Димитър Подвързачов
Приключенията на Крачун и Малчо в София (1)

Глава първа
Гонитбата на апаша

Крачун и Малчо, славните другари

и опитни гонители апашки,

се назначиха за стражари

в един участък.

Снабдиха ги с ботуши и фуражки,

макар без ластик,

със револвери и тояжки,

за случай на борба.

Зер всичко да се случи може,

не дай си Боже!

И зачислиха ги веднага на чорба…

И тука, както във пожарната,

живееше се доста харната

за Малча и Крачуна:

чорбата ври,

готов самуна —

мек, топъл, без кори,

и всичко без пари!

От туй по-харно где го има —

и аз да ида, та да станем трима!

 

И службата е лека доста:

отиват, гдето им е поста —

Крачун засуква дългия мустак,

а Малчо храбро бие крак;

и двамата със общ вид строг —

да пази Бог! —

изглеждат пълководци, не стражари —

до тях не смее никой да припари!

 

След туй, с тояжка, отдалек,

насочват кой отгде да мине —

мъже, жени, слугини,

автомобил, файтон, човек, —

за да не стане някоя беда,

трамваят някого да смачка…

И чувствуват се важни господа:

туй ценна служба е, не е играчка!

Веднъжки, на поста си докат стояха,

внезапно се чу от отсрещен етаж

вик женски: — На помощ! Апаш!

И писък на страшна уплаха.

Героите наши разбраха веднага:

крадец се е вмъкнал самин,

но там са го зърнали, кучия син,

и кой знай къде из етажите бяга!

Малчо

Крачуне, я тичай да видиш какво е!

Хвани го и тука ми го доведи!

По-скоро! Жената теб вика! Иди!

Иди да го сплашиш: голям ти е боя!

 

Крачун

Отстъпвам ти, Малчо, таз евтина слава:

побързай тоз път да отидеш сам ти!

Аз — друг път. Послушай, жената пищи!

Да бъдеш страхливец не ти подобава!

 

Малчо

Страхливец си ти! И сакат си в

                                        ръцете!

Револвер ти дали кат зелка голям —

и пак те е страх бре! Не те ли е срам?

И той ми се хвали! Страхливко

                                        проклети!

 

Крачун

Млък, Малчо! Недей ме ядосва без време!

Току да навлезем, пък нейде ще спреме.

Най-сетне и двама — главата в торбата,

и бързо се вмъкнаха там през вратата.

Но ето че им тръгна: в тоя зор,

отпред им се изпречи асансьор.

И двамата в уплаха и вълнение

съзряха в него истинско спасение.

В такива къщи само с асансьори

се качват хората нагоре.

Със него ще се качат днес и те —

ще влязат, па да става, щото ще.

Ала нали го виждат първи път —

не знаят дека да го завъртят.

Стоят си вътре слисани двамина,

стои и чудноватата машина…

 

Крачун

Я, Малчо, поседни, тук виждам пейка!

 

Малчо

Не може бре! Апашът ще

                        офейка!

Крачун

Пък да офейка, дявол ще го вземе!

Да тичам подир него нямам

                                        време…

 

Малчо

Как нямаш време, друже мили?

Нали затуй уж са ни назначили —

да гониме крадци и лоши хора?

 

Крачун

Добре, но виж: не мърда асансьора!

 

Малчо

Ще го накараме, недей се грижи,

сега ще видиш как ще се раздвижи.

 

И Малчо се разгледа

насам-натам,

и току викна: — Знам!

Открих му тайната! Победа!

Там копчета редица бе съзрял

и тутакси разбрал,

че асансьора движи се със тях.

Натисна туй, онуй, па трето,

и пето, най-подир догдето

машината се люшна, изпращя,

като балон нагоре полетя

и нийде не застана,

етаж подир етаж,

най-сетне се заби в тавана,

избуши даже керемидите, —

а ето там и страшния апаш!

 

Но по-натам що стана,

във втората глава ще видите…