Лора Лей
Да целунеш звяра (9)

Осма глава

Шера напусна подземната лаборатория късно на следващата сутрин, след напрегнатия преглед и ритуалното кръвопускане на доктор Мартин. Този човек сигурно бе наполовина вампир, за да се нуждае от всичката тази кръв.

Подминавайки асансьора, тя се изкачи бързо нагоре по късото стълбище и излезе точно до широкия главен вход срещу кухнята.

— Ти обеща — Шера чу тихият, отчаян глас на Каси.

— Знам, че ти обещах, кутре — каза Кейн меко, гласът му се носеше по коридора. — Но Даш и майка ти трябваше да се преместят отново. Ще ни се обадят веднага, щом се установят. Обещавам, че всичко ще е наред, но трябва да се уверим, че те са в безопасност.

— Но аз имам нужда от моята мама — отвърна Каси с неоспорима логика. — Тя липсва на феята.

Шера въздъхна тихо. Каси винеше за всичко феята, дори за лекомисленото си втурване към опасността предишния ден.

— Има защо да й липсва — произнесе нежно Кейн, обикновено грубият му глас беше мек като кадифе. — Те ще си бъдат вкъщи след ден или малко повече. Изпратих Мерк и Танер да помогнат на Даш да пази майка ти. Казах им да стоят до нея, каквото и да се случи, а те отвърнаха, че ще го направят. Мислиш ли, че ще допуснат някой да й причини зло?

Шера наклони глава, а очите й се затвориха. Гласът му успокояваше дори нейните изтънели нерви.

— Не — каза Каси колебливо. — Мерк, Танер и Даш ще се погрижат за безопасността й. Но аз съм нейното малко момиченце, Кейн. Тя би трябвало да ме завива. И да ми казва кога мога да ям шоколад, за да не получа стомашни болки… — очите на Шера се отвориха, а сърцето й се сви щом усети напиращите й сълзи.

— Моля? — тонът на Кейн стана престорено обиден. — Още ли имаш стомашни болки?

Шера поклати глава. Държаха шоколада на почти недостъпно място.

— Ами, не…

— И не получаваш много шоколад? — попита я Кейн, карайки очите на Шера да се присвият неодобрително.

— Да. Тези „Орео“^[1] са най-добрите, Кейн. Като двойно количество шоколад — блажената въздишка накара Шера да погледне към вратата изненадано.

Със сигурност Кейн не грешеше за това, че й ограничаваше шоколада. Не би могъл.

— Добро момиче. И така, каква е твоята отрова? Млякото?

— Да, моля. И четири бисквитки този път — отговори Каси.

— Четири? — гласът му беше изпълнен със смях. — Двойно количество шоколад? Не мисля така, моето момиче. Две двойни или четири нормални. Ти избираш. И не ме подсещай, че не бива да получаваш повече от една на ден. Може да реша, че трябва да продължа да упражнявам как да казвам „не“ на хитри малки момиченца.

— Аз мога да заплача — заплахата на детето беше посрещната с мълчание.

— Можеш да плачеш по-силно и тогава няма да има бисквити — изсумтя Кейн. — Не се опитвай да ме изнудваш, малка мошеничке — Каси се изкиска на сърдития му тон. — Аз помогнах за отглеждането на Меринъс. Така че каквато и заплаха да ми отправиш, тя вече я е пробвала пред мен. Тази жена беше напаст на два крака. Можеш само да се надяваш, да се мериш с нейната хитрост.

— Мога да го направя и по-добре, но те харесвам. Дори когато ме зашлеви. Това не е много бащинско възпитание, Кейн — малкото момиченце се изсмя. — Добре, четири обикновени сега. По-късно две двойни.

— Кой е казал нещо за по-късно? Шест на ден е лимитът, кутре. Вече имаш две. И ако крадеш тайно от Даун, когато тя идва да те пази, със сигурност ще те лиша от бисквитите за следващия ден. Пляскането може да не е бащинско възпитание, но дисциплината идва отнякъде, генийче.

— Ох, упорит си като мама. Сигурен ли си, че вече не си баща, Кейн? — думите на малкото момиченце разкъсаха сърцето на Шера.

— Не, миличка, не съм — мекият му, изпълнен със съжаление тон порази душата й. — Хайде, време е за бисквитки, преди Мери да е дошла. Тя ще одере кожите и на двама ни, ако не сме внимателни.

— Обичам те, Кейн — Каси въздъхна. — Но ако не говоря скоро с мама, ти няма да имаш достатъчно шоколад, с който да ме подкупиш. Малките момиченца се нуждаят от своите майки.

— Да, миличка, така е — съгласи се той меко. — Повече от всичко, малките момиченца се нуждаят от майките си.

Шера наведе глава, притисна с ръка устата си и забърза към задната част на къщата и към късния сутрешен въздух. Сълзите стягаха гърдите й, стискаха гърлото й. Агония разкъса душата й като удар от нож, а утробата й пулсираше от мъка.

Ако не можеш да защитиш детето на някой друг, как можеш да се надяваш да защитаваш своето собствено? Яростните думи на Кейн след случката с Каси, още имаха силата да разкъсват душата й. Той беше прав. Трябваше да е готова за това, което Каси би могла да извърши. Всички знаеха колко бе изкусна малката палавница в подслушването. Шера трябваше да разсъждава и да хване малкото момиченце, преди то да се втурне към вратата.

Кейн беше бесен и толкова ужасен, колкото и тя, когато Каси се изплъзна. Шера знаеше, че той не бе искал думите му да бъдат толкова болезнени или спомените да се надигнат мрачни и мъчителни в нея.

Тяхното дете. Младата жена спря в сенките на един от старите дъбове, ръцете й се притиснаха към плоския й корем, докато утробата й се свиваше конвулсивно от нужда. Възбудата се надигаше отново. Тя не можеше да зачене, никога нямаше да забременее, заради собствената си глупост. Беше ли това подигравателно отмъщение на съдбата, задето не бе защитила детето, което носеше първия път? Шера вярваше силно в съдбата, във възмездието, заплащано за всички престъпления срещу природата. Точно както сега, светът плащаше това, което изискваше природата за оцеляването на видовете създадени от науката, така й съдбата искаше своето възмездие, задето не бе успяла да защити живота, който носеше в себе си.

— Шера, добре ли си? — гласът на Калън прозвуча по комуникационната връзка, която бе включила, преди да напусне спалнята си.

Младата жена пое дълбоко въздух. Ако той следеше точките на монитора от командната зала, щеше да знае къде е била и да се притеснява, че не е тръгнала за събранието, което бе свикал.

— Добре съм — тя се опита да запази гласа си равен, а дишането — спокойно. — На път съм.

— Тогава ще те изчакаме — отговори той тихо, макар Шера да знаеше, че не бе успяла да го заблуди.

По дяволите, Док сигурно му беше казал за резултатите от тестовете, което само щеше да влоши нещата. Увеличението на хормона в организма й беше съществено. Много скоро, Шера нямаше да е в състояние да се бори повече и щеше да падне на колене, умолявайки Кейн да я чука отново.

Хормоните в организма му, макар и увеличени, изглежда не го засягаха толкова драстично, колкото нея. Още по-обезпокоителна беше странната болка около утробата й, лекото подуване в областта на фалопиевите тръби, които бяха станали още по-чувствителни.

Възбудата също се променяше. Нуждата беше много по-ожесточена, отколкото някога е била в тази фаза. Би трябвало да има още две седмици, преди да навлезе в най-високата фаза, но дори и тогава възбудата не беше като сега. Тази се простираше над болката. Над глада. Беше като огън вътре в нея, който само освобождението на Кейн можеше да угаси, и при това — за кратко.

Шера пое дълбоко дъх и продължи към командната зала и срещата, която Калън беше свикал. Ракетната атака, последвана толкова бързо от пристигането на Сет Лоурънс, го бяха разтревожили също както и Кейн. Информацията, получена от нападателя, изстрелял ракетата, беше всичко друго, но не и успокоителна. Новината, че някаква непозната личност или група наемни убийци могат да нахлуят в имението и да убият Меринъс, Рони и детето, беше наистина ужасяваща. Тя вдигаше залозите в една вече опасна игра.

 

 

Кейн запали осветлението и погледна лицата на четиримата, събрани в импровизирания кабинет, след като подробно обсъдиха убиеца извършил нападението, преди няколко дни, както и Арън и Сет Лоурънс.

Терористът беше един обикновен дразнител. Несръчно нищожество, което бе открило входа на пещерите от другата страна на планината, водещ до територията на Породите. Трябваше да се погрижат за това. Арън и Сет бяха по-голям проблем. Кейн беше склонен да се довери на сина. Но бащата беше съвсем друг въпрос. Публичното му становище относно Породите бе добре известно, а мнението му, че те трябва да бъдат затворени отново и държани строго охранявани, беше оповестявано открито няколко пъти.

— Двойна охрана в горите — нареди Калън с глас, който вибрираше от гневно ръмжене. — Един отряд още днес ще започне да претърсва другите пещери за входове, за които не знаем. Който и да ни нападне, ще трябва да премине през защитния периметър, преди да може да удари къщата. Трябва да се подсигурим, че това няма да се случи отново. Сложете допълнителна охрана около къщата за гости. Уверете се, че двамата Лоурънс стоят там.

— Сет няма да нарани сестра си — Даун изненада всички като проговори.

Гласът й беше твърд, с прокрадващи се стоманени нотки, които се усещаха все повече след смъртта на Дейън. Кехлибарените й очи огледаха всички, сенките от миналото още се таяха в дълбините им, въпреки че тя вече не избягваше погледите им.

— Какво те кара да мислиш така? — попита я Кейн. Гласът му, макар и въпросителен, не отхвърляше категорично мнението й.

Даун отметна кичур мека, светло кестенява коса от челото си.

— Не мога да го обясня — младата жена поклати глава. — Ти можеш да подушиш истината точно толкова лесно, колкото аз лъжата — отвърна тя тихо. — Той не лъже, Кейн.

— Той не е единственият тук — напомни й той. — Какво ще кажеш за другите?

Даун изглеждаше изненадана от това, че иска мнението й.

— Не знам за тях — каза най-сетне нервно. — Някои хора са по-лесни за разгадаване.

Мъжът кимна бързо.

— Добре, тогава ти следи сина, ще оставя другите при бащата и шофьора. Трябва да знам какво усещаш, Даун. Ние всички сме заедно в това. Обединяваме силните и слабите си страни. Само така ще оцелеем.

Кейн усети изненадата на Даун, видя бавната увереност, която се зараждаше в погледа й, докато го наблюдаваше внимателно. Но погледът на Шера беше като физическа ласка. Тя беше разтърсена от начина, по който се бе държал с Даун и не се бе съгласил с останалите и техните намерения да я пазят от всички трудности на живота. Даун беше страдала прекалено много и прекалено често в миналото. Като я предпазваха сега, само щяха да навредят на жената, която бавно излизаше от черупката си.

— Това е — каза Кейн решително и всички се изправиха. Присвитите му очи се насочиха към неговата половинка. — Освен за теб — той дари Шера с подигравателна, сардонична усмивка, въпреки възбудата, напрягаща тялото му. — Има още нещо, което трябва да обсъдим.

Шера повдигна вежда. Той не беше говорил с нея от предишната нощ, но бе забелязал нервността и раздразнението й по време на събранието. Беше толкова дяволски гореща, че почти пламтеше.

Кейн я наблюдаваше внимателно, очите му докоснаха заоблените й гърди — зърната й изпъкваха през тъмния плат на горната част на униформата й. Погледът, който му отправи, бе гладен. Обаче не по-гладен от неговия, помисли си той. Кейн жадуваше за вкуса й. Страстта му само се беше увеличила, откакто я бе взел миналата нощ, нуждата за неповторимия, див вкус на целувката й го подлудяваше.

— Не се бори с Шера, Кейн — измърмори сърдито Калън, докато се отправяше към вратата с останалите. — Преживели сме достатъчно трудни моменти с нея.

Шера стисна зъби, поглеждайки назад към водача на Прайда.

— Това не е вярно — отсече тя.

Калън изсумтя.

— Кажи го на някой, който не носи белези от боричканията с теб, сестричке. Той може и да ти повярва.

Тихо, предупредително ръмжене беше единственият й отговор. Калън се засмя и излезе от стаята, оставяйки ги насаме. Кейн бе наблюдавал закачките им, като между брат и сестра, бе видял привързаността и „семейната“ връзка между тях. Точно такава, каквато споделяше с Меринъс.

— Какво искаш?

„Шера е дяволски раздразнена“ — помисли си той, точно както Калън бе предупредил. Знаеше, че това е един от признаците, придружаващи нарастващата й възбуда.

— Това е сложен въпрос — той се усмихна бавно, докато я оглеждаше. — Искаш ли писмен списък или имаш време за устен? Аз предпочитам по-скоро нагледно вербалния.

Шера пламна. Лицето й се обагри в нежно розово, когато скръсти ръце пред очевидно чувствителните си гърди и го погледна предпазливо. Беше едновременно невинна и съблазнителна. Пламенната чувственост във всяко нейно движение, го докара до лудост. Тя беше напълно невинна и все пак дяволски секси, докато се взираше в него с предпазлива изненада.

Кейн я беше чукал миналата нощ, докато тя свърши, крещейки във възглавницата на дивана, а тясната й вагина стискаше възбудения му пенис. Не я беше целунал. Не беше вкусил течната топлина, изтичаща между бедрата й и сега жадуваше за това. Не можеше да чака повече.

— Нямаш нужда от устен списък, а? — попита Кейн със съжаление, докато тя продължаваше да го гледа пламнала от гняв. — Добре. Основното ми оплакване е за твоите нощни навици, които досега не са били проблем. Но аз искам да започнеш да стоиш по-близо до къщата нощем, вместо да предприемаш рисковани разходки в планината.

— Защо? — Шера помръдна колебливо.

Кейн можеше да забележи как отказът нараства в бдителните й зелени очи, както и нуждата й да избяга от това, което се надигаше в тялото й. Нямаше да го позволи. Едва не бе получил удар, когато животът й бе застрашен, заради копелето с ракетната установка. Според Меринъс, Калън беше повече от загрижен за развитието на разгонването, безпокоеше се, че то ще намали предпазливостта на Шера, способността й да преследва и да се бие ефективно.

— Това би трябвало да е доста очевидно — изсумтя той, като се приближи към нея. — Ако се появят проблеми, имам нужда от теб тук, за да евакуираш Меринъс, Рони и Каси. Освен това, трябва да сме сигурни, че основният Прайд остава непокътнат, без значение какво се случва. Това включва и теб, грахче.

Шера трепна при обръщението.

— Кейн, това са глупости — отсече тя и той я погледна с развеселена изненада. — Искаш ме тук за свое удобство, нищо повече. Надяваш се, че ако съм достатъчно близо за твоята денонощна сексуална сесия, ще ми бъде по-трудно да те отхвърля.

Кейн се молеше да стане така. Питаше се дали трябва да й обясни разликата между надежда и молитва. После реши, че може би е най-добре да се въздържи, предвид бавното надигане на гнева в изражението й.

Мъжът наклони глава, наблюдавайки я любопитно.

— Е, има го и това, половинке — провлече той.

Шера го изгледа свирепо, с блеснали от потиснат гняв и изгаряща възбуда очи.

— Боже, няма ли да спреш — измърмори тя, изненадвайки го с бързата промяна на настроението си. — Действаш така, сякаш не си имал друга жена през всичките тези години и аз трябва да се наведа и да се предам, все едно ти се полагам по право.

Кейн усети скрития гняв. Тя беше разкъсвана между това, което знаеше, че е истина и това, което искаше да бъде. Неговата Шера имаше нужда да мрази, защото любовта наранява, но за Бога, тя не беше единствената, която бе страдала през цялото това време.

— Имало е други — призна най-сетне той. Мразеше това, ненавиждаше болката, която пламна в очите й. — Никога не беше приятно, нито облекчаващо, но се е случвало.

Кейн разтърси глава, припомняйки си малкото жени, които бе докосвал, тези, които беше чукал, докато мечтаеше за Шера, а после се бе насилвал да отхвърли отвращението, заради няколкото минути покой.

— За мен никога не е имало друг — прошепна тя най-накрая, разбивайки сърцето му с дрезгавия звук на гласа си.

— Ето там ти е грешката! — отсече той, отказвайки да позволи на вината, която чувстваше, да му въздейства. — Аз мислех, че си мъртва. Че си изгубена, Шера. Завинаги. А ти знаеше, че съм жив, а също и къде да ме намериш, но не го направи. Няма да се разкайвам заради това, че е имало нощи, които не можех да прекарам сам. Че е имало спомени, които разяждаха душата ми като киселина. Няма да се чувствам виновен, задето повярвах на това, в което ти допусна да вярвам, и проклет да бъда, ако ти позволя да се криеш от това. Ти си моята проклета жена и поради някаква прищявка на природата, моя половинка. Ти се скри. Не аз.

Младата жена преглътна мъчително, очите й бяха тъмни, опустошени от битката, която Кейн виждаше, че се води в душата й.

— Беше една шибана целувка. Нямаше подути жлези, нищо…

Кейн се усмихна непроницаемо.

— Една е достатъчна. Не отричай, че си по-възбудена от всякога. Обзалагам се, че котенцето ти е толкова мокро, че мога да се удавя в него, ако впия устата си там долу. Точно както тогава. Вкусът на подправки и пролетен дъжд. Твоят вкус ме преследваше, Шера. През всички тези години, през всички безкрайни нощи, в които жаждата за теб ме докарваше почти до лудост.

Лицето й пламна, а очите й заискриха от пламъците бушуващи в нея.

— Престани — тя пое дъх силно и дълбоко и се отдръпна.

— Спри да бягаш от мен, Шера — прошепна Кейн меко, а ръката му се обви около кръста й и я придърпа към себе си. — Няма да ти позволя да го правиш повече. Няма причина да бягаш.

— Виж — Шера притисна ръце към гърдите му, сякаш за да го отблъсне. — Казах ти и миналата нощ, не мога да рискувам с това. Никой от нас не може. Не знаем какво ще се случи, Кейн.

— Не ми пука какво ще стане, Шера — и това беше най-важното, що се отнасяше до него. — Не се ли умори от страданието? От болката? Бихме могли да успокоим възбудата, бейби.

Наведе глава, сгушвайки се в ухото й, устните му шепнеха срещу малката мида и Шера потръпна в отговор. Пръстите й се извиха върху гърдите му, а почти несъзнателно, ноктите й започнаха да го масажират през тънкия плат на ризата.

— По-късно и двамата може да съжаляваме твърде много — гласът й беше една малка, гореща въздишка на желание. — Не мога просто да скоча в това, Кейн.

— Скъпа, изсмуках всяка сладка капка от този наркотик от езика ти вчера и те чуках миналата нощ, докато не експлодира около мен — каза й дрезгаво, а ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, по пламтящите задни части, като позволи на пръстите си да стиснат меките извивки. — Ако това не беше скок, тогава какво? Целуни ме, Шера. Не наказвай и двама ни по този начин.

Тя дишаше също толкова тежко и учестено като него, когато той повдигна глава колкото да я погледне. Очите й бяха замаяни, а клепачите — натежали. Меките й розови устни се разтвориха и заблестяха от влага. Кейн облиза своите, умиращ да я вкуси, да направи единственото нещо, което щеше да я направи толкова дива, че да изгори и двама им.

Погледът й, съсредоточен върху устните му, ставаше все по-сънлив, а лицето й омекна от страст, докато се взираше.

— Мога да те изям жива — изрече той нежно. — От устните до вагината ти, ще изсмуча всяка сладка капка влага от тях, след това ще те възбудя и навлажня отново, преди да плъзна пениса си толкова дълбоко вътре в теб, че никога да не си помислиш да ме отхвърлиш отново.

Тази представа, както и желанието, накараха тялото му да пламне и ерекцията, туптяща между бедрата му, едва не го подлуди. И Шера мислеше за това. Той можеше да види страстта, блестяща в очите й, да почувства как омеква пред него, когато от гърлото й се откъсна скимтене.

Шера се взря в горещите дълбини на очите му, видя решителността и страстта, бушуващи в тях. Изражението му беше напрегнато, плътта на скулите му се изопна, очите му се присвиха, а устните му натежаха от чувственост. Беше твърд, възбуден и тя имаше чувството, че той се готви да промени драстично правилата на играта, която играеха.

— Тук не е подходящо място за това — Шера натисна раменете му.

Ако можеше само да постави някаква дистанция между двама им, тогава сигурно би могла да се бори срещу въздействието на възбудата поне още ден. Един ден можеше да се превърне в два, а двата в повече. Хормоналният огън, който бушуваше в тялото й никога не продължаваше повече от месец, а вече бяха изминали две седмици. Само ако успееше да задържи Кейн на разстояние още малко.

— Мястото е идеално.

Той я пусна, но преди Шера да може да се възползва от свободата си, Кейн стигна до здравата стоманена врата и я заключи внимателно, преди да се обърне към нея и пръстите му да започнат да разкопчават копчетата на ризата му.

— По дяволите, Кейн — каза рязко тя. — Диваните не са удобни за чукане. Почакай, докато намерим легло.

— Тогава идвай при мен, когато наоколо има легло — отвърна й той рязко и нетърпеливо. — Сега свали тези дрехи, Шера, или когато излезем ще си облечена само с ризата ми и нищо друго, защото ще ги разкъсам.

Думите му й въздействаха като електрически ток, който премина през тялото й. Дори пръстите на краката й изтръпнаха от заповедническия тон на гласа му.

— Овладей се — изсъска тя. — Няма да ти позволя да ме чукаш тук. Всички ще знаят какво сме правили, когато излезем.

— Тогава ти можеш да чукаш мен — изръмжа Кейн, настъпвайки към нея. — Но няма да излезеш оттук, докато не освободя всяка капка сперма от изтерзания си пенис вътре във вагината ти. Така че съблечи се, бейби, защото точно сега самоконтролът ми се държи на много тънка нишка.

Похотта сякаш я удари направо във вагината. Сигурно разгонването причиняваше такава реакция. Ако Кейн беше казал нещо толкова глупаво по някое друго време, тя щеше да го срита. След това да издере очите му. Но сега краката й омекнаха, а дъхът й секна от сексуалното желание и се почувства омекнала като разварена юфка, докато се движеше из стаята, в опит да поддържа разумна дистанция.

— Ти си си изгубил ума — Шера почти изръмжа, за да вмъкне малко ярост в гласа си, но вместо това прозвуча задъхано.

Само ако можеше да стигне до вратата.

Мъжът свали ризата от раменете си. Силни, широки рамене. Изпъкващи мускули, блестяща, стегната кожа. Кейн беше възбуден, непоколебим мъж в разцвета на силите си и си бе наумил да прави секс. Само при мисълта вагината й се сви до болка. Силата на контракциите във влагалището й я предупреждаваха, че не може да се бори с това толкова усърдно, колкото е необходимо.

— Изгубил съм търпението си — поправи я Кейн, очите му потъмняха, когато някак си успя да я накара да стигне до дивана и застана по-близо до нея, отколкото й се искаше. — Ще те имам напълно гола, Шера, веднъж щом те хвана в ръцете си, а и двамата знаем, че няма да отнеме много време. След като скъсам тези панталони от хубавите ти дълги крака, ще заровя устата си толкова дълбоко във влажното ти котенце, че няма да остане и сантиметър, който да не усети докосването ми.

Шера потръпна. Потръпна? Тя трепереше на ръба на кулминацията само от въздействието на думите му.

— Кейн — опита да се промъкне край него, преди той да успее да я спре. Сякаш знаеше какво ще стори тя, преди да го бе направила. — Това е лудост. Никога няма да можем да контролираме това, ако действаш по този начин.

— Кой казва, че искам да го контролирам? — попита я дяволито. — Не, бейби. Без контрол. Без мислене. Без оправдания. Само ти и аз, горещи като лава, опожаряващи света около нас. Сега ще се съблечеш ли, или аз да го направя?

Кейн изрита кожените маратонки, които беше обул за събранието. Тогава Шера разбра, че е организирал всичко предварително. Защото никога, наистина никога не носеше маратонки в имението. Обуваше тежки кожени ботуши, които да предпазват краката му, докато работи.

Младата жена щеше да му каже нещо обидно, ако ръцете му не се бяха спуснали към колана. Кожата се плъзна от токата, когато пръстите му дръпнаха първото копче на дънките.

— Проклета да си, пенисът ми гори — той почти ръмжеше, докато се разкопчаваше. — А ти още си облечена, Шера. Не ме карай да разкъсам дрехите от тялото ти.

Тя преглътна мъчително, когато дънките и слиповете бяха изритани от твърдото му тяло. Пенисът му стърчеше към нея, тежък и набъбнал, розовата главичка, във форма на гъба, блестеше от предеякулационната течност и изглеждаше прекалено съблазнителна, за нейно съжаление.

— Кейн — прошепна тя, едва сдържайки се да не изскимти от желание. — Това не е добра идея.

— Това е най-добрата идея, която съм имал от единадесет години — информира я дрезгаво и се премести прекалено бързо, за да може тя да му избяга.

Преди да успее да помръдне, преди дори да може да помисли да се бори, Кейн я събори по гръб на широкия диван, ръцете му уловиха долната част на еластичния й потник и го издърпаха над гърдите й.

— О, да — промърмори мъжът, дланите му обхванаха гърдите й, а устните му се наведоха към нейните.

Можеше да се пребори с него, уверяваше се Шера. Можеше да го отблъсне, да преодолее пътя до вратата, можеше да избяга. Една лъжа, за да успокои гордостта й. „Дали има някакво значение?“, запита се тя. Защото миг по-късно устните му покриха нейните и бягството беше последното нещо, което й идваше на ум.

Той не й даде шанс да се пребори с него, но Шера знаеше, че не е трябвало и да го очаква — Кейн беше майстор на стратегията. Устните му покриха нейните, а когато тя изпъшка, езикът му веднага се стрелна между тях, и се преплете с нейния.

Езикът му беше охлаждащ и успокояващ, когато се потърка ласкаво в подутите жлези, позволявайки на хормона, съдържащ се там да се освободи. Шера мислеше, че това ще бъде достатъчно, че малкото облекчение ще й даде възможност да възвърне самоконтрола си. Но беше точно обратното. Всичко вътре в нея се стегна и пламна от копнеж. Нуждаеше се от повече. Искаше Кейн да изсмуче хормона от нея и да го поеме в себе си. Повелите на природата бяха по-силни и тя нямаше сили да ги отхвърли.

Ръцете й се обвиха около раменете му, а пръстите й се вплетоха в косата му, докато се опитваше да получи надмощие, поне в това. Езикът й се бореше и извиваше, от гърлото й се откъснаха скимтящи звуци, когато Кейн й позволи да го плъзне между устните му, изпълнени с очакване.

Първото всмукване на подутия език в устата му накара тялото й да се извие напрегнато. Усещането я разтърси, удоволствието беше толкова силно, че стегна утробата й в конвулсивна тръпка на агонизиращ глад. Гърдите й бяха толкова чувствителни, че всяко докосване на пръстите му по зърната й предизвикваше безпомощен вик. Отчаяно копнееща за проникването на пениса му, тя задърпа панталоните си, борейки се да се освободи от тях, за да му позволи да се потопи в нея.

Езиците им се заплетоха в неговата уста, докато устните му всмукваха пикантната течност, изливаща се от жлезите. Това успокояваше чувствителността и горещината, която сякаш изпълваше езика й, но увеличаваше възбудата в цялото й тяло.

Младата жена беше обезумяла, бе толкова ненаситна, толкова гладна за него, че нищо нямаше значение, освен твърдия тласък, който знаеше, че предстои.

— Не още — ръмженето, откъснало се от гърлото на Кейн при отдръпването от устните й, беше дрезгаво и гърлено. — Първо… това, за което съм мечтал, Шера.

Той разкъса потника й секунда преди да се премести на панталоните й. Свали ги до глезените й, преди да осъзнае, че ще трябва първо да развърже ботушите й и да ги събуе.

— Майната му — изръмжа мъжът.

Сложи ръце на коленете й и ги повдигна, след това я разтвори широко и сведе уста към подутите влажни гънки на измъчената й женственост.

Езикът му се завъртя около клитора, очертавайки пръстен от прелестен огън. Кейн издаде звук на задоволство.

— Толкова си влажна, че мога да се удавя в теб — изръмжа той, преди да я оближе отново.

Беше твърда, опустошителна ласка около и върху набъбналия клитор, усещането на която накара ханша й да се извие, докато Кейн подклаждаше огъня във вътрешността й и той ставаше по-силен и по-горещ.

— Кейн, не мога да го понеса — задъха се Шера, ръцете й стискаха възглавничките на дивана, докато се бореше да запази здравия си разум. — Моля те, не ме измъчвай така.

Дрезгав смях завибрира срещу влажната й плът.

— Измъчвам те? — попита гърлено. — Шера, бейби, ти не разбираш, ако не усетя твоята сладост ще полудея. Всичко, за което мога да мисля, е вкусът на целувката ти, на горещата ти малка вагина. Как крещиш заради мен, как свършваш в устата ми. Направи го заради мен, бейби, задоволи глада ми и след това аз ще утоля твоя.

Тя изкрещя името му, когато езикът му се плъзна по голата цепка на влагалището й с едно бавно, вещо докосване. Кейн измърка от удоволствие.

— По дяволите, това е като пристрастяване — простена той. — Никога не съм забравял сладкия ти вкус, Шера, топлината ти. Ще умра от желание по теб.

Главата й се замята върху дивана и тя извика от нарастващата нужда. Тялото й се изопна, напрегна се, всяка клетка се стегна от вълните удоволствие, които я заливаха.

Тя се опитваше да се приближи, да потрие болезнената си плът в устата му. Почти непреодолимата настойчивост, нуждата от облекчение, стягащите брутални спазми от желание, връхлитащи утробата й я погубваха. Клиторът й беше като подуто възелче от изгарящо желание, а вагината й се стягаше все повече от водовъртежа на страстта.

— Кейн! Боже! Не мога да го понеса… — краката й бяха в капана на собствените й дрехи, коленете й — широко разтворени от ръцете му, докато той поглъщаше гъстата есенция на отклика й, поемаше го в устата си, ближеше и стенеше срещу нея, заравяйки се в горещите дълбини на женствеността й за още. — Кейн, моля те — изкрещя тя. Не можеше да понася повече безмилостните конвулсии в утробата си. Тялото й изискваше своето и само едно нещо щеше или би могло да го облекчи. — Моля те. Моля те, Кейн. Чукай ме. Умолявам те…

Мъжът простена безпомощно, езикът му се потопи дълбоко и силно във влагалището й, обладавайки я с дива, безумна настойчивост. Шера никога не бе изпитвала нещо толкова влудяващо, толкова всеобхватно. Езикът му подклаждаше пламъците и не спря да я поглъща дотогава, докато тръпките на освобождението не разтърсиха тялото й безмилостно.

— Не мога да ти се наситя — изпъшка той, отдръпвайки главата си от пулсиращата й женственост. — Гладен съм за теб, Шера.

После се изправи на колене, а пенисът му бе натежал, препълнен. Посегна към нея и я принуди да се обърне. Шера ахна от изненада. Кейн издърпа връзките на единия ботуш и го събу, след това плъзна крачола й надолу и се настани между бедрата й.

Нямаше никаква предварителна любовна игра. Желанието им бе прекалено разпалено, Шера ги беше принудила да чакат твърде дълго и Кейн бе жаден за нея. Пенисът му потъна в тялото й, проправяйки си път през стегнатите като юмрук мускули, и я разтегли с брутални тласъци. Гърбът му се изви, хълбоците му се движеха яростно, докато се бореше да задържи наближаващата кулминация.

Шера не успя да задържи вика си на удоволствие, нито гърчещите си бедра. Движеше се върху дебелия му пенис, който се тласкаше навън-навътре във вагината й. Краката й се стегнаха около кръста му, гърбът й се изви и само за няколко минути тя се разтопи. Силните, разтърсващи тръпки на оргазма стегнаха тялото й почти до точката на разкъсване, когато удоволствието я връхлетя. Не просто удоволствие… екстаз, възторг, ослепителна чувственост, която никога не би повярвала, че е възможна, ако сама не я бе изпитала. Беше почти безкрайно, контракция след контракция, стягаше се около нахлуващия пенис, докато го заключи дълбоко вътре в себе си, изстисквайки всяка капка от гъстата кремообразна сперма, скрита в тестисите му.

Ръцете му стискаха здраво бедрата й, мъжките викове на възторг излизаха дрезгаво от дълбините на гърдите му, докато тялото му потръпна в продължение на няколко дълги секунди върху нейното. Най-накрая блажените яростни тръпки от възхитително удоволствие стихнаха, оставяйки го да се срине отмалял върху й, с уста долепена до шията й, борещ се за въздух. И все още беше твърд.

Шера примигна, за да сдържи сълзите си, щом уморено осъзна истината. Мъжете Породи бяха изключително мощни, с невероятна издръжливост, която им позволяваше да устоят на силния еротизъм на разгонването. Как щеше да се справи Кейн с това?

— Ще те чукам, докато нито един от нас не може да помръдне — прошепна мъжът в шията й и поднови тласъците си вътре в нея. — Докато от теб и мен не остане нищо, Шера. Само ние. Само увереността, че ти никога… — един силен тласък я повдигна към него със слаб вик на нарастващ копнеж — … никога… — още по-силно, по-дълбоко, — … няма да ме отхвърлиш отново.