Джил Брейди
Нощ на плажа в Малибу (3)

III

Дъсти ужасно се ядоса, като узна новината. С големи усилия на волята успя да се овладее. Но когато към обяд Лари и новата му секретарка ходиха до бившия й офис, за да вземат личните й вещи, не можа да се стърпи и избухна.

— Чудесно си го измислил! Не само че доведе любовницата си под някакъв идиотски предлог, ами на всичко отгоре ще й плащаш!

— Опомни се, Дъсти! — отвърна Лари съвсем спокойно. — Джесика е загубила работата си и аз й предложих друга. Такива са фактите. Ще работи за мен и трудът й ще се заплаща. Не бъркам личния си живот с бизнеса.

Тя се засмя гръмко.

— Мога да си представя, какво ще излезе от всичко това — оргия! Нали виждам как я разсъбличаш с поглед.

— Не знаех, че познаваш този израз.

Дъсти го стрелна с очи.

— Само не си мисли, че номерът ти ще мине! И че всичко ще става в моята къща, под моя покрив.

Лари само се усмихна.

— Забравяш, че солидна част от нея е и моя собственост.

— Само че чрез мен успя да припечелиш от ръкописите си.

— Старата песен на нов глас! — повиши тон той. — Достатъчно! До гуша ми дойде! Престани най-после, иначе ще ме изкараш извън нерви.

— И тогава? — попита Дъсти подигравателно. — Ще ми се да присъствам на такава сцена. Ще се справиш с мен, като ме удариш ли?

Лари я погледна и поклати глава.

— Защо винаги се опитваш да ме представиш като брутален негодник? Това е просто смешно, Дъсти. Не бих те докоснал дори. Ще пукна, но няма да го направя! За да биеш някого, трябва да изпитваш някакво чувство. Винаги е така. А ти, скъпа, си ми съвършено безразлична.

— Това означава ли, че държиш на своето?

— Всичко вече е решено. Джесика ще работи за мен. Сигурен съм, че от това сценариите ми само ще спечелят — като външен вид и по съдържание.

— Особено що се отнася до съдържанието — иронизира го тя. — Сега поне ще има, кой да те вдъхновява. Но внимавай, Лари! Внимавай какво пишеш! В Щатите женските сълзи все още са много силни. Следващата ти поръчка може да се окаже само порно сценарий.

— Понякога ми се иска да знам, какво става в главата ти. Може би имаш нужда от почивка. Сигурно се преуморяваш.

— Ще работя, докато съм търсена и сигурна, че ще ме предпочитат поне още няколко години. А дотогава твоето име отдавна ще бъде забравено.

— Добре, но моля те, бъди учтива с Джесика. Иначе бих могъл да реагирам не твърде деликатно.

— Винаги си го правил. Но не се притеснявай. Утре сутринта, така или иначе, няма да съм тук. Ще снимам в „Уорнър“, а в началото на другата седмица заминавам за Сан Диего, където ще работим на открито. Няма да преча на любовния ти живот. Той и без друго не ще продължи дълго. Може би наистина не е лошо момичето да бъде денонощно с теб. Така по-бързо ще й се наситиш.

— Изглеждаш вряла и кипяла в тези работи. Не допускам, че ревността е мотив за изявлението ти.

Дъсти злъчно се изсмя.

— Думата „ревност“ липсва в речника ми, както знаеш. Но трябва да внимавам заради името си. Няма да ми е приятно, когато се зашушука, че ти живееш с любовницата си в дома ни…

— Джесика е моя секретарка.

— Да, тя е твоя секретарка. Би било много хубаво, ако успееш да създадеш такова впечатление в обществото. Тук хората са еснафски настроени, що се касае до тези неща.

— Няма да се наложи да се притесняваш заради мен.

— Не желая Джесика официално да живее в тази къща. Надявам се тя да запази апартамента си.

— Разбира се — отвърна Лари. — При всички случаи тя ще получи статуса на секретарка.

— Ще видим. Все някога ще се върна, за да проверя — с това предупреждение Дъсти го остави сам.

Запали си цигара и седна зад пишещата машина, макар да знаеше, че в такова състояние няма да напише нищо смислено. „Защо Дъсти винаги ми създава проблеми? Защо непрекъснато ми напомня, че успехът ми е нейно дело, че трябва вечно да й благодаря? Колко много мразя това! Един ден ще разговарям с нея за развод. Така както живеем сега, не може да продължава повече. Знам, че мога да съществувам и без Дъсти. А и може би ще свържа живота си с Джесика.“

Тази мисъл му хареса. Но беше твърде рано да планира бъдещето си. Тяхната връзка едва беше започнала и все още нямаха достатъчно опит в общуването си.

Беше влюбен и се надяваше, че е за дълго. Не можеше да допусне, че постоянната близост на Джесика ще охлади чувствата му. Беше луд по нея и когато си спомнеше, че я бе държал гола в обятията си, се чувстваше щастливо възбуден. „Защо да не продължим? Съществуват връзки, които остават трайни за цял живот. Зад гърба си имам несполучлив брак. Дано пък с Джесика да ми провърви…“

 

 

Океанът беше спокоен — укротен сякаш от невидима ръка. През нощта вълните яростно се бяха удряли в брега. Беше се появил вятър, който около обяд постепенно утихна. Облаците се разсеяха и слънцето пекна.

Дъсти си бе тръгнала сутринта, докато Джесика дойде на работа. Предишния ден Лари бе въвел новата си секретарка в работата, показвайки й някои технически детайли при писането на режисьорския текст.

Работиха усилено до два часа. Горещината стана толкова силна, че дори щорите не можеха да спрат знойните слънчеви лъчи. Решиха да приключат и да се поразходят с моторната лодка. Когато тя запори водната повърхност, бърза като стрела, Джесика се почувства прекрасно. Плажът и гъмжилото от хора по него останаха в далечината. Не беше усетила, кога Лари е изключил двигателя. Цареше пълна тишина. Над тях бе само яркосиньото небе, а наоколо блясъкът на смарагдовите вълни.

Джесика отдавна бе свалила късите си бели панталонки и тениската си, оставайки само по бикини.

Лари носеше черни бански гащета. Той отвори хладилната чанта и й предложи кутия кока-кола. Джесика поклати отрицателно глава. Красивата й черна коса рукна като коприна по загорелите й рамене.

— Искам да поплувам малко — каза тя и се изправи.

Лари наблюдаваше стройното й тяло със съблазнителни форми, дългите й красиви крака. Топла вълна се разля в утробата й, забелязвайки погледа му.

— Не ми казвай за какво си мислиш в момента…

Той се усмихна.

— И без това го знаеш. На човек му спира дъхът от теб. Не мога да остана спокоен като те гледам. Искам да те прегърна и да те обладая.

— Трябва да се поохладиш малко — каза Джесика и скочи във водата.

Отдалечаваше се с бързи тласъци, уверено и смело. Лари остави колата и свали очилата си. Миг след това и той се гмурна. С мощни загребвания на опитен плувец я достигна.

— Ама, че темпо имаш!

— Такава съм — отвърна му дръзко.

— Не се ли страхуваш?

Лари се любуваше на финото й мокро лице, на блестящите й бели зъби, на примамващата сочност на устните й.

— Не се страхувам от природата. Може би малко се боя от Дъсти.

— Мили Боже! Това ли е най-подходящият момент за такъв разговор? Дъсти е извън играта. Няма я и скоро няма да се върне. Затрупана е с работа.

Джесика се обърна по гръб и заплува обратно към лодката. Лари я последва редом. Вдигна ръка и докосна леката издутина на венериното й хълмче, което изкусително прозираше под бикините й. Джесика трепна.

— Правила ли си го някога във водата? — попита Лари.

— Не, но и нямам желание да се удавя. Тук е твърде дълбоко.

— Полудявам от близостта ти!

Джесика първа достигна лодката, хвана се за нея и пъргаво скочи вътре. Лари също се залови за бордовата греда. Джесика запрати шепа вода в лицето му.

— Почакай! — закани й се той.

Секунда по-късно беше в моторницата и бурно прегръщаше сексапилната си секретарка. С лудешка страст устата му се впи в нейната. Целувката им беше гореща, устните им така се бяха слели, като че ли никога повече няма да се разделят. Слънцето обливаше с лъчите си влажните им тела. Не усетиха как се намериха върху одеялото, което Лари беше постлал на дъното. Хладните му длани загалиха гърдите й. Устните му търсеха жадно набъбналите им зърна с цвят на какао. Джесика стенеше и се виеше под омайващите му ласки. Ръцете й се плъзнаха по мускулестото му тяло изхлузиха банския и лакомо сграбчиха мощно възбудения му пенис.

— Ще го направим веднага, нали? Тук, сред морето — прошепна нетърпеливо Лари. — О, Джесика, не издържам повече. Ще полудея, ако не се любим още сега!

С ловко движение свали бикините й. Тя лежеше гола, изгаряща от страст и готова за него. По кадифената й загоряла кожа още проблясваха капчици вода. Устните й бяха полуотворени, а в очите й се четеше безумно желание.

— Бих могъл да те гледам безспир, Джесика! Ти просто си невероятна!

— Ела, ела! — простена тя. — Искам те в себе си. Целия…

Лари легна по гръб на пода. Джесика го прекрачи и бавно се отпусна върху пулсиращия му от нетърпение член — гола и предизвикателна. Дланите му обгърнаха стегнатото й задниче, тя се изопна в дъга и започна ритмично да се поклаща, докато с един екзалтиран вик прониза тишината. Лари също почувства, как се излива в нея с непоносимо сладка, дива тръпка…

Минута по-късно Джесика лежеше спокойна и сякаш бездиханна в обятията му. В този блажен миг на удовлетвореност те не разговаряха. Само се гледаха и докосваха нежно, докато страстта не ги завладя отново и вълната на ново желание не ги вкопчи в живо кълбо.

Тук, всред океана, под бездънното небе, бяха съвършено свободни и нямаха никакви задръжки. Вятърът, въздухът, слънцето — всичко ги възбуждаше, караше ги да потъват в неземно опиянение.

Любиха се до пълна изнемога, изживявайки прекрасни, незабравими мигове!

Джесика усети жажда. Извади от хладилната чанта лимонада и подаде една кутия на Лари. После океанът отново привлече вниманието й.

Лари наблюдаваше хубавото й замечтано лице, великолепното й тяло на фона на ласкавите вълни. Забрави всичко друго за миг и се почувства наистина щастлив. Това, което бе се случило току-що не беше преживявал с никоя друга жена. Беше напълно сигурен. Запали си цигара.

Джесика се уви в тъмносиня хавлия. Прокара пръсти през черната си коса и си сложи очилата.

— Какъв следобед! — промълви.

— Всъщност никак не е лошо, че господин Рийд те уволни — отвърна Лари.

— Престани с тази тема, иначе ще получа комплекс за вина.

— Комплекс за вина? Какви ги говориш?

— Сега съм тука и съм щастлива. Но трябва да работя, за да заслужа парите си.

Лари се засмя.

— Не се тревожи. Ще имаш достатъчно работа. Пък и в края на краищата, трудихме се целия предобед. Аз съм творец. Не мога по всяко време на деня да имам нови идеи. Всичко е въпрос на вдъхновение.

Джесика се притисна към него.

— А аз вдъхновявам ли те?

— Както никоя друга. Как ли съм могъл да пиша, преди да те познавам?

— Сигурно историите, които си съчинил, са били банални.

Той сви рамене.

— Пиша това, което искат. Един ден ще направя сценарий по свой вкус — нещо като „Кой се страхува от Вирджиния Улф“. Гледала ли си пиесата?

— По телевизията, с Тейлър и Бъртън.

— Двамата бяха върховни. Бих искал да напиша нещо подобно — с ярък социално критичен елемент. Трябва да вмъкна и проблема за замърсяването на околната среда, за „Грийнпиис“ например. Знам как се пише такъв сценарий, но…

— Направи го тогава.

— За тази цел ще ми е необходимо много време, а и сега се търсят други материали, за които получавам добри пари… Не бих искал да преживявам със спечеленото от Дъсти. Вече знаеш, че съм свикнал с аристократичен начин на живот. Не ми се ще да се отказвам от комфорта. Но един ден ще напиша нещо истинско, нещо, което си заслужава труда. Това ще бъде произведението на зрялата ми възраст.

Джесика се засмя звънко.

— О, как прозвуча само! Да говориш на трийсет години за „произведение на зрялата възраст“, е твърде песимистично.

Лари също се усмихна.

— Кой знае кога ще стане… Надявам се, че ти ще бъдеш с мен, за да ме вдъхновяваш, защото си несравнима като муза.

— Само като муза ли?

— Във всяко отношение си несравнима — поправи се той. — До преди няколко дни бях потиснат, нямах никакво настроение. Чувствах се ужасно самотен и ми се струваше, че съм старец, изоставен от света и от Бога. Сега обаче съм друг. Движат ме нови импулси и съм в отлична форма. За всичко трябва да благодаря на теб, Джесика.

Погледът й се рееше в безбрежната океанска шир.

— Всъщност аз съм твърде старомодно момиче. Обичам ясните взаимоотношения. Някога си мечтаех да се омъжа за мъж с приятна външност и да имаме деца. Исках да живея в голяма къща на село, да отглеждам животни и всичко, което е присъщо за един селскостопански двор. Брат ми Майк живее така. Има ферма недалеч от Далас.

— Да не е случайно ранчото „Сайдфорк“?

— Не, има съвсем обикновена ферма, в която отглежда говеда. Нищо особено. Майк се блъска по цял ден с хората си, за да изкара някой — друг долар. Жена му е много симпатична. Освен това, имат един сладур на пет годинки. Като живота на брат ми си представях и моето бъдеще.

Лари хвана ръката й.

— Защо изведнъж се натъжи? Мечтите ти може би ще се сбъднат.

— Има една жена на име Дъсти.

Той я притегли към себе си.

— Ще намерим разумно решение. Дай ми само малко време. Разводът ми с Дъсти е само формалност. Ние отдавна живеем разделени.

— Но нали няма аз да съм причината?

Лари я целуна.

— Разбира се, че не. Ти вече се запозна с Дъсти. Знаеш как се отнася с мен. Появи се в най-подходящия момент, Джесика. Имам нужда от теб.

Тя отпусна глава на гърдите му.

— И аз от теб…

 

 

Джесика работеше вече десети ден като секретарка на Лари. Двамата се разбираха отлично. Докато той диктуваше горе в студиото, Джесика печаташе в кабинета това, което предишния ден бе записал на касетофона. Следобед седяха в градината под сянката на някое дърво и обсъждаха фабулата.

Луси Милър беше великолепна готвачка. Изглежда намираше за съвсем нормално присъствието на Джесика през деня. Естествено, тя оставаше и нощем във вилата, но госпожа Милър не знаеше това.

А нощите бяха неописуеми.

Джесика вече не можеше да си представи, че е в състояние да заспи без Лари. Само когато лежеше в прегръдките му и усещаше близостта му, можеше да бъде спокойна.

От Дъсти нямаше никаква вест, но това не означаваше нищо. Известната актриса понякога със седмици не се обаждаше на Лари, без обаче да изчезне напълно от живота му. Понякога той се бе питал как най-безболезнено да й съобщи, че желае развод.

Една сутрин имаше работа в „Уорнър студио“ в Бурбанк, където тъкмо се снимаше един от неговите филми. Режисьорът предлагаше няколко промени, които Лари искаше да види на място. Още докато паркираше колата си, забеляза Дъсти, която тъкмо излизаше от кабинета на продуцента.

— Здравей, скъпи! Радвам се да те видя.

— Аз също. Всичко наред ли е?

Тя се усмихна многозначително.

— Приех една от второстепенните роли във филма ти. Познаваш Ричард Чандлър и знаеш колко е претенциозен. А освен това, смята, че филмът ти ще бъде по-гледан, ако името ми е в списъка на актьорите. Ще играя дамата от Ню Йорк, която се появява само в четири сцени.

Лари не се изненада много от новината.

— Мисля, че Лий Римик беше ангажирана за тази роля.

— Тя няма да се освободи навреме, а е и малко старичка за нея.

— Все още е чудесна жена.

Дъсти сви рамене.

— Въпреки това, аз ще играя. Следователно, през следващите дни ще работим заедно.

— Ти ли предложи промяната в сценария?

В червено-черната си къса рокля Дъсти изглеждаше като момиченце. Усмихна се лукаво.

— Да кажем, че ролята ми се струва малко суха. За мен би могло да се измисли още нещо. Няма да ти коства особени усилия да добавиш няколко сцени.

Лари въздъхна дълбоко:

— За теб ще направя всичко, съкровище.

— Знаех си. Ще обядваме ли заедно?

— Не зная, колко време ще ме задържи Ричард.

— Ще те чакам около дванайсет и половина. Вярвам, че двамата ще успеем да поразширим ролята. Между другото, какво прави твоята очарователна секретарка?

Дъсти го погледна през големите си слънчеви очила. Този път усмивката й недвусмислено бе иронична.

— Справя се отлично — отвърна Лари хладно.

— В леглото ли?

— Щом искаш да знаеш подробности, ето какво: аз обичам Джесика. Отношението ми към нея не се изчерпва само с леглото.

Дъсти се опита да остане равнодушна, но гримасата й ясно показваше раздразнение.

— Значи така?…

— Да, точно така.

Тя сви рамене.

— Какво беше рекъл Оскар Уайлд? „Разликата между вечната любов и страстта се състои в това, че страстта продължава малко по-дълго.“ Нека му се доверим.

Лари я хвана за ръката.

— Какво искаш да кажеш? Защо винаги се опитваш да ме убеждаваш, че всичко е преходно? Аз съм влюбен в Джесика и няма да обсъждам личните си чувства с теб. Не, за това няма да говорим, Дъсти!

Тя отдръпна дланта си.

— Защо винаги, когато се видим, трябва да спорим?

— Сигурно защото иначе няма да има какво да си кажем, не мислиш ли?

Лари я познаваше прекалено добре, за да се досети, че в момента е бясна. Но това не го интересуваше, изобщо не го интересуваше.

— Ще се видим в павилиона — Дъсти се отдалечи с елегантната си, прелъстителна походка.

„Защо ли така си кърши задника? — размишляваше Лари. — Със сигурност не е резултат от сексуалната й чувствителност. Все пак е артистка…“

Прогони тези мисли от главата си и се запъти към кабинета на Ричард Чандлър.

Но Лари не бе разбрал всичко. Дъсти беше направо разярена. Тя бе ревнива, въпреки че това чувство не се дължеше на силната й обич. Просто не можеше да понесе факта, че има друга, която разполага с нейната собственост. Лари й принадлежеше и трябваше да й принадлежи. Беше успяла да го направи това, което представлява в момента, и според нея той бе длъжен да й бъде благодарен.

Но тъй като не всичко ставаше според очакванията й, Дъсти бе извън кожата си. Лари беше част от живота й — мъжът, при когото винаги можеше да се върне, щом се наситеше на бурния живот, който водеше.

Сега обаче разбираше, че той няма да бъде там, където винаги би могла да го намери. Дъсти Фийлд, свикнала още от дете да получава всичко, каквото си поиска, не можеше да се примири. Джесика трябваше да изчезне. Тя не беше предвидена в нейните планове.

„Ако Лари ми беше казал, че тази жена е само временно увлечение, нямаше дори да се замисля. Но да я обича, това вече е прекалено! Той трябва да обича мен след всичко, което съм направила за него. По дяволите, длъжен е да ме обича!“

И Дъсти Фийлд реши да действа…