Лора Лей
Да целунеш звяра (11)

Десета глава

И Шера го целуна. Яростни, гладни и отчаяни, устните им се впиха, езиците се заплетоха. Даваха и вземаха, докато тя не помисли, че ще експлодира само от това удоволствие. Той я вбеси. Докара я до лудост. Но под всичко това напираше желанието. Този ужасяващ физически и емоционален глад, който никога не би могла да укроти.

Младата жена беше достатъчно разумна, за да знае, че това е нещо повече от обикновено разгонване. Съществуваше една нужда, която сякаш бе вкоренена вътре в самата й душа, която се разтягаше и крещеше, изискваща своето. Шера изскимтя под яростната атака на горещия копнеж и пробудено чувство, тялото й се стегна, напрегна се, ноктите й се забиха в твърдите му рамене, а езикът й проникна страстно в устата му.

Устните му се затвориха около него, а устата му притегли подутата плът. Той пиеше ненаситно от устните й, а езикът му я галеше, подклаждайки страстта помежду им. Кейн раздели бедрата й, ръцете му се вмъкнаха между Шера и панталоните, с които беше облечен, и бързо отстрани дразнещия плат, а после насочи пениса си и се плъзна между закръглените устни на женствеността й, простенвайки дрезгаво.

Шера усети влагата, правеща широката главичка на пениса му хлъзгава, подготвяща я за нахлуването, което тя знаеше, че ще сложи край на всяка нейна съпротива. Нищо не можеше да се сравни с докосването на Кейн. С това, да бъде прегръщана и обичана от него.

— Толкова си гореща — прошепна мъжът, откъсвайки устните си от нейните. — Гореща и сладка, бейби, все едно съм обгърнат от най-прекрасния огън на земята. Изгори ме отново, Шера.

Заравяйки устни в шията й, Кейн започна да се движи вътре в нея. Резки, яростни тласъци, които я отваряха, разтягаха я, караха я да крещи за още от сладостната болка, която нарастваше във вътрешността й.

— Точно така, котенце. Толкова сладка и гореща. Прилягаш ми перфектно — той изпъшка дрезгаво, когато и последните сантиметри от него се плъзнаха вътре, потапяйки го изцяло в нея, изпращайки тръпки от прелестно удоволствие, по тялото й. Шера можеше да го усети, толкова дебел и твърд, забит в нея, разтягащ я, докато границата между удоволствие и болка не можеше да бъде различена.

— Погледни ме, Шера — прошепна Кейн напрегнато, повдигна глава и поемайки тежестта на тялото си на лакти, се взря съсредоточено в нея. — Погледни ме, бейби. Виж колко див ме правиш. Погледни ме, Шера. Само този път.

Дъхът й секна заради тази изречена с дрезгав глас молба. Очите му я хипнотизираха. Бяха толкова дълбоки и изпълнени с чувство, потъмнели от болка и удоволствие, докато се движеше бавно в конвулсивната хватка на вагината й. Утробата й се сви, беше невероятно еротично да гледа пламналото му лице, искрящите от сексуален глад очи, запращащи й вълни от електрическа енергия. Бедрата й се тласнаха, вкарвайки го по-дълбоко, шията й се изви назад, пръстите му, заровени в косата й замряха.

— Кажи ми, че ти харесва, Шера — бавна, еротична усмивка разтегна подутите му устни, а страните му пламнаха в тъмно червено. — Говори ми, скъпа. Позволи ми да чуя гласа ти — сладък, нисък и дрезгав — от желание за мен.

— Ти си луд — изпъшка тя, когато бедрата му се завъртяха и пенисът му се притисна по-дълбоко в нея, макар Шера да смяташе, че е невъзможно да влезе по-навътре. — Искаш да ти говоря?

— Ммм — промърмори той, навеждайки главата си само колкото да целуне ъгълчето на устните й, преди да се надигне отново, наблюдавайки я внимателно. — Кажи ми колко е хубаво да усещаш пениса ми вътре в себе си, Шера. Харесва ли ти това…?

Гърбът й се изви и ниско, страстно ръмжене премина между устните й, когато Кейн се отдръпна няколко сантиметра навън, след това отново се тласна дълбоко в нея. Нервните й окончания пламнаха, утробата й се сви и тръпката на предстоящото освобождение разтърси тялото й. Шера можеше да го почувства, само на ръка разстояние, но той правеше малко повече от това да изпълни чувствителната й вагина, пенисът му туптеше като друг пулс вътре в нея.

— Да! Да! Харесва ми — тя се гърчеше под него, удоволствието бушуваше в нея като разразила се буря. — Още.

— Още? — ръцете му дръпнаха косата й, а бедрата му се завъртяха отново, главичката на ерекцията му погали чувствителната плът, изпращайки силни вълни от усещания, които я разкъсаха.

Какво правеше той с нея? Защо забавяше освобождението, което измъчваше и него? Младата жена можеше да почувства нарастващите конвулсии, граничещи с болка в собственото й тяло. Всеки тласък я издигаше по-високо, по-близо, но не бяха достатъчни, за да я изпратят зад ръба.

— Още — задъха се тя, а пръстите й се забиха в раменете му. — Какво искаш, Кейн? Искаш да те моля ли?

Той я докарваше до лудост. Шера се опита да свие вагината си по-плътно около пениса му, но Кейн използва тежестта си, за да я прикове към леглото, да контролира движенията на ханша й, когато краката й се повдигнаха, за да се обвият около долната част на гърба му.

— Искам това, което ми даде първия път, Шера — отвърна мъжът. — Знам, че не си забравила. Не може да си забравила — за миг гласът му стана измъчен, изражението му трепна от болка. Лицето му се навлажни от пот.

Да, тя си спомняше. Всеки миг от онази нощ, всяко докосване, всяка…

Шера прошепна протестиращо, погледът й попадна на грубо нарязаните му гърди и белега, който бе оставила толкова отдавна.

Беше прошепнала нещо, преди да направи този белег. Думите отново отекнаха в съзнанието й, изпълниха я със страст и я оставиха да жадува за същата натрапчива жажда, която зърна в очите му.

— Кейн — протестира тя срещу нарастващия копнеж да се върне назад и да позволи на спомените да я завладеят.

— Никога няма да те оставя отново, Шера — той застина вътре в нея, докато тя се взираше в очите му шокирано.

Душата й изплака от болка при думите му.

— Недей — поклати глава отчаяно. — Не сега. Все още не.

Не би могла да се справи с бурята от емоции, докато пенисът му разтягаше стените на влагалището й, докато нуждата от оргазъм туптеше чак в мозъка й.

— Сега — той отхвърли желанието й да се крие повече. А тя се криеше и сама знаеше, че прави именно това. — Тук и сега, Шера.

Бедрата му се стегнаха, когато започна да се движи бавно — прекалено бавно за нуждата, която я разтърсваше — тласкайки се вътре в нея достатъчно, за да възпре болката да забие нокти в утробата й, но не и за да достигне до оргазъм.

— Харесва ли ти това, бейби? Харесва ли ти усещането на пениса ми, плъзгащ се в стегнатата ти вагина, как кара и двама ни да полудеем? — попита той тихо, като далечно ехо от миналото. — Кажи ми какво искаш, Шера. Ще ти дам всичко.

— Не — главата й се въртеше върху матрака, докато се бореше със силния, непреодолим повик на собствената си душа и с желанията, блъскащи се в мозъка й. — Спри с това, Кейн. Моля те. Просто ми позволи да свърша.

— Не — изръмжа мъжът, оголвайки зъби, докато собственото му тяло потръпваше от страст. — Все още не. Почувствай го, бейби. Почувствай колко е хубаво.

Той се тласна в нея силно и спря, пенисът му пулсираше мъчително в чувствителната прегръдка на влагалището й.

— Кейн… — изхлипа тя.

— Сега — раздвижи се отново и спря. Очите му я наблюдаваха, блестящи диво, глад и настойчивост стягаха всяка черта на лицето му. — Сега.

— О, Господи! — бедрата й се повдигнаха, потръпнаха при следващото твърдо движение, главата й се въртеше, езикът й докосна белега на гърдите му, когато той внезапно утихна. — Чукай ме, Кейн. Чукай ме силно и буйно, докато всичко стане без значение, освен нас. Всичко, освен нас… — устата й покри мястото, езика й го докосна, зъбите й го одраскаха, миг преди да го ухапе.

Мъжки вик на удоволствие изпълни стаята. Кейн ускори темпото. Една ръка се отпусна към ханша й, когато бедрата му започнаха да се извиват и тласкат, движейки пениса му дълбоко и силно вътре в нея. Шера усети вкуса на кръв. Езикът й, грапав и изпълнен с уникалния хормон на разгонването, започна да ближе раничката, устата й смучеше плътта му, докато вкусът на Кейн не стана единствената нишка, свързваща я с миналото й. Оргазмът й избухна, докато вагината се стягаше около движещия се пенис. Шера откъсна устни от гърдите му и изкрещя освобождението си.

— Боже, да! Свърши заради мен, бейби — главата му се зарови в шията й, като се триеше във вътрешността й силно, удължавайки оргазма й, правейки го по-мощен, докато реалността, миналото и настоящето, се стопиха. Бяха само тя и Кейн. Заедно, преплетени, оргазмът и сливането се сблъскаха в огъня на освобождението им. И удовлетворението, за първи път от години, накара двете сърца да забият в един ритъм, свързани и освободени. Засега, за тях настъпи покой.

 

 

Сет Лоурънс беше виждал много неща през живота си. На тридесет и пет години, предполагаше, че трябва да е преживял почти всяко приключение, което човек с неговия темперамент би могъл да си представи. Беше се сблъсквал с тъмната страна на живота, но нищо не го бе подготвило за Даун Даниълс. Беше прочел досието й. Двадесет и седем годишна, Порода пума. Ужасите, записани от лабораторните файлове, бяха невъобразими. Тя беше преживяла ад, за който никое дете не трябва дори да научава.

Златистокафявите й очи криеха в себе си миналото, бяха като две дълбоки, мрачни езера от подозрителност и глад. Не сексуален глад, а душевен, унищожителна жажда за живот. Сет беше готов да заложи значителното богатство, което притежаваше, за това, че Даун никога не бе преживяла любовна ласка или нежна приятелска прегръдка, без да си спомни за ужаса и кошмарите от миналото.

Сега тя стоеше в къщата за гости в имението, наблюдавайки го с тези загадъчни езера от емоция, а тялото й бе напрегнато, в отбранителна поза, докато слушаше последните му искания. Сет прикри усмивката си, като потърка с пръст устните си. Облегна лакът на подплатения подлакътник на дивана и сви коляно, отпускайки стъпало върху масичката за кафе от тиково дърво пред себе си.

— Не сте в позиция да поставяте условия г-н Лоурънс — на свой ред му напомни тя. Високите й скули и котешките черти на лицето й, бяха подчертани от строгата френска плитка, която изтегляше косата й назад. Меките златистокафяви кичури, не толкова тъмни колкото очите й, бяха като гъст, светъл карамел. — Имението не е един от вашите офиси — продължи Даун. — Моите хора не са под ваше командване.

Нейните хора? Веждите му се свиха намръщено. Не му хареса начинът, по който тя формулира думите си. Нейната охрана може би? Да, Сет можеше да приеме този израз.

— Освен това, трябва да ви напомня, че вие сте просто едни неканени и нежелани гости. Ако не беше Каси, щяхте да лежите в болница, а не върху този проклет диван и да ме гледате сякаш съм буболечка под микроскоп.

Веждите му се повдигнаха. Всъщност Сет я гледаше като съблазнително малко парче, каквото беше в действителност. Дребното й стегнато тяло го подлудяваше. Изкусителните гърди, притиснати под меката памучна тъмнозелена тениска и този пистолет, стегнат към бедрото й над плътно прилепналия маскировъчен панталон, който носеше, не би трябвало да бъдат секси. Явно беше по-перверзен, отколкото смяташе, защото пенисът му се втвърди, когато тя го погледна предизвикателно.

— Мисля, че изразът „гледам те като крехко късче месо“ би бил по-подходящ — той потисна усмивката си и се опита да прикрие интереса си към отговора й на арогантния му поглед.

Даун трепна тревожно, челюстта й се стегна, леко загорялото й лице пребледня, а очите й потъмняха. И тогава изръмжа.

Пенисът на Сет потръпна, напомняйки му грубо за възбуденото си състояние, когато перлените кучешки зъби проблеснаха.

— Не прави грешката да мислиш, че можеш да си играеш с мен, господин Лоурънс — изръмжа младата жена, но той видя как зърната й се втвърдиха при бързото поемане на въздух. — Мога да те разкъсам, преди да осъзнаеш какво те е връхлетяло.

Сет се усмихна. Едно бавно, самонадеяно извиване на устните, а погледът му отново се плъзна по нея.

— Да си играя с теб? — промърмори той тихо. — Всъщност бях съвсем сериозен, мила, не се съмнявай нито за миг.

Беше ли пожелавал някога една жена толкова бързо и толкова горещо, както тази? Това не беше възможно. Щеше да си спомня подобен силен и унищожителен глад. Докато продължаваше да я наблюдава, лицето й пламна, пребледня, след това пак пламна. Дишането й стана по-тежко и бързо. Но ръката й се спусна върху пистолета и пръстите й погалиха дръжката, сякаш търсеше успокоение.

— Не прави тази грешка, Лоурънс — гласът й беше хладен, но въпреки потисканата болка и гняв, не беше суров. — По-добри хора от теб са се опитвали и се провалиха.

— Те не са хора — Сет не помръдна, въпреки желанието да скочи на крака, да пристъпи яростно, да я дръпне към себе си и да изпълни сетивата си с вкуса й. — Бесните животни не се броят, Даун.

Ръката й се стегна върху пистолета, докато очите й се изпълниха с мъка.

— Не се заблуждавай като си мислиш, че ще падна в краката ти, както правят останалите жени в живота ти — отсече тя, раменете й се изправиха и заради движението гърдите й опънаха тениската, ясно очертавайки зърната под нея. Твърди, заострени връхчета, за които би дал левия си тестис, за да ги вкуси. Е, може би не тестиса, но нещо дяволски близо до него.

— Бих бил разочарован, ако го направиш, скъпа — Сет подпря ръка върху вдигнатото си коляно, докато се бореше да запази отпуснатия си спокоен вид. Сега не беше моментът да я плаши. Искаше да я извади от равновесие, не да я накара да избяга от него. — Аз просто посочвам очевидното. Ти каза, че те гледам като буболечка под микроскоп. А всъщност те наблюдавам като една много красива жена, каквато си, нищо повече.

— Аз съм животно. Такова, което ще ти прегризе врата, ако се доближиш до него — изръмжа Даун, показвайки отново невероятно острите си зъби.

Проклетият му пенис, се сви болезнено, по-развълнуван, отколкото би трябвало да бъде.

Очите на Сет се насочиха отново към нея.

— Вие май много обичате да парадирате с тази дума, а? — заяви той. — Тази седмица чувам това определение за пореден път. Ако наистина вярвате в това, тогава защо, по дяволите, се опитвате да се смесите с останалите от нас? Къде е най-близката килия, Даун? Ще ти помогна да се заключиш вътре.

Предизвикваше я, много добре го осъзнаваше, но просто не можеше да се сдържи. Вбесяваше го начинът, по който тя се описваше, в очите й блестеше пламък, който потвърждаваше, че тя наистина вярва в това. Разяряваше го мисълта, че това й е било набивано в ума през целия й живот. Била е само едно дете, изнасилвано от войниците на Съвета, унижавано, принудено да се превърне в животното, каквото всеки я е карал да мисли, че е.

— Мога да те убия и да ми се размине — сега гласът й беше дрезгав. — И няма да съжалявам. Ще спя толкова добре, колкото и всяка друга нощ…

— Ти не спиш — възрази Сет, гневът му най-сетне изплува на повърхността. Когато Даун го погледна, лицето й беше изпито от изтощение, а очите й — преследвани от кошмари. А Сет дори не можеше да си обясни защо му пука. — Дори едно дете може да види колко малко спиш, жено. Няма как да ме впечатлиш показвайки ми лошото си лице на Порода. Можеш да ме убиеш за един миг, но никога няма да го забравиш — той се наведе напред, без да я изпуска от очи. Знаеше, че тя ще избяга, точно както и че никога няма да я пусне да си отиде. — Никога няма да забравиш, Даун, че си убила единствения мъж, който може да те държи в обятията си, докато си преследвана от поредния кошмар, който приема коя си ти, заедно с всичките последици, произлизащи от това.

— Значи мислиш, че можеш да прогониш кошмарите ми? Като ти позволя да ме докоснеш, те просто ще изчезнат, така ли, Сет?

— Не — прошепна мъжът, виждайки я как пребледнява отново, но този път цветът й не се възвърна. — Нищо не може да ги изтрие, Даун. Нищо не може да промени миналото или кошмарите. Но аз ще бъда тук, когато се пробудиш. Вече няма да бъдеш сама и с времето, може би, кошмарите ще бъдат прогонени от по-хубави сънища.

Даун направи крачка назад, отстъпвайки, когато един нерв потръпна в ъгълчето на устните й, миг преди от гърлото й да прозвучи животинско ръмжене.

— Докосни ме и ще умреш.

Ръката й хвана пистолета, пръстите й се сключиха около дръжката с отчаяние, каквото Сет чувстваше в самия себе си.

— Дори ако ти ме помолиш? — Сет запази гласа си тих и спокоен, въпреки че беше готов да избухне заради болката стаена в очите й.

— Никога няма да те помоля, Сет — сковано изрече тя, взирайки се в него с очи, потъмнели от неосъществени мечти. — Никога няма да моля, независимо дали го искам или не, независимо от обстоятелствата. Никога. Разбираш ли ме? Никога няма да легна под теб, самозаблуждаваш се…

— Тогава легни върху мен.

Младата жена трепна, очите й се разшириха и преглътна с мъчително, конвулсивно движение.

— Някой от останалите ще дойде по-късно, за да обсъдите срещата със сестра ти. Аз имам работа за вършене.

— Даун — Сет се изправи на крака, когато тя се обърна, предполагайки какво ще се случи. Изражението му не се промени, щом тя се завъртя към него, изваждайки пистолета от кобура с опитно движение. Насочи го към средата на гърдите му, като го хвана с две ръце и пръст на спусъка.

Сет се загледа в оръжието за един дълъг миг, преди да вдигне очи към нейните. Видя сълзите, плуващи в тях и агонията, отразена там.

— Не се ли измори да бъдеш сама? Аз да — Сет не направи друго движение, само я гледаше, гърдите му се стягаха от емоции, които не бе сигурен, че му харесват, и желания, които знаеше, че тя никога не би могла да приеме.

— Стой далеч от мен — гласът й беше силен, нетърпящ никакъв отказ, изострен от воля и решителност. — Стой настрана, Сет, или и двамата ще съжаляваме.

Даун прибра оръжието, завъртя се и почти избяга от къщата. Сет чу затръшването на входната врата и почувства отсъствието й по начин, който не можеше да обясни, дори на себе си. Съжалението го изпълни, блъсвайки се силно в него.

— Беше голяма грешка да й позволиш да го разбере, човече — Тайбър пристъпи от кухнята, безшумен като животното, чието ДНК носеше, и влезе във всекидневната.

— Искал ли съм съвет от теб? — гневът го разяждаше. Точно сега темпераментът му беше непредсказуем, и проклет да бъде, ако се наложеше да се справя с него.

— Не трябва да искаш — изръмжа другият мъж. — Не че очаквам да ме послушаш. Кейн не го направи. Но ако си сериозен, наистина сериозен по отношение на нея, тя не бива да разбере това. Да го види. Не й позволявай да заподозре. Даун ще се зарови в земята и ще се бори с теб, ако го направиш.

— А аз ще бъда там, за да я изровя — Сет се обърна към Тайбър, без да знае как да се справи с емоциите, бушуващи в него. Това, което Даун го караше да чувства, понякога го ужасяваше.

— Ако има нещо останало за изравяне — посочи Тайбър с тих, изпълнен със съжаление глас. — Това е твоята най-голяма битка, човече. Убеди се, че е останало нещо за обичане, освен заровеното.