Лора Лей
Под повърхността на звяра (8)

Глава седма

Какво не бе наред с нея? Рони се чувстваше трескава, нестабилна, почти замаяна от сексуалната нужда, която бе толкова силна, че заплашваше да я повали на колене. Когато Тайбър я поведе нагоре по стълбите, тя се бореше с омаломощаващата слабост. Беше почти благодарна на здравата ръка, която я държеше. Тялото му бе едро, толкова твърдо и горещо до нея, че можеше да усети топлината, която излъчваше.

Ръката му я крепеше, но всичко, за което Рони можеше да си мисли бе, как тази топлина се плъзга по тялото й, гали го и успокоява пламъците, горящи в дълбините на утробата й. Тя никога не се бе чувствала толкова обезумяла от възбуда. Не, това не бе възбуда. Беше дори нещо повече от похот. Бе непреодолим импулс, глад, който я разкъсваше и неудържимо изискваше да бъде задоволен.

— Какво ми направи? — младата жена се опита да се отдръпне и да избяга от коварното удоволствие, което сгорещяваше тялото й при докосването му, но той не я пусна. — Вече не е забавно, Тайбър. Омръзна ми от мълчанието, с което ме наказваш.

Двамата влязоха в просторна всекидневна. В единия край на стаята имаше бюро от черешово дърво, а върху него компютър, принтер и факс. Мъжът я повлече през мястото за отдих, пълно с всякакви развлекателни неща, което щеше да я впечатли, ако имаше време да обърне внимание на нещо друго, освен на пожара, бушуващ във вътрешността й.

Тайбър я преведе през друга отворена врата към спалнята. Помещението бе слабо осветено, обзаведено с тъмни мебели от черешово дърво, засенчени от залязващото слънце с плътни пердета, които придаваха една интимна, еротична атмосфера.

В далечния край на стаята имаше голямо масивно легло, а матракът му бе толкова дебел, че Рони можеше да скача върху него седнала. Тъмната завивка с цвят на бордо беше отметната, а на таблата бяха облегнати няколко пухкави плътни възглавници.

Младата жена потрепери, като си представи как лежи там с Тайбър, а тялото му покрива нейното, докато ръцете му я галят. Прехапа устни, борейки се със скимтенето, което заплаши да излезе от гърлото й.

— Отговори ми, проклет да си — обърна се към него Рони, когато той се отдалечи, за да затвори вратата.

Тя се взря в очите му… тези дълбоки, блестящи очи. На хищник. Сега можеше да види доказателствата за неговото уникално ДНК. Във високите скули, в присвитите очи.

— Навлизаш в период на разгонване — отговори й мъжът. Пръстите му напипаха копчетата на бялата му риза и започнаха бавно и методично да ги разкопчават, докато тя го изпиваше с поглед.

Коленете й омекваха с откопчаването на всяко копче, разкриващо още от гладката му загоряла кожа. Младата жена разтърси глава, борейки се да затвори очи, за да избяга от силата, която Тайбър внезапно придоби над нея. Искаше тя да свали ризата му. Копнееше да прокара пръсти по изпъкналите мускули на тялото му, да усети твърдата топлина, излъчваща се от всяка негова фибра, да го докосне и вкуси, както бе мечтала месеци наред.

Тогава думите му я удариха. Навлизаш в период на разгонване. Рони усети как сърцето й се разтуптява по-силно от страх. Примигна към него. Всеки дъх, който потръпваше през гърдите й, бе труден и болезнен.

— Какво искаш да кажеш? — преглътна мъчително, борейки се с ужаса.

Тайбър свали ризата от раменете си, а твърдите, добре оформени мускули на гърдите и ръцете му се стегнаха от мощ и сила.

— Точно това, което казах — гласът му бе суров, но в зелените дълбини на очите му блестеше гореща страст. — Ти си разгонена, Рони. Тялото ти се подготвя, показвайки, че нито един от нас не може да отхвърли това, което природата изисква.

Той небрежно пусна ризата в краката си, когато я отстрани от мускулестите си гърди. Не я изпускаше от поглед дори за миг. Очите му се плъзгаха по нея, тъмни и горещи, докато гледаше как гърдите й се повдигат, борещи се за въздух.

Господи, Рони искаше да го вкуси. Коремът му бе плосък, твърд, добре оформените мускули се огънаха, докато сваляше ботушите си.

— Как? — Рони не можеше да разбере нищо, с изключение на жаждата, разкъсваща тялото й. — Никога не е било така. Дори след като ме ухапа. Защо сега?

Мъжът се изправи, извисявайки се над нея и тръгна бавно, без да изпуска погледа й.

— Не те бях целунал, Рони — каза тихо, застанал на една ръка разстояние.

Уханието на тялото му изпълни сетивата й. Беше мъжествен, горещ и див, завладяващ. Рони трепереше пред него.

— Какво… — тя разтърси глава, борейки се с непреодолимото желание да го докосне, да го вкуси. — Какво общо има целувката с всичко? По дяволите, Тайбър!

Пръстите й се свиха в юмруци, докато се насили да се отдръпне от него, в опит да се пребори със силното желание, бушуващо в тялото й.

— Целувката позволява на един специален хормон да се освободи от моето към твоето тяло — Тайбър я последва, дебнейки я, докато тя продължаваше да отстъпва. — Хормон, който се образува само когато докосна моята половинка. Когато докосна теб. Той ми позволи да те маркирам, това е физическо доказателство за всички други, че ми принадлежиш. Но белегът не е достатъчен, за да засили сетивата или възбудата ти до това състояние. Само целувката ми можа да го направи, Рони. Тя те маркира по начин, който природата няма да ти позволи да отхвърлиш.

Гласът му бе дрезгав, дълбок, почти тътнещ, когато Рони опря гръб в стената, взирайки се в него ужасено и яростно.

— Боже мой! Ти си знаел! — младата жена почти трепна от острия звук на гласа си. Звучеше шокирана, изплашена, каквато знаеше, че е. — Когато ме целуна, си знаел какво ще ми причиниш! Знаел си какво ще се случи!

Ръцете на Тайбър се опряха на стената до нея. Изражението му стана свирепо, почти диво, когато оголи зъбите си в предупредително ръмжене. Тя трепна, очите й се разшириха, а вагината й се стегна.

— Няма да ме отхвърлиш този път, Рони — гласът му кънтеше от сила и решителност. — Този път няма да ми избягаш.

Щеше да се бори с него, убеждаваше се сама. Щеше да се отдръпне и да го изрита с коляно така, че топките му да заседнат в гърлото, ако той не я бе нападнал неочаквано, пронизвайки устата й с езика си, а устните му покриха нейните. В мига, в който го стори, всяка клетка на тялото й запя облекчено, а яростта, препускаща през нея, бързо се превърна в горещо желание.

Сладък, тъмен мед изпълни отново сетивата й. Рони изскимтя от страстната атака, ръцете й се повдигнаха, за да сграбчат кръста му, ноктите й се забиха в плътта, когато усещането за кожата му сякаш потъна в нейните клетки. Тя простена, езикът й се заплете в неговия, докато един глас вътре в нея не изкрещя предупредително: Опасност! Изкушение! Бягай!

Тайбър я докосваше единствено с устните и с езика си, а те бяха ненаситни в търсенето си. Острите му зъби захапаха меката извивка. Езикът успокои леката болка, след това се тласна обратно в устата й, изискващо и настоятелно, докато Рони затвори устни около него, отчаяна да го задържи неподвижен, опитвайки се да намери смисъл във вкуса му и във властта му над нея.

Мъжът изръмжа, един напълно котешки звук на желание, когато тя се стегна около езика му, всмуквайки го, стенеща от лекия вкус на мед. Нуждаеше се от още. Ръцете му уловиха главата й, а устните му се наклониха към нейните, докарвайки я до лудост от горещото, чувствено дразнене на все по-задълбочаващата се милувка.

Рони можеше да усети как с всяка изминала секунда тялото й започва да гори по-силно, по-горещо. Гърдите й бяха болезнено напрегнати, зърната й се превърнаха в малки твърди пъпки, молещи за вниманието му, когато гръдния му кош се приближи.

— Господи, вкусът ти е прекрасен — дрезгавият му глас я накара да потръпне. Тайбър се отдръпна и погледна надолу към нея, а очите му бяха присвити и напрегнати. — Чудя се колко по-вкусна си другаде.

Коляното му се плъзна между краката й, притискайки се към чувствителното място между бедрата й.

— Не прави това, Тайбър — прошепна Рони отчаяно, а ръцете й се стегнаха на кръста му, когато потрепери от прелестната болка, ескалираща до горещо удоволствие.

Твърдото му бедро потръпна срещу женствеността й и Рони отчаяно се запита дали той усеща влагата, просмукваща се от тялото й. Искаше да се отдръпне от него и същевременно да го придърпа по-близо. Противоречивите желания водеха борба вътре в нея в една луда битка за надмощие.

— Какво? Да не те направя моя? — изръмжа мъжът. — Това вече е направено, Рони. Не мога да го върна обратно. И съм дяволски убеден, че няма да съжаляваш.

Устните му намериха ухото й, а езикът му се завъртя чувствено, докато тя се бореше за въздух.

— Не мога да го направя — проплака Рони, но тялото й се сгърчи, копнеещо да го докосне, да почувства топлината и твърдостта, която той й предлагаше.

Главата й падна назад, когато устните му се плъзнаха по шията й. Пръстите му подръпнаха копчетата на блузата й и разтвориха разкъсания плат. Атмосферата в стаята се разгорещи от страст.

— Тихо, бейби — прошепна Тайбър, докато устните му галеха ключицата й. — Всичко ще бъде наред, обещавам ти.

Избута блузата по раменете й, плъзна я надолу по ръцете, вдигайки първо едната й ръка от кръста си, след това другата, за да остави дрехата да падне на пода. Това бе най-чувственото усещане, което Рони бе изпитвала през живота си. Дланите му, загрубели и топли, се движеха по плътта й, отстранявайки плата, стоящ между докосването му и кожата й.

— Прекрасни са — прошепна той, когато погледът му се спря на гърдите й. — Така закръглени и съвършени. Не мога повече да чакам, за да поема едно от тези твърди малки зърна в устата си, Рони.

Младата жена потрепери при думите. Гърдите й се напрегнаха в клетката на дантеления сутиен. Главата на Тайбър се повдигна, но очите му останаха впити в нежните извивки, които се повдигаха и спадаха забързано. Рони искаше да затвори очи, за да избяга от интензивността на усещанията, които я бомбардираха. В същото време, искаше да бъде сигурна, че не пропуска нито един миг от това да види и усети силата зад внезапния глад на Тайбър към нея.

— Страхувам се — потръпна тя, борейки се с непреодолимата страст с всеки удар на сърцето си. Тази нужда не беше естествена. Винаги бе желала Тайбър, винаги бе мечтала за целувките и докосванията му, но не по този начин. Не с това упояващо желание, което не може да контролира. — Тайбър, накарай го да спре. Накарай го да спре веднага, по дяволите!

Вагината й се сви от огромна нужда, която й отне дъха. Рони простена, почти проплаквайки, когато устните му погалиха гладката кожа, надигаща се над чашките на сутиена.

— Скоро ще се успокои, Рони — обеща мъжът, а гласът му бе толкова дрезгав и груб, че я накара да потръпне от удоволствие. Пръстите му освободиха закопчалката в предната част на сутиена. — Веднага след като те отведа в леглото и се наместя между гъвкавите ти бедра, всичко ще се оправи.