Линда Хауърд
Закъсняла Коледа (5)

Глава 5

Катлийн се чувстваше, като пометена от торнадо и това торнадо се казваше Дерек. Всичко ставаше по начина, по който той решеше. Беше купил даже сватбена рокля от прекрасна синьо-зелена коприна, която отиваше на изумрудените й очи, потресаващо черно палто от изкуствена кожа, обувки, бельо, дори и козметика. А фризьора дойде в болницата в същата сутрин и направи косите й в модерна висока прическа. Да, при него всичко бе под контрол. Това почти я плашеше.

Той твърдо я придържаше за талията с топлата си ръка, докато получаваха разрешителните, а след това и когато влязоха в кабинета на съдията, за да сключат брак. Там Катлийн я очакваше още една изненада: стаята бе пълна с хора, всеки от които изглеждаше абсурдно радостен от това, че Дерек се женеше за жената, която не обичаше.

Там бяха майка му и втория му баща. Катлийн смутено се чудеше какво ли мисли тя за всичко това. Но Марси — тя настояваше Катлийн да я нарича така — сияеше от радост, когато я прегръщаше. Имаше две други двойки, двама тийнейджъри и три малки деца.

Една от двойките се състоеше от висок грубоват мъж с прошарена черна коса и стройна като тръстика жена, с почти сребърнобяла коса и нежни зелени очи. Дерек ги представи като Роум и Сара Матюз много добри негови приятели, но нещо в гласа му намекваше, че отношенията им са по-дълбоки. Лицето на Сара бе удивително нежно, когато прегърна най-напред него, а след това — и Катлийн.

Другата двойка бяха Макс и Клер Конрой и тя отново почувства, че за Дерек означават нещо специално. Макс бе аристократичен и невероятно красив с позлатени коси и тюркоазни очи, докато Клер беше по-тиха и по-ниска, а меките й кафяви очи не пропускаха нищо. Трите малки деца принадлежаха на Конрой, а тийнейджърите бяха деца на Роум и Сара.

Всеки беше във възторг, че Дерек се жени, а Марси не можеше да дочака, кога ще отиде в болницата, за да види новородената си внучка. Караше се строго на сина си, че не й е съобщил веднага за всичко, но се спря по средата тирадата, когато той се наведе и я целуна по бузата с ведра усмивка.

— Знам. Сигурно е имало сериозна причина — въздъхна тя.

— Да, майко.

— Е, в крайна сметка, ще се науча.

Той се ухили.

— Да, майко.

Всички жени бяха с корсажи и имаха цветя прикрепени към тях. Сара пъхна орхидеите в ръцете на Катлийн. Булката държеше крехките цветя в треперещите си пръсти, докато с Дерек стояха пред съдията, чийто тих глас изпълваше стаята, и изричаше традиционните думи за любов и вярност. Усещаше топлината на тялото му до себе си, като топла стена, на която можеше да се облегне, ако се почувстваше уморена. Те произнесоха своите клетви и Дерек плъзна на пръста й златна халка със смарагд, заобиколен от малки блестящи диаманти. Тя мигна изненадано взряна в пръстена, а после вдигна поглед към него. Когато съдията ги обяви за мъж и жена, Дерек се наведе да я целуне.

Катлийн очакваше кратка топла целувка, като тези, които преди й бе давал.

Не беше подготвена за начина, по който устните му притиснаха нейните, нито за очевидната страст, с която езика му изследваше вътрешността на устата й.

Тя потрепери и повдигна ръце като обви раменете му в опит да се задържи на крака. Твърдите му ръце за миг я притиснаха към него, след това бавно я пусна вдигайки глава. Чисто мъжко удовлетворение блестеше в очите му и тя знаеше, че той е почувствал изненаданият й отговор.

След това всички бяха около тях, смееха се, поздравяваха ги, имаше много целувки и прегръдки. Дори съдията ги прегърна и ги целуна.

Половин час по-късно Дерек обяви края на тържеството.

— Истинският празник ще бъде по-късно — обеща той. — Сега ще заведа Катлийн у дома да си почине. След няколко часа трябва да бъдем в болницата, за да нахрани Риса, така че сега има нужда да вземе глътка въздух.

— Добре съм — почувства се длъжна да протестира тя, но в действителност оценяваше възможността от почивка.

Дерек й хвърли строг поглед и тя се почувства необяснимо виновна. Сара се засмя.

— По-добре направете това, което казва — посъветва я по-възрастната жена развеселено. — Не може да се спори с него.

Пет минути по-късно Катлийн седеше в джипа, който умело се промъкваше през натоварения трафик на Далас.

— Твоите приятели ми харесват — каза най-накрая, само за да наруши мълчанието. Не можеше да разбере, защо го бе направила — тя в действителност се бе омъжила за него. — С какво се занимават?

— Роум е президент и главен изпълнителен директор на корпорация „Спенсър-Найл“. Сара притежава „Инструменти и бои“, магазин за ръчни занаяти. Има вече два, защото наскоро отвори още един. Макс, също като Роум, беше вицепрезидент на корпорация „Спенсър — Найл“, но от пет години започна собствен консултантски бизнес, а Клер има книжарница.

Приятелите му очевидно бяха преуспели хора, и тя за сетен път си зададе въпроса, защо се беше оженил за нея, след като не приличаше на тях. Как щеше да се впише в този кръг?

— А майка ти? — попита тихо.

— Мама помага на Уит да управлява ранчото от другата страна на границата с Оклахома. В интерес на истината бях с тях на Коледа, когато, на връщане към Далас, те открих — обясни той.

Нямаше друго за какво да го пита и докато стигнат до апартамента му се възцари тишина.

— Ще потърсим нещо по-голямо след няколко седмици, щом лекарят те изпише — каза Дерек, когато излизаха от асансьора. — Поразместих малко нещата си и освободих място в шкафа, но не се притеснявай да ми кажеш, ако искаш нещо да промениш.

— Защо трябва да променям нещо?

— За да може да удовлетвори теб и Риса. Вече не съм ерген. Аз съм съпруг и баща. Ние сме семейство и този дом е и твой, както и мой.

Дерек го казваше така просто, все едно бе неуязвим за всички съмнения, които я терзаеха.

Катлийн стоеше настрана, докато той отключваше вратата и преди да направи крачка, за да влезе в апартамента Дерек се обърна, взе я на ръце и я пренесе през прага. Жестът му я изненада, изобщо всичко, което той правеше през този ден я изненадваше. Всъщност всичко, което правеше от момента на срещата им, я изненадваше.

— Искаш ли да подремнеш? — попита той, докато стоеше във фоайето с нея на ръце и чакаше указание.

— Не, просто ще поседна малко — успя да му се усмихне тя. — Аз родих бебе, а не съм прекарала тежка операция, а и ти сам каза, че съм силна. Защо трябва да се държа, като увехнала лилия, когато не съм?

Дерек се изкашля, като внимателно я положи на краката й.

— Всъщност, аз казах, че имаш добър мускулен тонус. Не вярвам, да съм се възхищавал на силата ти.

Пулсът й се учести. Той често правеше различни неща: говореше й незначителни неща, които я караха да се чувства желана, или си крадеше бързи целувки.

Преди пет дни всички тези аванси щяха да й се струват отблъскващи, но сега тайна тръпка я затопляше, когато й казваше или правеше подобни неща.

Тя бързо се променяше под натиска на силното му ухажване и за нейна изненада това й харесваше.

— За какво си мислиш? — попита я той, докосвайки носа й с върха на пръста си.

— Мислех си колко ме разглези — отговори му честно Катлийн. — И как не ми е присъщо това, да ти позволя да го направиш.

— Защо не трябва да ми позволяваш да те глезя?

Помогна й да си свали палтото и го закачи в малкия стенен шкаф.

— Никога не съм била глезена преди. Винаги трябваше да се грижа сама за себе си, защото никой друг не го е правил, дори родителите ми. Не мога да разбера защо си толкова добър с мен и какво ще получиш ти от нашата сделка. Направи толкова много, но ние сме все още непознати. Какво искаш от мен?

Слаба усмивка докосна устните му и той протегна ръка.

— Ела с мен.

— Къде?

— В спалнята. Искам да ти покажа нещо.

С чувство на любопитство и повдигайки вежди, Катлийн сложи ръка в неговата и му позволи да я отведе в спалнята. Тя се огледа. Беше весела просторна стая, декорирана в синьо и бяло с двойно легло. Плъзгащите врати на банята бяха огледални. Дерек я постави пред тях и застана зад нея. Постави ръце на раменете й и каза:

— Погледни в огледалото и ми кажи какво виждаш.

— Нас.

— Това ли е всичко? Погледни себе си и ми кажи, какво получих от нашата сделка.

Тя погледна в огледалото и вдигна рамене.

— Една жена — смях светна изведнъж в очите й, — с добър мускулен тонус.

Той се засмя.

— Алелуя, да. Но това е само една част. Не може да се каже, че не ме привличат фантастичните ти крака и прекрасните ти гърди, защото те ме привличат, но истински ме очарова, това, което виждам в лицето ти.

Той го правеше отново. Тя чувстваше как нещо топло се разлива по тялото й, когато погледите им се срещнаха в огледалото.

— Лицето ми?

Едната му ръка се уви около талията й, като я придържаше и притискаше към него, другата се вдигна и погали бузата й.

— Твоите прекрасни зелени очи — прошепна той, — уплашени и смели едновременно. Понякога виждам болка в тях, сякаш помниш неща, за които не искаш да говориш, но и не се оставяш да те повалят. Не ме молиш за нищо, така че трябва сам да предполагам от какво имаш нужда и затова може би прекалявам. Чувствам удоволствие, когато те прегръщам или целувам. Ти обичаш Риса и съчувстваш на другите бебета. Обърнах живота ти с главата надолу, но ти не позволи това да те засегне; просто се съгласяваше с мен и държеше главата си над водата. Ти си от оцеляващите, Кейт. Силна, смела, умееща да оцелява в бедствия. Това е, което получих от нашата сделка. Както и много красиво тяло, разбира се, също и едно малко сладко момиченце.

Очите, които той описваше, широко се отвориха, докато Катлийн изслушваше всички качества, които й преписваше. Дерек се усмихна и докосна с пръсти устните й.

— Забравих да спомена, колко съблазнителни са устните ти? Колко са сладки и меки?

Изведнъж почувства устните си подпухнали и ги размърда под пръстите му.

— Схванах картината — въздъхна тя, сърцето й заблъска като лудо. — Ти си се оженил за мен заради тялото ми.

— И то какво тяло!

Той се наведе и зарови нос в ухото й, докато ръцете му изкушаващо се движеха по гърдите й и внимателно я обгръщаха.

— Докато сме толкова честни, ти защо се омъжи за мен? Освен всички предимства, които ще получи Риса, като дъщеря на лекар.

— Това е всичко — каза тя, като едва можеше да говори.

Катлийн бе поразена от допира му до гърдите й, зашеметена, уплашена и шокирана, защото разбра смисъла на удоволствието. Никога преди това, не бе позволявала на мъж да я докосва така. Но сега гърдите й бяха чувствителни, зрели и пълни с мляко, лекото му докосване премина през нея като светкавица.

— Забрави за всичко, което мога да дам на Риса — промълви той. — Това е само една малка част от причината, за да се омъжиш за мен, която може би е какво бих могъл да ти предложа аз?

— Аз… аз мога да живея без лукс.

Гласът й бе нисък и напрегнат, а клепачите — толкова тежки, че тя едва успяваше да ги държи отворени. Мислите й бяха далече от това, което казваше. Удоволствието бе толкова силно, а дишането й стана накъсано и тежко. Тя трескаво се опитваше да се убеди, че това се случва само защото кърми Риса, и затова гърдите й са толкова топли и чувствителни, а той като лекар, знаеше как да използва това. Даже не докосваше зърната й, а само я галеше около тях. Помисли си, че ако ги докосне ще умре.

— Изглеждаш красива в тази рокля, но нека да те преоблечем в нещо по-удобно — прошепна той и свали ръцете си от гърдите й.

Катлийн стоеше трепереща, замаяна от удоволствието, докато Дерек разтваряше прекрасната рокля, плъзгаше я по раменете й, след това около бедрата й и я остави да падне в краката й. Под роклята си носеше камизола, и сега, като в мъгла чакаше, да свали и нея, но вместо това той я вдигна на ръце и я положи на леглото, като се движеше бавно, за да не я стресне. Сърцето й биеше лудо, но тялото й се чувстваше леко от удоволствието, което изпитваше. Бе родила скоро и той знаеше, че тя не може да направи това… нали? Но той беше лекар, сигурно знаеше по-добре от нея. Не, това би я наранило много. Може би той има предвид нещо друго. Мислеше за ръцете му по голата си кожа, за голямото мускулесто тяло обгърнало я изцяло и странно вълнение накара нервите й да запулсират. Една мисъл бавно я изпълваше: тя му вярваше, наистина му вярваше и затова не се страхуваше. Без значение какво щеше да стане, Дерек нямаше да я нарани.

Миглите наполовина прикриваха очите му, като му предаваха чувствено сънлив вид, докато сваляше обувките й и ги пусна на пода. Катлийн го гледаше с изкусителна безпомощност, и дъха й замря в гърдите, когато той повдигна камизолата и дръпна надолу чорапогащника.

— Повдигни си бедрата — продума с дрезгав глас и тя се почини с готовност.

Когато найлонът се уви около коленете й, той се наведе и притисна устни в голите й бедра, преди да продължи с приятната задача да я освободи от дрехите й.

Кожата й беше гореща, а покривалото под нея хладно. Никога не се бе чувствала преди така, като че нервните окончания се умножаваха и тялото и ставаше изключително чувствително. Усещаше крайниците си тежки и сякаш без кости, не можеше да се движи дори когато ръцете ми погалиха бедрата й, удоволствието я караше да трепери.

— Дерек — прошепна Катлийн, изненадана да открие, че все още успяваше да говори. С усилие произнесе името му отново.

— М-м-м?

Той се наведе над нея, топлината на тялото му я успокояваше, повдигна я с едната ръка, а с другата — отметна завивката от леглото и я постави на чаршафите. Устните му леко обходиха гърдите й през коприната, която я покриваше.

Невероятни вълни на спокойствие се разляха по нея.

— Не можеш да правиш любов с мен — успя да прошепне, — за сега.

— Знам, скъпа — промърмори той, гласът му бе дълбок и нисък.

— Заспивай. Имаме достатъчно време.

Миглите й се спуснаха бавно надолу и с дълбока въздишка тя заспа.

Дерек се изправи, гледайки надолу към нея. Тялото му пулсираше от желание, и слаба нежна усмивка пробягваше по устните му, докато я наблюдаваше. Преди го наричаше „секс“, сега бе казала „правя любов“.

Катлийн губеше предпазливостта си, въпреки че тя все още нямаше представа, защо се беше оженил за нея. Мислеше си, че е лишена от чар и обаяние? И наистина си мислеше, че се е оженил само заради Риса? Той щеше да направи всичко възможно, за да я убеди, че е привлечен от нея, но за последния аргумент трябваше да изчака още около пет седмици.

Гъстите й мигли образуваха тъмни сенки по скулите й, също като при Риса.

Дерек искаше да легне до нея и да я държи в прегръдките си, докато спеше. Той знаеше, че е много уморена. От раждането на Риса, Катлийн спеше много, като че ли се бе трудила твърде много и твърде дълго. Сега тялото й се нуждаеше от лечебна почивка, когато вече нямаше толкова належаща нужда да се справя само с всичко.

Телефонът в хола иззвъня, той бе така предвидлив да го изключи в спалнята, за да може Катлийн да спи необезпокоявана. Бързо напусна стаята, затвори вратата зад гърба си и вдигна слушалката.

— Дерек, тя спи ли още?

В топлия глас на Сара се усещаше насмешка, като че ли знаеше, че така или иначе ще накара Катлийн да си дремне малко.

Той се усмихваше. Сара го познаваше по-добре от майка му, по-добре от всеки друг в света, с изключение, може би, на Клер. Клер разбираше хората, но тя бе толкова тиха и скромна, че не всеки можеше да види дарбата й.

— Тя не смяташе, че се нуждае от почивка, но заспа веднага, когато легна в леглото.

— Да, никога не съм се съмнявала в това. Слушай, имам идея. Сега, когато отворих и друг магазин, ще трябва да наема още някой. Смяташ ли, че Катлийн ще се заинтересува? Ерика ще управлява новия магазин и си мислех, че Катлийн може да работи с мен и да се грижи за бебето.

Сара беше забелязала, че тя има нужда от приятели и от определена независимост. Работата щеше да й даде точно това, както и време да свикне с мисълта, че му е вече жена.

— Тя най-вероятно ще се съгласи, но ще трябва да минат още няколко седмици, преди да може да кара кола и да тръгне на работа — поне не и преди Риса да стане по-силна.

— Тогава ще запазя мястото за нея — каза Сара спокойно.

— А аз ще ти напомня за това следващият път, когато ме обвиниш, че контролирам живота на хората — обеща й Дерек с усмивка.

— Нима ти вече не си мислил за това?

Усмивката му се разшири.

— Разбира се.