, всред книгите, при своите секретари. Сега го занимаваха главно философски и религиозни въпроси. Много книги написа още Роберт Бойл. Някои от тях дори не успя да отпечата. По-късно те бяха открити в архивата на „Кралското дружество“.

Последната година от живота на великия учен беше 1691 г. В тази година престана да бие едно сърце — сърцето на Роберт Бойл, но това съвсем не означаваше край.

Делото на Бойл, новите идеи, които той внесе в науката, продължаваха да живеят. Представите за корпускулния строеж на веществата бяха стъпка към създаване на атомно-молекулната теория, макар че в края на живота си той се отрече от тях. Завладян от идеите на някои мистични философски учения, Бойл все повече започна да се съмнява в правилността на корпускулните представи. За него корпускулите бяха само форма на мисленето, чрез която могат да се обяснят някои явления, но не и реален факт. Въпреки това изследванията на големия учен положиха началото на възраждането на химичната наука. Той освободи химията от подчинението й на медицината и показа, че тя има свои проблеми, свои задачи, които трябва да разрешава самостоятелно със свои методи. Според него химията трябва да обясни химичните процеси и строежа на веществата, да създаде нови методи за работа. Като систематизира многобройните цветни и утаечни реакции, той положи началото на аналитичната химия. Изследванията му върху горенето на веществата доведоха до създаването на първата голяма теория в химията — флогистоновата теория на Георг Щал.