Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1933 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2012)
Издание:
Димитър Подвързачов
Приключенията на Крачун и Малчо в София
Илюстрации: Минчо Никифоров
Художник на корицата: Орлин Атанасов
Издателство „Гея-Либрис“, София, 1991
Предпечатна подготовка „Типографика“
c/o Jusautor
История
- — Добавяне
Глава втора
Победа
— Ето го апаша! Малчо, дръж!
— Само да го пипнем този хъш!
— Орден ще получим! Аз си зная!
— Гледай го — ще падне там на края…
— Ей, момче! Я стой бре! Спри се там!
— Спри се и предай се кротко нам!
— Ако паднеш — майка ти ще плаче!
Но апашът да се спре не рачи!
Тича бързо дяволският син,
скача керемиди и комин,
сякаш че е в някакво игрище…
Малчо разядосан скърца зъб:
— Хайде, наближава! Онзи ръб
пътя му нататък ще заприщи!
Но що стана? Стой бре! Я го виж ти!
Напразно Малчо и Крачун търчат!
Не могат с нищо вече да го спрат.
Съвсем не се шегува оня брат:
той беше пъргав като акробат.
Засили се, на двамата напук,
и скочи бързо върху покрив друг.
— Ами сега? Да спреме по-добре!
Повярвай, тъкмо днес не ми се мре…
— Не, Малчо, ще те хвърля сам отвъд,
там лесно ти ще му препречиш път.
— Но ако падна в онзи камънак?
— Ще кажеш само като жаба: вряк!
Побързай да решиме тоз въпрос:
ще изтървеме хубавия гост…
— Не скачам аз, не съм дотолкоз прост,
за да прескоча, искам хубав мост!
Напразно бе помислил апашора,
че е измамил тези смели хора!
— А! — рекоха си те накрай — така ли?
И ний сме нещо на света видели!
Те знаеха безбройни занаяти,
та бяха ставали и акробати!
— Щом искаш акробатство, харно! Бягай!
Крачуне, хайде, както нявга, — лягай!
Нима сега тук ще се посрамят
пред този никаквик? О, никой път!
Дълга си ще изпълнят те докрай!
— На̀, Малчо, мост ти правя, не се май!
Крачун простря се между двете сгради,
на Малча лек път асфалтиран даде…
— Внимавай, Малчо, бавничко върви!
Щом паднеш — за земята се лови!
— Ба, лесно е, за мен недей се грижи!
Ти гледай моста да не се раздвижи!
— Пък и да паднеш, Малчо, не се бой:
аз реч ще ти държа за упокой.
— То се не знай кой кого ще погребе:
аз по-добър оратор съм от тебе!
— А, знам те: думица докат речеш —
мъртвеца ще го улови сърбеж…
Така, по тоз път страшен, ала кратък,
наш Малчо се прехвърли чак оттатък.
След туй Крачун се метна изведнъж
и погнаха пак бягащия хъш…
Напразно озъртат се двама:
по покрива никого няма!
Къде е апашът? Изчезна!
Погълна го сякаш че бездна!
Где хвръкна проклетият син?
Нима отлетя с цепелин?
Нагоре го няма, в небето…
Я виж пък надолу! Ха̀, ето:
пълзи като плъх по тръбата.
След него — напред, по стената!
— Стой, Крачуне, не шавай!
Нека стъпя по-здраво с краката!
— Малчо! Зверо! Внимавай!
Ще ми счупиш главата!
— Нали зная, че тя ти е куха:
ще се смачка и пак ще изскочи!
— Ще те ръгна сегичка в търбуха!
Ще те хвърля на голите плочи!
— Пък хвърли ме! Оттам като рипна,
ще изсвиря, тревога ще дигна,
и без тебе апаша ще стигна,
и големия орден ще пипна!
— Ще ти кажа аз теб, като
слезнеме долу,
ще ти шибна сто бича по голо!
Победа! Беглецът е вече
в ръцете им, кротък, пленен!
— В участъка! — Малчо отсече.
Крачун пък: — Води го след мен!
— Момчета, приятели драги, —
апашът замоли смутен, —
пуснете ме, сума облаги
ще видите сетне от мен!
Каквото открадна, по равно
със вас ще делим занапред.
Нас чака ни бъдеще славно…
— Ба, чакат те двайсет и пет
и малко курорт във затвора! —
Крачун му сърдит изръмжа. —
Такваз като теб апашора
не пущам аз! Здраво държа!