Линда Хауърд
Закъсняла Коледа (8)

Глава 8

Четири седмици по-късно, със загадъчна усмивка на устните Катлийн, отключи входната врата и занесе Риса в креватчето й.

Бебето размахваше юмручета, и се усмихваше с цяла устичка, щом Катлийн я погъделичкаше под брадичката. Дори дъщеря й беше щастлива, но тя разбираше, че детето се радва на света изобщо, докато в същото време тя имаше специална причина за това.

По рано през деня, акушер-гинеколога беше потвърдил, че е абсолютно здрава и от тогава не бе спряла да се усмихва. Едва бе понесла последните четири седмици, защото много се вълнуваше, кога най-после щеше да стане истинска съпруга на Дерек. Беше здрав мъж в разцвета на силите си, и тя виждаше доказателството за това всеки ден, защото той не се срамуваше от нея. Не можеше да се каже, че бе привикнала към голото му тяло, сърцето й все още подскачаше, пулса й се ускоряваше, обливаше я топлина и се вълнуваше от цялата тази мускулеста мъжественост.

Тя беше просто… очарована.

Семейните отношения с Лари не й носеха радост. Винаги бе чувствала, че я използва, за да задоволява собствените си потребности, и я отблъскваше коравосърдечното му отношение. Инстинктивно знаеше, че да прави любов с Дерек щеше да бъде различно, затова копнееше да опита. Искаше да му достави физическо удоволствие, един дълбоко личен подарък за мъжа, напълно променил живота й. Дерек беше най-силният, най-любящият, най-щедрият мъж, който можеше да си представи. Но именно поради тази причина, понякога й се струваше, че той не иска нищо от нея. И да му даде нещо в замяна се бе превърнало в мания за нея. Най-после бе готова да му предложи тялото си и да го задоволи сексуално.

Дерек знаеше за посещението при лекаря, даже сам й бе напомнил сутринта. Като се прибереше в къщи, щеше да поиска да узнае резултата. И тогава златистите му очи щяха да придобият онази жарка дълбочина, която бе виждала винаги когато си лягаха и той я прегръщаше със силните си ръце, в които се чувстваше в абсолютна безопасност и спокойствие. Най-после, той щеше да я направи своя жена, по същия начин както бе направил с името й. Малките юмручета на Риса измъкнаха Катлийн от вълнуващите й фантазии.

— Ако те изкъпя сега и те нахраня, ще бъдеш ли добро момиченце тази вечер и ще поспиш ли по дълго? — прошепна с усмивка на красивата си дъщеря.

Колко бързо растеше! Дъщеря й тежеше вече четири килограма и имаше трапчинки и гънки по цялото си малко телце. Откакто бе започнала да се усмихва, Миси и Джед непрекъснато воюваха, кой да предизвика очарователната й беззъба усмивка. Но тя най-често се усмихваше на Дерек.

Катлийн погледна часовника си. Дерек бе позвънил в магазина, докато я преглеждаха, и бе оставил съобщение на Сара, че ще се прибере няколко часа по-късно, така че имаше достатъчно време да приготви Риса за спане и да сготви вечеря.

Дали свещите щяха да бъдат прекалено очевидни или пък някакъв дискретен начин да му намекнат за окончателната диагноза на лекаря? Никога преди не бе подготвяла романтична вечеря и се притесняваше да не изглежда като глупачка. В края на краищата Дерек беше лекар и за него нямаше никакви физически тайни. А как да създаде романтика, когато липсваше мистерия.

С треперещи ръце тя подготви банята за Риса. Съществуваше ли въобще романтика между тях? Това щеше да бъде изплащане на дълг, част от сделката, която бяха сключили. Той вероятно го очакваше. Единственото, което я учудваше, бе защо се чувстваше толкова превъзбудена.

Риса обичаше да я къпят и с детска невинност, избра да си поиграе точно тази вечер. На Катлийн не й даваше сърце да я прекъсне, харесваше й да гледа как ритат малките крачета. Колко различни щяха да бъдат нещата, ако не бе срещнала Дерек! Може би никога нямаше да познае радостта, да гледа как дъщеря й щастливо пляска във водата.

Но в крайна сметка Риса се умори и, след като бе подсушена и облечена, жадно засмука и заспа усмихната на гърдата на майка си. Тя я остави в кошарката и я зави с леко одеялце.

Сега беше време за собствената й баня, искаше да бъде чиста и ароматна, в случай, че Дерек се прибереше нетърпелив и напълно решен да приключи с периода им на безбрачие.

Изкъпа се. Приготви вечеря и я пъхна на топло в печката. Когато чу ключа на Дерек да се превърта в ключалката, побърза да налее напитките и сложи храната, докато той закачаше палтото си и миеше ръцете си. Всичко беше готово, когато се присъедини към нея на масата. Както винаги я привлече към себе си за целувка. Тя се надяваше, че ще я задълбочи страстно, но вместо това, той прекрати топлия натиск на устните си и се огледа.

— Риса спи ли вече? — гласът му прозвуча разочаровано.

— Да, заспа веднага след банята.

Тя също се почувства разочарована. Защо не я беше целувал по-дълго, или не я бе попита какво е казал лекарят? О, разбира се той знаеше, че всичко е наред, но на нея й се искаше да е малко по-нетърпелив.

По време на вечерята й разказа за спешния случай, който го бе задържал в болницата. Точно когато Кейтлин реши, че е забравил за посещението й при лекаря, и се чудеше как да му напомни, той попита небрежно:

— Докторът потвърди ли, че си напълно възстановена?

Почувства, как сърцето й ускори ритъма си. Прочисти гърлото си, но гласът й звучеше все още хрипкаво.

— Да. Каза, че съм се възстановила и съм в добро здраве.

— Добре.

Това беше всичко.

Повече не спомена за това и се държеше както през другите вечери. Не я прегърна и не я занесе в леглото. Чувстваше се разочарована, докато спокойно четяха вестници и гледаха телевизия. Той беше погълнат от играта на хокей, която тя не разбираше. Футболът и бейзбола й харесваха повече. Накрая остави вестника, който четеше и опита още веднъж.

— Мисля да си лягам.

Дерек погледна часовника си.

— Добре. Още малко ще погледам играта. До половин час ще дойда.

Катлийн чакаше напрегнато в тъмнината, без да може да се отпусне. Изглежда, той не изпитваше чак толкова голямо желание за секс, колкото тя си мислеше. Притисна ръце към очите си. Нима се бе заблуждавала? Може би имаше друга, която да удовлетворява физическите му нужди? Веднага след като мисълта се зароди в главата й, я отхвърли.

Дерек. Произнасяйки брачните клетви, той й се бе заклел във вярност, а Дерек Талиферо бе мъж, който държеше на думата си.

Накрая чу водата от душа и няколко минути по-късно той влезе в спалнята.

Почувства топлината на влажното му тяло, когато се плъзна между чаршафите и обърна към него лицето си.

— Дерек?

— А?

— Уморен ли си?

— По скоро съм напрегнат, отколкото уморен.

Виждаше го, как гледа тавана в тъмнината.

— Трудно ми е да се отпусна след тежката ситуация, която имахме този следобед.

Катлийн се примъкна по-близо до него, протегна ръка и докосна гърдите му. Горещите косъмчета срещу дланта й предизвикаха гъделичкащо топло чувство. Уютно прислони глава на рамото му и чистият мъжки аромат на кожата му я обгърна. Ръцете му я прегърнаха така, както всяка вечер през последните четири седмици. Всичко щеше да бъде наред, каза си тя и зачака.

Но не направи нищо, просто я прегръщаше, и накрая Катлийн реши, че той чака да му даде „зелена светлина“.

Изчисти гърлото си и прошепна:

— Аз… докторът каза, че вече мога… е, ти знаеш… Разбира се… ако ти искаш — добави набързо.

Дерек бавно се протегна и включи лампата. Повдигна се на лакти и погледна надолу към нея. Очите му горяха със странно изражение, което тя не можеше да разбере.

— Ами ти? — попита я с тон, от който я побиха студени тръпки. — Ти искаш ли „е, ти знаеш“?

— Искам да ти доставя удоволствие — усещаше гърлото си болезнено под настойчивия му поглед. — Ние сключихме сделка… и ти дължа толкова много, че това е най-малкото, което аз…

— Не ми дължиш абсолютно нищо — прекъсна я той с груб глас, който Кейт едва разпозна.

Рязко се обърна, премести се по-далеч от нея и стана от леглото. Погледна я от горе на долу със златистите си, изпълни с ярост очи. Тя никога преди не беше виждала Дерек толкова ядосан и сега шокирано разбра, че той не беше просто ядосан, беше бесен. Успяваше да контролира добре яростта си, но все пак я усещаше.

— Преди да се оженим, аз ти казах, че няма да правим просто секс, без обвързване и съпричастност. Не съм казал нито една дяволска дума за условия на сделка или за изплащане на дълг. Благодаря ти, скъпа, но аз не се нуждая от благотворителност.

Той взе едно одеяло и напусна спалнята, оставяйки Катлийн да лежи в леглото и да се взира в мястото, където бе стоял до сега.

Поклати глава, в опит да разбере това, което се бе случило. Как можа да й хвърли в лицето такива думи? Тя просто искаше да му даде част от нежността, която й бе дал, но той не я искаше. Започна да трепери, свита в леглото, което започваше да изстива без тялото му, даряващо й топлина. Но не беше само температурата, която я караше да трепери. Неговото отхвърляне я вледени, така беше свикнала да разчита на него, и сега се почувства изгубена.

През цялото време се бе заблуждавала. Нямаше нищо, което да му даде, дори секс. Той не се нуждаеше от нея, въпреки думите му за обвързване и съпричастност. Грижеше се за него, твърдо бе решила да създаде истинско семейство, но той не я желаеше, във всеки случай не така, както тя го искаше. И защо трябваше да я иска? Беше необикновен мъж във всяко отношение, докато тя беше обикновена, и нежелана.

Свиваше ръцете си в юмруци, докато лежеше в леглото, и опитваше да контролира конвулсивното треперене. Родителите й не я искаха. Бяха на средна възраст, когато се роди, и присъствието й ги смущаваше. Не бяха чувствителни хора и не знаеха какво да правят с едно любопитното и енергично дете. Постепенно се научи да не вдига шум и да не създава проблеми. Изпитваше такава жажда за любов, че се омъжи за първия мъж, които поиска ръката й, и попадна от лошо на по-лошо, защото Лари също не я искаше.

Той живееше за сметка на ранчото, което бе наследила, и го изсмука до последно. След това я напусна, защото тя нямаше повече какво да му даде.

В действителност нямаше какво да даде и на Дерек. Единственото, което искаше той, бе Риса.

 

 

Дерек лежеше на дивана със стиснати зъби, изгарящо тяло и се взираше в тъмнината. По дяволите, толкова силно я искаше, че го болеше. Все едно получи удар в стомаха, когато му каза, че може да използва тялото й, защото му беше длъжна! През тези седмици бе направил всичко възможно. Постоянно я глезеше, за да го обикне, но винаги чувстваше, че все едно удря главата си в каменна стена. Приемаше го, но той искаше повече… много повече.

Тя го наблюдаваше непрекъснато с предпазливи зелени очи, като че ли се опитваше да прецени настроението му и да предвиди желанията му. Но това повече приличаше на внимание на служителка, отколкото на съпруга. Не му трябваше служителка, отчаяно се нуждаеше Катлийн да му стане истинска жена. Имаше огромна нужда от ласките и любовта й, която усещаше и която беше затворена дълбоко в нея. Трябваше само да я пусне на воля. Какво се беше случило с нея, защо заключваше нежността си за всички, с изключение на Риса? Опитваше се да й даде толкова много, разказваше й колко е важна за него, дори пробва да й покаже, но тя имаше задръжки.

Може би трябваше да вземе това, което му предлагаше. Вероятно емоционалната интимност идваше след физическата близост. Бог знаеше, че тялото му жадуваше за удоволствието от любовните ласки и освобождаване, но в крайна сметка това можеше да го получи.

Когато я помоли да се омъжи за него, му бе казала, че нещо й се е случило и затова никога няма да може да прави любов. Сега, когато се успокои, той осъзна, че е изминала дълъг път, щом намери сили в себе си да му предложи тялото си.

Това не му беше достатъчно. Искаше да премахне сенките в очите й и да наблюдава как разцъфва за него усмивка на устните й. Искаше стройното й тяло да се извива под него гърчещо се от удоволствие, да слуша как шепти любовни думи, искаше смеха й, нежностите й, доверието й. Боже, как искаше доверието й! От всичко най-много искаше любовта й с онази отчаяна жажда на човек изгубил се в пустинята.

Досега за него всичко бе толкова лесно, дори жените. По-големите момичета и жени започнаха да го забелязват още в тийнейджърските му години. Това вероятно бе някаква справедливост — да се влюби в жена, която беше скрила чувствата си зад високи стени и той не можеше да намери подход към нея. Винаги знаеше как да постъпи в определена ситуация, да накара хората да направят това, което искаше, но с нея се бе оказал притиснат в ъгъла.

Иронично призна пред себе си, че емоциите вероятно са замъглили здравият му разум, но все пак не можеше да бъде напълно обективен. Искаше Катлийн с такава сила и жар, че останалите подробности бяха без значение.

Беше толкова погълнат от гнева и разочарованието, че не чу кога Кейт влезе в стаята. Разбра за присъствието й, когато ръката й докосна леко рамото му, и бързо я отдръпна, като че ли се страхуваше да го докосне. Стреснат, той вдигна глава и я погледна. Тя коленичи до дивана, тъмнината скри лицето й, но не и напрежението в гласа й.

— Съжалявам — прошепна. — Не исках да те притеснявам. Знам, че не представлявам нищо особено, но си помислих, че може би ще поискаш… — гласът й неловко заглъхна. Опитваше се да намери думи, с които да му обясни всичко. Най-накрая се предаде и простичко продължи. — Кълна се, повече няма да те поставя в такова положение. Така или иначе не съм много добра в това. Лари казваше, че не ставам… — Гласът й заглъхна отново, бледността се завърна на лицето й. Дори в тъмнината нямаше куража да застане лице в лице с него.

За първи път споменаваше доброволно за бившия си съпруг. Името му накара Дерек да се повдигне на лакти, изненадан от неочакваната възможност да си изясни, какво се бе случило между Катлийн и този мъж.

— Какво се случи? — гласът му звучеше сурово, изискващо. А в този момент Катлийн беше твърде уязвима, за да скрие нещо.

— Той се ожени за мен, заради ранчото, за да може да живее от доходите, без да работи. — Не казваше много, но гласът й леко трепереше издавайки истинските й чувства. — И той не ме искаше, мисля, че никой никога не ме е искал, дори близките ми. Но Лари ме използваше всеки път, когато имаше желание и не можеше да стигне до града. Казваше, че ще ме използва, защото въпреки че не ме биваше в леглото, бях по-добре от нищо. И накрая, когато не можа да получи повече пари от ранчото, подаде молба за развод, за да си намери нещо по-добро. Последния път, когато го видях, той… той ме използва отново. Опитах се да го спра, но той беше пиян и ядосан. Нарани ме. Каза, че това е за сбогом, защото никой мъж, никога няма да се заинтересува от мен. И е бил прав, нали?

Бавно и колебливо се изправи и застана до него в тъмнината.

— Исках просто да направя нещо за теб — прошепна. — Ти стори толкова много за мен, даде ми всичко, а аз нямам нищо, което да ти дам, освен тялото си. Бих ти дала и живота си, ако е необходимо. Във всеки случай няма да ти досаждам повече с любовта си, за да не те поставям отново в неловко положение. Предполагам, че всичко, което искаш от мен е да те оставя на мира.

После тихо се върна в спалнята, а Дерек остана да лежи на студения самотен диван, с тревожно биещо сърце от думите й.

Сега вече знаеше какво трябва да прави.