Нора Робъртс
Любов и закон (5)

Пета глава

Тори беше в кабинета си, когато пристигнаха. Боботенето на коли отвън можеше да значи само едно. Наложи си, преди да стане от бюрото, да довърши формуляра, който попълваше. Разбира се, не бързаше да го види, но беше неин дълг да следи за реда в града по време на пристигането на хората от Холивуд. Въпреки това се поколеба, попипвайки разсеяно значката си. Още не беше решила как да действа с Фил. Познаваше закона достатъчно, ала той нямаше да й помогне да се оправи с него, когато бе без значката си. Тод се втурна вътре с широко отворени очи и зачервено лице.

— Тори, тук са! Има цяла тумба пред хотела. Има фургони, коли и всичко останало!

Идеше й да изругае, но трябваше да се усмихне. Тод се забравяше и я наричаше Тори само когато беше развълнуван до отчаяние. А беше такова сладко момче, помисли си тя, пълно с мечти. Тори пристъпи към него и сложи ръка на рамото му. Вече не се дърпаше.

— Да идем да видим — каза тя просто.

— Тори… Шерифе — поправи се той, ала думите му изскачаха една през друга, — мислите ли, че онзи човек ще ми даде да гледам как прави филма? Знаете, онзи, който беше в затвора.

— Знам — промърмори Тори, докато излизаха. — Мисля, че да — отговори му тя разсеяно.

Сцената навън беше толкова странна за Френдли, че Тори едва не се разсмя. Пред хотела имаше няколко автомобила и тълпи от хора. Кметът стоеше на тротоара и говореше с всички наведнъж. Няколко от хората от Калифорния оглеждаха града с изражение на любопитство и учудване. Хората от Френдли ги разглеждаха със същия вид.

Различни планети, помисли Тори и се усмихна леко. Заведете ме при вашия предводител. Когато забеляза Фил, усмивката й угасна.

Беше облечен небрежно, както при първото си посещение в града — не по-различно от членовете на екипа си. И все пак имаше разлика. Той държеше властта, нямаше начин да се сбърка. Дори когато явно слушаше кмета, Фил даваше заповеди. И му се подчиняваха, добави тя замислено. Изглежда между него и екипа му имаше приятелство, но и неявно уважение. Имаше смях и някой и друг вик при разтоварването на апаратурата, ала всичко се вършеше в абсолютен порядък. Той се грижеше за всеки детайл.

— Уха — вметна тихо Тод. — Вижте всички тези неща. На бас, че в тези кашони има камери. Може би ще мога да погледна през някоя.

— Ммм… — Тори видя как Фил се разсмя и чу смеха му през улицата. И тогава той я видя.

Усмивката му не изчезна, но се промени неуловимо. Те се измерваха с погледи, докато неговите хора говореха оживено, а нейните шепнеха. Това се превърна в предизвикателство без думи. Тя стоеше съвсем изправена, ръката й още беше преметната небрежно през раменете на момчето. Фил забеляза жеста, въпреки че усещаше вълнение, което не беше съвсем приятно. Болеше го, откри той объркано. Болеше го само да я гледа. Изглеждаше студена, дори далечна, ала очите й бяха приковани в неговите. Виждаше малката значка, закачена на нежната извивка на гърдите й. В сухия, задушен ден, Тори беше вино, силно и неустоимо. И най-вероятно неразумно. Един човек от екипа му се обърна към него два пъти, докато Фил го чуе.

— Какво? — Очите му не се отделяха от очите на Тори.

— Хъфман е на телефона.

— Ще му се обадя после. — Фил тръгна през улицата.

Ръката на Тори се напрегна и Тод погледна към нея въпросително. Видя, че гледа мъжа, който идваше към тях. Намуси се, но когато тя се отпусна, и той направи същото.

Фил спря до тротоара, така че очите им да са на едно ниво.

— Шерифе.

— Кинкейд.

Той се обърна към Тод и се усмихна.

— Здравей, Тод. Как си?

— Чудесно. — Момчето го гледаше изпод кичур рошава коса. Това, че Фил го заговори и помни името му, развълнува Тори. Тя потисна чувствата си, като си напомни, че не може да си позволи много добри чувства към Фил Кинкейд. — Може ли… — започна Тод. Размърда се нервно и събра кураж. — Може ли да разгледам тези неща?

Фил се усмихна.

— Разбира се. Отиди и попитай за Бикс. Кажи му, че съм казал да ти покаже камера.

— Уха! — Тод погледна развълнувано Фил и после погледна въпросително нагоре към Тори. Когато тя му се усмихна, душата на момчето се отрази в очите му.

Охо, помисли си Фил, когато видя, че момчето леко се изчерви. Тори го стисна леко и Тод се изчерви още по-силно.

— Давай — окуражи го тя.

Фил погледа как момчето пресича улицата, преди да върне погледа си върху Тори.

— Изглежда имаш ново завоевание. Има добър вкус. — Тя го погледна неразбиращо и той поклати глава. — Господи, Тори, това хлапе е влюбено в теб.

— Не ставай смешен — възрази тя. — Той е дете.

— Не съвсем — отговори Фил. — И със сигурност е достатъчно голям, за да се влюби безумно в такава красива жена. — Той се усмихна, когато видя нещастния поглед, с който Тори потърси Тод. — Някога и аз съм бил на четиринадесет години.

Тя се ядоса, че Фил изтъква нещо, което сама не беше забелязала, и се втренчи в него.

— Ала никога не си бил толкова невинен като това момче.

— Не — съгласи се той спокойно и се качи на тротоара. Тори трябваше да вирне брадичка, за да задържи очите си върху неговите. — Радвам се да те видя, шерифе.

— Така ли? — отвърна тя лениво и се вгледа в лицето му.

— Да. Чудех се дали наистина си толкова красива, колкото си спомнях.

— Довел си доста голяма група — каза Тори, без да обръща внимание на комплимента му. — Предполагам, че ще има още.

— Да. Първо трябва да направим някои измервания на града и околностите. Актьорите ще дойдат до няколко дни.

Тя кимна и се облегна на един стълб.

— Ще трябва да оставите колите си в гаража на Бестлър. Ако искате да използвате някое лично жилище или магазин за снимките, ще трябва да се уговорите индивидуално. Барът на Ернандес е отворен до единадесет през седмицата и до един в събота. Консумацията на алкохол на улицата се наказва с глоба от петдесет долара. Отговаряте за всякакви повреди на частна собственост. Ако правите промени заради снимките, това също ще трябва да се уреди индивидуално. Всеки, който нарушава реда в хотела или на улиците, ще бъде глобен и осъден. Тъй като ти си шефът на всичко това, Кинкейд, ще те държа лично отговорен за доброто поведение на хората ти.

Фил изслуша правилата, които Тори изброи, с демонстративен интерес и внимание.

— Ела на вечеря с мен.

Тя се усмихна едва-едва.

— Забрави.

Когато тръгна да си ходи, той хвана ръката й.

— Никой от двама ни не иска това, нали?

Тори не се отърси от ръката му. Беше й приятно отново да я докосва. Обаче го изгледа продължително.

— Фил, и двамата си имаме работа. Нека не усложняваме нещата.

— Непременно. — Чудеше се какво ще стане, ако я целуне още там, в момента. Откри, че точно това иска, повече от всичко, което бе искал от доста време. Но би било неразумно.

— Защо да не го наречем делова вечеря?

Тя се разсмя.

— А защо да не го наречем, каквото си е?

— Защото тогава не би дошла, а аз искам да поговоря с теб.

Този прост отговор я смути.

— За какво?

— За няколко неща. — Искаше да вдигне ръка към лицето й и да усети меката й гладка кожа, ала я задържа на ръката й. — И между тях са моята работа и твоят град. Няма ли да е по-просто и за двама ни, ако се разбираме и стигнем до съгласие по някои основни въпроси?

— Може би.

— Ела на вечеря в стаята ми. — Тори повдигна вежда. — Това ми е и кабинет за момента — напомни й той. — Бих искал да изясним нещата, които засягат филма ми. Ако ще спорим, шерифе, нека да го правим насаме.

Това, че я нарече „шерифе“, я спечели. Това беше титлата и работата й.

— Добре — съгласи се тя. — Седем часа.

— Чудесно. — Тори понечи да си тръгне, но Фил я спря. — Шерифе, — продължи той с усмивка, — остави пистолета в бюрото, става ли? Ще ми убие апетита.

Тя се изсмя.

— Мога да се оправя с теб и без него, Кинкейд.

 

 

Тори се намръщи пред дрехите в гардероба си. Дори докато се къпеше, се чудеше дали да не си сложи работните дрехи и значката за вечерята с Фил, ала това би било дребнаво, а дребнавостта не й беше в стила. Прекара пръсти по една изумруденозелена копринена рокля. Беше семпла, тясна, с висока яка, от която копчетата стигаха до кръста. Удобна и привлекателна, реши тя и я откачи от закачалката. Сложи я на леглото и се измъкна от робата си.

Навън улиците бяха тихи. Надяваше се, че ще си останат такива, защото беше оставила Мърл сам тази вечер. Хората се бяха събрали в домовете си, в дрогерията или в бара и обсъждаха снимките. Това беше главната тема в града от седмици, като изпреварваше жегата, липсата на дъжд и близнаците Креймър. Тори се усмихна. Да, хората имаха нужда от малко забавление, а това беше най-голямото нещо, което се случваше във Френдли от години. Трябваше да се примири. Донякъде.

Тя навлече роклята и почувства как коприната се плъзга по кожата й. Осъзна, че от много време не бе мислила за дрехи. В Албъкърки полагаше доста грижи за външния си вид. В съдебната зала имиджът беше толкова важен, колкото и убедителната пледоария. Съдиите бяха хора. Все пак Тори знаеше как да съвмести добрия стил и удобството.

Роклята подчертаваше фигурата и същевременно даваше пълна свобода на движенията й. Тя се погледна в огледалото върху бюрото. Виждаше се от кръста нагоре. Надигна се на пръсти и се извърна настрани, ала пак видя само част от себе си. Е, реши Тори и отново се отпусна, това би трябвало да е достатъчно.

Машинално се напръска с парфюма си и твърде късно си спомни коментара на Фил за него. Погледна намръщено изящното шишенце и го остави на тоалетката си. Вече не можеше да го махне. Сви рамене и седна на леглото, за да се обуе. Матракът изскърца тревожно. Нямаше проблеми да се оправи с Филип Кинкейд, каза си тя. Това беше едната причина да се съгласи да вечеря с него. Беше въпрос на принципи. Не беше жена, която лесно можеше да бъде прелъстена или очарована, особено от мъж с репутацията на Кинкейд. Разглезен, помисли си Тори, и твърде свикнал да печели, за да й харесва. Беше израсъл с привилегии, в свят на блясък и слава. Очакваше всичко да става както иска, включително с жените.

Тори беше научена да знае цената на парите в света на обикновените хора, които се борят за всеки ден. Тя също очакваше всичко да става както иска, но след като се бе потрудила за това. Излезе от стаята, решена да надделее в предстоящата схватка. Дори нямаше търпение.

Стаята на Фил беше точно до нейната. Знаеше, че сам се бе погрижил за тази подробност, ала нямаше намерение да я споменава. Почука и зачака.

Когато Фил отвори вратата, леката забележка, която искаше да направи, изчезна от ума му. Спомни си как искаше да я види облечена в ярка коприна и сега можеше само да я гледа. Изискана. Това беше думата, която отекна в главата му, но дори тя не можеше да излезе от устата му. В този момент разбра, че трябва да я има или да преживее живота си, обсебен от мисълта за нея.

— Виктория — успя само да каже накрая.

Въпреки че сърцето й заби силно под погледа му и при дрезгавия звук на името й, Тори се усмихна непринудено.

— Филип — каза тя официално. — Да вляза ли, или ще ям отвън?

Той се отмести от вратата. Нямаше да стигне далече със заекване и зяпане. Пое ръката й, за да я въведе в стаята и заключи вратата, без да е сигурен дали заключва нея вътре, или заключва света отвън.

Тори огледа малката, небрежно обзаведена стая. Фил вече беше успял да остави отпечатъка си. Бюрото беше затрупано с документи. Видя бележник, няколко дебели молива и радиостанция. Щорите бяха спуснати и стаята беше осветена от свещи. Тя вдигна вежди и погледна към сгъваемата масичка за карти, която беше застлана с най-добрите ленени покривки на хотела. Върху нея имаше две чинии, покрити, за да се запази храната топла, а до тях стоеше отворена бутилка вино. Тори я взе и погледна етикета.

— Шато брио блан — измърмори тя със съвършено произношение и погледна Фил с бутилката в ръка. — Едва ли си го взел от винарната на Менделсън.

— Винаги взимам нещо за… За душата, когато отивам на снимки.

Тори наклони глава и остави бутилката.

— А свещите?

— От местната дрогерия — отвърна той направо.

— Вино и свещи — промълви тя замислено. — За делова вечеря?

— Имай милост към режисьора — помоли Фил и прекоси стаята, за да налее вино в две чаши. — Винаги играем някаква роля. Извън контрола ни е. — Той й подаде едната чаша и я чукна със своята. — Шерифе, да пием за едни добри взаимоотношения.

— Партньорство — поправи го Тори и отпи. — Много е хубаво — кимна тя одобрително. Плъзна поглед по тялото му. Носеше безукорно ушити памучни панталони и кремава риза с отворена яка, които подчертаваха стройното му тяло. Пламъците на свещите засилваха тъмночервените оттенъци в косата му.

— Изглеждаш по-подходящ за професията си, отколкото когато те видях за първи път — изкоментира Тори.

— А ти по-малко — отвърна Фил.

— Наистина ли? — Тя се обърна и закрачи из стаичката. Малкият килим беше протрит на места, таблата на леглото беше надраскана, а нощното шкафче се клатеше. — Как ти се струват условията тук, Кинкейд?

— Стават.

Тори се засмя в чашата си.

— Почакай да стане горещо.

— А сега не е ли?

— Крилатите думи: „Още нищо не си видял!“ значат ли нещо за теб?

Той си наложи да не гледа как се движи тялото й под коприната.

— Искаш да видиш как цялата холивудска сган се стопява, така ли, Тори?

Тя се обърна към него и го смути с ослепителната си усмивка.

— Не, дори ви желая успех. Тъй или иначе, крайният продукт от работата ти неизменно ми харесва.

— Дори и да не харесваш как го постигам.

— Може би да — съгласи се Тори. — С какво ще ме нагостиш?

Фил замълча, загледан в очите й, които му се надсмиваха над ръба на чашата.

— Менюто е доста ограничено.

— Кюфтета? — попита тя нерешително, знаейки, че това бе специалитетът на хотела.

— Боже опази. Пиле с кнедли.

Тори се върна към него.

— В такъв случай оставам. — Двамата седнаха и се погледнаха над масата. — Ще оставим ли деловата част настрана, Кинкейд, или това ще ти попречи на храносмилането?

Той се засмя и я изненада, като се протегна да вземе ръката й в двете си ръце.

— Ти си страхотна жена, Тори. Защо те е страх да използваш първото ми име?

Тя се смути за момент, ала остави ръката си в неговите, без да се съпротивлява. Защото е твърде лично, помисли си Тори, но отговори:

— Да ме е страх?

— Или не искаш? — предположи Фил и прекара пръст по гърба на дланта й.

— Това е несъществено. — Тя внимателно издърпа ръката си. — Казаха ми, че ще снимате тук около шест седмици. — Тори вдигна похлупака на чинията си и го сложи настрана. — Това твърдо ли е?

— Според гарантите — измърмори той и отпи от виното си.

— Гаранти?

— Корпорацията Тико, компания, която гарантира сроковете.

— О, да. — Тори забоде вилица в пилето. — Чух, че това е нова мода в Холивуд. Гарантират, че филмът ще бъде завършен в срок и в рамките на бюджета, в противен случай плащат допълнителните разходи. Могат да те уволнят, нали?

— Мен, продуцента, звездите, всички — съгласи си Фил.

— Практично.

— Убийствено — отвърна той и набучи пилето си.

— От твоя гледна точка, сигурно — забеляза тя. — Все пак, като бизнес звучи разумно. Творците често имат нужда от някои… Ограничения. Като тези, които ти изложих тази сутрин.

— Ала ограниченията често трябва да бъдат по-гъвкави. Например — продължи Фил с усмивка — някои нощни сцени, които ще снимаме. Ще ми трябва помощта ти. Хората от града са добре дошли да гледат по всяко време, стига да не се месят, да не ни прекъсват и да не ни се пречкат. Освен това, част от апаратурата, която носим, е доста скъпа и чувствителна. Ние си имаме охрана, но като шериф ти би могла да им разясниш, че достъпът до нея е абсолютно забранен.

— Вие отговаряте за оборудването си — напомни му Тори. — Ала ще имам грижата да направя съобщение. Преди нощните си снимки трябва да уточним нещата в моя офис.

Той я изгледа продължително.

— Защо?

— Ако смятате да работите посред нощ в центъра на града, трябва да ме уведомите, за да мога да сведа безредиците до минимум.

— Понякога ще трябва улиците да се блокират и да се разчистят.

— Трябва предварително да ме уведомиш писмено — настоя тя. — Ден, час. Животът във Френдли не може да спре само за твое удобство.

— И без това почти е спрял.

— Е, нямаме магистрала. — Тори не можа да сдържи усмивката си. — Както сам установи.

Фил я погледна спокойно.

— Освен това бих желал да използвам някои местни хора за допълнителни актьори и статисти.

Тя завъртя очи.

— Господи, търсиш си белята! Давай — продължи Тори и сви рамене. Дай обява, че търсиш актьори, но най-добре използвай всеки, който ти отговори, по един или друг начин.

Фил вече се беше сетил за това, така че не се разтревожи.

— А ти? — попита той небрежно.

— Хм?

— Ти интересуваш ли се?

Тя се разсмя и му протегна чашата си, за да й налее още вино.

— Не.

Фил задържа бутилката за момент.

— Говоря сериозно, Тори. Искам да те вкарам във филма.

— Нямам нито време, нито желание.

— Ала имаш външния вид, а мисля и таланта.

Тя се усмихна повече изненадана, отколкото поласкана.

— Фил, аз съм адвокат и точно това искам да бъда.

— Защо?

Той веднага забеляза, че този въпрос наруши вътрешното й равновесие. Тори се вгледа в него с чашата, допряна до устните си.

— Защото правото ме очарова — отговори след малко. — Защото го уважавам. Защото ми е приятно да мисля, че понякога мога да повлияя на процеса на правораздаване. Положих много усилия, за да вляза в Харвард и още повече, когато отидох там. Това значи нещо за мен.

— И въпреки това си се отказала от него от шест месеца.

— Не напълно. — Тя се намръщи срещу нетрепващия пламък на свещта. — Няма значение, налага ми се. Когато се върна, още ще има дела за мене.

— Бих искал да те видя в съдебната зала — промърмори Фил при вида на меката светлина, която заблестя в очите й. — Обзалагам се, че си страхотна.

— Да бе, изключителна — уточни Тори и се усмихна. — Районният заместник-прокурор ме мрази. — Взе си още малко пиле — Ами ти? Защо режисираш, вместо да играеш?

— Никога не ме е привличало. — Той се облегна назад и изненадано откри, че се чувства спокойно и приятно. Можеше да я гледа вечно. Парфюмът й, смесен с миризмата на горещ восък, беше еротичен, гласът и беше успокояващ. — Пък и предполагам, че ми харесва да давам нареждания, вместо да ги изпълнявам. Когато режисираш, можеш да промениш сцената, да смениш тона и да промениш темпото на цялата творба, а актьорът може да се превъплъти само в един образ, колкото и сложен да е той.

— Никога не си бил режисьор на някой от родителите си… — Тя остави думите да увиснат между тях, за да може Фил да ги възприеме и като твърдение, и като въпрос. Той се усмихна и гънките край устата му се очертаха още по-ясно. Тори се зачуди какво би било да прекара пръстите си по тях.

— Не. — Фил наля още вино в чашата си. — Би създало голяма суматоха, нали. Ние тримата в един филм. Въпреки че са разведени от повече от двадесет и пет години, медиите биха пощурели.

— Би могъл да направиш два отделни филма — изтъкна тя.

— Права си. — Той помисли малко. — Ако имах подходящ сценарий… — Фил рязко разтърси глава. — Мислил съм за това, дори са ми го предлагали няколко пъти, но не съм сигурен дали ще е много умно и в професионален, и в личен план. И двамата доста си ги бива — продължи Фил с усмивка. — Темпераментни, експлозивни и вероятно двама от най-добрите драматични актьори през последните петдесет години. И двамата източват и последната капка кръв от образа.

— Винаги съм им се възхищавала — съгласи се Тори. — Особено във филмите, които са правили заедно. Проявяват доста страст на екрана.

— И извън него — измърмори той. — Винаги ме е учудвало, че са успели да останат заедно почти десет години. Никой от другите им бракове не е бил толкова продължителен. Проблемът е, че винаги са се състезавали. Това създаваше искрата на екрана и доста проблеми вкъщи. Трудно е да живееш с някой, когато те е страх, че може би с малко по-добър от теб.

— Ала ти много ги обичаш, нали? — Веждата му се повдигна въпросително. — Личи си — добави тя. — Много е мило.

— Обичам ги — съгласи се Фил. — И може би съм винаги малко нащрек. Те са опасни хора, поотделно или заедно. Израснах, слушайки как разучават роли на закуска и разкъсват продуцентите на парчета на вечеря. Баща ми се вживяваше във всяка роля. Ако играеше психопат, можех да очаквам в банята да намеря луд.

— „Обсебване“ — припомни си Тори със задоволство. — Петдесет и седма.

— Много добре — кимна Фил доволно. — Да не си му почитателка?

— Естествено. Получих първата си целувка, докато гледах Маршъл Кинкейд в „Безкрайно пътешествие“. — Тя се засмя гърлено. — И от двете неща филмът беше по-впечатляващ.

— По времето, когато е правен този филм, ти си била в пелени — изчисли той.

— Да си чувал за късните филми?

— Малките момичета — заяви Фил — би трябвало да са в леглата си в тези часове.

Тори потисна смеха си. Сложи лакти на масата и подпря глава на дланите си.

— А малките момчета?

— Нямаше да имат проблеми — завърши той.

— Как ли пък не — възрази тя и се изкикоти. — Доколкото си спомням, твоите… Подвизи са започнали в доста крехка възраст. Как се казваше онази актриса, с която си се забъркал на шестнадесет? Ако правилно си спомням, тя беше около двадесетте, а ти…

— Искаш ли още вино? — прекъсна я Фил и напълни чашата й още преди да му отговори.

— След това дъщерята на онзи комик…

— Бяхме като братовчеди.

— Наистина ли? — провлачи Тори с недоверчиво изражение. — А танцьорката… А, да, Ники Кларк.

— Имаше страхотно гъвкаво тяло — припомни си Фил и се усмихна широко. — Изглежда знаеш за… За подвизите ми повече от мен. Да не си прекарвала цялото си свободно време в Харвард в четене на филмови списания?

— Съквартирантката ми го правеше — призна си Тори. — Учеше актьорско майсторство. От време на време я виждам в реклами. И освен това, познавах човек от бранша. Името ти се споменаваше доста често по купоните.

— Актьорът, с който си ходила.

— Добра памет имаш — измърмори тя леко притеснена. — Изненадваш ме.

— Част от професията. Как са казва?

Тори взе чашата си и се вгледа в него.

— Чад Билингс.

— Билингс? — Фил беше изненадан и не особено доволен. — Той е второкласно леке, Тори. Не бих казал, че е твой стил.

— Така ли? — Тя го погледна открито. — Той беше забавен и… Поучителен.

— И женен.

— Осъждаш ли ме? — възрази Тори и сви рамене. — По това време беше между две жертви.

— Добре казано — измърмори Фил. — Ако чрез него си получила представата си за филмовата индустрия, изненадан съм, че не ни посрещна с бариери по пътя.

— Хрумна ми — подзе Тори, но отново се усмихна. — Все пак не съм пълна глупачка.

Фил продължаваше да я гледа намръщено и внимателно. Мисълта, че е била свързана с Билингс, го разстройваше повече, отколкото би трябвало.

— Нарани ли те? — попита той внезапно.

Тя го погледна изненадано.

— Не — отговори Тори бавно. — Макар че сигурно би го направил, ако му бях позволила. Не се виждахме толкова сериозно или продължително. По онова време бях в Лос Анджелис заради едно дело.

— Защо Албъкърки? — зачуди се Фил гласно. — Лу беше впечатлен от теб, а той не се впечатлява лесно. Защо не си в някой кабинет, целият в стъкло и кожа, в Ню Йорк?

— Мразя уличното движение. — Тя се облегна назад, разклати виното си и се отпусна. — И не обичам да бързам.

— Лос Анджелис?

— Не играя тенис.

Той се засмя. С всеки изминал момент я оценяваше все повече и повече.

— Харесва ми как опростяваш нещата, Тори. Какво правиш, когато не поддържаш закона?

— Каквото ми хрумне. Спортът и хобитата изискват твърде много усилия. — Тя отметна косата си. — Обичам да спя.

— Забравящ, че съм те виждал да яздиш.

— Това е друго. — Виното я беше отпуснало. Не забелязваше, че свещите се скъсяват и става късно. — Отпуска ме и прочиства ума ми.

— Защо живееш в стая в хотела, когато имаш къща точно до града? — Пръстите й леко се стегнаха около столчето на чашата. Беше наблюдателен.

— Така е по-просто.

Зарежи тази тема засега, каза си Фил. Явно е много деликатна.

— А ти с какво се занимаваш, когато не правиш някакви важни послания чрез филмите си? — попита Тори и се насили да се отпусне.

Той прие смяната на темата без въпроси.

— Чета сценарии… Гледам филми.

— Ходиш по купони — добави важно тя.

— И това също. Всичко е част от играта.

— Понякога не е ли трудно да живееш в град, в който толкова много е преструвка? Дори ако разгледаме деловата страна на професията ти, ти се занимаваш с лудост, надежди, дори отчаяние. Как отделяш истината от въображението?

— А ти как го правиш в твоята професия? — попита Фил на свой ред.

Тори помисли малко и кимна.

— Печелиш. — Тя стана и отиде до прозореца. Дръпна настрана щорите и с изненада видя, че слънцето е залязло. Няколко алени лъча висяха над хоризонта, ала на изток небето беше тъмно. Няколко звезди вече бяха изгрели. Фил седеше на мястото си, гледаше я и я желаеше.

— Мърл прави обиколката си — промълви Тори и Фил усети усмивката в гласа й. — Сложил си е служебната физиономия. Предполагам, че се надява някой да го открие. Ако не може да е корав човек на закона от деветнадесети век, поне би се задоволил да играе такъв. — Една кола влезе в града и спря пред билярдната зала с пронизително скърцане на спирачки. — Господи, това са близнаците. — Тя въздъхна и видя как Мърл се обърна и се запъти към тях. — Откакто взеха книжки, в града няма спокойствие. Май е по-добре да сляза и да ги поставя на място.

— Мърл не може ли да се справи с две хлапета?

Тори се засмя с възхищение.

— Не познаваш Креймърови. А ето го и Мърл — продължи тя, — който им чете лекция номер двадесет и две.

— Те измиха ли всички прозорци на Холистър? — попита Фил и стана, за да се приближи до нея.

Тори обърна изненадано глава.

— Откъде знаеш това?

— Тод ми каза. — Той надникна през прозореца, за да види знаменитите близнаци. Отдалече двамата изглеждаха доста безобидни и смущаващо еднакви. — Кой от двамата е Зак?

— А… Мисля, че десният. Може би — добави тя и поклати глава. — Защо?

— „Зак Креймър не одобрява никакви жени шерифи“ — цитира Фил.

Тори му се усмихна.

— Така ли?

— Точно така. — Почти без да го осъзнава, той се протегна към косата й. — Очевидно не е много схватливо момче.

— Беше достатъчно схватлив, за да измие прозорците на господин Холистър — възрази тя и се развесели при спомена. — И ме нарече готино маце под носа си, като си мислеше, че не го чувам. Разбира се, може и да е бил Зик.

— Готино маце? — повтори Фил.

— Да — отвърна Тори с шеговита надменност. — „Много готино маце.“ Това е най-големият му комплимент.

— Лесно ти се замайва главата — реши той. — Как ще реагираш, ако ти кажа, че мястото на лицето ти е в някоя картина на Рафаело?

Очите й блеснаха развеселено.

— Ще кажа, че си близо.

— И коса — продължи Фил с неуловима промяна в гласа. — Коса, която ми напомня за нощ… Гореща лятна нощ, в която не можеш да заспиш от мисли и желание. — Той зарови и двете си ръце в косата й и вплете пръстите си в нея. Щорите паднаха обратно и ги откъснаха от външния свят.

— Фил — подзе тя, неподготвена за внезапната страст, която се бе събудила в двамата.

— И кожа — промълви той, без да я чува, — която ме кара да мисля за копринени чаршафи и има вкус на забранен плод. — Докосна устни до бузата й и я погали с език. — Тори. — Тя почувства шепота му с кожата си и по тялото и премина тръпка. Беше хванала здраво ръцете му, но не в жест на съпротива. — Знаеш ли колко често си мислех за теб през последните няколко седмици?

— Не. — Не искаше да се сдържа. Искаше отново да почувства онази вълна от диво удоволствие, която я обземаше, когато Фил притискаше устните си към нейните. — Не — каза пак и плъзна ръце около врата му.

— Твърде често — промълви той и изруга. — Дяволски често. — Устните му покриха нейните.

Незабавно ги завладя дива страст. Всеки от двамата търсеше безумното вълнение, което бяха изпитали за кратко преди седмици. Тори си мислеше, че е усилвала чувството във въображението си през изминалите дни. Сега разбра, че го е намалявала. Такава тръпка не можеше да опише или да си представи. Трябваше да я изпита. Сякаш всичко в нея се забърза — кръвта й, сърцето й, умът. И сякаш всичките й усещания и емоции бяха съсредоточени в устата й. Вкусът му взривяваше езика й и се впускаше в нея, докато той я изпълни дотолкова, че тя вече не можеше да се разграничи от него. Със стон Тори отметна глава назад, като го подкани да се впусне още по-надълбоко в устата й. Ала Фил искаше повече.

Косата й висеше зад гърба й и оставяше шията й беззащитна. Той се поддаде на отчаяното си желание и я покри с диви целувки. Тя издаде стон, в който се смесваха болка и удоволствие. Струваше му се, че ароматът й е най-силен там, стоплен от пулса на шията й. Това го доведе още по-близо до ръба. Фил задърпа покритите с коприна копчета, нетърпелив да открие скритата й кожа, тайната кожа, която преследваше ума му. От гърлото му се изтръгна стон, когато плъзна ръка под тънкия плат на роклята й и намери гърдите й.

Бяха твърди и достатъчно малки, за да се съберат в шепите му. Усети биенето на сърцето й. Тори обърна глава, но само за да го подтикне да обърне внимание на пренебрегнатата страна на шията й. С ръце в косата му, тя отново го придърпа към себе си. Неговите ръце търсеха диво навсякъде, изследваха, забавяха се, поемаха. Тори усещаше как мълви, докато устните му играят по кожата й, ала едва чуваше думите му и не ги разбираше. Сякаш стаята ставаше все по-тясна и гореща и тя жадуваше да се освободи от дрехите си и да получи облекчение… И удовлетворение.

Той я привлече толкова близо, че телата им се притиснаха отчаяно. Устните им отново се срещнаха с пламенна страст. Сякаш бурята едва започваше. Отново и отново отпиваха от устните си, докато и двамата останаха без дъх. Макар че съвсем съзнателно бе възнамерявал да завърши нощта, като вкара Тори в леглото си, Фил не бе очаквал отчаянието. Не знаеше, че толкова лесно може да изгуби контрол. Топлите извивки на женското тяло трябваше да донасят непринудено удоволствие, не трептяща болка. Целувката беше прелюдия, а не всепоглъщаща стихия. Знаеше единствено, че всичко в него, не само тялото му, плачеше за нея. Каквото и да беше това, което ставаше с него, той не можеше да го спре. И тя беше единственият отговор на нуждите му.

— Господи, Тори… — Фил прекара диво устните си по лицето й и се върна към устата. — Ела с мен в леглото. За Бога, ела с мен в леглото. Желая те.

Тя се почувства така, сякаш стои на ръба на скала. Никога не й се беше искало толкова да скочи… Нито пък й се беше струвало по-опасно. Би било лесно, толкова лесно, просто да се отпусне напред и да полети. Но падането… Здравият разум се бореше с желанието, замъглено от познанието за един мъж. Беше твърде рано да предприеме тази стъпка.

— Фил… — Разтърсена, тя се отдръпна от него и се облегна на перваза. — Аз… Не — успя да произнесе Тори и вдигна ръце към слепоочията си. Фил отново я привлече към себе си.

— Да — поправи я той и отново притисна устни към нейните. Тя не можа да не се поддаде. — Не можеш да се преструваш, че не ме желаеш толкова, колкото и аз тебе.

— Не. — Тори отпусна глава на рамото му за малко и после се измъкна от ръцете му. — Не мога — съгласи се тя с надебелял от страст глас. — Ала аз не върша всичко, което искам. Това е една от основните разлики между нас с теб.

Очите му се стрелнаха надолу към разкопчаната й рокля.

— Между нас като че ли има нещо общо. Нещо много важно, което не се случва често между мъж и жена.

— Не. — Тори внимателно започна да закопчава роклята си. — Не би трябвало да стане и с нас. Нямах такива намерения.

— А аз, да — призна Фил. — Но не по този начин.

Тя вдигна очи към него. Разбираше го прекрасно.

Това беше по-силно, отколкото искаше който и да е от двамата.

— Лятото ще бъде дълго, Фил — измърмори Тори.

— Рано или късно ще бъдем заедно, Тори. И двамата го знаем. — Трябваше му нещо, за да си възвърне самообладанието. Отиде до масата и си наля още една чаша вино. Отпи, отпи още веднъж и я погледна. — Нямам намерение да се отказвам.

Тя кимна в знак, че приема. Ала не й харесваше как треперят ръцете й.

— Не съм готова.

— Мога да бъда търпелив, когато е нужно. — Не искаше нищо повече, отколкото да я завлече в леглото и да вземе онова, от което и двамата имаха нужда. Вместо това извади цигара и си напомни, че е възпитан човек.

Тори се изпъна.

— Нека да се съсредоточим върху работата си — каза тя хладно. Искаше да излезе, но не искаше да отстъпва. — Ще се виждаме постоянно.

— И още как — додаде той тихо, когато тя се насочи към вратата.

Тори отключи и се обърна към него полуусмихната.

— Не си навличай проблеми — заръча му тя и затвори вратата след себе си.