Линда Хауърд
Магията на Макензи (8)

Глава 8

Мотелът беше разположен на кръстовището между главния път, който минаваше пред него и черен път, заобикалящ от дясната му страна. Дийн провери страничният път веднага след като пристигна и откри, че той безцелно минава през селския район. Никой нямаше да ги търси в тази посока. Този път не водеше за никъде, а и бе нужно прекалено много време да се стигне до него. Стоничър или техния наемен убиец щяха да търсят пред мотела и шосето, проследявайки косвените следи, оставени нарочно от Мак. За Марис плана се състоеше в това да позволи на преследвачите да я видят как заобикаля хотела и излиза на черния път. Тя трябваше да завие първо наляво, после на дясно по шосето. Преследвачите не можеше да не обърнат внимание, че тя кара автомобила без фургона и щяха да я проследят, очаквайки да ги заведе при Изкушение.

Мак се надяваше всичко да протече така. Ако Ранди Ю беше тръгнал сам по петите им, нямаше начин да не се получи. Той бе професионалист, с праволинейно мислене. Но ако имаше придружител, тогава елемента на изненада нямаше да е от полза.

В каросерията на камиона беше студено. Забрави да вземе одеяло, за да се покрие, а снегът продължаваше да вали. Уви се плътно в якето си, като се утешаваше, че е добре, защото няма вятър. Но това изобщо не го стопли.

Минутите се точеха мъчително бавно в напрегнато очакване. Накрая зората започна да прониква през булото на облаците и тъмнината се смени със сумрачна светлина, въпреки че до настъпването на утрото имаше поне час. Скоро движението щеше да се усили и да затрудни Дийн в проследяването на опашката. Хората щяха да започнат да напускат мотела и да усложнят още повече положението на пътя. Заради светлината на Марис щеше да й е трудно да се скрие между дърветата.

— Хайде, хайде — мърмореше си той. Нима направи следите толкова сложни за откриване?

При тези думи, радиостанцията изпука. Мак подаде еднократен сигнал в отговор и удари леко по стената на кабината, за да предупреди Марис, която зае позиция зад волана.

Радиостанцията пак изпука, този път с два сигнала. Мак бързо удари по кабината два пъти. Младата жена подкара пикапа и излезе от паркинга. Зави на ъгъла зад мотела и в същия миг камиона бе осветен от автомобилни фарове — примамката беше поставена. След няколко секунди щяха да разберат дали стръвта бе захапана.

Марис караше автомобила с равномерна скорост. Инстинктът й за самосъхранение я караше да бърза, но не искаше преследвачите да разберат, че са забелязани. Когато тръгна по черния път, колата зад нея още не беше завила зад ъгъла. Ако хората в нея ги следяха, явно не искаха да бъдат забелязани.

Тя спря пред знака „Стоп“ и излезе на магистралата. Погледна в огледалото за обратно виждане и видя, че колата се е скрила зад мотела. Фаровете бяха изключени и в слабата светлина на утрото, сивият автомобил трудно се различаваше. Изобщо нямаше да го забележи, ако не го бе търсила нарочно.

Те шофираха сивия кадилак на Роналд. Марис беше виждала автомобила само един-два пъти, защото обикновено имаше работа с Джоан, която караше бяло БМВ. Пътят не се виждаше от конюшнята и тя рядко обръщаше внимание на пристигащите и тръгващи коли пред голямата къща. Интересът й бе насочен към конете.

В началото се учуди, защо използват един от личните си автомобили, после си даде сметка, че това няма значение. Конят беше техен и нямаше извършено престъпление. Ако извикаше полиция и им обяснеше ситуацията, никой нямаше да й повярва, защо Стоничър биха поискали да убият кон, който струва над двадесет милиона долара?

Олдсмобилът на Дийн не се виждаше никъде. Марис се надяваше, че му е дала достатъчно време да скрие колата си по-навътре в гората и да се добере пеша до избраната позиция.

Погледна отново в огледалото видя, че кадилакът зави по магистралата след нея. Без включени фарове и силно валящия сняг, затрудняващ видимостта, колата едва се забелязваше. Въпреки че преследвачите я виждаха по-добре — фарове й бяха пуснати — те се държаха на голямо разстояние, защото не знаеха, колко добре се вижда автомобила им.

Вниманието им работеше за нея и против тях. Голямото разстояние помежду им, предоставяше няколко допълнителни секунди — на нея, да излезе от пикапа и да се скрие, на Дийн да се приготви, на Мак да бъде в безопасност. Опита се да не мисли за него, лежащ на студения метален под, незащитен от куршумите, освен тънката стена на каросерията, която не можеше да спре дори и оловна сачма.

До мястото, където трябваше да отбие от пътя и да влезе в гората оставаха няколко километра. Снеговалежът стана толкова силен, че не виждаше вече кадилака. Белите снежинки започнаха да покриват земята, но сухия пухкав сняг, се въртеше и издигаше с всеки полъх на вятъра и камионът лесно го издухваше от магистралата.

Марис поддържаше постоянна скорост, за да може тези, които я следяха, да я виждат, макар че беше изгубила кадилака от поглед. Важното бе, да не събуди подозренията им. Мина знака, който показваше, че е стигнала до целта и намали, за да различи следите оставени от предишното им идване. Ето тук! Свърна от магистралата и автомобила се разтресе от дупките по пътя по-силно, отколкото можеше да издържи ударената й глава, но младата жена не искаше да намалява скоростта. Сега, след като бяха видели, че е напуснала магистралата, трябваше да бърза, за да спечели още няколко скъпоценни секунди.

Главоболието й намаля, без да изчезне и сега заради подскачането из дупките се засили отново. Игнорира го стискайки зъби до болка и се концентрира върху управлението по тесния път, който се виеше между дърветата и бе избран от Макнийл. Не можеше да си представи, колко трудно се кара по този път със закачено ремарке, но това че Алекс го беше направил говореше за неговите умения и упоритост.

Кадилакът не бе в състояние да се движи по тези дупки и неравности със скоростта на камиона, защото имаше ниска ходова част. Това й спечели още няколко секунди.

Голите клони на дърветата стържеха по стъклата, след това фаровете осветиха тъмните очертания на фургона скрит между дърветата. Сега! Тя остави автомобила точно в това положение, в което й бе казал Мак, изключи фаровете, да не би ярката светлина да блокира скритата под ремаркето камера, след което слезе и бързо се отправи към фургона. Заобиколи го и рязко сви в ляво, като се стараеше да стъпва по места непокрити със сняг. Марис не остави никакви следи, докато се отдалечаваше от мястото на действие, за да може Алекс спокойно да си върши работата, без да се притеснява за нея.

С периферното си зрение улови движение. Голяма тъмна фигура безшумно се прехвърли през борда на каросерията и се скри зад една от гумите. Поне щеше да има някаква защита, опита да се успокои Марис. Може би сега му беше по-леко, но на нея — не. Той се нуждаеше повече от бронежилетката, отколкото тя. Никога нямаше да си прости, ако нещо му се случеше. Щеше да бъде много по-добре, ако изобщо не се бе намесвала, дори това да означаваше да не получат убедителни доказателства против Стоничър. ФБР щеше да има и друга възможност да хване Ранди Ю, но тя никога нямаше да срещне друг Макнийл.

Младата жена се отдалечи достатъчно. Спря се и облегна гръб на един голям дъб. Снежинките се сипеха тихо в сивата зора, като образуваха дантелена шапка върху непокритата й коса. Опря болезнено пулсиращата си глава на дървото и затвори очи. Слушаше и чакаше, дишането й почти спря, сърцето й едва биеше.

Мак бе притаил дъх, а очите му не се отделяха от коловоза по тясната пътека. Можеха да карат чак до пикапа, но ако шофираше Ранди, най-вероятно щяха да слязат от колата малко по-рано и да дойдат пеш. Той и Дийн бяха подготвени и за двата варианта. Храстите бяха гъсти, и ако решаха да си проправят път през тях, щяха да вдигнат много шум. Най-разумно беше да се върви по пътеката и да се придържат към края. Марис беше оставила камиона така, че да може да се заобиколи само откъм страната на шофьора. Вратата откъм пътническото място опираше в храстите. Всеки, който тръгнеше по пътеката, попадаше право в обектива на камерата и щеше да бъде записан на касетата.

После, след безкрайно дълго чакане, както се стори на Мак, се чу изпукване на клонка. Той не помръдна. Позицията му до дясното предно колело беше безопасна, нямаше да го видят, докато не дойдеха пред автомобила, но тогава щяха да открият, че кабината е празна и нямаше да обърнат повече внимание. Вместо това щяха да видят ремаркето и малките отпечатъци от краката на Марис, оставени по тънкия пласт сняг, които водеха към него.

Появиха се и други звуци — чупене на клонки от повече от един чифт невнимателни крака, шум от дрехи, забързано дишане, като че ли някой се беше запъхтял и се опитваше да възстанови дишането си. Те бяха близо, много близо.

Стъпките спряха.

— Няма я в камиона — шепотът едва се долавяше и бе трудно да се определи дали гласът е на мъж или жена.

— Виж! Следите водят към фургона — възбуденият шепот стана по-висок.

— Млъкни — думата изсвистя като през стиснати зъби, все едно бе повтаряна много пъти.

— Не ми казвай да млъкна! Притиснахме я в ъгъла! Какво чакаш?

Въпреки че този, който говореше шепнеше, неговия или нейния глас звучеше достатъчно високо. Може би микрофона улавя всичко, помисли си Мак. Благодарение на усилващата звука апаратура, с която разполагаше ФБР, вероятно думите вече бяха записани на лента. Единственият проблем беше, че са недостатъчни за съда.

— Ти ме нае да свърша тази работа. Така че се отстрани от пътя ми и ми позволи да я свърша.

Сега и в думите, и в тона, с който бяха произнесени, звучеше ярост.

— Ти си този, който провали работата първият път, така че не се прави на господин Безгрешен. Ако беше и наполовина толкова умен за колкото се мислиш, сега коня щеше да е мъртъв, а Марис Макензи нямаше да заподозре нищо. Не сме говорили за убийство, когато те наех.

Това е достатъчно, с мрачно удовлетворение помисли Мак. Те току-що си бяха подписали присъдата.

Той напрегна мускулите на краката си и с насочен пистолет се приготви да излезе и да се легитимира. Трясък и глух шум зад него го накара да замръзне на място. Мак погледна през рамо и едва не изпъшка на глас. Голям, черен и елегантен жребеца пристъпваше между дърветата към него. Той гордо клатеше глава, сякаш искаше да се възхитят на интелигентността му, за това че се бе освободил сам.

Чу се вик:

— Ето го! Стреляй в него!

Неочакваното появяване на Изкушение ги накара да забравят за предпазливостта. Веднага след това се чу изстрел и от дървото зад коня се разхвърчаха парчета кора.

— По дяволите, проклети аматьори! — тихо измърмори Мак. Конят беше зад него. Ако сега станеше, щеше да се озове пред дулото на пистолета, защото се намираше между стрелеца и неговата цел. Нищо не можеше да направи, освен да чака следващия опит за убийство на красивия дружелюбен жребец, който очевидно надушил позната миризма се бе развързал, за да вземе участие в забавата.

Дийн разбра затруднението на партньора си и излезе от укритието, като държеше пистолета насочен с двете си ръце.

— ФБР! Хвърлете оръжието на земята! Бързо!

Мак стремително се изправи, насочил пистолета си, като за по-голяма стабилност, се подпря върху капака на камиона. Видя Ранди Ю да хвърля оръжието на земята и да вдига ръце. Не бе трудно да се предвидят действията му. Но Джоана Стоничър се изплаши от внезапното движение на Мак и се обърна към него с очи, пълни с паника и гняв. Тя замръзна с пистолет в ръка и пръст на спусъка.

— Спокойно, мадам — каза тихо той. — Не правете глупости. Ако аз не ви улуча, партньорът ми ще го направи. Махнете пръста си от спусъка, хвърлете оръжието и всичко ще бъде наред.

Тя не помръдна. От мястото си Мак виждаше ясно как пръста й трепери.

— Направете каквото ви казва — уморено я посъветва Ранди Ю.

Двамата агенти ги бяха хванали на местопрестъплението, не можеха да направят нищо и нямаше смисъл да усложняват положението.

Изкушение реагира на изстрела с тревожно цвилене, досега бе живял прекалено безопасно и все още не бе изпаднал в паника. Той се приближи в тръс с разширени ноздри като проучваше познатите миризми и търсеше една специална и уникална. Отиде право при Мак.

Джоан извърна очи от Мак и се прицели в коня. Той улови точно момента, когато самоконтрола й рухна — присви очи и ръката й трепна.

За част от секундата преди изстрела, пронизително изсвирване разцепи въздуха.

Много неща се случиха едновременно. Дийн извика. Ранди Ю падна на земята, като покри главата си с ръце. Изкушение изцвили от болка, отстъпвайки назад. Ръката на Джоан се насочи обратно към Мак.

И отново се чу оглушително изсвирване.

Иззад дърветата излезе Марис с искрящи от гняв черни очи. В ръцете си държеше пистолет, насочен към Джоан. Джоан се обърна рязко към новата заплаха и Мак, без да се колебае нито за секунда, стреля.