Карла Нигърс
Опитай с търпение (3)

Трета глава

Пейшънс прекара остатъка от следобеда, нанасяйки се в новото си, за щастие временно, жилище. Всичко бе прекалено изискано. Имаше три прекрасно обзаведени спални, всяка с баня към нея. А аудио-визуалният салон бе два, а може би три пъти, по-голям от вилата й. В него бе монтиран огромен телевизионен екран, последна дума на техниката, компактдисков аудио плеър и други електронни системи, които тя дори не си даде труд да идентифицира. Библиотеката изглеждаше като пренесена от старинно английско имение. Къщата й се стори прекалено голяма за нуждите на двама души. В обширната кухня забеляза огромни остъклени бюфети, плотове със сини плочки, печка, предназначена сякаш за ресторант, три умивалника, две машини за миене на съдове и накрая — две специални английски порцеланови чинии за котки на пода. Смачканото алуминиево канче на Джейк изглеждаше като просешко до „трапезарията“ на Аполон и Афродита. Дневната пък имаше страхотен панорамен изглед към Сентръл Парк и цял Ню Йорк, няколко екзотични растения в саксии и оригинални модернистични картини, за които Пейшънс бе готова да се закълне, че са закачени с главата надолу. Тук имаше повече места за сядане, отколкото познатите й, които би могла да настани в тях. Луксозното обзавеждане навсякъде бе издържано в неутрални тонове, скъпо, от най-добро качество и с много вкус. Трябваше да признае — всичко беше разумно, функционално, удобно и красиво. Нейният черно-бял телевизор и старият диван на чичо Исая изглеждаха най-малкото окаяни в сравнение с цялото това великолепие.

Какво се бе случило с Тили Медрид?! Та до неотдавна тя бе свикнала да спи под звездите на Адирондакс и да разказва истории за призраци около огъня!

Пейшънс се осмели да излезе навън два пъти. Първият — да купи здрав ремък за Джейк, който щеше да го държи близо до нея, вместо да скача в асансьори с приятно изглеждащи мъже, които по една случайност също се казват Джейк. Да не би пък нейният Джейк да бе намерил сродна душа? Другият Джейк май не бе особено привързан към кучета. Освен това не бе в състояние да оцени смешното в цялата тази ситуация. Не че нейният Джейк му бе причинил някакви вреди — мъжът изглеждаше учудващо стегнат и в добра форма, особено за нюйоркчанин.

Вторият път, когато се осмели да излезе, бе да разходи Джейк из района. Откри, че по незнайни причини, хората ги заобикалят и тя се почувства много по-самотна по улиците на Ню Йорк, където пъплеха буквално милиони души, отколкото когато се разхождаше по пустеещия бряг на езерото.

Портиерът се държеше така, сякаш нищо не бе се случвало тази сутрин.

С настъпването на вечерта тя с удоволствие прегледа библиотеката на Търуилигър. За нещастие, не можа да открие нищо за приспиване. Най-накрая избра подвързано с кожа, екологично чисто, издание на „Тримата мускетари“ и потърси къде да се сгуши в да почете. Джейк не можеше да си намери място, очевидно не се чувстваше особено уютно в този дом и току кръстосваше нагоре-надолу. Нямаше никакви постилки или кокали за кучета. Тили Медрид не държеше такива неща, откакто се бе омъжила за Търуилигър. Пейшънс обаче нямаше намерение да се примири с подобна незавидна съдба.

„Не си струва да пожертваш любовта си и романтиката в живота заради някакви си кокали за игра на кучета“ — сякаш чуваше аргументите на Тили.

Но кокалите за кучета бяха само символ на свободата й. Пейшънс не искаше да пожертва самата себе си. Какво бе направила Тили? Нима бе станала друг човек, само и само да достави удоволствие на Терънс Търуилигър? Затова ли бе заминала сама за Аризона?

Ти не носиш отговорност за щастието на Тили, си каза тя и с книга в ръка се отправи към по-голямата от двете гостни. Натисна ключа точно зад вратата и красива порцеланова лампа в стил Луи XV обля стаята в меха светлина.

В този миг тя забеляза намачкана пурпурна риза, захвърлена върху огромното легло.

— О, Тили!

Вдигна ризата с един пръст и внимателно я разгледа. Сто процента памук, черни копчета… Скъпа, но в линия и цвят, които Терънс не би облякъл никога. Както и маратонките, които надничаха изпод леглото. Пейшънс бързо прегледа стаята. Кожена раница — „древна“ колкото си искаш, изтъркана и без традиционния монограм „Т“ на Търуилигър — бе оставена в гардероба, натъпкана с дрехи, които в никакъв случай не можеха да принадлежат на богатия й консервативен зет.

— За Бога, Тили, защо ме принуждаваш да ставам съпричастна на всичко това?

В съседната спалня чифт шорти в електриковосиньо и раздърпана бяла фланелка висяха на дръжката на вратата.

— Бих предпочела кокал за куче пред спортен екип — измърмори Пейшънс. Особено вече използван от някой мъж.

Комплект за бръснене бе разхвърлян над умивалника. Тя огледа нещата — самобръсначка, четка за бръснене, легенче за бръснене с малко сапун, четка за зъби, конци за почистване на зъби, течност за изплакване на устата, одеколон за след бръснене… Отвори запушалката и го помириса. Определено не бе любимото ухание на Терънс Търуилигър. Имаше и разни други лични принадлежности, които тя предпочете да не разглежда толкова внимателно.

— Ах, Тили, Тили…

Нищо от нещата, които не бяха собственост на Терънс не беше добре скрито, но може би не бе и необходимо. Нищо чудно Терънс вече да е напуснал този дом и Тили да е скрила истината за брака си от по-малката си сестра и вече да се е разделила със своя съпруг.

Тили май имаше любовник…

Пейшънс се отпусна на крайчеца на леглото. Не биваше да прибързва със заключенията. Но ако Тили имаше някакъв роман само година след като се бе омъжила, при това с мъж, който бе пристрастен към пурпурни ризи, не беше ли Пейшънс длъжна да направи нещо?

Например какво? Какво ли пък знаеше тя за мъжете?

— Спри!

Джейк отдавна не бе в стаята и Пейшънс си говореше сама. Тили бе на тридесет и четири и имаше право на собствен живот. Можеше сама да взима решения и да прави грешки. Пейшънс не носеше отговорност за нея.

Като сграбчи пурпурната риза, която засягаше сестринското й самолюбие, тя се отправи към гардероба и я напъха в раницата.

Нима трябваше да търпи нечий любовник в съседната гостна?

Ако е любовник на Тили, да. Макар да имаше скрупули по този въпрос. Даже ако тя и Терънс се бяха разделили и бракът им фактически бе приключил, Тили никога не биваше да се среща със своя любовник в стаята, която е споделяла със съпруга си.

Изведнъж отнякъде се появиха Аполон и Афродита и започнаха да си играят с възглавниците, както биха постъпили всички котки, независимо от породата си. Не можеше да го отрече — бяха чаровни създания, леки, пухкави и с благородни осанки. Не като Джейк. Пейшънс бе сигурна, че те никога не биха я поставили в унизителното положение, в което я бе вкарало проклетото й куче. Тя прехапа устни, за да не се разсмее при спомена за днешните премеждия, въпреки че един сериозен проблем не напускаше съзнанието й.

Образът на другия Джейк отново изплува пред очите й. Бе й се случвало нееднократно през целия ден. Тя не искаше да знае защо нейният Джейк го бе харесал и защо самата тя продължаваше да мисли за него и за тъмните му очи.

Просна се на леглото, решена да се наслади на елегантната обстановка и на уединението.

Но точно пред погледа й се оказаха спортните шорти в електриковосиньо, закачени на вратата на банята.

Пфу, мъже!

Пейшънс не издържа, стана и отиде с бърза крачка до банята, взе четката за тоалетна и с нея махна оскърбяващите естетическото й чувство артикули от дръжката. Като ги държеше на една ръка разстояние от себе си, тя безцеремонно ги остави на пода в гардероба. След това отиде да вземе душ, ала изпусна шишето с шампоана и го разля, защото капачката не бе добре затворена.

Когато Тили се върне от Аризона, си каза тя, двете ще излязат на вечеря и хубаво ще си поприказват. Наистина ще си поприказват. Не за любовния живот на Пейшънс — или за липсата на такъв, а за очевидно безразборния любовен живот на самата Тили.

Как можеше сестра й да се увлече по мъж, който не си дава труда да затвори добре капачката на шампоана!

На всичко отгоре, когато излезе изпод душа, тя си спомни, че е забравила халата си. Вече бе намалила топлината в апартамента на Търуилигър до шестнадесет градуса. Ненавиждаше топлите здания и нямаше никакъв смисъл да се прахосва толкова енергия за отоплението им. За какво бяха тогава фланелите, ако не за студените нощи. Като прекоси гола гостната, тя грабна фланелка в малинов цвят от чантата на онзи натрапник — любовника. Определено не бе неин цвят, но тъй като само двете персийски котки и кучето можеха да забележат това несъответствие, тя се отпусна в леглото с „Тримата мускетари“.

Джейк, с неговите цели петдесет килограма, и котките бързо се покатериха при нея. Не бяха особено ентусиазирани от съседството на кучето, но в никакъв случай нямаха намерение да се откажат от топлото легло. При други обстоятелства Пейшънс щеше да изрита Джейк обратно на пода, където му беше мястото, но Ню Йорк бе непознато място както за него, така и за нея. Тя пусна радиото и се опита да се аклиматизира, сякаш току-що бе кацнала на луната. Навън Ню Йорк се къпеше в светлини. Изобщо нямаше нищо общо с Адирондакс.

Час по-късно, Д’Артанян превземаше Франция, когато Джейк внезапно скочи от леглото и изтърча от стаята. Пейшънс не му обърна внимание. Джейк винаги преследваше някакви измислени зайци.

— За Бога! — изкрещя мъжки глас някъде из огромния апартамент. — Ти пък откъде се взе?

Пейшънс се изправи, сърцето й лудо затуптя. Захвърли книгата. Чу ръмженето на Джейк. Крадец? Едва ли. Джейк щеше да реагира по-бързо. А и тя бе затворила вратите… Но не бе поставила веригата. За какво бяха портиерите, по дяволите, ако не да пазят наемателите и собствениците от крадци?

Или може би беше любовникът на Тили?

Беше почти полунощ. Без да издаде звук, като се надяваше, че Джейк няма да я издаде, Пейшънс се пресегна към телефона на нощното шкафче. Смяташе да се обади на портиера.

— Хубаво куче… Помниш ме, нали?

Ръката й замръзна във въздуха. Дали го помни?

— Пейшънс?

— О, за Бога! — измърмори тя. — Не може да бъде.

— Пейшънс, тук ли си някъде? Прибери си, моля те, чудовището.

Да, оказа се точно това, от което най-много се страхуваше. Мъжът от асансьора! Другият Джейк. Сигурно е приятел на Тили и Терънс и си има собствен ключ. Защо, по дяволите, сестра й не я предупреди!

Тя не повика веднага Джейк. Сега не бе време за прибързани заключения. Ами ако не е приятел на Тили и Терънс?

— Какво искаш? — предпазливо извика тя.

— Искам да остана цял и невредим!

Очевидно не разбираше от кучета. Ако човек разбира от кучета, щеше веднага да забележи, че Джейк е безопасен. Пейшънс предвидливо додаде:

— Откъде да знам дали не си престъпник?

Ала преди да чуе отговор, Джейк изтърча през гостната и скочи обратно в леглото. Какво правеше проклетото животно — та матракът няма да издържи! Песът застана на четири крака и тежко задиша в лицето й. Не беше от кучетата, които лаят дълго, не умееше да се концентрира, ако се наложи.

Другият Джейк бе застанал на вратата, кръстосал ръце на гърдите си, и втренчил тъмните си очи в Пейшънс.

— Ти — рече той мрачно — да не си по-малката сестра на Матилда?

Не бе лесно да се държиш с достойнство в легло с куче и две котки и фланелка в малинов цвят, която не пасва на косата ти, ала Пейшънс направи каквото можа. Опита се да не обръща внимание на начина, по който неканеният натрапник се бе опрял на рамката на вратата, и начина, по който бе вдигнал високомерно брадичка в напрегната изучаваща поза.

— Точно така — рече тя и отблъсна кучето от себе си. — Днес се срещнахме вече с вас, не помните ли?

— О, да, спомням си — тонът му подсказваше, че едва ли ще забрави скоро тази среща. — Никой не ме е предупредил, че ще пристигнеш.

— А трябваше ли?

Тъмните му очи се присвиха още повече. Определено не преливаше от щастие, явно тя и кучето й не бяха приятна изненада. Пейшънс огледа синята му памучна риза и ленените панталони. Да определено бе мъж, който носи пурпурночервени ризи и закачва спортните си екипи по дръжките на вратите.

— Да, така мисля — напрегнато изстреля той.

Тя се опита да се държи дипломатично:

— И аз не казвам на приятелите си абсолютно всичко. Сега, ако не възразяваш…

— Очевидно и на теб не са ти казали нищо за мен.

Тя го изгледа и стомахът й се преобърна.

— Какво?

— Ако не възразяваш, бих желал ти и тези животни да се разкарате от леглото ми.

— Твоето легло? — Тили, изстена наум.

— Да, моето легло. Пристигналият пръв има предимство. И ако не възразяваш, в момента носиш моя фланелка. Искам да я свалиш — и той бързо добави: — И да облечеш нещо друго.

Този мъж притежаваше подчертано собственическо чувство.

— Какво те кара да мислиш, че нося твоя дреха? Познавам много хора, които имат малинови фланелки.

Очите му направо я приковаха към матрака.

— Обзалагам се, че с този цвят на косата ти не си от хората, които предпочитат точно малинови фланелки!

— Е, как би могъл да ме убедиш, че е твоя…

— Искаш ли да дойда при теб и да ти докажа?

По дяволите, щеше да го направи. Пейшънс почувства как той излиза от кожата си. Нейното присъствие явно го бе извадило от равновесие. Не самата тя, а просто присъствието й. Да намери непозната в леглото си, скандално!

Тя обаче не бе някоя, която лесно може да бъде сплашена, особено когато верният й Джейк клечи до нея с изплезен език. Разбира се, правеше го само защото бе жаден и уморен, но другият Джейк, поради това, че не беше кучкар, нямаше как да го знае. А той — четирикракият, изглеждаше опасен.

Всъщност опасен изглеждаше и мъжът Джейк. Трябваше да признае, че е доста привлекателен, макар да не бе красавец като русокосия Терънс Търуилигър ІІІ, например. Имаше волево очертана челюст и тъмни очи, които гледаха заплашително, високи скули, гъста чуплива коса и атлетично телосложение. Опита се да си го представи в костюм райе и за нейно удивление си го представи, въпреки че и това не смекчи суровото му излъчване.

Тя се зачуди дали видът и темпераментът му бяха в такъв контраст както при нейния Джейк.

— И не си мисли, че твоят лигав мелез ще ме спре!

Точно този вид самоуверени, властни, всезнаещи мъжки изпълнения не минаваха пред Пейшънс. Тя протегна дългите си крака под завивките и съвсем спокойно се облегна на възглавниците, като невъзмутимо се прозя. Бе готова да премери сили с мъжа на вратата. Който и да беше той, не бе толкова префинен като съпруга на Тили, и едва ли би ограничил избора си до книги на мъртви класици. Сигурно щеше да има някой и друг добър трилър в библиотеката си.

Сестра й определено не би си падала по такъв тип. Пейшънс не можеше точно да определи какъв е характерът на Джейк.

Да, беше почти полунощ, наоколо се мотаеха животни и някаква неканена непозната се изтягаше в леглото, за което той твърдеше, че е негово.

Добре, но какво си представяше той, по дяволите! Да не би да я взема за безчувствена натрапница, която изпитва перверзно удоволствие от това, че някакъв мъж се е надвесил над нея и предявява какви ли не претенции?

— Чувал съм за теб — каза той предизвикателно, — ала няма да отстъпя!

Значи репутацията й я бе изпреварила. Ако Тили му бе разказала някои истории, не бе никак странно, че той не желае да отстъпи. Тили обичаше да представя по-малката си сестра като ексцентрична отшелница пред нюйоркските си приятели. Ако Джейк бе повярвал в половината от това, което вероятно Тили му бе разказала — а вероятно половината от него не бе истина — той просто знаеше, че никой не е в състояние да я изплаши до смърт. Но в този миг Пейшънс осъзна, че всъщност той изобщо не бе я изплашил.

— Почакай в кухнята — каза му тя. Нямаше намерение да оставя нещата в неговите ръце. — След минута ще бъда готова.

— И гледай тази минута да не се проточи много.

Мъж, който обичаше да има последната дума. Е, Пейшънс му позволи да я има. Проследи как той излезе в хола. Би могла да пусне кучето си подир него, но човекът нямаше настроение, а бедното животно бе преживяло достатъчно обиди за днес.

И най-важното, самата Пейшънс нямаше настроение. Желанието й за схватка се бе изпарило.

Защото Джейк, любовникът на сестра й, бе, освен всичко останало, и много секси мъж. От този тип мъже, които винаги намираха начин да пленят сърцето на някоя богата омъжена дама, да вземат, каквото могат от нея, и да я зарежат. Тили не бе особено прозорлива за такива работи. Предоверяваше се на хората. Ако Пейшънс искаше да разбере какво има между сестра й и този тип, трябваше да прояви по-голяма съобразителност. Като начало незабавно трябваше да съблече фланелката му.

О, Тили, какъв номер ми скрои, простена Пейшънс наум.

Облече набързо собствените си джинси и пуловер и се отправи към кухнята с четирикракия Джейк, който само търсеше начин да си поиграе, макар отстрани да изглеждаше отбранително настроен. Ала другият Джейк не трябваше да узнае това.

В същото време онзи намери бира в хладилника на Търуилигър, отвори я, отпи жадно от бутилката, като за малко да я разлее по брадичката си и седна до масата.

Никога не бе се сблъсквал с нещо подобно. Не стига, че му стовариха на главата грижата за котките, ами се озова и в онзи капан в асансьора с чудовищното лигаво, вонящо, грозно куче. И някаква червенокоса си позволи да му вика. Само дето се оказа, че не е крещяла на него, а на кучето си, което, представете си носеше същото име.

След като бе напуснал Сентръл Парк Уест, той прекара относително нормална събота — провери как върви работата по апартамента, отби се в офиса да свърши някои неща, обядва и ходи на кино с един приятел, който се развеждаше. Бе мечтал единствено да се прибере, да изгони котките от стаята и да се разтовари, час-два, преди да заспи.

Но какво му бе дошло до главата!

Пейшънс Медрид в неговата фланелка и в неговото легло! Нещо повече — Пейшънс Медрид с куче и две котки в леглото му.

Защо, по дяволите, Терънс не бе го предупредил? Напълно възможно бе да не са съгласували плановете си с Матилда и затова да не го е предупредил, че ще трябва да споделя апартамента с вироглавата червенокоса и кучето. Май съзнателно бе пропуснал, заподозря той някакъв номер. Пийна още бира. Червенокосата с неуправляемото псе не съответстваха на представата, която си бе създал за ексцентричната по-млада сестра на Матилда Търуилигър. Ако имаха и най-малка прилика, той много по-бързо щеше да разбере с кого си има работа.

Но Пейшънс Медрид — Джейк май че не бе чувал това име преди, го изненада с удивително сините си очи, тъмните дълги мигли, с непокорната си червена грива. За разлика от сестра си, тя не бе изтънчена дама. Женствена — определено да. Трябваше да бъде слепец, за да не забележи нежните й форми под фланелката. Но в никакъв случай не бе някое префинено същество. И не би могла да бъде, ако наистина живееше по начина, по който бе описала Матилда.

„Тя е писател на свободна практика и се е специализирала по проблемите на екосистемите — си спомни той думите на Матилда. — Мисля, че се разбира по-добре с животните, отколкото с хората. Понякога се страхувам, че ще стане отшелник като чичо Исая. Знаеш ли, че той не бе слизал по на юг от Катскилс през целия си живот?“

Странно семейство. Доколкото можеше да прецени, Терънс бе попаднал на единственото нормално създание от фамилията. Чичо им Исая бе починал, но родителите, археолози по професия, бяха заминали на някакви разкопки по Черноморското крайбрежие, а другите чичовци, лели и братовчеди, без съмнение, в една или друга степен също бяха особняци.

Кучето се дотътри до изрядната просторна кухня и прекъсна мислите на Джейк. Той си каза, че не бива да му позволява да го изнерви. Веднъж се бе сблъскал с голяма мечка в Скалистите планини в Канада и окото му не бе мигнало, та на мърлявото куче на Пейшънс Медрид ли ще се даде! Освен това, ако създанието не го бе разкъсало досега, сигурно нямаше да го стори и в близко бъдеще.

— По-добре внимавай — чу да казва нежеланата му съквартиранти от вратата. — Моят Джейк също обича бира.

— Сигурно — рече Джейк.

— Но не е претенциозен. Обикновено държа опаковка от по-евтина бира специално за него. Предполагам, че по това не си приличате.

Джейк мислеше да каже, че съществуват повече от една области, в които се различават, освен навиците за пиене на бира. Но нямаше представа дали да обръща внимание на това, което говори Пейшънс Медрид, или не. Проследи как тя отива до хладилника с удивителната грациозност на жена, за която разказват, че сама си цепи дърва и е превъзходен стрелец. Тя извади бира за себе си или за кучето, Джейк не бе сигурен. Отвори я без проблем и изля малко в керамична купа на пода до чиниите на котките и сплескано алуминиево канче със суха кучешка храна. Джейк си спомни, че в същата изящна купа, произведена в Португалия, преди няколко седмици Матилда бе сервирала спагети по време на една от вечерите й.

— Не донесох съд за вода — небрежно обясни Пейшънс, след това седна срещу него и надигна остатъка от бирата. — Никога не мога да изпия цяла бира.

— Значи пиеш евтина бира, а?

Тя се усмихна. Зъбите й бяха бели и равни и очевидно никога не би ги поверила на грижите на някой стоматолог. Матилда бе споменала, че сестра й е специалист по разни билкови отвари. Ала Джейк бе започнал да подозира, че е преувеличила странностите на Пейшънс, за да украся разговорите по време на традиционните си вечери. А можеше и да не е така.

— Нямам особени предпочитания към бирата — рече Пейшънс.

От това, което бе подразбрал от Матилда и Терънс, тя нямаше никакви особени предпочитания, за мъже да не говорим. „За Бога, никога не се замесвай с човек като сестрата на Матилда — бе му казал веднъж Терънс. — Да ти призная, изобщо не се притеснявам от мисълта, че тя спи сама във вила вдън гори. Всеки, който се опита да й досади, мъж или звяр — ще бъде окачен на ченгел под навеса й“.

Вероятно романтичният й живот не се изчерпваше с лекуването на ранени сърни или писането на статии за миграцията на североизточните пойни птици. Но тя изглеждаше доста щастлива. Самият той бе индивидуалист и не смяташе, че за да живее пълноценен живот, човек непременно трябва да бъде женен и с две-три деца или каквато бе там средната статистическа цифра за момента.

— Страхувам се, че се намирам в малко неизгодно положение спрямо вас…

Внезапната й официалност го изненада. Тя изглеждаше всичко друго, но не и официална в развлечения си пуловер с цвят на тиква и протритите джинси. В неговата фланелка бе изглеждала доста по-секси. Сините й очи проблеснаха с любопитство и му се сториха малко предизвикателни, леко недружелюбни дори. Какво, по дяволите, беше направил?

Тя продължи със същия официален тон:

— Всичко, което зная за вас, е, че се казвате Джейк.

— Разбирам… — бе щастлив, че Матилда не бе разпространила същия тип истории за него, каквито бе разказвала за сестра си пред приятели. — Аз съм Джейк Фар, приятел на сестра ви.

— О, досетих се, че е така!

Джейк допи бирата си, като внимателно я изучаваше. Особена жена. Определено излъчваше интелигентност и изисканост, които не бе очаквал от някой, който води живот като нейния.

— Какъв е проблемът?

Тя се наежи.

— Господин Фар, веднага ще ни кажа, че не обичам да ме водят за носа!

— Слушай — рече той, като се помъчи думите му да прозвучат разумно и отдръпна стола си назад в случай, че тя реши да го замери с нещо. — Днес бе тежък ден и за двама ни. Ако ми обясниш откъде идваш, моля — няма нужда да играем никакви игри.

Пейшънс се наведе напред, но избегна погледа му.

— Тили не ти ли каза, че пристигам?

Джейк се опита да скрие усмивката си. Тили? Той не можеше да си представи изисканата и изящна Матилда Търуилигър да отговаря на името Тили. Разбира се, преди той не би могъл да си представи и че някакъв рошав пес за секунда ще пресуши бирата си и ще се тръшне в краката му.

Джейк поклати глава:

— Нямах представа.

— Тя трябваше да те предупреди или поне на мен да ми каже за вас двамата. Не че не се досетих какво става тук, но…

— Моля?

Страните й бяха порозовели като узрели праскови, което бе изненадващо за жена, която сякаш никога от нищо не се притесняваше.

— Предполагам, че Терънс не знае.

— За мен? Разбира се, че знае. С него сме приятели от детинство. Точно той ме покани да остана тук, докато ги няма.

— О! — подсмихна се разбиращо Пейшънс. — Денят наистина беше много тежък.

— За кого ме вземаш?

Тя махна с ръка.

— Няма значение. Защо Терънс те покани тук?

— В момента правят ремонт в апартамента ми, а имах и пътуване, което пропадна в последния момент — по-скоро не пожела да осъществи, но това бе много тънка разлика, че да я посочва в един часа след полунощ пред спящото в краката му куче и червенокосата синеока. — Той не ми спомена, че ти ще бъдеш тук, а нямах възможност да се видя с Матилда, преди да заминат.

Пейшънс въздъхна дълбоко и уморено се отпусна.

— Ще се побъркам!

— Предполагам, че е трябвало да вземеш котките в твоята вила, докато Матилда я няма?

— Не, Тили никога не би разрешила да взема скъпоценните й котки да прекарат и ден на север при мен. В никакъв случай… — спря тя по средата на изречението и стисна устни, очевидно от нежелание да говори за сестра си. Изглежда Матилда криеше нещо. — Доколкото разбирам, цялата бъркотия се дължи на липсата на комуникация. Няма никакво значение какво сме помислили един за друг. Аз и Джейк пристигнахме в големия град, за да се погрижим за котките. Това е всичко.

— Добре — каза Джейк и се изправи. — Вие сте добре дошли при господин Аполон и госпожа Афродита. Не си падам особено по котките.

— Не може да бъде! — тонът й бе подчертано саркастичен. — Какво смяташ да правиш?

Джейк оставя празната бутилка от бира на плота, забеляза, че Пейшънс не бе довършила нейната. Може би чакаше той да излезе и да я изсипе на кучето.

— Не мога да променя нещата посред нощ. Късно е и съм уморен.

Тя ококори големите си очи с дълги мигли и изпитателно го изгледа:

— Предполагам, че си искаш леглото?

Скъпа госпожице, помисли си той. Знаеш ли колко си привлекателна или изобщо не ти пука?

— Предполагам, че вече се е напълнило с кучешки и котешки косми.

— Да не би да имаш алергия?

Изглеждаше му странно, че собствениците на домашни животни не могат и да си представят, че не на всички им е приятно да лежат в мокри от лиги чаршафи и животински косми.

— Можеш да останеш в леглото — разреши й той великодушно. — Другата гостна не е готова, но ще спя в кабинета.

Тя не отговори и Джейк побърза да напусне кухнята. Чудеше се защо, по дяволите, не си събере нещата и не си отиде вкъщи да си легне в собственото легло. Обърна се и видя как Пейшънс излива на кучето остатъка от бирата в португалската керамична купа на семейство Търуилигър. Изведнъж си помисли, че Терънс няма ни най-малка представа, че снаха му се е настанила в апартамента. Какво ли смятаха да правят Матилда и синеоката й сестра?

Джейк се отби в гостната, за да вземе раницата и багажа си, и забеляза с известно раздразнение, че Пейшънс бе заела банята и бе разпростряла глицериновия си сапун, четката си за зъби и разни май кучешки работи навсякъде. Не беше ли видяла нещата му и не бе ли разбрала, че и друг гост е отседнал в апартамента на сестра й?

Откри тренировъчния си екип на купчина в гардероба и изскърца със зъби. И едва тогава осъзна за какво бе намекнала: „Тя трябваше да те предупреди или поне на мен да ми каже за вас двамата. Не че не се досетих какво става тук, но…“

Боже Господи! Тази луда бе помислила, че той и Матилда… Че той и сестра й… Че той и съпругата на Терънс…

Събра нещата си и се отправи към кабинета, след това събу обувките си и се отпусна на дългия кожен диван. Той и Матилда като… Та това бе чиста лудост!

Изведнъж се разсмя високо.

— Не е чак толкова смешно — извика му Пейшънс от хола. — Всеки би могъл да допусне такава грешка.

Откъде, по дяволите, бе разбрала за какво се смее. Джейк се изправи.

— Будалкаш ли ме? Терънс и аз сме приятели от години. Никога не бих си и помислил да ухажвам жена му!

— Откъде можех да съм сигурна? Терънс е толкова високомерен, а ти… не си.

— Като ме видя, не можа ли да прецениш, че просто не съм от мъжете, които харесва сестра ти?

Пейшънс замълча.

И Джейк отново се разхили. Не можа да се въздържи. Смя се от сърце, защото този беше първият, а може би и последният път, когато знаеше какво си мисли тази безумна и сексапилна червенокоса. Той може да не бе любимият тип на сестра й, но със сигурност беше нейният. А това би притеснило жена като Пейшънс много повече, отколкото й се искаше.

Тъкмо се бе отпуснал на меките кожени възглавници, когато подлудяващото й куче нахлу в кабинета и се сви на купчина на пода, точно под носа на Джейк. Миришеше така, сякаш цял ден бе преследвало нюйоркчани.

— Разкарай се оттук!

Звярът с ум колкото грахово зърно не му обърна никакво внимание.

Джейк изстена и се отпусна назад, така че носът му да бъде извън обсега на миризмите, идващи от нежелания му гост.

— Терънс, приятелю — каза той полугласно, — само да знаеш какво ми направи жена ти…

А може би и Терънс бе част от конспирацията. Какви заговорници! Пейшънс Медрид, грозното й куче и двете персийски котки! След като имаш приятели като семейство Търуилигър, защо ти са врагове, по дяволите?

Кучето заспа първо.

Джейк бе по бельо и се бе завил плътно с кашмирено одеяло, но не можеше да се стопли. Апартаментът бе се превърнал в истински хладилник. Най-накрая той скочи и провери термостата. Шестнадесет градуса! Нищо чудно, че замръзваше. Знаеше, че Терънс е стиснат, но това бе просто нечовешко. Сложи термостата на двадесет градуса, върна се на дивана и докато се отпускаше в сладък сън пред очите му бе Пейшънс Медрид, свита под завивките на леглото, където той трябваше да спи. Тази картина го смущаваше, но изобщо не можеше да се нарече кошмар. Отпусна се, объркването му намаля…

Може би денят не бе толкова тежък и скапан, а просто особен. Май състоянието му щеше да изненада приятно приятеля му Терънс. Да, определено не се чувстваше отегчен. Какво ли ще му донесе следващият ден?