Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Shadows of Yesterday [= Relentless Desire], 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Кенова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 94 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sianaa (2011)
- Разпознаване и корекция
- asayva (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Сандра Браун. Сенки от миналото
ИК „Хермес“, Пловдив, 1994
ISBN: 954-459-172-9
История
- — Добавяне
Седма глава
Тя се изправи и се завъртя кръгом с лице към него.
— Нямах това предвид, Чад.
Той хвана лицето й с длани и я прониза с покоряващите си очи.
— А какво имаше предвид?
Тя с усилие откъсна поглед от него.
— Не знам — въздъхна. — Знам, че изпитваме силно влечение един към друг, Чад, и че заедно преживяхме един невероятен миг — раждането на Сара. Но това не е достатъчно.
Ъгълчетата на устните му се свиха и той се намръщи.
— Обясних ти защо тогава не ти казах какво работя, Лий.
— О, знам, Чад — зарови лицето си в топлината на гърдите му и обви ръце около кръста му. — Дай ми време, моля те. Все още не мога да обвържа бъдещето си с твоята професия. Когато Грег загина, аз се заклех, че никога повече няма да се свързвам с мъж, чиято работа е опасна. Не разбираш ли? Не мога да рискувам да загубя за втори път мъжа, когото обичам, просто не мога.
Той стисна здраво раменете й.
— Няма да има такъв риск. Заклевам се. Смешно е да се придържаш към решение, което си взела много преди да се срещнем. Ние сме създадени един за друг, Лий. Ще направя всичко, което е по силите ми, да те убедя, че трябва да се ожениш за мен. Няма да те насилвам, но ти ще кажеш „да“ рано или късно. Няма да се откажа, докато не се съгласиш.
Той започна кампанията си с целувка, толкова искрена, че Лий почти капитулира. Но тя се отдръпна от него, преди устните му да са сломили съпротивата й със своята убедителност.
Лий му обърна гръб и се подпря с ръце на кухненския плот. Бореше се със слабостта, която я обземаше, бореше се да не се поддаде на обаянието му.
— Днес няма ли да ходиш на работа? — попита тя, надявайки се да сменят темата.
— Обадих се по телефона тази сутрин. След като знаят… — той замлъкна, когато тя трепна, после продължи спокойно: — След като знаят къде да ме намерят, имам на разположение няколко дни. Ти трябва ли да ходиш на работа днес?
— Искам да намина към търговския център да проверя дали са полели млечката и дали с украсите всичко е наред.
— Да не е паднал някой елен — пошегува се той и тя се разсмя. — Добре, ти се оправи тук. Аз ще окъпя и ще облека Сара.
— Но, Чад…
Той спря възраженията й с решителна целувка.
— Никога не съм се занимавал с такова малко бебе. Трябва да се науча.
Той се справи учудващо добре. Лий се преоблече и си сложи пола и блуза, постави си грим и среса косата си, докато Чад обличаше детето. Тя мина покрай стаята на Сара, когато отиваше към кухнята, за да сложи в торбата приготвените шишета и буркани с бебешка храна, подгряващата чиния и лъжицата на Сара.
— Докъде стигнахте? — попита.
— Почти сме готови. Ще се срещнем в дневната.
Единствената помощ, за която помоли, бе да изберат какво да облече Сара.
Пред очите на всички те се появиха като семейство, тръгнало на покупки, и Чад не правеше нищо, за да промени това впечатление. Настоя да носи Сара, докато обикаляха из търговския център, като в същото време собственически държеше ръката си около Лий, освен когато тя действително проверяваше украсата. Както винаги, когато бяха навън, хората разговаряха с Чад фамилиарно. Той с гордост представяше Лий и Сара на всеки.
След като излязоха от търговския център, се отбиха в едно заведение за бърза закуска и си поръчаха пържено пиле за вкъщи, после Чад подкара ферарито към „Садъл Клъб Истейтс“.
— Искам да видиш къщата ми — каза той на Лий. — Можем да обядваме там.
Къщата на Чад беше една от любимите на Лий, преди още да знае, че е негова. Представляваше комбинация от традиционни и съвременни елементи и беше изградена от камък и кедър. Дворът беше красиво оформен, с няколко все още млади орехови дръвчета, които обещаваха сянка след години.
Той натисна едно копче на радиопредавателя, поставен върху арматурното табло, и вратата, която преграждаше алеята за коли, се отвори бързо. Вкара колата вътре и я паркира пред вратата на един гараж.
— Ето ни и вкъщи — подвикна весело, като с едната си ръка крепеше кутията с пържено пиле, а с другата държеше вратата на колата отворена за Лий и Сара.
Отключвайки вратата, която водеше към тухления вътрешен двор, той ги пусна да минат, после избърза напред да изключи алармената система, която започна предупредително да свири веднага щом прекрачиха през вратата. Набра комбинацията от числа върху таблото и системата се изключи с щракване.
— Напомни ми да ти дам ключ и комбинацията за алармената инсталация, за да можеш да влизаш спокойно.
Лий кимна смаяна. За пръв път се чувстваше неловко. Къщата приличаше на тези от „Аркитекчъръл Дайджест“. Безпогрешният нюх на професионалния дизайнер се усещаше навсякъде и в същото време впечатляващият интериор нямаше онази стерилност, която професионалният подход често привнасяше. Върху излъскания тухлен под бяха постлани ориенталски килими, още по-ценни заради своята старинност и избелели цветове. Оригинални произведения на изкуството бяха съчетани с вкус с графики и плакати. По масите и етажерките се виждаха предмети, които Чад навярно бе донесъл от пътуванията си по света. Всичко носеше отпечатъка на неговата личност.
— Чад — прошепна Лий, сякаш се намираше в музей. — Всичко е много красиво.
— Харесва ли ти?
Тя се обърна и видя, че той я гледа с болезнено безпокойство, страхувайки се, да не би да не й хареса.
— Да, Чад — отвърна тя и се засмя тихо. — Просто не мога да възприема всичко наведнъж.
— Ела да разгледаш останалата част от къщата.
Тя беше значително по-голяма, отколкото Лий беше си я представяла. Къщата имаше четири спални и всекидневна, свързана с голямата спалня, четири бани, без да се брои тази в голямата спалня, трапезария за гости, стая за закуска, стая за развлечения с бар, огромна гостна, кабинет, пералня и една кухня в селски стил. Имаше камъни в голямата спалня, във всекидневната, в гостната и в малката трапезария, свързана с кухнята.
Отвън имаше разкошен басейн и свързан с него по-малък басейн, съблекалня и още един напълно обзаведен покрит бар.
— И един човек живее във всичко това? — смаяно промълви Лий, застанала в огромната гостна със сводест таван.
— Смешно, нали? — каза унило Чад. — Купих къщата преди две години от един приятел на баща ми от петролния бизнес. Строеше си друга, по-голяма и по-хубава.
— По-голяма и по-хубава от тази? — попита Лий изумена.
Чад се разсмя.
— Купих я повече като вложение. Собственикът не търсеше печалба, искаше просто да се отърве от нея. Сега цената й се е вдигнала значително оттогава насам благодарение на бума в Мидланд. Но тук се чувствам адски самотен, Лий. Никой не е живял в тази къща с мен. Купих я, след като Шарън… умря.
Той я обгърна с ръце, независимо че Сара беше между тях. Беше съвсем естествено да включи и бебето в прегръдката им. Чад нежно целуна Лий.
— Кой знае — каза той, притиснал устни върху нейните, — в края на краищата може да напълним всички тези спални с малки Дилънчета — ръката му беше върху гърдите й, галейки я с докосване, което, макар и познато, винаги й доставяше ново удоволствие.
— И тъй като вече имаш опит, сигурно ще поискаш да ги изродиш всичките — пошегува се тя.
— Предпочитам да ги направя.
Лий изведнъж се дръпна и покри устата си с ръка.
— Чад, сетих се за… снощи. Аз не… и ти…
Той се разсмя.
— Нищо няма да ме развесели повече от това, ако забременееш. Тогава веднага ще трябва да се омъжиш за мен.
— Чад! Не съм казвала, че ще се омъжа за теб дори и…
— Шшшт. Само се пошегувах.
Сара бе започнала да се отегчава от разговора. Малката й глава се удряше върху рамото на майка й и започна да размахва юмручета, давайки сигнал, че търпението й е на път да се изчерпи.
— Мисля, че е най-добре да нахраним това дете — каза Чад. — И аз съм гладен, Сара. Хайде.
Той взе Сара и я занесе в кухнята. Но скоро трябваше да я върне на майка й. Лий по-добре знаеше как да държи бебето в едната си ръка и да приготвя яденето му с другата. Чад сложи на масата керамични чинии, но извади хартиените салфетки, които бяха им дали с пилето.
— Кой чисти тази къща?
— Има една жена, която идва веднъж седмично. Тя пере и чисти.
Лий му хвърли хитър, подозрителен поглед.
— Каква „жена“?
— Вече сме ревниви?
— Каква жена? — повтори тя.
— Около двадесет и две годишна, лъскава черна коса до кръста, дълги стройни крака, страхотна фигура, само зъбите й са малко издадени напред. Нали се сещаш, от този тип — той равнодушно сви рамене.
— Надявам се, че отново се шегуваш.
— Ако те притеснява толкова много, ще я уволня.
— Чад Дилън…
Той я хвана и я целуна звучно.
— Седни тук, госпожо. Госпожа Де Лейън има шест деца, вече пораснали, с по няколко собствени деца. Знам, защото, ако съм тук, трябва да слушам повече, отколкото ми се иска да знам, за всяко внуче. Тя е около шейсетгодишна, към метър и петдесет висока и цял живот се е радвала на добър апетит. А сега мога ли да си изям обяда?
Лий пъхна една лъжица смляно говеждо в отворената уста на детето. Строго сви устни, мъчейки се да потисне усмивката си, но усети как тя напира в ъгълчетата на устата й.
— Обичам да целувам свивката на коленете ти — каза Чад, захапвайки едно хрупкаво парче от пилешкото.
Това я довърши. Тя прихна.
— Ужасен си. Най-напред ме занасяш с оная жена, после казваш нещо, съвсем неподходящо за маса.
— Какво да направя, като имаш такава сладка кожа? Навсякъде.
Припомняйки си интимностите им от предишната нощ, Лий усети прилив на подновено желание, но имаше намерение да си изяде обяда.
— Взе ли някакъв сос за картофеното пюре?
Той се разсмя.
— Искаш да смениш темата? Опитай се, но трябва да знаеш, че тези дни в главата ми се върти само една мисъл — един поглед към небесносините очи, които я пронизваха, и Лий разбра точно какво има предвид. Надяваше се той да не разбере, че и в нейната глава има само една мисъл.
Когато Сара приключи с шишето и беше изсмукала кокала на едно бутче, Чад предложи да я сложат да спи на малкото канапе в спалнята.
— Можем да го обърнем към стената и ще заприлича на бебешко креватче.
По настояване на Лий те покриха дамаската с найлонови торби, преди да постелят чаршафа.
— Ще умра, ако подмокри… или нещо по-лошо… това канапе — каза Лий.
— Тя никога няма да направи нещо, толкова неподобаващо за една дама — каза Чад в защита на Сара и си спечели смъртоносен поглед от майка й.
— Хайде да поспим и ние — прошепна Чад, когато се отдалечиха от спящата Сара. Без да чака нейното съгласие или несъгласие, той я хвана за ръката и я поведе към огромното легло.
Целият интериор на стаята беше в нюанси на бежово, тъмнозелено и ръждивочервено. Това създаваше мъжка атмосфера, но беше красиво. Чад отвори един дрешник и извади от горния рафт две завивки.
— Баба ми по майчина линия ги е правила — каза той, разстилайки едната върху велурената покривка на леглото. Отиде отново до дрешника и взе две пухени възглавници в чисто изпрани калъфки с инициали върху тях. Хвърли ги на леглото, после седна на ръба и взе да си дърпа ботушите. След това широкият каубойски колан с месинговата тока беше изтеглен от гайките на джинсите. Легна на леглото и протегна ръка към ръката на Лий. Тя усети смътно разочарование, че той наистина имаше предвид „да поспим“.
Лий изрита обувките си от краката и легна до него. Той дръпна другата завивка върху тях.
— Добре ли ти е така? — сънливо промърмори в ухото й. Притисна се до нея, прехвърляйки едната си ръка през кръста й, и зарови нос в шията й.
— Ммхм — въздъхна тя и едва тогава разбра колко много й се спи.
— Да спиш в леген и да сънуваш мен — той леко я ощипа отзад и после я прегърна още по-здраво.
Усмихвайки се, тя потъна в спокоен сън.
Лий вдигна тежката ръка от себе си и се измъкна внимателно, да не събуди Чад. Той спеше дълбоко. Седна на ръба на леглото, прозя се широко и после се изправи. Хвърляйки поглед през рамо, видя, че не го е обезпокоила. Месинговият часовник върху нощното шкафче показваше, че спят вече повече от час.
Дебелият килим поглъщаше стъпките й, когато прекоси стаята и надникна през облегалката на канапето да види Сара. Тя спеше спокойно, свита на кълбо. По брадичката й беше потекла слюнка. Лий се усмихна нежно, сърцето й се сви от обич.
Върна се към леглото. Бавното равномерно дишане на Чад й подсказваше, че все още спи дълбоко. Лицето му беше спокойно, бръчките край очите му — не толкова забележими. Косата му бе по момчешки разрошена. Беше образец на мъжка красота.
Докато наблюдаваше спокойното лице на Чад, Лий усети как някакъв пакостлив демон я подтиква да направи нещо. Погледна възглавницата си, обмисляйки. Изкушението беше прекалено силно. Взе я и я вдигна високо. Възглавницата устремно се спускаше към главата му, когато той замахна с ръка и я улови във въздуха.
Лий потисна писъка на уплаха и избяга. Чад скочи от леглото и я настигна. Нападна я по средата на стаята и двамата се строполиха върху килима.
— Мислеше, че ще ме изненадаш, нали? — попита той и я обърна по гръб под себе си.
— Извинявай, Чад, извинявай. О, не, моля те! — помоли го тя, когато започна да я гъделичка. — Чад, недей.
— Извиненията няма да ти помогнат — ръцете му бяха навсякъде. Тя ги заудря, но два железни юмрука приковаха нейните ръце от двете страни на главата й. Разсмяха се, дишайки тежко от напрежението. Гърдите й се повдигаха и спускаха задъхано. Смехът постепенно стихна, когато всеки един почувства другия, почувства сексуалността, която се излъчваше от тях, топлината на телата им, желанието им, което преливаше.
Но имаха още сили. Очите им се срещнаха, после погледът на всеки от тях се спря върху устните на другия. Гледаха се. Чад прокара език върху устните си да ги навлажни. Лий навлажни своите и очите им отново се срещнаха. Ръцете му пуснаха китките й и хванаха главата й, пръстите му се заровиха в медените кичури, които проблясваха върху тъмния килим. Ръцете й се вдигнаха и се сключиха около главата му, за да докоснат с нежни пръсти косата, която падаше върху яката на ризата му. Той се раздвижи, изпращайки й послание с тялото си. С ответно движение тя му показа, че посланието е получено.
Без думи, той се отпусна върху нея и алчно впи устните си в нейните. Езикът й посрещна неговия в еротична схватка, когато ръцете й прегърнаха раменете му. Като я държеше здраво, с устни върху нейните, краката им — преплетени, той се преобърна заедно с нея върху пода, после отново и отново.
Когато най-после се спря с Лий върху себе си, неистово започна да търси копчетата на блузата й. Разкопчаваше ги едно по едно, въпреки непохватните си пръсти, между целувките, изпълнени със страст.
Когато всичките бяха разкопчани, повдигна глава да погали с устни възвишението на гърдите й над сутиена, прокарвайки език върху кадифеното изобилие, спирайки от време на време, за да опари нежната й плът с огнена целувка. Пръстите й се заплетоха в косата му и го дърпаха към нея.
След като беше я възбудил до непоносимост, разкопча сутиена й и го махна. Наблюдаваше лицето й, докато ръцете му галеха гърдите й, които изпълваха тежко и женствено дланите му.
— И на теб ли ти е така хубаво, както на мен? — прелъстително прошепна той.
Гърленият шепот, който излезе от устните й, се превърна в умоляващо стенание. Вдигайки глава, той поглади наедрелите й зърна с ласкавите си устни и език и в същото време задоволи собствената си нужда от нея.
Блузата й падна от двете страни на главата му, когато започна да отпива от тях сладостно. Отмерените движения на устните му дърпаха най-нежните струни в нея. Някакъв бент се отприщи и я заля такава любов към този мъж, каквато не подозираше, че може да изпитва.
Ръцете му се плъзнаха под полата й и продължиха нагоре върху бедрата и ханша й. Провирайки палците си под колана на чорапогащите, той ги дръпна надолу. Тя довърши процедурата, когато той я обърна по гръб. Чорапогащите бяха небрежно захвърлени.
Сега Лий стана агресорът. Докато Чад се подпираше над нея, тя издърпа ризата от панталоните му и я разкопча. После, с пръсти, станали дръзки от унищожителната страст, разкопча джинсите му и ги свали надолу. С нетърпеливи ръце те започнаха да изучават най-интимните си места.
— Искам те толкова много, Лий! Толкова много, скъпа! — прошепна той.
— Да, Чад. О, Господи, да!
Той отпусна надолу ръце и свали тялото си върху нея. Взаимна въздишка на задоволство се откъсна от тях, когато я облада.
Няколко дълги, великолепни мига по-късно те лежаха преситени върху килима, купчина смачкани дрехи с ръкави и крачоли и две глави, които сякаш не искаха да се разделят.
— Имаш направо раздърпан вид — подхвърли шеговито той.
— Пречи ли ти?
— Даже да си гола, пак няма да ми пречи — те се разсмяха на иронията в това изявление. — Докога, мислиш, Сара ще позволи този разврат да продължава?
— Времето ни вече изтече. Скоро ще се събуди и ще иска да вечеря.
— Имаме ли време за една вана?
Тя извърна глава и го погледна.
— Вана?
— Хайде — каза той с внезапно вдъхновение. — От две години я имам тази огромна мозаична вана и никога не съм бил в нея.
Тя се остави да бъде отведена в банята, след като най-напред се увери, че Сара все още спи. Банята наистина бе упадъчно разкошна. Ваната бе обградена с шлифовано стъкло, а отвъд стъклото се виждаше малка градина — само че в нея нямаше никакви цветя.
— Чад, защо не си засадил нищо в тази градина?
— Защото никога не съм имал намерение да забавлявам дами в тази вана. Обещавам ти, че ако сега дойдеш с мен във ваната, утре по същото време там ще има цяла гора.
Говореше, сложил ръка на сърцето си и с такава искреност, че Лий се разсмя.
— Ще видиш, хайде да осветим ваната.
Докато огромната вана се пълнеше с вода, те се освободиха от измачканите си дрехи. Това им отне необичайно дълго време. Помагаха си, но продължителните целувки им пречеха. Когато и двамата бяха вече съблечени и се канеха да влязат във ваната, Лий се оплака:
— Жалко, че нямаш шампоан за вана.
Чад се замисли, после каза:
— Почакай малко — без да се притеснява от голотата си и от мокрите си крака, излезе от банята.
Лий се потопи във ваната, която беше само наполовина пълна с топла вода. Чад се върна с едно пластмасово шише с препарат за миене на чинии.
— Шегуваш се, нали! — извика Лий, когато той се надвеси над ваната и изстиска голяма струя от течния сапун под крана.
— Когато човек е в нужда, трябва да импровизира — подхвърли той.
Течният сапун образува планини от пяна върху повърхността на водата, докато седяха един срещу друг — Лий, изтегнала крака върху тези на Чад. Наслаждаваха се на усещането за мократа кожа под насапунисаните ръце. Сапунът често биваше загубван и търсен от ръце, които откриваха по-желана плячка под водата. Устните биваха възнаграждавани при най-малкия повод.
Една от целувките продължи толкова дълго, че Лий забрави за ваната, забрави всичко, освен устните, които предизвикваха такъв хаос в чувствата й. Гладът, който би трябвало да е заситен, само се изостри и тя усети как силните му ръце обхванаха бедрата й и я приближиха към него.
— Чад — промълви тя учудена, откъсвайки устни от неговите, когато почувства нежния натиск между краката си. — Възможно ли е… да се прави… във водата… и…
Имаше само миг време да се чуди на усмивката, която беше едновременно дяволито-лукава и нежно-успокоителна.
Сара им помогна съучастнически и не се събуди, докато не се облякоха, макар и в малко поизмачкани дрехи. Чад, проявявайки единодушие с разплаканото бебе, заяви, че припада от глад. Като уви добре Сара, той изведе нея и майка й за малко навън да погледат коледните светлини, които се бяха включили автоматично по здрач.
Сара беше нахранена първа и сложена върху една рогозка на пода да си играе, докато Лий и Чад ядяха омлетите си.
— Ще трябва да купя люлка и кошарка или нещо такова, нали? — размишляваше той между хапките. — Не мога всеки път да влача тези неща с ферарито от вас дотук и обратно.
— Можеш спокойно да използваш пикапа си — невинно подхвърли Лий и миглите й затрепкаха. — Само че той винаги е натъпкан с разни неща, нали?
Той й отправи убийствен поглед, ставайки от масата да си налее нова чаша кафе.
— Винаги ще ми го натякваш, нали? — той се върна на масата с пълната чаша, от която излизаше пара, и се отпусна на стола. — Тогава беше по-безопасно да си мислиш, че съм механик. Не исках да събуждам никакви подозрения, затова и не карах ферарито. Освен това — той й намигна сладострастно — трябваше да събуждам други чувства у теб.
— Не се отклонявай от темата, моля те — рече тя с престорена строгост. После поклати глава озадачено и с вилицата взе да боде безцелно онова, което беше останало в чинията й. — Ти си доста богат, нали?
— Направих някои добри вложения — опита да се измъкне той.
— И ти плащат добре за това, което вършиш.
— Да.
— А бизнеса със самолетите?
— Преди няколко години с един приятел открихме чартърна линия с два самолета. Сега имаме четири. Оказа се много доходно занимание.
— Да, виждам — отвърна тя, като огледа наоколо доказателствата за благополучието му.
— Сигурно си много зает.
Той се пресегна през масата и взе ръката й.
— Ще го измислим някак си, Лий. Струва си да седнем и да го обмислим, нали?
Тя не искаше да се обвързва с отговор точно сега, затова избегна въпроса му с въпрос:
— С какви други начинания се занимаваш?
От начина, по който избегна погледа й, тя разбра, че не му се иска да говори за бизнеса си.
— Имам малко земя тук и там. Нямаше за какво чак толкова да си харча парите, затова ги вложих.
— Земя? Земя за паша или някакъв имот, какво?
Той скромно сви рамене.
— И от двете по малко.
— А фермата на баща ти и нефтените кладенци?
— Аз съм му съдружник.
Тя сложи ръка на устата си и от нея се откъсна дълга, потръпваща въздишка.
— Лий — той взе ръката, която притискаше устата й, и я стисна здраво. — Безпокои ли те банковата ми сметка? Или предпочиташ да съм механик и нищо повече?
— Не, Чад, работата не е в това, макар че, признавам си, малко съм изплашена от… от всичко това. Грег, колкото и опасен да беше занаятът му, все пак беше държавен служител. Аз просто не мога да свикна с мисълта за такова охолство.
— Не мисли за това. То не означава нищо. Ако бях механик, който едва свързва двата края, с непостоянна работа, и имах теб и Сара, бих се чувствал като най-богатия човек на света. А ако ви нямах вас, всичко това — ръката му описа широк кръг — нямаше да струва и пукната пара за мен. Днес за пръв път тази къща има някакво значение. И то само като дом, в който да ви доведа теб и Сара.
Сините очи, които можеха да блестят от страст, сега блестяха от вътрешна убеденост. Той вярваше в това, което говореше, и тя го знаеше. Сълзи замъглиха образа му, когато Лий протегна ръка и докосна красивите му устни.
— О, Чад…
На входната врата пред дома на Лий той я целуна с нежност, лишена от страст.
— Не ми се ще да си тръгвам. Искам да прекарам нощта тук, но не искам да рискувам репутацията ти. И без това снощи дадохме, достатъчно повод на клюкарите да говорят цял месец.
— Аз мога да рискувам.
Той поклати глава.
— Но аз не. Не и с теб. Няма да живеем заедно, докато не станеш моя жена. И ще станеш, Лий. Ще станеш — целуна я отново, преди да се обърне и да си тръгне.