Хърбърт Уелс
Последният тръбен зов (11)

§ 11

За нещастие господин Парчестър не се върна у дома си. Той излезе от жилището на епископа зашеметен и изумен и внезапно върху пълното му отчаяние легна мисълта за госпожа Мънбридж.

Тя би разбрала…

Въведоха го в нейната малка дневна. Тя вече се бе оттеглила в своята стая да се преоблича, но когато чу, че той идва да я посети и много желае да я види, наметна си широк, красив и малко неглиже халат за чай и побърза към него. Той се опита да й разкаже всичко, но тя само повтаряше: „Така! Така!“ Беше сигурна, че той ще поиска чаша чай — изглеждаше тъй бледен и изтощен. Позвъни да донесат обратно приборите за чая; настани скъпия светец в едно кресло край камината; около него постави възглавници и се настани до него. И когато започна малко по малко да осъзнава онова, което той бе преживял, внезапно разбра, че и тя бе преживяла същото. Това видение напомняше идея, свързала техните умове чрез съчувствието. Такава мисъл заблестя у нея, докато разбъркваше сама чая му. Той бе плакал! Как нежно усещаше той всички неща! Та той бе по-чувствителен от жена. Каква лудост да очаква разбиране от един епископ! Но това тъкмо прилягаше на отсъствието на всичко светско у него. Обзе я прилив на нежност.

— Ето вашия чай! — каза тя и се наведе към него, напълно съзнавайки своята свежест, топлота и прелест; и внезапно, никога не би могла да си обясни защо го бе направила, тя изпита желание да го целуне по челото.

Колко неописуема е утехата да имате за приятел жена с такова вярно сърце! Колко е приятно! Какво успокоение!…

Около седем и половина същата вечер господин Парчестър се завърна в своя дом и Бромтън го посрещна. Като видя своя господар отново възстановен и сдържан както винаги, Бромтън се успокои.

— Бромтън — каза господин Парчестър, — тази вечер няма да вечерям както всякога. Само едно овче котлетче и малка бутилка „Перие жуе“ на поднос в кабинета ми. Ще трябва да довърша своята проповед.