Линда Хауърд
Магията на Макензи (10)

Глава 10

— Изглежда, сключването на брак в Лас Вегас става традиция в моето семейство — размишляваше на глас Марис на другия ден, когато младият й съпруг я въведе в хотелския апартамент. — Така направиха двама от братята ми.

— Двама? Колко братя имаш?

— Пет. И всичките са по-големи от мен.

Тя му се усмихна сладко през рамо, докато отиваше към прозореца, за да се полюбува на пламтящия червен залез. Странно, с него се чувстваше, като част от едно цяло, въпреки че не бяха имали достатъчно време, за да споделят подробности от живота си. Събитията ги бяха подели и понесли заедно, като чайки преди ураган.

Докторът от спешна медицинска помощ констатира леко мозъчно сътресение и я посъветва да се пази ден-два. Той се съгласи с нея, че ако имаше вероятност да изпадне в кома, да беше станало до сега. В рамките на деня паметта й напълно се върна, белите петна бяха запълнени и тя се чувстваше добре.

Успокоен Мак я докара обратно в „Соломон Грийн“ и напълно се съсредоточи в работата. Искаше да приключи с подробностите и с документацията, за да могат да се оженят възможно най-скоро. Докато Марис спеше, двамата с Дийн работеха. Алекс отдели време да се запознае с условията за сключване на брак в Кентъки. Реши, че не може да чака толкова дълго, колкото изискваше закона в щата и резервира два самолетни билета до Лас Вегас.

Роналд Стоничър беше арестуван за заговор с цел извършване на измама. Той нямаше представа, че жена му и Ранди Ю бяха планирали да убият Марис и беше напълно сломен от случилото се. Джоан претърпя операция на ръката. Според хирурга, уврежданията на нервите и тъканта й бяха значителни. Въпреки частичното възстановяване на ръката, Джоан щеше да може да я повдига, но нямаше да може да пише с нея и да извършва по-прецизни действия.

Ранди изпя всичко на федералните, замесвайки много хора от света на конния спорт, участващи в схемата за убийство на коне с цел получаване на застраховките им. Не беше обвинен в убийството на шестнадесетгодишното момче. Очевидно той имаше някаква информация по този случай, но я пазеше, като се надяваше да сключи сделка с правосъдието за намаляване на присъдата.

Марис се обади на майка си, разказа й накратко за случилото се, а накрая й спомена, че се омъжва.

— Забавлявай се, скъпа — бе казала Мери на единствената си дъщеря. — Знаеш, че баща ти държи да те заведе до олтара, така че ще планираме още една сватба за Коледа. Остават три седмици и не би трябвало да има проблеми.

Повечето хора биха изпаднали в паника при мисълта за организиране на сватбено тържество за три седмици. Но не и Мери. От собствен опит Марис знаеше, че в края на краищата щеше да стане така както кажеше мама.

Мак също се обади на семейството си, което се състоеше от майка му, втория му баща и две полусестри. Те обещаха да дойдат в Уайоминг за сватбата по Коледа.

По време на церемонията, която се състоя преди час, Марис научи, че пълното име на съпруга й е Уилям Александър Макнийл.

— Малко хора ме наричат Уил — каза й той малко по-късно, когато тя спомена, че й е трудно да мисли за него като Алекс. — Повечето хора ме наричат Мак.

Тъй като Марис вече бе започнала да съкращава Макнийл на Мак в мислите си, това й хареса.

— Петима по-големи братя? — уточни Мак, като приближи към нея отзад и плъзна ръце около талията й. Наведе глава и зарови лице в светлокестенявите й коси.

— Пет. Плюс дванадесет племенника и една племенница.

Той се засмя.

— Празниците обещават да бъдат доста весели.

— По-правилно е да се каже бурни. Почакай малко и ще видиш.

Обърна я с лице към себе си.

— Това, което не мога да чакам, е да се озова с жена си в леглото.

Мак я вдигна на ръце и тя го прегърна през врата. Занесе я в спалнята и я положи на леглото. Устата му покри така желаните устни и чувствения глад, който беше затихнал, но никога не изчезна напълно, изпълни тялото му до болка. Страстта го застави да я притисне към матрака и бързо да я освободи от дрехите, като в същото време се стараеше да не бъде много груб.

Тя се извиваше срещу него и на свой ред дърпаше дрехите му. Допирът на плата върху голата й кожа я довеждаше до лудост. Мак се отдръпна леко и с неприкрито желание огледа финото тяло на жена си. Докато се бореше да съхрани самоконтрола си, дишането му се учести, а очите му блестяха от изгаряща похот. Внимателно обхвана гърдите й с длани, потърка с пръсти зърната и ги превърна в твърди връхчета.

— Побързай — прошепна тя, като посегна към колана му.

Той се разсмя, но в звука се усещаше не веселие, а нетърпение. Захвърли дрехите надалеч и се отпусна върху Марис. Едва почувствала тежестта на тялото му, от гърлото й се изтръгна стон на дълбоко удовлетворение и тя разтвори крака, принуждавайки го да се притисне още по-близо. Собственото й неутолимо желание за него не допускаше повече бавене. Никога в живота си не бе изпивала такава всепоглъщаща нужда.

Мак се настани по-удобно, обгърна с длани лицето й и зацелува своята любима, докато опитваше внимателно да навлезе в горещото й тяло. Плътта й се съпротивляваше и тя ахна изненадана от неочаквано силната болка. Предполагаше, че постоянната езда ще облекчи първата близост, но нищо не я бе подготвило за размера на нахлуващата в нея мъжка плът.

Той се отдели от устните й и се загледа в нея, признавайки очевидното. Не каза нищо и не зададе въпроси, но нещо горещо и примитивно избухна дълбоко в очите му. Още по-внимателно завърши проникването и когато беше дълбоко в нея, се почувства като у дома си, замря в очакване тялото й да се отпусне — под него и около него. След това започна леко да се движи, едва тласкайки напред, после отдръпване назад. Това се оказа достатъчно да учести дишането й от чувствената страст и да я принуди да повдигне тялото си, за да го посрещне.

Мак от цялото си сърце се грижеше за Марис, ограничаваше силата на тласъците, като поддържаше бавно равномерно темпо, дори когато наближаването на кулминацията го напрегна и го принуди високо да стене при всяко движение. Тя го притисна в обятията си, в отчаяно търсене на собственото си освобождаване, опитвайки се да го накара да влезе по-дълбоко, подчинявайки се на инстинкта си. Шокирана от неземното сияние на танца-борба, който двамата споделиха и щедростта на неговата любов, Марис извика с пълен глас.

Издигната на гребена на вълната, неспособна да понесе и секунда по-дълго, всичко в нея избухна във взрив на чисто удоволствие и я потопи във водовъртеж от чувства, превръщайки я в безволево същество, което усещаше само своето и неговото тяло. В същия миг и Мак се присъедини към нея — потръпване, последен дълбок тласък и горещо изпразване.

След това лежаха един до друг и той я галеше с треперещи ръце, убеждавайки се, че тя е истинска и двамата са все още цели.

— Как стана това? — попита я дрезгаво. Леко повдигна глава, за да я погледне в лицето. Тя видя в блясъка на очите му слабост, а не страст. — Как стана така, че те обикнах толкова силно и толкова бързо? Каква магия използва върху мен?

Сълзи опариха очите й.

— Просто те обичам — отговори му нежно. — Това е всичко. Просто те обичам.

 

 

Планината беше покрита с пухкав сняг. Сърцето на Марис подскочи, когато я видя.

— Ето — посочи тя. — Това е планината Макензи.

Мак с интерес разглеждаше огромните възвишения. Никога в живота си не бе срещал човек, който притежава цяла планина, и се опитваше да си представи, що за хора живееха там, какъв беше начинът им на живот и как бяха успели да създадат това вълшебно създание, което седеше до него. След двата дни, през които бяха женени, той се чудеше, как беше живял до сега без нея. Любовта му към нея го направи завършен човек, досега дори не бе подозирал, че нещо му е липсвало. Беше изящна, като фея, със светлокестеняви коси до раменете, огромни черни очи, в които блестеше вековната мъдрост на жените и едновременно с това силна. А под красивите й гърди биеше лъвско сърце.

Съпругата му! Толкова неочаквано и толкова прекрасно! Мак се събуждаше посред нощ само за да я погледа и се чудеше колко бързо се случи всичко. Само три дни преди това, тя се бе събудила в ръцете му и учтиво му бе заявила: „Съжалявам, но не си спомням името ви“ и осъзнаването, че бе ранена го разтърси до пръстите на краката му. Само три дни, но вече не можеше да си представи да заспива без нея и да се събужда, без да види сънената й дяволита усмивка, когато уютно се сгушваше в прегръдките му. Бяха му дали само пет дни отпуска и те решиха да ги прекарат възможно най-добре. Вчера направиха кратка визита в Сан Антонио, където запозна Марис със семейството си. И двете му сестри дойдоха с потомството си от по три деца и техните съпрузи. Свикнала с тълпата на собствените си роднини, на Марис и окото й не мигна. Майка му беше на седмото небе от щастие, че най-после единственият й син се беше оженил и бе много развълнувана от Коледната сватба в покритите със сняг планини на Уайоминг. Получила телефонния номер от Марис, тя се бе обадила на майка й и даже бяха успели да се сприятелят, ако се съдеше от факта, че майка му многократно се позова на становището на Мери.

Днес пристигнаха в Уайоминг и Мак се опитваше да разбере, защо го мъчеше някакво неприятно чувство.

— Разкажи ми за братята си — промърмори той. — И за петимата.

Мак знаеше какви са по-големите братя, самият той беше такъв.

Марис се усмихна, очите й меко заблестяха.

— Ами, нека да видим. Най-големият ми брат Джо е генерал от авиацията и е председател на „Обединеният комитет на началник-щабовете“. Съпругата му Каролайн има докторска степен по физика и изчислителна техника. Те имат петима синове. След това идва следващия по старшинство, Майк. Неговото ранчо за едър рогат добитък е едно от най-големите в щата. Те с Шиа имат двама сина. Следва Джош. Бивш летец на изтребител, служеше на самолетоносач, докато в една катастрофа не контузи коляното си и се пенсионира. Сега работи в гражданската авиация, като летец-изпитател. Съпругата му Лорен е хирург-ортопед. Имат трима сина.

— Някой от братята ти има ли друго, освен синове? — попита Мак. Очарован от разказа й, той все повече се вълнуваше с всяка изминала минута. Опита да се съсредоточи върху обикновени неща. Струваше му се, че Марис бе споменала за племенница или грешеше.

— Зейн има дъщеря — промяната в тона в гласа й, привлече вниманието му и той повдигна вежди въпросително, но тя не му обърна внимание. — Те с Бари имат и двама сина-близнаци, на два месеца. Зейн е бивш морски тюлен, а Бари е дъщеря на посланик.

Морски тюлен! Интересно, по-лошо от това може ли да стане?, помисли си Мак.

— И накрая, Чанс. Той и Зейн са като близнаци. Те са на една и съща възраст, а струва ми се и на един акъл. Чанс служеше в морското разузнаване. Той не е женен.

Марис умишлено не спомена с какво се занимаваха сега Зейн и Чанс, беше по-безопасно.

— Чудя се — промърмори под носа си Мак, докато управляваше взетия под наем джип по пътя в планината, — как въобще съм очаквал да имаш нормално семейство?

Тънките вежди на Марис се вдигнаха въпросително.

— И това ми го казва специален агент от ФБР! — възкликна тя. — Нали ти е известно, че мъже като теб не се срещат зад всеки ъгъл.

— Да, но аз имам нормално семейство.

— Е, и моето е нормално. Просто всички ние сме успели в живота — Марис се усмихна с онази палава усмивка, която дълбоко го поразяваше и стягаше сърцето му всеки път, когато я видеше. Мак спря автомобила по средата на пътя и прегърна жена си. Целувката му беше дълбока, настойчива. Когато я пусна, тя видя, че очите му са потъмнели от желание. — За какво беше това? — измърмори, докато увиваше ръце около врата му.

— Защото те обичам.

Искаше да й го каже за последен път, в случай че не оцелее след конфронтацията. Може би тя си мислеше, че нейното семейство щеше да го приеме с отворени обятия, но той разбираше по-добре мъжката психика и знаеше много добре. Мак запали двигателя и джипа продължи нагоре по заснежения път.

Когато стигнаха на върха и пред очите им се появи голямата къща на ранчото, Марис каза щастливо:

— О, добре, всички са тука!

И Мак разбра, че е загубен. Нямаше значение, че се бяха оженили, преди да спи с нея, той бе непознатият мъж, който правеше любов с тяхното скъпо момиче, всяка нощ. Тя беше тяхната единствена дъщеря и сестра, тяхното бебче. Той разбираше. Ако сега оживееше и те с Марис имаха дъщеря, нямаше начин, по дяволите, да позволи на някой разгонен тийнейджър да се доближи до малкото му момиченце.

Мак огледа множеството паркирани пред къщата автомобили, достатъчни за провеждането на парад, и се зачуди, дали щяха да се впуснат да го преследват, ако сега обърнеше джипа и тръгнеше обратно, далеч от планината.

Е, добре, трябваше да го направи. Смутен, паркира джипа, слезе, заобиколи го и отвори вратата на Марис. Обви ръце около тънката талия и й помогна да слезе. Тя го хвана за ръката и почти го задърпа щастлива по стъпалата на верандата.

Влязоха в къщата, където ги посрещна топлина, шум и хаос. Изведнъж от тълпата излезе много малко човече с червен гащеризон и хукна към тях с пълните си крачета, като крещеше „Малииис, Малииис.“ Тя се засмя, коленичи, наклони се леко напред и протегна ръце, тъкмо на време, за да хване малкото торнадо. Мак погледна надолу към момиченцето, все още бебе и моментално се влюби. Просто така, за един миг загуби сърцето си.

Тя беше красива, самото съвършенство: копринени черни коси, кристалночисти сини очи, бузки с трапчинки, устичка, като розова пъпка и изящни пухкави ръчички. Толкова малка, като кукла. Мак го засърбяха ръцете да я прегърне. Малките деца и бебетата до сега не бяха привличали вниманието му, но това човече го разтърси до дълбините на душата му.

— Това е Ник — представи я Марис, като стана от пода с детето на ръце. — Тя е единствената и неповторима племенница и внучка.

Ник протегна малката си ръчичка и мушна Мак в гърдите, също както го бе направила преди Марис. Младият мъж не можа да сдържи усмивката си.

— Кой тва? — попита малкия ангел.

— Това е Мак — каза Марис и целуна малката пухкава бузка.

Със сериозен вид, Ник го огледа за момент, след това протегна ръчички, с вид на дете, което всеки е щастлив да подържи. Той протегна автоматично ръце, прегърна я и въздъхна от удоволствие, притискайки малкото телце до гърдите си.

Оглуши го настъпилата в стаята тишина. Група яки мъже, които стигаха за цял футболен отбор, станаха от местата си, а всяко тяхно движение излъчваше заплаха. На обърнатите към него напрегнати лица се четеше жестокост.

Марис лъчезарно погледна братята и баща си. Мак забеляза, как изведнъж очите й се разшириха от изненада, когато видя войнствените им пози.

Очакваната конфронтация. Сивокосият й баща с черните очи, които Марис беше наследила, изглеждаше така, все едно ядеше пирони за закуска, а братята й на практика изглеждаха готови на убийство. Опитното око на Мак прецени всеки от тях, като се опита да определи най-опасния. Всички имаха вид на лоши момчета. Този с прошарените къдрици и лазурносините очи, сигурно е самият генерал, по дяволите, изглеждаше като човек, който всеки ден влиза в ръкопашен бой. А този слабия, жилестия, твърд като желязо, трябваше да е собственикът на ранчото, беше от тези мъже, които всеки ден покоряваха майката природа. Летеца-изпитател… вероятно бе този, с леко разтворените крака, в инстинктивно дръзка поза на силен човек, който си играе със смъртта, без да му мигне окото.

След това Мак срещна погледа си с чифт смъртоносни, ледени очи. Ето този, помисли си той, най-опасен е именно този със спокойното лице и очи, като сиво-син лед. Точно този! Беше готов да заложи годишната си заплата, че това е морският тюлен. Този, който се премести и застана плътно до него, изглеждаше също толкова смъртоносен, въпреки почти неземната красота на лицето му. Сигурно бе онзи от военноморското разузнаване.

Не за първи път Мак се сблъскваше с трудности. Остави Ник в ръцете на Марис и инстинктивно направи крачка напред, защитавайки нея и детето със собственото си тяло. Шест чифта агресивни очи следяха всяко негово движение.

Поглеждайки иззад рамото на мъжа си, Марис веднага оцени ситуацията.

— Ма-мо-о! — нетърпеливо извика тя, подчертавайки с всяка сричка, че има нужда от подкрепление.

— Марис!

Пълен с удоволствие мек глас дойде от страната, в която Мак предположи, че се намира кухнята. След гласа се разнесоха леки, бързи стъпки и в стаята влетя ниска, стройна жена, не по-висока от Марис, със същата невероятно прозрачна кожа. Тя със смях притегли дъщеря си, след това прегърна и него, макар той да стоеше неподвижно и не смееше да откъсне очи от заплахата, идваща от стената пред тях.

— Мамо — привлече вниманието на майка си Марис и посочи към другата страна на стаята. — Какво им става?

Мери хвърли бърз поглед на съпруга и синовете си и сложи ръце на кръста.

— Спрете веднага! — нареди тя. — Да не съм ви видяла да правите повече така! Чувате ли ме?

Гласът й с южен акцент, галеше като полъх и черните очи на Уолф Макензи заблестяха.

— Ние просто искаме да знаем малко повече за него — успокои той жена си с дълбок и нисък като гръм глас.

— Марис си го е избрала — твърдо отвърна Мери. — Какво друго ви трябва да знаете?

— Много неща — каза брата със смъртоносните очи. — Всичко стана прекалено бързо.

— Зейн Макензи! — възкликна изненадана червенокоса жена, идваща от кухнята. — Не мога да повярвам, че точно ти каза това! Ние се оженихме, след като се познавахме само един ден!

Тя премина през неутралната територия между воюващите страни, прегърна Марис и се обърна с лице към съпруга си.

Значи не съм сгрешил, помисли Мак. Този е морския тюлен. Надписът „Беше прав“, щеше да стои добре на надгробния му камък.

— Това е различно — каза генерала, който беше точно копие на Уолф Макензи, с изключение на сините очи. Изглежда пироните бяха редовна част и от неговата диета.

— Кое му е различното? — попита нов глас. От кухнята излезе елегантна блондинка, която остро изгледа шестимата мъже със зелените си очи. — Всички вие страдате от излишък на тестостерон. Основният симптом на това заболяване е неспособността да се мисли.

Жената мина напред и застана откъм свободната страна на Мак. Топлота и веселие проблеснаха в очите на генерала, когато погледна съпругата си.

Още един здравеняк, пилота-изпитател започна речта си:

— Марис е…

— Възрастна жена — прекъсна го женски глас. Висока, снажна жена с кестеняви коси и спокойни сини очи, застана до блондинката. — Здравей, аз съм Лорен — обърна се тя към Мак. — Този, който проговори преди малко, е моя съпруг Джош, и по принцип е по-тактичен.

— А аз съм Шиа, съпругата на Майк.

В подкрепа дойде още една жена — тъмнокоса и малко срамежлива. Тя застана до Лорен, скръсти ръце пред гърдите си и спокойно погледна към мъжа си.

Двете страни стояха една срещу друга и се гледаха. Мъжете впиваха очи в съпругите си предателки, а жените стояха в линия от двете страни на Мак. Той беше малко шокиран да се види, заобиколен от тази напарфюмирана женска стена.

Каролайн смело посрещна погледа на мъжа си.

— Всяка една от нас беше посрещната с отворени обятия, когато се омъжихме за мъжете от това семейство и очаквам да посрещнете със същото уважение и съпруга на Марис иначе…

Джо прие предизвикателството, наклони глава и светлите му сини очи заблестяха.

— Иначе какво? — попита той с дълбок копринен глас, изпълнен с очакване.

В стаята настъпи пълна тишина, дори децата притихнаха, гледайки родителите си. Мак огледа построените около себе си жени и изражението на лицето му се смекчи. С лека усмивка той обобщи:

— Всичко е наред — каза той. — Разбирам.

— Радвам се за теб, защото аз нищо не разбрах — раздразнено отвърна Марис.

— Това е м…

— Само не казвай, че това е мъжка работа — предупреди го Мери и Мак си прехапа езика.

— Няма, мем — кротко отвърна той.

Тъмното лице на Уолф просветна, а устните му потрепнаха. Тези две думички му бяха до болка познати.

Ник се разшава в ръцете на Марис и тя се наведе и я постави на крачетата й. Момиченцето потупа Мак по коляното и с голямо удоволствие произнесе: „Мааак.“ И после с протегнати ръчички побягна към баща си. Зейн се наведе и я вдигна, като я прегърна със силната си мускулеста ръка.

— Това е Мак — поясни на баща си, сочейки с пръстче новия си чичо. — Аз го халесвам.

Неочаквана усмивка смекчи смъртоносното изражение на лицето му. Голямата му ръка погали копринените косички и отстрани от личицето й няколко непослушни къдрици.

— Забелязах — сухо каза Зейн. — Той ти хвърли един поглед и се превърна в твой роб, точно както всички нас. Това е, което наистина харесваш, нали?

Малката главица съвсем ясно кимна в съгласие. Зейн се засмя и погледна развеселено към Бари.

— И още как няма да ти хареса!

Някъде откъм коридора се разнесе детски плач.

— Кам е буден — заяви Бари и веднага изостави Мак, за да отиде при бебето.

— Как го прави? — без да се обръща конкретно към някой, попита Чанс. — Те са само на два месеца, как успява да различи близнаците само по плача?

Женската половина, включително и Ник, победиха. Напрежението в стаята се разсея, появиха се усмивки, които съпроводиха Чанс, тръгнал след Бари, за да разбере, права ли е тя. Преди да излезе, Чанс намигна на Мак, изразявайки мъжката си солидарност. Възникналата криза се разреши успешно. Мъжете от семейство Макензи не желаеха да разстройват жените си. Щом те харесаха от пръв поглед Мак, така да бъде.

Почти веднага Бари се върна, като държеше едното бебе на ръце, след нея се показа Чанс, умело гушнал другото.

— Тя беше права — заяви той, клатейки глава в недоумение.

Мак погледна двете малки личица и видя съвършено еднакви черти, като огледален образ. Изглеждаше невъзможно да се различат. По дяволите, как Чанс бе разбрал, дали е права или не?

— Камерън — представи Бари вързопа, който държеше в ръце и се усмихна със скептичен поглед. — Чанс държи Зак.

Бари стискаше и двете шишета с мляко в ръката си.

— Как успявате да ги различите?

Мак поклати глава, все още търсейки някакви различия между малките личица.

— Камерън е най-нетърпелив, Зак е по-решителен.

— Вие наистина ли ги различавате по плача?

— Ама, разбира се — отговори тя, убедена, че всеки може да го направи.

Ник стоеше на раменете на баща си, стиснала косата му с малките си юмручета.

— Виж, чичо Данс! — извика тя и се изправи смело, пускайки косите на баща си.

Зейн свали дъщеря си от раменете.

— Хайде да ги разменим — предложи той и ги размениха с Чанс. След това положи бебето на сгъвката на ръката си, взе от Бари едната бутилка и като експерт мушна бибероната в малката лакома устица.

Чанс държеше Ник за крачетата, която беше стъпила на дланите му и се бе изправила в цял ръст, примирайки от удоволствие.

— Чанс — убеждаваше я той. — Моето име е Чанс. Чанс!

Ник притисна малките си ръчички към двете страни на лицето му, наведе се, погледна в очите му и каза сериозно:

— Не — каза тя твърдо. — Данс. Говолиш неплавилно!

В стаята избухна смях от изражението на Чанс. Той погледна диктатора в ръцете си, който още ходеше прав под масата и поклати глава.

— Все още ли искаш да станеш част от това семейство? — отправи той въпроса си към Мак.

Мак погледна Марис и й намигна.

— Да — каза той.

Докато бебето изпразваше бутилката с мляко, Зейн оглеждаше преценящо новия си роднина.

— Марис каза, че си специален агент от ФБР.

Нещо в гласа на брат й разтревожи Марис.

— Не — твърдо отвърна тя и избута мъжа си към кухнята. — Няма да го получиш, дори и не се надявай. На него и във ФБР работата му е достатъчна.

Мак се оказа пометен от женската вълна, защото всички искаха да обсъдят подробности по сватбената церемония. Преди да напусне стаята, той обърна назад глава и погледа му срещна очите на Зейн… и Зейн Макензи се усмихна:

— Добре дошъл в семейството!