Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Георги Русафов
Тринайсет вълшебни приказки
Редактор: Ваня Филипова
Художник: Ани Ралчева
Художествен редактор: Иван Марков
Технически редактор: Георги Кожухаров
Коректор: Елена Иванова
Първо издание. ЛГ V. Тематичен №95 373/6056-21-79. Дадена за набор на 18.V.1979 година. Подписана за печат на 25.VI.1979 година. Излязла от печат на 25.VII.1979 година. Поръчка №145. Формат 1/16 70×90. Тираж 30 141 бр. Печатни коли 13. Издателски коли 15,17. Цена на книжното тяло 0,69 лева. Цена на мека подвързия 0,82 лева. Цена на твърда подвързия 1,04 лева.
„Народна Младеж“ — Издателство На ЦК на ДКМС, 1979
ДПК „Димитър Благоев“ — София, 1979
История
- — Добавяне
IV
Мащехата наистина вече се косяла от яд, че завареничето и звездочелото теленце още се бавели в гората. Сигурна, че девойката нямало да изпълни дори наполовина непосилната й повеля, тя била събрала предварително при себе си цяла дузина махленки, та всички да видят с очите си колко непохватна, колко мързелива е прехвалената Добринка. И сега, заобиколена от съседките си, злата жена час по час сочела ту към климналото на заник слънце, ту към пустия път, по който трябвало да си дойде момичето с теленцето, и току подвиквала на жените:
— Вижте, сестрици, погледнете, слънцето вече заседна зад Голи връх, скоро ще стане тъмно като в рог, а оная никаквица все я няма и няма!… Е, кажете ми, любезни, кое свястно момиче ще се шляе по туй никое време в гората? Ама пусти мързел — само и само да не помогне в къщи с нещо на моята Керачка, проклетницата е каил дори да спи в пущинаците!
— Беля, сестро, беля, на нефел огън се печеш ти с това заварениче… — мърморела близо до нея угоднически една от махленките, която имала също грозна и ленива дъщеря като Керачка, затуй не по-малко от нея мразела пъргавата хубавелка с тежките златни плитки. — Късмет имаш, че дъщеричката ти по работливост не отстъпва на моята Цоца, иначе умът ми не стига, горкано, как смогваш да подреждаш тежкия си дом сама-саменичка с това непрокопсано момиче!
— Ама търпението ми вече преля, мила, преля-я-я… — разлютила се още повече мащехата след поощрителното мърморене на Цоцината майка. — Нека само да ми се върне, без да е свършила работата, която й дадох тая заран, па ще видите какво ще я направя — ще я пребия от бой и саката ще я натиря в гората, вълците да я одрънкат там, че и на мене да ми светне като на другите люде пред очите!
— То като няма файда от доброто, какво друго ти остава да правиш, сестрице, освен да опиташ с дебелия край; всеки на твое място би сторил същото… — побързала майката на Цоца да ливне още малко масълце в огъня. — Нали не за тоя, дето духа, хората отколе са рекли, че злата круша само злият прът я оправя!
В това време горният край на пътя изведнъж припламнал в яркозлатисто сияние, сякаш там се търкулнала месечината, и сред неговата мека светлина се очертали забързаните фигури на двете приятелчета. Напред пак вървяло теленцето с деветте звезди на челото, от които струели в мрачината златните пламъци, а подир него все така пъргаво и щастливо потичвало завареничето с топчето платно, бялнало се в ръцете му, като че ли носело наръч памук… Щом го зърнала, мащехата грабнала първото дърво, което се мярнало пред погледа й. След туй изхвръкнала с кърпела от двора на улицата и когато звездочелото и девойката се приближили до нея, размахала заплашително цепеницата над главата си и викнала срещу Добринка със страшен глас:
— Чувай, никаквице, ако не си свършила всичко, що ти поръчах тая заран, веднага се връщай в гората и кракът ти да не стъпва повече насам, че здраво място няма да оставя по тебе!… По-добре вълците да те затрият в пущинаците, отколкото мене да вкараш в грях, проклетнице!
Докато този грозен рев кънтял над смълчаната във вечерния мрак махала, девойката стояла притихнала с наведена глава зад телето и не отронила нито дума за своя защита. Едва когато мащехата пресипнала от викане и млъкнала, за да си поеме дъх, Добринка крачнала кротко до нея. Тикнала в разтрепераните й от ярост ръце топчето готово платно и рекла:
— Погледни, всичко, що си повелила, е изпълнено от край до край, мамо… Дано само ти хареса платното.
Разярената жена се вдървила на мястото си като пън. От изумление очите й станали големи колкото паници. И като започнала да ги врътка ту към бялото платно, ту към момичето срещу нея, тя девет пъти зинала да каже нещо и девет пъти от устата й изхвръквали само задавени хрипове, сякаш някой я душел… А махленките, които мащехата била събрала да бъдат свидетели, когато завареничето се върнело с непипнати къдели в чувала, не закъснели да изтичат на улицата. Начоколили слисаната жена и щом видели донесеното от Добринка платно, макар до една да мразели малко или много златокосата девойка от завист заради непохватните им дъщери, сега, без да се усетят, ахнали в един глас:
— Божичко, че как можа това момиче да натъкми платното толкова тънко, толкова меко, толкова бяло, сякаш с ръка не го е пипало!… Е-е-е, бравос, бравос, няма що, криво да седим, право да говорим — бива си го сирачето, златните ръце на майка си е взело!
Дори Цоцината майка промърморила със свити устни:
— Че такова чудо, сестрици, май и моята Цоца не би сколасала да стори за едничък ден!
Чак след тези похвали, които жилнали до болка завистливото й сърце, езикът на мащехата отново се размърдал. Тя стрелнала със зли очи златокосото момиче, което продължавало да стои смирено пред нея, па като отворила за десети път големите си уста, предишният й гороломен глас пак разлаял кучетата в махалата:
— Мари никаквице, какво си се изправила сред старите жени като юдол? Няма ли в къщи за тебе работа ма, готованко проклета! — ревнала с отприщеното си гърло тя. — Хайде, бягай по-скоро у дома да стъкнеш огъня, да сготвиш вечерята, да извъртиш качамака, че видиш ли кърпела — на тресчици ще го направя от гърба ти, като те забера с него; а тебе на пита ще сторя!
А когато изплашената Добринка и звездочелото се изгубили в сумрака на двора, злата жена побързала да излее остатъка от гнева си върху събраните от нея махленки. Изправила се с целия си ръст срещу тях, врътнала им укорно с глава, па затрещяла с все сила и над техните глави:
— Срам и позор, жени, никога не съм допускала, че сте били такива глупачки… Как можахте да се прехласнете толкова в платното на оная никаквица и да издумате такива врели-некипели щуротии за нея? Златни й били ръцете, чудо на чудесата била сторила и не знам още какви други дивотии!… Я си отворете повечко зъркелите, мари сестрици, я огледайте по-добре боклука, що е донесла, попипайте го отново с опитните си кунки!
Зашеметени от гръмотевицата й, жените приближили покорно до нея. Започнали да се пулят в тънкото като паяжина платно, да го мачкат между пръстите си, да кривят угоднически устни, да мърморят неодобрително, да цъкат разочаровано. Накрая — окуражена от всичко това — мащехата се надула до пръсване и ревнала победоносно:
— Е-е, какво ще кажете сега, любезни? Коя от вашите дъщери не би изтъкала сто пъти по-хубаво платно, та одеве като щури прехвалихте оная некадърница! Ама на — чуждото яйце всякога е по-голямо!
И махленките, които само преди малко се надпреварвали коя да похвали повече донесеното от Добринка платно, изведнъж запели друга песен, като гракнали сякаш из едно гърло:
— Права си, сестрице-е-е, че то наистина не струвало нищо това платно, просто се чудим и маем как можахме одеве да не видим туй нещо!… О, нашите момичета къде-къде по-хубаво платно тъкат, къде-къде са по-сръчни!
Ала завистливата жена не ги оставила да превъзнасят дълго дъщерите си:
— Какво могат вашите щерки, любезни, вие най-добре си знаете… — прекъснала ги тя троснато. — Но утре аз ще изпратя с телето в гората моята Керачка, ще й дам нови къдели и когато вечерта се върне, всички ще видите с очите си какво може, тя, златната на мама!
И каквото обещала, мащехата на другия ден така направила. Щом щастливото заварениче извело звездочелото да го отведе отново в гората, дето предния ден прекарало с него тъй безгрижно, мащехата изтичала като хала при тях, спряла момичето:
— Връщай се веднага в къщи, мързелано проклета! — блъснала тя девойката обратно към дома. — Днес моята Керачка ще иде да пасе телето, а ти ще останеш тука да изпереш прането, че цяла грамада непрани дрехи са се събрали за пране.
— Мамо, не може ли довечера да свърша тази работа? — опитала се Добринка да умилостиви коравото сърце на злата жена. — Ще се върна по-ранко и ти обещавам да изпера всичко, до последното парцалче, та ако ще и до среднощ да не мигна!
— Млъъъък, език да имаш, глас да нямаш — рекох, каквото рекох!
И подплашеното заварениче тръгнало покорно към дома, откъдето вече се показала — ядосана, че не си е отспала — доведената й сестра.