Филипа Грегъри
Другата кралица (90)

Април 1571, замъкът Тътбъри: Джордж

— Това е просто чудовищно, а съм сигурен, че е и напълно незаконно. Проклета, коварна и безчестна постъпка. Несправедлива, противоречаща на всички обичаи и практики, поредното нововъведение, и поредното беззаконие.

Опомням се и откривам, че си мърморя полугласно, докато вървя по външната стена на замъка Тътбъри, загледан навън, но всъщност без да виждам свежата зеленина на пролетния пейзаж. Мисля, че никога вече няма да се загледам на север, без да изпитам страх, че може да видя армия, която идва да ни обсади.

— Със сигурност незаконно, и във всеки случай — нередно.

— Какво става сега? — пита Бес, като идва до мен. Наметнала е главата и раменете си с шал и прилича на фермерска съпруга, изтичала навън да нахрани кокошките. — Тъкмо бях в градината и те видях да крачиш насам-натам и да си мърмориш като обезумял. Нещо с кралицата ли? Какво е направила сега?

— Не — казвам. — Става дума за големия ти приятел, Сесил.

— Бърли.

Знам, че ме поправя, само за да ме подразни. Това нищожество сега е барон, и всички трябва да го наричаме „милорд“. И за какво? Задето подложи на гонения и тормоз една кралица по кръв, докато накрая успя да я тласне по пътя към държавната измяна?

— Бърли — казвам меко. — Разбира се, милорд Сесил. Милорд Сесил баронът. Колко ли се радваш заради него. Твоят добър приятел. С какво величие се сдоби той, какво удоволствие за всички, които го познават и му се възхищават. А той все още строи великолепната си къща, нали? И получава съществени парични суми от кралицата, постове и повишения? Той става все по-богат с всеки изминал ден, нали?

— Каква е новината? Защо си толкова ядосан?

— Успял е да принуди парламента да приеме указ за обезнаследяването на шотландската кралица. Да я лиши от наследство. Сега разбираме защо ни нареди да дойдем тук, където тя може да бъде така внимателно охранявана. Ако някога страната е готова да се вдигне на бунт в нейна защита, ясно е, че това може да стане сега. Да обяви, че тя не е законна наследница! Сякаш парламентът може да решава кой е престолонаследник. Сякаш тронът не се предава по кръв. Сякаш една сбирщина от обикновени хора без капка благородническа кръв може да определи кой е кралски син! Напълно безсмислено е, освен всичко друго.

— Бърли е постигнал това?

— Тя ще приеме това като нечестно отношение към нея. В същия месец, когато е определено тя да се върне в Шотландия като кралица, Сесил ни изпраща тук, и със сила прокарва указ, който гласи, че никой, принадлежащ към римокатолическата вяра, за нищо на света не може да бъде монарх на Англия. Тяхната вяра ще ги лиши от права, също толкова, колкото ако бяха… — За миг оставам безмълвен, не ми хрумва пример. В Англия никога преди не е било така.

— … Евреи — успявам да кажа. — Ако човек изобщо може да си представи един Тюдор или Стюарт с еврейско вероизповедание. Или претендент за престола мюсюлманин или индус. Те се отнасят с нея така, сякаш е от мохамеданската вяра. Тя принадлежи към родословието на Тюдорите — Сесил твърди, че тя е чужденка за нас.

— По този начин Елизабет няма да бъде застрашена от папистки наемен убиец — казва остро Бес. — Безсмислено е някой все още верен на обетите си свещеник да превърне себе си в мъченик, като я убие, ако това няма да помогне на една папистка да седне на трона.

— Да, но не затова го е направил — възкликвам. — Ако беше толкова загрижен да предпази кралицата, щеше да побърза да прокара указа миналата година, когато папата отлъчи Елизабет от църквата и даде право на всички папистки престъпници в страната да я убият. Не. Целта на това е само да нападне кралицата на шотландците още в мига, щом постигнем пълно споразумение. Това цели да я тласне към бунт. А аз ще трябва да бъда човекът, който да й съобщи какво е направил. Това трябваше да бъде акт на взаимно доверие между двете кралици, а аз съм онзи, който трябва да й каже, че е била лишена чрез измама от наследството си.

— Можеш да й кажеш, че в такъв случай всичките й кроежи са били напразни. — В гласа на съпругата ми потрепва нотка на отмъстителна наслада. — Каквото и да е писала на Норфолк или на приятелите си в чужбина, ако й бъде попречено да заеме трона, тя може да обещава каквото си иска, но те ще разберат, че е лъжкиня без приятели в Англия.

— Не е лъжкиня. Тя е наследницата — казвам упорито. — Каквото и да казва някой, каквото и да казва Сесил в парламента. В жилите й тече кръвта на Тюдорите, тя е най-близката наследница на трона, независимо дали това им харесва или не. Тя е следващата наследница на престола на Англия. Какво друго да кажем? Че сме придирчиви и избираме следващия крал или кралица в зависимост от предпочитанията си? Нима монарсите не са богоизбрани? Нима не произхождат един от друг? Освен това всички монарси на Англия преди тази кралица са били паписти. Нима религията на бащите на английските крале трябва сега да им пречи да бъдат крале? Нима Бог се е променил? Нима кралят се е променил? Нима и миналото се е променило? Притежава ли Сесил — моля да ме извиниш, барон Бърли — властта да лиши от наследство Ричард I? Или Хенри V?

— Защо трябва да си толкова разстроен? — пита неприязнено тя. — Да не ти е обещала, че когато стане кралица на Англия, за отплата ще те направи херцог?

Ахвам от възмущение при тази обида, която ми отправя собствената ми съпруга, на крепостната стена на собствения ми замък. Но така стоят нещата сега. Един поземлен управител е станал барон, Камарата на Общините лишава от наследство една кралица, а една съпруга може да говори на мъжа си като на глупак.

— Аз служа на кралицата на Англия — казвам сковано. — Както знаеш, Бес. На собствени разноски.

— Също и на мои.

— Аз служа на кралицата на Англия и на никой друг — казвам. — Дори когато тя е зле съветвана. Печално зле съветвана от твоя приятел.

— Е, радвам се, че твоята лоялност е непроменена и всичко е наред — казва тя саркастично, тъй като на всички трябва да е ясно, че днес нищо в Англия не е наред. Тя се обръща, за да слезе по каменните стъпала обратно до окаяната малка билкова градина в двора на замъка. — И когато й кажеш, постарай се да разбере, че това е краят на амбицията й. Тя ще бъде отново кралица на Шотландия, както е според споразумението, но никога няма да управлява Англия.

— Аз служа на кралицата на Англия — повтарям.

— По-добре ще направиш да служиш на Англия — казва тя. — Сесил знае, че Англия е нещо повече от краля или кралицата. Единственото, от което се интересуваш ти, е кой е на трона. Сесил притежава по-голяма далновидност. Сесил знае, че важни са лордовете, а също и общините. Важен е народът. А народът никога вече няма да се съгласи на трона да седне коварна кралица-папистка, която изгаря и преследва противниците си. Дори и да е десет пъти истинска наследница. Погрижи се да й кажеш това.