Джил Брейди
Нощ на плажа в Малибу (7)

VII

Джесика чакаше нетърпеливо обаждането на Лари. Откакто се бе върнал в Лос Анжелис, говореха съвсем накратко. Той беше много зает. Уреждаше развода и непрекъснато ходеше при адвоката си. „Дъсти не е могла да му попречи.“ Изведнъж Джесика си представи щастливото бъдеще с него. „С удоволствие бих живяла с Лари в Лос Анжелис.“ Но добре осъзнаваше, че засега е по-добре да бъде извън играта. „Нека първо уреди нещата с адвоката си. Няма да се намесвам. Кой знае Дъсти, как би реагирала, като ме види.“

Този следобед прекара с Дийн и двете кучета. Лари бе оставил Чарли при нея. Слънцето вече залязваше, когато се върна във фермата. Лорийн бе поканила няколко гости за вечеря и все още се суетеше в кухнята.

— Мога ли да ти помогна? — попита Джесика.

— Би било много мило да приготвиш гарнитурата за рибата. Салатата и доматите са ей там.

— Ще се опитам, въпреки че нямам много опит в тази област.

Телефонът звънна.

— Вдигни го — рече й Лорийн. — Може би е за теб. Надявам се, че семейство Брандънс няма да се откажат, иначе ще се чудя какво да правя с тази грамада от храна и напитки.

Джесика изтича в коридора. Наистина беше Лари.

— Ще се постарая в края на седмицата да бъда отново при теб, скъпа — каза й той. — Но засега не съм съвсем сигурен. Трябва отново да говоря с адвоката си.

— Как реагира Дъсти?

— Тя, разбира се, е против развода. Не се отказва от нищо, което притежава. Но нейното съгласие не ми е необходимо. Поне така твърди господин Питърс. Развод ще има, само че ако Дъсти продължава да отказва, срокът вероятно ще се удължи. Нека запазим още малко търпение, Джесика.

— Тя в Ню Йорк ли е?

— Все още е тук. Имаше проблеми със снимките и ще остане няколко дни по-дълго.

— Ще се опита да те разубеди — рече колебливо Джесика, но в следващия миг чу смеха му.

— Няма да успее, не се страхувай. Само ако знаеш, колко ми липсваш!

— Знам как се чувстваш — отвърна му тихо. — При мен не е по-различно. Да можех поне да те докосна…

— Нека не мислим сега за това. В началото на седмицата ще се видим отново. Не би било добре, ако дойдеш по-рано. Дъсти ще експлодира. И без това е трудно да се общува с нея. Разминаваме се, доколкото е възможно, но ако случайно се срещнем винаги спорим.

— Бедничкият! — гласът на Джесика бе пълен със съчувствие. — Защо просто не дойдеш тук? Майк и Лорийн биха се радвали. Гостоприемни са, а и ти им харесваш. Тук ще можеш да работиш на спокойствие.

— Може би ще приема поканата, но имам още малко работа. През следващите дни не мога и да си помисля за Далас. Има неща, които не се вършат от разстояние.

— Ще те чакам. Ще те чакам с нетърпение, Лари!

Обеща да й се обади. Джесика се върна в кухнята помръкнала. Лорийн веднага забеляза лошото й настроение.

— Лари няма да дойде през уикенда, познах ли?

Джесика кимна и й описа накратко ситуацията.

— Лари има право. Когато става дума за развод, трябва много неща да се обсъдят, и то лично.

— Може би ще дойде другата седмица. Надявам се, че няма да ви притеснява.

— Винаги е добре дошъл. Той е симпатично момче, а и ще става твой съпруг. Значи вече почти принадлежи към нашата фамилия. Ще се радваме, ако дойде и остане по-дълго. Има достатъчно място.

— Много си мила, Лорийн — отвърна Джесика и започна да сервира гарнитурата.

— Не бъди потисната, всичко ще се оправи. Един ден ще бъдеш мисис Фийлд и няма да си спомняш, какво се е случило.

Джесика се усмихна:

— Вдъхваш ми смелост, Лорийн, но се страхувам. Страхувам се от Дъсти. Тя е толкова непредсказуема. Иска да задържи Лари, въпреки че той не означава нищо за нея.

— Глупаво е.

— Но е факт. Освен това, няма ни най-малко основание да претендира за вярност. Не разбирам, защо непременно иска да е обвързана с Лари. Двамата вече нямат нищо общо.

— Има такива жени.

— Струва ми се, че тази Дъсти е за психиатър.

— Прекарала е живота си в разкош и бързо е направила кариера. Може би затова е такава.

— Винаги ще сменям канала, щом я видя на екрана.

Джесика се засмя.

— Това изобщо не би я разтревожило. Само да не се меси в работите на Лари. Заплашила е, че ще го провали.

— В яда си човек изрича всичко. Или както казваше баба, „нищо не се яде толкова горещо, колкото се готви.“

Джесика въздъхна дълбоко, подреждайки нарязания магданоз в средата на платото.

— Дъсти си е Дъсти. Тя ще направи, каквото си науми. Затова се страхувам за Лари. Той е чувствителен, както всички хора на изкуството. Дори да не му личи външно. Ако изведнъж спре да получава поръчки…

— Талантът, винаги си казва думата — заключи Лорийн.

— Не! — Джесика поклати глава. — В днешно време не е така. Без протекции си загубен. Дори и в Холивуд. Всички търсят Дъсти, но никой не се интересува от Лари. Бог знае дали щяха да приемат сценариите му, ако не беше женен за нея! Разказвал ми е много за себе си, дори как години наред напразно е обикалял с ръкописите си. После е срещнал Дъсти и всичко се е променило.

— Но междувременно си е създал име.

— Аз съм убедена, че е талантлив. Просто трябва да му се даде шанс.

Джесика отиде на мивката и изми ръцете си. Лорийн я прегърна.

— Ще успее, сигурна съм. А сега престани да мислиш за това. Каквото има да става, ще стане.

Дъсти получи първото съобщение от адвоката на Лари и започна да действа. Отново го предупреди, но той не искаше и да чуе за нея. Бе решена на всичко, за да го унищожи. Не желаеше развод и се вбесяваше при мисълта, че рано или късно ще се стигне до това. „Лари ще си плати!“ Отмъщението бе предварително планирано. Телефонира на агентите си в Ню Йорк и на мениджъра си в Бевърли Хилс, за да им даде точни указания. Нямаше да участва в нито един филм или телевизионно предаване, свързани по някакъв начин с Лари. Който купуваше от него, ще трябваше да се откаже от нея. По този въпрос бе непреклонна. Обади се на баща си, оплака му се от Лари и, естествено, така представи нещата, че го спечели на своя страна. Баща й също реши, че зет му трябва да бъде наказан.

„Как може да се развежда с такава прекрасна жена като теб. Та това е върхът на неблагодарността!“ Обеща на Дъсти да стори всичко възможно плановете й да успеят. А влиятелната му ръка се протягаше доста надалеч. „Дъщеря ми не е коя да е! Тя е отрупана с предложения. Репортерите се избиват, кой по-напред да вземе интервю от нея. Чрез сензационните телевизионни филми, в които играе главната роля, стана популярна в Европа, Австралия, Азия. От такава жена никой не би трябвало да иска развод!“

Дъсти напусна вилата в Санта Моника, вземайки част от багажа си. Премести се в луксозното бунгало, което преди няколко години бе купила на океанския бряг в Малибу. В началото на съвместния си живот с Лари прекарваха всяко лято там. По-късно той предпочете да работи в Санта Моника, а Дъсти така или иначе повечето време бе на път.

Напоследък непрекъснато нервничеше, защото знаеше, че историята около развода й скоро щеше да изпълни страниците на всички вестници. А в нейните очи това означаваше унижение — чувство непознато и неприсъщо за нея.

Джон Бърнс продължаваше да я ухажва настоятелно и в яда си тя потърси утеха в прегръдките му. Щом като я облада веднъж Джон вече не я изпускаше от погледа си и използваше всички средства, да я вкара отново в леглото си. Това не й се харесваше. Ядосваше се още повече при мисълта, че изведнъж е станала толкова уязвима. Мъже, които лягаха в краката й и бяха готови да изпълнят всяко нейно желание, които се оставяха да ги командва като кучета, не представляваха никакъв интерес за госпожа Фийлд. Джон не разбираше това. След една бурна нощ с нея си бе въобразил, че тя изцяло му принадлежи. Но скоро установи, че се лъже. И въпреки всичко, бе толкова лудо влюбен, че се бе превърнал в неин роб.

Дъсти също си нае адвокат. „Щом Лари е решил да ме злепоставя публично, аз няма да падна по-долу.“ Най-добрият и най-скъп адвокат в Лос Анжелис бе работил често за нея, когато се касаеше за различни договори, в които актрисата искаше деликатно да постави условията си.

Професионалните й задължения я принудиха да се върне в Ню Йорк, но не остана задълго там. Върна се в Лос Анжелис, където можеше лично да съблюдава, как се изпълняват указанията й, свързани с Лари. Искаше да го провали на всяка цена и реализираше стриктно плана си.

Джон отново я посети. Той не я остави на спокойствие, докато Дъсти явно не му показа, че й е дошло до гуша от него, и че й досажда. Оскърби го и го нарани дълбоко, но Джон просто не можеше и да си помисли, че няма да я вижда. Тя започна да го мрази.

 

 

От разговора си с Ричард Чандлър относно новия си сценарий Лари разбра, как стоят нещата.

— Не мога да го купя, съжалявам — заяви му направо продуцентът. — Заповед отгоре. Историята ти просто не се харесва вече. С предплатата, която си получил, нашите задължения се изчерпват.

— Но това е лудост! Сценарият бе приет от самото начало.

— Някога — вметна Ричард. — Мненията се променят. Наистина съжалявам, Хари. Можеш да опиташ да го пласираш на друго място. За нас вече не представлява интерес.

Бе сигурен, че дължи този отказ на Дъсти, Знаеше също, че не би могъл да отиде в Далас, защото му се отваряше ужасно много работа, ако не искаше да загуби почва под краката си. Телефонира на Джесика и я помоли да се върне с Чарли. Тя се притесни, разбрала затрудненията, засягащи работата му. Знаеше, че зад всичко това стои Дъсти. Трябваше да се върне и да подкрепи човека, когото обичаше и който в момента бе толкова отчаян.

Беше страхотно горещ следобед, когато Джесика и Чарли пристигнаха в Лос Анжелис. Лари ги посрещна на летището. След бурните поздрави отпътуваха за Санта Моника. Както обикновено, Чарли се настани на задната седалка до прозореца. Джесика нервно пушеше цигара.

— Надявам се, да не съм аз причината за цялата тази бъркотия — рече унило.

Лари стисна ръката й.

— Никога повече не си го помисляй, скъпа. Все някога трябваше да се разведа. Какъв смисъл имаше бракът ми?

— Но какво ще правиш занапред?

Той мрачно се взираше в пътя.

— През следващите седмици може да си изтъркам обувките, но ще продам сценария си, въпреки че това не би ми донесло особен успех. Щом Дъсти се заеме с нещо, довършва го докрай. А ми обеща, че ако поискам развод, за мен няма повече място под слънцето. В това отношение трябва да й вярвам.

— Как може да има такива хора? Някои от продуцентите не са ли ти приятели? Няма ли кой да застане на твоя страна?

Лари се усмихна тъжно.

— Дъсти е звезда. Каквото поиска, плаща и го получава. Всички се интересуват от нея, не от мен. Винаги е било така. Но не се обиждам.

— Нали все пак трябва да живееш, Лари?

— На първо време няма да умра от глад. Имам някакви спестявания, а и вилата в Санта Моника е моя. Ще преживея няколко месеца. Знам, че ще минат бързо, а влиянието на Дъсти ще продължи дълго, но…

— Ще се оправим все някак си — Джесика въздъхна дълбоко. — Ще видиш, Лари, че ще успееш. Можеш да напишеш сценария, за който винаги си мечтал.

— А когато го завърша?

— Талантът си остава вечен. Някой ден и Дъсти ще разбере това. Само не губи кураж. Трябва да продължиш. Може би е по-добре, че стана така. Доста време писа сценарии, които не ти се нравеха, нали?

— О, ако не беше ти, Джесика! — Лари поднесе ръката й към устните си.

— Обичам те, това е всичко.

В тягостно настроение пристигнаха във вилата. Чарли веднага последва Луси, която му приготвяше храна в кухнята, а Лари и Джесика влязоха във всекидневната.

Завесите бяха спуснати, бе хладно и почти тъмно. Джесика изведнъж усети сладникавия аромат от парфюма на Дъсти. Стана й неприятно. Не харесваше повече тази къща, навяваща толкова неприятни спомени на Лари. „Може би един ден ще успея да го склоня да я продаде. Наоколо има толкова красиви кътчета. Винаги съм мечтала да живея в Санта Барбара.“

— Да отидем на плажа — предложи тя. — Ще се разхождаме дълго, докато се смрачи. Вечер там е безлюдно.

Лари мълчаливо кимна. Оставиха Чарли при Луси и излязоха.

Вълните се разбиваха шумно и равномерно о брега. Ръка за ръка двамата вървяха бавно по белия пясък. Наоколо не се виждаше жива душа. Чуваше се само свистенето на вятъра и шумът на океана. Въздухът бе прохладен и свеж.

— Толкова се радвам, че отново си при мен — обади се Лари. — Ужасно ми липсваше, Джеси!

Спря се и я притегли към себе си. Усещаше тялото й под дланите си. Целуна я страстно. Не се бяха виждали доста дни и горещият им копнеж един за друг ги изпепеляваше.

— Винаги ще те обичам. Докато съм жив.

Очите на Джесика проблясваха влюбено, а устните й бяха влажни. Седнаха на пясъка и се загледаха във вълните.

— Само да получа развод и ще се оженим. Искам те… Но ще си вземеш ли за съпруг мъж, който няма никакви професионални успехи?

— Как можеш да говориш така? Та аз те обичам, Лари!

Погледите им се срещнаха. Джесика трепна, усетила пръстите му, пролазващи нагоре по бедрото й.

— Покажи ми колко ме обичаш. Покажи ми сега!…

Тя се озърна на всички страни. Не се виждаше никой, нито по плажа, нито във водата. С лека въздишка се отпусна по гръб и след секунда Лари бе върху нея. Милвайки раменете й, той заразкопчава роклята й. Коприненият й сутиен го възбуди още повече. Под него напираха с готовност щръкналите връхчета на гърдите й. Ръката му бавно се спусна надолу, мушна се под бикините й и се спря на набъбналия й клитор. Джесика тръпнеше от желание. След цяла вечност на сладостно мъчение Лари проникна в нея. От гърдите й се изтръгна неистов стон от възторг. Телата им се сляха в живо, пулсиращо кълбо и реалният свят изчезна за тях.

— Толкова си нежна и всеотдайна — шепнеше й Лари по-късно, лежейки в блажена изнемога до все още тръпнещото й тяло. — Никога не искам да те загубя. Имам нужда от теб.

Джесика се надвеси над него и го целуна нежно. После погали с гърдите си потното му лице.

— Аз също, Лари.

Останаха на плажа, докато нощта ги приюти във виолетовите си пазви.

 

 

Луси се учуди, като ги видя да се прибират толкова късно, но не попита нищо. Чарли, който се мотаеше в градината, се хвърли с радостен лай към тях.

— Всичко може да е толкова хубаво! — каза Джесика, слизайки от горния етаж, след като си бе взела душ и се бе преоблякла. — Защо нямаме късмет?

— Не се притеснявай, скъпа — отвърна й Лари. — Знаем, че се обичаме и това ни стига.

— Само като се сетя, как се срещнахме…

— Беше почти гола, когато дойде при мен. Кой би могъл да устои на такова изкушение!

— Но в началото не бе същото.

— Не. Беше много по-силно и ти знаеш това.

И двамата се засмяха.

— Да пием по нещо преди вечеря — предложи Джесика. — Да направя ли водка с лимон?

— Каквото пожелаеш, скъпа.

Чарли наостри уши и изтича към терасата, чиято врата бе широко отворена. С един скок се озова в градината и изчезна сред тропическите храсти.

Джесика, която тъкмо приготвяше коктейлите на бара, го проследи с поглед.

— На Чарли може би му липсва Дъсти.

— Не мисля, че тя го харесваше. Винаги се страхуваше, че ще внесе бактерии в къщата. Къпеше го всеки ден и го дезинфекцираше непрекъснато.

Джесика поклати глава и поднесе напитките.

— Кучето си е куче.

— Именно. Но Дъсти не можа да осъзнае това. Всъщност Чарли винаги е бил мой, а сега вече е наш. Старият немирник веднага те хареса. Изглежда разбира, че сега принадлежиш на този дом. И ми се струва, че е много доволен.

— Само всичко да мине — въздъхна тя. — Да се оправиш най-сетне с развода.

— Ще бъде трудно, но ще спечеля. Никога не съм се плашил от трудности. Ще издържим, не се безпокой.

Телефонът в коридора иззвъня. Джесика погледна Лари въпросително, но той вдигна рамене.

— Кой може да е? Във всеки случай, не са от някое студио, което иска да купи сценария ми.

Луси Милър вдигна слушалката и миг след това се появи на вратата.

— Жена ви, господин Фийлд.

Джесика отпи от питието си и се закашля. Лари се поколеба. Прислужницата търпеливо чакаше.

— Казахте ли й, че съм си вкъщи? — попита я той.

Луси кимна.

— Не знаех…

— Добре, добре.

Лари стана и излезе в коридора. Джесика запали цигара и отметна назад тъмната си коса. Изглеждаше очарователна в огненочервената си рокля, която правеше доста съблазнителна безупречната й фигура. Бе свъсила вежди. „Какво можеше да иска Дъсти от него?“

Той се върна. Беше ядосан и нещастен. Джесика го гледаше безмълвно.

— Иска да говори с мен още тази вечер.

— Касае се за развода ли?

Лари кимна.

— И по-точно за пари.

— Защо не уреди въпроса чрез адвоката си? И защо непременно иска да те види сега?

— Не знам, но щом си науми нещо, веднага го върши.

— Трябва да отидеш при нея. Ще бъде по-добре да поговорите приятелски.

Лари се засмя невесело и извади цигара.

— Не мога да си го представя как ще стане. Дъсти използва груби удари. Няма аз да съм първата й жертва. Но не ще отстъпя!

— Любезна ли беше по телефона?

— Стори ми се, че е пияна.

— Е, в края на краищата, и ние решихме да пийнем преди вечеря.

— Нямах предвид точно това. Трябва да е изпила доста. По дяволите! Има склонност към проклетото мартини.

— Малибу е доста далеч.

— Твърдо ли си решила да не идваш с мен? — Лари я прегърна.

— Страх ме е винаги, когато отиваш при нея.

— Не ме чака с пистолет в ръка. Няма смелост за подобно нещо.

— Не се оставяй да те примами, Лари.

— Как да те разбирам?

Джесика поклати глава.

— Знаеш, какво имам предвид. Сигурна съм, че ти е скроила номер. Пази се.

— Ще се пазя от нея като от чума — обеща Лари и я целуна.

Пет минути по-късно излезе от къщата и се качи в колата си. Чарли се затича след него, но този път не бе взет. Въпреки призивите на Джесика, той се върна, едва когато стопанинът му зави зад ъгъла.

 

 

Джесика чакаше. Вече беше почти полунощ, а Лари все още го нямаше. Мисис Милър отдавна си бе заминала. Чарли спеше пред камината. За да се разсее, включи телевизора. Без нищо да привлече вниманието й, сменяше непрекъснато каналите. Гледа част от някакво скучно шоу, после стар уестърн. С по-голям интерес се заслуша в новините, но скоро и те й омръзнаха. Изключи приемника и излезе на терасата. Чарли вдигна глава, погледна я лениво, но не си направи усилията да я последва.

Беше захладняло. Вятърът свиреше в дългите листа на палмите, в далечината тънеше океанът, а на небето бе увиснала бледа луна.

„Защо се безпокоя толкова? Няма причина. Лари сигурно всеки момент ще се върне. От Малибу до тук са няколко мили. Този мой страх…“ Не знаеше как да го преодолее. Опита се сама да се успокои. „Нищо лошо не се е случило. Дъсти, както обикновено, ще спори, но Лари няма да й отстъпи. Той няма повече нерви да се разправя с нея. Беше пияна, когато му се обади, освен това може да е научила, че съм тук и да е искала да ни попречи.“ Тази мисъл я поутеши. Влезе вътре и затвори вратата към терасата. Чарли се прозина и отпусна отново глава. Джесика отиде при него и го помилва. Той тихичко проскимтя от доволство.

Мисис Милър тъкмо бе приготвила вечерята, когато телефонът беше иззвънял. Но пастетът на фурна вече бе изстинал и изглеждаше някак неапетитно. Пък и на Джесика съвсем не й беше до ядене. „Къде се бави Лари?“ Тя се върна във всекидневната и запали поредната цигара. Първата вечер след дългата раздяла си я бе представяла по съвсем друг начин. „Тази проклета Дъсти!“

Чу шум от автомобил и не след дълго се появи Лари. Джесика се хвърли в прегръдките му и го целуна.

— Всичко наред ли е?!

— Ставаше въпрос за къщата в Малибу. Но защо да те отегчавам с такива подробности, мила? Дъсти просто бе жалка. Така се беше напила, че ругаеше като в най-добрите си драматични сцени — засмя се той.

— А ти?

— Казах й да престане с този театър, тъй като около нас няма камери. Дъсти, естествено, реагира в присъщия си стил. Учудих се, че не хвърли някоя чаша по мен.

— Не бива да я дразниш.

— Нямах друг избор.

— Спомена ли тя нещо за мен?

— Да оставим това, скъпа. Мисля, че темата не е особено приятна и за двама ни. Всъщност, пътуването ми до Малибу беше съвсем излишно. Дъсти е била и си остава ексцентричка, егоистична душа. Но едно е сигурно — няма да миряса, докато не ми отнеме късчето хляб.

— Какво ще спечели от това?

Джесика отиде до бара и напълни отново чашите им.

— Е, прекалено много очакваш да знам. Нямам способността да чета чужди мисли. Иска да си отмъсти, това е.

— Глупаво е и дребнаво.

Лари кимна в знак на съгласие.

— Дълго ли ще продължава тази игра? Нямаш ли предчувствието, че ще ти се обади отново?

— Казах й ясно и точно, че искам всичко да се урежда чрез адвокатите ни. Писна ми. Нямам намерение да слушам повече злобните й ругатни. Не разбирам, защо постъпва така. Та тя има всичко, каквото човек би желал: пари, слава, престиж. Прочута е и много хора я уважават. Господ знае, защо толкова я вбесява фактът, че искам развод.

Джесика се усмихна.

— Това е въпрос на собственост. Тя не иска да те притежавам аз.

— Но никога няма да може да ме има, дори с всичките си пари и слава. Ще бъдем заедно, Джеси, и Дъсти ми е безразлична, каквото и да измисли. Ще кажа на мисис Милър, че за нея ме няма вкъщи. Разбира се, бих се радвал, ако можехме да се разберем човешки, като приятели, но тази вечер се убедих, че това е невъзможно. А аз не желая да играя по свирката й. Тези времена отминаха.

— Не мисли повече за нея. Нали сме заедно, не е ли чудесно? Джесика се сгуши в него.

Лари вдигна чашата си и отпи голяма глътка.

 

 

Луси изруга тихо, когато отиде да вземе вестника. Винаги едно и също! Колко пъти бе казвала на това момче, че за пощата има кутия. Но то си знаеше своето — пътьом и съвсем небрежно хвърляше сутрешния вестник върху мократа трева.

Затвори входната врата и влезе в кухнята. Беше напазарувала на път за вилата, както винаги правеше. Ослуша се. Цареше пълна тишина.

„Лари сигурно още спи, както и тази мис Колман.“ Бе разбрала междувременно, че Джесика е нещо повече от секретарка, но не беше нейна работа какво става тук. Тя имаше грижата за реда и храната в тази къща, а че семейство Фийлд живеят разделени, знаеше отдавна. Никога не вземаше нечия страна — нито на Лари, нито на госпожата. Но все пак се чувстваше по-привързана към Дъсти. „Та тя е толкова известна, всички я познават. И колко хора ми завиждаха, че работя за нея.“

Сложи кафето в машината и наля вода. Чарли доприпка в кухнята и разтърси козината си. После застана до вратата, готов за сутрешната разходка.

— Винаги, когато потрябваш, си зает, нали? — рече му Луси шеговито и му отвори.

Кафето бе вече готово. Тя седна и разгъна вестника. Изведнъж ръката й потрепери, лицето й пребледня. За секунда остана неподвижна, после скочи и се заспуска тичешком надолу. Почука силно на спалнята.

— Господин Фийлд, събудете се! Случило се е нещо ужасно!