Линда Хауърд
Магията на Макензи (4)

Глава 4

Думите му не бяха изненадващи предвид ситуацията, в която се намираха.

В отношението на Алекс Макнийл към нея, ясно си личеше присъщото му мъжко чувство за собственост — усещаше се във всяка извивка на тялото му, в ясния поглед на сините му очи, взиращи се надолу към нея.

Марис знаеше, че не се заблуждава по отношение на този поглед. Беше израсла виждайки го в очите на баща си, когато погледнеше майка й, застанал близо до нея, почти докосвайки я и всеки мускул в тялото му видимо потрепваше от напрежението. Безброй пъти го беше виждала и у петимата си братя, отначало, когато се обръщаха към приятелките си, после у четирима от тях — към съпругите им. Това беше поглед изпълнен с желание — топъл и мощен.

Беше страшно, но също така вълнуващо и изумително. Още от първия поглед между тях се бе зародило нещо и тя знаеше, че щеше да настъпи време да се изправи пред него.

Ето защо полагаше усилия да го избягва. Не искаше да усложняват нещата с едни по-близки отношения, или да се налага да търпи клюките на останалите служители. И преди бе имала срещи с мъже, но не толкова често. Всеки път, когато отношенията станеха по-интимни, тя инстинктивно се отдръпваше. Никога не бе имала много време и търпение за нещо, което да я отвлича от работата и конете, нито някога бе позволявала на някой да се сближи истински с нея.

Марис ревностно пазеше вътрешния си мир и не позволяваше на никой, освен семейството си, да проникне в него. Изглежда това беше обща черта на всички Макензи — да се чувстват комфортно сами и да го предпочитат, въпреки че братята й, с изключение на Чанс, се бяха оженили и безумно обичаха жените си. Тя също предпочиташе да дочака единствената любов в живота и да не губи време за краткотрайни връзки, с който и да е, само заради някакво си физическо удоволствие.

Между тях с Макнийл привличането беше налице. Потвърждение за това бе тази изпъкнала част от тялото му, която сега притискаше нежната падинка между краката й, и я изкушаваше да разтвори бедра по-широко и да си позволи да усети твърдостта опряна в слабините си. А факта, че самата тя го искаше, бе доказателство, че наистина има привличане между им. Трябваше да се премести, знаеше, че трябва, но не го направи. Нито една клетка от тялото й не желаеше да се отдели от Макнийл, а се стремеше към него и неговите обятия.

Марис загледа наболата му брада, после сините очи, потъмнели от силно желание, което той едва сдържаше. Собствените й очи бяха потъмнели като бездънни езера.

— Въпросът е — каза тя бавно, — какво ще направиш ти?

— Не много, по дяволите — промърмори, като продължи леко да се търка в нея. Движенията му бяха толкова чувствени, че Алекс рязко въздъхна през стиснатите зъби и челюстта му се напрегна. — Имаш сътресение на мозъка и адско главоболие. Бог знае, колко хора се опитват да ни намерят. Затова трябва да се съсредоточа върху проблемите, вместо да мисля за това, как да вляза в малките ти гащички. И, по дяволите, дори сега да се съгласиш, аз съм длъжен да кажа „не“, защото сътресението на мозъка е дяволски сериозно нещо и могат да се получат усложнения.

В последното изречение се усещаше такова разочарование, като че ли всяка дума му причиняваше силна болка.

Тя лежеше под него, без да мърда. Инстинктите й подсказваха да разтвори бедра, да го обхване с крака и да го придърпа към топлата си плът. Очите й потъмняха, като нощно небе, нещо тайнствено и древно се отразяваше в тях.

— Главата почти не ме боли — с нисък глас произнесе Марис, примамвайки го с очи. — И нямам никакви усложнения.

— О, Господи — простена Алекс и допря чело до нейното, като затвори очи. — Това са две от четирите причини.

Тя премести ръцете си веднага, след като той ги освободи. Положи длани на раменете му и Алекс се напрегна в очакване да го отблъсне и да наруши близостта им, което изобщо не му се искаше. Не го направи. Вместо това, прокара ръце по мощните мускули на раменете му, погали с пръсти ключиците и накрая спря върху широките гърди. Черните косъмчета гъделичкаха дланите й. Малките му зърна се втвърдиха и станаха остри, възбуждайки сетивата й. От допира й сърцето му биеше със силни забързани удари.

Беше изненадана от силата на желанието, което я разтърси. Не, не беше само желание, а и нужда. Гореща и всепоглъщаща нужда. В живота си Марис често бе наблюдавала сексуалното привличане на примитивно ниво при конете и другите животни в ранчото и на най-високо — сред членовете на собственото си семейство, които бяха едновременно силни и нежни, прости и сложни. Тя не подценяваше непреодолимата сила на сексуалното влечение. Беше го виждала, но никога не бе изпитвала тази топлина и болка, тази празнота, която можеше да запълни само той, онова странното, разтапящо усещане дълбоко вътре в себе си. Винаги си бе мислела, че ще почувства това, само когато обикне някой. Но за каква любов можеше да става дума, след като не го познаваше? Тя знаеше името му и неговата професия, но не и качествата и чертите на характера му. Бе невъзможно да се обича един непознат. Да бъде привлечена — да, но не и да се влюби.

Нали снаха й Бари беше казала, че пет минути след срещата си със Зейн, бе разбрала какъв човек е той и веднага се влюбила. Макар да са били непознати, извънредните обстоятелства ги принудили бързо да встъпят в интимни отношения, и им показали тези аспекти от характера, за които при нормални обстоятелства, бяха нужни месеци, за да ги открият.

Марис се замисли за сложната ситуация и за Алекс, който толкова интимно разделяше с нея неприятностите. Какво беше успяла да узнае за него до този момент, откакто се бе събудила или откакто беше излязла от безсъзнание?

Не я подтикваше към нищо. Искаше я, но не я принуждаваше. Обстоятелствата бяха неблагоприятни и той чакаше. Беше търпелив мъж или най-малкото, можеше да спре, когато трябва. Беше интелигентен, щеше да го разбере още преди седмици, ако си бе позволила да го опознае. Марис не беше уверена, но мислеше, че като специален агент на ФБР, сигурно имаше юридическо образование. Притежаваше и някакви медицински познания, особено за мозъчното сътресение. Очевидно имаше силен характер, беше я заставил да прави неща против волята й, макар че с мозъчно си сътресение не можеше да се съпротивлява. Беше се погрижил за нея. И най-вече, независимо от фактите, че бе спала гола в обятията му, не се бе възползвал сексуално.

Това бе доста сериозен списък. Умен, образован, търпелив, решителен, грижовен, почтен. Имаше и нещо друго, винаги осезаема и идваща от вътре опасност и контролирана сила. Марис си спомни тихия му авторитетен тон, абсолютната му увереност, че може да се справи във всяка ситуация. В това приличаше на братята й, особено на Зейн и Чанс, а те бяха най-опасните мъже, които можеше да си представи. Знаеше, че една от причините никога до сега да не се влюби, бе, че много малко хора можеха да се сравнят с мъжете от семейството й. Беше готова напълно да се посвети на кариерата и не желаеше да се примири с по-малко от това, което бе истинският мъж. Алекс Макнийл беше именно такъв мъж и сърцето на Марис заби силно. Неочаквано за първи път в живота си, бе в опасност да се влюби.

И сега, докато се взираше в тези очи, толкова сини, че все едно се давеше в дълбините на океана, Марис разбра. Тя си спомни мига, в който нещо в нея се промени, разпознавайки другата си половинка.

— О, скъпи! Имам много важен въпрос към теб.

— Стреляй! — каза той, а след това сви рамене, все едно се извиняваше за избора на дума.

— Женен ли си? Срещаш ли се с някоя?

Той знаеше защо му задава този въпрос. Би трябвало да е мъртъв, за да не усети напрежението между тях, а съдейки по възбудата си, беше далеч от това състояние.

— Не. В този момент — не.

Алекс не й зададе същия въпрос. Проверката на работещите в „Соломон Грийн“, му бе дала обща информация за всички, в това число и за Марис — неомъжена и без данни за предишни арести. По време на работата си във фермата, внимателно бе разпитал и установи, че няма сериозна връзка. Другите работници му се подиграваха, че се увлича по шефката. Да, по дяволите, така беше и защо да не я използва за прикритие?

Марис си пое дълбоко въздух. Да, това беше. Проницателността и прямотата, с която бе свикнала да посреща всичко в живота, й помогнаха да разбере какво става. Тя едва забележимо се усмихна.

— Ако все още не обмисляш варианта да се ожениш за мен — каза му тя, — ще е по-добре да свикваш с тази идея.

Макнийл едва съумя да запази непроницаемо изражение на лицето си и не позволи шока, който го прониза от глава до пети да излезе наяве. Брак?! Той дори не я бе целунал още, а тя му говореше за брак!

Един разумен човек на негово място, вече щеше да е станал и да мисли как да запази живота им през следващите няколко часа. Разумният човек нямаше да лежи тук, сега, и да държи в прегръдките си тази жена, ако искаше да запази положението си на ерген, на което така истински се наслаждаваше.

Желаеше я, без съмнение. За пръв път бе изпитал сексуално желание на четиринадесет години и от тогава го задоволяваше, но при най-малката заплаха за работата си, успяваше умело да го игнорира. Работата му бе всичко за него. Мислеше с главата си и постигаше успехи, благодарение на хладния си остър ум. Личния си живот управляваше по същия начин. Алекс винаги сам контролираше отношенията и ги прекъсваше, когато партньорките му започваха да искат повече, отколкото имаше намерение да даде. Беше несправедливо да лъже и да дава надежда там, където още от начало нещо липсваше. Затова предпочиташе да приключва романите си преди настъпването на етапа на взаимните упреци и обвинения.

Но никога преди не беше срещал Марис Макензи.

Той не стана. Още по-лошо, не се изсмя на глас и не каза, че сигурно сътресението е повлияло на главата й. Беше дребничка, с деликатна структура, дори крехка, така че бе абсурдно за него да я дразни или още по-лошо да нарани чувствата й. Всичко, което искаше бе, да продължава да я държи в обятията си, да я люлее като малко дете, да я скрие и защити, като я притисне към себе си, да я предпази от опасностите, които можеха да ги сполетят през следващите часове, да я пази от всичко. С изключение на себе си. Искаше тя да му се открие — уязвима, гола, изцяло на негово разположение. Копнееше да се потопи в тези подвеждащи, мистериозни черни очи и да забрави всичко, освен опияняващата радост, която щеше да изпита, когато потънеше в нея. Резкият развой на събитията го извади от равновесие. До миналата нощ, тя и всички работници в ранчото „Соломон Грийн“, бяха в списъка на заподозрените, и не си позволяваше да чувства топлината, която всеки път го заливаше, щом стройното й тяло попаднеше пред погледа му. По дяволите, дори не му беше нужно да я вижда, мисълта за нея се прокрадваше изневиделица в съзнанието му през деня и смущаваше съня му през нощта.

Недоволстваше, че не може да я пренебрегне с лекотата, с която тя го игнорираше. Марис винаги запазваше спокойствие, целеустременост и притежаваше желязна воля. И се отдаваше изцяло на работата, като него, което го караше да мисли, че не го забелязва като човек, още по-малко като мъж, което странно защо го тревожеше. Макар да бе необходимо да се слее с тълпата, вместо това, отчаяно се опитваше да изпъкне. Искаше да го гледа с интерес в очите, а не с празен поглед. Нощ след нощ лежеше сам в леглото и мислеше за нея, като се ядосваше на себе си, че не може да престане, а на нея — че не му обръща внимание. Искаше и тя да го бе забелязва, както той нея. Искаше да знае, че и тя лежи като него самотна в леглото и докато се въртеше неспокойно в чаршафите, си мислеше за него. Желаеше я толкова силно, че се вбесяваше на себе си. Харесваше абсолютно всичко в нея и това беше изненадващо, защото в начина й на поведение нямаше нищо подчертано сексуално. Винаги се държеше като бизнес дама до мозъка на костите си — никога не флиртуваше, нямаше любимец сред подчинените си, никога не правеше неприлични забележки, никога не се опита да се покаже по-привлекателна. Не, че й бе необходимо… Не можеше да стане по-съблазнителна за него, отколкото вече беше, дори и да се бе разходила чисто гола пред него.

С точност до милиметър знаеше как дънките се опъват по малкото й задниче. Много пъти си бе представял как го държи в ръце и я повдига, за да проникне в нея. Познаваше формата на високите й закръглени гърди под фланелената риза, която носеше, и с оглед на миниатюрното й телосложение, полудяваше от мисълта, колко щеше да е стегната, когато бавно започнеше да навлиза в нея.

Обичайни горещи сексуални мисли на нормален мъж. Но също така откри, че не може да свали очи от атлазената й кожа, толкова безупречна, все едно не прекарваше по цял ден на открито. Нито една жена не трябваше да има такава кожа — гладка, като на бебе и толкова прозрачна, че на слепоочията й проблясваха тънки сини вени. Често се заглеждаше в светлокестенявите й коси, с избелели от слънцето пепеляворуси кичури и си мислеше, какво ли ще е чувството да държи тази коприна в ръцете си. Очите й, черни като нощта, вълшебни и необятни, караха мъжа да измери тайнствената им дълбочина.

Ако желанието, което сега изпитваше, можеше да се премери в градуси — от началото на кипене до изпаряване — той отдавна трябваше да се е превърнал в пара. И факта, че я държа в ръцете си цяла нощ, без да премине границата, когато бе облечена само с оскъдни бикини, вдигащи кръвното му налягане, и широката му тениска, която непрекъснато се свличаше и откриваше коприненото й рамо, не беше нищо повече от чудо.

Алекс изпитваше не просто желание, а нещо повече. Беше необходимост да продължи и да се изкачи по-високо, нещо, което никога не бе изпитвал досега. Треска, която нямаше намерение да отмине. Нужда, която не си беше позволил да задоволи. До предишната нощ не бе разговарял с нея, даже когато имаше възможност да я използва, за да получи информация. Странното беше, че и тя го избягваше. Бе забелязал, че мис Макензи познава всички работници и се държи мило с тях. С конете беше истинска вълшебница, но ставаше тиранин, макар и добродушен, когато се отнасяше за грижите към тях. И всички в конюшнята изпитваха към нея различна степен на уважение и обожание. Не беше в характера й да пренебрегва, когото и да е, но точно така бе постъпила с него.

Това го накара да заподозре нещо. Да бъде подозрителен и да забелязва всяко отклонение в поведението, беше част от работата му. И отношението на Марис към него, го накара да се замисли, не беше ли допуснал някаква грешка, която да я държи нащрек. В миналото си бе имал опит с конете и бе логично да избере длъжност, на която напълно отговаряше. Все пак бе наясно, че професионалното му обучение промени завинаги нещо дълбоко в него и само едно зорко око можеше да забележи дребните неща, които го различаваха от другите — извънредното внимание, това че винаги бе наясно какво става до най-малката подробност около него, бързите му рефлекси, несъзнателния навик да избира такава позиция, от която най-лесно може да се защити.

Марис бе забелязала тези незначителни детайли и знаеше какво означават. Изобщо не му хареса бързината, с която прецени всичко това и заяви: „Ти си ченге.“ Дори с действията си да го бе убедила още предната нощ, че няма нищо общо с престъпниците, които убиваха коне заради застраховките. Черните й очи бяха видели прекалено много и сега му се струваше, че гледа право в душата му.

Честността се раздвижи в него. Въпреки, че всеки хормон в него крещеше да не променя позицията на тялото си и да остане там, където се намираше в момента — върху нея, между разтворените й бедра, — той скръцна със зъби и каза това, което трябваше да каже:

— Брак? Сигурно си си повредила главата, повече отколкото си мислех, изобщо не си на себе си.

Марис не се обиди. Напротив, обви врата му с ръце и му подари още една от своите леки, загадъчни и дяволски женствени усмивки.

— Разбирам — каза му внимателно, — трябва ти време да свикнеш с тази мисъл. А и ти имаш работа, която си длъжен да свършиш. Това може да почака. Точно сега трябва да се съсредоточиш върху залавянето на проклетите убийци на коне.