Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadows of Yesterday [= Relentless Desire], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 94 гласа)

Информация

Сканиране
sianaa (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сандра Браун. Сенки от миналото

ИК „Хермес“, Пловдив, 1994

ISBN: 954-459-172-9

История

  1. — Добавяне

Девета глава

— Шегуваш се, нали? — Луис Джаксън дори не се опита да прикрие недоумението си. Лий видя как майка й хвърли ужасен поглед към съпруга си, който изглеждаше също толкова смаян. Лий си пое дълбоко дъх и се приготви за неизбежната битка.

— Говоря съвсем сериозно, мамо. И съм много щастлива. Обичам Чад. И той обича мен и Сара. Ще се оженим на Нова година.

Ако разговорът не беше толкова сериозен, Лий щеше да се разсмее, гледайки слисаните лица на родителите си. Беше им се обадила и беше ги помолила да дойдат в Мидланд. Не беше им казала защо. Сега, след като я бяха разпитали за здравето й, за бебето, след като си бяха налели по чаша кафе от една от новите й кафеварки, възкликвайки колко се радват, че най-после е благоволила да си купи кафеварка, и след като бяха заели любимите си места във всекидневната, тя спокойно им бе съобщила, че ще се омъжи след няколко седмици.

— Но, Лий, това е… това е съвсем неприлично преди всичко. Откакто Грег почина, няма и…

— Той почина преди повече от година, мамо. Мисля, че този период на траур би трябвало да задоволи и най-непреклонното чувство за приличие.

— Не бъди така лекомислена, Лий. Дразниш ме. Особено при тези обстоятелства.

— Съжалявам — знаеше, че няма да е лесно да съобщи на родителите си за предстоящия й брак, но не беше предполагала, че ще е толкова трудно. Чад бе поискал да бъде с нея, да й помогне в ситуация, която нямаше да е приятна, но тя бе отказала. Познавайки острия език на майка си, беше решила, че е по-добре да посрещне първия удар сама.

— Лий — обади се баща й с по-мек тон от този на майка й, — възможно ли е да изпитваш привързаност към този млад мъж, защото ти е помогнал да родиш детето си? Може би, ако си дадеш малко време, ще разбереш, че това, което изпитваш, не е любов, а благодарност.

Тя се усмихна на себе си и мислите й се върнаха към нощта, когато бе приела предложението на Чад. Легнала в прегръдките му, приятно уморена от любовта им, тя бе наклонила глава назад, за да го целуне по брадичката и да прошепне: „Благодаря ти.“

Той беше затворил очи, но повдигна едната си вежда въпросително.

— За какво?

— За това, че ме обичаш.

Мек гърлен смях отекна в ухото й.

— Удоволствието беше мое.

Тя се усмихна.

— И за това ти благодаря — каза тя, плъзвайки пръст надолу по изтъняващата редица от косми върху корема му. — Но аз имах предвид „благодаря ти, че ме обичаш“. Мен и Сара. Не всеки мъж ще иска да отгледа детето на друг.

Тогава той отвори очи и извърна глава върху възглавницата, която деляха.

— Странно, но винаги ми се е струвало, че тя е мое дете. Външно прилича на теб, не на Грег, както си ми го описвала, и освен това аз бях там, когато се роди. Що се отнася до мен, тя е безспорно „наша“.

Тогава тя беше го прегърнала силно.

— Мислил ли си някога да я осиновиш? Името й да бъде по закон Дилън?

— Много ми се иска, но никога не бих те помолил за това. Биологически тя е на Грег.

— Да, и аз ще искам тя да знае това, да знае за него. Но след като майка му Сара почина, той няма никакви други близки. Ти си единственият татко, който моята Сара ще има, и мисля, че е по-добре тя да носи нашето име. Като оставим всичко друго настрана, ще бъде много по-удобно.

— Искам и двете да носите моето име. Възможно най-скоро.

Лицето на Лий се обля в топлина при спомена за целувката, която последва. Да, имаше много причини да бъде благодарна на Чарлс Дийн Дилън. Тя се обърна и към родителите си.

— Ще бъда вечно благодарна, че тогава се появи Чад, че беше достатъчно мъж да направи всичко онова, което направи с нежност и внимание. Но чувствата ми не спират дотук. Аз го обичам. Искам да бъде мой съпруг, мой любовник.

— О, Боже Господи! — изпъшка Луис и сложи треперещата си ръка върху гърлото си. — Лий, имаш малко бебе. Чуй се какво приказваш. Харв, кажи нещо — изсъска тя към бащата на Лий. Без да му даде възможност да се обади, тя се впусна в следващата си тирада от възражения. — Ти самата ни каза онази нощ в болницата, че навярно имал нужда от пари, от вида му си личало, като отплата за помощта. Има ли работа? С какво се занимава?

Лий не искаше да повдига още този въпрос. Щеше да се научи да приема спокойно професията на Чад, щеше да се справи. След като го обичаше, беше решила да преодолее антипатията си към работата му. Освен това майка й се интересуваше от работата на Чад поради съвсем друга причина — да определи финансовото му и социално положение. Тя никога не прости на Лий за това, че се ожени за обикновен държавен служител. Щеше ли да се изненада? — помисли си Лий злорадо.

Тя се усмихна.

— Да, мамо. Има работа. Той… мм… той работи на нефтените сонди.

— Работник на нефтена сонда! — изпищя майка й.

— Лий, помисли си, за Бога! Искаш да се омъжиш за някакъв си работник от нефтените сонди, Бог знае какъв, дошъл от Бог знае къде си, който ще се отнася към теб Бог знае как! Харв — процеди през зъби Луис името на съпруга си, предизвиквайки го да се намеси.

— Лий, скъпа, не искаме да отменяш сватбата, но би било благоразумно да я отложиш, за да имаме време да се опознаем по-добре. Не можем да ти диктуваме какво да правиш, ти си голяма жена, но постъпваш малко безразсъдно. Не искаме да пострадаш. Трябва да мислиш не само за себе си, но и за детето.

Лий се зае с възраженията му едно по едно.

— Първо, няма да отлагаме сватбата. Няма да живеем заедно, докато не се оженим, така че при това положение не можем да чакаме повече. Второ, и двамата ще имате възможност да се запознаете с Чад още днес. Поканени сте на обяд в дома му и аз приех поканата от ваше име — тя не обърна внимание на отчаяния вопъл на майка си. — Трето, радвам се, че признавате, че съм голяма жена, достатъчно възрастна и зряла да взима сама решенията си. И сега ви казвам, че ще се омъжа за Чад, независимо дали го одобрявате или не. И на последно място, но много важно, той обожава Сара и тя него. Мисля, че това е всичко засега. Чад ще бъде тук след половин час, а аз трябва да се обличам. Извинете ме.

Върху лицето й имаше триумфална усмивка, когато излезе и ги остави онемели от почуда. Облече си синя вълнена рокля с поло яка, която Чад не беше виждал. Меката висока яка галеше брадичката й и този нюанс на кобалтовосиньото подсилваше синия цвят на очите й и подчертаваше цвета на лицето й. Лий събуди Сара от предобедната й дрямка и я облече в един силно набран гащеризон с крачоли като на старомодни панталони.

Когато се върна в дневната, родителите й не бяха помръднали от местата си. Харв Джаксън се въртеше неспокойно на стола си. Луис седеше сковано на дивана със строго изражение на лицето.

— Ще седиш ли в люлката си като добро момиче, докато дойде Чад? — каза Лий на Сара.

— Не одобрявам тези приспособления, Лий. Аз те държах на ръце, когато беше бебе… Вие, сегашните майки, мислите толкова малко за децата си.

Лий прехапа устни, за да не отвърне остро на майка си, че никой не може да обича бебето си повече, отколкото тя обича Сара. Вместо това отвърна спокойно:

— Знам, че държането на ръце и галенето са важни, мамо. Всеки ден отделям на Сара часове да я люлея и да я галя, но го правя, когато аз искам, а не, когато тя. Така няма да се разглези и да очаква, че всеки път, когато заплаче, аз ще захвърля всичко и ще я взема на ръце.

— Няма нищо лошо в това да…

Позвъняването на вратата беше добре дошло, както никой път.

— Ето го и Чад — каза бързо Лий, отправи се към вратата и почти се хвърли в прегръдките му, търсейки закрила. Сега тя вече не беше единственият войник, който трябваше да отблъсква атаките.

— Здравей! — каза той, дърпайки я към себе си, целувайки я страстно, без да го е грижа, че родителите й ги гледат.

— Здравей! — отвърна тя, когато тоя я пусна. Очите й го предупредиха да се подготви. Той й намигна. Като го хвана за ръката, тя го бутна напред.

— Мамо, татко, това е Чад Дилън. Чад, моите родители, Луис и Харв Джаксън.

Той се обърна към Луис и кимна с глава. Майката на Лий не протегна ръка да се ръкува.

— Госпожо Джаксън, радвам се да се запозная с вас. Надявам се, че Лий има вашата рецепта за картофена салата. Веднъж тук опитах салатата ви. Беше великолепна — той се наведе напред и прошепна: — По-хубава дори от тази на майка ми, но не й го казвайте.

Съвсем слисана, без да знае точно какво да отговори, Луис Джаксън заекна:

— Ами… ъъ… благодаря ви. И аз се радвам да се запозная с вас — каза повече вежливо, отколкото сърдечно.

Чад се обърна към Харв. Той се усмихваше на младия мъж, който беше успял да слиса жена му.

— Сър — каза Чад, като раздруса здраво ръката на Харв. Когато представянето приключи, Чад коленичи да каже нещо на Сара, която размаха от радост пълничките си, обути в панталони крачета, щом чу гласа му.

Лий видя как майка й оглежда Чад, така както някой скептичен застрахователен агент би оглеждал катастрофирала кола. Обноските и начинът на обличане на Чад бяха безупречни. Че е покоряващо красив, се виждаше от пръв поглед, а че знаеше как да се облича, бе извън всякакво съмнение. Светлокафявите панталони му стояха по начин, който говореше, че са шити по поръчка, а кройката на тъмнокафявото му сако носеше несъмнения отпечатък на известен френски моделиер. Под сакото си носеше кремав плетен пуловер с поло яка, който подчертаваше тъмния цвят на косата му.

Той се изправи и потри ръце с жест, до болка познат на Лий.

— Надявам се, че Лий ви е предала поканата за обяд.

— Да, благодаря ти, Чад — каза Харв, преди Луис да успее да си отвори устата, за да приеме или откаже.

— Тогава готови ли сме? — попита Чад.

Лий почти изпита съчувствие към майка си, когато изненадите се заредиха една след друга, първата, от които, беше ферарито. Очите й щяха да изскочат от орбитите си, когато видя лъскавата синя спортна кола.

— Колата си я бива, Чад! — възкликна Харв, докато вървяха по тротоара.

— Ще трябва да я покараш някой път — предложи любезно Чад.

— С удоволствие — Лий се изненада от ентусиазма на баща си, който винаги бе предпочитал консервативния буик.

— Съжалявам, но няма да ни събере всичките. Имате ли нещо против да ни следвате с колата? — попита Чад.

— Не, разбира се — Харв насочи смаяната си жена към тяхната кола, а Чад помогна на Лий и на бебето да се настанят във ферарито.

Когато потеглиха, Чад я погледна.

— Е?

— Бяха категорично против самата идея за женитба, докато не пристигна ти. Картофена салата, а!

Той се усмихна.

— Дявол да го вземе, знаех си, че трябва да изляза с някакъв страхотен номер, а: „Сега разбирам защо дъщеря ви е толкова красива“ е много банално.

Лий се разсмя.

— Според мен ти събра точки със спретнатия си вид, с хубавите си дрехи и колата.

— Спретнат вид?

— Тогава, когато ме остави в болницата, им споменах, че си бил мръсен, защото си работил на някакъв самолет. Изглежда, че днес са очаквали да се появиш в същия вид.

— Не играеш честно, знаеш ли?

— Защо?

— В ден, когато трябва да имам безупречно поведение, трябваше ли да си слагаш рокля, която прилепва така прелъстително към красиво закръглените ти гърди, тънката ти талия, малкото ти стегнато дупе и дългите ти стройни крака?

— Чад — извика тя тихо, — ако майка ми чуе от теб нещо, което дори само да напомня за гърди или дупе, ще получи сърцебиене.

— А ти как си със сърцебиенето? — попита той многозначително. Ръката му, която лежеше върху бедрото й, се плъзна нагоре между гърдите и обхвана с длан лявата гърда, да види как бие сърцето й. — Туп-туп, туп-туп.

С престорено възмущение тя се изви и се дръпна от него.

— Сърцето ми е наред, благодаря. Ако обичаш, дръж и двете си ръце върху волана, където майка ми да може да ги вижда.

И двамата се разсмяха, после Чад изруга тихо.

— Ще бъде дяволски дълъг ден.

Лий беше сигурна, че каквито и резерви да имаха Луис и Харв Джаксън по отношение на бъдещия си зет, те са се изпарили в мига, когато са видели къщата му. Би дала цяло състояние да чуе какво са си казали в буика, спирайки пред дома на Чад.

Той ги въведе в къщата и Лий видя как майка й зяпна от изумление, когато изцъкленият й поглед се плъзна наоколо. Чад се отнасяше с Джаксънови дружелюбно и любезно, правеше всичко възможно да се чувстват удобно и ги придружи до трапезарията. Масата беше подредена с усет за най-малката подробност, не липсваше и вазата със свежи хризантеми и невени. Лий помогна на Чад да сервира.

— Ти ли приготви суфлето с бекона? — попита любезно Луис, като си взе малка хапка.

Чад се разсмя и избърса уста със салфетката.

— Не, госпожо. Приготви го икономката ми. Аз трябваше само да го сложа във фурната. С това мога да се справя.

Лий изненадана гледаше ястията, които Чад беше подбрал за менюто. Като познаваше апетита му, беше очаквала месо и картофи или може би chili con carne[1], нещо обилно и солидно. Но той бе накарал госпожа Де Лейън да приготви компот от различни плодове, суфле с гъби и бекон, спаначена салата с мандарини и бадеми, сладоледово парфе, поднесено в изящни стъклени чаши с дълги дръжки. Всичко беше чудесно и приготвено с вкус, но Лий се задушаваше от смях всеки път, щом видеше как Чад си взима по малко от суфлето.

Луис настоя те с Лий да разчистят масата след обяда. След като я бяха нахранили, Сара се бе разположила в детското легло, което Чад вече бе сложил в една от четирите спални. Той и Харв бяха отишли да направят по няколко удара на игрището за голф край басейна.

— Можеше да ме предупредиш, Лий — каза майка й хапливо.

— За какво? — невинно попита Лий, като обра няколко трохи от ленената покривка с влажната гъба.

— За… за всичко това — Луис разтвори ръце с жест, който обхвана цялата къща. — Накара ме да повярвам, че Чад Дилън е едва ли не бедняк.

— Когато се влюбих в него, мамо, мислех си, че е беден. И все пак не считам целия този разкош за най-привлекателната страна на Чад. Обичам го за това, което е. Надявах се, че и вие с татко ще го обикнете.

— О, Лий! — каза укорително Луис. — Мислиш си, че съм користолюбива, но не знаеш какво значи да си беден, а аз знам. Видях как бракът на родителите ми се разпада под бремето да отгледаш четири деца с недостатъчен доход — болка засенчи лицето й при неприятния спомен. — Парите сами по себе си може да не носят щастие, Лий, но е невъзможно да си щастлив, ако ги нямаш. Помисли си как би се чувствала, ако не можеш да купиш на Сара хубави подаръци за рождените дни и за Коледа, ако трябва да я обличаш със стари, подарени дрехи, ако не можеш да я изпратиш в колеж.

Като видя как лицето на майка й се сгърчи от оскърбление, каквото за пръв път виждаше, Лий тутакси се разкая. Луис рядко говореше за детството си, но Лий разбираше, че лишенията в ранните години бяха причината майка й да е така обсебена от мисълта за материални блага.

— Съжалявам, мамо. Знам, че искаш да имам най-доброто. Исках само да ви покажа, че Чад е най-доброто не заради това, което има, а заради това, което е.

— Той е злато чиста проба — категорично заяви Луис.

Лий скри усмивката си, предизвикана от израза, който майка й бе подбрала, обви ръце около нея и я прегърна бързо.

Луис Джаксън отвърна на прегръдката на дъщеря си с характерната си сдържаност, но Лий почувства, че бяха сключили временно примирие. Двете жени се бяха умълчали, когато мъжете се прибраха в къщата. Чад запали огън в огромната камина в гостната, чийто зидан комин се губеше в тавана и продължаваше два етажа по-нагоре. Той даде на всички, освен на Лий, чаша кафе и те се настаниха удобно край камината. Чад седна до Лий на едно от плюшените канапета и закрилнически я обгърна с ръка.

— Лий ни каза, че работиш на нефтените кладенци, Чад. С какво точно се занимаваш? — попита господин Джаксън.

— Работя за „Флеймко“.

— „Флеймко“ — повтори Харв и сбърчи чело. — Чувал съм го, но не мога точно да си спомня…

— Борба с пожарите в нефтените кладенци — тихо добави Чад.

— О, Боже господи! — чашата на Луис затрака силно в чинийката и тя я остави върху малката орехова маса до стола. Очите й приковаха Лий и тя за пръв път този ден не можа да събере сили да погледне майка си. Вместо това, взе да разглежда ръцете си.

— Значи… ъъ… гасите пожарите в нефтените кладенци?

— Да, сър.

— И каква точно е твоята работа?

Чад качи глезена си върху коляното на другия крак. Носеше кафяви официални обувки, които Лий не беше виждала. Предпочиташе да съсредоточи вниманието си върху тях, отколкото да слуша онова, което Чад трябваше да разкаже на баща й.

— Целият екип работи заедно, разбира се, но моята основна работа е да запуша пробоя, след като огънят е угасен.

— Как става това?

— По-просто казано, слагаме експлозивно устройство над мястото, където има изтичане, там, откъдето е тръгнал пожарът. Когато то избухне, изгаря кислородът и угасява пламъците на това място. И тогава идва моментът, когато се намесвам аз. Трябва да монтирам в пробоя един многоглав вентил, преди друга искра…

Лий потрепери и това го накара да спре по средата на изречението. Стисна рамото й и се опита да й се усмихне. Тя не поиска да вдигне глава и да срещне погледа, който усещаше върху себе си, а вместо това продължи да разглежда обувките му.

— Много опасна работа, струва ми се — каза Харв откровено.

— Да, сър, но всичко е обмислено много внимателно. Всички много добре знаем какво правим и не поемаме никакви неразумни рискове. Всеки пожар е различен и се анализира подробно, преди да пристъпим към работа.

— Откога работиш в тази компания? — попита го Харв.

Луис и Лий не отрониха нито дума, сякаш бяха онемели.

— Откакто завърших колежа, сър. Вече дванадесет години — замълча за момент. Лий усещаше как сините очи пронизват върха на главата й. — Достатъчно дълго време. Започвам да се замислям.

Лий вдигна глава с такова бързо движение, че я заболя вратът.

— Какво? — попита тя и рязко си пое дъх. — Какво каза?

Ръката, която галеше рамото й, сега започна да глади дългата лъскава коса.

— Не искам да давам обещания, които не мога да спазя, Лий, но може би няма още дълго време да се притесняваш за моята работа.

Колкото и да се опитваше, тя не можа да изтръгне нищо повече. Той остана глух за всичките й молби. Макар че любопитството я гризеше отвътре, засега трябваше да се задоволи и с малкото, което й каза. Това, че се съобразяваше с нейната неприязън към работата му и премисляше този въпрос, бе все пак облекчение. Нежността, с която я гледаше, я караше да мисли, че прави опити да премахне и последната бариера между тях и пълното щастие.

След това започнаха да разговарят за това-онова. По едно време Харв, както се беше оклюмал, вдигна стреснато глава и подскочи, когато Луис излая името му.

— О, съжалявам — прозя се той. — Защо вие двамата не отидете на кино или някъде другаде? Луис и аз ще останем при Сара. Една млада двойка, на път да се жени, няма какво да прави със стари хора като нас. Младите имат нужда да останат сами. Съмнявам се дали Сара ви е дала такава възможност — той намигна на Чад.

— Много великодушно предложение, сър — каза Чад с въздържана любезност, но когато погледна към Лий, очите му светнаха. — Лий, какво ще кажеш? Можем ли да ги оставим в ръцете на Сара?

Минути по-късно те бяха вече готови да тръгват, след като се бяха уверили, че Джаксънови знаят разписанието на Сара, къде да намерят храна и нещо за пиене и кога приблизително ще се приберат младите.

— Още веднъж благодаря — подвикна Чад към Харв Джаксън, затваряйки вратата след себе си. Когато запали колата, се почувства като ученик, избягал от училище. — Не мога да повярвам. Няколко часа сами!

— Знаеш, разбира се, че майка ми ще си пъхне носа във всяко ъгълче и кътче. Надявам се, че нямаш нищо за криене.

— Взел съм всички мерки.

— Държа се цял ден като образцов джентълмен.

— Образцовият джентълмен е на път да стане звяр — каза той и, изръмжа престорено, а като удари спирачки на един светофар, се наведе над арматурното табло и я целуна.

Накрая светна зелено, но шофьорът зад тях трябваше три пъти да натисне клаксона, преди те да разберат. Чад потегли, а Лий с мъка си пое дъх от задушаващата целувка.

— Идеята за кино е чудесна. Никога не сме ходили на кино заедно — каза той. — Но да караме всичко поред — той сви към едно ресторантче с табела отпред, върху която усмихнато дългорого добиче сочеше дружелюбно към вратата. Лий прихна да се смее.

— Чудех се колко време още ще издържиш!

— Умирам от глад — призна си той и се измъкна от колата.

Тя го наблюдаваше, докато той ядеше панирано пиле с дебела хрупкава корица, задушено в гъст сос. Два дебели препечени сандвича и пълна чиния с пържени картофи допълваха ястието, а десерта си го обеща в киното.

Пристигайки в киното в търговския център, Лий се извини и отиде в дамската тоалетна. Когато се върна във фоайето, видя Чад, притиснат в ъгъла до стената от две млади жени — блондинка и брюнетка. Тъмнокосата беше пъхнала ръка в пакета с пуканки, който той й подаваше, облягайки се върху него по начин, който накара кръвта на Лий да кипне.

Чад я видя над главите на събеседничките си и се спусна към нея. Като забеляза ревнивия й поглед, който тя не успя да прикрие, той се усмихна.

— Лий, това са Хелън и нейната приятелка… ъъ…

— Дона, грубиян такъв — каза блондинката и го удари по гърдите.

Лий потисна желанието си да й се скара за фамилиарността.

— Здравейте! — каза тя хладно.

— Здравей! — изпяха в унисон двете млади жени.

— Ще има голямо забавление с танци и барбекю в оръжейната зала на Нова година, Чад. Ще дойдеш ли? — попита Хелън, като не преставаше да дъвче дъвката си.

— Не знам. Ще трябва да се посъветвам с Лий. Тъй като сватбата ни е на другия ден, сигурно ще трябва да пропуснем забавата.

— Сватба? — извиси глас Хелън. — Ще се жениш?

— Струва ми се, че човек прави именно това, когато има сватба — отвърна учтиво Чад. Лий усети как неразумната й ревност се стопява. Чад само беше търсил възможност да съобщи новината на Хелън и Дона; той изпитваше същото собственическо чувство към нея, каквото и тя към него.

— Е, добре, поздравления! — каза Хелън весело, ако не искрено. — До скоро, Чад.

Тя се отдалечи, последвана от смаяната Дона.

— Ще се жениш? — изимитира Лий, когато двамата се запътиха към киносалона.

— И нямам търпение — каза той, като наведе глава и я целуна звучно. — А сега тихо.

Заведе я на последния ред на двата крайни стола до стената. Тъй като само една четвърт от салона беше пълен, изборът на местата беше твърде очебиен.

— Чад — шепнешком каза Лий, — може би не съм ти казвала, но съм малко късогледа. Не мога да виждам толкова надалеч.

— Няма значение. Веднага щом угасят лампите, смятам да се отдам на задълбочено целуване и солидни прегръдки.

— Искам да гледам филма — предупреди го Лий.

— Гледал съм го. Не е нищо особено.

— Гледал си го? — попита тя, шепнейки толкова високо, че най-близките им съседи обърнаха раздразнено глави. Сниши глас: — Защо не ми каза?

— Защото исках да се отдам на…

— Задълбочено целуване — довърши тя вместо него.

— Не забравяй прегръдките.

— Имам намерение да гледам филма. А ти се утешавай със запасите си от ядене.

— Мноого е вкусно — отвърна той и подхвърли шепа пуканки в устата си.

Лий се настани удобно в стола и се взря в екрана, който й заприлича на оживяваща пощенска марка в края на тъмен тунел. Тя категорично отказа на Чад да си вземе от пуканките, от захаросаните бадеми и да пие от колата.

С крайчеца на очите си забеляза как той довърши и последната си хапка и прибра празните кутии внимателно под стола. Оказа се прав. Филмът не беше много хубав, но когато Чад скришом плъзна ръката си покрай облегалката на стола й, тя го стрелна строго с очи.

Той лениво повдигна с пръст кичур коса от ухото й.

— Дай едно вратле — каза Чад с подсилен носов акцент.

Тя се дръпна настрани.

— Не! Дръж се прилично.

— Е, добре — въздъхна Чад. — Заради приличието нека да оставим сериозното целуване за по-късно, когато сме сами. Какво ще кажеш за несериозното целуване?

— Това може — смили се тя. Той я целуна целомъдрено по бузата. — Сега да погледаме филма… Какво става дотук?

Той шепнешком й разказа в ухото объркания сюжет на филма, докато стигна до сцената, която даваха на екрана. Изгледаха филма, макар че и на двамата не им беше особено интересно. Когато главната героиня се изправи в леглото и сатененият чаршаф се плъзна надолу, примамливо откривайки розовите й гърди, Чад прошепна с ъгълчето на устата си:

— Съвсем не са толкова хубави като тези — пръстите му се плъзнаха нагоре и погалиха прелъстително гърдите й.

Тя го тупна шеговито по ръката и каза:

— Грубиян такъв! — разсмяха се тихо на тази шега.

Когато се върнаха в дома на Чад, обзети от любовно желание, завариха Джаксънови очаровани от доброто поведение на Сара. Луис се бе развъртяла в кухнята и им беше приготвила вечеря от студени сандвичи и супа от консерва.

— Подай ми солта.

— Лий, ядеш прекалено много сол — скара й се Луис. — Доби този навик, когато беше бременна.

— Бременните жени не бива да ядат много сол, нали? — попита Чад.

— Мислех си, че си се специализирал само в израждането на деца — подразни го Лий. — Откъде знаеш кое е хубаво и кое не за бременните?

За миг ръцете му застинаха и лицето му стана безизразно. После сви рамене и отвърна:

— От обща култура — побърза да смени темата: — Тези сандвичи са чудесни, госпожо Джаксън. Благодаря.

Разговорите продължиха по време на вечерята, но Лий не можа да се отърси от необяснимото безпокойство, което я обхвана. Дали то имаше нещо общо с особеното изражение върху лицето на Чад, когато заговориха за бременни жени?

Джаксънови си тръгнаха веднага след като Луис и Лий измиха чиниите. Ръката на Чад лежеше на раменете на Лий, когато ги изпратиха и им махнаха на сбогуване, но тя усещаше, че между тях има невидима бариера, някаква сдържаност, каквато не бе съществувала дотогава. Какво се бе случило междувременно, от момента, в който пристигнаха вкъщи, каква беше причината за това отчуждаване, което дори не можеше да си обясни?

Той се чувстваше също толкова неловко, колкото и тя, когато затвориха пътната врата и Лий започна да събира своя и на Сара багаж. Слагаше някакви неща в торбата на Сара, когато той седна до нея на дивана и хвана двете й ръце.

— Остави това за малко. Искам да поговорим, преди да ви заведа вкъщи.

Лий преглътна инстинктивно.

— Добре — каза тя, мъчейки се да запази спокойствие. Сърцето й биеше лудо от страх. Подсъзнателно почувства, че не иска да води този разговор с него.

— Лий — каза той и отмести поглед встрани, после си наложи да я погледне в очите, които го гледаха питащо. — Шарън беше бременна, когато… умря.

Тя си пое дъх рязко, понечи да отвори уста и навреме спря възклицанието, което напираше да се изплъзне. Дълго време задържа дъха си, гледайки го безмълвно. После изпусна въздуха като дълга въздишка.

— Разбирам — едва чуто каза Лий.

Поиска да се отдалечи от него, за да може да мисли по-спокойно, затова стана и отиде до прозореца. Погледна украсената морава с невиждащи очи. Зад себе си усети как между тях се разтваря пропаст. Прииска й се да се обърне, да хване ръката му и той да я издърпа при себе си, но пропастта ставаше по-широка. Той беше от едната страна, тя — от другата.

— Струва ми се, че не разбираш — каза Чад тихо.

Не искаше да разбере. Съзнанието й крещеше истерично. Тъй като беше й разказвал за неохотата на Шарън към романтичните преживявания, тя не беше си ги и представяла да се обичат физически. Колкото егоистично и безумно да бе, мисълта, че Шарън бе заченала неговото дете, я изпълни с необуздана ревност. Детинщина беше да изпитва такава ревност при тези обстоятелства, но не можеше да се противопостави на горчивите чувства, които я изпълваха и оставяха метален вкус в устата й.

— Разбираш ли, Шарън…

— Не искам да знам — дрезгаво каза тя и се обърна. Тялото й се скова, очите й го гледаха студено и обидено. — Моля те, спести ми подробностите.

Чад скочи от дивана.

— По дяволите, с теб човек никога не знае как да постъпва. Исках да ти го кажа, за да не разбереш случайно, както…

— Както разбрах за всичко останало. Това ли имаш предвид?

— Да — отвърна той гневно. — Опитвам се да бъда честен с теб, Лий. Обвини ме, че крия тайни от теб, а аз не искам между нас да има тайни. По-лесно щеше да ми бъде да си премълча и да се надявам, че никога няма да разбереш. Малко хора, освен мен и родителите ми, знаеха, че Шарън е бременна. Достатъчно ми беше и това, че жена ми се е самоубила. Нямаше защо да разгласявам на всички, че тя уби и детето ми.

Лий видя мъката му, болката му и се изпълни с разкаяние. Наведе глава и покри очите си с ръка. Пръстите й се плъзнаха надолу, стигнаха до устните й, когато вдигна глава.

— Съжалявам, Чад. Съжалявам — засрамена от реакцията си, тя искаше да изкупи вината си. Отиде при него и го заведе до дивана.

— Какво се случи? — попита тя тихо.

— Не бяхме запланували да имаме деца поне известно време. Тя беше… мисълта за раждане, майчинство я ужасяваше. Но беше толкова безотговорна, колкото едно дете и… — той прокара длан през косата си. Лий изпита желание да се протегне и да улови ръката му, но не се помръдна. — Както и да е, когато разбра, че е бременна, изпадна в паника. Това също може да е допринесло за самоубийството й — той въздъхна. — Не знам.

— Беше ли те яд на нея? Искам да кажа — после, когато всичко е свършило, беше ли те яд, че те е лишила от детето ти?

Очите му пронизаха нейните.

— Как отгатна? Бях като луд. Знаех, че трябва да страдам, но бях толкова вбесен, че не можех.

Сега тя го докосна, протягайки ръка да поглади веждите му.

— Чувствах се по същия начин, когато убиха Грег. Питах се защо постъпи така с мен.

— Сигурно това са човешки реакции. Може и да не са хубави, но са човешки.

— Аз току-що преживях друга такава реакция. Когато ми каза, че Шарън е носила твоето дете, изпитах завист за пръв път в живота си.

Той я притисна към себе си.

— Моята Лий. Това, че Шарън забременя, беше недоразумение на природата. Когато ти и аз правим бебета, ще бъде празненство на живота и любовта, която изпитваме един към друг.

Тя се облегна на него, благодарна, че Сара, изтощена от вниманието на баба си и дядо си, спи в креватчето си.

— Чад, прегърни ме. Обичай ме.

— Можеш да разчиташ и на двете — прошепна той в косата й.

Бележки

[1] Мексиканско ястие с месо и зеленчуци — лютиво и с много подправки. — Б.пр.