Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Οι δικτάτορες, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com

История

  1. — Добавяне

КАРАКАЛА

Марк Аврелий Антонин Васий Каракала царувал от 211 до 216 — пет годинки! За щастие на човечеството, много малко!

Всички чудовища, заемали някога трона на света, не сварили да остареят и да умрат от естествена смърт. И все пак подвластните им народи нямали някаква полза от това, че всеки от тези зверове царувал сравнително кратко време. Защото един звяр сменял друг, и по този начин теглото на хората продължавало.

Маламас ни дава портрета на Каракала със същата увереност, с която ни е дал портретите и на други императори. „Той бил висок и як, със здрав цвят на лицето, извит нос, с гъста брада и къдрави, сивеещи коси. Народът на Рим го обичал!“ Народът на Рим го обичал така, както обичал и Нерон, и вярвал, че един ден ще възкръсне и отново ще се възцари на трона — той именно е антихриста от апокалипсиса.

Каракала бил най-големият син на император Септимий Север. Още приживе Септимий Север провъзгласил за цезари и съуправници своите двама синове, Каракала и Гета. А когато умрял, оставил империята и на двамата.

Но Каракала не бил от хората, на които подялбата се нравела. Искал всичко да бъде негово, разбира се, и тронът. Затова още докато баща им бил жив, Каракала на два пъти се опитал да убие Гета. Но едва когато старият умрял, той успял да очисти брат си и да остане сам господар на света.

Зонарас ни описва по какъв подъл начин Каракала убил брат си. Поканил го в стаята си, за да се „обяснят“ пред майка им и да разрешат веднъж завинаги въпроса за престолонаследието. Но щом влязъл в стаята, върху Гета се нахвърлили няколко центуриони, които били скрити зад една завеса, и го съсекли.

Изплашената жертва се хвърлила в прегръдките на майка си, търсейки помощ от нея. Обгърнала шията й и се притиснала върху гърдите й, така че „кръвта му я обливала, а самата тя била ранена в ръката“.

 

След това коварно убийство последвали невъобразимо безсрамни и мерзки неща. Майката на Каракала, Юлия Домна, станала любовница на сина си. А щастливият син, за да осигури щастието си, заповядал да бъдат изклани всички привърженици и приятели на Гета в Рим. И само за няколко дни паднали двайсет хиляди глави!

След като завършил тези масови човешки жертвоприношения, Каракала поднесъл в дар меча на своя брат на Серапейона в Александрия със следните саркастични слова:

— Нека стане бог, стига да не е жив!

Сетне повикал прочутия по онова време учител по право Папиниан и му заповядал да направи една защита на убийството на Гета.

— Трябва ми, за да я представя на Сената!

Но Папиниан, мъж силен не само по ум, но и по дух, му отвърнал безстрашно:

— Много по-лесно е човек да извърши братоубийство, отколкото да го… оправдае.

И тогава Каракала му доказал, че е по-лесно Каракала да убие Папиниан, отколкото Папиниан да не слуша Каракала. С други думи, очистил го.

Но брат му Гета и юристът Папиниан не са единствените жертви на Каракала. Убил и благодетеля си Евдокс, и най-доверения си слуга Кастор, и жена си Пантила, и нейния брат Плавт.

Този Плавт бил най-богатият човек в Рим и дал като зестра на сестра си баснословна сума, „която би задоволила много кралици“.

Когато Каракала отишъл в Александрия, жителите го подигравали и пускали по негов адрес различни шеги, и най-вече, наричали майка му Йокаста — нали Йокаста се била омъжила за сина си Едип! — а самия него — Александър Гетски, понеже убил брат си Гета. Всичко това разгневило императора и той заповядал като съвсем естествено нещо да се разграби градът и да се изколят всички млади хора.

А сам той, седнал в Серапейона, се наслаждавал на гледката на клането и разграбването на града, сякаш това било някакво весело празненство. А след това писал на Сената, че нямало значение кои и колко александрийци бил изклал, защото изклал по-малко, отколкото трябвало. „Всички заслужават смърт!“

 

Не по-малко от жестокостта му било и сребролюбието му. Ограбвал всички безразборно — бедни и богати. „През цялото време на неговото властвуване страната бе ограбвана.“

И все пак парите не стигали. Безумният властелин правел безумни разходи. И когато веднъж майка му отишла при него, показала празните си ръце и му казала:

— Не ни е останало вече нищо — нито справедливо, нито несправедливо придобито!

Той й посочил меча си и й отвърнал:

— Бъди спокойна, майко, докато имаме това (сиреч меча), нищо няма да ни липсва!

В действителност обаче Каракала се сдобивал с пари не само с помощта на меча си, но и по други нечестни начини. Най-невероятното от всичките му долни дела е следното: сам издал — един вид държавата — фалшиви пари!

Както читателят може да забележи, римските императори не били никак еднообразни в злодеянията си. Всеки нов властелин е прибавял по нещо ново и оригинално към старите и обичайни престъпни методи на предшествениците си.

Видяхме как Комод избивал с херкулесовския си боздуган вързани недъгави хора; а пък Каракала бил фалшификатор на пари!

Освен това Каракала бил недоверчив и вероломен. Както измамил брат си Гета, като го повикал в стаята си и го убил в прегръдките на майка им, така измамил и двама владетели от Изтока — царя на Армения и царя на Осроин. Поканил ги да дойдат в палатката му, за да подпишат мирния договор, но щом влезли, хванал ги и ги вързал. Пак добре, че не ги заклал!

Нарекохме го безумен и това съвсем не е лъжа. Страдал от цял куп явни и тайни болести. Бил много недоверчив и затова бил постоянно заобиколен от стражи, доносници и шпиони. Но въпреки всички тези предпазни мерки, не можал да се спаси. На връщане от война с партите Каракала бил убит от началника на гвардията си, Макриний Мавър от Сицилия. И естествено, гвардията провъзгласила за император убиеца, както обикновено ставало от два века насам.

Макриний се преструвал, че не желае да седне на трона. Но понеже войската много настоявала, уж се видял принуден да приеме. И когато приел, оплакал предишния си господар, добрия си господар. Писал на Сената, че покойният бил толкова добър, че достопочтеното събрание на „отците“ трябвало да го обяви за „бог“! Такава наглост не е необичайна за такива типове! Всички са от един дол дренки!