Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Law is a Lady, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране
Xesi (2009)
Корекция
Ludetinata (2012)
Форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Нора Робъртс. Любов и закон

Американска. Първо издание

ИК „Коломбина прес“, София, 1999

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954-706-055-4

История

  1. — Добавяне

Десета глава

Тори спря пред ранчото. Мушкатата на майка й растяха много добре. Бели и розови растения бяха разположени систематично между по-обикновените червени цветя. Резултатът беше един подреден, добре поддържан цветен килим. Забеляза, че скъсаната мрежа бе поправена. Както винаги, няколко дрехи висяха на въжето встрани от къщата. Страх я беше да влезе.

Това беше задължение, от което никога не се измъкваше, но и никога не изпълняваше лесно. Поне веднъж в седмицата идваше и прекарваше един напрегнат половин час с майка си. Откакто филмовият екип беше пристигнал във Френдли, майка й само два пъти бе предприела пътуването до града. И двата пъти се отби в кабинета на Тори, ала посещенията й бяха кратки и неловки и за двете жени. Времето не преодоляваше пропастта, а само я разширяваше.

Обикновено Тори отделяше за пътуването до ранчото неделните следобеди, обаче този път дойде един ден по-рано, за да угоди на Фил. Мисълта я накара да се усмихне. Най-накрая бе успял да я накара да се съгласи на неговото домашно кино. Щеше да донесе една от резервните видеокамери, когато свършеше със сутрешните снимки. Въпреки че не можеше да разбере защо толкова държеше да я заснеме на филм. Тори реши, че няма да навреди. И освен това, помисли си тя кисело, той нямаше да я остави на мира, докато не се съгласеше. Така че, нека се позабавлява, заключи Тори и излезе от колата. На нея щеше да й бъде приятно да поязди.

Паломиното в заграждението изцвили нервно, удари с копито и се изправи на задните си крака, когато Тори го погледна. Щом видя Тори, конят знаеше, че за него ще има морков или ябълка, както и освежителна езда. И двамата добре знаеха, че ако стане достатъчно нетърпелив, лесно може да прескочи оградата. Той се засили показно и Тори се засмя.

— Успокой се, Джъстис. Ще те снимат. — Тя се поколеба за момент. Толкова беше лесно да отиде до коня и да го поглези малко в знак на благодарност за неотслабващата му привързаност. Тук нямаше усложнения или подводни течения. Очите й отново се върнаха към къщата. Въздъхна и тръгна нагоре по алеята.

Когато влезе, усети лекия дъх на пчелен восък и лимон и разбра, че майка й скоро е лъскала пода. Спомни си машината за лъскане, която баща й донесе един ден. Хелън се бе развълнувала, сякаш й беше донесъл диаманти. Прозорците блестяха на слънцето без петънце.

Как го прави, зачуди се Тори, докато оглеждаше спретнатата стая. Как издържа да прекарва всеки ден в битка с праха? Може ли наистина това да е всичко, което иска от живота?

Откакто се помнеше, майка й не искаше нищо друго, освен да сменя чаршафи или завеси. За жена, която винаги търсеше перспективи и алтернативи, беше трудно да разбере такова спокойно приемане на живота. Може би щеше да е по-лесно, ако дъщерята разбираше майката или майката дъщерята. Поклати объркано глава и се запъти към кухнята, като очакваше да намери Хелън да се суети около печката.

Стаята беше празна. Уредите блестяха, бели и ослепителни, на силното слънце. Във въздуха примамливо се носеше миризмата на прясно опечен хляб. За кого ли го е изпекла, запита се Тори ядосано, без да знае защо. Вече нямаше кой да го оцени, нямаше кой да отчупи голямо парче и да се засмее, когато му се скарат. По дяволите, не знаеше ли, че сега всичко е различно? Тя се завъртя и излезе от стаята.

Осъзна, че къщата бе прекалено тиха. Хелън със сигурност беше тук, защото малката стара кола беше на обичайното си място край къщата. Сети се, че майка й може да е в някоя от допълнителните постройки. Но тогава защо не беше излязла, когато бе чула, че се изкачва кола? Смътно разтревожена, Тори погледна нагоре по стълбите. Отвори уста да извика и се спря. Нещо я накара да се изкачи тихо по стъпалата.

Горе спря и долови някакъв слаб звук от края на коридора. Отиде към спалнята на родителите си, като все още се движеше тихо. Вратата беше полуотворена. Тори я бутна и влезе.

Хелън седеше на леглото в свежа жълта домашна рокля. Русата й коса беше прибрана зад гърба с кърпа в тон с роклята. Тя здраво стискаше в ръцете си една от работните ризи на бащата на Тори. Беше синя и избеляла, с оръфани маншети. Тори си спомни, че му беше любима, а Хелън твърдеше, че става само за бърсане на прах. Сега тя я притискаше към гърдите си, люлееше се леко и ридаеше с такова тихо отчаяние, че Тори можеше само да гледа.

Никога не беше виждала майка си да плаче. Баща й беше този, чиито очи се навлажняваха, когато тя завършваше гимназията и колежа. Той плака с нея, когато кучето, което бе отгледала от кутре, умря. Майка й посрещаше радостта и мъката еднакво сдържано. Ала в жената, която виждаше сега, нямаше сдържаност. Тя беше потънала в дълбока скръб, сляпа и глуха за всичко друго, освен собственото си оплакване.

Целият гняв, цялото негодувание, цялото чувство за отчуждение изчезнаха в един миг на просветление. Тори усети сърцето си да се изпълва със съчувствие и гърлото й пламна от собствената й скръб.

— Майко…

Хелън рязко изправи глава. Когато се фокусираха върху Тори, очите й бяха лъскави и объркани. Тя поклати глава, сякаш отричаше нещо и се опита да възпре риданията си.

— Не, недей. — Тори се спусна към нея и я прегърна силно. — Не ме отблъсквай от себе си.

Хелън се стегна в опит да се овладее, но Тори само я притисна по-силно. Внезапно тя се поддаде, отпусна глава на рамото на дъщеря си и заплака без задръжки.

— О, Тори, Тори, защо не можеше да съм аз? — Хелън приемаше утехата от силните ръце на дъщеря си, а ризата беше притисната между тях. — Не Уил, никога Уил. Трябваше да бъда аз.

— Не, не говори така. — По лицето й се спускаха горещи сълзи. — Не бива да мислиш така. Татко не би искал.

— През всички тези седмици, тези ужасни седмици в болницата, се молех и молех да стане чудо. — Тя сграбчи по-силно Тори, сякаш имаше нужда да се задържи за нещо стабилно. — Казваха, че няма никаква надежда. Никаква надежда. О, Господи, исках да крещя. Не можеше да умре без мен… Не и без мен. Последната нощ в болницата, преди… Отидох в стаята му. Молих го да им покаже, че грешат, да се върне. Беше си отишъл. — Хелън простена и щеше да се плъзне, ако Тори не я беше задържала. — Вече ме беше напуснал. Не можех да го оставя да лежи там с онази машина. Не можех да направя това, не и с Уил. Не с моя Уил.

— О, майко! — Те се поклащаха заедно с глави на раменете си. — Извинявай… Не знаех… Не мислех… Толкова съжалявам.

Хелън въздъхна дълбоко и накъсано. Риданията й затихнаха.

— Не знаех как да ти кажа, как да ти обясня. Не умея да показвам чувствата си. Знаех колко много обичаше баща си — продължи тя. — Ала бях много ядосана, за да се протегна към теб. Предполагам, че исках да се нахвърлиш върху мен. Така ми беше по-лесно да бъда силна, макар и да знаех, че те наранявам още повече.

— Това вече няма значение.

— Тори…

— Не, няма значение. — Тори отдалечи майка си и погледна в опустошените от сълзи очи. — Никоя от нас не се опита да разбере другата онази нощ. И двете не бяхме прави. Мисля, че вече сме платили достатъчно за това.

— Толкова го обичах. — Хелън преглътна треперенето на гласа си и погледна втренчено надолу към омачканата риза, която още стоеше в ръцете й. — Струва ми се невъзможно, че няма отново да мине през вратата.

— Знам. Всеки път, когато дойда в къщата, отново го търся.

— Толкова приличаш на него. — Хелън се протегна нерешително да докосне бузата й. — Имало е случаи, когато ми беше трудно дори да те гледам. Винаги си била повече негова, отколкото моя, докато растеше. Грешката е моя — добави тя, преди Тори да успее да проговори. — Бях малко притеснена от теб.

— Притеснена? — понечи да се усмихне Тори.

— Ти беше толкова умна, толкова бърза и настоятелна. Винаги ме е учудвало как успя да се оформиш такава и съм се питала каква е моята заслуга за това. Тори… — Хелън взе ръцете й и се вгледа в тях. — Никога не съм се старала да се сближа с теб. Просто не съм такава.

— Знам.

— Това не значи, че не съм те обичала.

Тори стисна ръцете й.

— И това знам. Но винаги гледахме първо него.

— Да. — Хелън прекара ръка по смачканата риза. — Мислех си, че се справям много добре — каза тя меко. — Смятах да разчистя шкафа. Намерих това и… Толкова я обичаше. Още се виждат дупчиците от значката му.

— Майко, време е да започнеш да излизаш от къщи и отново да се виждаш с хора. — Когато Хелън поклати глава, Тори хвана по-здраво ръцете й. — Отново да живееш.

Хелън огледа спретнатата стая с объркана усмивка.

— Това е всичко, което умея да върша. През всички тези години.

— Когато се върна в Албъкърки, защо не дойдеш да останеш малко с мен? Никога не си идвала.

— О, не знам, Тори.

— Помисли за това — предложи тя. Не искаше да я притиска. — Може да ти хареса да гледаш как дъщеря ти разкъсва свидетел на кръстосан разпит.

Хелън се засмя и нервно изтри сълзите си.

— Може би. Ще се обидиш ли, ако ти кажа, че понякога се тревожа, че си сама, че нямаш някой като баща ти, при който да се прибираш?

— Не. — Внезапно обзелото я чувство на самота я разтревожи много повече от думите. — На всеки му трябва нещо различно.

— На всеки му трябва някой, Тори — поправи я меко Хелън. — Дори на теб.

Тори погледна за малко майка си в очите и после отклони поглед.

— Да, знам. Ала понякога този някой… — Тя млъкна, наскърбена от начина, по който мислите й се бяха съсредоточили върху Фил. — Има време за това — каза Тори бързо. — Все още имам много задължения и много неща, които искам да направя, преди да се обвържа… С който и да било.

В гласа й имаше достатъчно тревога, за да може Хелън да разбере, че „който и да било“ си има име. Чувстваше, че е много рано да дава съвет и просто потупа ръката на Тори.

— Не чакай прекалено дълго — промълви тя. — Животът има навик да се движи бързо. — Изправи се и отново отиде до шкафа. Нуждата да бъде заета бе твърде дълбоко вкоренена, за да я остави да седи дълго. — Не те очаквах днес. Ще яздиш ли?

— Да. — Тори сложи ръка върху ризата на баща си, преди да стане. — Всъщност угаждам на режисьора на филма, който снимат в града. — Отиде да погледне през прозореца и видя, че Джъстис обикаля неспокойно из двора. — Обсебен е от идеята да ме снима. Аз направо му отказах да бъда статистка във филма, но накрая се съгласих да ме снима, докато яздя Джъстис.

— Трябва да е много убедителен — отбеляза Хелън.

— О, такъв е — засмя се Тори.

— Това е синът на Маршъл Кинкейд — спомни си Хелън. — Прилича ли на баща си?

Тори с усмивка си помисли, че актьорът би заинтересувал майка й повече от режисьора.

— Всъщност да. Същите доста аристократични черти и студени сини очи. — Тори видя колата му да вдига прах по пътя към ранчото. — Той идва в момента, ако искаш да се запознаеш с него.

— О, аз… — Хелън притисна пръсти под очите си. — Мисля, че в момента не съм много представителна, Тори.

— Добре — кимна тя и тръгна към вратата. На прага се поколеба за момент. — Добре ли си вече?

— Да, да, добре съм. Тори… — Тя прекоси стаята и я целуна леко по бузата. Очите на Тори се разшириха от изненада при този необичаен жест. — Радвам се, че поговорихме. Наистина, много се радвам.

Фил отново спря колата до оградата. Конят дотича до нея и протегна глава, нетърпелив за внимание. Фил остави камерата на задната седалка и отиде да потупа силната златиста шия. Паломиното алчно зарови муцуна в джобовете му.

— Хей! — Той се разсмя и отстъпи назад.

— Търси това… — Тори заслиза по стълбата с морков в ръката.

— Твоето приятелче би трябвало да бъде арестувано за джебчийство — засмя се Фил, когато тя се приближи. Приветливата му усмивка изведнъж изчезна. — Тори… — Той я хвана за раменете и се вгледа в лицето й. — Плакала си — установи Фил със странен глас.

— Добре съм. — Тори се обърна и подаде моркова на коня, който го пое от ръката й.

— Какво има? — настоя той и отново я притегли към себе си. — Какво е станало?

— Майка ми.

— Болна ли е? — попита Фил бързо.

— Не. — Тя се усмихна, разчувствана от загрижеността в гласа му. — Поговорихме — продължи и въздъхна дълбоко. — Наистина поговорихме, може би за първи път от двадесет и седем години.

В погледа й, когато вдигна очи към него, имаше нещо беззащитно. Фил се почувства почти както тогава на гробището — силен и обзет от желание да я защити. Без да продума, той я привлече в прегръдките си.

— Добре ли си?

— Да, добре съм. — Тори затвори очи и отпусна глава на рамото му. — Наистина добре. Сега ще бъде много по-лесно.

— Радвам се. — Тя повдигна глава и го целуна леко. — Ако днес нямаш желание…

— Не, Кинкейд — прекъсна го Тори и се усмихна. — Каза, че ще ме обезсмъртиш, така че давай.

— Тогава първо иди си оправи лицето. — Фил я щипна по брадичката. — Аз ще подготвя нещата.

Тя се извърна, за да се подчини, ала подхвърли през рамо:

— Няма да има нищо от рода на „втори дубъл“. Трябва да стане още от първия път.

Той се наслади на смеха й и се протегна да извади камерата и касетофона от колата.

По-късно Тори се намръщи към апарата.

— Ти каза филм — напомни му тя. — Не спомена нищо за звук.

— Това е лента — поправи я той и я хвана на фокус. — Просто оседлай коня.

— Страхотно си нагъл, когато си играеш на кино, Кинкейд. — Без да бърза, Тори пъхна мундщука в устата на паломиното и умело сложи седлото на гърба му.

Тя е много естествена, реши Фил. Нямаше притеснение или пресилени жестове заради камерата. Искаше да я накара да проговори. Бавно заобиколи, за да я хване под друг ъгъл.

— Ще вечеряш ли с мен довечера?

— Не знам — отговори Тори, докато затягаше ремъците. — Онази студена пържола, която ми предложи снощи, не беше много апетитна.

— Довечера ще поръчам студено месо и бира — предложи той. — Така няма да има значение кога ще стигнем до тях.

— Става — усмихна му се през рамо тя.

— Много лесно се съгласяваш, шерифе.

— Ъъ — възрази Тори, обърна се към него и обви приятелски ръка около врата на коня. — Очаквам още една бутилка от онова френско шампанско в близко време. Защо не ми дадеш да си поиграя с камерата и не застанеш до коня?

— Качвай се.

Тя вдигна вежда.

— Костелив орех си, Кинкейд. — Хвана се за седлото и се метна отгоре с едно лениво движение. — А сега какво?

— Потегли в посоката, дето я пое първия път, когато те видях да яздиш. Не много надалече — добави той. — На връщане премини в галоп. Не обръщай никакво внимание на камерата. Просто язди.

— Ти си шефът — съгласи се Тори. — За момента. — Пришпори паломиното и пое на запад.

Веднага усети въодушевлението. Конят искаше скорост, така че тя го остави да препусне на воля и горещият въздух заплющя в лицето и косата й. Насочи се към планините, както и преди. Този път нямаше нужда да избяга, просто изпитваше удоволствие от бързината. Мощта и силата под нея поставяха умението й на изпитание.

Фил увеличи и приближи образа й и си помисли, че тя язди с истински хъс. Без външен блясък, просто с увереност. Тялото й сякаш не се движеше, докато конят вдигаше прах. Почти изглеждаше така, като че ли конят я води, но нещо в начина, по който седеше, и в стойката на главата й показваше, че има пълен контрол.

Когато се обърна, конят затанцува на място, преизпълнен с желание да бяга още. Тръсна глава и вдигна предните си крака предизвикателно. Смехът на Тори стигна до Фил през неподвижния, замрял въздух и от звука му го полазиха тръпки по гърба.

Великолепна е, помисли той и приближи образа й, доколкото позволяваха лещите на камерата. Беше абсолютно великолепна. Не гледаше към него. Очевидно не мислеше за насочената към нея камера. Лицето й бе вдигнато към слънцето в небето и тя управляваше коня с явна лекота. Когато се насочи обратно, пое в галоп с дълги скокове, набирайки скорост.

Краката на паломиното се събираха и разгъваха и вдигаха във въздуха облак прах. Зад тях се простираше гола земя и в далечината рязко се очертаваха планините. Тори беше Ева, помисли си Фил. Единствената жена. И ако раят на тази Ева беше суров и безлюден, тя го управляваше по свой вкус.

В един момент, сякаш спомнила си, че и той бе там, Тори погледна към него, право срещу камерата. Когато се усмихна, лицето й почти запълваше обектива. Фил усети, че дланите му се навлажняват. Ако един мъж има жена като нея, осъзна той внезапно, няма да му трябва нищо друго и никой друг. Единствената жена, помисли пак и разтърси глава, сякаш да я проясни.

Тя спря коня с рязка команда и подръпване на юздите и машинално се наведе да го потупа по врата.

— Е, господин Холивуд? — попита Тори лениво.

Тъй като знаеше, че още не се бе овладял напълно, Фил задържа камерата върху нея.

— Това ли е най-доброто, на което си способна?

Тя отметна косата си зад гърба си.

— Какво очакваше?

— Няма ли да има по-специални номера?

Тори го погледна развеселено.

— Ако искаш да видиш някой да язди с един крак на седлото, иди на цирк.

— Може да минем с няколко малки скока… Ако можеш да се справиш.

Тя разроши русата грива на коня и се засмя.

— Мислех, че искаш да яздя, а не да спечеля синя лента. — Усмихна се и обърна коня. — Добре тогава — кимна Тори покорно. Засили се леко и прескочи дървената ограда. Конят взе еднометровото препятствие с дълъг, мощен скок.

— Това достатъчно ли е? — попита тя, след като се върна с повторен скок и мина край него.

— Още веднъж — настоя той и застана на едно коляно. Тори сви рамене и отново прекара коня над оградата. Фил за първи път отпусна камерата, засенчи очи и погледна нагоре към нея. — Щом може да направи това, как го задържаш вътре?

— Той знае кое е добро за него — заяви тя и остави паломиното да потича малко, докато разтриваше гърба му. — Просто се показва за пред камерата. Това достатъчно ли е, Кинкейд?

Той отново вдигна камерата и я насочи към нея.

— Само това ли можеш?

— Ами… — Тори помисли малко и бавно му се усмихна. — Какво ще кажеш за това? — Остави едната си ръка отпусната на юздите и започна да разкопчава блузата си.

— Харесва ми.

Тя спря след третото копче и леко му се изплези.

— Не искам да забранят филма ти за малолетни — реши тя. Прехвърли крак през седлото и се плъзна на земята.

— Това е частен филм — напомни й Фил. — Цензурата никога няма да го види.

Тори се засмя, ала поклати глава.

— Изчезвай — препоръча му тя и разхлаби колана на коня. — Махни тази играчка. — Той заобиколи коня, като все още снимаше.

— Погледни ме за малко. — Тори се подчини полуусмихната. — Господи, какво лице — промълви Фил. — По един или друг начин ще го изкарам на екрана.

— Как ли пък не! — Тя вдигна седлото и го сложи на оградата. — Освен ако не почнеш да снимаш съдебни дела.

— Мога да бъда много упорит.

— И аз мога да се заинатя — отвърна Тори. При командата й паломиното се върна в заграждението.

Фил остави апаратурата в колата и се обърна да прегърне Тори. Без да продумат, устните им се срещнаха в продължително, общо удоволствие.

— Ако можехме — измърмори той, като зарови лице в косите й, — да прекараме няколко дни далеч оттук, сами…

Тя затвори очи и почувства тръпка… И болка.

— Задължения, Фил — промълви тихо. — И двамата имаме работа да вършим.

Той искаше да каже, че работата може да върви по дяволите, но знаеше, че не може. Освен задълженията съществуваше и уговорката, която бяха направили в началото.

— Ако ти се обадя в Албъкърки, ще се съгласиш ли да се видим?

Тя се поколеба. Това беше нещо, което желаеше и което я плашеше.

— Да. — Изведнъж осъзна, че й става мъчно. Постоя неподвижно, смутена от неочакваното усещане. — Фил, целуни ме пак.

Бързо намери устните му, за да може топлината и удоволствието от целувката да притъпят болката. Оставаха им още няколко скъпоценни седмици, каза си Тори и обви по-здраво ръце около нето. Имаше още време преди да… Тя се притисна силно към него със стон. Искаше да изпразни ума си. Въздъхна, потрепери и отпусна глава на рамото му.

— Трябва да прибера амуницията на коня — промърмори Тори. Изкушаваше се да остане както си беше, здраво прегърната, докато кръвта й се раздвижва. Пое дълбоко въздух, отдръпна се от него и се усмихна. — Защо не вземеш седлото?

— Режисьорите не мъкнат екипировката — отвърна той и се опита отново да я привлече към себе си.

— Нарамвай го, Кинкейд. — Тя преметна юздите през рамо. — Имаш страхотни мускули.

— Така ли? — Фил се засмя, вдигна седлото и тръгна след нея, към конюшнята. Бикс беше прав, реши той, като я гледаше как върви. Движеше се така, че подлудяваше мъжете.

Вратата на конюшнята изскърца жалостиво, когато Тори я отвори.

— Ей там. — Тя прекоси циментовия под и окачи юздите на един гвоздей.

Фил остави седлото и се обърна. Помещението беше освежително прохладно.

— Няма ли животни? — попита той и отиде до една празна ясла.

— Майка ми отглежда няколко глави добитък — обясни Тори и отиде до него. — Те са на паша. Имахме повече коне, ала тя не язди много. — Тори повдигна рамене. — Джъстис разполага практически сам с помещението.

— Никога не съм бил в обор.

— Онеправдано дете.

Фил я погледна спокойно през рамо, докато се разхождаше из конюшнята.

— Не съм очаквал да е толкова чисто.

Смехът на Тори отекна в помещението.

— Майка ми е обявила война на мръсотията — поясни тя. Странно, сега се почувства развеселена, вместо изпълнена с негодувание. Това беше чисто чувство. — Мисля, че щеше да сложи завеси в плевнята, ако татко й беше позволил.

Фил откри стълбата и опита здравината й.

— Какво има горе?

— Сено — каза сухо Тори. — Виждал ли си сено?

— Не се надувай толкова — предупреди я той и започна да се изкачва. Въодушевлението му се стори на Тори много симпатично и тя реши да се качи с него.

— Гледката е невероятна. — Застанал до прозореца, виждаше на километри. Френдли изглеждаше почти спретнат и подреден в далечината.

— Често идвах тук горе. — Тори пъхна ръце в задните си джобове и погледна над рамото му.

— Какво правеше?

— Гледах света да минава край мен — отвърна тя и кимна към Френдли. — Или спях.

Фил се засмя и се обърна обратно към нея.

— Ти си единственото същество, което познавам, дето може да превърне спането в изкуство.

— Посветила съм голяма част от живота си на това. — Тори хвана ръката му, за до го отведе. Вместо това той я дръпна в един тъмен ъгъл.

— Има едно нещо, което винаги съм искал да направя в плевня.

Тя отстъпи със смях.

— Фил, майка ми е в къщата.

— Но не е тук — изтъкна той. Хвана я за разкопчаната блуза, дръпна я силно и Тори пристъпи към него.

— Фил…

— Трябва да е от носенето на седлото — предположи той и нежно я бутна на една купчина слама.

— Чакай малко… — започна тя и се опита да се повдигне на лакти.

— И примитивната обстановка — добави Фил и я притисна обратно с тежестта си. — Ако аз режисирах тази сцена, щеше да започне ето така. — Покри устните й с гореща, настоятелна целувка, която превърна протеста й в стенание. — Осветлението щеше да е такова, сякаш сноп слънчева светлина минава косо ето оттук. — Фил очерта с пръст линия от дясното й ухо, през шията й, до вдлъбнатината между гърдите й. — Всичко друго би било тъмнозлатисто като кожата ти.

Ръцете й опираха раменете му, за да го отблъснат, въпреки че сърцето й биеше силно.

— Фил, сега не е моментът…

Той положи две леки целувки в ъглите на устата й. Откри, че бе странно вълнуващо да се налага да я убеждава. Ръката му се плъзна под блузата й леко като ветрец и намери гърдата й. При докосването му очите й потъмняха и се отнесоха. Ръцете на раменете му спряха да се съпротивляват и се вкопчиха в него.

— Прекалено си чувствителна — промърмори Фил, забелязал промяната на лицето й. — Подлудява ме мисълта, че когато те докосна така, костите ти омекват и си изцяло моя.

Остави пръстите си да я галят и се наведе, за да впие зъби в копнеещите й устни. Силна, самостоятелна, решителна. Тези думи би използвал, за да я опише. И все пак знаеше, че когато бяха заедно по този начин, Тори беше напълно в неговата власт. Дори сега, когато тя вдигна ръце, за да го притегли към себе си, той усети слабостта да го завладява на вълни. Беше едновременно плашещо и неустоимо.

Тори можеше да поиска всичко от него и нямаше да може да й откаже. Дори мислите си не можеше да смята за свои, когато тя беше толкова дълбоко вплетена в тях. Разкопча останалите й копчета с несигурни пръсти. Досега трябваше да е свикнал с нея, каза си Фил, докато търсеше почти неистово нежната кожа на шията й. Чувствата не трябваше да са толкова силни всеки път, когато започваше да се люби с нея. Всеки път си казваше, че отчаянието ще изчезне, ала то само се връщаше, удвоено, утроено, докато напълно се загубеше в нея.

Сега съществуваше само Тори над чистата, селска миризма на сено. Тънкият й, изкусителен парфюм създаваше непоносимо вълнуващ контраст. Тя мълвеше нещо, докато той сваляше ризата си през глава. Гласът й сякаш отекваше из тялото му. Слънцето огряваше голия му гръб, но Фил чувстваше единствено хладното докосване на пръстите й, когато Тори го привлече надолу и се притиснаха плътно.

Устата му поглъщаше нейната, докато плъзгаше джинсите й надолу по бедрата й. Премести се алчно по врата й, по раменете, по гърдите, ненаситен за всеки отделен вкус. Устата му пътуваше по тялото й, езикът му оставяше влажна следа и вкусваше, кожата й се сгорещяваше. Беше гола, с изключение на малкото парче плат ниско на слабините й. Той измъчи и двамата, като го смъкна малко по малко, докато устните му го следваха.

Удоволствието стана непоносимо. Фил започна дивото пътешествие нагоре по тялото й, а пръстите му се засуетиха с ципа на джинсите му, докато тя не ги отблъсна нетърпеливо.

Тори бързо го съблече и устата й се спусна по кожата му. Внезапната смяна от покорство към надмощие го вцепени. После тя го възседна и устните и зъбите й започнаха да правят черна магия с пулса на врата му. Почти обезумял от възбуда, той сграбчи бедрата й, повдигна я и Тори извика, когато се съединиха. Главата й се отметна от удоволствие и тя се остави на това ново опиянение да я завладее. Кожата й блестеше от влага, когато стигна до върха. Плъзна се замаяна към него, ала Фил бързо я преобърна под себе си и я изкачи до втори връх, по-висок от първия.

Докато лежаха, притиснали влажни тела, и дишаха пресекливо, Тори почувства толкова пълно задоволство, че очите й запариха от сълзи. Бързо ги отблъсна и целуна извивката на рамото му.

— Изглежда в една плевня може не само да се спи.

Фил се изкикоти, обърна се по гръб и я притисна до себе си, за да открадне още няколко мига насаме с нея.