Лора Лей
Под повърхността на звяра (25)

Глава двадесет и четвърта

Тайбър изгаряше от толкова дълбока и силна страст, че имаше чувството, че всяка клетка в тялото му ще експлодира от желание. Пръстите му трепереха като на юноша, докато разкопчаваше малките перлени копчета на роклята й и разтваряше двата края, разкривайки закръглените, съблазнителни полукълба на възбудените й гърди. Не знаеше какво да направи първо. Да се прилепи към едно от тези заострени зърна като човек, умиращ от глад, и да я чука, докато и двамата умрат от това, или да погълне гъстата сметана, изкушаваща и сладка, обливаща подутите гънки на женствеността й.

Той облиза устните си, гледайки нагоре към Рони, а пенисът му пулсираше, настойчиво изискващ да се потопи в малкия тесен отвор на влагалището й. Устата му се навлажни за вкуса й.

— Поиграй с клитора си — той задържа краката й вдигнати, разтваряйки я и се взря надолу с нарастваща нужда, на която не знаеше как да отговори.

Рони изскимтя. Един нисък, отчаян звук, който накара пениса му да потръпне.

— Играй си с него, бейби — припя мъжът нежно, наблюдавайки как треперещите й пръсти се плъзват надолу по меката заобленост на корема й. — Точно така. Почувствай колко си влажна и гореща.

Това беше най-възбуждащото нещо, което беше виждал през живота си. Пръстите й, тънки и грациозни, се придвижиха по меките, влажни къдрици, обкръжаващи набъбналия клитор, разтвориха подутите устни и започнаха да обикалят около твърдата малка пъпка.

— О, да, скъпа — насърчи я той, почти задъхан от възбуда. — Плъзни пръстите си надолу, Рони. Искам да видя как се докосваш сама. Да видя как разтваряш прекрасното си котенце със собствените си пръсти.

Рони скимтеше, беше пламнала, сините й очи бяха замъглени от страст, а бедрата й трепереха.

— О, това се казва добро момиче — ръцете му се стегнаха върху бедрата й, докато наблюдаваше как пръстите й се придвижват надолу по тясната цепка. Два от тях се плъзнаха наполовина във вътрешността на примамливите дълбини на влагалището й.

— Почувствай колко гореща е сладката ти сърцевина — Тайбър едва успя да изрече думите. — Ще я чукам толкова силно и толкова дълго, че никога няма да забравиш какво е да те притежавам — ръката й потръпна, един вик се откъсна от гърдите й, когато още от соковете й оросиха пръстите й.

Пенисът му пулсираше агонизиращо. Подпирайки малките й стъпала на ръба на бюрото, Тайбър използва едната си ръка да разтвори женствеността й, а с другата улови пениса си, за да успокои безумния порив да проникне толкова дълбоко в нея, че да се слее със самата й душа.

— Умирам! — викът й отекна с нотка на страх, надебелял от страст, възбуда и отчаяние.

Пръстите й отново потънаха във вагината й и се изтеглиха назад. Тласнаха се навътре, а ханшът й се надигна от бюрото в отговор.

— Да, бейби — изпъшка мъжът. — Направи пръстите си приятни и хлъзгави от този сладък сок. Защото ще ме нахраниш с него, позволи ми да го изсмуча от пъргавите ти пръсти, докато те чукам лудо.

Кулминацията й настъпи. Тайбър я наблюдаваше, видя начина, по който клитора й набъбна още повече, пулсираше и блестеше. Плътта, разтегната около пръстите й се сви и потръпна, а от устните й се откъсна отчаяно скимтене от освобождението. Той не можеше да чака повече.

Сграбчи китката й и издърпа пръстите й. Направи гримаса от болезнено удоволствие при смучещия звук на тясната й вагина към отдръпващите се пръсти. Притискайки се по-близо, той настани главичката на пениса си пред малкия отвор и очите му срещнаха нейните. Поднесе пръстите й към устните си и ги засмука, заравяйки пениса си дълбоко във вътрешността й.

— О, по дяволите — гърбът му се изви. Стегнатите й мускули го засмукаха навътре, сключиха се около ерекцията му като копринено менгеме, свиващо се ритмично. — Любима Рони — изстена той около пръстите й. — Това се казва добро момиче. О, да, точно така, бейби. Изсмучи пениса ми.

Виковете на Рони сега не спираха, малките скимтящи звуци, шепотът на името му, еротичните молби да я чука силно и дълбоко. Но той искаше да остане така, пенисът му я разтегляше, устните на женствеността й бяха почти сплескани от ширината на плътта, наместена вътре в нея.

— Толкова е хубаво — той облиза от пръстите й и последната капка от сладострастния крем, преди да положи ръката й на бюрото и да я притисне здраво, една безмълвна молба тя да не я движи.

Рони се взираше в него, очите й бяха разширени, а устните — влажни, докато се опитваше да вдиша повече от нарастващата възбуда във въздуха около тях.

Погледът му се сниши обратно към бедрата й и примитивен победоносен тътен се изтръгна от гърдите му.

— Моето котенце — той се отдръпна, наблюдавайки как пениса му почти се измъква от нея, блестящ от хлъзгавите интимни сокове, извиращи от нея. — Моето прекрасно, горещо котенце — тласна отчаяното твърдо копие обратно вътре, обичаше силната й хватка, бореше се с оргазма си с всеки дъх, за да може да се наслади на почти болезнено свитите мускули около плътта му.

Тестисите под ерекцията му бяха напрегнати и мъчително пулсиращи от необходимостта да освободят горещия товар сперма в копринените дълбини на вагината й. Острите нокти на усещането се забиваха в гръбнака му, докато се изтегляше отново от нея, само за да навлезе бавно, стенейки от чистото удоволствие да наблюдава как пенисът му прониква в нея, да усеща прегръдката й около него, как котенцето й плаче за него.

— О, бейби, толкова е хубаво — Рони се стегна отново, когато главичката на члена му потъна до входа на утробата й и се изтегли назад с галещо движение. — Това е сладкото ми момиче. Толкова тясна и гореща около пениса ми. Боже, обичам да те чукам, Рони.

Но Тайбър не можеше да се бори повече с желанието, сграбчило всяка клетка в тялото му. Вътрешността й беше като огън около дебелата плът, която я изпълваше, стягаше се около него с всеки тласък, докато страстните й молби разтърсиха съзнанието му.

Тайбър не бе в състояние да спре темпото, което нарастваше с всяко проникване, умът му бе унищожен от чистата наслада да се заравя в нея, да усеща нежната плът, която го обгръщаше и се стягаше около него. Кулминацията му бе само на няколко секунди разстояние. Усещаше как шипът под главичката на пениса му започва да се разтяга, да се подготвя да го заключи вътре в нея и да освободи копринената сперма заедно с товара, готов да изригне от върха на члена му.

— Бейби — сега се движеше силно и дълбоко, влажните звуци от проникването му и засмукването на вагината й, изпълваха въздуха.

Тайбър не можеше да се потопи в нея достатъчно твърдо, достатъчно силно, не можеше да получи достатъчно от усещането на стягащата се около него вътрешност. По-здраво. По-здраво.

— Мамка му, да! Да! — той прикова бедрата й по-силно, когато усети как вагината й започва да потръпва, да пулсира, след това се сключи около него със сила, която го накара да изреве от удоволствие, когато се отпусна под него.

Тайбър не можеше да се сдържа повече. Отметна глава назад, от косата и от лицето му капеше пот, и изгуби връзка с реалността. Шипът се разтегна до пълната си дължина, заключи го вътре в Рони, притискайки се в най-отдалечената част на вагината й и го задържа, докато освободи собствения си скъпоценен товар в плодовитото й тяло.

Чувствителният израстък удължи прекрасната агония на кулминацията му, карайки тялото му да трепери, да се тресе, а от Тайбър се откъсна още един рев. Животното триумфираше, а човекът бе замаян от невероятната сила на емоцията, която се изля от него.

Негова. Неговата жена. Неговото котенце. Цялата негова.