Костас Варналис
Диктаторите (8)

ВЕЛИКИЯТ ПОМПЕЙ
106–48 г. пр.н.е.

Катилина паднал, сражавайки се храбро, „за да не посрами рода си и старото му достойнство“, ни казва Салустий. И в тази подробност се съдържа цялата същност на „заговора“. Сиреч, не се касае за някаква разбойническа организация, а за политически преврат.

Най-сетне римското патрицианство от I век преди нашата ера се отървало от страшния „обществен враг“ — Катилина! Но не се отървало нито от предишните, нито от следващите. Римското владичество над целия свят обаче останало. А то било най-големият обществен враг на човечеството.

Ако Катилина е престъпник гангстер за римските историци, то Помпей е най-големият държавен мъж на Рим; най-големият и за римските, и за гръцките историци. Да, най-големият. Ала начинът и средствата на политическия му възход са от същото качество като на другите политически дейци, включително и тези на Катилина. Но Помпей е действително най-големият държавен деец, по-голям и от Цезар, и от Август, с други думи, по-малко лош от другите. Той притежава нравствено величие, което никак не изобилствувало в неговата епоха.

Помпей произхождал от знатен род. Бил съвременник на Сула, Цезар, Антоний и Катилина. Бил красив, висок и може би затова народът го обикнал още отначало. „Красивото му лице имаше израз, изпълнен с достойнство и царственост“, ни казва Плутарх. Приличал много на Александър Велики и затова мнозина, за да го закачат, го наричали Александър. Помпей приел с удоволствие този прякор.

Умен, смел и голям стратег, Помпей преливал от здраве и жизненост, и първата му любовница, Флора, хетерата, си спомняла на старини за някогашния си приятел и се хвалела, че след всяка тяхна среща ставала от леглото с лице и тяло целите в синини от хапаниците му!… Но когато възмъжал, Помпей избягвал да се оставя да бъде „побеждаван от женските прелести“. Но това не му помогнало. Защото враговете му го клеветели, че заради женени жени занемарявал държавните работи и че дори предавал управлението в техни ръце.

Още от малък следвал баща си в походите му (в гражданските войни, естествено!) и още тогава проявил и храброст, и благоразумие, и самообладание! А когато баща му умрял, Помпей се присъединил към Сула. Цина най-напред, а сетне и Карбон, един от друг по-тиранични, измъчили до такава степен цяла Италия, че походът на Сула срещу тях бил желан от всички. Защото вече не се считало за малко благо да сменят господаря си! „Бедствията докарали страната до такова положение — казва Плутарх, — че отчаяни от свободата, хората желаели някакво по-малко робство.“

Всички тези стари работи, които толкова напомнят на днешните, са много поучителни.

Всички знатни и видни граждани, сиреч аристократите и плутократите, тичали да намерят спасение в лагера на Сула. Там пожелал да отиде и младият Помпей. Но не като беглец, а като военачалник — като равен!

Помпей, както и всички, които са управлявали държавата, знаел тази неотменима догма: „Държавата, това съм аз!“, и я приложил много преди самият той да стане „държава“. Нямал още 23 години, когато се самопроизвел генерал! И издавал и свои заповеди до народа! И набирал войска „с меча си“! И вършел това в Южна Италия по времето на гражданската война и на всеобщата анархия, по времето на „всеки гледа да удари кьоравото“…

И тъй, почнал да набира войници сред жителите на Пицена и пиценийците му се подчинявали, защото им вдъхвал доверие, макар че знаели за обвиненията на страшния Карбон срещу него. И когато някой си Виндий казал пренебрежително за Помпей: „И таз хубава! Имаме си началник, който идва направо от училищната скамейка!“, войниците се ядосали и го убили. И, естествено, Помпей намерил това за… естествено!

Отивал от град на град, правел списъци на гражданите и ги вземал във войската си, като сам назначавал стотници и командири. По този начин набрал три батальона и ги снабдил с всичко необходимо — храни, коне, коли. Откъдето минавал, всички му се покорявали. И след като победил трима пълководци, тръгнали срещу него, Помпей се отправил към мястото, където бил Сула, за да се съедини с него. Когато се срещнали, скочили и двамата от конете си и се поздравили.

— Здравей, императоре! — казал смело Помпей.

— Здравей, императоре! — отвърнал му Сула.

С други думи, Сула му дал същата титла, която самият той изисквал от Марианците и Сципионовците!

И по този начин самопроизвелият се генерал получил своя чин от Сула, без да е заемал дотогава някаква държавна длъжност и без да е член на Сената. Защото само избраните от народа консули и претори имали по право и чина генерал.

Великият Помпей действително извършил големи военни дела. Може да се каже, че без него нито Цезар, нито Август биха успели да затвърдят пожизнената си еднолична власт. Защото Помпей избавил римската държава от три смъртни опасности: робите, пиратите и Митридат. Всички те се възползували от анархията и разпадането на държавата по време на гражданските войни и едва не унищожили Римската империя.

Колкото и смел и надарен да е бил, Помпей не би могъл да сполучи в кариерата си, ако не бе извършил произволи, ако не бе станал и той човек на насилието, както всички негови съвременници, един от друг по-жестоки.

Ето един случай, който показва неговата жестокост. Перпена, водачът на остатъците на опозиционната фракция на Марианците, намерил убежище в Сицилия, и от ден на ден оказвал все по-опасна съпротива. Помпей бил изпратен срещу Перпена. Ала Перпена, вместо да приеме сражението, се измъкнал от Сицилия с войската си. И тогава всички градове на острова започнали да се предават един след друг на Помпей. Само мамертините, войнствено племе на месинското крайбрежие, не приемали да се подчинят, тъй като никой закон не ги задължавал да сторят това. Помпей хванал меча си и им казал:

— Какво ми дрънкате за закони, щом държа меч!

А това означава, че по онова време „великите мъже“ записвали законите на старите си подметки. Върховен закон бил мечът на по-силния.

Но с тези мечове и войниците на Помпей, като войниците на всички пълководци, тръгнали из чужди и свои земи, колели и ограбвали жителите на Сицилия. Добродетелният Помпей се видял принуден да запечата мечовете и ножовете им и да наказва онези, чийто печат е бил измит… от кръвта, естествено.

Такава е била златната епоха, която подготвила „златния век“!

Помпей не бил навършил още 24 години, когато Сула го изпратил да унищожи избягалите в Африка привърженици на Марий, начело с Домиций. За четиридесет дни прочистил Либия и подчинил владетелите на Нумидия, а сетне дни наред се занимавал с лов на лъвове и слонове, за да „покаже и на зверовете силата и сполуката на римляните“!

Когато се завърнал от Африка, Сула го посрещнал с големи почести и го нарекъл Magnus, сиреч велик. Но този епитет му бил даден първо от войниците му. И сега го приел официално и се подписвал така.

Ето как значи, сам станал генерал и почти сам се обявил за велик! Но когато поискал да извърши и триумф, Сула му отказал.

— Не можеш да устроиш триумф, защото не си нито консул, нито претор.

— Обаче съм слънце, което изгрява, а ти си слънце, което залязва.

Сула не чул добре думите му. Но забелязал, че лицата на присъствуващите пребледнели.

— Какво каза той? — запитал ги Сула.

— Това и това!

И самият Сула, също изплашен, отвърнал два пъти:

— Да си устрои триумф! Да си устрои триумф!

И Помпей си устроил триумф… незаконно.

Само това оставаше — законите да забраняват нещо на тези, които ги бяха отменили изцяло!

Ала великият Помпей престъпвал не само законите, но и думата си. След смъртта на Сула, когато Лепид вдигнал бунт и един от военачалниците му, Брут (бащата на Брут, убиецът на Цезар), се предал на Помпей заедно с войската си, Помпей го оставил да се оттегли в някакъв град в Падо, но след това изпратил хора да го убият.

А когато пък в Иберия му се предал Перпена, приемникът на Серторий, Помпей убил и него по следната причина: в ръцете на Перпена попаднали много писма от „най-видни“ римляни до Серторий, водача на въстанието в Иберия, с които те го канели да дойде в Рим и да „раздруса“ нещата, та да се възползуват от изгодния случай и сменят режима. И тъкмо затова го убил — за да не се узнае за предателството на римските „патриоти“!

Помпей завършил „робската война“ през 71 г. пр.н.е., а сетне, през 67 г. пр.н.е., за три месеца — и пиратската! Но нека отбележим една подробност за тогавашните атиняни, защото показва докъде ги било довело чуждото владичество. На път за бреговете на Азия Помпей минал и през Атина. Народът се събрал, за да го види. И Помпей държал реч („за безсмъртните прадеди“ и прочие!). А пък атиняните били написали на градската врата по случай пристигането му няколко хвалебствени моностиха като тези, дето се пишат и днес при подобни обстоятелства:

„Казваш, че си човек, но си бог!“

„Очаквахме те, приветствуваме те, видяхме те, изпровождаме те!“