Хубава, приятна за четене книга, прочетох я с удоволствие.
Една от най-глупавите книги които съм чела. За мое нещастие не мога да оставя книга недочетена… Главната героиня може да ви скъса нервите, диалозите са просто изсмукани от пръстите…
„— Хайде, Емили, знаеш, че искаме само най-доброто за теб. Беше на ръба да допуснеш ужасна грешка. Също като онзи случай, когато се забърка с Карлтън. Като си помисля, никога не си притежавала умението да преценяваш правилно мъжете. Спомням си онова момче с мотора, докато беше в гимназията…
— Боби Хадли? Я стига, мамо. Боби беше свястно момче. Освен това се интересувах от мотора му, не от него. Ти не му даде никаква възможност. Дори не го допускаше вкъщи, камо ли да изляза с него.
— Как така стана, че говорим за Боби Хадли? — попита майка й. — Аз имах предвид Морел. Скъпа, трябва да разбереш, че не можеш да си позволиш да се забъркваш с Деймън Морел. Надявам се Джейкъб да си е поговорил хубавичко с теб, докато сте пътували към Сиатъл снощи. Той винаги успява да налее разум в главите на хората.“
Да, как така стана, че говорим за него… Направо да полудееш… -Това е червена роза. -Това червена роза ли е? — Да, това е червена роза……………………………………………….Ужас!
Направо си е за възхищение, дето писачки на любовни романчента са тъй навътре в кухнята на големия международен бизнес! Бравос ! Особено ми харесва частта, в която злодеят чинно си разказва плановете — трогателно!!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.