Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 6 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2012)

Издание:

Димитър Подвързачов

Приключенията на Крачун и Малчо в София

 

Илюстрации: Минчо Никифоров

Художник на корицата: Орлин Атанасов

 

Издателство „Гея-Либрис“, София, 1991

Предпечатна подготовка „Типографика“

c/o Jusautor


krachun_i_malcho_01.png

Глава първа
Гонитбата на апаша

krachun_i_malcho_02.png

Крачун и Малчо, славните другари

и опитни гонители апашки,

се назначиха за стражари

в един участък.

Снабдиха ги с ботуши и фуражки,

макар без ластик,

със револвери и тояжки,

за случай на борба.

Зер всичко да се случи може,

не дай си Боже!

И зачислиха ги веднага на чорба…

krachun_i_malcho_03.png

 

И тука, както във пожарната,

живееше се доста харната

за Малча и Крачуна:

чорбата ври,

готов самуна —

мек, топъл, без кори,

и всичко без пари!

От туй по-харно где го има —

и аз да ида, та да станем трима!

 

И службата е лека доста:

отиват, гдето им е поста —

Крачун засуква дългия мустак,

а Малчо храбро бие крак;

и двамата със общ вид строг —

да пази Бог! —

изглеждат пълководци, не стражари —

до тях не смее никой да припари!

 

След туй, с тояжка, отдалек,

насочват кой отгде да мине —

мъже, жени, слугини,

автомобил, файтон, човек, —

за да не стане някоя беда,

трамваят някого да смачка…

И чувствуват се важни господа:

туй ценна служба е, не е играчка!

Веднъжки, на поста си докат стояха,

внезапно се чу от отсрещен етаж

вик женски: — На помощ! Апаш!

И писък на страшна уплаха.

Героите наши разбраха веднага:

крадец се е вмъкнал самин,

но там са го зърнали, кучия син,

и кой знай къде из етажите бяга!

krachun_i_malcho_04.png

 

Малчо

Крачуне, я тичай да видиш какво е!

Хвани го и тука ми го доведи!

По-скоро! Жената теб вика! Иди!

Иди да го сплашиш: голям ти е боя!

 

Крачун

Отстъпвам ти, Малчо, таз евтина слава:

побързай тоз път да отидеш сам ти!

Аз — друг път. Послушай, жената пищи!

Да бъдеш страхливец не ти подобава!

 

Малчо

Страхливец си ти! И сакат си в

                                        ръцете!

Револвер ти дали кат зелка голям —

и пак те е страх бре! Не те ли е срам?

И той ми се хвали! Страхливко

                                        проклети!

 

Крачун

Млък, Малчо! Недей ме ядосва без време!

Току да навлезем, пък нейде ще спреме.

krachun_i_malcho_05.png

 

Най-сетне и двама — главата в торбата,

и бързо се вмъкнаха там през вратата.

Но ето че им тръгна: в тоя зор,

отпред им се изпречи асансьор.

И двамата в уплаха и вълнение

съзряха в него истинско спасение.

В такива къщи само с асансьори

се качват хората нагоре.

Със него ще се качат днес и те —

ще влязат, па да става, щото ще.

Ала нали го виждат първи път —

не знаят дека да го завъртят.

Стоят си вътре слисани двамина,

стои и чудноватата машина…

 

Крачун

Я, Малчо, поседни, тук виждам пейка!

 

Малчо

Не може бре! Апашът ще

                        офейка!

krachun_i_malcho_06.png

 

Крачун

Пък да офейка, дявол ще го вземе!

Да тичам подир него нямам

                                        време…

 

Малчо

Как нямаш време, друже мили?

Нали затуй уж са ни назначили —

да гониме крадци и лоши хора?

 

Крачун

Добре, но виж: не мърда асансьора!

 

Малчо

Ще го накараме, недей се грижи,

сега ще видиш как ще се раздвижи.

 

И Малчо се разгледа

насам-натам,

и току викна: — Знам!

Открих му тайната! Победа!

Там копчета редица бе съзрял

и тутакси разбрал,

че асансьора движи се със тях.

Натисна туй, онуй, па трето,

и пето, най-подир догдето

машината се люшна, изпращя,

като балон нагоре полетя

и нийде не застана,

етаж подир етаж,

най-сетне се заби в тавана,

избуши даже керемидите, —

а ето там и страшния апаш!

 

Но по-натам що стана,

във втората глава ще видите…

krachun_i_malcho_07.png