Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Löjliga familjerna, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Антоанета Приматарова-Милчева, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2012)
Издание:
Гунел Линде. Смешни семейства
Редактор: Стоян Кайнаров
Редактор на издателството: Добринка Савова-Габровска
Художник: Виктор Паунов
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Костадинка Апостолова
ISBN 954-419-010-4
Шведска. Първо издание. Дадена за набор м. октомври 1992. Подписана за печат м. ноември 1992 г. Излязла от печат м. декември 1992 г. Формат 16/60/90. Издателски коли 7. Печатни коли 7. Тираж 5065 броя. Цена 10 лв.
Издателство „Отечество“, София, 1993
История
- — Добавяне
Семейство Престани
На улица „Близнаците“ №6 живее семейство Престани. Всеки, който е имал вземане-даване със семейство Давай, ще изпита облекчение, ако пресече улицата и им погостува за разнообразие. Защото в семейство Престани са готови да зарежат всяка работа, далеч още преди да са я подхванали. Те не могат да вършат нищо. Изморяват се от самата мисъл за някакво действие.
Когато татко Край се прибере вечер от работа — направо съсипан — и завари, че вкъщи се приготвя вечеря, това окончателно го довършва.
— Престанете! — казва той. — Не ми трябва никаква вечеря!
И мама Баста, която се върти около тенджерите, непременно се засяга. Тогава татко Край решава да я утеши, като я потупа по рамото.
— Престани! — казва мама Баста. Не й е до ласки и шеги.
Дъщерята на мама Баста и татко Край се казва Стига. Всяка вечер тя виси до късно над учебниците си. Но всъщност не ги чете. Защото просто не може да започне — а щом не е започвала, няма и как да свърши. Така седи над уроците до среднощ. Голямо мъчение пада. Мама Баста и татко Край надникват понякога при нея и я молят:
— Хайде, престани вече!
Но това не помага.
— По-добре престанете с вашите приказки — отвръща Стига, без да става от бюрото. — Нали трябва да си науча първо!
А ето че по телефона звъни Маняна Имавреме — предлага на Стига да намине някой път, за да гледат заедно телевизия. Най-добре още на следващия ден. Щяло да има забавно предаване, в което участвали Хоп и Лумба. Нали те участват навсякъде и във всичко. Как да пропуснат такъв случай!
— О, стига с тази телевизия! — отвръща Стига. И затваря телефона.
Стига има и брат, Стой, за когото вече стана дума. Само да го погледне някой и той веднага казва: „Престани!“
Тръпки ме полазват, като си помисля какво е да живееш така. Никак не е лесно! Опитай, ако искаш, и веднага ще се убедиш! Изведнъж да зарежеш всичко и нищо друго да не вършиш. Да, много им е трудно на всички в семейство Престани. Толкова трудно, че понякога им се отщява да живеят. Но не могат да престанат, защото никога не са започвали.
— Не, така не бива! — казват Неняма Нене и всички в дома й.
В останалите смешни семейства мнозина имат голямо желание да помогнат на семейство Престани. Наобикалят ги, все ги подканват за нещо, гледат да не ги забравят Веднага Нямавреме, Тичай, Хоп и Троп, Лумба, Дада и Минута.
— Няма ли да престанат най-сетне! — мърморят мама Баста пред татко Край и Стига пред Стой. — Защо не ни оставят на мира!
Но един ден в семейство Престани се случи нещо необичайно! Стой се разхълцука! Хълцукането започна от само себе си, нямаше нужда той да прави нещо. И продължи пак от само себе си. Тъй да се каже, хълцукането хълцукаше, а Стой го слушаше как се обажда и навсякъде го носеше със себе си. Но ако на Стой не му се ходеше никъде, можеше да си седи и на едно място. Хълцукането послушно го следваше. На това трябваше да се сложи край.
— Стоп! — каза Стой на хълцукането.
— Престани! — викнаха Стига, майка му и баща му. — Стига!
Шт! Тихо! Да не сме те чули повече! Млък, глупаво хълцук-хълцук! Край! Баста!
Но това не помогна. Често се говори, че ако някой се разхълцука, трябва да го стреснеш ненадейно, за да спре. Татко Край изгаси лампата в коридора и се приготви да нападне Стой, когато той се запъти към тоалетната. Забулен с една стара мушама, татко Край изръмжа като ловджийско куче. Стой ужасно се изплаши, но не и хълцукането.
Смята се също така, че много помага, ако кажеш на този, който хълцука, че е длъжен да хълцука.
— Хайде още едно хълцук и ще ти дам една крона! — каза мама Баста.
— Хълцук! — обади се хълцукането в гърлото на Стой.
Мама Баста опитва още няколко пъти и Стой започна да трупа крона след крона, докато накрая Стига не издържа:
— Стига! Виждаш, че не помага!
Тя беше чувала, че ако клекнеш на четири крака и се опиташ да изпиеш до дъно чаша вода от обратната страна, хълцукането спирало. Сега накара Стой да опита, но той само се измокри. Не можа да разбере коя страна е обратната и докато въртеше чашата, взе, че глътна вода в кривото гърло. За малко да се удави насред кухнята. Наложи се майка му и баща му да го тупат по гърба. Но и това не помогна срещу хълцукането. Първото, което Стой каза, когато отново проговори, беше „хълцук!“
Семейство Престани се чувстваха почти щастливи. Най-сетне и те да се занимават с нещо свое!
Стой дори закъсня първия ден за час. Тръгна към училището с широка крачка. След малко всички щяха да чуят възхитителното му хълцук-хълцук? Стига тръгна с него да види какво ще стане.
Но какво беше разочарованието им! Целият училищен двор гъмжеше от деца, които вдигаха такава врява, че хълцукането изобщо не се чуваше. Течеше междучасие и децата от всички смешни семейства се бяха скупчили около Недей Нене. Подиграваха го за това, че бе дошъл с кожени наушници.
— Бе-бее, бяло агънце с наушници! — викаше Троп Давай.
— Ха-ха-ха, Недей е истинска овца! — пригласяше Тичай Нямавреме.
— Да! Да! Да! А защо не разрошим руното й сега? — предложиха Може и Защоне Дада.
— Сега ще му взема старите наушници! — провикна се Минута Нямавреме.
— Бива! Става! Да! — възхитиха се Бива и Става.
— Не, недей! — обади се Ненелия. Но никой не й обърна внимание.
Недей се видя в чудо какво да прави. Той стоеше насред училищния двор и само притискаше наушниците към главата си. Освен това беше замижал, защото не искаше да гледа децата, които се кривяха и пулеха насреща му. Те изглеждаха толкова противни, че можеха да уплашат човек. И Недей наистина се изплаши.
Първа го блъсна Минута, когато посегна да му вземе наушниците. След това го забутаха Бива, Става, Може и Защоне, които се лигавеха, че уж искат да разрошат овцата.
— Дръжте овцата! — развика се Троп Давай. — Сега ще дойде кучето и ще я захапе!
— Бау-бау-бау! — изджавка Тичай.
Недей повярва, че това наистина е куче, и заплака.
Но да бяхте видели в този миг Стига и Стой, които се бунтуват срещу всяка подлост.
— Я веднага да престанете, мерзавци такива! — развика се гръмогласно Стой. — Не виждате ли, че уплашихте момчето! Внимавайте да не ви подбера аз!
— Стига вече! — намеси се и Стига. — Глупаци такива! А се мислите за много умни, нали? Засрамете се!
Другите се извърнаха.
— Момчето може да носи каквито си иска наушници, ясно! Млък и край вече! — продължи да вика Стой.
— Какво е виновно момчето, че го болят ушите! Тиквеници такива! То бива глупост, бива, ама чак толкоз?! Да не съм чула дума повече! — викна Стига.
Тичай и Минута веднага престанаха.
— Какво, какво казахте? — не се предаде Троп. — Ще се заяждаме, така ли?
— О, престани! — казаха Стой и Стига.
Но Троп Давай сам размисли.
— Добре, значи ставаме добри и мили, а? — каза той.
— Даааа! — викнаха в един глас Може, Защоне, Бива и Става.
И докато размисляха с какво да се заемат, на двора настъпи тишина.
Точно тогава Стой хълцукна:
— Хълцук!
Децата до едно чуха възхитителното му хълцукане, което отекна из целия двор. То беше толкова хубаво и дойде така навреме, че всички се разсмяха. А сетне Стой хълцука през цялото междучасие. Всички правиха опити да го избавят от хълцукането, но никой не успя.
— Хълцук-хълцук! — чуваше се непрекъснато.
Този ден хълцукането на Стой се превърна в нещо като талисман за целия клас. Всички часове преминаваха по-весело, защото думите на учителката се съпровождаха от неизменното хълцук-хълцик на Стой. Последния час Минута подари на Стига една дъвка само защото тя бе сестра на Стой.
Наушниците на Недей не занимаваха вече никого. Освен самия него. Недей и Ненелия си казаха обаче:
— Ама и тия Давай са едни — да си нямаш вземане-даване с тях! Ние сме за семейство Престани!