Карол Бък
Време за любов (9)

Осма глава

— Джими Бъргстръм — каза Дъг след около час, произнасяйки името много бавно. Той клатеше глава и барабанеше с пръсти по волана. — Джими Бъргстръм.

— За теб той е заместник-шерифът Дж. В. Бъргстръм — уточни Ейми, като се стараеше да прикрие раздразнението си.

Бяха спрели на чакъла пред новата му къща. Тя забеляза как устните му потрепват. Явно беше объркан от случилото се. Много добре усещаше абсурдността на ситуацията.

— Знаех, разбира се, че той ще стане ченге — сподели Дъг и прокара пръсти през разрошената си коса, — но последния път, когато видях Джими, по-точно заместник-шерифа Бъргстръм, той работеше в Чикаго. Това беше… Боже Господи! На петото събиране по случай завършване на гимназията!

— Веднага ли го позна? — полюбопитства Ейми.

Тя нямаше никаква представа за човека, който ги беше смутил толкова безцеремонно. Не можа да повярва, дори когато той бе извадил картата си и се бе представил.

Дъг направи гримаса и поклати глава. В момента, в който двамата бяха излезли от колата, се чувстваше толкова объркан, че едва ли би познал и Статуята на свободата.

— Доста е надебелял — отбеляза той след кратко мълчание.

— И доста оплешивял — добави тя.

Споменът за лъщящото на лунната светлина теме на Дж. В. Бъргстръм я караше да се смее. Тя прехапа устни, за да не избухне в смях.

— Мислиш ли, че случката беше забавна? — попита Дъг. Въпреки че лицето му изглеждаше съвсем спокойно, гласът потреперваше.

Ейми посрещна втренчения му поглед с широко отворени очи.

— Ъхъ — тя повдигна вежди. — А ти не намираш ли, че е така?

— Мога ли да спомена петото ни събиране?

— Не!

— Временна лудост?

— Ух!

— Без избор?

— О, хайде, Дъг — засмя се Ейми. — Признай! Беше голям майтап — каза тя през смях. — Унизително, но весело!

— Добре. Признавам — усмихна се кисело.

— И някой ден ще си спомним за случилото се и ще се смеем като ненормални.

— Защо пък да чакаме?

И двамата избухнаха в смях. Той дълго отекваше в колата. Тя мислеше колко различен може да бъде смехът на Дъг понякога. Имаше хиляди оттенъци — като вкуса на скъп коняк.

— Знаеш ли — поде Ейми, след като се поуспокоиха. — Ти беше много тактичен.

— Тактичен ли? — изненада се Дъг и погали чувствителната възглавничка на едното й ухо.

Тя проговори с глас, който потреперваше от неговата ласка:

— Ти се опита да не позволиш на Бъргстръм да ни огледа като зверове в клетка.

Дъг се замисли за момент.

— О, имаш предвид, когато излязохме от колата ли? — промърмори той.

Реакция му тогава бе инстинктивна. През ума му бяха минали много неща, включително и да извърши престъпление. В края на краищата, той трябваше да защитава Ейми. Основната причина за това беше дълбокото му чувство за собственост. По-скоро би умрял, отколкото да позволи Ейми, неговата Ейми, да бъде видяна в това положение! За първи път в живота си Дъг разбираше защо някои мъже изискват от жените си да бъдат забулени от глава до пети.

Остротата на изражението на лицето му провокира усещането на Ейми. Тя протегна ръка и с връхчетата на пръстите си докосна нежно потъмнялата кожа под все още разкопчаната риза.

— Дъг?

Той хвана ръката й и я притисна до сърцето си. Погледна я съсредоточено. Нямаше защо да пита, нито пък тя да отговаря. Пръстите му трепереха, докато се опитваше да отключи входната врата на къщата си.

Ейми си спомни как трепереха преди осемнадесет години, когато той се опитваше да вкара ключа и да отвори запазената за господин и госпожа Браун стая в един мотел.

Чу как промърмори нещо като „Позната история!“ и разбра, че той също си спомня за това приключение. Не се боеше от това, което щеше да се случи, но когато Дъг внезапно се изправи и я погледна в очите, се усъмни, че той не е съвсем спокоен.

— Какво има? — хвана го за ръката.

— Преди осемнадесет години обещах, че ще те пазя и го направих. Да те пазя сега е толкова важно за мен, колкото беше и тогава. Така че ако искаш да взема предпазни мерки, ще го направя.

Той приличаше на онова неопитно момче, макар вече да беше опитен мъж. В този момент обаче Ейми обичаше и вярваше еднакво и на двамата. Нямаше нужда той да взема предпазни мерки и го каза. Каза също, че обещанието му да я пази, е толкова важно за нея, колкото беше навремето за седемнадесетгодишното момиче.

Неумолимият ход на времето беше променил доста Дъг. Ейми усещаше тези промени, беше ги почувствала и запечатала в паметта си чрез очите, ръцете и устните си. И все пак, различията между миналото и настоящето я караха да гледа на бившия си съпруг като на непознат човек.

Двамата стояха с очи, вперени един в друг, по средата на обляната от лунна светлина спалня. Дъг бе съблякъл жилетката и ризата си, беше събул обувките и чорапите си.

Не беше сигурна дали му беше помогнала, или попречила да го направи. Знаеше само, че желае да го милва. Нямаше представа къде се бе дянала вратовръзката му. Вероятно беше някъде в колата заедно с перлените й обици и колието.

— Докосни ме пак, любов моя! — насърчи я с дрезгав глас той.

Ейми плъзна длани по мускулестото му тяло. Преди осемнадесет години Дъг полагаше отчаяни усилия да стане по-висок. Те бяха превърнали тялото му в подобаващо на бивш атлет. Нямаше и грам излишна тлъстина.

Тя вдигна глава и го погледна с обещаваща усмивка, докато ръцете й търсеха втвърдените мъжки зърна на гърдите. С нежните си пръсти започна да описва постепенно стесняващи се кръгчета около тях и при тези ласки Дъг не издържа, изпусна лека въздишка и я хвана здраво за китките.

— Вълшебница — задъхано промълви той.

Преди Ейми да каже каквото и да било, той наведе глава и впи устни в нейните, отдръпна се за малко и отново долепи устни, сякаш искаше да изпие душата й.

Постепенно задълбочи целувката, като в същото време придърпа ръцете й, докато нежните й длани не обгърнаха раменете му.

Тя тихо изстена, когато Дъг захапа лекичко долната й устна и когато езикът му докосна същото място. Ейми бавно разтвори устни, приемайки топлия му и гъвкав език. След кратко замайване тя отвърна на свой ред на ритмичните прониквания. Предаде се на изкушението да почувства вкуса му.

Когато накрая Дъг отлепи устни от нейните, вече не му беше останал дъх.

— Ейми? — прошепна той.

— Да.

— Обърни се, любов моя.

— Аз… Защо?

— Защото все още се владея достатъчно, за да не скъсам роклята ти.

Бяха изминали четири месеца, откакто Дъг не беше докосвал жена. Четири месеца от срещата му с Ейми в Чикаго. Наблюдаваше как зениците й се разширяват. Тя прехапа устни.

— Моля те — каза той.

Ейми събу обувките си и се обърна. Най-отгоре роклята й се закопчаваше с влизащи едно в друго копченца и Дъг доста се поизмъчи, докато се справи с всичките. Имаше и цип, но той не беше голяма пречка. След малко роклята се плъзна като морска пяна по гъвкавото тяло, за да се свлече на нивото на добре оформените й глезени.

Годините бяха променили външния вид на Ейми. Вече не беше момиче. Чертите на лицето й изглеждаха по-меки, а тялото й, макар и слабо, беше добре оформено. Тези външни промени обаче не бяха кой знае какво в сравнение с вътрешната нагласа. Това се дължеше най-вече на факта, че на абитуриентската вечер и двамата бяха все още девствени.

Промяната на Ейми едва ли се дължеше само на загубата на физическата девственост и едва ли бе от огромно значение. И все пак, Дъг имаше чувството, че стои пред непозната жена.

Тя носеше дантелен сутиен с цвят на слонова кост. Кожата под фината материя блестеше като посипана с перлен прах. Тъмните кръгове около зърната се очертаваха ясно.

Той разкопча сутиена много внимателно и когато голата плът разкри прелестите си, Ейми въздъхна. Тя се отпусна в силната прегръдка, зарови пръсти в косата на Дъг и устните, им отново се сляха.

Този път инициативата пое тя, подразни с език ъгълчетата на устата му, след което бавно очерта контурите им. Дълбока въздишка се изтръгна от гърлото й, когато езикът му се плъзна между зъбите в търсене на нейния. Той поглъщаше изцяло аромата на гладката й кожа и опитваше вкуса на устните й. Удоволствието я заливаше на вълни, в ритъм с потръпването на тялото.

Неговата кръв пулсираше и сякаш щеше да се взриви, а огънят щеше да освети нощта. Дъг спусна ръцете си до талията й, бавно ги плъзна нагоре и обхвана шията. Без да отделят устни един от друг, той я вдигна и я положи на леглото. И двамата горяха от желание.

— Скоро — прошепна Дъг.

— Сега — помоли го.

За няколко секунди тя се оказа чисто гола. Той също бе свалил всичко от себе си. Устните им се сляха в яростна целувка. Телата им се притиснаха в страстна прегръдка, а пулсиращите от желание зърна на гърдите й се търкаха — в мускулестата му плът.

Дъг спусна едната си ръка между прилепените им тела. Когато достигна окосмения хълм и спря да погали меката плът, съхраняваща най-съкровените тайни, Ейми имаше чувството, че удоволствието ще я разкъса. Деликатните му пръсти разтвориха нейната женственост.

Същото изпита и той, когато пръстите на любимата жена се сключиха около доказателството за неговата мъжественост.

В този момент Дъг осъзна какво желаеше тя. Той желаеше същото и по същия начин. Двамата сляха телата си в една интимност, колкото абсолютна, толкова и неизбежна.

— О, Дъг!

— О, Ейми!

Тръпнещата й плът неумолимо го водеше към сюблимния момент и отвъд него.

— Любов моя… — промълви той.

Целунаха се. Съвършенството на насладата накара Ейми да заплаче.

— Любими! — извика тя, когато първата тръпка на екстаза я връхлетя като огромна вълна.

 

 

Нощи… Минали и настоящи.

Това, което се бе случило между Дъглас Максуел Браун и Ейми Ан Хилиърд преди осемнадесет години, бе пламенно, въпреки споделената им невинност. А това, което се бе случило с тях сега, бе експлозивно, благодарение на споделения им опит.

— М-м-м! — въздъхна Ейми.

— М-м-м! — отвърна Дъг.

Двамата лежаха един до друг — той по гръб, а Ейми — с глава върху гърдите му.

— Беше… Не знам…

— Забележително? — предположи той.

— Ами… — тя очерта с нокти няколко кръга върху гърдите му.

— Удивително?

— М-м-м… — Ейми продължи старателно да очертава кръговете.

— Невероятно? — той хвана ръката й, за да предотврати докосванията на някои по-деликатни места от тялото си.

Ейми вдигна глава и го погледна с полуискрящи, полумътни очи.

— Всъщност „неописуемо“ е думата, която търсех — каза тя накрая.

— О, това ли правеше?

— Да — тя отново отпусна глава на гърдите му. — Ще пуснеш ли ръката ми?

— Не, докато не се убедя, че наистина търсиш точната дума — отговори, докато си играеше с пръстите й.

Отново я желаеше и макар да бе сигурен, че може да задоволи себе си, не знаеше дали ще може да се владее достатъчно, за да задоволи и нея.

Ейми се сгуши още по-близо до него.

— Мислиш ли, че ще отнеме доста време?

— Може би — каза Дъг и зарови нос в косите й.

— Значи неописуемо, а?

— Да. Определено.

— Не е „забележително“, „удивително“, нито „невероятно“?

— Много повече от това! Много повече…

След малко Ейми заспа. Събуди се рано на другата сутрин. Дъг я галеше по най-интимните места.

— Чудесно — промълви тя, като все още не осъзнаваше дали е будна, или още сънува.

— Чудесно ли? — възкликна той. — А какво стана с „неописуемо“?

Едно нежно докосване я накара да се разсъни съвсем.

— Дъг?

— Да, точно това е името ми — отбеляза той с усмивка — и много обичам да чувам как го произнасяш.

Нежни ласки… Внимателни, сладки целувки…

— О, Дъг…

— Да. Точно така.

Трескави ласки! Безкрайни и възбуждащи целувки!

— Дъг!

— И така също, скъпа.

Дъг идеално познаваше тялото на любимата жена и го доказваше по начин, който я караше да стене от удоволствие.

Тя също познаваше неговото толкова добре, че ласките й го подлудяваха.

Понякога се чуваше как го моли да спре, макар че ако го направеше, щеше да умре.

Той я насърчаваше да не спира, но знаеше, че може и да не издържи на изпитанието, ако тя го направи.

Неистови ласки! Страстни, луди целувки!

Дъг обгърна талията й и се обърна по гръб, така че тя да може да го възседне. Ейми се подпря с длани върху гърдите му, а ноктите й се впиха в плътта му.

— Искам да вляза в теб, скъпа — прошепна й и обхвана с ръце ханша й.

Страстните думи и допирът на топлите му длани я накараха да изтръпне от възбуда. Въздъхна тежко, когато ръцете му се плъзнаха нагоре и надолу по тялото й, като се задържаха върху горящата й от желание плът.

— Да, да! — насърчи го тя с молещ глас и се наведе.

Меките му пръсти увеличаваха възбудата. Огнена страст завладя цялото й същество. С трепереща ръка тя обхвана втвърдената му мъжественост, надигаща се между бедрата му.

— Ейми!

Тялото му се разтърси. Допирът на топлата й длан и нежните пръсти бяха най-сладкото мъчение на света.

— О, обичам те… — едва успя да прошепне Дъг.

Тя го галеше бавно и страстно, наслаждавайки се на предизвиканата от нея сила. В един момент тя се изправи и бавно, много бавно вмъкна пулсиращата плът в себе си. Отметна назад глава, шията й се огъна като стебло на цвете. Затвори очи.

Насладата нахлу във всяка клетка от тялото й. Няколко секунди остана неподвижна, след което бавно и ритмично започна да се движи, като постепенно ускоряваше ритъма. Ноктите й оставяха червени следи по тялото на любимия мъж.

Обезумял от желание, Дъг стисна още по-силно бедрата й. При всяко нейно движение повдигаше таза си, за да навлезе още по-дълбоко във влажната топлина. Усещаше всяка конвулсия на тялото й и разбра, че тя наближава върха. Ускори тласъците си.

Екстазът настъпи и Ейми извика от удоволствие. Само след миг мускулестото тяло под нея се изви конвулсивно.

Последната й мисъл, преди да се отдаде изцяло на върховната наслада, бе, че точната дума за ставащото не беше „неописуемо“. Беше „върховно“!