Ърнест Томпсън Сетън
Малкото бойно конче (7) (Приключенията на един заек)

VII

Стройни и изящни кучета чакаха реда си. Минки и съперникът й бяха първи. Всичко до този момент се извършваше добросъвестно, а кой можеше да твърди, че в онова, което последва, имаше някакво мошеничество? Мики можеше да пусне всеки заек, който пожелаеше.

— Номер трети — подвикна той на своя помощник. Навън изскочи Малкото бойно конче с големите черно-бели уши. Всеки негов скок беше 5 фута. Той огледа уплашено непривичната за него тълпа и направи поразително висок разузнавателен скок.

— Хр-р-р! — извика стартерът, а помощникът му забарабани с пръчка по решетката. Скоковете на Бойното конче се удължиха до 8–9 фута.

— Хр-р-р! — и те станаха 10–12 фута. Когато пробяга 30 ярда, пуснаха хрътките — едновременно, макар и някои да смятаха, че това можеше да стане, когато заекът беше пробягал 20 ярда.

— Хр-р-р! Хр-р-р! — и Бойното конче правеше вече скокове от цели 14 фута, без нито един разузнавателен скок.

— Хр-р-р!

Чудесни кучета! Как бягаха по полето! Но далеч отпред като бяла чайка или като малко, подгонено от вятъра облаче се носеше Бойното конче. Напред, край главната трибуна. А кучетата, намаляваха ли разстоянието? Да го намалят ли? Напротив, то се увеличаваше. За по-кратко време, отколкото е необходимо да се опише, това черно-бяло пухче се мушна през вратата на Убежището, която толкова много напомняше старата добра дупка за кокошки. Хрътките спряха сред гръмките насмешки на публиката. Всички се възхищаваха от Малкото бойно конче. А как се смя Мики! Как руга Дигнам! А журналистите пишеха ли, пишеха!

На другия ден всички вестници писаха:

Великолепно постижение на един заек. Малкото бойно конче, както го наричат всички, направи на пух и прах две от най-известните хрътки…

И т.н.

Между собствениците на кучета избухна разгорещен спор. Тъй като нито едно куче не спечели точки, на Минки и на нейния съперник разрешиха да бягат отново, но в пробяганата вече половин миля те бяха хвърлили толкова усилия, че не можеха да претендират повече за купата.

На следващия ден Мики срещна „диамантения“ човек, разбира се, пак „случайно“.

— Искаш ли пура, Мики?

— Благодаря, господине. Толкова са хубави, че ще взема две. Благодаря, господине.