Ан Уийл
Следи по пясъка (8)

Осма глава

Нещастният случай стана в деня, в който хвърлиха котва близо до рифа, който някой ден щеше да се покаже над водата и да се превърне в остров. Засега той представляваше пръстен от корали на океанска плитчина, която от борда приличаше на огромна паница, напълнена с току-що разбъркано бледозелено желе.

Шхуната спря в дълбокото на разстояние от рифа, до който щяха да стигнат с лодката. Шарлот изчакваше реда си до трапа. Огледа се и видя, че се намират накъде в центъра на атола. На хоризонта се виждаха само два острова, забулени в мараня.

Разбра, че най-близката земя е доста далеч. Да се озовеш тук с малък кораб в сезона на бурите би било изключително опасно.

Даян, професорът, Оли и Джанет предпочетоха да останат на борда. Останалите поеха към рифа — дори Силвия, която искаше да снима как Стенли се гмурка сред коралите, въпреки забележката на Вик, че снимките на човек, потопил лицето си във водата, не са интересни.

Маумун и Силвия чакаха в лодката. Другите слязоха зад борда да разгледат изумителния подводен свят.

Шарлот го познаваше идеално. Подобно разнообразие от корали и изобилие от риба нямаше дори в Карибско море, където се бе гмуркала много пъти.

Тя им се радваше, както един английски градинар, завърнал се след дълго отсъствие в родината, би се зарадвал отново да види идеално поддържаните ливади и градини с рози.

Маник им беше заръчал да не се разпръскват и след половин час да се съберат около лодката. Времето летеше и скоро Вик почука с пръст по часовника си да покаже, че трябва да се връщат. Те изплуваха около лодката и Силвия се приготви да ги снима. Изведнъж тя загуби равновесие и падна в лодката по гръб. Маумун извика от уплаха и скочи на крака, а лодката силно се наклони настрани.

— Глупачка! Ако е повредила новия апарат, ще й дам да разбере! — ядоса се Стенли.

Шарлот с тревога помисли, че със Силвия се е случило нещо лошо.

Дийн с неговата впечатляваща физика пръв се покатери в лодката, след него — Бил, Вик и Шарлот. Маумун изтегли на борда Стенли, който прекарваше живота си сред папки в една канцелария и нямаше сили да се набере на мускули.

Силвия лежеше по гръб със затворени очи. Шарлот очакваше, че Дийн ще направи нещо, но за нейна изненада Бил заяви, че е лекар, и се наведе към пострадалата жена. Маумун вече беше запалил мотора и лодката запори водата към кораба.

Стенли сякаш повече се притесняваше за фотоапарата, отколкото за съпругата си, но когато видя ръката на Бил, изцапана с кръв, остана потресен и прошепна с дрезгав глас:

— Господи, какво е това?

— Успокой се. Черепните рани винаги кървят силно — отговори Бил. — Тя всеки момент може да дойде в съзнание.

Но Силвия не дойде на себе си и когато я качиха на борда и, следвайки указанията на Бил, внимателно я положиха върху палубата. Под главата й подложиха плажна кърпа. Раната продължаваше да кърви.

Бил извика Джанет и тя започна да му помага. Беше ясно, че тя върши работа, която познава добре. Двамата се опитваха да спрат кръвотечението, като непрекъснато проверяваха пулса на Силвия.

— Много ли е сериозна раната, сър? — попита Маник, който ги наблюдаваше.

— Всяко мозъчно сътресение… Всяка рана на главата може да се окаже сериозна. Къде е най-близката болница с рентген и хирургично отделение?

— Болницата в Мале… На пет часа път оттук…

— Тогава извикайте помощ по радио… Трябва да я откарат с хеликоптер.

— Да, сър — Маник се обърна, но Стенли го сграбчи за ръка.

— Чакайте малко! Колко ще струва хеликоптерът? Застраховката може да не стигне…

— Колкото и да струва, смятам, че това е абсолютно необходимо и неотложно! — прекъсна го Бил и направи знак на Маник да върви. — Стенли, жена ти трябва да бъде прегледана със скенер, да й бъдат направени рентгенови снимки, а раната на главата да се зашие. Може би ще се наложи да я оперират. Нямаме право да рискуваме! Дори ако беше дошла в съзнание веднага…

— Не се притеснявайте за разходите, Нийдсън — намеси се Дийн. — Сметката ще се плати от „Жардийн Латимор“. При подобни случаи фирмата поема болничните разходи на своите клиенти.

В този миг Силвия изстена и клепачите й трепнаха.

— Ето, вижте, идва в съзнание — каза Стенли. — Убеден съм, че няма нужда да викаме хеликоптер. Ако тръгнем веднага, ще пристигнем в Мале след…

— Моля ви, помислете добре! — остро възрази Дийн. — На борда има и други хора. Те не искат да пътуват за Мале, а да продължат почивката си!

— Но нали така или иначе по програма имаме един ден престой в столицата? Какво значение има дали това ще стане другата седмица, или сега?

— Очевидно жена ви ще остане в болницата под лекарско наблюдение. Прав ли съм, Бил? Ако тя се оправи до другата седмица, двамата ще се качите на шхуната и ще продължите обиколката. Дълбоко ви съчувстваме, но не е разумно да очаквате, че цялата програма ще се промени поради станалото.

След няколко минути Маник съобщи, че хеликоптерът е излетял. Бил въздъхна с облекчение.

— Моля те, Джанет, помогни на Стенли да се оправи с багажа. На твоето място, Стенли, бих взел целия ви багаж. Ще имате нужда от него в случай, че Силвия остане в болницата или не може да продължи обиколката.

— Но… — запротестира Стенли.

— Хайде да вървим — меко, но настойчиво каза Джанет. — Хеликоптерът може да пристигне всеки момент. Не бива да го караме да чака.

Те слязоха долу.

— Доколкото разбирам, ще ги придружиш и ще я предадеш на колегите си, нали, Бил? — попита Дийн.

Лекарят кимна.

— Ако не ме върнат на шхуната веднага след това, аз също ще имам нужда от някои неща. Шарлот, би ли изтичала долу да кажеш на Джанет да ми приготви чиста риза и несесера с тоалетни принадлежности, моля?

— Аз ще й кажа — заяви Дийн. — Слизам долу да взема едно-друго. Аз също искам да дойда с вас. Имам познати в Лондон, които ще ни помогнат за осребряването на разходите от фирмата.

Шарлот го изчака да слезе в каютата и даде на Маник знак да я последва. Те се оттеглиха към кърмата и тя го пита:

— Как смяташ, трябва ли да отида с тях? Ще имат ли нужда от човек, който знае дхивеи?

— Не, не… Персоналът на болницата говори английски. Ти не им трябваш… Но не ми харесва как изглежда тази жена. Много е опасно да си удариш главата по този начин. Струва ми се, че черепът й е пукнат и има мозъчно сътресение… Сигурно ще я оперират.

Шарлот имаше същите опасения. Само веднъж Силвия отвори очи, без да разбира къде се намира и какво е станало, прошепна, че я боли глава и отново изпадна в безсъзнание.

Времето сякаш беше спряло, но всъщност то летеше. Скоро чуха шума на хеликоптера. Той кацна върху водата близо до котвата. Шарлот дори не искаше да си представи как биха транспортирали Силвия до него при вълнение. Но океанската повърхност беше гладка като огледало.

Пострадалата, съпругът й и двамата придружители се качиха в хеликоптера, той се издигна и се насочи на юг. Маник вече беше заповядал да се вдига котва. Вместо да прекара нощта до малък необитаем остров, „Морската птица“ пое към курорта Мееру, или Мееруфенфуши, което на английски означаваше „Сладка вода“…

 

 

Вечерта на острова Джанет беше извикана на телефона. Скоро тя се върна към сложената на брега кръгла маса и обяви:

— Бил се обади. Силвия е по-добре. Направили са й рентгенова снимка, раната е зашита, сложили я на системи и ще я наблюдават четирийсет и осем часа. Бил и Дийн не искат да оставят Стенли сам и ще се върнат утре.

— Горката Силвия! Хващам се на бас, че щом се оправи, Стенли ще си изкара яда върху нея. Какъв невъзможен човек! Ако ми беше мъж, щях да му сложа мишеморка в чая!

— Силвия имаше късмет, че един от нас се оказа лекар — отбеляза Вик.

— Убедена съм, че и ти, и Дийн, и Маник също бихте се справили. Както и Оли или Шарлот — отговори Джанет. — А къде са професорът и Даян?

— В съседния бар — обясни Оли. — Професорът е облякъл чиста риза! Нещо да кажеш по въпроса? Здравата е хлътнал по Даян. Бих искала да знам каква игра води тя. Не вярвам да го харесва. Може би иска да си осигури едно прилично съществуване, в което ще участват и неколцина студенти…

— Оли, гледай да не те подведат под съдебна отговорност за клевета — посъветва я Вик. — Хайде, уважаеми дами, поръчайте си по още едно питие. Аз черпя.

 

 

Когато се върнаха на кораба, Джанет каза на Шарлот:

— Чувствам се много странно без Бил.

През това време Шарлот мислеше как ще заспи, като знае, че Дийн не е от другата страна на сандъка с въжета. На глас обаче каза:

— Имаш голям късмет, че си толкова щастлива в брака. Вие с Бил се разбирате идеално.

— Това не се дължи единствено на късмета, мила моя. Доста жени могат да имат щастливи бракове, ако положат повече усилия… Но преди всичко, следва да се осланят на здравия разум при избора на съпруг.

— Как се запознахте с Бил? — попита Шарлот.

— Работех като медицинска сестра първа година, а той следваше медицина. Имаше значително по-привлекателни студенти и моите колежки бяха луди по тях. Но Бил има добро сърце, а това е най-важното. Нали знаеш старата поговорка: „Не вземай за жена хубавица, а добра и чистница.“? Същото важи и за мъжете.

Шарлот много искаше да я попита дали смята Дийн за човек с добро сърце. Той бе тръгнал за Мале, готов да помогне, ако стане нужда… А всъщност какви ли лондонски познати имаше предвид той?

Шхуната беше хвърлила котва до самия бряг и когато нейните пътници си пожелаха „лека нощ“, от бара още се чуваше музика, весел глъч и смях.

Малко след като Шарлот се настани на своя дюшек, при нея дойде Маник. Тя седна. Какво ли искаше той сега, когато Дийн не беше наоколо?

Капитанът беше облечен в традиционно лунги — парче кариран плат, навито около бедрата му. Клекна до нея и заговори тихо на дхивеи:

— Не се страхувай, няма да те докосна. Ти ми се сърдиш за това, което направих на Бодуити.

Шарлот реши да му напомни:

— Не аз, а ти ми беше сърдит.

— Какво друго, освен ревност и гняв може да почувства един мъж, ако жената, която желае, се прегръща с друг? — Шарлот беше изненадана и не успя да измисли подходящ отговор. Той продължи: — Маумун изпитва вина за станалото със Силвия. Казах му, че не бива да се притеснява, но той се страхува, че тази жена ще умре. Тя изглежда болнава, а и ударът е бил доста силен.

Окончателно объркана, Шарлот отговори:

— Не смятам, че Маумун трябва да носи отговорност за този инцидент. Нито пък ти.

— Докато корабът е в морето, капитанът отговаря за всичко. Ако й направят скъпа операция или ако Нийдсън поиска компенсация, собствениците на „Морската птица“ ще бъдат недоволни…

— Не са ли застраховани от нещастни случаи?

— Разбира се, но все едно ще бъдат недоволни. Маумун има пет деца. Той се опасява, че ще ми заповядат да го уволня.

— Но ти няма да се съгласиш, нали?

— Не, но собствениците са безсърдечни бизнесмени. Те се интересуват само от пари. Могат да уволнят и мен.

— Не вярвам лесно да намерят друг капитан с твоя голям опит и добър английски. Туристическата компания изрично подчертава в своята реклама, че капитанът на „Морската птица“ говори английски.

— Така е. Но момичето, което ви посрещна на летището, ми каза, че нейната компания — тази, която наема „Морската птица“ за обиколките — е купена от друга фирма, забравих й името…

— „Жардийн Латимор“ — подсказа Шарлот. — Те са известни в цяла Европа не по-малко от фирмата на Кук. Всъщност те са новите ми шефове…

— И ти знаеш за тях повече от Лиз?

— Не. Но се занимават с туризъм от стотина години. Дори дядо ми като млад е ползвал услугите на „Латимор“. Това е частна фирма, чието управление се предава по наследство от баща на син. Разправят, че малкото име на сегашния президент на фирмата също е Жардийн. Той е един от най-богатите хора в Англия, но избягва максимално светските хроникьори.

— За такъв човек цената на тази шхуна е нищо. Ако можех само да поговоря с този човек! Бих взел от него заем, за да купя собствена шхуна. — Маник вдигна поглед към небето. — Но той е далеч от мен като звездите…

— Защо не му пишеш?

— Много хора пишат на богатите и им искат пари. Богатият човек има секретарка, а понякога — две или три, които четат тези писма. Той дори няма и да види писмото ми.

— Ще го види, ако секретарката прецени, че твоето предложение представлява интерес за него. Какво ще загубиш? Стотинки за плик и марка? Ако искаш, ще ти помогна да напишеш писмото.

— Ще помисля — той се изправи. — В книгата пише, че се казваш Шарлот. Защо вече не си Мъничето?

— Така ме наричаше само дядо — засмя се тя.

— Той беше добър човек. Без него щях да съм нищо, макар че роднините на майка ми са вождове.

— Какъвто и да беше по професия, пак щеше да си добър човек — възрази Шарлот. — Не помниш ли как дядо ни учеше, че главното е да уважаваш себе си?

— Да, помня. Но не изпитах уважение към себе си, след като те целунах. Един мъж не бива да се налага на жената със сила. Извинявай.

— Смятай, че всичко е забравено.

— Не — отвърна й Маник. — Никога няма да забравя как те целунах за първи път. Лека нощ, Мъниче… Шарлот…

 

 

Много рано сутринта, още преди да съмне напълно, Шарлот безшумно слезе по трапа и преплува до острова. В ръката си държеше найлонова торбичка, в която бе сложила саронга. Искаше да разгледа този остров и да го обиколи. След снощния разговор с Маник се беше наспала добре.

Тя тръгна по плажа, мина базата за сърф, пред която имаше струпани сърфове, мина край дългата редица бунгала с малки веранди. Къде ли са нощували Бил и Дийн — нали в Мале няма хотели — и дали ще се върнат днес? Стенли не заслужаваше съчувствие, но горката Силвия беше направо за съжаление. В най-добрия случай щеше да се измъчва от болка, а в най-лошия — да прекара утрото на операционната маса…

Веднъж, когато Шарлот работеше в Испания, една възрастна клиентка си счупи крака. Някой трябваше да я придружи до болницата и да остане с нея там. Въпросната болница, както и много други испански болнични заведения, осигуряваше само лекарска помощ, а грижите за пациента поемаха близките му. И Шарлот се грижи за госпожа Шедуел, докато от Англия не пристигнаха синът и снаха й…

След няколко седмици на адреса на главния мениджър на фирмата пристигна разкошна махагонова кутия с комплект сребърни прибори. В придружителното писмо госпожа Шедуел превъзнасяше до небесата доброто сърце на Шарлот и молеше мениджъра да й предаде подаръка. В отделно писъмце до Шарлот тя обясняваше, че приборите били сватбен подарък на баба й от една голяма лейди, че снахата й не обичала старинни вещи и понеже Шарлот имала годеник, я моли да ги приеме заедно с най-дълбоката й благодарност…

Но Шарлот се разочарова от годеника си и даде скъпия дар на съхранение в една банка, където той се намираше и до ден-днешен. Дали някога приборите щяха да влязат в употреба?

„Какво друго, освен ревност и гняв може да почувства един мъж, ако жената, която желае, се прегръща с друг? Никога няма да забравя как те целунах за първи път.“, припомняше си тя думите на Маник.

Как да го разбира? Че той я обича и иска да се ожени за нея? Но защо не й го каже направо?

Ами ако го направи, какво щеше да му отговори? Не знаеше, защото имаше още един мъж, заради когото сърцето й биеше лудо, и който много й липсваше…

Към северния край на Мееру плажът се разширяваше и като обширна пясъчна дъга завиваше към източния край на острова. Тук тя завари самотен турист, разположил се със статив, платно и бои да рисува живописна редица изтръгнати с корени палми, очевидно повалени от някой юнски ураган.

От другата страна на острова й се наложи да върви по парчета варовик и да се провира през гъста мангрова горичка, надвесила клони над водата. Въздухът тук гъмжеше от златисти водни кончета.

Някога това беше нейният свят. Той и досега държеше сърцето й в плен, при това толкова здраво, че тя изпитваше непреодолимо желание да се върне тук.

Ето че мечтата й се бе осъществила. След няколко дни обаче обиколката свършваше и Шарлот щеше да започне работа като мениджър на един от курортните острови…

За първи път нейната фирма назначаваше жена на такъв отговорен пост. През седемте години работа тъкмо това беше целта на Шарлот, в името на която жертваше всичко, включително и личния си живот…

Сега желаното повишение бе факт, а тя се колебаеше. Дали нейното място наистина е тук, или сърцето я тегли към Европа, а по-точно — към мъжа, който живееше там? Ако останеше на Малдивите, никога повече нямаше да го види.

Тя отмина още една редица бунгала. Пердетата на всички прозорци бяха пуснати. Каква безсмислица — да дойдеш от другия край на света и да се търкаляш в леглото, вместо да се наслаждаваш на неповторимата гледка на морската шир, на въздуха и слънцето!

Мислите й се върнаха към Дийн. В този момент той може би се бръснеше. Или вземаше душ. Тя си представи как водните струи се стичат по мъжественото му голо тяло и потрепери.

Обиколката свършваше съвсем скоро. Колко малко време й бе дала на разположение капризната съдба!

 

 

На закуска Вик предсказа:

— Нашите могат да се върнат с дхони, който вози тукашните туристи до Мале и обратно. Ще ги видим чак довечера… Ако… всичко е наред.

Скоро в небето се появи хеликоптер. Той напомни на Шарлот водно конче…

Когато стана ясно, че той се насочва към Мееру, сърцето й подскочи и се сви при мисълта, че това може да е богат турист или някой от шефовете на курорта.

Хеликоптерът кацна на неголяма поляна и от него слязоха Дийн и Бил.

— Какви новини носите? — попита тя.

— Не са лоши — отвърна й Бил. — Силвия още не е прескочила трапа, но се оправя по-бързо, отколкото очаквах, и се намира в компетентни ръце.

Към тях бързаше Джанет, която прегърна съпруга си, без да промълви дума.

— Какво представлява този остров? — полюбопитства Дийн. — Отгоре изглежда невероятно красив.

— Действително е прекрасен, макар че бунгалата са строени по най-евтиния възможен начин и са доста примитивни, доколкото може да се съди отвън — отговори Шарлот и на свой ред попита: — А вие как прекарахте нощта?

— Би могло да бъде и по-зле. След като направихме за Нийдсънови всичко необходимо, с Бил се разходихме из града. Магазините работят до късно и вечеряхме пиле с къри в едно ресторантче до кея. Купих ти подарък. Ако не ти харесва, ще го смениш, когато отидем всички в Мале — Дийн извади от пътната си чанта неголям лек пакет.

— Колко мило от твоя страна! Мога ли да го отворя?

— Разбива се.

Подаръкът се оказа дамска риза, ушита от малки парчета батик^[1].

— Купих две, едната е за майка ми. Тя обича да носи такива неща, докато рисува.

— Колко е хубава! — възкликна Шарлот и веднага облече ризата. — Видях подобни на Бодуити. Майка ти много ще се радва… Както и аз. Благодаря ти, Дийн.

За нейна изненада той се наведе и обърна едната си буза към нея. Намекът беше очевиден. И макар Бил и Джанет да ги гледаха, тя леко я докосна с устни.

— Ризата е много шик! — с възхищение отбеляза Джанет. — Искам да купя такива ризи за нашите момичета. Бил, защо ти не купи?

— Не знаех дали ще им харесат. Каквото и да купя за моите жени, те винаги ми казват, че е ужасно и отиват да го сменят — усмихна се той. — Освен това не мога да се пазаря като Дийн. Продавачът поиска двадесет долара, а той свали цената на… Извинявай, Шарлот, май направих гаф! Но важна е постъпката, а не парите, нали?

— Разбира се. Аз също обичам да се пазаря и не бих простила на Дийн, ако беше платил първоначално поисканата цена. Която на Бодуити, между другото, е двойно по-висока. А в Лондон същите ризи сигурно се продават на безбожни цени.

— Как е Стенли? — поинтересува се Джанет.

— Не му се оставаше сам. Както и предположи Дийн, фирмата се отзова с готовност и ще плати болничните разходи за Силвия. А след като я изпишат, до края на обиколката им е предоставила със Стенли безплатно стая в хотел на Бандос. Ще се видим с тях вече в самолета за Лондон.

Когато съобщиха новината на Маник, той каза:

— В такъв случай госпожица Шарлот има на разположение цяла каюта. Ако обичате, преместете багажа си в свободната каюта, сър.

Това беше заповед и Шарлот очакваше, че Дийн е засегнат от тона на човек, когото вероятно смяташе за по-низше същество. Дийн обаче весело отговори:

— Дадено, капитане. Шарлот, ако изчакаш малко, ще свърша тази работа още сега.

В гласа му нямаше и следа от сарказъм и тя помисли, че може би той също е от онези рядко срещани хора, които преценяват всекиго според личните качества, и не се ръководят от други съображения.

Привечер тя слезе в каютата да се преоблече за вечеря. Беше свикнала да вижда в гардероба дрехите на Дийн, а върху горното легло — неговите книги. Сега ги нямаше и я обхвана странно чувство на безвъзвратна загуба…

 

 

Следобед на следващия ден шхуната се премести край друг остров, където ги чакаше разходка в малдивско село. Шарлот реши да обуе панталони и блуза с дълъг ръкав. Беше се съблякла по бикини и разресваше косата си, когато вратата внезапно се отвори. Тя замря на място с четка в ръка.

На прага стоеше Дийн, изненадан не по-малко от нея.

— О… Извинявай! — каза той след няколко секунда. — Влязох по навик. Забравих, че съм се преместил…

Сивите му очи бавно огледаха тялото й. Дъхът й замря.

Той пристъпи в каютата и затвори вратата…