Лора Тейлър
Диво цвете (9)

Девета глава

Двамата стояха на няколко крачки един от друг в стаята на хотела, а докато мълчаливо се наблюдаваха, в очите им се разгаряше непреодолима страст.

Възбуден до болка, Грей припряно свали сакото си, разхлаби вратовръзката си с треперещи пръсти и разкопча ризата си, като не откъсваше очи от Алекса.

Развълнувана, тя използва облегалката на стола за опора, докато разкопчае сандалите. Замръзна, срещнала погледа на Грей. Очите му бяха потъмнели, юмруците му бяха стиснати до побеляване.

— Какво има?

Желанието напираше в него, но той успя да отвърне:

— Събличаш се и ми е адски трудно да не те докосна.

Тя рязко пое дъх, изненадана от гнева му, но изведнъж осъзна, че това не е ярост. Само кулминацията на седмици въздържание, на обуздаване на желанието, на нещо, което тя не знаеше как да нарече. Тя пристъпи към него. Вдигна ръце и ловките й пръсти разкопчаха докрай ризата му. Поколеба се и го погледна.

Изопнатите черти на лицето му отразяваха агонията на трудно потисканото желание.

— Алекса, кажи нещо. Не съм от камък, не мога да не те докосвам.

— Докосни ме. Искам да усетя ръцете ти по тялото си. Знам, че не си от камък.

Тя изрече това така спокойно и уверено, както не би го казала преди. Вече знаеше, че каквото и да се случи между тях, ще бъде правилно.

Той изведнъж я привлече към гърдите си и толкова бързо я целуна, че тя загуби способността си да разсъждава. Можеше само да чувства, а това, което усети да пробягва по тялото й, бе тайнствено и опияняващо.

Езикът му уверено се вмъкна между устните й и ги раздели. Грей потъна в топлината и почувства как сърцето му спира. Усети, че тя потрепери и се опита да бъде по-внимателен. Иначе щеше да я обладае тук, на пода, забравил обещанието, което си даде за първия им път заедно.

С нежелание откъсна устни от нейните. Вдигна я и я отнесе в спалнята. Тя се притисна в прегръдките му, а топлият й дъх галеше лицето му. Той властно и алчно я привлече към себе си.

Сега беше негова. Толкова дълго, колкото успееше да я убеди да остане в ранчото. А после… Безмилостно прогони тази мисъл от ума си. Спря до леглото и нежно я остави да стъпи, като инстинктивно внимаваше за болното й коляно.

Алекса усети тази почти неестествена предпазливост. Не му отиваше. Тя не искаше да бъде внимателен, искаше Грейсън Ленъкс, силния, буйния, всеотдайния и страстен мъж, когото бе опознала и обикнала.

Протегна ръце и погали лицето му.

— Тук съм, защото искам да бъда с теб, Грей. Не бъди внимателен с мен и не ме пази. И двамата чакахме твърде дълго. Всичко, което желая, е да се любя с теб.

Той поклати глава и се засмя:

— Най-после каза проклетите думи, миличка.

Тя също се усмихна и привлече главата му към устните си. Усети ръцете му върху ципа на роклята. Предизвиквайки го с почти наивния опит на млада жена, която сега открива силата си на съблазнителка, тя докосна с език устните му.

Грей дръпна роклята и тя се свлече по бедрата й. Черното бельо рязко контрастираше с бледата й кожа. Потисканата въздишка изгори дробовете му. Тялото му изтръпна при мисълта колко малка е преградата между тях. Ръцете му затрепериха. Помоли се да се овладее.

Алекса изстена и огън избухна в гърдите му, когато прокара пръсти по гладката като коприна кожа. Тя рязко пое въздух, изви се към него и усети мъжката му сила да притиска тялото й. Освободи ръце от преплетените им тела и намери ципа на панталона му. Пръстите й се раздвижиха несръчно и тя разочаровано простена.

Лекото жасминово ухание погълна Грей. Той й помогна, като едва овладяваше желанието си. Припряно се съблече и дрехите му се свлякоха на пода до роклята на Алекса. Щом свали бельото й, нежно я притисна с тяло към леглото.

Впи устни в нейните, ръцете им безумно се сключиха, това, което вземаха един от друг, не им стигаше. Алекса прокара ръце по пламналото му тяло.

Грей я обсипа с нежност, която не бе очаквала да получи. Сърцето й се сви, нервите й се опънаха и разумът й потъна в чувствена вълна, толкова силна, че й се искаше това никога да не свършва.

Устните и езиците им се преплитаха в чувствена игра без правила, подчинена на удоволствието и на безкрайната ненаситност. Ръцете му погалиха гърдите й, плъзнаха се по корема, между бедрата й. Търсещите му пръсти потънаха по-дълбоко, срещайки готовността й да го приеме. В един дълъг миг сърцето му спря да бие, после възвърна първичния си ритъм, а ударите отекнаха в сетивата му.

Алекса бурно се изви при интимното докосване, а усещанията пробягваха на вълни по тялото й. Грей я притисна по-силно и започна да я милва, като се бореше с огъня, който го поглъщаше. Трескав от желание, той се отпусна до нея и продължи да гали гърдите й с влажния си език, а пръстите му дразнеха нежната й плът.

Алекса прокара ръка по гърдите му, после плъзна длан към корема му. Усети как твърдите мускули се напрягат и ръката й стана по-смела. Разбираше, че няма граници за любовта.

Окуражена от това прозрение, тя почувства как тялото му трепна в отговор на ритмичните нежни движения, чу неравното му дишане. Накрая той откъсна устни от щедрия дар на гърдите й, дишането му стана още по-учестено, по лицето му бе изписана силна болка. Той я погледна, хипнотизиран от искреността на удоволствието й и от екстаза, когато отново се докоснаха, замаяни и отдадени на лудостта.

Близостта им бе толкова истинска, че стигна до глъбините на душата му. Потръпна под въздействието на това усещане. Грей се освободи от пръстите й, вече неспособен да се овладее.

Погълна тихия протест на Алекса с устните си и след миг се надвеси над нея. Подпрян на ръце, той се отпусна между бедрата й, твърд и пулсиращ от копнежа.

— Благодаря — прошепна тя, развълнувана от нежността му.

Той обгърна лицето й и дрезгаво промълви:

— Обещах, че няма да ти причиня болка.

Тя кимна обви раменете му и впи устни в неговите. Той се гмурна в разтапящата влага на тялото й и простена, усетил чувственото сливане на нежните мускули и невероятната топлина. Тя извика и ноктите й се впиха в гърба му.

Това бе вик на радост, на облекчение след дългото чакане, израз на чувствата, изпълнили и неговата душа, преди да им се отдаде изцяло.

Екстазът я погълна като безмилостна вълна. Тя потръпна под силата, настойчивостта и опиянението, които я заливаха. Обичаше Грей повече от всичко на света. Никога не е била толкова сигурна в чувствата си.

Той налагаше ритъма и я повличаше към забравата заедно със себе си. Лудостта, която заплашваше благоразумието и душата й, сега напълно я погълна. Той откъсна устни от нейните само за да се наслади и на гърдите й. Играеше си и дразнеше ту едната, ту другата, зъбите му възбуждащо драскаха розовите им връхчета. Грей и Алекса политнаха заедно към звездите и избухнаха като планета, предопределена да се изсипе в огнен дъжд в небесата.

Чувствата изгаряха душата й и унищожаваха усещането й за реалност. Алекса се притисна в Грей. Обичаше го. И щеше да го обича до последния си дъх, но не можеше да изрече тези думи. Инстинктът й подсказваше, че и Грей не би искал да ги чуе.

Той остана в нея дори когато се отпусна на една страна. Държеше я в прегръдката си и видя блясъка в очите й, когато го погледна.

— Не знаех, Грей. Наистина не знаех.

— Какво не си знаела?

— Че любовта може да те накара да се чувстваш толкова свободен.

— Това е само началото, миличка — засмя се той.

— Ще го преживея ли?

— Защо ми се струва, че ти не си…

Той загрижено млъкна. Не му беше идвало наум да се замисли преди. А и до този момент не бе имало значение.

Тя разбра, че той иска да знае. Леко вдигна рамене и скри лице във врата му.

— Беше ми за втори път.

— Изобщо?

— Да — потвърди тя, после вдигна лице и се усмихна. — Обичам да го правя с теб, Грей.

Обичам те толкова много, че боли.

Грей видя изражението й. Прониза го болка от искрено съжаление, когато осъзна какво тя желае да чуе от него. Обичаше я. Но би ли могъл да признае? Не продума, въпреки че в очите на Алекса прочете разочарование, което го нарани.

— Трябваше да ми кажеш.

— Защо?

— За да бъда по-внимателен.

— Не беше ли?

— Дано…

Тя го блъсна по гръб и легна върху него. Любовта я бе направила по-самоуверена.

— Покажи ми колко внимателен е трябвало да бъдеш, Грей — подкани го тя и захапа брадичката му.

Искаше да я люби, докато умре в прегръдките й, но имаше нужда да научи повече.

— Толкова лошо ли е било първия път?

— Ужасно. Беше отдавна. В колежа.

— Ужасно, така ли? — дръпна я върху себе си той и започна да гали гърдите й.

— Наистина — прошепна тя. — А сега е прекрасно.

— Щастлив съм.

Той близна връхчето на едната й гърда и огънят в нея отново пламна.

— И аз.

— Шшт, остави ме да те любя и се отпусни, Алекса.

— Ти защо…

— Защото си ти — прекъсна я той. — Защото заслужаваш най-хубавото и защото и ти ми го даваш.

Той хвана с устни твърдото й зърно и плъзна ръце по гърба й към извивката на бедрата. Възбуждаше я, галеше я, измъчваше я. И пак прогони разума от съзнанието й. Предложи й съкровищата на вселената и я накара да разбере, че неговото съкровище е тя самата.

Изви се над него, а косата й ги обви като коприна. Очите й бяха затворени, тя стенеше и въздишаше. Алекса се предаде на магията на Грей.

 

 

Алекса тихо въздъхна и хвърли бърз поглед към Грей. Той седеше до нея в самолета, с изправени рамена, облегната назад глава и вперени някъде напред очи. Заприлича й на каменна статуя. Тя мълчаливо се измъчваше от напрежението, установило се помежду им, толкова плътно, че можеше да се докосне.

Денят и действителността бяха твърде далеч от романтиката на танца и нощта на чувствата. Питаше се дали не е сънувала, но леката болка по цялото й тяло подсказваше, че не е.

Неспособен да издържи упоритото мълчание на Алекса, Грей най-накрая каза:

— Много си мълчалива. И две думи не си казала, откакто напуснахме Далас.

— Ти също — боязливо се усмихна тя.

Той се намръщи и неспокойно се размърда на мястото си.

Алекса погледна през прозорчето. По синьото небе пробягваха пухкави облаци. Облите хълмове на централна Калифорния се простираха далече под тях.

— Мислиш за нощта, нали? — тя го погледна и кимна — Съжаляваш ли? — напрегнато попита той.

— За нищо. А ти?

— И аз не съжалявам.

— Радвам се. Не искам да ме запомниш като някоя, която те е накарала да съжаляваш.

Тялото му се стегна. Мъжът стисна юмруци. Алекса забеляза, но не разбра реакцията му. Бе твърде объркана и твърде уморена, за да се запита каква е причината за гнева му.

И двамата потънаха в неловко мълчание, докато самолетът се приземи в Стоктън.

— Алекса?

— Да?

Той търсеше подходящите думи, искаше да й обясни защо бе така неспокоен.

Преди да продума, Алекса каза:

— Излишно е да се притесняваш. Няма да ти увисна на врата само защото сме се любили. И двамата сме зрели хора. Не го направих, за да те хвана в капан.

— Знам — остро отвърна той.

— Може би не се изразявам правилно, но не искам да мислиш, че трябва да ми обещаваш нещо заради това, което се случи. Исках да го направя с теб. Иначе нямаше да дойда в Далас.

Тя бе искрена Грей разбираше, че се мъчи да му помогне. Толкова ли му личеше? И защо изведнъж се почувства отвратително?

Мълчанието му я подкани да продължи:

— Предстоят ми много промени. Връзката ни може да усложни живота и на двама ни. Станалото станало. Така никой няма да е наранен.

Ето, помисли си тя. Каза думите, които бе репетирала от качването в самолета. В душата й стана пусто, както очакваше.

— Големи приказки изрече.

Смаяна от хапливия му тон, тя каза:

— Опитвам се да ти обясня какво мисля.

— Много либерално мислиш, миличка. Модел на съвременната жена. Щастлива ли си сега?

Не, мислеше си тя. Не съм щастлива.

— Само казах каквото трябваше — упорито се защити тя.

Слязоха от самолета, взеха багажа си и се върнаха в ранчото в мълчание. Уил и Мина ги посрещнаха пред къщата, усмихнати и нетърпеливи да разпитват за пътуването, докато един по един усетиха напрежението между Алекса и Грей.

Младата жена опита да се усмихне, но рече тихо „колко е хубаво да си у дома“, докато ги прегръщаше. Грей чу и тръгна нанякъде, като ги остани изненадани от грубото му държание.

Следващите няколко дни бяха толкова напрегнати, че Алекса нямаше време да мисли. Дърводелци строяха подиум за оркестъра и дървени маси на открито за пикника. Камиони докараха мебелите и осветлението. Доставчикът и организаторката се мотаеха като избягали от приют за душевноболни. Инструкциите си Алекса им изпращаше чрез Мина, която намираше общ език с тези странни особи.

Ядеше на крак. Често виждаше Грей, но и двамата се ограничаваха с обичайния любезен тон и това караше Алекса да се чувства като наемен работник. Въпреки това всяка вечер се стоварваше в леглото, изтощена, но горда, че подготовката на вилите и пикника върви по плана.

През първите няколко дни след завръщането им от Далас Грей умишлено остави Алекса сама. Според него и двамата се нуждаеха от време, за да помислят. Но нещо му подсказваше, че се държи като глупак.

Накрая си призна, че преди по-малко от месец бе отворил не само вратата на дома си за тази непозната, а и сърцето си. Но миналото все още всяваше страх в мечтите му за бъдещето и той постоянно се бореше с желанието да обясни на Алекса какво чувства към нея.

Тя толкова приличаше на дивите цветя, които я бе завел да види сякаш преди един живот. И като дивите цветя се нуждаеше от свобода да живее и разцъфва. Но трябваше да знае, че някой се нуждае от нея. Още се чудеше дали е разбрал чувствата в очите й в тяхната нощ в Далас. Тогава мислеше, че е любов. Сега не беше толкова сигурен.

След още една безсънна нощ Грей се поддаде на мъчителния копнеж. Призори взе спящата Алекса и я отнесе в стаята си. Нежно я събуди, като докосваше бедрата й с устни и галеше гърдите й, докато зърната й се втвърдиха като рубини.

Усещанията, пробягали по тялото и достигнали съзнанието й, я събудиха. Грей лежеше до нея с глава до бедрата й и галеше тръпнещото й от желание тяло.

— Гледах те как спиш. Като ангел…

Тя се засмя, твърде щастлива, че е с него, за да му иска обяснение защо е отвлечена в съня си.

— Сякаш съм гола.

— Гол ангел — поправи я той.

— Откога съм тук?

Гласът й бе сънен, изпълнен със съблазън, и тя леко се изчерви, когато устните и ръцете му станаха по-смели. Пое дълбоко дъх и потръпна.

— Може би от час. Спиш толкова дълбоко. Мислех, че никога няма да се събудиш.

Дъхът му, горещ и възбуждащ, погали бедрото и приближи до женската й същност.

Алекса потръпна. Протегна ръце и потърси опора в главата на Грей.

— Ще ме убиеш — прошепна дрезгаво тя.

— И ще те съживя отново — обеща той, устата му бе ненаситна, пръстите му потънаха между бедрата й, и тя усети търсещия му език и нежните устни.

— Трябваше да ме събудиш — задъхано го укори тя, — може би съм пропуснала нещо важно.

Той вдигна глава, очите му бяха потъмнели от желание. Думите й накараха ъгълчетата на съблазнителните му устни да се повдигнат в усмивка.

— Ранчото се е превърнало в гара. Ден и нощ си заобиколена от хора. Желаех те за себе си, преди денят да е започнал, а не исках да ми откажеш. Отчайващите обстоятелства изискваха отчаяна постъпка — заключи той.

Нежност озари лицето й, когато забеляза уязвимостта в очите му.

— Не мисля, че мога някога да ти откажа, Грей.

Обичам те, едва не прошепнаха устните й, но тя успя да се сдържи. Знаеше, че той не я обича, но нейната любов стигаше и за двамата. Това чувство я караше да иска да му даде всичко от себе си. Да откаже на Грей, означаваше да спре да живее.

Той прие стона й за съгласие. Поведе я през лабиринта на безумна страст и удоволствие. Всеки миг, когато се задъхаше, той усилваше нежните си милувки. Всеки миг, щом простенеше, той потъваше по-дълбоко и плътно я притискаше. Всеки миг, когато изричаше името му, той се наслаждаваше на възможността да й достави удоволствие. И когато небето избухна и отнесе съзнанието й в безкрайността, той разбра, че животът му няма да има смисъл, ако тя си отиде.

Още разтърсена от преживяното, Алекса протегна ръце към Грей и отчаяно се притисна към него. Той неохотно отслаби прегръдката си, но само за миг.

Любовта й вдъхваше увереност, позволяваше й да сподели отговорността, която той бе поел в Далас. Пръстите й трепнаха, когато го докосна, а в следващия миг той щеше да избухне от милувката й. Тази близост ги свърза още по-силно и накара телата им да потръпнат.

Подпрян на треперещите си ръце, той погледна в блестящите й от страст очи и прошепна:

— Имам нужда от теб, Алекса.

Очите й се напълниха със сълзи, когато той нежно проникна в нея, сълзи от радост, че той изпитва нещо повече от желание да я притежава. Последната й свързана мисъл беше, че нуждата не е любов, но е най-близо до любовта за този мъж, който притежаваше независим и силен характер и бе преживял болезнения урок как да губи.

Въпреки усилията им да задържат мига, екстазът избухна и в двамата, замая ги със силата си и накара и последната преграда между тях да рухне. Алекса дълго не можа да продума.

В прегръдката на Грей тя мълчаливо наблюдаваше как слънцето заблестя над земята и се промъкна през отворената балконска врата. Слушаше как бие сърцето му и нежно плъзгаше пръсти по корема му.

Грей се напрегна от докосването й и я притисна по-плътно. Когато не можа да издържи на пламъка, разпален от милувките й, той я дръпна докато лицата им почти се допряха.

Алекса се засмя и каза:

— Добро утро.

— Добро утро и на теб. Какво си мислиш, че правиш, Алекса?

Тя невинно го погледна, но пръстите й продължаваха играта си.

— Нищо.

Целувката му щеше да я задуши.

— Ще ти покажа дали е нищо — обеща той и й даде възможност да си поеме дъх.

Спази обещанието си, което предизвика отсъствието им за закуска и още много безсънни нощи.

 

 

В деня преди пикника Алекса се отби да хапне набързо в кухнята. Едва успяваше да открадне минутки и за себе си. Временната кухня в далечния край на поляната приличаше на разбунен кошер. Двама главни готвачи, няколко помощници и доставчикът щяха да прекарат там последните часове преди пристигането на гостите. Другият персонал беше настанен в ранчото и имаше разрешение да ползва басейна в почивките. Алекса бе уверена, че всичко протича по план.

Младата жена хапваше сандвич и четеше списъка със задачи, когато кухненската врата хлопна. Грей влезе, целуна я и усмихнат придърпа един стол до нея.

— Изглеждаш доволен от себе си.

— Съдба току-що пристигна.

— Кога мога да го видя? — нетърпеливо попита тя и го подкани да си вземе сандвич.

— По-късно тази вечер. Трябва му малко време да се успокои. Пътят от Тексас е дълъг.

Алекса стана да налее студена лимонада.

— Спомням си, че е невероятно красив, Грей. Надявам се да оправдае очакванията ти.

Очите му засияха, докато я наблюдаваше как налива лимонада в пълните с лед чаши. Облечена в къса памучна фланелка, шорти и сандали, с небрежно прибрана на опашка коса, тя го привличаше невероятно.

— Като говорим за очаквания, аз удовлетворявам ли твоите?

Тя игриво плесна ръката му, протегната към гърдите й.

— Дръжте се прилично, господин Ленъкс. Някой може да ни види. Да, ти удовлетвори всичките ми очаквания, даже и тези, които не съм подозирала, че имам.

Той я придърпа в скута си и забрави за обяда си.

— Искаш ли да се скрием?

Тя го прегърна и си помисли колко ще й липсват тези мигове.

— Веднага бих се съгласила. Мога да ти отделя време. Какво ще кажеш за среща късно тази нощ?

— Не съм сигурен дали ще издържа дотогава. Май ще трябва да си намеря някоя друга.

— Само опитай.

— Както кажете, госпожо.

Тя се засмя и се зае с обяда си. Малко по-късно пристигнаха Уил и Мина. Алекса се учуди, че Майкъл не се вижда никъде, но го отдаде на пристигането на Съдба и се запъти към цветарския магазин, открит в едно от празните помещения.