Лора Лей
Да целунеш звяра (13)

Дванадесета глава

Ударната вълна от експлозията запрати Шера и Кейн през входа на основната пещера. Внезапното чувство на безтегловност, на полет, беше почти ужасяващо, когато младата жена видя камъните под себе си, върху които едва не падна. При удара в земята тялото й се сви, след което тя се завъртя и се изправи на крака, борейки се да си поеме въздух.

Кейн беше на колене и кашляше заради праха, вдигнал се около тях, като опитваше да се ориентира и да прочисти съзнанието си.

— Джонас — извика Шера яростно, когато Котешките породи ги наобиколиха. — Броя на хората. Искам броя на хората — имаше и други в главната пещера, както й няколко души в по-малките тунели.

— Всички отговориха, Шера — извика той, гласът му прозвуча студено и яростно. — Отвън са медицинският екип и Калън. Ти добре ли си?

— Имаме ли ранени? — Шера присви очи, виждайки няколко от Породите да лежат на земята, а други — да им помагат. — Какво е положението?

Джонас се сепна, докато изучаваше Кейн, а сивите му очи приличаха на живак от ярост. Когато погледна към Шера тя забеляза, че лицето му е покрито с мръсотия, а по бузата му има няколко драскотини, очевидно причинени от летящите отломки.

— От тавана до входа на мината са се срутили големи късове скали, част от хората ни имат леки наранявания, няколко счупени кости. Какво, по дяволите, предизвика тази експлозия?

Алфа-мъже, помисли си Шера с досада. Джонас Уайът беше един от най-лошите, в един момент бе приятелски настроен, а в следващия поемаше контрола. Сега тя разбра, защо се бе издигнал толкова бързо в отдела по сигурността на имението.

— По дяволите — младата жена дишаше тежко, поемайки дълбоко въздух, а Кейн се изправи на крака с олюляване. — Сигурно са били активирани от звук. Нямаше миризма, нито признак за това, преди да почне да се нагрява. Питам се, дали цялата планинска верига не е един голям смъртоносен капан.

Кейн изсумтя саркастично, но тя го пренебрегна.

— Калън пристига — извика Джонас, когато долови шума от джиповете, изкачващи неравния път на планината. — Пригответе се да изнесем ранените отвън. Шера, оставаме или тръгваме?

— Махайте се, по дяволите! — обърна се Кейн към Лъвската порода. — Събирайте си боклуците и се връщайте в имението! Веднага!

Джонас примигна към него с празен поглед. Беше Порода, която рядко приемаше заповеди, дори от Калън.

— Да, сър — кимна най-сетне и се извърна. — Товарете техниката, момчета и момичета, изпратиха ни у дома.

Кейн заръмжа. Шера наклони глава, проследи с любопитство, как ритна някакъв камък, промърмори нещо под носа си и я стрелна с още един опасен поглед.

Тя се усмихна ослепително.

— Адреналинът не е ли прекрасно нещо? Иска ли ти се да го начукаш на някой?

Мъжът се намръщи, повдигна устната си в буен израз на гняв и тръгна към мястото, докъдето се бе изкачил Калън с пикапа, следван от няколко джипа.

Докато Шера го наблюдаваше, Джонас се промъкна до нея.

— Могат ли хората да бъдат заразени и да се превърнат в Породи? — попита я с любопитство. — Кълна се, мисля, че той ръмжи по-добре от мен.

Тя потисна смеха си, сръга с лакът хилещия се мъж и забърза към Калън. Само Бог знаеше какво говори Кейн за нея в този момент.

Кейн определено го правеше. Шера се изкикоти, когато Калън й хвърли мрачен поглед, докато разпитваше половинката й, след това кимна рязко, когато тя се премести достатъчно близо, за да чува по-добре.

— Пещерите очевидно са капан. Ще е най-добре да взривим всички входове, докато положението се успокои, за да можем да завършим доклада и да открием входовете, които използват терористите. До тогава, ще бъдем живи мишени или ще умрем в тези лабиринти, ти избираш — Кейн звучеше изтощено, напълно изцеден. — Не виждам смисъл да излагаме на риск хората си по този начин, Калън.

Веселието на Шера изчезна, щом усети напрежението в гласа му. Не бе сексуално, а от преумора.

Калън се огледа наоколо и видя как бързо товареха ранените на задните седалки на джиповете, за да ги транспортират обратно до клиниката.

— Взривете ги — нареди той, гласът му беше нисък и трепереше от гняв. — Не си струва да се опитваме да ги опазим, като се има предвид колко е голям рискът.

Шера видя как Кейн въздъхна тежко, клатейки глава. Той отклони поглед встрани, където Породите прочистваха района, а Джонас проучваше вече запушения вход. Раменете му вече не бяха изпънати, а присвити и напрегнати, сигурен признак на обхваналата го умора.

Младата жена изгледа Калън с присвити очи.

Водачът на Прайда остана втренчен в нея няколко дълги мига, преди погледът му да се върне отново към Кейн.

— Да се изтегляме — той прокара пръсти през дългата си разпусната коса и въздъхна раздразнено. — Очакваме групата на Пурист да ни предостави повече информация, веднага щом проучат всички слухове, носещи се из района. Александрия и аз искаме да бъдем там, когато пристигнат докладите. Никой от вас двамата не е в най-добрата си форма. Да не би да сте забравили как се спи?

Кейн погледна назад към Шера, очите му бяха тъмни и загрижени. Тя едва се сдържа да не извърне поглед.

— Уморена съм — призна най-сетне младата жена, но прекъсна зрителния контакт и погледна към брат си. — Тези глупости ми се отразяват, Калън. Трябва да направим нещо.

— Съгласен съм — изсумтя той. — Когато откриеш решение ме уведоми, защото, проклет да съм, ако имам такова. Между другото, тази сутрин са освободили нашия любезен приятел с ракетата. Стана както подозирахме, някакъв побъркан съдия е свалил обвинението…

Шера затвори очи, щом чу гневното проклятие на Кейн при тази новина.

— Прекрасно, прекрасно — промърмори тя. — Следващият път просто ще го убия и поне ще се приключи — не се шегуваше.

— Аз ще ти помогна да скриеш тялото — една студена усмивка, почти страховита, изви устните на Кейн.

Бледността по загорялото му лице разтревожи Шера.

— Хайде, жребецо — младата жена застана от едната му страна и се притисна към ръката му, като позволи на собствената й умора да се появи на лицето й — нещо, което ненавиждаше. — Не знам за теб, но определено имам нужда от един душ и от дрямка.

Ръката му незабавно се обви около кръста й, дланта му обхвана хълбока й, привлече я по-близо, а мускулите му се стегнаха, когато я притисна към себе си.

— Ще те напляскам по задника, задето посмя да влезеш в проклетата пещера — отсече внезапно той, а очите му проблеснаха от едва сдържана ярост.

Шера извъртя очи, защото видя повече от гняв. Мразеше да вижда емоциите, които го разкъсват, огъня в очите му, в напрегнатите черти на лицето му. Това й напомняше много за връзката, която двамата споделяха, за болката, която бе изтърпял заради нея, за нея. И че има властта да я прави слаба, както никой друг на този свят.

Прекрасната атмосфера на сутринта беше избледняла заради опасността, обградила ги за пореден път, но нищо не можеше да потуши желанието й към него. Шера можеше да се оправдава с похотта колкото си искаше, но в моменти като този, когато беше най-слаба, си признаваше истината. Любовта й към Кейн я погубваше. Не, защото не би могла да го има — можеше и го имаше. Но миналото я преследваше като жесток призрак, ограбваше съня й, ужасяваше я със слабостите, които знаеше, че притежава. Слабости, които тя никога нямаше да му позволи да види и узнае.

— Хайде, Кейн, да се прибираме у дома — въздъхна младата жена и се отдръпна бавно от него. Тялото й едва се движеше, изтощението се просмукваше в нея, когато тръгна към джипа си. Искаше й се да заспи поне веднъж, без възбудата да я връхлети или спомените да я измъчват. Само веднъж.

 

 

Кейн усещаше кожата си свръхчувствителна, досега не му се бе случвало нищо подобно. Не можеше да го разбере, нито да го обясни. Крачеше пред банята на Шера откакто се бяха върнали в имението. Прокара пръсти през косата си, докато се бореше срещу безумния импулс да отиде при нея под душа и да я вземе направо там. Искаше да зарови пениса си в топлината й, и то веднага.

Поклати глава. Дори и след онази първа целувка не бе изпитвал нещо такова. Това беше изгарящ, непреодолим импулс, страст, много по-различна от всичко, което бе познавал. Опитваше да се убеди, че усещането е вследствие от това, че едва не бяха загинали в онези проклети пещери, но в това нямаше никаква логика. Нямаше начин да се обясни внезапния прилив на страст, която гореше по-ярко и по-горещо от всякога.

Бог да е на помощ и на двама им, ако Шера решеше да го отхвърли, защото не мислеше, че може да го понесе. Кейн знаеше, че не би успял да потуши жаждата си за нея. Можеше да усети вкуса й по езика си, жадуваше за усещането на кожата й до плътта си.

Присви широките си голи рамене, ласката на въздуха по кожата му, го накара да потръпне от усещането. По дяволите, един мъж не трябваше да бъде толкова чувствителен.

Душът спря и той се напрегна в очакване. Можеше да си я представи — хлъзгавата мокра плът, мека и розова, по-съблазнителна от всичко на този свят. Младият мъж притихна, припомняйки си усещането на половинката си в онази пещера. Вкусът на целувката й беше повече от деликатен, пикантността на хормона изпълваше сетивата му, докато той се бореше да запази частица от здравия си разум.

Пенисът му все още беше твърд, когато се измъкна от нея. Дори след като се бе излял в нея с невъздържаност, на която не знаеше, че един човек е способен, той се нуждаеше от още.

Кейн се обърна с гръб към вратата на банята и закрачи из стаята, опитвайки се да осмисли емоциите и странните чувства, кипящи в него. Искаше толкова много неща, за които никога преди дори не бе помислял.

По дяволите, обичаше я. Това бе единственото постоянно нещо в живота му, но Кейн започваше да мисли, че разгонването и сексът бяха единственото, което ги свързва. И това бе основният проблем.

Той трепна при тази мисъл. През всичките тези години бе живял, за да отмъсти за нея, беше се борил да намери справедливост за жената, която мислеше, че е изгубил, само за да почувства как светът му се озарява отново, в мига, в който я откри. Никога не бе позволявал гневът или престорената омраза на Шера да разрушат увереността му. Не допусна обидите й да го разколебаят.

Тя му принадлежеше, със сърцето и душата си!

— По дяволите — Кейн седна на стола в ъгъла на стаята, опря лакти на коленете си и скри лицето си в длани. Защо не бе забелязал това преди? Защо не бе видял какво се случва?

— Предупредих те, че удовлетворението трае кратко, Кейн — Шера стоеше на вратата, гъвкавото й тяло беше покрито с кърпа, а дългата й влажна коса падаше около сериозното й лице.

— Симптомите на разгонването намаляха ли при теб? — попита я той.

Тя сви рамене небрежно.

— В последните си фази е.

— Видя ли се с Док? — Кейн знаеше, че не е.

— Не още. Ще отида сутринта — увери го младата жена, а по лицето й се изписа леко смущение.

— Каза на Тайбър, че ще отидеш тази вечер — напомни й той. — Ще те чакам в лекарския кабинет утре сутрин.

Мъжът се изправи на крака и изпита внезапна умора. Въпреки ерекцията, която го подлудяваше, и глада, който разяждаше душата му, той се почувства напълно изтощен. Поклащайки глава, Кейн се отправи към вратата и я отвори бавно.

— Кейн? — той спря, но остана с гръб към нея, защото знаеше, че ако я погледне, ще се върне, ще я докосне, ще я обладае. И тогава действителността пак щеше да започне да го разяжда.

— Да, бейби? — Кейн запази гласа си тих, надявайки се да е прикрил съжалението в него.

— Няма ли да останеш? — попита Шера, едновременно меко и смутено.

Той дълбоко пое дъх.

— Не тази вечер, Шера. Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.

Мълчанието зад него беше по-крещящо, отколкото би могла да бъде яростта. Той удари с юмрук рамката на вратата. По дяволите, беше я наранил много повече, отколкото преди.

— Лека нощ, Шера — Кейн напусна спалнята й, игнорирайки възбудата и болката, разкъсваща гърдите му.

Може би любовта, която бе видял в нея преди толкова много години, наистина е умряла. Господи, беше толкова уморен. Обикаляше из това шибано имение като кученце, молещо за обич. Това беше безсмислено и започваше да подронва гордостта му. Не я беше предал, нито я бе зарязал в онази адска дупка умишлено. Ако можеше да промени миналото, Кейн никога не би я оставил, за да отиде за помощ, щеше да я вземе със себе си, независимо от рисковете. Но миналото не можеше да бъде променено.

Шера го упрекваше за загубата на бебето. По дяволите, той не можеше да я вини, обвиняваше себе си, въпреки че не беше наясно със ситуацията. Тази загуба го преследваше както много малко неща в живота му. Неговото дете. Негово и на Шера.

Той поклати глава, докато влизаше в спалнята си. Седна на леглото и издърпа ботушите от краката си, след това се изправи и съблече дрехите, преди да легне. Пръстите му се обвиха около пениса му и го погалиха. Кейн затвори очи и си представи, как Шера го докосва.

Мрачна усмивка изви устните му. Ръцете й бяха по-меки от коприна, по-горещи от огън. Тя можеше да го събори на колене с една усмивка, да накара сърцето и члена му да се развълнуват само с един поглед на прекрасните си котешко зелени очи. А тялото й… Той простена ниско, жадно. Тялото й го караше да се изпоти от страст. Сладките й извивки и сатенената топлина примамваха човек и го подлудяваха от желание да я обладае.

Пръстите му се задвижиха по-бързо по ерекцията, а съзнанието му изцяло се отдаде на мисли за нея. Припомни си как сладките като сироп сокове покриват нежната й женственост, а твърдите зърна се издигат върху стегнатите й гърди, докато той ги докосва и засмуква в устата си. Как пръстите му се потапят във вътрешността й, а горещите й кратки стонове звучат около него, докато я обладава бавно, притиска се към нея, усеща я как се свива около пениса му, крещейки от желание.

Тестисите му се стегнаха, бедрата му потръпнаха, а от устните му се откъсна ниско ръмжене, когато спермата бликна от върха на члена му. Това уталожи болката и го остави задъхан, все още гладен, но достатъчно облекчен, за да заспи, поне така се надяваше.

Кейн се обърна по корем и зарови глава във възглавницата, опитвайки се да не обръща внимание на факта, че отново ще спи сам.

 

 

Шера се взря замаяно във вратата. Какво, по дяволите, се беше случило? Да не би Кейн да си бе ударил главата при експлозията? И какво, по дяволите, искаше да каже с това, че тя знае къде да го намери? От кога чакаше тя да го потърси? Откакто я срещна в Санди Хоук, винаги бе около нея, никога не я оставяше и не се предаваше.

Младата жена подпря ръце на бедрата си, силно объркана. Беше подушила възбудата му, по-гореща и настойчива от всякога. А той просто си бе тръгнал.

Шера се извърна от вратата. Издърпа кърпата от тялото си, захвърли я към банята, след това облече една дълга туника и бързо излезе от стаята си. Слезе надолу по стълбите, привлечена от гласовете на Калън и Меринъс, носещи се от кухнята. Имаше нужда от съвет.

Обикновено не търсеше съвети. През всичките тези години се бе опитвала да не натоварва Калън с проблемите си, защото знаеше, че безопасността на Прайда е по-важна.

— Здравей, Шера, помислих, че си се оттеглила за нощта — Меринъс се усмихна и отпи от чашата със студено мляко.

Шера й отвърна със слаба усмивка.

— Виждам, че си намерила бисквитките, които Кейн вмъкна тайно за Каси.

Меринъс се усмихна заговорнически.

— Знаех, че брат ми ще го направи. Той ме снабдява с бисквитки през целия ми живот.

Шера се намръщи и погледна към Калън.

— Защо не си й купил? Ти не си бедняк.

Калън се ухили и се облегна на стола си, а пръстите му си играеха с косата на съпругата му, когато погледна сестра си.

— На него му харесва да ги доставя. Това му позволява да запази чувството си за притежание. Защо да му го отнемам? Кейн е защитавал Меринъс през целия й живот, грижи се за нея дори сега. Аз нямам проблем с бисквитките — той сви небрежно рамене.

Шера го изгледа странно.

— Но тя е твоя съпруга — подчерта тя. — Твоя отговорност.

Очите му се присвиха замислено за миг. Той беше любимият й по-голям брат и Шера можеше да види, защо Меринъс не е била в състояние да се откаже от историята, след като е видяла снимката му. Калън беше изключително красив, по един суров начин. Високи скули, диво лице. Чувствени устни. Чертите на лицето му бяха лъвски, но това не загрозяваше външния му вид ни най-малко.

— Така е — кимна мъжът. — Но Кейн пръв е станал част от живота й. От по-дълго време. Защо трябва да негодувам или да се намесвам във взаимоотношения, които той цени толкова много?

Меринъс не каза нищо. Потопи невъзмутимо бисквитката си в чашата с мляко и я погледна с очи, пълни с разбиране.

Шера сви рамене.

— Просто бях любопитна.

— Ти никога не си просто любопитна, Шера — отвърна Калън. — Какъв е проблемът? Все още си разгонена и въпреки това стоиш тук и ми задаваш въпроси, вместо да отделиш време да опознаеш половинката си.

За миг остана безмълвна, примигвайки към него объркано.

— Това е сексуална…

Калън въздъхна тежко.

— Шера — поклати глава той. — Няма да оспорвам убежденията ти, въпреки че не съм съгласен с теб. Разгонването не е само физическо състояние, вече те предупредих за това.

Така беше. Беше й изнесъл лекция за емоционалните, физическите и душевните връзки. Тогава не бе видяла смисъл в това, не го виждаше и сега.

Раменете й се отпуснаха, когато тръгна към вратите, водещи към закътаната изкуствена пещера отвън.

— Къде е Кейн? — попита небрежно Меринъс, но другата жена усети нотка на гняв в гласа й.

Тя сви рамене.

— В стаята си, предполагам.

— А ти си тук. Защо? — продължи Меринъс. — Какво се е случило?

Шера се обърна към тях, мръщейки се объркано.

— Не знам. Излязох от банята и Кейн се появи… беше почти натъжен… потиснат, сякаш бремето на раменете му е прекалено тежко, за да го понесе. Предположих, че разгонването е причината и му напомних, че го предупредих за последствията — тя погледна към брат си, хапейки долната си устна. — Той просто си тръгна, Калън. Не разбирам, защо го направи.

Водачът на Прайда направи гримаса.

— Кейн е различен, Шера. Ти не можеш да го разбереш, както разбираш мен или някой от останалите. В много отношения, неговият живот е бил също толкова труден, вътрешните белези са също толкова дълбоки, колкото и външните. Може би трябва да го попиташ.

— Той няма да й каже — обади се в този момент Меринъс, като се облегна на стола си и постави ръце на издутия си корем.

Шера се намръщи към нея.

— Защо не?

— Защото ти би трябвало да знаеш. Познаваш го по-добре, отколкото мислиш, Шера. Просто се опитваш да отречеш, че е така — Меринъс сви рамене, докато дланите й поглаждаха светлосинята й памучна риза. — Освен това, ако Кейн смята, че не знаеш какъв е проблемът, тогава не би се поколебал да ти каже.

— Значи се очаква да чета мислите му? — изръмжа Шера. — Този мъж е най-дразнещият и объркващ човек, когото някога съм срещала през живота си. А сега трябва да знам и какво става в мозъка му?

Той щеше да я подлуди.

— Мозъкът на Кейн не е това, за което трябва да се притесняваш — увери я Меринъс. — От това, което каза, че е направил, разбирам, че си го наранила, Шера. Някак си си го наранила дълбоко.

Чувството, което видя в очите на другата жена, блясъкът на сълзи, накара сърцето на Шера да се свие. По време на всичките им разговори за Кейн, Меринъс никога не бе отронила и една сълза. Защо сега?

— Как съм го наранила? — тя разпери ръце объркано. — Не съм направила нищо, Меринъс.

Погледът на Меринъс беше твърд и хладен.

— Очевидно си направила нещо. Ти победи Кейн. А досега, можех да се закълна, че никой не би могъл да го стори — тя се изправи с помощта на съпруга си, без да откъсва поглед от другата жена. — Ако изгубя брат си, само защото ти си дяволски упорита, за да признаеш истината пред себе си, тогава никога няма да ти простя. Запомни това, Шера.

Тя се наведе и целуна Калън бавно.

— Ела в леглото по-скоро. Липсваш ми, когато не си там.

Той докосна лицето й. Жестът беше неочаквано нежен, върховете на пръстите му се плъзнаха по бузата й, сякаш се наслаждаваха на допира до кожата й.

— Обичам те, малката ми — прошепна той.

— И аз те обичам — пръстите й погалиха рамото му, когато мина покрай него поклащайки се и тръгна към асансьора в коридора.

— Изглеждаш объркана, Шера — Калън изсумтя, стана от масата, взе чинийката и чашата на Меринъс и ги отнесе до мивката.

Младата жена сви рамене. Кейн често я докосваше както Меринъс Калън. С леки, нежни ласки. Едно потвърждение, че наистина държеше на нея.

Погледът му, бе изпълнен с възхищение, когато върховете на пръстите му достигнеха бузата й. Шера трепна при спомена, точно както когато Кейн се опита да я докосне по този начин. Не защото не искаше да го направи, а защото всеки път, когато го стореше, нещо в нея омекваше. Нещо, което я караше да жадува за още и още повече да се нуждае от него.

— Откъде знаеш, че е любов, а не само химия? — прошепна тя, потривайки ръце, докато гледаше как брат й изплаква чашата и чинийката на съпругата си и ги поставя в миялната машина. — Може би е само разгонване, Калън — каза му отчаяно. — Какво става, когато премине?

— Възбудата изчезва, знаеш това, Шера — смъмри я той. — Тялото ти се опитва да ти каже това, което сърцето и разумът ти вече са приели, но ти отказваш да го признаеш. Просто си прекалено упорита.

Тя едва не зяпна.

— Как можа да кажеш това? Калън, това не е инат — тя се опита да прикрие болката, която думите му й причиниха — нещо повече, опита се да се скрие от мисълта, че той казва истината, от това, което експлодира в гърдите й.

Калън се облегна на кухненския плот и скръсти ръце пред гърдите си.

— Кейн е суров мъж. Най-твърдият, който се е раждал някога. Но е добър човек, Шера. И въпреки сарказма и подигравките му, той показва на хората, на които държи, колко го е грижа, по единствения начин, който му е известен. Като убеждаваш себе си, че не го обичаш, нищо няма да постигнеш. Аз знам, че е така. Разбрах го откакто ви видях за първи път заедно. Може би вече е време и ти да го приемеш.