Джейн Ан Кренц
Правото да бъдеш себе си (5)

Глава пета

Емили стоеше на вратата на спалнята, стиснала димящата чаша кафе в ръце, загледана в безмълвно учудване в едрия мъж, отпуснат в леглото й. Джейкъб лежеше по гръб, белият чаршаф и одеялото събрани на топка някъде около кръста му.

Стори й се невероятно сексапилен както бе отпуснат на чисто белите възглавници. Силен, мъжествен, опасен. Наполовина опитомен хищник, попаднал съвсем случайно в тази красива женска спалня и заявил претенциите си към собственичката й. Тъмната му коса бе разрошена, широките рамене изглеждаха почернели и много силни на снежнобелите чаршафи.

Бе почти сигурна, че сънува.

Нощта бе истинска магия, невероятно откритие за Емили. Тя бе влюбена. Напълно. Дълбоко. Каквото и да бе изпитвала към Джейкъб в миналото бледнееше в сравнение с разгорялата се страст и любовта, която изпитваше сега, след като най-сетне се бе озовала в прегръдките му.

Пристъпи колебливо в стаята, халатът й докосна леко белия килим. Беше се сресала набързо, преди да отиде в кухнята, за да направи кафе, но въпреки това се усещаше чорлава.

Емили спря до леглото от бяло лакирано дърво и се вгледа внимателно в любимия си. Мрачната утринна светлина на Сиатъл нахлуваше през прозорците. Емили никога не спускаше щорите. Обичаше светлината, дори и нощем. Миналата вечер Джейкъб не възрази. Той бе повече от доволен да я люби отново и отново на светлините на града, нахлуващи през прозорците.

Лек трепет на възбуда, спомен от преживяната миналата вечер страст, накара Емили да потръпне, докато наблюдаваше Джейкъб. До снощи не бе и подозирала какво е истинската страст. Ако Джейкъб я бе завел в леглото преди две години, тя щеше да е много по-съсипана и нещастна.

И все пак, каза си тя, ако той я бе любил онази нощ преди две години, сигурно нямаше да намери сили, за да я изостави. Никой от тях нямаше да разбере. Но и то вече нямаше значение. Миналото си беше минало.

Урокът по страст отново закръжи в главата на Емили. Никога преди не бе разбирала какво означава напълно да се отдадеш на някой мъж и да го накараш да откликне със същата неподправена щедрост. В ръцете на Джейкъб Емили научи какво означава да си на сигурно място и да се радваш на свободата си.

 

 

Когато Джейкъб я направи своя снощи, Емили не можа да повярва на дивото желание, което я обзе. Дори не бе подозирала, че може да е толкова дръзка и припряна. Наслаждаваше се на силата му и на новопридобитата си женска власт. Очите на Джейкъб блестяха от страст, и задоволство, и наслада, когато успя да я доведе до върха.

Емили си помисли, че връзката с Джейкъб е най-важното нещо в живота й. А след тази мисъл я осени друга, много по-примитивна.

Бе готова да направи всичко на този свят, за да защити този мъж и любовта, която снощи избуя като разкошно цвете в гърдите й.

Емили все още мислеше за силата на желанието и инстинкта си да защитава и се чудеше как е възможно подобно диво необуздано качество да е живяло незабелязано у нея толкова много години, когато Джейкъб се размърда и отвори очи.

— Съвършената жена — каза той с ленива крива усмивка, вперил поглед в чашата в ръката й. — Цял живот съм си мечтал някой да ми донесе кафе в леглото.

Емили се усмихна срамежливо.

— Нямах представа, че фантазиите ти са толкова възбуждащи.

— Да не си посмяла да се присмиваш на фантазиите ми. Толкова отдавна живея с тях.

Джейкъб се изправи и се облегна на възглавниците с широка прозявка. Протегна ръка и Емили пристъпи до леглото, за да подаде в силните му ръце чашката и чинийката. Той ги пое и я погледна в очакване. Тя стоеше, без да помръдва и също го гледаше, а той се намръщи с шеговито нетърпение.

— Би трябвало да придружиш кафето с целувка.

— Така ли? Ти пък откъде знаеш, след като никога не са ти сервирали кафе в леглото?

— Емили, сладката ми, някои неща се знаят инстинктивно.

— Разбрах — тя наведе глава и леко докосна устните му. Той беше топъл и вкусът му бе приятно познат. — Сега какво ще кажеш? — попита небрежно тя и отново вдигна глава.

— Ако не държах тази чашка с чинийката, щях да ти покажа къде имаш нужда от подобрение.

— Сериозно? — отвърна младата жена.

— Съвсем сериозно — той отпи голяма глътка кафе. — Имаш обаче късмет. Аз съм търпелив учител. А ти учиш бързо. Доколкото виждам, ще се разбираме отлично.

— А кой е казал, че само аз ще бъда ученичка в тази връзка? — Емили замълча щом изрече думата „връзка“. Не беше съвсем сигурна, че на Джейкъб ще му хареса. Според думите му отпреди две години, той нямаше намерение да се жени отново, въпреки че не бе сигурна какво му е отношението към другите видове обвързване. Знаеше, че сърцето й ще бъде разбито, ако той предпочете да си остане свободен, докато тя се опитва да изгради някакви взаимоотношения между тях.

Джейкъб наблюдаваше лицето й, сякаш се опитваше да прочете мислите, които трепкаха като искри в очите й.

— Никой не е казал, че ти трябва да си единствената ученичка, скъпа — отвърна нежно той. — И аз научавам някои неща.

— Какви например? — попита притеснено тя.

Той се поколеба за част от секундата, сякаш обмисляше дали да изрече това, което му бе на езика. Вместо това се усмихна.

— Като например колко е хубаво, когато те прегръщам — той постави чашата и чинийката на бялото нощно шкафче и се пресегна, за да привлече Емили в скута си. — Направо страхотно — той лекичко близна чувствителното място зад ухото й.

Емили усети мускулестите му бедра и твърдата му възбуда. Ръцете й се сплетоха зад врата му и тя се сгуши до него.

— Радвам се — прошепна тя. — Защото и на мен ми е хубаво.

— Помниш ли първия път, когато те целунах? — попита тихо той.

— Искаш да кажеш първия път, когато аз те целунах ли? Как бих могла да забравя? Бях поразена, когато прекъсна нещата по средата и ме изпрати вкъщи — в гласа й бе стаен укор.

Спомняше си онази нощ болезнено ясно. Винаги щеше да я помни. Предишния ден Джейкъб бе разбрал, че е излязло решението за развода му.

Недоволството и безпокойството на Лиана я бяха подтикнали към изневяра. Не беше тайна, че бракът им бе започнал да се разпада, главно защото тя бе успяла да раздуха нещата и така причини ужасен скандал. Любовникът й бе местен политик и когато за връзката им се разчу, пресата изпадна във възторг. Джейкъб стоически понесе ролята на жертва.

Емили бе разбрала от една случайна забележка на баба си, че разводът им бе окончателен. Тогава, съвсем необмислено бе купила бутилка уиски и отиде в апартамента на Джейкъб.

Той беше сам, вече изпил четвърт от друга бутилка.

— Нахвърлих ти се толкова необмислено онази нощ — спомни си с въздишка тя.

— Не се почувствах зле — каза тихо той. — Толкова силно те желаех, че за малко да зарежа добрите маниери и да те завлека в леглото. Едва ли някога ще разбереш колко ми костваше да те отблъсна.

— Ще ми се да не се бе съпротивлявал толкова упорито.

— Най-трудното нещо в живота ми бе да те кача в таксито тогава — обясни Джейкъб, докато наблюдаваше как се променя изражението в кехлибарените очи. — Казах си, че нямам право на теб.

— А сега? — бързо попита тя.

Той се усмихна.

— Сега всичко е различно.

Смъкна халата от раменете й, за да се наслади на голото й тяло. Тя бе топла, порозовяла, стори му се, че гърдите й набъбнаха под дланта му. Ръката му се спусна надолу и обхвана едното бедро. Стисна го леко и Емили изви глава, за да целуне шията му.

Останаха така няколко минути, доволни, че са притиснати един до друг в сладостта на желанието в ранната утрин. Джейкъб не можеше повече да търпи възбудата си.

— Ела тук, съкровище — прошепна дрезгаво той, отметна завивките и я настани върху себе си. — Довърши това, което започна с чашата кафе.

— Нима за всичко това е виновно кафето? — попита тя с престорено учудване, когато усети как мъжеството му я пронизва.

— Сигурно — пръстите му леко я насочваха.

Емили възкликна, когато той навлезе бавно и уверено, решен да се наслади на всеки миг от преживяването. Това бе невероятно чувствено мъчение. Пръстите й оставиха малки полумесеци по раменете му, а очите й се затвориха в очакване, докато тялото й привикваше с бавното неповторимо завоевание.

— Точно така, скъпа — гласът на Джейкъб бе дрезгав от страст. Беше я изпълнил до край. — Съвършено. Наистина съвършено. Толкова е хубаво.

Премести ръка от бедрото й, за да я погали по-интимно. Емили извика и се притисна в него, както бе правила и през нощта. Цялото й тяло тръпнеше.

— Джейкъб. О, Джейкъб!

— Знам — погали я отново. — Отвори очи, съкровище. Погледни ме. Искам да те видя как ме гледаш, когато вземаш това, което ти давам.

Тя се подчини и се вгледа в мъгливите дълбини на очите му. Искаше да му каже, че го обича, но разбираше, че е прекалено рано за подобни думи. Вместо това го целуна, обви го с ръце, докато той я водеше с бавни нестихващи движения.

Дълги мигове Емили бе на самия ръб. Ленивото напрежение на движенията на Джейкъб я подлудяваше. Най-сетне той отново я погали и тя изхлипа. Тялото й замря, а след това бе подета от вълни на облекчение.

Усещаше Джейкъб дълбоко в себе си, усети как тялото му се напряга, а след това чу името си, понесено от дрезгавия му вик на задоволство.

Утрото настъпваше със златен ореол.

 

 

През следващите няколко дни Емили пазеше новооткритото си щастие само за себе си. Даян й каза, че направо грее. Светът никога не й се бе струвал толкова съвършен. Двамата с Джейкъб бяха заедно непрекъснато. Все още не се бе изнесъл от хотела, за да се пренесе при нея, но тя знаеше, че е само въпрос на време, преди въпросът да бъде повдигнат. Това малко я притесняваше, защото ако Джейкъб останеше при нея, щеше да е много трудно да скрие тази връзка от семейството си.

Реши, че ще се справи с това, когато му дойде времето. В момента искаше единствено да се наслади на щастието си.

Златните дни приключиха след седмица. Джейкъб тъкмо я бе любил бавно една сутрин, когато телефонът до леглото издрънча рязко.

Отпусна се и привлече Емили след себе си.

— Някой е избрал твърде неподходящо време — прошепна той.

— Можеше да бъде и по-зле — изтъкна весело тя и се протегна към телефона.

— Можеше, но тогава нямаше да те оставя да се обадиш — той се подпря на лакът и я загледа със задоволство, докато поемаше слушалката.

— О, мамо, здравей.

Емили си пое дълбоко дъх, притеснена от близостта на Джейкъб. Решимостта да го защитава, както и връзката им се надигна в гърдите й. Изправи се, придърпа завивките към себе си и се опита да мисли ясно. Беше й трудно, след като се чувстваше така отпусната.

— Просто исках да ти кажа здрасти — каза бързо Катрин Рейвънскрофт. — Да споделя с теб плановете за рождения ден на баща ти. Имам известни съмнения за доставчика на деликатеси, но вече е прекалено късно да го сменя. Да се надяваме, че ще направи най-доброто. Проведох с него сериозен разговор вчера и го предупредих, че не искам абсолютно никакви фалове, като този, който направи на приема миналата седмица.

— Сигурна съм, че няма да допусне никакви нередности на рождения ден на татко — увери я Емили. — Няма да посмее след сериозния ви разговор. Кой ще аранжира цветята?

Докато говореше, Джейкъб прокара нежно пръст по ръката й. След това се наведе и я целуна по рамото. На Емили й се прииска да се сгуши в него, но вместо това се отдръпна и поклати глава, за да му покаже да не продължава. В момента бе заета. Джейкъб поне би трябвало да знае, че когато се говори с някой от семейство Рейвънскрофт, е необходимо да мобилизираш цялото си внимание, дори когато става въпрос за нещо тривиално като тържество за рожден ден.

Въпреки това той пренебрегна незначителното й предупреждение и прокара върха на езика си по рамото й, докосвайки я така, сякаш бе сладолед. Емили потръпна веднага и се опита да се освободи от него. Очите на мъжа се присвиха, но Емили дори не забеляза.

— Емили? Какво има? Слушаш ли ме?

— Да, мамо, разбира се, че те слушам. Просто… ами опитвам се да оставя чашата с кафето. Та кой каза, че ще аранжира цветята?

— Нали ти казах? Местната цветарка, която ти препоръча. Не ме ли чу? Предполагам мога да й имам доверие.

— Ще се справи отлично. Сали няма да те разочарова. Винаги я използвам, когато се налага да изпращам цветя в Портланд за клиентите си.

Емили потисна стона си, когато Джейкъб пъхна ръка под одеялото и я плъзна по вътрешната страна на бедрото й. Започна да описва бавни кръгове.

— Емили? — гласът на майка й бе остър и нетърпящ възражения.

— Да, мамо?

— Попитах те кога смяташ да си тук за тържеството? Най-добре е да дойдеш рано следобеда. Така ще можеш да наглеждаш аранжирането на цветята и да ми помогнеш с последните задачи. Ще има поне двеста човека, нали ти казах?

— Ами, аз пък си мислех да пристигна в късния следобед — отвърна Емили.

Стисна здраво крака, за да попречи на разсейващите ласки на Джейкъб. Пръстите му станаха по-настойчиви.

— Не, най-добре да си тук към един — отсече Катрин. Както обикновено тя не се съмняваше, че заповедта й ще бъде изпълнена. Това бе съвсем в стила на семейство Рейвънскрофт. — Ще доведеш ли някой на тържеството?

Стресната от въпроса, Емили се поколеба.

— Не съм мислила по този въпрос — наистина не бе мислила, откакто се оказа принудена да изхвърли Деймън Морел от живота си.

Ръката на Джейкъб продължаваше да чертае кръгове по вътрешната страна на бедрото й. Той наведе глава и лениво я целуна между гърдите. Емили си пое шумно дъх и го погледна ядосано. Той не й обърна никакво внимание.

Но затова пък майка й обърна.

— Емили? — този път гласът на Катрин Рейвънскрофт прозвуча особено рязко. — Има ли някой при теб?

Емили погледна Джейкъб, който я пренебрегваше напълно, впил устни в горната част на бедрото й. Сякаш вкусът й му харесваше.

— Емили, попитах те нещо. Има ли някой при теб?

Младата жена се подразни от нетактично настойчивия въпрос на майка си. Семейството й не познаваше граници на вмешателството си в личния й живот. Може би беше дошъл моментът да й даде урок.

— Защо питаш?

— Защото си разсеяна — гласът на Катрин прозвуча неестествено напрегнат. — Емили, мъж ли има при теб?

— Нали не очакваш да обсъждам подобен въпрос по телефона, мамо?

Катрин вече си бе направила извод.

— Нали не е Деймън Морел? — повиши заплашително глас тя. — Сигурно имаш поне дотолкова ум в главата, че да прекратиш връзката си с него след всичко, което ти казахме.

— Не се притеснявай, мамо — отвърна весело Емили. — Нямам намерение да се женя за Деймън. Нали това ти беше основното притеснение? Страхуваше се да не се омъжа за него.

— Боже мой, Емили — възкликна майка й. — Да не се опитваш да ми кажеш, че имаш любовна връзка с него? И то след като научи що за човек е той.

— Не се притеснявай, няма такова нещо — този отговор само уплаши майка й още повече. Емили се усмихна мрачно на себе си. — Аз ще си мълча, ако и ти си мълчиш.

Главата на Джейкъб рязко се вдигна, страстта бе изчезнала от очите му, когато разбра кого обсъждат и защо. Ръката му се стегна около глезена на Емили и той се намръщи.

— Емили, не можеш да го допускаш там при теб! — Катрин бе искрено ужасена от тази възможност. — Нямаш ли поне капчица здрав разум?

— Майко, преценила съм, че не ми е приятно да обсъждам личния си живот със семейството си, защото те се бъркат навсякъде. Сигурно сама ще разбереш защо не искам този разговор да продължава. Поздрави татко и Дрейк от мен. Ще се видим на тържеството — Емили затвори посред възмутените възражения на майка си. Усмихна се чаровно на Джейкъб, доволна, че е успяла да го защити и че е отбелязала точка в полза на независимостта си.

Джейкъб обаче не обърна никакво внимание на многокаратовата й усмивка. Обърна й гръб, отметна завивките и се изправи. Застана вбесен, без да обръща никакво внимание на факта, че е гол. В стойката му имаше нещо агресивно.

Усмивката на Емили се стопи, когато го погледна.

— Джейкъб? Какво има?

— Каква, по дяволите, беше цялата тази работа? — попита той през стиснати зъби.

— Нали чу. Беше майка ми.

— Не се прави на глупачка. Много добре знам, че беше майка ти. Защо, дяволите да го вземат, я подведе да мисли, че Морел е в леглото ти тази сутрин.

— А, това ли? — Емили се усмихна доволно. — Писна ми вече семейството да се намесва в живота ми, Джейкъб. Понякога просто не мога да устоя на изкушението да си отмъстя. Майка ми искаше да знае дали наистина съм проявила чак такова нахалство, че да спя с Деймън, след като те са направили необходимото, за да ме откажат от него. Прецених, че съм получавала достатъчно заповеди от семейство Рейвънскрофт.

— Затова я подведе да си мисли, че спиш с Морел? — лицето на Деймън бе изопнато от гняв. — Що за игра играеш?

Емили се подпря на таблата на леглото и придърпа завивките чак до брадичката си. Почувства се обидена.

— Не го направих толкова за отмъщение, колкото за да те защитя.

— Да защитиш мен? — Джейкъб не можеше да повярва. — Ти да не си луда? От какво, мътните го взели, си мислиш, че трябва да защитаваш мен?

— От семейството ми!

Джейкъб изруга и се наведе, за да я притисне между ръцете си. Очите му бяха като буреносни облаци.

— Слушай ме сега и ме чуй внимателно, госпожице. Аз сам мога да се грижа за себе си. Когато имам нужда от защита от семейството ти или от когото и да е друг, сам ще ти кажа. Дотогава ще успея да се погрижа за себе си. Ясно ли ти е?

— Но, Джейкъб…

— Стига. Не искам никакви обяснения. Въпросът е приключен. Което ни довежда до втория въпрос.

— Какво? — попита смутена Емили.

— Проклет да съм ако позволя на семейството ти или на когото и да е друг да си мисли, че спиш с Деймън Морел. Ти спиш с мен и се постарай тези, които се интересуват да го разберат. Не искам повече неуточнени неща и грешки по този въпрос.

Емили прехапа долната си устна, притеснена.

— Много добре те разбирам и е мило, че защитаваш така… връзката ни, но ми се струва, че не е много разумно да го разтръбяваме. Особено пък пред семейството ми. Знаеш не по-зле от мен, че могат да създадат затруднения.

— Остави на мен да се справя със семейството ти. Да не си посмяла да подвеждаш когото и да е по този въпрос. Ясно ли ти е?

Емили се почувства наранена.

— Разбира се, че ми е ясно. Едва ли може да не ми е ясно, след като ми крещиш.

— Аз никога не крещя — всяка дума сякаш бе извадена от камера за дълбоко замразяване.

„Това наистина бе вярно“, каза си тя с въздишка. Джейкъб всъщност не крещеше. Гласът му бе приглушен, контролиран и много опасен. Истината бе, че дори и да крещеше, едва ли можеше да изглежда по-страшен.

— Разбирам, че егото ти е доста наранено заради това, че позволих на майка ми да помисли, че Деймън е тук вместо теб, но според мен е най-добре да запазим… отношенията си в тайна — каза искрено Емили.

— В тайна? Да се крием? Искаш да се промъквам посред нощ с надеждата никой да не забележи, че си тръгвам от спалнята ти? — попита изпълнен с недоверие той. — Ти да не би да си въобразяваш, че можеш дълго да криеш една връзка?

— Една връзка е нещо много лично, нали така? — възропта Емили. — Защо трябва всички да знаят какво има между нас?

— Защото аз искам всички да знаят! — Джейкъб се изправи и се упъти към банята. На прага се обърна и я погледна за последно. — Сега вече си моя и пет пари не давам кой знае. Ако си въобразяваш, че ще те оставя да играеш игрички, май си се объркала.

На Емили й бе омръзнало да й оказват натиск.

— Ако искам да играя игрички, точно това ще направя. Омръзна ми цялото ми семейство, отгоре на всичко и ти да ми нареждате какво да правя и как да си живея живота.

— Така ли? — попита студено Джейкъб.

— Да, така — тя вирна брадичка.

Джейкъб я погледна, без да откъсва очи от нея за един дълъг момент, сякаш се чудеше дали е бил предизвикан достатъчно тази сутрин. След това погледът му се смекчи. Той се усмихна едва забележимо.

— Горката Емили. Ти май винаги си в ролята на изпълнителя на заповедите, а?

— Заповеди, ултиматуми и команди. Да, така е. Вече ми писна.

— Не те обвинявам — каза той с необичайна нежност и разбиране в гласа. — Винаги си тази, която получава заповедите в семейство Рейвънскрофт. Просто не издържа на изкушението да притесниш майка си, нали?

Емили сви рамене, уплашена да не каже отново, че действията й са били продиктувани от желанието да го защити, а не от раздразнение. Джейкъб изглежда не желаеше да бъде защитаван. Сигурно си мислеше, че няма нужда. Но той просто не разбираше как ще реагира семейството й ако разберат, че има връзка с дъщеря им. „Би трябвало да знае — каза си тя, — при положение че е работил за Рейвънскрофт толкова години.“ Той поне знаеше колко безпощадни могат да са членовете на семейството й, когато преценят, че са длъжни да защитят собствените си интереси или интересите на компанията.

Погледът на Джейкъб изведнъж се смекчи, докато Емили седеше в средата на леглото, обгърнала с ръце коленете си. Върна се в стаята и повдигна брадичката й с един пръст. След това се наведе и я целуна леко.

— Ей — опита се да я ободри той, — всичко ще бъде наред. Двамата с теб започнахме нещо прекрасно. Няма нужда да го пазим в тайна.

— Не съм сигурна, Джейкъб…

— Аз пък съм сигурен — увери я той със самоувереността на човек, който притежава достатъчно сила, за да запази това, което е пожелал. — Двамата с теб сме любовници и искам всички, включително и семейството ти да го знаят.

— Знам, че няма да одобрят, Джейкъб — предупреди го тя тихо.

— Остави на мен притесненията по този въпрос. А сега не искам повече цупене, нито пък лъжи по повод любовния ти живот.

— И какво се предполага, че трябва да направя? — попита заядливо тя. — Да пусна обяви, че имам любовна връзка с теб ли?

— Според мен можем да проявим и известна дискретност.

— Как по-точно?

— Ще те заведа на тържеството по случай рождения ден на баща ти — каза замислено Джейкъб. — Така ще разберат какво има между нас.

Очите на Емили се разшириха.

— И това според теб е проява на дискретност?

— Така се действа ефективно — той я погали по главата и отново пое към банята. — Ще се видим след малко. Между другото, искам яйцата рохки тази сутрин с препечен пълнозърнест хляб.

Възглавницата, с която го замери Емили, се удари в затворената врата на банята, вместо в главата на нахалника. Чу самодоволния му смях от другата страна на стената, а след това струите на душа заглушиха мъжкия смях.

Емили остана седнала, докато обмисляше новата насока, която бе приел животът й. Желанието й да защити връзката си, както бе намислила отначало, бе станало по-силно. Джейкъб може и да си въобразява, че е несъкрушим, но тя познаваше семейството си достатъчно добре.

Дълбоко в сърцето си знаеше, че от нея зависи да защити връзката им. Замисли се сериозно как да осъществи намерението си.

 

 

По-късно същата сутрин Емили все още се чудеше как да постъпи, докато се упражняваше с нова композиция от цветя. Бе включила и нежни фрезии, няколко ириса и една великолепна лилия.

— Това е формулата на успеха! — възкликна Даян, когато влезе с обичайната си чаша кафе. — Малко повече блясък и великолепие. Сега вече си на прав път.

Емили се вгледа неуверено в творението си.

— Не съм сигурна, Даян. Струва ми се претрупано. Не е мой стил — тя извади фрезиите и новият вид й допадна много повече.

— Знам, знам. Ти си от по-дискретните — измърмори Даян и заобиколи щанда. Вгледа се в приятелката си. — Интересна ли беше вечерта?

Емили вдигна поглед, стресната от неочаквания въпрос.

— Какво трябва да означава това?

Даян се усмихна тайнствено.

— Просто попитах.

— Да не си посмяла да задаваш въпроси за любовния ми живот.

— И защо не? — попита невинно Даян.

Емили се намръщи.

— Защото около седем и пет тази сутрин, майка ми вече го направи.

— Какво я е накарало да задава въпроси?

— Сама се сети — отвърна кисело Емили.

Извади един ирис, за да опрости творението си още повече. Така беше още по-добре.

— Значи мамчето се е обадила и е усетила, че в седем сутринта при теб има мъж. Рано или късно това щеше да се случи. Каза ли й кой е при теб?

— Не, оставих я да си мисли, че е Деймън.

— Мили боже! — Даян изви очи към тавана. — А издяланият от гранит усети ли се, че я подвеждаш за мъжа в леглото си?

— Издяланият от гранит ли?

— Извинявай. Така му казвам на Джейкъб Стоун.

Емили въздъхна.

— Да, Джейкъб знае. Побесня.

— Защо ли не се учудвам?

— Той просто не разбира как ще подскочат вкъщи, ако разберат, че между нас има нещо. Сутринта просто се опитвах да го защитя, като оставих мама да си мисли, че съм с Деймън.

— Ще ти кажа нещо ценно, приятелко — отвърна намръщено Даян. — Не можеш да защитиш мъж като Джейкъб, като се преструваш, че си с някой друг. Каква глупава муха те е ухапала?

Емили се врътна и скръсти ръце на гърдите си.

— Добре де, какво да направя, за да защитя Джейкъб?

— Не става като включиш още един обожател в уравнението.

— А как иначе? — попита Емили, по-скоро себе си, отколкото приятелката си. — Налага се да измисля нещо много бързо. Джейкъб настоява да ме придружи на тържеството за рождения ден на баща ми в четвъртък.

— Той май винаги е готов да хване бика за рогата — отбеляза с възхищение Даян.

— Даян, цялата тази работа ще се стовари на моята глава. Знам го. Искам една безпроблемна дискретна връзка с Джейкъб. Само че той не иска. Прекалено горд е. Сега се налага да измисля някаква високотехнологична система за защита.

— Имаш ли някакви идеи?

— Още не — призна отчаяно Емили. — Единственото, което ужасява семейството ми е заплахата за „Рейвънскрофт Интернешънъл“. Само това може да ги обедини и изправи на крака, но как да застраша интересите на компанията?

— Нямам никаква представа. Мога ли да взема твоето пакетче захар?

Пръстите на Емили замръзнаха на стеблото на лилията и в следващия момент крехкото цвете се пречупи.

— Пакет акции.

— Какво каза? — Даян погледна пречупеното цвете.

— Акциите ми в Рейвънскрофт. Те са си мои, Даян.

— Знам. Както и мястото в борда на директорите. Това пък какво общо има?

Емили я погледна.

— На теория мога да правя каквото си искам с тези акции.

Даян се вгледа в нея, когато разбра за какво намеква.

— Емили, няма да използваш акциите, за да заплашиш семейството си.

— Защо пък не? — намръщи се, докато обмисляше подробностите на дръзкия план.

— Да не се шегуваш? От всичко, което си ми казвала за семейството си, знам, че ще те разкъсат на парчета, ако опиташ подобно нещо. Няма да те оставят да ти се размине. Не ми се вярва да ти позволят да използваш акциите срещу тях.

— Нямат кой знае какъв избор — отвърна убедено Емили.

Извади и останалите цветя от композицията и започна отначало с един ален гербер и три почти голи клончета.

— Емили, чуй ме, това е истинска лудост. Не можеш да го направиш. Не си такъв човек. Остави Джейкъб сам да се справя със семейството ти.

— Ще рискувам — отвърна инатливо Емили. — Прекалено голяма е възможността да измислят нещо, за да го разкарат. От мен зависи да защитя връзката си с Джейкъб.

Даян изстена.

— Знаех си. Ти наистина си влюбена, нали? Единствения друг случай, когато им се опълчи, бе заради този магазин.

— И оцелях след сблъсъка, нали? — изтъкна тя.

— Нещо ми подсказва, че този път ще бъде доста по-страшно — предрече мрачно Даян.