Лора Лей
Да целунеш звяра (5)

Четвърта глава

Като че имаше някакво намерение да се подчинява на всяка команда, която Кейн й бе дал, помисли си Шера по-късно същата нощ, все още много ядосана, след като се присъедини към планинските патрули над имението.

Той не й беше наредил да се върне в къщата. Не че това щеше да има някакво значение, а и изглеждаше достатъчно умен, за да не опитва. Тя благодари на Бога, че не го бе направил. Тялото й се бунтуваше и самият факт, че Кейн е наясно с физическата й възбуда, изглежда само влошаваше нещата.

Твърде много години на въздържание, това е всичко, уверяваше се тя, докато се движеше между дърветата, усещайки меката тишина на нощта като ласка върху сетивата си. Това й напомняше за Кейн. Всичко й напомняше за Кейн.

Докосни ме, Шера. Гласът му я галеше, като най-нежния бриз, когато ръката й обхващаше ерекцията му и караше плътта й да настръхва от удоволствие. Той беше твърд като стомана, горещ и дебел. Пенис, който щеше да задоволи дори най-придирчивата жена. А тогава Шера беше повече от задоволена.

Младата жена потръпна, вагината й се стегна при мисълта за това колко пълно я бе задоволил в лабораторията. Движейки се вътре в нея, тялото му беше обтегнато от усилието да контролира нуждата да излее собственото си освобождение, докато я докарваше високо, по-високо до нейната кулминация.

Стига, нареди сама на себе си и въздъхна тежко. Спомените нямаше да доведат до нищо друго, освен да я направят по-слаба, по-гладна. Не можеше да си го позволи.

— Шера, установихме необявено движение, източно от теб. Подсигурена ли си?

Тамбър Мейсън, дребна, срамежлива женска Лъвска порода, заговори крайно напрегнато по комуникационната връзка, а Шера застана неподвижна срещу широката основа на едно дърво.

— Колко близо? — тя задържа гласа си тих, докато проверяваше часовника си. Беше малко след един, няколко часа, след като се изплъзна от заплахата на Кейн.

— На по-малко от четвърт миля, движи се по диагонал на три часа от мястото, на което се намираш. Бавното напредване по настоящата посока ги води право към задния вход на основния двор — връзката прещрака няколко пъти, като канала продължаваше да се актуализира, за да гарантира безопасността, докато Тамбър говореше.

Шера спокойно извади оръжието си от кобура му, провери бързо пълнителя и се раздвижи предпазливо. Тялото й се движеше плавно, готово за всяка заплаха, която щеше да открие. Закрачи бързо към предполагаемото местонахождение на нарушителите.

— Дръж ме в течение за позицията и разстоянието — измърмори Шера в микрофона. Издърпа очилата за нощно виждане на очите си и плъзна прозрачния радарен дисплей на място.

Две точици изскочиха веднага на малка карта в периферията на дясното й око. Нейната собствена отразено в синьо, а неизвестният топлинен източник — в червено. Шера се спусна по склона на планината. Придвижваше се ниско приведена през гъстите храсти и плътната шума, докато напредваше към нарушителя.

Неизвестен означаваше, че Тамбър е проверила всяка връзка и местоположение на Породите, които се предполагаше, че са в планината. Имаше една точка на движение в повече, отколкото трябваше, а не беше получила никакво предупреждение от охраната за това място. Затова бе сигнализирала Шера да провери на място.

— Всичко, което откривам в момента, е една аномалия — каза тихо Тамбър, докато Шера се приближаваше, без да изпуска от поглед зеления флуоресцентен дисплей на очилата, които покриваха горната част на лицето й. — Но това се появи от нищото. В една минута беше чисто, в следващата беше там.

Доверявайки се на другата жена да пази гърба й, Шера забеляза няколко сини точки да се придвижват от други места. Заобикаляйки извисяващите се до раменете й каменни блокове, тя продължи да приближава към аномалията, следейки внимателно малката червена точка, която се плъзгаше по картата. Натрапникът се беше насочил към портата, водеща до основния двор. Той също беше добре охраняван, и в това действие нямаше смисъл. За един нарушител би било по-лесно да получи достъп от много други места, отколкото през задната врата.

Плавно като бриз, Шера се плъзна през гъстата шума, привеждайки се леко, за да избегне горните клони, които биха алармирали един опитен съгледвач за факта, че е преследван.

Съветът или фанатици, това нямаше значение, те просто продължаваха да опитват. Усилията да получат достъп до имението изглежда се увеличаваха с всеки репортаж, който заливаше ефира. Някои от инсинуациите в така наречените доклади бяха повече от обидни, бяха направо опасни. Да бъдат в крак с тях беше почти невъзможно и противодействието ставаше все по-трудно с всеки изминал ден.

А те продължаваха да опитват. Стремежът да се унищожи новия човешки вид като че ли се увеличаваше ежедневно. Премествайки се бавно, по-близо, Шера премина покрай младите борове и полека се приближи зад нарушителя. Когато той попадна в зрителното й поле, в сърцето й нахлу ужас, силен и бурен.

— Аз не бих го направила — младата жена насочи автоматичното оръжие, точно когато той се готвеше да сложи на рамото си дългия цилиндричен ПЗРК^[1].

Мъжът замръзна за една дълга секунда. Шера подуши страха, струящ от тялото му, както можеше да усети решителността му да извърши убийство.

— Само мръдни и главата ти ще хвръкне — каза остро тя. — Тамбър, предупреди проклетата къща. Имаме ракетен комплекс.

Шера нямаше идея как да го спре, преди той да изстреля ракетата. Ръката му беше на спусъка, а оръжието беше почти поставено за директно попадение на къщата.

— Евакуация, Тамбър. Евакуация — Шера даде заповед да се евакуират от къщата, чувайки отдалеч как в контролната зала избухва хаос.

— Струва ли си да умреш? — попита тя нападателя, виждайки как ръката му се стяга на спусъка. — Мога да го уредя, приятелче, ако не го свалиш долу веднага.

— Отвратителни… — ръката му се напрегна.

Шера стреля незабавно, но спусъкът беше натиснат, преди мъжът да падне и ракетата полетя към целта си.

— Пазете се! Пазете се! — изкрещя младата жена. — Господи, опразнете къщата веднага! Веднага!

Тя знаеше, че не е имало време да се евакуира къщата, и че няма начин всички да са се измъкнали в безопасност. Затича се към падналия и установи, че той не е издъхнал. Моментално изправи гърба му, без да обръща внимание на кръвта, мокреща рамото му и викът на болка, когато изви ръцете му назад, за да ги обездвижи със стоманени белезници. После скочи на крака.

— Вземете това копеле — извика Шера към двама от приближилите се мъже, когато чу експлозия по-надолу в планината. — Останалите идвате с мен. — Тамбър, докладвай! — извика тя в микрофона, докато тичаше надолу. — По дяволите, докладвай!

Чуваше виковете на заден план, когато заповедите бяха препредавани, но не и Тамбър.

— Няма попадение — внезапно извика гласът й в ухото на Шера и тя почти се препъна надолу по склона, когато гледката на къщата изникна пред очите й. — Нямаме попадение! Няма попадение. Ракетата падна.

Или нещо я беше свалило. Силно залесената планина с нейните дървета с дебели стволове, беше спасила кожите им. Два широки, вековни дъба горяха в основата на планината от сблъсъка, който беше задействал експлозивите в ракетата. Породите се движеха бързо из дворовете, дърпаха маркучи от водопроводните кранове разположени навсякъде из имението, за да потушат пламъците, преди цялата планина да бъде обхваната от огъня.

— Провери останалите — извика Шера в микрофона, после се обърна и хукна обратно по пътя, по който беше дошла.

Щеше да убие копелето.

Когато приближи двете Породи, влачещи пищящия мъж надолу по склона, тя позволи на силното котешко ръмжене от ярост да се откъсне от устните й. Те спряха, пуснаха товара си и се отдръпнаха, щом тя пристъпи по-близо.

Той ридаеше. Като дете, заловено в някаква беля, за която знае, че ще доведе до наказание. Копелето дори не се беше разкаяло, просто беше ужасено.

— Охо — прошепна тя с опасно хищническо ръмжене, като се наведе надолу, коленете й се огънаха, за да се втренчи в бледото лице. — Какво имаме тук? Малка среднощна закуска? — Шера показа зъбите си и видя как очите му се разшириха при вида на острите кучешки зъби от двете страни, отгоре и отдолу. Тя беше една от малкото Породи с два пълни комплекта заострени оръжия. Никак не й бе лесно да ги държи скрити зад дискретни усмивки и преструвки на срамежливост, докато живееха в малкия град на източен Кентъки, където се укриваха преди.

Вече нямаше нужда да ги крие. Тя издърпа очилата от очите си, знаейки, че сега блестят зловещо на пълната лунна светлина, светеща над главите им.

Мъжът изкрещя секунда преди очите му да се извъртят и да изгуби съзнание. Шера изсумтя хладно.

— Отведете го в клетките — изправи се, когато даде кратката заповед на двамата охранители. — Сигурна съм, че Кейн и Калън го чакат.

Сега ракетите. Тя разтърси глава, борейки се да диша между учестените удари на сърцето си. Как, по дяволите, беше успял да премине през външната охрана и да стигне толкова далеч надолу в планината, преди да се появи на радара?

— Имам нужда от още две Породи тук. Трябва да се проверят тези, които охраняват външните огради, както и защитните сигнали — изкрещя Шера в микрофона, за да е сигурна, че е била чута през врявата в стаята за комуникации.

— На път са — гласът на Калън беше изпълнен с потисната ярост. — Докарай си задника обратно тук веднага. Нуждая се от теб. Имаме ранен.

— Кой? — страхът стисна сърцето й при мисълта за семейството й, когато бързо започна да се спуска от планината.

— Експлозията предизвика летящи отломки, които улучиха няколко от пазачите, а Меринъс е разстроена от това, че си там горе. Върни се тук и я успокой. Не искам да роди бебето, преди да му е дошло времето.

Което означаваше, че Меринъс е повече от разстроена. А това пък означаваше, че някой близък на Меринъс…

— Къде е Кейн? — остро издиша Шера.

Последва мълчание.

— О, Боже… — коленете й омекнаха от страх. Събра всичките си сили и не спря да тича по останалия път до отворената врата, която я очакваше.

Не можеше да мисли, не можеше да диша. Отказваше да признае изгарящата болка, която разкъсваше гърдите й и я караше да иска да вие от болка. Пренебрегна отчаянието, пренебрегна страха и се втурна с всички сили към къщата и към своята половинка.

 

 

— По дяволите, ако не спреш да ме мушкаш, ще ти счупя пръстите — озъби се Кейн на доктор Мартин, когато той извади дълго парченце дърво от рамото му и притисна дебела марля към кървящото място.

Плътта на рамото му беше разкъсана, ожулена и капеше кръв, а Док работеше върху нея, за да я почисти.

Гладкият съвършен мускул се сви болезнено, когато Док постави още една инжекция антисептик, за да заглуши болката, преди да продължи с ваденето на треските от плътта. Шера спря на входа на добре оборудвания медицински кабинет и се втренчи с ужас в раните му.

Раните никога не й бяха повлиявали особено. Тя помагаше на Док за нараняванията на Калън, често и на Тайбър, в продължение на години. Но като видя безупречната плът на Кейн, разкъсана брутално, стомахът й да се преобърна заплашително.

— Шера, имам нужда от още превръзки — каза рязко Док, когато тя спря зад него. — Вече се наложи да дам успокоително на Меринъс, когато видя това, а всички останали са заети.

Притичвайки до мивката, Шера насапуниса ръцете си, изплакна ги и ги подсуши, преди да се втурне обратно към кушетката. Застана пред Кейн и подготви марля, докато гледаше надолу към инструментите и малката метална купа с дървени отломки.

— Проклет касапин — измърмори Кейн с гримаса, когато Док отново затърси трески.

Той държеше главата си наведена, раменете прегърбени, сякаш го болеше, макар Шера да знаеше, че в този момент, областта вече би трябвало да е безчувствена.

— Доста е зле. Нуждаеш се от няколко шева — измърмори Док. — Имаш късмет, синко. Тези летящи отломки можеха да се забият в белите ти дробове.

Шера се бореше да овладее чувството на ужас при тази мисъл. Стомахът й се преобърна, тя преглътна мъчително и подготви конците, от които докторът щеше да има нужда.

— Добре ли си? — попита я Кейн, гласът му звучеше напрегнато, а главата му още беше наведена.

— Добре съм — отвърна тя непроницаемо.

Младата жена не можеше да повярва, че той е тук и че нападението едва не го е убило. Фактът, че бе в съзнание и относително невредим, я изуми.

— Другите? — очите й се повдигнаха към доктора.

Док изсумтя раздразнено, докато се занимаваше с измъкването на още една треска.

— Имат само леки наранявания. Клон поряза единият от тях. Другият беше хвърлен към сградата. Този е най-зле. Ако остане за малко неподвижен, може и да успея да извадя проклетите трески преди следващата седмица.

Кейн помръдна отново, извъртайки се малко по-далеч от Шера. Тя се намръщи към сведената му глава. Беше ли ранен по-лошо, отколкото признаваше? Той се държеше толкова нетипично, че тя се премести, докато застана пред него, след това се наведе, за да прегледа голите му гърди за някакви рани.

Шера замръзна от ужас, когато главата му най-сетне се надигна и от устните му се изплъзна една примирена въздишка. Белезите бяха ужасяващи. Дълги назъбени линии разкъсана плът се простираха от едната страна на загорелите му гърди до другата. Едната прорязваше малкото мъжко зърно, а другите пресичаха гръдния му кош, като безумна карта на насилие. Не бе видяла тези белези в лабораторията. А личеше, че са стари.

Дейън каза, че е нападнал Кейн онази нощ. Че той би трябвало да е мъртъв. Сега вече знам, защо Кейн страдаше толкова силно през всички тези месеци, в които беше в болницата, Шера. Те не ми позволиха да го видя тогава. Но раните бяха потресаващи.

Шера си спомни как Меринъс й разказваше за злото, причинено от Дейън, когато се бе опитал да убие нея и наскоро заченатото дете на Калън.

Погледът на Кейн беше твърд, докато я гледаше.

— Ти също ли ще припаднеш? — попита я предпазливо. — Меринъс вече го направи. Не мисля, че рамото ми може да поеме още една припаднала женска точно сега.

Изражението му беше студено, а очите му блестяха от болка и гняв, докато Шера го гледаше безпомощно. Това е била цената, която той е платил за опита си да ги спаси. Белезите, които носеше всеки ден, напомняха за измамата и предателството, които бяха заразили собственото й семейство.

— Шера, имам нужда от марлята — каза рязко Док. — Престани да се взираш в тези гърди и ми я подай.

Тя се изправи, като знаеше, че Кейн ще се раздвижи само толкова, колкото Док му позволеше. Подаде марлята, а умът й бе едно блато от объркване. Никога не бе очаквала да види подобни белези върху човека, когото бе започнала да смята за непобедим през последните месеци. Защото въпреки гнева и обърканите си чувства, никога не бе допускала, че съществува някой, който би могъл да нарани Кейн толкова много, че да го спре. Досега не вярваше напълно на Меринъс.

Младата жена стоеше там и съмнението я изпълваше, докато помагаше автоматично на Док. Подаваше му това, което му трябваше, когато потрябваше, борейки се с вината и гнева, които я изпълваха всеки път, когато мускулите на Кейн се свиваха. Той не издаде звук, нито трепна, издържа болката, сякаш беше не повече сърбеж.

— Не се нуждаеш от много шевове, но тази рана е истинска бъркотия — каза Док, докато слагаше последния бод. — Трябва да дадеш на рамото си възможност да си почине за известно време. Ще сменям превръзките всеки ден, ще ти поставя инжекция за болката тази вечер и го дръж под око. Ако се инфектира, ще бъдем готови за битка. Не искаме това да се случи.

Кейн само изсумтя.

Шера стоеше безмълвно, докато Док му поставяше инжекция за болката, след това превърза рамото му.

— Можеш ли да го заведеш в стаята му? — попита я той. — Всички останали тичат наоколо като кокошки с отрязани глави. Те ще му позволят да се върне в боя, вместо да го сложат в леглото, където трябваше да бъде, когато го порази това.

— Ще се погрижа — тя кимна твърдо, срещайки самодоволната усмивка на Кейн, когато главата му се повдигна. По дяволите, дори ранен продължаваше да се държи като подигравателен задник.

— Ще бъде доста замаян, докато заспи. Остани с него.

Погледът й се върна към доктора, когато започна да подготвя извинението си. Луд ли беше? Да остане с Кейн? Той беше наясно с въздействието, което й причиняваше съжителството в една къща с него. Знаеше дяволски добре, какво би станало, ако двамата с Кейн се озоват в една стая.

— Не ме гледай така, момиче — каза остро Док. — Някой трябва да остане с него и ти си единствената наоколо. Сега го разкарай оттук.

— Хайде, котенце — гласът на Кейн беше уморен, когато се изправи на крака, а здравата му ръка улови нараненото рамо. — Хайде, завий ме тихо и спокойно, и ще ти позволя да си отидеш с мир.

— Остани с него — повтори рязко Док, когато Кейн спря да говори. — Без спорове.

Светът просто се бе наговорил срещу нея, реши Шера, насили се да застане от едната страна на Кейн и преметна ръка около голия му гръб.

— Искам проклета баня — осведоми я той сковано, докато се движеха към стаята му. — Няма да докосна чистото си легло в това състояние.

Младата жена въздъхна. Да, целият свят се бе обърнал срещу нея. Молеше се да намери някой свободен да му помогне, който и да е, само не тя. Заведе го до асансьора и натисна бутона за приземния етаж, където Кейн се бе настанил в една стая. За щастие, асансьорът щеше да се отвори недалеч от вратата му.

— Ти ли залови копелето? — попита я, когато влязоха в кабината.

— Да. Изръмжах му и му показах малко зъби. Той загуби съзнание. Искаше ми се да бяха изпратили поне някой с гръбнак. Тези теменужки припадат, ако им се усмихнеш по грешен начин.

Кейн изсумтя. Беше се облегнал тежко на нея, когато вратите се отвориха — сигурен знак, че болкоуспокояващото е започнало да действа.

— Хайде в леглото — тя го изведе от асансьора и поеха към стаята му.

— Първо баня — напомни й той, като въздъхна дълбоко. — Кълна се в Бога, този ден беше ад.

Вече беше нов ден, но Шера нямаше намерение да му посочва този факт. Беше два часа сутринта и утрото скоро щеше да настъпи. Тя знаеше, че Кейн става преди пет всяка сутрин и обикновено е още буден в полунощ. Той работеше усърдно; дори понякога по-усърдно от някои от семейството й.

— Добре, баня — едва ли щеше да му навреди. Щеше да го сложи във ваната, да измие гърба му и да бъде там, когато станеше готов да излезе. Не бе голяма работа. Тя познаваше опиатите на Док. Те щяха да го държат леко замаян, един вид опиянен, но Кейн щеше да успее да се изправи сам.

Шера не би могла да предвиди какво ще се случи.

Кейн не можа да разкопчае прилепналите си дънки. Ръката му беше безполезна. Преглъщайки трудно, младата жена ги разкопча с треперещи пръсти, усещайки повече от ясно дебелата издутина под тях. Като държеше погледа си внимателно извърнат настрани, тя събу дънките и прилепналите слипове надолу по силните му крака, преди той да седне на малкия стол до ваната и да й позволи да изхлузи ботушите му.

Най-накрая, великолепно гол и силно възбуден, той стъпи в широката вана и да се облегна уморено. Главата му се отпусна назад, а очите му започнаха да се затварят.

— Не може да заспиваш, Кейн — Шера трепереше, докато наблюдаваше как главичката на пениса му подскача покрай бронзовата кожа на корема му. Само той можеше да получи ерекция и полумъртъв. Такъв й беше късметът.

— Буден съм — промърмори мъжът. — Просто ми дай една минута.

Той вдигна здравата си ръка и почеса лениво белезите по гърдите си. Шера проследи движението, очите й се задържаха върху тънките следи, сърцето я заболя заради страданието, което със сигурност бе изпитал.

— Той ме хвана навън, в земите на лабораторията — каза Кейн тихо и накара главата й да се надигне. Погледът й срещна неговия. Очите му бяха разширени и сънливи.

— Съжалявам — Шера не знаеше какво да каже. Нито какво да изпитва.

— Копелето мислеше, че може да ме погребе и да избяга — продължи той тихо, въпреки че гласът му пулсираше от гняв и болка. — Успях да се изровя и пропълзях през храстите. Най-накрая ме откриха някакви туристи. Полумъртъв и трескав. Заведоха ме в болница, но бях доста зле по това време. Изминаха седмици преди да успеят да разберат кой съм. Месеци, преди да започна да мисля разумно. По времето, когато вече бях в състояние да получа помощ за теб… — той преглътна мъчително, — лабораториите ги нямаше. Казаха ми, че всички са умрели. Че нищо не е останало.

Кейн отново затвори очи.

А тя мислеше, че просто си бе тръгнал. Шера покри лицето си с ръце. Дори след като Калън и Меринъс й разказаха това, което Дейън бе казал, още не можеше да повярва. Не напълно. Не и със сърцето си. Досега.

— Съжалявам — прошепна отново.

Кейн бавно поклати глава.

— Майната му. Помогни ми да измия тази мръсотия от тялото си, Шера, за да мога поне малко да поспя. Ще разбереш останалото утре.

Тя усети как сърцето й блъска в гърдите. Вагината й крещеше победоносно. Ръцете й почти вибрираха от удоволствие при мисълта да докосва плътта му, дори през бариерата на кърпата между тях. Коленичи бавно до ваната и взе една чиста кърпа от малката кошница, която висеше в края. Потопи я във водата и вдигна калъпа сапун.

— Косата — промърмори мъжът, седна бавно и наведе главата си. — Използвай сапуна. Аз го правя.

Шера изми косата му внимателно, после, след като покри с хавлия превръзката, изплакна късите кичури с капещата кърпа. Отмести я и започна да го мие бързо, отчаяна да приключи с това и да го отведе в леглото, надявайки се да заспи. Имаше изкушение, имаше и отчаяние. Отчаянието премина бързо.

Лицето й пламна, когато Кейн взе кърпата от ръцете й и изми твърдия си набъбнал пенис и торбичката под него. Лицето му се изкриви в гримаса на удоволствие, твърдата плът потрепваше възторжено от докосванията.

— Достатъчно — гласът й беше приглушен, когато взе кърпата от него и изцеди водата. След това взе една хавлия. — Идеално чист си, а аз се уморих да си играя на бавачка.

Сънлива, чувствена усмивка премина по устните му, докато я гледаше през полуспуснатите си клепачи.

— И го правиш толкова добре — прошепна Кейн, но се насили да се изправи сам.

Водата потече по загорялата му кожа, когато той се изправи пред Шера, взирайки се в нея. Предизвиквайки я, когато набъбналия му пенис изпълни погледа й. Беше влажен, водата се стичаше по главичката с форма на гъба и по тежкото жилесто копие.

Шера облиза устни, спомняйки си много добре, колко е прекрасен на вкус, как стоновете му на удоволствие галят сетивата й, когато устата й се обвиваше около него. Тя преглътна мъчително и бързо издърпа тапата на отводнителния канал, преди да се изправи да му помогне да излезе от ваната и да го подсуши с хавлията.

Мислеше, че е достатъчно силна да го направи. Мислеше, че може да контролира глада и нуждата достатъчно дълго, за да го подсуши и отведе в леглото. Но когато още веднъж се изправи пред дебелата дължина на ерекцията му, Шера успя само да изскимти победено.

Ръцете на Кейн се заплетоха в косата й, когато тя коленичи пред него. Задържа я неподвижна, въпреки че нямаше причина да го прави. Устните й се разделиха, когато кадифената главичка на пениса му ги докосна, разтвориха се и му позволиха да превземе устата й с един спокоен плитък тласък.

— Боже, Шера — гласът му изпрати тръпки, разливащи се по кожата й, докато дебелата пулсираща плът я изпълваше, галейки подутия език, когато Кейн раздвижи бедрата си, милвайки го, когато се тласкаше навън-навътре с приглушен стон.

Шера отново изскимтя, затвори очи, ръцете й сграбчиха бедрата му и тя започна да смуче набъбналото копие. Точно както той я беше научил преди цял един живот, устата й се сключи около него, а езика й го галеше, всмуквайки бавно чувствителната главичка.

Ръцете му се стегнаха в косата й, тялото му се напрегна, когато един накъсан стон изпълни слуха й, и Шера усети топлите капки предеякулационна течност по езика си. Беше солена и гъста и я накара да осъзнае колко отчаяна е била за неговия вкус. Искаше всичко, искаше да почувства силните горещи струи на спермата му да изпълват устата й, да покрият измъчения й език, когато той намереше освобождението си.

— Шера, бейби — гласът му беше дрезгав, докато обладаваше устните й бавно и спокойно. — Бейби, толкова е хубаво, че мога да умра, но ще падна на пода всеки момент.

За да докаже думите си, Кейн почти залитна и груб, измъчен смях изпълни въздуха, когато Шера бавно го освободи. Погледна нагоре към него и дъхът й секна при силния мъжки глад в очите му.

— Мамка му, най-сетне вкарах пениса си отново в тази сладка уста, а дори не мога да стоя изправен достатъчно дълго, за да се насладя.

Шера трепереше, когато грубо се отдръпна назад и стисна устни плътно, докато се взираше във влажната дължина на мъжката плът. Мили Боже, какво правеше? Напълно си беше изгубила ума.

— Е, по дяволите — каза той дрезгаво, подпирайки се на стената, за да остане изправен. — Предполагам, трябва да забравя за освобождението, а? Мога ли поне да получа малко помощ до леглото?

Шера поклати бавно глава. Кейн я наблюдаваше с гореща напрегнатост и сексуален глад и тялото й пламтеше в разбиране. Това е лудост, каза си яростно. Знаеше по-добре, отколкото си въобразява, че с това не може да облекчи копнежа си по него. Не можеше да направи нищо повече, освен да го влоши.

— Проклятие — изправи се на крака, обви ръката си около него и го поведе от банята към леглото му.

— Да, проклятие за двама ни — изръмжа Кейн, когато тя дръпна завивката от леглото и той седна бавно. — Мамка му, няма начин да спя по корем с тази ерекция, Шера.

— Ти я имаше и преди да те докосна — намръщи се тя, защото той я гледаше с леко обвинение.

— Заради теб — изръмжа мъжът. — Твърд е от онази нощ, когато излезе от сенките в Санди Хоук. По дяволите, дори не мога да мастурбирам достатъчно, за да се облекча.

Шера почти изгуби равновесие при грубо изразения протест. След това го изгуби наистина, когато Кейн легна и я издърпа към леглото до себе си. Приведена над него, тя го гледаше и по тялото й премина безпокойство. Прекалено близо. Той беше твърде близо, за да запази някакво чувство за контрол.

— Трябва да заспиваш — „Моля те, заспивай — помисли си тя, — О, Господи, накарай го да заспи.“

Но Шера не можеше да устои да не докосне леко наболата брада по страните му, пръстите й го погалиха, чувствителните върхове изтръпнаха от удоволствие при грубото усещане. Кейн я гледаше, отпуснат за промяната. Тя никога не го беше виждала толкова безгрижен, усмихваше й се леко, а очите му бяха тъмни и изпълнени с топлина.

— Трябва да ме чукаш — той се ухили неприлично, разширените му очи бяха почти черни сега, когато се взираше в нея. — Хайде, само веднъж. Обещавам, че няма да заспя върху теб — произнесе ласкаво с тъмен, кадифен глас, който изпрати електрически искри от усещания, които разкъсаха тялото й.

Как трябваше да се бори с този нов, внезапно станал нежен Кейн?