Хърбърт Уелс
Последният тръбен зов (3)

§ 3

Ала това не бе всичко, това не бе единственото необикновено явление около изчезването на тази разнебитена тръба. Имаше и друго, още по-трудно за описание — сякаш за миг нещо се бе разтворило.

Младежите, които работеха заедно с Хоскин и Бригс, макар напълно трезвомислещи благодарение на работата с различни машинарии, доловиха в явлението нещо неописуемо — сякаш за момент светът не беше свят, а нещо светло и прекрасно, още по-голямо…

Ето какво бе казал един от тях.

— Усетих — каза той, — като че за миг бях отвят в Царствата небесни.

— Точно така беше и с мен — каза друг. — „Господи — рекох си аз, — настъпил е Денят на страшния съд!“, а сетне се намерих повален сред куп пили.

Никой друг обаче не можа да каже нещо по-определено.